НЕОБХОДИМО Е РАЗБИРАНЕ

Нужна е истинска философия

за живота и смъртта

— Ще умрем един ден. — Това не е никаква философия. Човек трябва да казва: Ние ще заспим, ще съблечем старите си дрехи, ще се изменим. — Така трябва да се гледа на смъртта. (14/стр. 90)

Трябва ли да имаме богатства, къщи, ниви, лозя? Хората умират и при най-хубавите къщи, и при най-голямото богатство. Тези неща са важни, но не са съществени. Ще кажете, че религията е нужна на хората. И при религия хората умират. Важно е дали религията дава нещо съществено на човека. Някой учен или философ поддържа своите възгледи и се радва на добър живот, жената и децата му са здрави и весели. Утре жена му умре. Могат ли неговите възгледи да го утешат? Ако твоята философия не може да те утеши, тя не е истинска. Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта. Това наричам жива, положителна наука и философия. Като видя, че тъжиш за жена си, ще те поканя у дома на гости и ще те заведа в пансиона, дето е тя, да видиш на колко хубаво място е дошла. Ти ще кажеш: „Радвам се, че жена ми е свободна. При мене беше робиня, а тук живее на свобода“. Той е убеден вече, че жена му е жива. (4/стр. 176)

Има хора, които обичат само да взимат, а нищо не дават. Ние наричаме тия хора щерни… Какво щастие, какъв живот имат тия хора, които мязат на щерни? Те се осигуряват, пълнят щерните си с вода, но докога ще трае това осигуряване? Утре заминат за другия свят и виждат, че никаква осигуровка не може да ги спаси. По този начин всеки човек ще бъде повикан за другия свят и ще разбере, че със своята философия не е придобил нищо. (1/3:11)

Ако вървите по пътя на сегашното знание, нищо няма да придобиете. Външно ще минавате за учени или за богати, но нито знанието, нито богатството могат да ви спасят. Ако си богат, ще си направиш голяма къща, ще си купиш автомобил, ще се ожениш, деца ще имаш. Един ден ще умреш и на паметника ти ще пишат: „Тук почива добър, благороден човек“. Тези думи ще ви спасят ли? Лежи богатият в гроба, съзнава всичко, което става с него, но никой не може да му помогне. Четат му молитви, плачат, говорят добре за него, но той лежи в гроба и се мъчи. (9/стр. 36)

Някой философ писал, че не съществува задгробен живот, и хората приемат неговата философия. Опитали ли сте тази философия? (7/стр. 5)

Казват хората: „Умря и отиде при Бога“. Това не е философия на живота. Чрез умиране не се отива при Бога. При Бога се отива чрез Любов, когато възлюбиш Бога чрез сърцето. (52/стр. 539)

Можете да ми възразите, че толкова хора са почитани, че паметници им са направени. Аз съжалявам всички хора, които имат паметници. Аз никога не бих желал да имам паметник. Сега не ви казвам на вас вий да нямате паметници. Аз говоря за себе си. Аз бих желал да имам онзи паметник на живота: аз бих желал да имам онзи паметник на Любовта в моята душа; аз бих желал да имам онзи паметник на знанието, на Божията Мъдрост в своя ум; аз бих желал да имам онзи паметник на Истината, на Свободата на своята душа — това е животът. Аз бих желал и като умирам, пак да живея; като умра в една форма, да се явя в друга. Тъй щото като умирам на едно място, да оживея на друго. И като ме търсят хората на едно място, да ме намерят на друго. Така гледам аз на смъртта. (8/стр. 387)

Целият свят е едно училище, в което ние постоянно се възпитаваме. Един човек живее 50-60 години в училището, заминава от този свят, отива в другия. При домашните, за да му поправят погрешките. Какво е учил на земята. После казва: Не може така. — Пак ще се върнете, пак ще идеш да учиш, ще дойдеш веднъж, два пъти, три пъти, петнадесет пъти. Трябва философия, окултна философия има. (6/стр. 441)

Това е заблуждение

Един господин казваше: „Имам 60 хиляди лева, осигурен съм вече. Колкото време да продължава войната, за нищо няма да мисля“. Какво се случва с него? След 24 часа той внезапно умрял. Къде остана сигурността му? Това не е християнска философия, нито разбиране за живота. (27/стр. 282)

Ще каже някой: — Не трябва ли да си живея нашироко? — Умрелият живее нашироко, но там, в смъртта, има такова разпъване, каквото човек не може да си представи. Само съвършеният човек се отделя от смъртта, а ученикът, който не е научил този урок, докато се освободи от смъртта, ще види как се живее нашироко. (30/35:10)

Срещаме учени, професори, които знаят много, но едно само не знаят: кога ще дойде при тях най-големият крадец — смъртта — да ги обере. Може ли да се нарече този човек учен? (34/стр. 9)

— Като отидем на другия свят, тогава ще научим всичко, което сега не знаем. — Отде знаете, че на онзи свят ще имате по-добри условия от тия на земята? Който не може да използува условията на земята, той не може да използува условията и на онзи свят.

(34/стр. 9, 10)

Ако на млади години не можеш да приложиш нещо, на стари години — никак. И ако в този свят не можеш да го имаш, в онзи — никак. Затуй бъдете уверени в туй: който мисли, че като иде в онзи свят, ще поумнее, той седи на една крива основа. Че онзи свят е университет. Този свят са отделенията. Ако ти не си учил в отделенията и нямаш елементарните познания, какво ще научиш в университета там? Високи работи. Ти ще идеш там и няма да те приемат. Ще кажат: „Ти не си за такива работи“. Хайде пак назад. (5/стр. 394, 395)

Дойдат, хванат те и ти казват: „Ще излезеш вън от тялото си“. Вие се молите, искате да ви почакат малко, но не ви слушат, казват ви: „Не, ще излезете навън“. И като излезе човек от тялото си, близките му се успокояват, казват, че техният любим брат, сестра, мъж, жена или дете е умряло. Това е примиряване само. Никаква смърт не е това, не е умрял този човек. Да се мисли, че е умрял, това говори за вашите криви разбирания… Като греши още, човек умира, а не умира, когато и както вие разбирате, че е умрял. (11/стр. 248)

Религиозните хора казват, че от това смъртното тяло трябва да се освободиш. Да се освободят от та- зи плът. Най-голямото благо, което имаме на земята, то е нашето тяло. Ония лошите привички, които сме придобили, от тях трябва да се освободим. (6/стр. 480)

Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят“. Значи, още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете. (6/стр. 226)

Да се говори за блаженство на онзи свят, без да сте придобили това блаженство тук, това е една вътрешна самоизмама. (17/стр. 106)

Съвременните хора падат, стават, грешат и очакват, като отидат в другия свят, тогава да се изправят. Не, станете от гробовете си, влезте в новия живот и повече не грешете! Нещо реално се изисква от хората. Те се намират вече в предградието на онзи свят. Онзи свят е съзнанието на хората. (10/стр. 93)

Не мислете, че ако имате 5-10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари. (12/14:25)

Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад. Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде. От незнание умира този човек.

(12/14:25)

И сега нас ни заблуждават, като казват, че тези, които са на земята, още не са спасени, а онези, които са в онзи свят, са спасени… Ако спасението можеше да стане на онзи свят, Великите Учители нямаше да слизат на земята. Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени. (12/26:25)

Защо хората се страхуват от онези, които са си заминали? …Тук има вътрешно неразбиране. Ние мислим, че онези, които са умрели, са се изменили, че тяхното отношение към нас вече е друго. Но това е самозаблуждение. Баща ти, който е преминал в по-високо състояние на живота, мисли интензивно за теб и ти желае десет пъти повече добро, отколкото когато е бил на земята. Той докато е бил на земята, е мислил само за себе си, а сега като е заминал за другия свят, мисли постоянно за теб. (38/стр. 154)

Например заблуждение е да се мисли, че това, което не можеш да научиш на този свят, ще го научиш в онзи; или това, което не постигнеш на младини, ще го постигнеш на старини. Напротив, ако не научиш и разбереш нещата на този свят, в онзи свят най-малко ще ги разбереш; ако на млади години не учиш, на стари години нищо не можеш да постигнеш. Онзи свят в сравнение с този е университет. Ако не си минал през знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можеш да постъпиш в университета на онзи свят. Щом влезеш в този университет, веднага ще те поставят на изпит. Видят ли, че не си готов, ще те върнат отново на земята да придобиеш елементарните познания за живота. (58/стр. 77)

В първо време човек е смел, мисли, че всичко може да постигне. После започва да се колебае, да отлага нещата и казва: „Ако тук не мога да постигна желанията си, в другия свят ще ги постигна“. Като отиде в другия свят, вижда, че и там нищо не постига, и казва: „Като сляза на земята втори път, тогава ще реализирам желанията си“. (23/стр. 52)

Вие мислите, че като умре, човек отива при Бога. Кое ви дава повод да мислите така? Можете ли да отидете при човек, когото не сте обичали и за когото никога не сте мислили? С какво ще ви привлече той? Следователно как е възможно човек да отиде при Бога, ако нито Го е обичал, нито Го е познавал, нито е мислил за Него? (36/стр. 36)

Хубаво, какво трябва да научи човек? Защото постижението, каквото и да е, всяко постижение на земята, всяко желание, всеки идеал, постигнат на земята, е равносилен със смъртта… Кой е постигнал нещо на земята, че да бъде щастлив? То е най-голямата смърт, която може да те сполети. Ако постиженията на земята са наш идеал, всичко е изгубено. (5/стр. 113)

Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял? И кой е онзи, който досега градил къщи и пак не е умрял? Кой е онзи, който ходил в университета и пак не е умрял? (5/стр. 116)

Някои сега се обезсърчавате и казвате: „Остаряхме, втори път като дойдем на земята“. Но вие никога няма да напуснете земята, докато не си свършите работата. Вие мислите да излезете из земята и пак да дойдете. Вие земята не може да я напуснете, докато не свършите работата си тук. Вие не може да напуснете училището, докато не го свършите. Някои мислят, че като умрат, ще излязат вън от земята. Земята ще ви носи, със земята ще пътувате. (6/стр. 602)

Ще кажете, че сте осигурени в разни дружества. Няма осигурен човек на земята… Цялата земя е покрита с черепите и костите на осигурени хора. Сигурност има само на едно място — в Божията Любов. Сигурност има само в Божията Мъдрост. Сигурност има само в Божията Истина. Който живее в Любовта, Мъдростта и Истината, ще живее колкото иска. Върху такъв човек смъртта няма сила. (7/стр. 13)

Две блага са изключени

Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук да ти се даде?“. И тогава като тръгнеш отгоре, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на земята да се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на земята, ще благувате на небето, това е изключено. Две блага са изключени. (5/стр. 153)

В Евангелието на Лука, глава 16, се разправя за един богат човек и за друг, сиромах, на име Лазар. „И умря сиромахът, и занесоха го ангелите на лоното Аврамово“ — при благоприятните условия на живота; „умря и богатият и погребан бе. И занесоха го в ада“ — при лошите условия на живота. Тези два свята са далеч един от друг, но жителите им имат радио, с помощта на което се съобщават. Те са на разстояние едни от други с хиляди километри, но се виждат и се разговарят. „Богатият като беше изложен на големи мъки в ада, дигна очите си и видя отдалеч Аврама и Лазара в неговите обятия. Той извика и рече: „Отче Авраме, помилвай ме и приводи Лазара да накваси края на пръста си с вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в този пламък“. Аврам му рече: „Синко, припомни си, че ти си приел твоите добрини на земята, а Лазар злините; сега той е на утешение, а ти на мъки.“ Това показва, че има вътрешно равновесие в целия живот. (1/6:15, 16)

…Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: „Как така?“. Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят? Че аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга — в другия свят. Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат. (5/стр. 214, 215)

Да искате да умрете, е неразбиране

То е заблуждение да искате вие да умирате. Самата идея, че вие искате да умирате, вие не разбирате какво мислите. Човек, който очаква да умре, той не е разбрал Божиите пътища. Като е създал човека, Бог го е създал да живее или да умира? Той го е създал да живее.

(6/стр. 377)

И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живееш. Да живееш, струва повече, отколкото да си заровен в земята. (1/6:31)

Не мислете, че още сега можете да отидете на онзи свят. Не, още дълго време ще останете да живеете на земята. Докато не свършите работата си на земята, вие не можете да отидете на онзи свят. (6/стр. 136)

Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. Ако не е вярно, можете да го проверите. Самоубиецът се повръща в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал, преди да се самоубие. Той е паднал вече, както един човек, който е паднал от една висока канара и е пречупил крака си. Тъй щото като се самоубие един човек, той слиза в животинското царство, става животно — нищо повече. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва да изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава като го впрягат, той не трябва да съжалява.

(11/стр. 61)

Ако в смъртта подразбирате, че като умрете, ще възкръснете, тогава сте прави. Но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави. Ще се убиете, но какво ще правите, ако не възкръснете? Знаете ли колко хиляди години са нужни на самоубилия се, за да дойде отново на земята? Той трябва с години да се върти около земята, докато намери врата, през която да мине. И най-после той ще намери някоя майка от низко развитие, която ще го подеме нагоре, която ще го извади от дълбочините на ада. (11/стр. 98)

Ще дойде някой да ми разправя, че се е обезсърчил, че животът му се е обезсмислил. Чудно нещо! Питам този човек научил ли е всичко, което трябва за този живот, та да се обезсмисли неговият. — Нищо не съм още научил, но не ми се живее. — Като не ти се живее, къде ще отидеш да живееш? — Искам да се освободя. — Че ако те извадят от един затвор и те поставят в друг, по-лош, по-добре си остани в първия затвор.

Вярно е, че земята е затвор, но като умре, човек отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания. Не, по-добре не желай да умираш… Като си дошъл на земята, искай да живееш, да придобиеш нещо. (11/стр. 215)

Не е добре да умреш, да заминеш от този свят, без да са те повикали, че да чакаш с години пред вратата на онзи свят. Ти чукаш, никой не те приема… Оттам ще ти кажат: „Не е време още да дойдеш в този свят, ще се върнеш назад“. Това е лошото! Има много такива души, които се скитат между този и онзи свят, че не са нито тук, нито там. Това са били все отчаяни хора, които са се самоубили. (12/7:15)

Мнозина от вас, които сте дошли на около 45, 50, 60, 70 години, казвате: „Нашата работа е свършена вече“. Вие се самоизлъгвате, че вашата работа е свършена. След като мислите така, вие имате желание да умрете, да отидете в другия свят. Добре е човек да умре, но първо той трябва да се осигури, като умре, ще възкръсне ли. Ако умре и няма да възкръсне, не бих го съветвал да умре. Но ако умре и възкръсне, тогава нека да не се страхува. Тогава работата ти ще върви. Но ако не възкръснеш, не отивай на онзи свят. Тогава, при смърт-та, в онзи свят положението ти ще бъде десет пъти по-лошо от сегашното. Следователно малкото страдание е за предпочитане пред голямото. (52/стр. 25, 26)

Някой път и болните се опитват да се самоубият, но те не разбират, че болестите, страданията, които имат, са най-малкото зло за тях. Те мислят, че като се убият, ще се избавят от страданията. Но не знаят, че ще влязат в един свят забравен, свят на пълна забрава. Като влезеш в този свят, ще видиш, че никой не те помни, никой не те познава, като че всички хора там са те забравили. То е все едно, че си паднал в една яма: ти мислиш, чувствуваш, но никой не си спомня за тебе, всички са те забравили. Ако си в един затвор, все пак ще дойде надзирателят, но в този забравен свят никой няма да си спомни за тебе. Казвам: Не желайте да влезете в този забравен свят и после да казвате, че всички хора са ви забравили. Най-голямото нещастие на хората е, когато влязат в този забравен свят. (62/стр. 208)

Който се страхува от страданието, не го разбира. Той казва: Предпочитам да умра, отколкото да страдам. — Не е така. Смъртта има смисъл, ако води към Възкресение. Иначе тя не е на място. (23/стр. 10)

Да умреш, за да избягаш от страданията, това е неразбиране на живота. В такъв случай по-добре е да страдаш, за да научиш нещо. И като придобиеш знания, можеш да умреш. Тогава ще дойде Възкресение-то. (23/стр. 10)

…Някои казват: „Ние да умрем, та да се освободим от тежките условия на живота“. Няма отърваване. Ако влезете в земята, там е още по-опасно. На онези, които не разбират законите, казвам: Не се лъжете да желаете смъртта, няма по-лошо от нея. Вие умирали ли сте да знаете какво нещо е смъртта? Знаеш ли какво нещо е да влезеш в земята, съзнанието ти да е свързано с тялото и там да преседиш най-малко 4-5 години, да присъствуваш на целия процес на разлагане, докато най-после се отвори този затвор и душата ти излезе свободна да продължава живота си при по-добри условия? Не е лесно да се прекара в този гроб! Теософите казват, че като умре човек, със смъртта се скъсвала нишката на живота. Не се скъсва нишката на живота. За праведните се скъсва, но за грешните не се скъсва.

(21/20:27)

Еди-кой си искал да се отрови. Знае ли какво го чака, като се отрови? Стражари го очакват на онзи свят. Как ще се разправи с тях? (21/29:24)

Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането ни най-малко не въвежда човек в онзи свят. Аз да ви кажа: Не мислете, че човек като умре, отива в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги, и от това, което учените и богословите пишат. Според мене със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една квартирка, и ти се настаняваш като кираджия* ту при майка си, ту при баща си, ту при брат си или сестра си, някоя твоя роднина или приятел и си мислиш, че си в онзи свят, а всъщност ти си в една стаичка при твой приятел или роднина. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят, така е, в онзи свят са. Но онези, които добре разбират положението, знаят къде се намират.

(6/стр. 320)

Един ден една млада сестра, на която никога не бях правил бележка, дойде при мене и ми казва, че направила една погрешка, заради която не искала вече да живее. Казах й: — Да си вървиш тогава! — Как така? — Да си вървиш. Казвам й: Ако Бог те е пратил на земята и те е оградил със Своята Любов и ти е дал един отличен ум да работиш и да пишеш, дал ти е сърце да обичаш, а ти се отказваш от живота и не искаш да живееш, какво можеш да постигнеш с това? Ти мислиш само за себе си. (6/стр. 367)

Казвам и на вас: Не правете същата погрешка и вие. Често и вие седите и казвате: „Не ми се живее“. Тепърва трябва да живеете. Турете за задача да не живеете за себе си, но да живеете за Бога. (6/стр. 367)

А някой казва: „Дотегна ми да живея“. Това е неразбиране на живота. Ти не си живял още. Ако поглед-неш с очите на Любовта, ти ще видиш много неща.

(6/стр. 365)

Смъртта не разрешава въпросите

Соломон е дошъл до заключението, че ако човек греши и мисли, че като отиде на другия свят, греховете му ще се простят, той се самозаблуждава и върви в крив път. Гробът, или смъртта, не изправят живота. Човек трябва да изправи живота си, докато е още на земята. (15/стр. 184)

Казваш: „Като умра, ще се изменя“. Смъртта не разрешава въпросите. (44/стр. 39)

Казвате: Грешни сме, но като умрем, Бог ще прости греховете ни. — Не, греховете ви трябва да се простят още докато сте на земята. След смъртта греховете не се прощават. Тогава никакви молитви не могат да ви помогнат. (37/стр. 97)

Ако убиете или обесите един еретик, за да се освободите от него, той ще отиде в другия свят. Оттам ще ви питат: „Ако вие не можете да го търпите, защо го изпращате на нас? Най-доброто и за нас, и за вас е да го задържите при вас, така да се възпита, че да се обърне към Бога“. Ако му отнемете живота насилствено и го пратите преждевременно в другия свят, с това ще затрудните и неговия живот, и живота на небето. Оттам той ще върши по-големи пакости. Тъй щото да убиеш неприятеля си, това не значи, че си се освободил от него. (37/стр. 173)

Други пък казват: „Дано след смъртта бъдем по-добре!“. Не, смъртта не може да разреши въпросите на живота. Смъртта иде, когато човек е недоволен от това, което Бог му е дал. Тя казва: „Бог ме изпрати да ви науча да станете благодарни“. Смъртта е тояга, която казва на човека: „Отвори торбата си!“. Той отваря торбата си и смъртта започва да бие, да взима всичко, каквото има в нея. Любовта дава всичко, смъртта взима всичко.

(68/стр. 175)

Ти казваш: „Тук зъзна“. Не е да умреш и да се свърши всичко. Да, с умиране, със смърт въпросите не се разрешават. Смъртта разрешава съвсем други неща. За да се разрешат трудните въпроси, не е нужно да умрете. Само животът разрешава трудните въпроси.

(11/стр. 71)

Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре. И в онзи свят има нещо лошо. И там има рай и пъкъл. Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят, пак и там ще страдаш, не е ли по-зле? Ако със смъртта можеш да се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако и там отидеш в ада, какво си придобил? (6/стр. 142)

Не мислете за погребението си,

но мислете за Възкресението си

Ти се безпокоиш какво ще стане утрешния ден. Ти се безпокоиш да не умреш. Няма защо да се безпокоиш. Кой е определил, че ще умреш? Ако не пазиш Божиите закони, ти сам си приготвяш смъртта. Ако пазиш Божиите закони, ти никога няма да умреш. Ти ще заминеш като Свети Илия тържествено, с огнена колесница, без да те погребва някой. Ако нямаш Любов, други хора ще те погребват, и то на общински разноски. Слушаш един вярващ да се оплаква, че няма кой да го погребе. Това е стара култура. Не мислете за погребението си, но мислете за вашето Възкресение — Възкресението на новия живот. (11/стр. 156)

Казват: Ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н. Всичко туй е хубаво. То е неразбиране. Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието. Сега отчасти разбираме страданието. (5/стр. 118)

И дойдем до някой път и като няма как да живеем, ние сега се утешаваме, че след като умрем, ще живеем в друг свят, добър. Добре. След като ще живееш в друг свят, ти какви нужди имаш да събираш богатство и да го оставяш след себе си? Той мисли, като умре, да го погребат по-добре. После да му направят един паметник. Добре. Значи, този човек като умира, пак мисли как да го погребат хората добре. Разбиране е това. (5/стр. 298)

Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора. (12/17:28)

Един ден ще умрете, ще ви заровят в земята и отгоре ще ви турят една шепа пръст. След това ще ви четат молитви, ще ви заливат с вино, а вие ще седите отдолу. Благодаря на такава молитва и заливане с вода. Аз не искам така да ме заровят и да ме заливат с вода. Не чакайте да умрете и тогава хората да ви четат молитви и да ви заливат отгоре с вода. Сами четете молитвите си преди още да сте умрели. (6/стр. 512, 513)

Истинско знание се изисква

Някой човек казва, че няма да умре, а при това умира. Друг някой казва, че ще живее много време на земята, най-малко 120 години, а при това не се минават 10 години и той умира. Истинското знание на човека седи в това, като каже, че няма да умре, да не умира; когато каже, че ще живее повече от 120 години, да ги доживее. (1/5:22)

Старите много знаят, но въпреки това умират. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младият е невежа в живота, а старият — невежа в смъртта. И двамата жънат последствията на своето невежество.

(9/стр. 122)

За бъдеще важното е концентрирането, а не разсеяността на ума. Сега вашият ум може да е зает с хиляди неща, но тия хиляди неща няма да ви помогнат. Те могат да ви помагат временно, но знаете ли в какво положение ще се намерите, след като напуснете тялото? Всичката ваша философия няма да струва нито един грош, всичката ваша религия и молитви няма да струват нито един грош. Защо? Знание се изисква, и то Божествено знание! (30/12:4, 5)

Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание. (5/стр. 453)

Някой мисли, че знае много. Ако знае много, защо не се освободи от смъртта? (27/стр. 315)

ВАЖЕН Е ЖИВОТЪТ

ПРЕДИ СМЪРТТА

Колко време ще живеем на земята?

Едни хора живеят малко, други — повече. На всеки е определено колко да живее. (3/стр. 28)

Земята е едно царство. И на човека при сегашните условия не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години. Крайният предел за живеене на земята е 120 години. Онези, които управляват земята, не позволяват повече. Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: „Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава“. (12/16:16)

Животът на земята е една временна служба. Вие сте наемници на една стая, взели сте я за 10, 20, 50, 60 години и казвате: „Какво ще стане с нас след 10 или 20 години?“. Като изтече срокът ви, ще си излезете. И аз ви казвам: След 120 години вие ще напуснете тази стая. За всяко едно тяло, на когото и да е, от невидимия свят дават материал за 120 години, то е крайният период засега. Някои ще бъдат в тази стая до 60, 70, 80 години. В тази къща може да бъдете най-много до 120 години и след това ще я напуснете и ще си излезете.

(30/21:23)

Като се върнеш при Бога, трябва да дадеш отчет какво си правил на земята. Ще прекараш на земята известно време и ще те повикат горе да си починеш. На едни хора често дават отпуск, през всеки 10, 15 или 20 години. Прекарат на земята 20-30 години и ги викат горе. На други не дават отпуск, оставят ги на земята да работят 80-100 години и след това ги викат горе, като свършат всичката си работа. (31/стр. 297)

Смърт не съществува. Ти може да заминеш за онзи свят, но не да умреш. При това който живее по Божия закон, той заминава точно навреме. Който не живее по този закон, заминава преждевременно, като се лишава от добрите условия на живота. (31/стр. 147)

Следователно нито преждевременно ще отидеш на онзи свят, нито ще закъснееш. Ти трябва да живееш на земята толкова време, колкото ти е определено, да придобиеш нужните опитности, да изработиш ценности за онзи свят. (31/стр. 147)

Питам: Знаете ли колко години трябва да живее човек на земята? Той трябва да живее 120 години. При сегашните условия на живота когато някой умре на 60-годишна възраст, държат го извън земята още 60 години и след това отива при Бога да даде отчет за делата си. През тези 60 години той работи между хората и когато стане на 120 години, тогава се явява на аудиенция при Бога. Той ще му каже: „Добре дошъл, синко! Ти дойде преждевременно тук, без да свършиш работата си на земята“. (19/стр. 74)

Които преждевременно умират, те трябва да знаят, че няма да отидат направо на небето, там няма да ги приемат, но ще се спрат в една тъмна зона да дочакат ония години, които им са определени, да заминат от този свят. (20/стр. 34)

Колкото и да е определено на човека да живее, той трябва да учи. (42/стр. 42)

За пример, вас ви е страх да умрете, а това ще ви дойде до главата. Ето, като проследим човешката история от времето на Адама досега, колкото много години да е живял човек на земята, в края на краищата все е умрял. И Адам, който живя 900 години, пак умря. След като съгреши човек, смъртта неизбежно ще дойде. От времето на Аврама годините на живота постепенно се намалявали, докато днес човек може да умре още в първата година след раждането или във втората, третата, четвъртата и т.н. Аз не вярвам, че сред онези от вас, които днес ме слушате, може да се намери един, който да преживее над 120 години. На когото и да е от вас давам най-много 120 години живот. И след това той непременно ще умре. (11/стр. 105)

Колко време може човек да живее на земята, туй трябва да го знаете. В Писанието се говори за един от еврейските царе. Явява се при него Исайя и му казва: „Приготви се за другия свят“. Този цар се обръща към стената и почва да се моли, казва: „Господи, аз не съм си свършил работата. Ти знаеш колко работа имам!“. Много се молил. Исайя пак отива при него и му казва: „Господ чу молбата ти и още с 15 години продължава живота ти“. Питам: Ако този човек не беше се молил, щеше ли да продължи животът му? Нямаше.

(79/стр. 201)

Нищо не е случайно. Никой не се е раждал без време и никой не е умирал без време. Човек се ражда навреме и умира навреме. (4/стр. 38)