Нисшият отвъден свят

Мъртвите... Щом влязат в своя свят, те веднага започват да изпращат депутации от свои хора да молят живите да ги приемат отново в техния свят. Щом се видят в своя свят, мъртвите започват да хлопат от къща на къща на живите и казват: „Моля ви се, приемете ни във вашия свят! Гладни сме, измъчваме се от глад. Тук има страшен глад и страшна жажда“. Че наистина в света на мъртвите съществува голям глад, виждаме по това, че от време на време живите им изпращат по малко варено житце, поливат гробовете им с винце, с масло и т.н. Ако в техния свят имаше жито, щеше ли да им се изпраща оттук? (56/стр. 150)

Съвременните хора говорят за онзи свят. Какъв е този свят, за който хората говорят? Този свят е пълен с разбити надежди и мечти, с неосъществени идеали. Този свят представя пустиня. Дето погледнеш, ще видиш само развалини, само сухи кости. (56/стр. 151)

Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни. Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят? Това не е истинският „онзи свят“, но един беден свят, пълен със страдания.

(26/стр. 183, 184)

И на онзи свят хората се мъчат, както и на този... И на онзи свят има болници, както и на земята. И там има милосърдни братя и сестри, както и тук. Там ще лежиш повече време, отколкото на земята. (28/стр. 48)

Умрелите виждат своите грешки

и страдат

Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа замине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята да изправи погрешката си. (55/стр. 271)

Няма престъпление, което човек е направил, малко или голямо, колкото и да е микроскопическо, когато той умира, всичко това отрицателно ще излезне пред него — всичко от косъм до косъм. (61/стр. 392, 393)

Вие още не сте изучавали живота на онзи свят да знаете, след като умре човек, какво му трябва. Мнозина считат, че като умре някой, започва да мисли само за небето. Умрелите никак не обичат да се говори лошо за тях, да се хвърлят лоши мисли за тях. Защо не обичат? Защото и без това те сами вече се съдят. Те и без това виждат своите грешки и страдат, затова и вие не трябва да притуряте нещо към техните страдания. Ако пък ви са направили някакво добро, дръжте винаги в ума си доброто, което са ви направили. (8/стр. 511)

И за всичко трябва да мислиш добре. Защото като влезем в другия свят, ще видим колко погрешки имаме. (41/стр. 301)

Вие мислите, че като влезете в онзи свят, ще можете да работите. В онзи свят ще видите всички дефекти, които сте имали в този свят. Ще кажете: „Че как? Толкоз ли не знаем?“. Аз не искам да ви обезсърчавам, но всеки един недъг, който имаме на земята, там ще се прояви. (41/стр. 421)

Онези, които са заминали, са зад вратата. Той скърби, вижда всичко каквото е направил и казва: „Аз съм бил много глупав човек!“. (62/стр. 179)

Като отидете в другия свят, никой няма да ви съди за погрешките. Ако сте прилагали закона на насилието, след вас ще тръгнат десетки кокошки, агнета и прасета с отрязани глави. Какъвто живот сте минали на земята, това ще се представи в картини. Давали сте обещания, които не сте изпълнили — и това ще бъде написано. Какво ще правите пред тая реалност? Как ще се оправдавате? Никой няма да ви съди, но делата ви ще вървят след вас — те ще ви съдят. (63/стр. 247, 248)

Ако една грешна душа влезе в задгробния живот и си припомня своите престъпления едно след друго, питам: Какъв живот има в тия мъчения? Това е живот само на мъчения. (21/25:11)

Един ден когато отидете на онзи свят, няма да ви питат как сте живели, но ще прекарат светлината през вас и всичко ще се очертае на екрана. Ще ви кажат: „Гледайте сега сами да видите какъв живот сте прекарали на земята“. Вие ще видите живота си в картини, отначало до края. Вие ще видите как сте родени, в какъв дом, кой е бил баща ви и коя майка ви, през какви перипетии сте минали и ще ви питат: „Харесвате ли всичко това?“. Вие ще се ужасите от това, което видите, но красиво е да видите своите животи и да се изправите. На този екран вие ще видите и добрите работи, които сте правили, и лошите и по този начин ще можете да се оправите. Като видите погрешките си, ще разберете, че много неща не са били така, както вие сте ги мислили. Тия картини ще ги видите в един по-висок свят от физическия. (11/стр. 218)

НАПРЕДНАЛИТЕ ДУШИ

Заминават, а не умират

Който върши Божията Воля, той заминава за оня свят, а не умира. Той казва сбогом на близките си и знае де отива. Той знае, че ще възкръсне и пак ще дойде на земята да продължи работата си. (3/стр. 290)

Всеки болен човек не е осъден на умиране. Дойде ли краят на живота му, той доброволно напуща земята и отива в другия свят. Умирането означава изпъждане на ученика от училището, а заминаването за другия свят подразбира доброволно напущане на училището. Обаче изпъденият ученик от училището не може лесно да се върне да продължи учението си, но доброволно напусналият като има средства, отново може да се запише за редовен ученик. (34/стр. 194, 195)

Само разумният, просветеният може да говори Истината. Той може да каже на болния, на когото е определено да замине за другия свят: „Братко, викат те в твоя дом. Приготви се да заминеш с радост, да занесеш на своите близки в невидимия свят всичко, което си спечелил на земята“. (34/стр. 194)

До последния ден на живота си цигуларят трябва да свири и като дойде денят на заминаването му, да каже на цигулката си: „Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си“. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине. (34/стр. 56)

Щом се е родил, той ще умре, но важно е как ще умре. Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свят, за да се върне пак на земята, когато пожелае. (45/стр. 74)

Следователно който може да разшири съзнанието си, той дохожда до положение да гледа на смъртта спокойно, без никакъв страх, вследствие на което и смърт-та нищо не може да му причини. Има хора, които при заминаване за онзи свят са така спокойни, като че ли заминават за Берлин, за Лондон или за Париж.

(24/стр. 108)

Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на Любовта в себе си. За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира. Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира. Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства.

(24/стр. 143, 144)

Като дойде време да напуснете земята, няма да плачете, както сега, а ще повикате приятелите си, ще им дадете едно угощение и ще кажете: „Аз заминавам вече от този свят“. Каквото сте спечелили, ще го раздадете на близките си и ще кажете: „Аз си отивам вече. Домашните ми отдавна ме очакват“. Ще се ръкувате с всички, ще излезете вън радостни и весели и никой няма да знае къде сте. (40/стр. 128, 129)

Тържествено погребение и изпращане разбирам, когато този човек може съзнателно да се прости с всички и да занесе писмо на близките им, да каже, че те са добре. А тъй, никакво писмо не носи от тях, нищо не може да им каже, сам не разбира какво е станало с него, в това няма никаква тържественост. (52/стр. 79)

Който живее съзнателно и разумно, според законите на Битието, смърт не съществува за него. Той съзнателно заминава, а не умира. Той знае часа на своето заминаване и се прощава със своите близки. Той ги поканва на гости, разговаря се с тях и щом дойде часът му, заминава тихо и спокойно. Който живее по този начин, той не познава смърт, не познава и старост.

(36/стр. 39, 40)

Всички хора говорят за смъртта, но малцина са минали през този процес съзнателно. Едва сега човечеството се готви за съзнателна смърт, т.е. за съзнателно заминаване от този в онзи свят. (36/стр. 308)

Човек на 120 години трябва да бъде здрав и да си замине. Ще дойде един ден, ще каже: „Аз искам да се върна, доста седях на земята, на 120 години съм, ще си замина. После, след години, пак ще се върна на земята“. (67/стр. 311)

Праведните хора

Има случаи, дето светии били заравяни в гробищата, но след известно време ги разравяли и не намирали нищо от тях. Значи, светиите позволяват да ги заравят, но след това сами излизат вън от гробовете си. Обаче това, което става със светиите, е непонятно за един съвременен ум, който е привикнал да разсъждава материалистически за явленията в живата природа. Той не може да си обясни как е възможно човек, който е умрял веднъж и е заровен в гроба, да излезе сам от него. Това нещо знае само онзи, който излиза от гроба.

(1/8:13)

Мнозина се плашат от лошите условия на живота, от смъртта. Те трябва да знаят, че за праведния няма смърт. Праведният сам оставя дрехата си вън, както онзи, който отива на бал, съблича всекидневните си дрехи и облича парадните. Когато праведен умира, окръжаващите го виждат облечен със светли, парадни дрехи. Когато се отдели от тялото си, тази душа тежи едва 5-10 грама. Дето я духне вятърът, натам отива. Понякога тя олеква още повече, достига едва до един грам, а често и това тегло изгубва. (10/стр. 26)

Доколкото зная, старите християни са имали преки съобщения с небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са умирали с такава готовност и самопожертвуване. Те не са били като сегашните хора да казват: „Нека умра, че тогава да видя“. Като умреш, нищо няма да видиш. (29/стр. 173)

За праведните няма смърт. (29/стр. 205)

Дали отива на онзи свят, или остава на земята, не е важно. Важно е човек да запази живота си. Като заминава за онзи свят, праведният оставя мъртвата и непотребна материя на земята, а със себе си взема само живата. (50/стр. 82)

Праведните ще оживеят, ще добият сила и власт, ще възкръснат. Те ще победят смъртта. (57/стр. 60)

Онзи, който не е направил никакво престъпление, за какво умира? Може да кажете, съдбата му е такава. Нему трябва една опитност, през която трябва да мине. На светията в дадения случай му трябва една опитност да опита в дадения случай какво нещо е смъртта.

(60/стр. 167)

Когато говорим за праведния човек, и той не умира, но се трансформира, минава от слава в слава. И като търсите праведния човек, няма да го търсите по гробищата. Де ще го търсите? Когато търсиха Исуса, де Го намериха? В гроба не Го намериха. Там намериха само кърпата, само саваните, с които беше обвит. Казаха им: Защо търсите живия между мъртвите? Той не е тук. (8/стр. 8)

Бирниците на онзи свят са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш — те са изпълнители на закона. И против тях има един начин. За пример, в Стария Завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирниците на онзи свят, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха. Той минал за онзи свят благополучно, избавил се от бирниците. И втория случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос. Те Го хванаха, държаха Го три дена в митницата и после като дойде Възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат. За другите, за обикновените хора обаче ще има големи секвестори, те трябва да минат през всички митници да си платят данъка.

(8/стр. 412, 413)

Знаете ли вие какво нещо е умирането? Идеята за умирането за мене е съвсем друга. Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него като пеперуда, това не е смърт. Докато е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време. Това е смъртта. Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда. Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда. Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове. (8/стр. 542, 543)

...Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее — всички мъченици с радост отиваха на кладата — не рони сълзи. Че ти, като дойдат страданията, не може да гориш — какъв герой си? Дошъл е някой, 4 реда сълзи потекли и окултист разбира. (5/стр. 121)

Съвременните хора вярват, че като умре човек, всичко се свършва с него и започват да го опяват, да му държат надгробни речи и с тарга го занасят на гробищата, дето го опяват и погребват в земята. Обаче един от еврейските пророци се възнесе на небето, той не остана на земята между другите умрели... Илия се възнесе на небето с огнена колесница... Тази колесница, която взе Илия, беше колесницата на живота. Всички хора, които са придобили Вечния живот, са влезли именно в такава огнена колесница. (11/стр. 260, 261)

Нека всеки каже в себе си: Праведният не умира. Никой не може да вземе добродетелите му, никой не може да вземе душата му. (27/стр. 272)

Христос

Казано е в Писанието, че Христос се яви на учениците Си след смъртта Си и каза: „Мир вам!“. Това беше доказателство, че човек живее и след смъртта. Значи, смъртта не е в състояние да отнеме живота. (50/стр. 352)

Какво казва Писанието за Христа, когато излязъл от гроба? Казва се, че ангел Господен слязъл от небето и дигнал камъка, който бил върху гроба на Христа. Този ангел не дигнал само камъка, но внесъл нещо ново в тялото на Христа. Той свали превръзките, с които беше обвито тялото на Христа, и така Христос излезе от гроба.

Значи, има Сила в света, която възкресява хората. Аз наричам тази Сила с едно източно име — „Лемру“. Тази Сила съдържа Първичния Закон, чрез който Бог е създал цялото човечество. (1/8:13)

„И ангелът срещна жените...“ Кой ангел? Ангелът на Любовта. Казва: „Зная кого търсите, онзи разпятия човек“. Кой е той? Ешуа, Исус — криво е предадено Неговото име. „Вие — казва — търсите човека на Любовта. Той бил мъртъв, а сега е жив.“ Допреди Христа всички са били под знака на смъртта, Любовта не е могла да се прояви. (4/стр. 86)

Христос докато беше жив на земята, нямаше толкова власт, а като умря, каза: „Идете и проповядвайте това учение по целия свят и Аз ще бъда с вас до скончание на века“. Казва още: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. Един човек след като умря, обърна 500 милиона души към себе си... (38/стр. 349)

Христос упова на Бога докрай, затова възкръсна на третия ден. Ако имаше нещо, което Го направи велик, това е Любовта Му към Бога. Той не се поколеба в нея нито за момент. Следователно който уповава на Божията Любов, той ще възкръсне. Който не уповава на нея, ще падне в пропастта. (57/стр. 87)

Защо се яви Христос на Своите ученици? За да им покаже, че след смъртта има живот, и то разумен живот. (21/7:27)

Когато Христос възкръсна, тогава стана Христос. До това време Той беше Исус. Като възкръсна, Той каза: Сега съм християнин. Някой казва: — Аз съм християнин. — Възкръсна ли? — Не съм възкръснал. — Тогава още си исусянин. Ти си човек, кандидат за смъртта и страданията. (37/ стр. 245)

И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ! Един Син Божий!“. И стотникът, като умря Христос, каза (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен! Наистина този беше Син Божия“. ...Римляните като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора. Той герой е, този човек!“. (5/стр. 117)

...Няма друг човек в света, който да е страдал като Христа. В историята нямаме друг такъв пример, който е умрял така на кръста позорно и след 2000 години да има такъв успех, както Христа. (5/стр. 114)

Вие казвате: „Като умираме, Учителят ще бъде при нас“. Лъжете се. Лъжете се вие. Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него“. Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил?“. Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва; „Защо си Ме оставил?“. ...След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си оп-ределил“. (5/стр. 122)

Христос повидимому умря, за да слезе при умрелите. И като слезе при умрелите, Той ги извади оттам... След това Христос се яви на учениците Си, за да им покаже, че има един живот на Любовта, в който хората не умират. Който има вярата на Христа, който люби Бога, той никога не умира. (11/стр. 204)

Казвам: Христос най-после умря по човешки, но след това възкръсна. Казано е, че Илия отиде на небето с огнена колесница, а Христос — без такава. Какво ще кажете: кой е по-голям от двамата — Христос или Илия? Ако гледате на външната страна на нещата, ще кажете, че Илия е отишъл на небето с по-големи почести. Какво представя огнената колесница? Огънят, огнената колесница представя условие за пречистване. Илия отиде с огнена колесница, защото трябваше да се пречисти... Обаче след като остави благословението Си на хората, Христос почна да се въздига нагоре със Своята мисъл и си замина. (11/стр. 261)

Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да се върне по пътя на страданието и като изтече кръвта, тогаз можеше да се върне. Тогаз можеше да се качи при Онзи, Който Го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е. (74/стр. 75)

Христос... Той каза: „Боже Мой, защо си Ме оставил?“. Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той в този момент се насили, за да запази светлината на ума Си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа Си“... Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа Си, няма другиго!“. И дойдоха две ръце... Вие някой път искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. (74/стр. 101)

Но ще ми кажете, че и Христос умря. Не, Той не умря, а възкръсна и се показа на Своите любими. Когато вие умрете, ще възкръснете ли да се явите на своите? Ето важния въпрос за вас. (76/стр. 125)

ОЖИВЯВАНЕ НА МЪРТВИТЕ

Възкресяване на мъртвите

Умира човек. Няма смърт. Всеки човек, който умира, може да го съживим. Някой ще каже, че скъсала се нишката. Може да свържем тази нишка, ще я хванем и ще я завържем. Както един престъпник може да се хване и да се тури в затвора, така една душа може да се хване и да се тури в тялото си. (13/стр. 315)

В това отношение ние имаме много примери из целия свят. В миналия век в Германия се е случило следното нещо. Едно младо момиче на около 16-17 години се разболяло и умряло. В тази местност имало по това време един човек, който имал сила да съживява умрели хора. Извикали го в това семейство. Той влязъл в стаята на умрялото момиче и като погледнал към него, казал: „Късно сте ме повикали“. Тръгнал да си отива, но някакъв вътрешен глас, някакво внушение му подсказало да се върне. Той се върнал при момичето, което след половин час се съживило. Близките на това момиче останали крайно признателни за това съживяване. (11/стр. 113)

Какво мисли разумният човек? Когато дойде при един умрял човек, у разумния веднага се явява желание да го събуди, да го съживи. Ще дойде при него, ще тропне с крака си и ще каже: „Стани!“ — и той ще стане... И след това ще му каже: „Ти умря по единствената причина, че не вярваше. Ти умря поради своето неверие. Не бъди неверен, но верен. Ти умря по единствената причина, че не беше от любещите хора. Ти умря от безлюбие. Затова люби в бъдеще. Напусни безлюбието. Ти беше човек, който живееше в тъмнина и не възприе Божията мисъл. Напусни безлюбието и винаги работи с Божествената мисъл в себе си. Впрегни ума си на работа“. (11/стр. 203, 204)

Вие ще кажете: — Ние сме окултни ученици, разбираме от музика. — Вие пели ли сте на умрели хора? Има една погребална музика. Поповете, и те пеят, но аз като пея, знаеш ли какво става? Един светия искал да направи едно добро. Имало едно шествие, той казал на свещеника: „Вземете кандилниците и се отдалечете“. И на музикантите казал: „Отдалечете се, аз ще му запея“. Носили мъртвеца. И като дошъл светията и запял, умрелият станал от ковчега да го слуша. И пита: „Кой е този, който пее?“. Казва: „Няма какво да го водите на гробищата“. И го върнали вкъщи. (78/стр. 100)

Може ли да се нарече сиромах човек този, който възкресява мъртвите? Той може да няма външни богатства, може да няма къща, де глава да подслони, но той е вътрешно богат човек със знания, сила и мощ.

(32/стр. 278)

Всеки, който разбира Закона на Любовта, като махне с ръката си, мъртвият възкръсва, болният оздра-вява. (32/стр. 279)

„Делата, които Аз правя в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.“ ...Някои казват, че Христос не е учил никъде. Всичко, което правеше Христос, свидетелствува за Неговите обширни знания. Той възкресяваше мъртвите, очи на слепи отваряше и т.н.

(32/стр. 283)

Защо Христос само с докосване на ръката Си лекуваше болни и възкресяваше мъртви? Защото Той носеше Великата Любов, Мъдрост и Истина в Себе Си.

(7/стр. 13)

„Излез вън!“

Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън!“. След това Той застана пред гроба и следеше какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака да дойдат хора да го дигнат за ръцете и краката и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба... Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. (10/стр. 119, 120)

„Лазаре, излез вън!“ Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде именно при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове да вика мъртвите да излязат вън? По това време в Израил имаше само един човек, който след като умря, още можеше да чува и да разбира какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си да чува и да разбира какво му се говори. Това състояние окултистите наричат четвърто посвещение... „Лазаре, излез вън!“ И действително в отговор на тези думи Лазар излезе от гроба. (10/стр. 121)

„Лазаре, излез вън!“ С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение. (10/стр. 124)

Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън“ — Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: „Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва известно време още да остана на земята, ще изпълня Волята Ти“. Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява да остане на работа на земята, би останал? (10/стр. 124, 125)

„Лазаре, излез вън!“ Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи!“... И тъй, първо човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар да му помогне. Лекарят казва: „След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят“. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но в такъв случай в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: „Ти ще оздравееш“. Повярвай на този глас! (10/стр. 131)

...Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън!“. Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения и да излезе вън. Следователно докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба.

(10/стр. 133)

Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън!“. Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи какво трябва да правите, да излезете или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. (10/стр. 135)

Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха вън от себе си и да дадат място на Любовта. Само при това положение те ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън!“. За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други още много време ще мине, докато дойде да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. (10/стр. 136)

Старите идеи и вярвания умъртвяват Божествено-то в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гро-ба. (10/стр. 140)

Един ден Бог ще проговори на всяка душа и ще я пита: „Докога ще лежиш в гроба? Докога ще бъдеш в робство? Излез вън!“. Който чуе гласа Му и повярва, ще излезе от гроба и ще възкръсне. Който чуе и не повярва, ще остане да лежи в гроба. Следователно ако искате да излезете от гроба, да се освободите от смъртта и да възкръснете, вярвайте в Онзи, Който ви е дал живот и свобода. (36/стр. 140)

Този, Който ви изважда от гроба

Казвам: Бог е отместил вече камъка от гроба. Излезте от вашите гробове. Напуснете затворите, направете си широки прозорци, направете си добри покриви. Живейте без ограничения, без никакви закони. Само три закона съществуват: законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Тъй казва моят Господ, с Когото живея. (3/стр. 171)

На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни и казвам: Христос иде! Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!“. (29/стр. 57)

Когато те заровят в гроба и налеят отгоре ти вода и вино, и кажат, че от този човек нищо не остана, Господ дохожда при тебе и ти казва: „Не бой се, ако Ме слушаш, Аз ще те извадя от това място!“. (21/16:18)

Като умираме, ние не искаме никакви колесници, никакви песни, никакви свещеници. В нашия ум стои само една мисъл: да дойде Учителят при нас... Това значи да очаквате интензивно Този, Който ви обича и Когото обичате. И когато Той дойде и простре ръката Си, ти ще излезеш вън от гроба и ще се освободиш. Гробът, това са всички онези връзки, които са свързали душата ви, които са ви оковали. (37/стр. 247)

Всеки трябва за себе си да умре и да възкръсне, но за това е нужно да имате... един отличен ум, едно отлично сърце и един Учител, Който ще дойде при вашия гроб и ще каже: „Хвърлете тези обвивки и той да си върви“. Накъде? Само Учителят знае накъде да го отправи да върви. Къде? При Бога. (37/стр. 248)