Вечен живот

Бог е Вечният живот. (4/стр. 43)

Вечният живот седи в Любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. (12/2:21)

Защо трябва да възлюбя Господа? Защото трябва да има някой, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е Вечният живот. (12/2:21)

Важно е, че във Вечния живот съществуват условия, при които човек не може да умре. (13/стр. 215)

„Това значи Вечен живот, да познаваме Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!“ Ако ти живееш в Бога, смъртта е изключена за тебе. (12/4:25)

И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът преобладава, ражда се Вечният живот. (22/стр. 61)

Докато греши, човек е мъртъв. Щом изправи погрешките си, той оживява и възкръсва. Това значи придобиване на Вечния живот. (54/стр. 170)

Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Да мислите, че ще се измените след смъртта си, това е криво разбиране. Човек трябва всеки ден да умира и всеки ден да възкръсва. Докато не дойде до състояние на Вечен живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия — благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва. (50/стр. 188)

Който се свързва с безлюбието, влиза в областта на смъртта; който се свързва с Любовта, влиза в областта на Вечния живот. (57/стр. 105)

За оня, който носи Божията Любов в себе си, е казано: „Роденият от Бога грях не прави“. Той излязъл от областта на смъртта и влязъл в областта на Вечния живот. (63/стр. 152)

Два свята съществуват: реален и нереален, или преходен. Реалният свят носи Вечния живот, а нереалният — смъртта. (36/стр. 128)

Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива Вечен живот. (68/стр. 25)

Когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов подразбира Вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тия неща придобиват смисъл. (68/стр. 231)

Щастието подразбира връзката на човешката ду-ша с Първичната Причина на нещата. Дето е щастието, там е Вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта. (70/стр. 211)

Животът се крепи на Божията мисъл, която се влива във всяко живо същество. Който се е опитал да прекъсне този поток на Божията мисъл в себе си, той сам се е разрушил. Дайте път на тази светла мисъл в себе си да потече Вечният живот през вас, да се радвате на изобилието, което той носи. (70/стр. 234)

Вечният живот, това е смисълът. Ако в този живот, който живеете на земята, не може да постигнете, да придобиете Вечния живот, вие сте изгубени.

(11/стр. 555)

...Който се храни със Словото Божие, вечно живее, за него смърт не съществува. (27/стр. 35)

Безсмъртие

Живее ли човек в Божията Любов, той постепенно се приближава към закона на Безсмъртието. (1/3:9, 10)

Казвам: Ние говорим за вътрешния човек, у когото душата и духът живеят заедно. Има ли човек това състояние в себе си, той никога не умира. Такъв човек е безсмъртен. (1/5:21)

Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в света седи разумното, великото, безграничното, първичното съзнание. Следователно намериш ли се пред противоречия, пред несполуки, пред смъртта в живота, кажи: „Зад противоречията седи разумният живот, зад несполуките седят сполуките, зад смъртта седи Безсмъртието“. Щом поставите тази велика мисъл в душата си, веднага ще ви олекне. (1/6:26)

Христос казва: „Ако Моето разумно Слово пребъдва във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас. И след това Аз ще ви се изявя“. Изявяването е закон на Безсмъртие.

(1/8:16)

Какво представя дихармата? Тя е закон на благоденствие, при който човек живее в благоприятни условия, в пълна хармония. Дихармата подразбира живот на Безсмъртие. Тя е живот на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Свободата. Българите наричат дихармата дарба. Много естествено, като почнеш да обичаш, това е дарба. Като мислиш право, това е дарба. Като си истинолюбив и говориш Истината, това е дарба. За да придобием една от тия дарби, трябва да пуснем живия Бог в себе си. (3/стр. 187)

Светът може да се оправи само като се приложат трите закона: Любов към Бога, Любов към своята душа и Любов към своя ближен...

— Защо умираме? — По същата причина: не любите Бога. Не правите добро на своята душа и не желаете доброто на своя ближен. Всички може да бъдете безсмъртни. — Как? — Като приложите тия закони, както ви се казва отвътре, а не както аз ви говоря.

(3/стр. 221, 222)

Целта на Христовото учение е да придобием Безсмъртие. Всеки човек, който вярва в Бога, може да бъде безсмъртен. Това значи човек да бъде спасен. Не е въпросът в спасението. То е само един момент в човешкия живот, развитието е друг момент, а Безсмъртието подразбира да имаш ключа на ада и на смъртта. Това значи да кажеш: „Аз съм жив“. (3/стр. 267)

— Каква е Божията Воля? — Да живеем добре, да придобием Безсмъртие. В това се крие смисълът на живота. Според някои учени смисълът на живота е в изучаване природата и нейните закони. Това са сенки на живота. Това е външната страна на живота. Истинският смисъл на живота е в добрия живот и в Безсмъртието. (3/стр. 290)

Коя е причината за смъртта на човека? Човек умира, защото е заложил душата си на оня, който само може да я погуби. Ако се свържете с Бога и живеете, както Той иска, вие ще придобиете Безсмъртие. И да умрете, вашата смърт ще бъде само физична. (3/стр. 290)

Докато е на земята още, човек трябва да учи, да придобива знания, които да му служат като средство за защита срещу смъртта. Една от задачите на човека е да придобие Безсмъртието. Ако смъртта го нагълта, той трябва така да й се противопостави, че да не може да го смели в стомаха си. Щом не може да го смели, както трябва, смъртта ще се принуди да го изхвърли навън. (34/стр. 10)

Човек като изгуби своя живот, съществува ли? Съществува. Има едно условие, при което човек може да запази своята индивидуалност. В това условие има три методи, чрез които човек може да добие своето Безсмъртие. Човек трябва да бъде изразител на висшата, Божествена Любов, която е носителка на живота. За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина. (12/24:11)

Туй, което може да бъде утеха, то е Божественото. Туй, което внася Безсмъртието в тебе. Че не е ли хубаво да знаеш, че ти си безсмъртен, че няма да умреш.

(13/стр. 286)

Дойде след това смъртта, вземе от вас всичко каквото имате и си заминава. Вие оставате само с едно голо съзнание и съжалявате, че не сте разрешили най-важния въпрос — въпроса за Безсмъртието. Този въпрос трябва да се разреши още докато сте на земята.

(46/стр. 82)

По тяло ще умрете всички, ще се стопите. Безсмъртието е качество само на човешката душа, а не на човешкото тяло. (16/стр. 192)

Като казвам, че Бог е светлина, нямам предвид физическата светлина. На тази светлина зреят всички плодове: ябълки, круши, сливи и др. На Божествената светлина обаче растат само добродетели. В нея е Безсмъртието. (4/стр. 172, 173)

Ако вярваш, ще влезеш в Безсмъртието; ако изгубиш вярата си, ще се върнеш към смъртта. Ако любиш, ще влезеш в Безсмъртието; ако изгубиш Любовта си, ще умреш. Ако придобиеш светлина, знание и Мъдрост, ще влезеш в Безсмъртието, във Вечния живот; ако изгубиш светлината, знанието и Мъдростта си, ще влезеш в смъртта. Ако обичаш Истината, ще влезеш в живота; ако се подхлъзнеш и нарушиш първото правило на Истината, като кажеш, че без лъжа не може да се живее, ще влезеш в смъртта. (22/стр. 78, 79)

Кое е по-добре: да бъдеш православен или да бъдеш безсмъртен? Да бъдеш философ, да бъдеш богат човек или да бъдеш безсмъртен? От всички положения в живота за човека е най-важно да бъде безсмъртен. Докато не придобиете Безсмъртието, вие ще се излагате на ред страдания и нещастия. (19/стр. 73)

Моята беседа днес има за цел да покаже на хората начин как да пресъздадат своя живот. Те трябва да пресъздадат своя живот съобразно Първичния живот, който е вложен в тях. Само при това положение можем да станем безсмъртни. (19/стр. 73, 74)

Защо Любовта се взима за основа на живота? Защото тя носи Безсмъртието, а Безсмъртието е закон за вечното обновяване. По обновяването, по подмладяването на клетките са писали разни автори на различни езици. (19/стр. 74)

Смисълът на живота се заключава в Безсмъртието. Някои определят Безсмъртието като Вечен живот, като условие за осъществяване на всички идеали, вложени в човешката душа. Без Вечния живот тези идеали са неприложими. Безсмъртието няма никакви граници. То изключва всякаква смърт от себе си. В Безсмъртието човек запазва всичко каквото има. (56/стр. 151)

Когато се насити на живота, безсмъртният може да замине за онзи свят — от него зависи да живее или да не живее. Безсмъртният е свободен човек, той може да живее и в смъртта, и в Безсмъртието. На несвободния се дава и животът, и смъртта — от него нищо не зависи. Той не разполага с нищо. (56/стр. 151, 152)

Пробуждането на съзнанието води към Безсмъртие. Само безсмъртният разбира Божествения език на нещата. (56/стр. 155)

Който веднъж само е зърнал лицето на Бога, той е придобил Безсмъртието, той е разбрал смисъла на живота. Само този човек може да каже: „Сляп бях, но сега виждам“. За този човек животът е отворена книга, от която той чете и всичко разбира. За този човек всички пътища са отворени и той може свободно да ходи навсякъде. (56/стр. 159)

Безсмъртието на човека седи в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смърт-та. (56/стр. 164)

Значи, душата носи Безсмъртие. Казано е в Писанието: „И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа“. Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си още докато беше в рая. Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер, адептът на Черното братство. Какво се иска днес от жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря освен Бог. (56/стр. 164)

Въпросът не е за спасение, но за Безсмъртие. Спасението е приготовление за Безсмъртието. Покаяние, спасение са приготовителни процеси. Днес човечеството се стреми към по-високи идеали — към братство и сестринство, към Безсмъртие. (56/стр. 165)

За всеки, който се възпитава с обич и Любов, казваме, че е преминал от смърт в живот, т.е. влязъл е в областта на Безсмъртието. (57/стр. 73)

Благодарността носи Безсмъртието, а неблагодарността — смъртта. Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Щом е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече Безсмъртието. (57/стр. 200)

Човекът-животно и човекът-звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа... Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на Безсмъртието. (51/стр. 208)

Какво се крие зад смъртта? ...Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на Безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. (51/стр. 208)

Безсмъртието е вложено като една вътрешна възможност в самия човек, който живее. Ако вие сами в себе си не чувствате своето Безсмъртие, не може да имате живот в себе си. Ще имате един живот на страдания. (20/стр. 219, 220)

Сегашните окултисти поддържат, че човек има седем тела. Вие ще се учудите на това. Три от тия тела са постоянни, те не знаят какво нещо е смъртта. Човек има четири обвивки, две от които претърпяват смърт-та, а двете претърпяват промени. Човек трябва да умре два пъти, двойна смърт има, за да влезе в процеса на промените. Като мине през двете смърти, през двете промени, той ще влезе в един свят толкова щастлив, дето всички неща са реални. Този свят, тази област се нарича свят на Безсмъртието. (8/стр. 50)

Душа, лишена от Любов, е осъдена на страдание и смърт. Единственото нещо, което прави човека безсмъртен, е Любовта. (35/стр. 24)

Щом дойдем до Любовта, до Безсмъртието, ние цитираме стиха, който Христос е казал: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога...“.

(42/стр. 147)

Под думата душа ние взимаме онзи Безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека. Всеки човек има такава душа. Вие можете хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. (21/16:3, 4)

— Кога се повдига човек? — Когато живее и с ума, и със сърцето си в по-висок свят от материалния; той се стреми към Безсмъртието. (36/стр. 313)

Под думата Безсмъртие разбираме условията, при които човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух се развиват правилно. Под думата Любов разбираме онези условия, при които Божественото в човека се проявява. Безсмъртието и Любовта са духовни закони, а не физически. (36/стр. 313)

Безсмъртни хора са ония, които съзнателно напущат земята. Те живеят на земята колкото искат и като решат да си заминат, поканват приятелите си, сбогуват се с тях и отиват в друг свят. Те напущат земята доброволно, защото знаят, че има още много светове, по-красиви от физическия, който минаваме на земята. Не може да се нарече безсмъртен онзи, който насила се отделя от земята или я напуща, след като изгуби смисъла на живота. (36/стр. 315)

Радвайте се и вярвайте на Вечното Божествено Начало, за да влезете в живота на Безсмъртието. Само по този начин връзката между Първичната Причина и човешката душа остава неизменна. Прекъсне ли се тази връзка, съзнанието на човека потъмнява, животът му се обезсмисля и той умира. (36/стр. 353)

Един ден ако излезем из въздуха, както рибите излязоха из водата — един ден и ние ще излезем из въздуха — тогава какво ще бъде нашето положение? Трябва да се създадат съвсем други органи, с които ще влезем в онова етерно пространство. Наричам го Божествено дихание. Туй е диханието на Любовта, дето е законът на Безсмъртието. Щом човек влезе в тази област, той ще стане безсмъртен. Туй състояние мнозина го имат. Заспиват, съзнанието седи, престава дишането, те чувстват всичко, виждат живите, връщат се и пак започва дишането. (67/стр. 68)

Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести. Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човекът без път и направление. (37/стр. 72)

Момента, в който Любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към вашите желания, вие сте вече в област-та на Безсмъртието. (68/стр. 33)

Алхимиците са търсили жизнения еликсир, за да направят човека безсмъртен. Той съществува и като идея. Важно е човек да намери такава идея, която да го направи безсмъртен. (70/стр. 69)

Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата. Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до Безсмъртието. (70/стр. 219)

На какво се дължи Безсмъртието? На добродетелите и способностите на човека. Защо? Защото само те го следват във Вечността. (71/стр. 59)

Който се храни физически, духовно и умствено с чиста и доброкачествена храна, в него има условия за Безсмъртие. (71/стр. 59)

Растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието — то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на Безсмъртие“... (30/14:5)

Като влезеш в Царството Божие, какъв трябва да бъдеш? Вие не знаете какъв трябва да бъдеш. Най-първо за да влезеш в Царството Божие, освобождаваш се от смъртта. Трябва да бъдеш безсмъртен. (5/стр. 170)

В света на вашия дух, в света на вашия ум, в света на вашата душа живее това, което хората наричат Безсмъртието, т.е. това, което не умира. Там живее Бог...

(11/стр. 106)

Значи, Безсмъртието е вложено у човека, но той не знае как да го бутне. (11/стр. 220)

Сега като ви говоря за Любовта, трябва да знаете, че Любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е Безсмъртието.

(11/стр. 344)

Това, което носи Безсмъртието в себе си, това е Бог. (11/стр. 345)

Това, което внася живот, това, което дава импулс, Безсмъртие, което разкрива света в света, то е този Божествен импулс. Бог го е турил вътре в нас. Всякога, когато този импулс дойде в нашия ум, вие се радвате. Този е импулсът на Любовта, импулсът на Бога.

(6/стр. 387)

Според мене Безсмъртието седи в Светлината. Защо? Защото Светлината носи Безсмъртие в себе си.

(6/стр. 456, 457)

Човек трябва да остане само с ценното в себе си и тогава каквато работа да заеме, тя носи Безсмъртието.

(6/стр. 514)

Безсмъртието седи в това: направете Бога господар в себе си! (73/стр. 13)

Човек може да бъде безсмъртен и да изгуби своето Безсмъртие, може да бъде смъртен и да придобие Безсмъртие. (76/стр. 109)

Безсмъртието — това е стремеж на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката душа живее на земята, за да намери пътя на Безсмъртието. Безсмъртието се урегулира от един Велик Божествен Закон, Закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот. (76/стр. 109)

Смърт и Безсмъртие — това са две положения. На научен език Безсмъртието е равновесие на нещата, на силите, които действуват в природата. Смъртта е изгубване на това равновесие. Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония; смъртта — разединение, несъгласие, дисхармония. (76/стр. 109)

Сега, когато ние научим този Велик Закон да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано — тия думи за мене имат едно и също значение — чрез страданието ние ще се доберем до онзи Велик Закон, Безсмъртието: в него е всичката хармония, в него няма дисхармония.

(76/стр. 112)

...Среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“; чрез Него душата може да добие своя първоначален живот — да се облече в Безсмъртието. (76/стр. 126)

Ако направите един малък опит всеки ден да калите вашата воля — като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да се не подчини на туй усилие на вашата воля. Сега, разбира се, който иска да придобие Безсмъртието, трябва да има силна воля, в истинския смисъл на думата.

(76/стр. 128, 129)

А човек трябва да се новороди, да придобие нов елемент в живота си. Съвременните психолози наричат новораждането процес на пробуждане на човешкото съзнание, мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената душа в човека. Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме новораждане... Който се е новородил, не се страхува от ада... Страшен е животът в ада. За да излезе оттам и да придобие Безсмъртието, човек трябва да се новороди.

(27/стр. 261)

Истинската придобивка се заключава в самия живот. Който умира и не оживява, той нищо не е придобил, той е на крив път. Който умира и оживява, той е придобил живота, той е на прав път. — Може ли човек да не умира? — Този е главният въпрос. Важно е за човека, като умре, да оживее. Човек трябва да се стреми към вътрешно Безсмъртие, а не към външно. При сегашните условия на живота човек външно е смъртен. За да придобие Безсмъртие, той трябва да се запознае с онези методи, чрез които Духът го ръководи.

(77/стр. 14, 15)

Когато хората се научат да изпълняват Божията Воля, те ще дойдат до закона на Безсмъртието.

(26/стр. 191)

...Когато се казва, че човек трябва да бъде безсмъртен, това подразбира да стане той Божествен. Хората умират по единствената причина, че Божественият живот не се е вселил в тях. (28/стр. 204)

Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на знанието, но дойде ли се до „Светлината на Безсмъртието“, всички употребяват молитвата — и Учители, и ученици. (80/36:15)

Който е получил Безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. (10/стр. 134)

*Ев. Матея — 10:28.

*Йоана — 10:10.

*Кираджия — наемател.

*Кираджия — наемател.

*Терезия — теглилка, везни.

`

*Когато — (разг.) докато.

*Вж. Евангелие от Лука, гл. 16, ст. 19 до края.

*Мърцина — напразно.

Из Словото

на Учителя Петър Дънов

ДА ОСВЕТЛИМ СМЪРТТА