Защо идва смъртта?

Хората умират по единствената причина, че не вършат Волята Божия. Понякога човек трябва да умре, това му се налага... Защо? Защото животът на този човек е изопачен. Следователно когато животът на човека се изопачи, той непременно трябва да умре. (11/стр. 361)

Дойде ли Божествената Любов у човека, той е готов вече на всички жертви, малки и големи. Не е ли готов човек на жертви за Бога, той ще се намери в големи противоречия: ще се ражда и умира, ще бъде млад и ще остарява, ще изгубва смисъла на живота си и т.н.

(1/3:9)

Ние, които живеем на земята, сме оградени с Божествения, с Вечния живот. Ако не спазваме законите и правилата на този живот, той ще ни изхвърли вън от себе си. След всичко това питате: „Има ли живот след смъртта?“. (4/стр. 25, 26)

— Защо умира човек? — Да даде сметка в Божествената банка, как е използувал живота си. (48/стр. 205)

Докато има Любов, има живот. Хората казват: „Чакай да видим как ще бъде без Любов“. И като дойде да се върши работата без Любов, те умират. (7/стр. 27)

Човек, който изгубил Бога в себе си, остарява и уми-ра. (7/стр. 76)

И ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта, че вие сте нарушили Любовта на разумния, съзнателния живот. (7/стр. 76)

Боледувате и умирате. Защо? Сгрешили сте нещо.

(7/стр. 121)

Съвременните хора със своето безверие са изгубили Бога от ума си и казват, че няма Господ... Ако те изгубят Бога от душата си като Любов, като Мъдрост и като Истина, тогава не е добре за тях. Питам: Такъв един народ, такова едно общество или такъв един индивид може ли да живее? Не. Народа го очаква смърт, индивида го очаква смърт. (12/5:18, 19)

Ако ти не се пазиш, може да се откъснеш от Бога и да изгубиш живота си. (12/6:26)

Ние желаем външни богатства, от които умираме.

(12/7:21)

Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от недояждане или от глад. (7/стр. 153)

И тъй, смъртта всякога произтича от преобладаващото състояние на материята. Като резултат на това състояние се явяват ред анормални желания, които запушват кръвоносните съдове в човешкия организъм. От преяждане пък се явява задръстване на нервната система, вследствие на което кръвообръщението в човека не става правилно, мозъчната енергия не изтича и не приижда правилно. Тогава настава процес на втвърдяване на артериите, при което те губят своята пластичност. Най-после човешкият дух се принуждава да напусне тялото. Това състояние се нарича смърт. Или в духовно отношение ние наричаме това състояние прекъсване съобщението с Бога. (22/стр. 64)

Както живеят, както мислят и както чувствуват хората днес, всичко това не носи нищо друго освен скръб, нещастие след нещастие и смърт. Съвременните хора трябва коренно да изменят живота си. (22/стр. 250)

— Защо умират хората? — Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. (50/стр. 104)

Смъртта те застрашава само когато скъсаш връзките си с висшето съзнание, тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове ще се свият. Докато Любовта изпълва човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. (38/стр. 27, 28)

Клетките, които съставят човешкия организъм, сами по себе си са безсмъртни. Обаче когато смъртта дохожда за човека, причината за това е, че той влиза в разрез с Божествения организъм, с Божественото в самия човек, вследствие на което го детронират, т.е. свалят от власт. При това детрониране организмът на човека се разрушава, клетките се разпръсват из пространството, а душата му отива при своя Създател да даде отчет защо е напуснала тялото преждевременно, защо не е завършила работата си на земята. (19/стр. 74)

Значи, изгуби ли Любовта си, човек е изложен на смърт... (55/стр. 140)

— Защо умират хората? — Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. (50/стр. 236, 237)

За да възкръсне човек, той трябва да е свободен. Понеже сега той не е свободен, затова умира. Всички хора умират по единствената причина, че не са свободни. Дотогава, докато човек умира, той не е свободен.

(51/стр. 111)

Смъртта е като един фактор, като една временна неизбежност, да приравни и да очисти хората. Всяка една смърт е чистилище. Хората умират по единствената причина, че трябва да се чистят. Ако не са грешни, няма да има смърт. Това е чистене. Като минеш през гроба, ще минеш през един такъв силен огън, че няма да остане никаква нечиста материя. (20/стр. 93, 94)

Защо умрял някой? Умрял е за някое прегреше-ние. (52/стр. 110)

И хората днес умират по единствената причина, че не знаят онези закони, които регулират живота.

(52/стр. 275)

Щом изгубиш любовта си, ти губиш силата си и започваш да остаряваш. Като остарееш, ще дойде и смъртта. Всички хора, които престъпват закона на Любовта, умират без изключение. Това се отнася не само за хората, но даже и за най-възвишените същества, които са си позволили да престъпят закона на Любовта.

(52/стр. 511)

Тъй щото знайте: Изгубите ли силата си, смъртта вече иде. Смъртта се страхува само от силата. Та когато хората се запитват защо трябва да обичат, казвам: Хората трябва да обичат, за да бъдат силни. (52/стр. 511)

Трябва да се върне чистотата. Сега се изисква чистота. Ако не се повърнем към Бога, без тази чистота сме осъдени на смърт. Такава смърт, каквато никога не сте си въобразявали. (52/стр. 549)

Че смъртта, това е едно наказание за онези, които не разбират Божия закон. (60/стр. 260)

И Лазар защо умря? Старият живот трябваше да умре. От тия стари разбирания човек трябва да се освободи. Това е смъртта. (61/стр. 160)

Ако умират хората, умират главно от своите пос-тъпки. (8/стр. 672)

Та казваме: Сега той умрял, заминал си. Как ще се примириш? Колко хора скърбят сега! Вие не може да се търпите, а като си замине някой, тогава ще ви е тъжно. Не се обиждайте. Хората умират по единствената причина, за да се примирят, защото в света хората не могат да се примирят по друг начин. (41/стр. 297)

Смъртта е един процес... Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот. Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки. (41/стр. 605)

Ще живееш, докато се учиш. Щом престанеш да учиш, ще грешиш. Тогава за да не грешиш, иде смърт-та. (23/стр. 10)

Защо хората заминават за другия свят? Да приложат Любовта. Това, което човек не може да приложи на земята, ще го приложи на онзи свят. (35/стр. 161)

Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка напред; колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в живота. Смъртта и нечистотата се намират в прави отношения. (65/стр. 128, 129)

Сега каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте, но с това се излагате на явна смърт. (65/стр. 135)

Като не разбират законите на живота и на смърт-та, хората се питат защо умират. Човек умира, защото няма светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си. Щом токът на енергиите се прекъсне, животът се прекратява. (42/стр. 42)

Какво лошо има в яденето? Ако човек преяде, умира и ако много пости — пак умира. Това са две крайности. Човек всякога трябва да яде толкова малко, колкото да подкрепя своя организъм, да няма никакви излишъци и да прекъсва яденето си при най-сладката хапка... Ако хапне повече, това ще бъде за него отрова.

(21/3:26)

Съвременните лекари казват, че когато човек дойде на възраст около 40-50-60 години, започва да се развива в него болестта артериосклероза, докато най-после умира от пропукване на тялото. Защо умират тези хора? Старите хора умират от страх — нищо повече. А младите от какво умират? Младите умират от пресищане, от преизобилие, от задръстване. И действително много майки уморяват децата си от много хранене.

(21/9:7)

Питам ви сега: Като колонисти на земята, как трябва да устроите живота си? Ние сме подчинени на такива закони, които не можем да нарушим. И всяко нарушение на един естествен закон на земята носи смърт. Има много народи, които са изтребени от лицето на земята само по тази причина, че са нарушили естествените закони на природата. (21/30:11)

Сега ние сме се отклонили от Бога, от разумния живот и продаваме най-възвишеното, най-благородното в себе си. Колко пъти досега ние сме продали най-хубавите си мисли и най-благородните си чувства. Някой казва: „Не може да се живее другояче“. Та именно като грешиш, ще умреш. (21/31:30)

Хората умират преждевременно под влияние на отрицателното в живота. Страхът, подозрението, съмнението, безлюбието, безверието съкращават живота на човека. (36/стр. 120)

Омразата е инертно, пасивно състояние на материята. Който попадне под закона на омразата, смърт го очаква. За да не умре, човек трябва да превърне омразата, като инертно състояние на материята, в Любов — активно състояние на материята, което произвежда топлина. (36/стр. 147)

Човек умира само когато се скъса връзката между душата му и Първата Причина, но и тази смърт е частична. (36/стр. 399)

Хората умират от бездействие. Като умре човек, ако се прегледа мозъкът и черепът на човека, може да се види от какво е умрял. Някои умират само от ядене и пиене. Някои само от пиене умират. Някои само от пушене тютюн умират. Някои само от събиране пари. Някои умират само от одумване на хората. Като одумват хората, умират. Не искам да вярвате в туй, то е наука. (67/стр. 142)

Всеки, който не дава, умира. Всички ония хора, които не са завъртели колелото, които не искат да изпълнят Волята Божия, умират. (67/стр. 246, 247)

Всеки човек, който не иска да изпълни Волята Божия, умира. Всеки един човек, който иска да изпълни Волята Божия, се ражда. Така седи законът. (67/стр. 247)

Че енергиите на човешката мисъл как да се префинят да възприемеш Божествения живот, да се тури на работа, да се изградят новите клетки, които ще служат за устройството на човека. Защото ние умираме по единствената причина, че първоначалните клетки, от които ние сме съградени, ги изгубваме. Като изгубим повече от половината от тези клетки, ние сме осъдени на смърт. Животът в тях не функционира, значи отравяне става. Отравянето иде чрез човешката мисъл, чрез човешките чувства и чрез човешката воля. Това е новата философия. (67/стр. 264)

Ние умираме от своето заблуждение, от своето непослушание. (67/стр. 270)

Ако не знаеш как да ядеш и се задоволяваш с храна, каквото ти попадне, смърт те очаква. Аз съм за Божествената храна. Ти ядеш нечиста храна и после казваш: Имам големи знания. (37/стр. 28)

На какво се дължи съществуването на гробищата? На преяждането. Никой човек, никое същество не е умряло от глад. Обаче всички хора, всички живи същества умират от преяждане. Ако една машина работи непрекъснато, ще се развали по-скоро, отколкото ако се употребява от време на време. На същото основание ако стомахът работи повече, отколкото трябва, скоро ще заведе човека в гробищата. (37/стр. 108)

Ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението. Тогава настъпва разрушение и смърт на организма. (71/стр. 148)

Тъй щото когато някои ме питат защо хората умират, казвам: Хората умират от безлюбие. (11/стр. 114)

Кога умира човек? Когато никой не го обича. Някой казва: „Защо ще живея на този свят, когато никой не ме обича? Другарите ми заминаха, никой не ме разбира, никой не ме обича“. Щом се намери човек в такова положение, той не може повече да живее. (11/стр. 129)

Щом всички твои близки подпишат и дадат съгласието си за твоето заминаване, ти не можеш вече да останеш на земята. Докато има един човек, който те обича, ти можеш да останеш на земята; няма ли нито един, който да те обича, ти непременно трябва да заминеш. Престане ли и този последният да те обича, ти непременно ще умреш. Искаш или не искаш, ти непременно ще умреш. (11/стр. 282)

Когато човек изгуби равновесието на своя живот, смъртта иде като естествено последствие. Значи, животът представя едно равновесие между силите на сърцето и на ума. Следователно щом се наруши равновесието между силите на сърцето и силите на ума, т.е. силите на живота, тогава идва вече смъртта. (11/стр. 243)

...Не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото ако си ги изхарчил, няма да има после откъде да наваксаш нови сили. Ето защо когато старите хора умират, това не е нищо друго освен един търговски фалимент. Този човек е изгубил капитала си и след това неговата фирма се затваря. (11/стр. 334, 335)

В сегашния живот в едно отношение смъртта е едно благо за човека. Човек трябва да умре, за да се обнови тялото му. (11/стр. 361)

...Всичко ние вършим без Любов. И вследствие на това страдаме. Дето умираме, умираме по същата причина. (11/стр. 653)

В смъртта има нещо тежко. Смъртта е причинена от непослушание, от нарушаване на един велик закон, в който няма прощаване. В греховете си човек не може да бъде простен. Някои казват, че човек е простен от греховете си, т.е. греховете му могат да се простят. Не, греховете не се прощават. Погрешката може да се прости, но греховете не се прощават. (6/стр. 452, 453)

В погрешките има страдания, а в греховете — смърт. Някой казва, че ще умре. Щом мисли, че ще умре, трябва да знае — причината за това е грехът.

(6/стр. 453)

Грехът стои в това, че ние искаме да направим Господа слуга, роб на нашите желания, мисли и действия. В това са грешни ангелите. В това съгрешава и човек днес. И всеки, който иска да стане неговата воля, той се осъжда сам на смърт. (73/стр. 13)

Вас ви е страх да изгаснете. Човек изгасва само при едно условие — при дървото за познаване на доброто и злото: прекъсва се връзката между човека и Бога. И там е всичкото зло. Злото прекъсва връзката, която съществува между човека и Бога. И щом се прекъсне тази връзка, ти тогава постоянно почваш да се смаляваш. И щом се смалиш, няма изход отникъде — ти умираш един ден от смъртта. И ние умираме, понеже прекъсваме връзката с Бога. Щом си свързан с Бога, ти си във вечния живот. А щом прекъснеш връзката, ти влизаш в друг свят. И светът на смъртта е реален, но там почват страдания и противоречия, в които няма разрешение. (73/стр. 319)

Христос... казва: „Не бойте се от ония, които са на земята и убиват“*. Кои са онези, които убиват? Ако прочетете първия стих, ще видите, че е дадена власт на нечестивите духове да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите... Никога не трябва да имате слабостите, които тия духове имат. Някои казват: „Не можем без слабости“. Щом не можете, ще ви умъртвяват, ще ви вземат тялото, парите, ще ви зат-ворят — няма друг изходен път. (76/стр. 171, 172)

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си да види какви слабости има в тях. Ако обичате да полъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствувате, всички духове, които злорадствуват, са тъй също около вас. И ако бихте били ясновидци, бихте видели, че във вашите къщи има цели орди от тях, които само ядат и пият. Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. Ето защо умират хората. Като дойдат и поседят ден-два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме очите, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“. Как не ще ви болят? Тия зли духове черпят сокове от вас и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват и един ден ви грабнат и ви занасят в гроба. (76/стр. 172)

Що е умиране? Господ... вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот — „За да не направи дълг повече, вземете му капитала, който съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мене“. (76/стр. 7)

Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората. Тогава от разумния свят ще издадат заповед да ви вземат горе, там да научите урока си. Докато не го научите, няма да слезете на земята. Който иска да живее дълго време на земята, трябва да решава задачите си правилно. (27/стр. 22)

Добрите, възвишени мисли и чувства правят човека млад. Лошите мисли и чувства го втвърдяват и състаряват. Такъв човек е осъден на смърт. (27/стр. 118)

Който се отдалечава от Бога, сам се осъжда на смърт. (3/стр. 253)

Какво нещо е смъртта?

Смъртта не е опасна. Тя е опасна само при прегрешението. Иначе тя е освобождаване на човека.

(6/стр. 513)

Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага. Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт. Тъй седи въпросът. (6/стр. 640)

Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни. Там не дават никакво право на човека. Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. (9/стр. 114)

Смъртта е ликвидация със старата култура... Когато смъртта посещава домовете ни, тя ни напомня, че е дошло време да ликвидираме със старите си сметки. — Кои са старите сметки? — Греховете и престъпленията, които постоянно се утаяват в сърцата, умовете и телата ви. (18/стр. 40)

Тъй щото дойде ли въпрос до смъртта, трябва да гледате на нея като на ликвидация с греховете, с престъпленията. Не е важно дали греховете са големи или малки. Важно е, че трябва да се ликвидира с тях по най-разумен начин. (24/стр. 26)

— Ще се мре. — Този въпрос трябва да се разреши. Той може още сега да се разреши. Смъртта в света е едно посвещение, което кара хората да се откажат от всичко. И Христос е казал: „Ще се откажете от всичко в света“. Казвате: „Не се отказваме, как ще живеем?“. Не се отказвате, но като дойде смъртта, тогава се отказвате и от баща си, и от майка си, и от жена си, и от децата си — от всичко се отказвате. Щом смъртта ви хване за гушата, от всичко се отказвате. Най-после ще се откажете и от тялото си и ще излезете вън. (8/стр. 23)

Аз определям смъртта и живота по следния начин: смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. (51/стр. 207, 208)

Можем да кажем, че смъртта е едно благо, ...едно място, дето човек се скрива. Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка. Някои казват: „Да умра, че да си почина“. (25/стр. 608)

Смъртта сама по себе си е процес, който показва нарушение закона на вярата, или законите на разумния живот, или законите на Божествения живот.

(21/26:8)

Вие сте само гости на земята. Онези, които управ-ляват земята, току ви изпъждат. Щом сгрешите нещо, те веднага ви интернират. Що е смъртта? Интерниране. Щом видят, че сте безнадеждни, те веднага ви интернират. Не само светските хора ги интернират, но и набожните. (11/стр. 17)

Умирането не е нищо друго освен най-голямото ограничение, което може да се даде на едно същество. Това е смъртта. Ограничение, не че изчезва човек. Най-голямото ограничение, то е смърт... Няма да ядеш, сляп ще бъдеш, глух ще бъдеш, хром ще бъдеш, всички ще те забравят — това е смъртта. (6/стр. 648)

Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили.

(76/стр. 66)

Какво представя смъртта? Робство. Значи, смъртта, грехът, страданието заробват човека. Велико изкуство е да превърнеш греха в правда, страданието — в радост, а смъртта — в живот. (27/стр. 117)

Адам и Ева поставиха началото на смъртта още в рая

От колко хиляди години съществува учението за смъртта? От грехопадането. Бог каза на първите човеци, че ако ядат от плода на дървото за познаване на доброто и злото, ще умрат. Те ще умрат за живота в рая, но ще живеят на земята. Като изправят погрешката си, ще се върнат отново в рая. (3/стр. 113)

И смъртта е процес, създаден от Черното братство. Първият, Който посвети Адам и Ева в истинското знание, им казваше: „В който ден ядете от плода на забраненото дърво, ще умрете“. Аз превеждам: В който ден се свържете с Черното братство, ще умрете. След това ще поддържат мисълта, че така е наредил Бог: човек да умре. А преди това трябва да бъде съден. Това не е нищо друго освен изопачена окултна истина. Човек не е създаден да умира. Следователно смъртта е резултат на неразбиране на Великите Божии закони. (4/стр. 142)

Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая. Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън!“. Какво спечелиха, като излязоха от рая? Те се изложиха на големи страдания и смърт... Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота... (10/стр. 119)

Сега ще направя едно съпоставяне между живота и смъртта. Когато Адам беше в рая, Бог му представи живота във вид на две плодни дървета, едното от които нарече „Дърво на живота“, а другото — „Дърво за познаване на доброто и злото“. В окултен смисъл под „Дърво на живота“ се разбира стремеж на всичко живо в природата към Божественото. Този стремеж върви отдолу нагоре. Той е прилив в природата, който постепенно се увеличава, расте. Под „Дърво за познаване на доброто и злото“ се разбира стремеж на съществата да излязат от центъра на живота и да отидат към периферията. Този стремеж има посока отгоре надолу и представя отлив в природата. Щом тези две течения съществуват в природата, лесно е вече да се обясни произходът на смъртта. Два влака излизат от две противоположни посоки и се движат към една и съща точка. Какво ще стане с тях? Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не можа да избегне катастрофата, умря. Който се опита да яде от плода на забраненото дърво, той ще свърши живота си като Адама. Това значи: деня, в който човек хапне от плода на забраненото дърво, той влиза в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу, към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Христос дойде на земята именно затова да извади хората от това течение и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, който наричаме Възкресение. (29/стр. 44, 45)

Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от плодовете на забраненото дърво, ще умреш“. Бог заповяда на Адама да не яде от плодовете на забраненото дърво, но той не послуша, наруши Божията заповед. Бог заповяда на Йона да отиде в Ниневия да проповядва, но и той не изпълни заповедта. И двамата изгубиха добрите условия на живота и влязоха в смъртта. Адам напусна рая, а Йон влезе в утробата на кита. И двамата минаха от светлина в тъмнина, от живот в смърт. (57/стр. 31, 32)

Една от причините за смъртта... е тщеславието. Когато черният адепт видя Ева в райската градина, той й заговори за големите възможности. Каза й, че ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане като Бога: учена, силна, красива — целият свят ще говори за нея и ще й се кланя. Така се събуди тщеславието на Ева. Тя пожела да придобие тези качества и яде от забраненото дърво, а след това даде и на Адама. Така именно смъртта влезе в живота. (57/стр. 305)

Човек първо беше безсмъртен и още в райската градина му се каза: „В който ден ядеш от забраненото дърво, ще умреш. Обаче ако ядеш от дървото на живота, ще живееш“. Като не изпълните заповедта на Бога, казвате, че ще умрете. Казвате, че Адам ял от забраненото дърво. — Всеки яде от забранения плод.

(37/стр. 187)

Когато първият човек се постави на едно изпитание в райската градина, Бог го предупреди... Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш. Защото в който ден ядеш, ще умреш. И ще изгубиш всичко“. Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание... Вие, за пример, все роптаете защо Ева яла. Че няма някой от вас, който да не е ял. По три пъти на ден ядете. Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво. Някой — по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво — да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел — да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине.

(5/стр. 114, 115)

Хората се раждат по желанието на Бога. Хората умират обаче по свое желание. Бог казва на първите хора: „В който ден ядете от забраненото дърво, ще умрете. Ще станете недоволни от живота си. И всичко онова, което имате, няма да бъде ваше, няма да разполагате с него“. (11/стр. 129)

От какво дойде смъртта в света? И тогава в Стария Завет, в Библията, казват, че е ял човек от забраненото дърво. Понеже хората започнаха да ядат една храна, която не беше предопределена за хората. Бог им каза: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото“. Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото. Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота. (6/стр. 640)

На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта.

(6/стр. 640)

Но вие ще попитате: „Как човек може да изгуби своя живот?“. Ще ви кажа как: имате син, здрав и читав, свършил в странство, но се заражда в неговия ум да стане велик, славен, да има Свети Георгиевски кръст; той казва: „Аз ще отида да се бия за слава“ — и отива. Един куршум го ударва; приема славата, но изгубва живота си. Адам и Ева пожелали такъв един кръст и Господ ги пратил на бойното поле. Излизат от рая, отиват да завладеят света, но изгубват вечния си живот. (76/стр. 120, 121)

Смърт съществува само в човешкия

порядък, но не и в Божествения

Защо умират хората? И затова има някаква причина. Някои казват: „Така е наредил Бог“. Не, това не е философия. Аз като чета Свещените книги, в които се говори за създаването на света, абсолютно никъде не съм срещнал да се говори за смъртта. В Божествения свят думата смърт не съществува. Хората сами създадоха тази дума. Тя съществува само в човешкия език.

(1/1:5)

Всичко, което умира, което се разпръсва, не е Божествено. (1/5:21)

В света има два живота: човешки и Божествен. В човешкия живот действува човешката любов. Какво произвежда тя? Човешката любов, любовта на егоиз-ма, е създала живота на смъртта. Значи, първият закон е родил смъртта. (12/6:5)

В закона на Божествената Любов е Вечният живот. Там смъртта се изключва. (12/6:6)

И тъй, по какво се познава човешката любов от Божествената? Там, дето царува човешката любов, хората умират. В тази любов човек непременно трябва да умре. (12/6:6)

Човешката любов сама по себе си носи известни утайки. Хубава е човешката любов, но поради тези утайки, които носи, кръвта се заразява, става нечиста и човек умира. Тази отрова идва от онези живи същества, които човек изяжда. (12/6:6)

Божественото трябва да се прояви. — Защо? — Защото Божествените неща никога не остаряват. В Божественото няма страдания и скърби, няма болести и смърт. (50/стр. 352)

Дето съществува човешкият закон, там еволюция няма и смъртта царува. Дето съществува Божият закон, там еволюция има и Любовта царува. (64/стр. 408)

А когато ние почнем да любим Бога, Божественият живот ще се прояви в света. Следователно ние трябва да любим, за да се прояви Божественият живот. А сега като не любим, проявява се нашият живот, от който ние умираме. (6/стр. 463)

Човешкото е слабо, а Божественото — силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва. (77/стр. 136)