РАЖДАНЕТО И УМИРАНЕТО

СА МНОГОКРАТНИ ПРОЦЕСИ

Много пъти ще се раждаш и умираш

в живота

Човек трябва да се ражда всеки ден и да умира всеки ден. — По колко пъти на ден? — Безброй пъти. Колкото по-скоро и повече пъти човек се ражда и умира, толкова по-добре за него. (24/стр. 26)

Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота.

(57/стр. 142)

Всеки момент човек може да се ражда и преражда, а не само един път. Всяка нова фаза в човешкия живот е новораждане. Човек живее, докато се ражда и новоражда. Щом престане да се ражда, той умира вече.

(37/стр. 118)

— Кога умира човек? — Когато не може да се ражда... Ще се раждаш всеки момент. Само така ще разбереш смисъла на Разумното Слово и ще го приложиш. Ако днес си обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре можеш да станеш гений. Ако нямаш възможност да се новораждаш, ти завинаги ще останеш обикновен човек, или невежа. Значи, новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. (37/стр. 118, 119)

Прераждането е непреривен процес на проявление. Ако не се прераждаш, няма никакво проявление. Човек се преражда триста шестдесет и пет пъти през годината. Значи, от най-ранното си детство до най-голямата си старост всяка година човек се преражда по триста шестдесет и пет пъти на годината. И на всеки двадесет и четири часа се преражда по един път. Ако някой живее осемдесет години, може да направите сметка колко пъти се е преродил в осемдесет години.

(6/стр. 181)

Прераждане

— Какво ще стане с нас, като умрем? — Отново ще живеете. Човек се ражда и преражда много пъти на земята. (2/стр. 183)

Човек като замине оттука, 45 години ще прекара горе, на онзи свят, ще разглежда всичките си съществувания, всичките си опитности, где е постъпил добре, где не е постъпил добре, где е направил една добра постъпка и пр. И като преглежда всичкия си живот, от това, което е прегледал, онези господари на живота ще му създадат ново тяло, нови условия, ново положение. И ще го пратят пак на земята да видят в новия живот какво може да направи. Така ще продължава, докато дойде време, че като отиде на небето, да няма да се занимава с грешките си. И последната грешка, която ще направи, това ще бъде последното прераждане, но докато има една погрешка, той все ще трябва да идва на земята. (47/стр. 132)

Мнозина се запитват: „Каква е нашата задача на земята?“. Сега вече може да им се отговори: нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 животи, и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. (17/стр. 40, 41)

Какъв ще се родиш в бъдеще, това зависи от сегашния ти живот. (48/стр. 85)

— Кажете ни защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност? — Всяко раждане на земята и заминаване за другия свят са различни при различните условия. Следователно в тях няма повтаряне на опитностите. Всичко се ръководи от една Велика Разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете! (4/стр. 268)

Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: Ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова именно Бог е заличил всичко от паметта ви да не помните кой какво зло ви е причинил.

(10/стр. 48)

Човек се е прераждал хиляди и милиони пъти.

(33/стр. 22)

Прераждането е закон за усъвършенствуване на човешката душа. (49/стр. 61)

Човек ще се ражда и умира, докато влезе в областта на великата наука на живота, докато придобие съвършенство, т.е. живота на Безсмъртието. Щом придобие тази наука, той няма да се ражда и умира, но ще се вселява. (24/стр. 73)

Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи правилно, да ликвидира с кармата си още в този живот да не става нужда пак да се преражда. Да се преражда човек, това значи да живее в закона на кармата.

(53/стр. 78)

Щом влезе в закона на благодатта, човек ще има и пари, и хляб, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче какво трябва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този закон, вие трябва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствувате. Това зависи от човека. В един живот той може да се развие, да ликвидира със своето минало и да влезе в закона на благодатта. (53/стр. 78)

Не мислете, че тези, които заминават, отиват за дълго време. Средно след 45 години те отново се връщат на земята. Малките деца, едногодишните, се връщат на земята най-много след една година. Другите, по-големите деца, се връщат най-много след три, четири, пет или до десет години най-много. Възрастните хора на 80-90 години възраст, се връщат най-много след 45-50 години. По-напредналите се връщат след 250 години, а най-напредналите — след 1500 години. Учителите в света се връщат след 2000 години. (8/стр. 151)

Гениалният човек за да се роди такъв, това показва, че той е работил много години наред. Гениалността е резултат на милиони години работа, труд и постоянство. (8/стр. 548, 549)

Ти прекарваш един страшен ден, прекарваш цяло едно съществувание. Прекарваш някое свое прераждане, което може да си преживял преди 100, преди 1000 години, и ти го прекарваш сега в един ден. А някой път ти си радостен, ти толкова преживяваш, един цял живот в един ден. Когато се радваш, това е твоето минало, когато скърбиш, и то е твоето минало. От твоето минало на страданията и от твоето минало на радостите ти ще извадиш твоето настояще. Ще използуваш. (25/стр. 121, 122)

В онзи лошия живот, лошия ден, когато дойдат в тебе лошите мисли, веднага ще гледаш да пресъздадеш от този ден настоящето. Да пресъздадеш нещо хубаво. И тогава може да получиш хубава перспектива за бъдещето. Всички лоши събития, всички лоши работи в твоите минали съществувания ти ги събери, не ги пъди, но ги впрегни на работа. (25/стр. 122)

За да могат в човека да се развиват и мислите, и чувствата, той дохожда на земята ту като мъж, ту като жена. (42/стр. 455)

Вие сте живели много пъти на земята, вие може да сте богати, но помнете, че вашата участ може да се реши днес... (21/1:10)

В окултизма има една теория. Човек много пъти след като се е раждал, от много майки като се е раждал, най-после трябва да се роди сам. Онези от вас, които са дошли до положението, няма да ви раждат майките, вие сами трябва да се родите. Вие трябва да създадете един характер, такава гениална мисъл, че всичките нови мисли, нови чувства, които ще дойдат, да влязат да образуват бъдещето ви. Сами да се родите. Човек в себе си сам ще се зачене и ще стане в него една метаморфоза, тъй както гъсеницата може да се превърне в една пеперуда и човек ще се преобърне, ще се роди сам... Ако сега ви говоря по въпроса на самовъзраждането, отсега трябва да събирате онова богатство във вас, във вашите умове и сърца, богатство, което е потребно за новото, за създаване на новото тяло, с което вие трябва да се облечете. (11/стр. 480, 481)

Очакват да се въплътят

Не се позволява на кое и да е същество да дойде на земята, докато няма условия за него. То трябва да чака. Има много души, които трябва да чакат, няма благоприятни условия още за тях. Где трябва да чакат? В другия свят. Отлично е там! (12/22:16)

Някои искат да се върнат от онзи свят. Вие казвате: — Къде са? — Натрупали са се на границата на този и онзи свят, няма условия да дойдат. Казват: „Не може“. „Как?“ Сега няма да се спирам, защото това спада към една отвлечена област. (13/стр. 299)

За да се въплъти и дойде на земята, човек трябва да се конкурира с милиони души. (42/стр. 152)

Има богати, учени и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. — Защо? — На небето няма условия за тяхното развитие. Обаче има прости хора, които се ползуват от добрите условия на небето. Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на небето. (27/стр. 366)

УМРЕЛИТЕ

Обезплътяване на човека

Като заминава за другия свят, човек оставя старата си дреха на земята. Ако го претеглят на онзи свят, ще видят, че е олекнал, както болният губи част от теглото си и става по-лек. Обаче голяма е разликата в теглото на умрелия и живия в сравнение с теглото на болния и здравия. За болния казваме, че е отслабнал, а за умрелия, че се е разложил. На онзи свят той тежи едва 30-33 грама. (15/стр. 5, 6)

...След като умре човек, той пак продължава да живее. Заминалите същества като излязат от тялото си, идат пак на земята, но те не са с кости, а са пихтиеобразни. Един такъв човек можеш да го събереш в един лешник... (38/стр. 298)

Казват, че умрелият в онзи свят тежи около 33 грама, затова малко яде. Достатъчно е да поеме парите на житото, за да се нахрани. (18/стр. 158)

Човешкият мозък има две страни: материална, или физическа, и духовна, или силова. Когато човек напусне земята, материалният мозък изгнива и се разлага, а духовния, т.е. силовия, в който е написан целият живот, той взима със себе си. Значи, човек взима същественото със себе си, а несъщественото оставя на земята.

(54/стр. 209, 210)

Човек като отиде на онзи свят 120-годишен, с каква форма ще бъде? ...Човек може да остави тялото си тук. Всичкото оставя. И горе ще отиде без никаква тежест. Без да тежи, ще трябва да влезне в другия свят.

(25/стр. 614)

Хората на земята дишат въздух. Като отидат в онзи свят, ще дишат етер, по-рядка материя от въздуха.

(42/стр. 399)

Какво желаете вие? Какво бихте желали да имате? Автомобил, аероплан, да хвъркате, да имате 10-20 милиона или да имате знанието, че да се пренасяте доброволно, дето искате, без аероплан или автомобил? Кое предпочитате? Като умре човек, това става. Започва да се пренася от едно място на друго. (67/стр. 346, 347)

Когато човек залезе, казваме, че той умира. Какво става с енергията, която този човек съдържал? Отива в пространството... Физическата енергия в човека се превръща в умствена само ако той има силно и непреривно желание да учи. (70/стр. 166, 167)

Каква е разликата между вас и близките ви, които са заминали за онзи свят? Вие сте облечени в дрехи от гъста материя, а те — в дрехи от по-рядка и фина материя; вие ядете и пиете, четете, разговаряте се, а те не могат — нямат органи за това. С една дума, вашият живот се различава коренно от техния. (27/стр. 261)

Умрелите са живи

Имаш един приятел, когото обичаш. Един ден той умре. Ти се питаш: „Де отиде той, де е неговото съзнание?“. Приятелят ти е жив, не е изчезнал, както мнозина мислят. Нищо в света не се губи, само отношенията се изменят. (4/стр. 53)

Ще кажат: Еди-кой си умрял. Казвам: Той не е умрял, жив е. (29/стр. 205)

Казвам: Не е въпросът за парите, но важно е какво ще занесе човек, като отиде на онзи свят. Господ ще го пита: — Какво прави на земята? — Работих цели 30 години за своето отечество, получавах шест хиляди лева месечна заплата и сега ида тук малко на разходка. — Не, този човек е бракуван вече на земята; там не допущат, че той е жив, и всички казват: Бог да прости този велик българин! — Той пък, от своя страна, вижда, че е жив, препоръчва се навсякъде като добър, почтен човек, който е живял на земята цели 45 години и работил за благото на своя дом и своето отечество. Значи, тук се явяват две различни положения: хората мислят за него, че е умрял, а той се вижда жив. (22/стр. 12)

...Аз виждам, че мъртвите са живи. Виждам, че Толстой говори с един мъртъв-жив, който го пита: „Как си, приятелю? На тебе ти държаха много надгробни речи“. Толстой му отговаря: „Те са първокласни невежи, аз още не съм напускал земята, ходя и проповядвам“. (38/стр. 107)

Няма умрели хора. За умрелите се казва, че са живи и живеят на едно място с живите. (18/стр. 82)

Обикновените хора не вярват в тия неща; те не вярват и в задгробния живот, в това, че умрелите са живи, т.е. че продължават да живеят на онзи свят. Умрелите живеят, но по друг начин; те мислят, но по друг начин от този на живите хора на земята. И те имат свои закони, свой ред и порядък, свои съдилища. Когато някой от тях сгреши, те го изпращат на земята, там да изправи погрешките си. И обратно: когато някой сгреши на земята, изпращат го на онзи свят, там да изправи погрешката си. (19/стр. 121)

Казваме: „Умрял!“. Не само че не е умрял, но той живее много по-интензивен живот, отколкото по-рано. (62/стр. 179)

Един английски мисионер отишъл в Африка да проповядва на туземното население. Една вечер, както почивал в стаята си, пред него застанал един стар човек и му казал: „Братко, аз съм от невидимия свят. Живях преди 200 години на земята, в Англия, в еди-кой си град; проповядвах на хората, но направих много погрешки, които и до днес не мога да изправя. Проповядвай и на мене да просветне съзнанието ми, да си пробия път нагоре“. Проповедникът влязъл в положението му и започнал да му говори. На другата вечер дошъл още един човек от невидимия свят със същата молба. Всяка вечер броят на заминалите се увеличавал и в продължение на един месец стаята се изпълнила със слушатели от невидимия свят. Той се уморил толкова много, че не могъл да продължи работата си. Трябвало да се върне в Англия да възстанови силите си. Тук той проверил данните, които някои от заминалите му изнесли, и се уверил, че наистина такива хора са живели преди 200 и повече години. (35/стр. 131)

За нас умрели хора не съществуват. Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които виждате да се движат и говорят. (35/стр. 158)

Дядо ти може да се трансформира от едно състояние в друго, може да се намира в един активен живот, тъй както е бил и на земята, а може и да е в едно пасивно състояние, в един латентен живот, та не може да се прояви. (21/9:29)

Някой път когато някои от вас се безпокоят дали ще видят своите заминали, аз казвам: те живеят, живи са, но вие не ги познавате, не ги знаете какви са горе на небето. (21/22:28)

Умрелите са между вас

Вие казвате: „Една сестра замина, един брат замина“. Заминалите членове на Братството къде отидоха, къде са? Че те са тук между вас, насядали са тук. Какво ще кажете? Те седят и се смеят, и казват: „Пак сме тук!“. (25/стр. 526)

В тия религиозни събрания, които стават тук, около всеки един от вас има много ненапреднали души, които искат да се осветлят, да се подигнат. Някой път се усещате скръбни, песимистично настроени. Това са души, които обикалят около вас и искат да им помогнете. Те хлопат на вашите врати и казват: „Помогнете ни! Крайна беднотия има около нас!“. Вие казвате: „Не знам какво ми стана, много ми е тъжно“. Това са вашите деди и прадеди, които ви искат помощ.

(12/30:32, 33)

Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив, бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали и си казали: „Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем“. Те поканили приятели, сложили богата трапеза да ядат и пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на дяда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилушка, лъжица и за дяда Стояна, сипали му ядене, турили му стол и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: — Защо този стол е празен? — Не е празен, дядо Стоян седи на него. (12/7:11, 12)

Когато някой отиде на онзи свят, близките му се запитват: „Де ли е нашият баща сега?“ или „Де ли е нашата майка?“. Там е нещастието на покойниците, на заминалите за онзи свят, че те дълго време още обикалят около вас. (56/стр. 33)

И духовете на заминалите за онзи свят пак си остават на земята. И те като хората се местят от една къща на друга. Ако някой е бил търговец, пак си живее с мисълта за търговията. (40/стр. 87)

Аз гледам онези, които са умрели, постоянно седят из стаята ни, целия ден обикалят по прозорците. Питат ме къде са умрелите. Нищо не може да кажа. Те обикалят, чукат по прозорците, ходят, оплакват се, разправят се. (6/стр. 537)

Вие мислите, че умрелите не говорят. Не, говорят, но вие не ги разбирате. Много пъти при мене умрели са идвали и ми казват: „Говорим, но не ни слушат, не знаем какво е станало“. Рекох: Техните радио не работят сега. (6/стр. 599)

По същия начин и нашите ближни, които са минали в задгробния живот, ни галят с ръката си, но понеже не са много префинени, ние казваме: Какво стана, че изтръпна някак лицето ми? (26/стр. 36)

Умрелите влизат в живите

Да кажем, че ти мислиш за някого. Той е дошъл. И често ще забележите, че когато дойде един брат от другия свят, ако влезе в едно тяло, ако влезе в някой друг брат, то последният заприличва малко на онзи. Огънат се малко ушите му, изменят се малко очите му. Щом го напусне заминалият, лицето на този брат взема пак стария вид. Та най-първо вие трябва да отличавате вашите състояния. Дали сте вие. Да отчитате всеки ден кога човек е сам и кога не е. (25/стр. 526)

Утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят? Това си ти. Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее. И затова мислиш заради него. Ако баща ти не е в главата ти, баща ти цял ден хлопа, мисли, майка ти цял ден хлопа и ти мислиш и заради нея, а ти предполагаш, че са в оня свят, далече някъде. (13/стр. 443)

За умрелия ще се помолиш и ще се освободиш от всякаква отговорност. С молитвата си ти само се подписваш и оставяш на други, те да свършат работата. В Божествения свят няма такъв закон. Щом искаш да помогнеш на умрелия, ще оставиш той да влезе в тебе, да му разбереш мъчнотията и ти сам да я разрешиш. В това отношение и свещениците търсят лесния път. Ще се помолят за умрелите и нищо повече. Не, ще носиш умрелия в себе си и ще му помагаш, докато го успокоиш. (7/стр. 123)

Каже ми някой: Майка ми скоро умря, къде е? Можеш ли да ми кажеш? Казвам: — Майка ти при тебе я виждам. — Че как тъй, заровихме я на гробищата. — Но аз я виждам тук, до тебе. — Ти за какъв искаш да ме смяташ? — Аз разглеждам нещата много реалистично. Виждам майка ти и тебе, че живеете в едно и също тяло. Ти като говориш, и твоя, и нейния глас чувам. Майка ти се смее, в очите ти виждам, и ти се смееш по същия начин. Виждам твоя раздвоен поглед.

(51/стр. 73)

Ти мислиш, че баща ти е умрял. Не, баща ти след като умре, скрива се в тебе. Че ти и баща ти заедно живеете. А ти постоянно мислиш за баща си, безпокоиш се и питаш къде е той. Вие делите едно богатство. Той е в тебе. Пък баща ти пита: Къде е синът ми? Сега всички умрели са все у вас. Аз ги виждам, че са у вас всички, пък вие ги търсите. (51/стр. 191)

Мнозина ме питат де са умрелите. Да се задава такъв въпрос, това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта. Умрелите са тук. Де тук? Те са във вашия ум. Щом мислите за тях, те са във вашия ум. Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея. Щом умре, вие започвате да мислите за нея. Това показва, че тя е във вашия ум. Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист. Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога. Откак умря майка ми обаче, аз започнах да вярвам. Никой друг освен майка ми не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго освен това, което виждах на физическия свят. — Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ. — Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко. (8/стр. 635)

Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас. По този начин те стават едно с нас и ние едно с тях. Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно. (8/стр. 635)

Онези, които са умрели, те след като умрат, не излизат от вашия ум... Те са при вас и някой път вашите скърби и страдания се дължат на тях. (62/стр. 179)

Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят... Ще кажат: „Извадете ни навън“. Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят. Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето — благородно и върши Волята Божия. За тях е раят. Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш. Казвате: „Къде са нашите умрели?“. Казвам, в твоята глава са. Сега ще кажете, че това е еретичество. То е факт за мене. (67/стр. 199)

И умрелият говори, но по друг начин. Той влиза във вас и там говори. (9/стр. 22)

Умрелите ни помагат от другия свят

Днес мнозина мислят, че като умрат, всичко с тях се свършва. Не, като умре човек, като замине за другия свят, той оттам ще помага на хората. Докато човек е в тялото си, той е слаб; излезе ли от него, той става силен, мощен, може да помага и на другите. (46/стр. 94, 95)

Знайте, че онези, които са заминали за другия свят, оттам помагат повече, отколкото ако са на този свят.

(38/стр. 349)

Някой път в някое семейство — цяла статистика има — докато бащата е на земята, не им върви. Щом бащата умре, веднага на целия дом тръгне напред. Този баща от другия свят помага. (62/стр. 179)

Ако дойде някой, който е заминал за другия свят, баща ви ако дойде, ще кажат: „Как вярвате, от оня свят хората не идат, какво се заблуждавате?“. Как ще докажете? Колко пъти баща ви идвал, вие не го познавате... Всякога когато вие се намирате при най-лошите условия и ви помага, той е баща ви. Този човек е в друга форма и пак ви помага. (67/стр. 347)

Знаете ли какво правят умрелите хора? Когато умните, добрите хора умират, знаете ли какво правят? Знаете ли къде отиват те? Те не отиват направо на небето. Те казват: „Ние имаме много работа, която не сме свършили на земята. Ние още не сме живели за Господа, затова сега трябва да свършим тази работа“. Тогава 100-200 души се събират около един беден, закъсал човек, на когото работите са много объркани, и започват всички да работят за него, докато го подигнат. Щом го подигнат, те го оставят свободен и му казват: „Хайде сега, служи на Бога. Иди да работиш за Господа“. Като му направят това добро, те фотографират този беден, какъвто е бил отначало и какъв е станал сега, и с тази фотография те тръгват на небето да покажат как 100-200 добри и умни хора са могли да подигнат един беден човек.

И вие като отидете на онзи свят, ще се постараете да се групирате по няколко заедно и ще започнете да помагате на някой беден, докато го подигнете.

(11/стр. 126)

Връзка с умрелите

Ако днес кажете някому, че той може да се разговаря с баща си, който е заминал за онзи свят, той ще се стресне, ще каже: „Как е възможно да се говори с умрял човек?“. (72/стр. 11)

Понякога аз правя опити да се съобщавам с умрелите, да се разговарям с тях. Като ми се обади някой умрял, аз му казвам: Покажи се. — Той не иска да се покаже... Питам умрелия: — Как си? — Съжалявам, че съм живял така. — Как трябва да се живее? — Е, да се върна сега на земята, другояче бих живял. (11/стр. 608)

В една американска църква един от видните английски проповедници (това било в Лондон) проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умират, всички хора отиват на онзи свят при Бога. Един богат търговец като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: „Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря?“. Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: „И тя е при Бога“. До този търговец седял един господин, който се обърнал към търговеца с думите: „Господине, Вашата дъщеря не е на онзи свят, горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея“. И той започва да я описва: млада мома, стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т.н. Търговецът се обърнал към проповедника с думите: „На кого от двамата да вярвам? Тук ли е наистина дъщеря ми, или е на онзи свят при Бога? Твоето твърдение ли е вярно, или това на господина?“. Проповедникът казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато* другият господин я описва до най-малките подробности. Даже описва какъв е цветът на дрехите й. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него. Казвате: „Къде е нашият Стоян?“. Вашият Стоян е вътре във вас. Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него мислиш. Дето ходиш, все за него мислиш. Той е в твоята къща, но ти не го виждаш.

(6/стр. 320, 321)

Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той. Обаче в реалността нещата не изчезват. Някои хора са изчезнали за вас, а има такива, които не изчезват. Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях. Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място. Ако дойде някой ясновидец, той ще ги види. (6/стр. 227)

И днес има хора, които говорят с жителите на онзи свят. (27/стр. 305)

Една сестра ми разправяше, че нейният син много обичал баща си. Бащата заминава за другия свят. На другата вечер явява се засмян на сина си и му казва: „Слушай, аз съм много добре, ходя навсякъде, ти за мен не се безпокой“. (79/стр. 186)

Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши не само на този свят, но и на онзи свят. Не до висшите светове, но поне дотам, додето са стигнали нашите близки. Ще имаме поща, съобщение от онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки, заминали за онзи свят. (11/стр. 356)

Не скърбете за умрелите

Ако Волята Божия е да умре някой човек, защо скърбите, че умрял приятелят ви? (23/стр. 18)

Не е лошо, че човек скърби. Скръбта е необходимост, но някога тя не е на мястото си. Ако заминалият за другия свят е по-добре, отколкото на земята, трябва ли да скърбите за него? Какво му допринасяте с вашата скръб? (23/стр. 18)

Случаят, за който ще ви говоря, е станал някъде в Северна България с една стара жена, около 60-годишна. Този случай ми разправяше нейният син преди 20 години. Тя се разболяла и се пренесла някак в онзи свят. До това време тя минавала пред хората за много устата жена, но аз я наричам умна жена. Както и да е, тя се пренесла и като се върнала от онзи свят, тя казала на сина си: „Както живеем тука, на земята, не се живее така. В онзи свят не се живее, както в този свят. Ние, хората, не живеем, както трябва“. В продължение на един месец тя си уредила всичките работи и заминала след това за онзи свят. След смъртта й синът много плакал за нея, но една вечер тя се материализирала, явила му се и му казала: „Синко, не искам да ме смущаваш със своя плач. Аз тук съм много добре...“. Тази е единствената стара българка, която аз зная, че е ходила в онзи свят, върнала се е и след това е изправила живота си. (20/стр. 135, 136)

Някой ваш ближен заминал за онзи свят — и за това благодари. Няма смърт в света... И на онзи свят е светло. Там светлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува от тази светлина, той ще види Бога и душата му ще се зарадва. (27/стр. 192)

Когато умре някой от домашните ви, не скърбете, защото той пак ще дойде на земята. Човек умира, за да цъфне отново; пресажда се, за да се облагороди. Във всичко, което става с вас и около вас, виждайте великата и мощна Божия десница. Тя работи навсякъде.

(27/стр. 119)

Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: — Защо умря детето ми? — Защото не си го изваяла по правилата на изкуството. — Какво да правя тогава? — Ще повториш опита си. Първият ти опит не излезе сполучлив. Ще направиш втори, трети, докато изваеш такава статуя, която да издържи на всички условия. (27/стр. 404, 405)

Защо плачат за покойника? За да го измият със сълзите си. Измият ли го веднъж, повече не трябва да плачат. Сега не остава нищо друго, освен да го облекат в бяла, сватбарска дреха и да се радват, че се е върнал при Баща си. (27/стр. 407)

Щом е така, не плачете постоянно за заминалите. Къде са вашите покойници? Дето сте и вие. Вие имате двама приятели и казвате, че единият ви е по-близък от другия. Значи, единият е по-близо до вас, а другият — по-далеч. Такова е отношението между живите и умрелите. И едните, и другите са на едно и също място, но се различават само по разстоянията, на които се намират едни от други. Това показва, че между хората съществува вътрешна близост или вътрешно отдалечаване. (27/стр. 407)

Някой страда и плаче за своята дъщеря, че умряла. Той се заблуждава, че дъщеря му е умряла. Тя нито се е раждала, нито е умряла. Де е заблуждението на този човек? Във вярата му, че човек умира. Може ли това, което излиза от Бога, да умре? Не може... Всичко, което излиза от Бога, връща се обратно при Него. Божественото само се видоизменя, но нито се създава отново, нито изчезва. (31/стр. 272)

Защо ще плачеш за сина си или дъщеря си? Те са в другия свят. Ти можеш да се разговаряш с тях. Те ще ти пишат писма. Дъщерята пише на майка си: „Мамо, светът, в който съм сега, е много хубав. И тук има университети, професори, които ни учат“. Ако майката каже някъде, че получава писма от онзи свят, ще й се смеят. (4/стр. 53)

За пример, често ме запитват: — Защо умря моето дете? Защо го взе Господ, трябваше ли да умре? — Чудни сте вие, хората! Това дете не беше твое. То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе да придобие една опитност. След като си свърши работата, след като си научи урока, за който беше дошло, Господ си го взе. То се върна на небето. Защо ще плачеш на чужд гроб? Това дете не е твое. (12/7:14)

Чудни са тия майки, като казват: „Защо ми отиде детето?“... Това дете не е твое, то е ангелче, което трябваше да си отиде. Умре ли детето ти, ще кажеш: „Господи, благодаря Ти, че взе моето ангелче, прати ми друго ангелче“. (12/7:14, 15)

Всички сегашни хора, които умират, за които вие плачете, по някой път са крайно весели и щастливи. Тези, които плачат тук, на земята, плачат от съвсем други съображения. Не че ги обичат толкова. Бащата харчил пари за сина си, казва: „Синко, толкова пари харчих за тебе, а ти умря, кой ще ми помага?“... С това разбиране ние не можем да бъдем щастливи.

(38/стр. 348, 349)

Когато умре някой, близките му плачат; когато се роди дете, всички се радват. В някои народи е точно обратно: когато някой умре, там се радват; когато някой се роди, плачат. Според нас правилно е и когато умира човек, и когато се ражда, да се радваме.

(24/стр. 26)