Ще оживеят

По това се отличава и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Ако си мъртъв и се докоснеш до тях, ще оживееш. Това не е само идея, но повече от идея. (1/7:25)

Ние умираме по единствената причина, че имаме малко светлина. Казва: „Да имате виделината на живота и които чуят гласа Ми, ще оживеят“. Следователно всеки, който чуе гласа на светлината, той ще бъде жив.

(11/стр. 577)

...Не познавате ли гласа на Бога? Всяка Божествена дума, която дойде до вашия ум, ще произведе светлина. Всяка Божествена дума, която дойде до вашето сърце, ще произведе топлина. Всяка Божествена дума, която дойде до вашето тяло, до вашата воля, ще произведе сила във вас. Вие ще почувствувате Божествената светлина, Божествената топлина и Божествената сила и веднага ще се изправите. Всичките мъчнотии, които ви заобикалят, вие ще може да се справите с тях. Туй е Божият глас. И мъртвите, които чуят гласа, и те ще оживеят, ще станат. (6/стр. 483, 484)

Любовта, която минава покрай умрелите да ги оживи — само ако има правилно отношение между Любовта и умрелия. Защото има умрели хора, които са много упорити. Умрелите, като минава Любовта, те трябва да чакат. Много пъшкат отдолу. Като мине тя, те въздържат пъшкането, мълчат и тогава тя не може да им помогне. „Които чуят гласа, ще оживеят.“ Мъртвите като чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят. Е, как ще разберете това? Човекът, който е умрял и чуе гласа, ще оживее. Когато Любовта минава, ти ако си заровен в гроба, умрял си при най-лошите условия. Като повикаш Господа и си отвориш очите, Той ще се отзове. Пък ако минава Господ и ти си гневен, че как Господ да ви остави в това положение толкова дълго време, тогава Той ще мине и ще си замине.

(75/стр. 40, 41)

И ако мъртвите вярват в Бога, те ще станат от гробовете си. (26/стр. 46)

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СМЪРТТА

Смъртта е един изпит

Смъртта е изпит, през който всеки човек трябва да мине, да разбере какво нещо е животът в онзи свят. И Христос трябваше да мине през този изпит, но три пъти се моли да го отложат. Обаче молитвата не се прие и Му отговориха, че непременно трябва да се яви на изпит. Колкото е научил до това време, с него ще се яви. Срокът за изпита е последен и никакво отлагане не се позволява. Който не разбира вътрешния смисъл на живота, ще се намери в голямо затруднение. Обаче Христос разбираше живота и каза: „Господи, на Тебе предавам Духа Си. Да бъде Твоята Воля“. Като изрече тези думи, Той се яви на изпит, издържа го отлично и на третия ден възкръсна. Христос разбра живота като велика загадка. (36/стр. 308)

Сега виждате в живота си колко мъчнотии има. Че и един ден има да се справите със смъртта. (5/стр. 47)

Та казвам: Смъртта е най-големият изпит за човека. Чрез страданията, чрез смъртта Любовта се проявява.

(52/стр. 216)

Любовта изпитва всички души. Като постави човека на изпит, тя ще го прекара през най-големите страдания, през най-големия мрак. Тя чака човека зад този мрак. И когато той каже, че всичко се свършва с него, тогава именно зад тази мрачина Любовта ще излезе, ще хване човека, ще го прегърне. Това наричаме ние ангелът на смъртта. Той ще хване човека, ще го прегърне и ще го занесе в един светъл свят. Тогава човек ще разбере, че това не е ангелът на смъртта, но ангелът на Любовта, който прегръща човека, задето е изпълнил нейните закони. Той занася човека във Великия свят, т.е. в рая. (52/стр. 216)

Смъртта да отстъпи пред теб

Вие казвате: Аз любя Бога. Казвам: Ако Любовта ти към Бога е вярна, смъртта ще дойде, тя ще бъде първият пробен камък, който ще те опита дали имаш Любов към Бога, или нямаш. Тя ще ти каже: Ако имаш Любов към Бога, аз няма да ти направя нищо, ще отстъпя; но ако нямаш, ще те стъпча тъй, както всичките тъпча. Ако имаш Любов към Бога, на гърба ми ще бъдеш; ако нямаш Любов към Бога, под краката ми ще бъдеш.

(21/13:15)

Един ден ще дойде да умирате, какво ще правите, я ми кажете. Ще дойде смъртта, ще каже: „Хайде сега да се преборим“. Вие се плашите. Ще дойде смъртта, ще иска да се пребори и ще ви гътне, и ти ще свършиш. Смъртта хвана Дан Колов и го гътна. Като те хване, трябва да й се противопоставите, да се борите, тя като погледне, да каже: „За пръв път срещам човек, когото не мога да гътна на земята“. (6/стр. 482)

Ако реалността на живота се заключава в касата, в парите, питам: когато заболеете и смъртта дойде при вас, можете ли да се откупите с пари? Не, смъртта с пари не се подкупва... Смъртта отстъпва само при един случай. Кога? Когато чуе да се произнесе Името Божие. Ако болния, при когото смъртта е дошла — чуе от неговата уста това Име, тя отстъпва настрана с голямо уважение и казва: „Нямам право да бутам този човек!“. Тогава болният вижда при себе си един светъл, красив ангел — другото лице на смъртта. (26/стр. 16)

Ако някой човек е свършил четири факултета и смъртта дойде и го задигне, какво го ползува това знание и тия четири факултета? Когато смъртта дойде при човека на истинското знание, ...той ще й каже: „Какво искаш от мене? Ти си сбъркала адреса... Аз не съм от тези, които умират. Ти си дошла тук по погрешка. Дай си позволителното да видя какво искаш и кого търсиш!“. Смъртта ще свали шапка пред този човек, ще го поздрави почтително и ще си замине. (32/стр. 285)

Едно ще ви кажа сега: Имайте вяра, не се страхувайте от глада, не се страхувайте от безпаричието, не се страхувайте от болестите, каквито и да са те, не се страхувайте от студа, от снега, от нищо не се страхувайте. Щом от нищо не се страхувате, като дойде смъртта, ще се откаже да ви вземе. (52/стр. 271)

При Любовта и смъртта отстъпва. Човек, който има Любов, много мъчно може да умре. (52/стр. 271)

Колкото и да е страшна смъртта, трябва да знаете, че тя отстъпва пред музиката. Като дойде при вас и ви чуе, че свирите, тя слага косата си. Който й свири, смъртта не го закача. Но който не пее и не свири, смъртта веднага го пипне. (8/стр. 158)

Трябва да бъдете герои

Като умира, човек трябва да казва: „Аз съм по-силен от смъртта! Смъртта макар да забие десет свои ножа в мен, аз няма да умра! Мога да пострадам малко, но смъртта не може да ме умори“. Няма сила в света, която може да умъртви човешкия дух. Туй е правилото, което трябва да имате предвид. (20/стр. 219)

По-добре да умрем като герои, а не като един страхливец да те ударят в гърба. Че кой човек няма да умре? Не е въпрос до умиране, но смъртта трябва да ни намери с Вяра и Любов в Бога. Ако смъртта те хване за гушата и ти каже да се откажеш от Господа, по никой начин да не се отказваш. Аз обичам Бога и няма да се откажа от Него. Смъртта те души, а ти отиваш с Вяра и Любов при Господа и Той те приема. Някои пък като ги души смъртта, те казват: Отказвам се от Бога, само ме остави жив. — Там е изпитанието. (52/стр. 269)

Христос казва: „Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде“. Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои — понеже като умрете, да възкръснете.

(5/стр. 117)

Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате. Една война ще водите. Там учениците Христови... взеха два ножа, казват: „Достатъчни са“. Апостол Петър като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного. Казва Христос: „Тази работа с нож няма да стане“. Защото като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса... Ние не искаме да умираме. Ние не приемаме смъртта... Човек трябва да мине от смъртта към живота. От смърт в живот. (5/стр. 118)

Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за свобода или смърт. То е свобода. Какво ще ми разправят за свобода? Като дойдеш в себе си — свобода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смърт-та, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта. ...Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш свободата си. (5/стр. 119)

Казват за Толстой, когато умирал, казал: „Тъмно е“. Не е така светло. Няма никой около тебе — какво ще правиш? Не е така светло. Ще минеш през една зона, никой няма около тебе, тъмно е. Ще минете един момент на най-голямо изпитание, ще бъдете големи герои. Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам, никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят. (5/стр. 122)

И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете. Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование — смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие — Божията Любов, Вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен. (5/стр. 122, 123)

Сега примерът е: готви ви се един прием такъв, какъвто не сте виждали. Не се лъжете. Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои. Там ще останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения. Сега вие, като има един, все се надявате. Но един ден като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота. Ще почувствуваш онова Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ. И казвам ви сега: Разчитайте на онова Божественото! И се гответе! След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит. Да не би да умре някой от вас мърцина*. (5/стр. 123)

Та за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смърт-та и да сте приели живота. Тогава ще разберете какво нещо е свободата. Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух... Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество. И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха. Това е първото Учение на християните: с радост умираха, за да получат живота... Апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. (5/стр. 123, 124, 121)

...След като умрете — пак се прераждате, после пак умирате, втори, трети път и прочие. Но има едно друго умиране, та след като умреш, няма да умираш втори път. Христос не може да умре втори път. Веднъж ще умреш! ...Има една смърт, от която човек минава от смърт към живот... Човек трябва да надмогне смъртта със своята воля, със своите чувства и със своя ум. Сега от вас се изисква геройство. Геройство се изисква, каквото прояви Христос. Вярата Му и Любовта Му към Бога не се поколебаха. (74/стр. 104)

Да победите смъртта

Време е вече човек да победи смъртта, да не бъде неин роб. Който е роб на смъртта, той не може да бъде свободен. (28/стр. 210)

Ако можем да живеем един възвишен живот, ще можем да минем през всички изпитания, ще надделеем себе си, ще преодолеем над смъртта. Защото ако човек не може да преодолее над смъртта, ако не може да я хване за гушата, това е робство. (12/26:20)

В Стария Завет се разказва за трите момци, които били хвърлени в огнена пещ, защото не искали да се поклонят на идолите, на които се покланяли в това време. Те прекараха в огнената пещ известно време, но не изгоряха. Жертвите им ли ги спасиха? Те не принесоха никакви жертви, но пяха и славеха Бога. Вярата им в Истинския Бог ги спаси. Те казаха: Този Бог, на Когото служим, ще ни спаси, никакъв огън не е в състояние да ни изгори. (36/стр. 290)

Ако вървите по пътя на Любовта, по пътя на Мъдростта, по пътя на Истината, ще бъдете господари на смъртта, ще бъдете господари на сиромашията, ще бъдете господари на болестите, ще бъдете господари на всичко. (67/стр. 291)

Смъртта не е нищо друго освен борба на човека с дявола. В тая борба един от двамата побеждава. Ако победи дяволът, човек умира и отива в ада; ако победи човекът, дяволът пропада. Човек казва: „Победих и отново живея! Сам извоювах свободата си“. Ето защо като умираш, извади ножа си и бъди готов за сражение. Смъртта е най-голямото, най-страшното сражение. Не мисли, че умираш, но че си повикан на сражение. Ако победиш, ще влезеш в небето като герой. Ще ти турят венец на главата. Ако не победиш, никакъв венец няма да получиш. Ще погледнеш към раните си и ще се засрамиш. (69/стр. 99, 100)

Да страдате, разбирам, това е в реда на нещата. Можете да минете през големи страдания, но не приемайте да умрете. (6/стр. 454)

Сега вие мислите, като дойдете втори път на земята, да няма вече войни. Възможно е. Но казвам: Ще има една война и всеки, който е победил смъртта, ще бъде свободен. Който не е победил смъртта, ще има още да лудува. В бъдещата епоха той пак ще дойде да воюва... Преди няколко време дойде при мене една сестра и казва: — Учителю, не искам вече да живея, отказвам се. — Ти може да се откажеш, но само като си победила, затова трябва да воюваш. (6/стр. 626, 627)

Бога... Но ще кажете вие: „Ние ще Го познаем, когато отидем на онзи свят“... Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син престъпник, който като го затварят, си казва: „Отивам да видя баща си“. В затвора ли ще видите вашия баща? Вие ще идете в мястото на изправлението. В оня свят няма да отидете при Небесния ваш Отец. За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни. (76/стр. 126, 127)

В света трябва да се воюва. Но с кого? Със смъртта. Обаче трябва да се разбира правилно това изкуство. Другояче постоянно ще ни следват грешките.

(76/стр. 128)

Значи, в света трябва да воювате с елементи на смъртта. А как ще победите? Само по един начин: като познаете Бога — Началото на живота. Но вие ще ме попитате пак: „Как можем да се домогнем до това Начало?“. То е най-лесното нещо. Да кажем, задушавате се; какво правите? Отворите уста и дишате. Трябва чрез носа да поемете въздух. Тъй, за да имаме живот, ...трябва да имаме свеж ум, който да възприема, да се движи. И когато постоянно възприемате с ума си ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този Вечен живот, който търсите. (76/стр. 128)

Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: „Ще се борим с нея“... Кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас — чрез Единнаго, Истиннаго Бога“. (76/стр. 133)

Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна... (76/стр. 127)

ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ СМЪРТТА

Иде краят на смъртта

Сегашното положение ще се измени, ще дойде положение на живот, в който няма да има вече смърт. Тогава вие ще живеете в Светлина и няма да има нужда да се учите по този стар начин. (12/5:33)

Когато Син Человечески дойде на земята, хората ще виждат. Бог ще напише закона Си в сърцата им. Те няма да питат има ли Бог, няма ли Бог, но ще Го познават. Божието благословение ще бъде върху всички, върху цялата земя... Човек ще живее до дълбока старост. Всеки ще заминава за другия свят, когато пожелае.

(7/стр. 23, 24)

Вие няма да умрете: отсега нататък идат добри условия и наука за вас. (29/стр. 141)

...Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството... Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. (12/15:26, 27)

...Бъдещите хора ще се радват в тази нова философия, ще се възпитават от нея и ще заминават за другия свят пак с нея. Тогава няма да има смърт, но ще има само идване и заминаване от единия в другия свят.

(22/стр. 198)

В бъдеще, когато се приложат Любовта и обичта в живота, хората няма да се страхуват от смъртта. Те няма да умират, но ще минават от един свят в друг. Хората умират днес по единствената причина, че не са хармонизирали Любовта и обичта в себе си. (57/стр. 118)

За бъдеще, когато се създаде новият свят, ще го видите какъв ще бъде. В бъдещия свят, който ще се създаде, смърт няма да има. (6/стр. 334)

Един ден хората няма да умират. Това умиране не е естествено положение. Хората както сега умират, няма да умират. Един ден човек само ще се изгуби. Как ще си го обясните положението? С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй като благослови хляба, Той изчезна безследно. (75/стр. 113)

Когато се уравновесим, когато дойдем да разбираме какво желаем, какво искаме и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на земята колкото време искаме — 100, 500, 1000 години — и ще можем да заминем пак когато искаме — от нас зависи. След като живеем няколко хиляди години, ще кажем: „Наживяхме се и сега искаме да заминем на дълга разходка за другия свят“. Тогава ще ни придружат нашите роднини и приятели, както ни изпращат сега при тръгване на трена. Това ще бъде отиване. (76/стр. 175)

Мина вече страшното, на края сте. Сега идат блажени дни — на възкресение и подмладяване. Всички ще бъдете млади, на 33 години. Ще живеете на земята колкото искате; ще си заминете, когато свършите работата си. Ще извикате близките и приятелите си, ще им кажете, че заминавате за онзи свят. Ще се сбогувате с тях и ще тръгнете за отечеството си. Като заминете, няма да плачат за вас, защото знаят къде отивате.

(27/стр. 338)

Възкресение

Днес всички хора се стремят към нова връзка с Любовта, т.е. към Възкресението. Значи, Възкресението не е нищо друго освен минаване на човешкото съзнание в по-висока степен. По този начин и любовта влиза в нова фаза, във фазата на Божествената Любов. При това състояние в човека няма да стават резки промени: той няма да се ражда и умира. Следователно раждането, като процес, ще остане само за тия хора, които не са добили високо съзнание. Онези пък, които са се сдобили с Възкресението, ще бъдат Синове Божии и като такива пак ще дохождат между хората. Те могат да бъдат видими и невидими според желанието си. Така ще помагат на хората, ще ги обръщат към Бога.

(10/стр. 30, 31)

Всички хора ще умрат, ще влязат в гроба, но след това вече ще покажат силата на своята вяра, силата на Христовото учение. Силата на Христа се заключава именно в това, че три дена след като умря, Той възкръсна. (10/стр. 91)

Всички можете да възкръснете, но не вярвате във Възкресението и затова умирате. (3/стр. 124)

Вие искате физическо Възкресение. Не, Възкресението не е физически, то е духовен процес. Онзи човек, който е духовен, той възкръсва веднага. (12/5:33)

Възкресението включва в себе си друг закон. То е състояние — минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала, преди да е била въплътена в материята. Веднъж въплътена в материята, душата се опорочава. Също всички хора, без изключение, са нечисти. Поради това ние трябва да правим на земята големи усилия, за да можем със силата на Духа да очистим нашето сърце, нашия ум, нашите действия и желания от това окаляне. Причината за окалянето е в самата материя. Значи, тя е от такова естество, че се опорочава. (4/стр. 115)

Аз считам, че нечистотиите са в самата материя... Човешкият Дух трябва да изучи процеса на чистенето. И Възкресението е самият процес на чистене. То става само чрез Божествената Любов. Без Любов няма Възкресение. (4/стр. 115)

Когато Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем да направим жилище в тебе, да живеем в тебе“, това значи: Бог ще прелее Своя Божествен живот в нас и ние ще възкръснем. Как ще привлечем Бога към нас? След като разумното Божие Слово пребъдва в нас, след като пребъдваме в разумните Божествени условия, които Отец е вложил в нас, Божественият живот ще се прелее в нас по един естествен начин. (4/стр. 78)

В живота на Христа се забелязват три главни периода: раждане, смърт и Възкресение. Тези фази трябва да бъдат присъщи и на обикновения човек... Христос беше изложен на позорна смърт, но в заключение Той възкръсна. И съвременните хора умират, но досега никой от тях не е възкръснал. И за това има причини.

(29/стр. 44)

Петър казваше на Христа: „Учителю, не пий тая чаша“. Обаче Христос му отговори: „Чашата, която Отец Ми даде, трябва да я пия“... Горчивата чаша иде за всеки едного от вас. Желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин. След изпиване на горчивата чаша иде Възкресението — новият живот. (3/стр. 24)

Едно нещо е да се молиш вън, т.е. вън от духовния свят, друго нещо е да се молиш в скришната си стаичка, т.е. в духовния свят. Малцина са влезли в скришна-та си стаичка. Който влезе в тая стаичка, става господар на себе си и възкръсва. (3/стр. 137)

Казват за някого, че е умрял. Това не е механически процес, но органически. Той е посаден в земята и след време ще израсте, т.е. ще възкръсне. Ако не умре, човек не може да възкръсне. Смърт и Възкресение са два процеса, които стават в съзнанието на човека. Който е умрял, само той има възможност да възкръсне; който не е умрял, не може да възкръсне. Да умреш, това значи да минеш през най-страшните противоречия и тогава да възкръснеш. (57/стр. 31)

Казваш: „Ако не мога да се справя с изпитанията си, ще замина за другия свят“. Важно е как ще заминеш: ще възкръснеш или ще останеш в гроба.

(40/стр. 74)

Истинският идеал за човека е Възкресението. Човек трябва да се освободи от смъртта да не става нужда повече да умира. (52/стр. 110)

Всеки човек, в душата на когото е влязла Любовта, той е вече възкръснал, оживял, минал е от смъртта в живота. Казвам: Повечето от съвременните хора са мъртви, а не живи, както те си мислят. (8/стр. 10)

И всеки от вас като умре, или ще възкръсне, или ще остане на земята да се ражда и преражда. (21/31:28)

Събуди се ти, който спиш. Време е: възкръсни от страстите на „ниский“, ти, който си умрял. И размисли за живота си: От где иде? Защо е? Где си се отправил?

(66/стр. 32)

Някои казват, че Бог имал престол. Любовта е велик престол. Който иде при този престол, заличава прегрешенията. Който иде при този престол, той е блажен, той възкръсва, той оживява, той забравя всички несгоди, той благодари, че е видял Този, Който седи на престола. Един е Този, Който седи на този престол. Когато Го видим, ще бъдем всички доволни.

(67/стр. 107, 108)

Само възкръсналият човек дава възможност да се разбере вътрешно съвършеният живот, както и смисълът на живота. Само така можем да се освободим от съвременното робство. Ние сме поставени на едно вътрешно робство, т.е. на постоянно безпокойство. Ето защо човек трябва да дойде до Възкресението, за да почувствува, че той е господар на Възкресението...

(37/стр. 245)

Ние не избягваме смъртта, но приемаме тази смърт, която носи Възкресението. (37/стр. 247)

Да възкръснеш, това значи да имаш правилна връзка с Бога. — Ама аз водя добър живот. — Имаш ли връзка с Бога? — Нямам още. — Щом нямаш, ти не си възкръснал. (37/стр. 249)

По какво се познава възкръсналият? Той е свободен човек, той разбира дълбокия смисъл на живота. Той има светъл ум и благородно сърце. Всички добри и разумни хора са негови приятели, негови братя и сестри. (37/стр. 249)

Всеки трябва да носи в себе си такава мисъл, която може да възкресява. Тази мисъл, тази идея е идеята за Бога. Тя е мощна идея, затова може да възкресява всички мъртви неща. (69/стр. 142)

Че как ще възкръснат мъртвите? С какво ще ги възкреси Бог? С Любов ще ги възкреси. Ти като възприемеш Божията Любов, тогава ще възкръснеш. (5/стр. 433)

Ние говорим за онази пълната свобода. А тя съдържа три качества. В пълната свобода има живот, в пълната свобода има знание и в пълната свобода има Истина. Има Любов, Мъдрост, има и Истина. Щом има тия, човек е вече близо до новото положение. Той влиза в новия живот, за който хората говорят — Възкресение. Възкресението е една нова фаза за един нов живот, от който всичките страдания и мъчнотии, и дрязги на живота са изключени. (5/стр. 466)

Онези, които вярват в Господа и Го обичат, ще се подмладят и ще възкръснат. (11/стр. 211)

Сега подигат въпроса: „Какви ще възкръснем?“. Ще възкръснем 4-5 пъти по-добри, отколкото сме сега. Но трябва сегашното смъртно да се погълне от безсмъртното и съвършено да се изменим. (11/стр. 501)

Човек може да живее в Божествения свят, ако има абсолютна, положителна вяра в себе си. Имате ли тази вяра, вие ще възкръснете. Силна ли е вашата вяра, ако тя не може да ви възкреси? (72/стр. 24)

Човек трябва да умре за всички свои криви мисли и да ги замести със светли. Той трябва да умре за всички свои нечисти желания и да ги замести с чисти и възвишени. Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия свят. (6/стр. 71)

Ние считаме, че когато Господ живее вън от нас, та като умрем, то ще ни съживи отвън някак. Това е смешно схващане. Онова, което може да ни възкреси, е част от нашето битие. То е в самата човешка душа. Бог е вътре в нас. Следователно Този, Който е вътре в нас, Той може да ни възкреси. (6/стр. 360)

...Непременно човешкият ум трябва да се роди изново и човешкото сърце трябва да се роди изново. Понеже човек е вече роден веднъж, първото раждане е, когато Бог е направил човека от елементите на земята и в него е вдъхнал, и той станал жива душа. Това е първото раждане. С туй се отличава човек от животните. Второто раждане е, за което Христос говори — то е от вода и дух, то е вече възраждането на човешкия ум. Туй, което вече се проповядва, Възкресение, то е третото раждане на човека. Като се роди трети път, той ще бъде гражданин на онзи велик свят, ще се отвори нов свят за него и той ще бъде Космическият Човек. Всичко ще му стане ясно. Тогава ще започне истински той да се проявява. (6/стр. 402)

Аз възкръсвам, като почна да обичам Господа и да обичам тези, които Бог ги е създал. (73/стр. 15)

Вие като възкръснете с новите тела, няма да бъдете, както сега. Ще бъдете с нови дрехи. Възкресението ще бъде с нови дрехи, с нови тела. (73/стр. 375)

...И когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно зърно. (76/стр. 28)

Думата Възкресение заключава една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени Тайни. Да възкръснеш — това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща?

(76/стр. 113)

Възкресението е един процес, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик процес, чрез който Бог възстановява тази първоначална хармония.

(76/стр. 115)

В невъзможните неща се крият елементи, с които работят само възвишените и напреднали същества. За тях смъртта съдържа елементите на Възкресението.

(27/стр. 109)

— Кой човек може да възкръсне? — Който може да умре. Умирането не е нищо друго, освен потъване на човека дълбоко в земята, докато стигне песъчливи пластове, през които да се прецеди и пречисти. След това той излиза на друго място като чист извор и започва да пее песента на новия живот. (27/стр. 109, 110)

Който може да прощава на враговете си, той има Любов в себе си и ще възкръсне. (27/стр. 161)

Хората ще се върнат на земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат. Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи. Възкръсналият живее на земята така, както на небето, дето всички изпълняват Божията Воля с Любов. (27/стр. 236)