Които се обичат, никога не се разделят

Ако се обичат, хората са близо един до друг. Същото можем да кажем и за заминалите на онзи свят. Ако обичате покойниците си, и те са близо до вас. При това положение живите и покойниците живеят в един свят. (2/стр. 125)

Вашите близки, които са заминали за онзи свят, са живи. Всички, които ви обичат, не са далеч от вас.

(19/стр. 19)

Всъщност Любовта продължава и на онзи свят. Души, които се обичат, никога не се разделят нито на земята, нито на небето. (15/стр. 174)

Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята. (56/стр. 117)

Казва се за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят. Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син. Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил баща си и го възпитавал в духовно отношение. (56/стр. 117)

Вие мислите, че вашите близки, които са заминали за другия свят, са изчезнали. Гледам, някой дошъл, плаче за баща си. А аз виждам, че баща му е заедно с него. Той плаче, а в същото време бащата се усмихва. Чудно нещо, плаче, а после се засмее. Бащата се смее, че синът му нищо не разбира, и казва: „Много ми е добре сега. И той като дойде, ще работи, много добре ще бъде и на него“. (38/стр. 351)

Когато две същества се обичат на земята и като заминат за онзи свят, връзката пак ги тегли, пак този конец ги държи. (8/стр. 157)

ИЗОСТАНАЛИТЕ ДУШИ

Тези, които умират неподготвени

Всеки, който заминава за другия свят неподготвен, страда. Важно е, че трябва да се живее. Как трябва да се живее? Разумно. (3/стр. 66)

В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този богатия човек*. Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада. (5/стр. 443)

Много пъти си се учил, прераждал си се, но онзи свят, духовният свят, не е такъв, какъвто ти някога си го напуснал. Защото ако влезеш в духовния свят неподготвен, непригоден за него, няма да го разбереш. Той е свят, диаметрално противоположен на този. Ако ти не си готов, ако твоят ум не е просветен, ако в твоето сърце няма Любовта, ако ти не обичаш Истината, като влезеш в онзи свят, раят ще бъде пуст. Нищо няма да видиш, никакви светии, никакви пророци. Ти ще се намериш в един свят пуст и никаква красота няма да виждаш. (47/стр. 317)

Човек не може да се освободи от едно свое желание, докато мисли, че то му е необходимо. Ако не може да го реализира, той страда, мъчи се. Такова е положението на човека, който минава от физическия свят в духовния. Докато е на земята, той яде всичко каквото пожелае. Много естествено. Той има уста, език, зъби, стомах, може да яде. Обаче като замине за онзи свят, той оставя физическото си тяло на земята, а занася със себе си желанията: иска да яде, не може. Като види, че не е подготвен за условията на духовния свят, той започва да се мъчи. Ще дойде ден, когато ще се нагоди на новите условия, но ще мине време. (50/стр. 283, 284)

С години наред човек пада, става, взима решения за нещо, започва, отлага работите, изповядва се, докато го извикат от другия свят и той неизповядан отива. Цял живот говори за спасение и пак неспасен заминава за другия свят. (24/стр. 20)

Ако отидете на оня свят неподготвени, и там ще внесете същото противоречие, което съществува на земята. (59/стр. 95)

Ако на земята не живееш добре, на небето ще живееш още по-лошо. Който отива на онзи свят, трябва да е свършил земните науки. Ти си свършил само първи клас и мислиш, че като отидеш на небето, ще постъпиш в университет. Това е невъзможно. Там живеят възвишени същества с висока наука. Не се живее лесно между тях. Те говорят на висок език, занимават се с висока наука, а ти за нищо не си готов. Слушаш, без да разбираш; гледаш, без да виждаш. (35/стр. 263, 264)

Недоволните хора

Бог като видял недоволството на хората, казал на смъртта да дойде на земята. Той е допуснал смъртта заради недоволството на хората. И смъртта казва: „Понеже тези деца не Те слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам“. Когато смъртта хване недоволния, туря го в земята, взима му всичко и го пита: „Ще слушаш ли сега Баща си?“. Като го държи 30, 40, 50 години в гроба, най-после недоволният се обръща към Баща си: „Мили Татко, дотегна ми да седя вече в този гроб. От толкова години съм гладен, няма нищо за ядене“. Тогава Господ праща да го извадят оттам и го питат: „Втори път ще бъдеш ли недоволен?“. Казват за някого, че като умрял, тържествено го погребали. Какво тържество е това? Той ще види в гроба такова тържество, каквото никога не е видял. (52/стр. 79)

Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи, и Небето се видяло в чудо как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият, и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: „Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията“.

(9/стр. 124)

Когато човек е недоволен от живота, от богатството си, Бог казва да го извадят от тялото му и да го заведат при Него. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен отиване на човека при Бога да даде отчет, защо е недоволен. (42/стр. 451)

Един рибар намерил кост от човешко око и го занесъл да го продаде на царя. Царят го попитал колко пари иска за окото. Рибарят казал: — Толкова злато, колкото тежи окото. — Лесна работа! — казал царят. И той турил една жълтица на едната страна на везните, а на другата страна — окото. Но везните не мръднали. Турили още много жълтици, но везните пак не мръднали. Царят се намерил в трудно положение. Най-после той се сетил за един мъдрец и заповядал да го извикат. Като дошъл той, царят му разказал всичко и го попитал какво да се прави. — Лесна работа — казал мъдрецът. — Сипете малко пръст на окото. — Щом турили пръстта, окото веднага олекнало. Така царят заплатил на рибаря само една жълтица за окото.

Какво ви очаква днес? Малко пръст. Понеже сте наблагодарни и недоволни от живота, ще сипят малко пръст върху очите ви и ще станете доволни.

(28/стр. 208, 209)

Не знаят, че са умрели

Колко български държавници обикалят все из България, а вие мислите, че са отишли при Бога. Те си живеят тук измежду вас и политика си развиват. Някои от тях не можеш да ги убедиш, че са умрели. Тия хора ще ги видиш, че още спорят дали има задгробен живот, или не. (12/30:31, 32)

Срещна някой свещеник от онзи свят, питам го: — Има ли задгробен живот? — А, няма. — Срещна някой писател в невидимия мир, като дух сега, питам го: — Не забелязваш ли, че в сегашния ти живот има някаква несъобразност? — Да, забелязвам нещо особено: денем срещам познатите си, поздравлявам ги, снемам им шапка, но те не искат да ми отговорят. Цели диванета са! Вечерно време ги срещам, поздравяваме се, разговаряме се. — Казвам му: Приятелю, не е така. Ти се намираш в друг свят, не си между живите на земя-та. (12/30:32)

Дали вярвате, или не, след 40-50 или 100 години няма да има нито един, който да не провери дали има друг свят, или не. Но като отидете в другия свят, вие пак ще мислите, че живеете на земята. Тогава пак ще ви убеждават, че има друг свят, който сте напуснали, след като сте умрели. Там ще видите, че има голяма промяна в живота ви, но няма да можете да я разберете. Ще се чудите как става така, че влизате при гостите, а не ви канят, не ви говорят. Сядате, чакате да ви поканят, а никой не ви обръща внимание. Дали това е така, или не, аз го зная, пък и вие ще го проверите. Но ще трябва 45 години да се борите със себе си, докато се убедите, че ще сте на друго място. (38/стр. 56)

Ще кажете, че този човек е отишъл в другия свят. Но аз виждам този човек как минава като една сянка. Виждам го, той върви съвсем погълнат от своята мисъл. Ако го претеглиш, един грам не тежи. Ходи той и усеща, че в него има една промяна. Какво е станало и как е станало, не знае. Има желание да направи нещо. Някой идва при мен деликатно, друг иска да ме раздруса. Аз се чудя как едно време е говорил право, а сега не може. (51/стр. 108)

Един господин разправя. Умряла жена му. Оженил се за втора. Той е ясновидец — вижда, че много пъти първата бие втората му жена, бие я, налага я и се чуди как не може да й пукне главата. Отишла в оня свят и още мисли, че е женена... Вижда, че нищо не може да й направи. (51/стр. 108)

Остават между този и онзи свят

Казвам му: — Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! — Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш? — Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя син му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. (12/7:25)

...Такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ — и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. (12/7:25, 26)

Съвременните хора отричат живота след гроба, като поддържат, че зад гроба не остава нищо, няма никакъв дух, а при това когато умре някой, казват, че неговият дух витаел около гроба. Аз съжалявам тези герои, на които духовете витаят около гроба. Ще ви представя една картина. Представете си един богат човек, който след смъртта си витае около своята къща. Още приживе той си направил една хубава, богата къща, но след смъртта си духът му витае около нея, макар че сега са я взели други някои. Той обикаля около къщата си, въздъхва си и казва: „Ах, аз направих тази къща!“. На другия ден пак витае около къщата си. Питам: Този човек герой ли е? Аз съжалявам този богат човек. (21/5:10)

Да умираш, това значи да чувствуваш в съзнанието си, че си изгубил най-ценното в живота си. При това съзнанието ти не е изгубено. Като влезеш в гроба, ти съзнаваш това и цели 30-40 години страдаш, че си изгубил нещо. Казваш: Изгубих нещо ценно, умрях. — Срещам този човек десет години след смъртта му и той плаче за тялото си. Той казва: Няма какво да правя в този свят. (37/стр. 246)

Цялата земя е пълна само с тези, които нямат билет за онзи свят и чакат някой да дойде да им заеме.

(11/стр. 577)

Съзнанието на умрелия

е още в тялото му

Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи какво правят близките му и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на присъствуващите да хвърлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа да го прати отново на земята да се научи как да живее. (58/стр. 137, 138)

Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т.н. „Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща.“ Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото. Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. Той е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си. Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. (8/стр. 409)

...Умрял си, един за главата те хване, други — за краката, ти не може да говориш. Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг — за краката. Дойде попът, чете упокоителни молитви. Казваш: „Махай се ти с твоите молитви!“. Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст“. Какво ти упокоение? Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение. Благодарим за такова упокоение... Не си научил изкуството да живееш. Не трябваше да те хващат един за главата, друг — за краката. „Господи, върни ми живота да науча урока да не ме хващат хората за главата и за краката!“ (5/стр. 446)

Вързани сте с хиляди конци

Като влезете в гроба, ще видите как се живее. И там човек запазва съзнанието си и докато се освободи от тялото си, минава през големи мъчнотии и страдания. Човек е свързан с този свят с една, с няколко или с хиляди здрави нишки — не е лесно да се освободи от тях. Праведният е свързан само с една нишка и лесно я скъсва; грешникът е свързан с много нишки, затова не може лесно да се освободи от връзките си. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободят от връзките на тялото. Кога се късат тези нишки? Само когато човек изпълнява Божията Воля. (14/стр. 99)

Желанията са конци, с които човек е свързан за земята. Като умре, тези конци се скъсват постепенно и той се освобождава. Късането на конците има отношение към неестествените желания. (71/стр. 129)

Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща. Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае жив ли е, или умрял. (27/стр. 73)

Като дойде човек да умре, как ще умре? Знаете ли колко мъчно се умира? Речеш да излезеш — има вързани конци от хиляди години. Тъкмо се подигнеш малко и пак се върнеш в тялото си, както някоя пеперуда. Да не дойде време да умирате, да влизате и да излизате, но да бъдете напълно свободни. (75/стр. 256)

Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото като ви ги вземат, вие ще страдате. Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш. Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките. Една вечер сънува той — поглежда се, с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча, и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки, и горе на главата ми, на ръцете ми — така привързан!“ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята. И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората! Това са ония желания, които ни държат свързани със света“. (75/стр. 109)

Ще седят вързани около гроба си

Работете съзнателно върху себе си да се освободите от връзките и желанията на тялото. Не успеете ли в това, и да заминете за другия свят, дълго време ще обикаляте гроба си. (39/стр. 129, 130)

И като живее добре, човек пак умира. — Де отива той? — На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и го затъпкали? (9/стр. 125)

...Аз й казах: Ти няма да живееш дълго време на земята, остават ти само две години. Но както виждам, ти никак не си още приготвена за онзи свят. Ако отидеш така неприготвена, главата ти ще пати много. Затова съветвам те да си купиш едно Евангелие и да започнеш редовно да го четеш, да се молиш, да се приготвиш малко за онзи свят... После мислех защо трябваше да смущавам тази душа. Защо трябваше да й кажа всичко това? Но помислих си: Ако сега не я смутя, там като отиде, в другия свят, още повече ще се смути. Аз зная, че ако отиде така неподготвена за онзи свят, тя ще седи вързана около гроба си най-малко 20 години. А така ако се стресне и като замине след две години за онзи свят, тя ще се освободи скоро; най-много четири-пет месеца ще прекара в гроба. Има случаи, когато на четиринадесетия ден душата се освобождава.

(52/стр. 94, 95)

Има хора, свързани за 20-30 години в гроба... Душата е свързана, както птичките при кафеза. Но има хора, които не са свързани там. Ако го търсиш в гроба, няма го, той си заминал. Не всичките хора са свързани в гробищата. (41/стр. 297)

Всеки иска да си поживее, както разбира, а после да става с него, каквото е определено. Ако умре, да умре, но поне да си е поживял. Какво представя смърт-та? Знаете ли какво значи да умреш? Ще кажеш, че като умреш, ще те заровят и всичко се свършва с тебе. Не е така. Тялото ти ще се разложи наистина, ти ще престанеш да дишаш, но ще запазиш съзнанието си: ще чуваш всичко, което става около тебе, ще се мъчиш и ще обикаляш гроба си, без да можеш да се отделиш от него. (35/стр. 27)

Хората мислят, че като погребат умрелия, всичко се свършва с него. Много време лежи умрелият в гроба, не може да се отдели от тялото си. Той гледа как частица след частица се къса от тялото му, вижда, че близките му плачат, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на човека в гроба, ако преждевременно не се е справил с желанията си, т.е. ако не е скъсал връзката си със земята. Който е работил съзнателно върху себе си и се е справил със земните си желания, той лесно се освобождава от тялото си. (36/стр. 391)

От това, което сега знаете, вие ще се намерите в една задънена улица. След това ти ще чуеш един ден, че те носят в една погребална колесница, след тебе вървят близките ти и плачат, свещеници или проповедниците те опяват и ти държат надгробна реч. След това ще те заровят в земята и ще кажат, че си отишъл на небето. А ти сам ще чувствуваш, че си заровен в гроба. Едни ще кажат за тебе, че си в рая, други — че си на небето, трети — на земята, а ти ще знаеш най-право, че си заровен в гроба.

Сега аз не опровергавам с това, че човек не може да отиде на небето, но с тези разбирания, които днес имате, вие не можете да отидете на небето.

(11/стр. 540, 541)

Права религия е тази, която изважда мъртвите от гробовете и ги прави свободни. Кои мъртви вади от гробовете? Онези, които се молят там, искат освобождение. Знаете ли колко хора има затворени в гробовете си и там седят с години, чакат да дойде някой да ги освободи. Той е жив в гроба си, но не гние. Той вика, вика, но няма кой да го освободи. И след като види, че никой няма да дойде да го освободи, той отново умира. Умирали ли сте два пъти в гроба? Когато дойде до пълно обезнадеждване и отчаяние и види, че няма кой да го освободи, тогава човек умира. После Бог го разлага на малки парченца и започва да търси някоя майка, чрез която отново да се прероди. (6/стр. 181)

Когато някое дете умре, всички от дома мислят за него и то не може да се разложи. Те казват, че детето е отишло при Господа, но постоянно мислят за него, не го оставят свободно. (6/стр. 521)

„...Колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!“ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това да те заровят жив. Най-голямо нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор — ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла из тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. (76/стр. 27)

Ще имат само едно голо съзнание

Мнозина живеят с илюзията, че представят някакво величие. Обаче като умрат, тогава виждат какво величие са били. Тялото им се разпада, мускулите окапват и от тях остава едно голо съзнание, че са били нещо, но какво, и те не знаят. (36/стр. 403)

Тялото на човека е съставено от милиони и милиарди души. Като умре той, тези души го изоставят: душите, които съставят ръцете, ще изчезнат; тези, които съставят краката, ще изчезнат; онези, които съставят стомаха, дробовете и мозъка, също ще изчезнат; душите, които съставят очите, и те ще изчезнат. Човек ще се намери в пълен мрак с едно голо съзнание. Това е адът. Какво ще бъде положението на човека в този ад?

(37/стр. 98)

Кажете що е смъртта. Да бъде човек мъртъв, значи да се парализират всички негови удове и способности, а остава да действува само един център, само едно голо съзнание, без всякаква външна връзка. Такъв човек се намира в замръзнало състояние, подобно на това, в което са били намерени някои допотопни животни.

(72/стр. 11)

След като умрете, какво ще бъде вашето положение? Представете си, че след като умрете, вие ще тежите само един грам. Какво ще бъде вашето положение? И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо. Та вие ще бъдете толкова малък (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание. Няма да може да се оглеждате. Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема. Ще ти трябват пари. Ще искаш да живееш, както на този свят. Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото място. Няма с какво да ги вземеш. А в тебе работи желание да ги вземеш. Казваш: „Как да взема тези пари?“. Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото място.

(74/стр. 196, 197)

Някой път ти казваш: „Ще ме погребат“. И като те турят в ковчега и те носят, и всички хора казват: „Умря!“. А пък ти лежиш и знаеш, че не си умрял. Какво ще кажеш на това? И виждаш, че там, в гроба, се разкапваш и изгубваш имането си, стоката си, богатството си. И оставаш Петко Стоянов без тяло, без уши, очи, крака. А имаш идея за ушите, краката, разбира се, и мислиш за тях. Искаш да видиш, но нямаш очи; искаш да ходиш, но нямаш крака; искаш да работиш, но нямаш ръце, нямаш с какво да работиш; искаш да видиш, а няма с какво да видиш. (75/стр. 62, 63)

Смъртта отнема всички сетива на човека, оголва го и той остава само като съзнание, в което като през калейдоскоп минава миналият му живот. Той съзнава, че някога е живял, работил, движил се, но е лишен вече от всякаква дейност. ...Иска да пипне нещо — ръце няма; да се подвижи — крака няма. Страшно е положението на човека, който е влязъл в областта на смъртта и не може да излезе оттам. (35/стр. 165)

Онези, които са грешили на земята

Праведните отиват в по-високите полета на невидимия свят, а грешните дълго време обикалят земята, плачат, смущават се, търсят изходен път от тежкото положение, в което се намират. Те не са готови още за живота на онзи свят. (56/стр. 85)

Оня, когото заравят в земята и остава там за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свят да се пречисти. (63/стр. 58)

В края на краищата всички ще се върнем при Господа, от Когото сме излезли. Ще кажете, че е страшно това връщане. Нищо страшно няма във връщането на душата при Бога. Страшно е за онези, които живеят зле, които лъжат, крадат и не изпълняват Божията Воля. Те ще изгубят всичко. От тях ще останат само сухи кости. Ще се опитат да влязат в сърцето си, но ще ги обхване студ, безлюбие и никаква топлина, никакво чувство; ще се опитат да влязат в ума си — никаква мисъл, никаква светлина няма да намерят. (27/стр. 85)

Ако продължавате да вървите по пътя, по който сте тръгнали, след сто години най-много от вас ще останат само кости; мислите и желанията ви ще се пръснат в пространството. Като влезете в астралния свят, ще се намерите в положението на блудния син: ще ходите окъсани и боси, гладни и жадни и ще търсите път да се върнете отново на земята. Не е добро положението на грешника на земята, но още по-лошо е в астралния свят. Докато е бил на земята, той си е хапвал повечко, но в астралния свят е осъден на вечен глад. Пред него стоят трапези с богати ястия. Щом се приближи до тях, те веднага се вдигат от местата си. Той ги гони, тича след тях, но не може да ги достигне. Гладът му се усилва, но не може да го задоволи. Ако някой обичал да се облича хубаво, като отиде в астралния свят, ще гледа богати витрини с разкошни дрехи, но нито една от тях не ще може да облече. Обаче друго е положението на праведния. Когато пожелае да си хапне, трапезите сами ще се спират пред него. Каквато дреха пожелае да облече, такава ще му се даде. Той ще се разхожда свободно из райската градина, ще слуша пението на райските птички. Ако иска да отиде на концерт, ще го заведат да слуша видни музиканти. От време на време ще посещава лекциите на знаменити професори.

(27/стр. 114, 115)

Казва се, че онези хора, които са грешили на земята, в онзи свят ще бъдат на вечни мъки. Мъчението на тези души в онзи свят се дължи на обстоятелството, че се лишават от благата, които са имали на земята.

(77/стр. 63, 64)

Смъртта не постъпва еднакво с всички хора. Страшно е да видите човек, надупчен от ножовете на смъртта! Тя вземе ножовете си, седне при умиращия, започва да боде и говори: Помниш ли, преди еди-колко си години ти обра една бедна вдовица? Помниш ли, преди еди-колко си години изнасили една мома? Помниш ли, когато уби майка си? — Дупчи този ангел и припомня на човека всички грехове и престъпления на миналото му. Не мислете, че като заминавате за онзи свят, Духът ще ви посрещне. Не, първо ще минете през ножовете на смъртта. Казвате: „Ще се молим!“. С молене работа не става. Ще се обърнете към Бога с всичкото си смирение и ще се разкаете за всичко, сторено досега. Колкото и да не искате, ножовете ще ви заставят да се покаете. (26/стр. 16, 17)

Ще се намерят в ада

Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволствува, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. (58/стр. 133, 134)

Казвате: — Ще умра и всичко се свършва. — Не, и там не се свършва, и там има мъчения. След смърт-та именно започва мъчението. Знаете ли какви добри учители, какви лаборатории има там! Като те турят ония учители там в този огън вътре! Следователно ние сме изпратени на земята да изпълним Волята Божия.

(30/31:8)

Адът е място на изостанали в развитието си души, които не могат да се въплътят на земята. Адът е място на безработица. Там юргани, удобства нямат. И там им дават по малко работа, за която на 10 дена едва се пада по едно малко парче хляб. Там всички живеят спартански. Като се откопчае някой от ада и дойде на земята, казва: „Това е рай. Тук има хляб, има работа — това е цял рай“. И ако някой се опита да застави този човек да греши, той веднага казва: „Ти бивал ли си в ада да знаеш какво нещо е животът там? Там едва на 10 дена дават по малко хляб. Там няма ядене, няма дрехи, нищо няма“. (11/стр. 98)

Има едно неумиране. Защото и ония, които живеят в ада, също не умират, но се мъчат. (6/стр. 16)

Някога вие казвате: — Аз ще напусна живота на земята. — Аз зная де ще отидете. Напуснете ли земята, вие ще отидете в ада. Адът е голям град с много улици. Там хлябът се продава много скъпо, а водата мъчно се доставя. След като си жадувал два-три месеца, трябва да раздадеш всичкото си богатство, за да се намери някой да ти донесе поне една чаша вода. (4/стр. 257)