Страшна е смъртта

Защо идва смъртта? Заради нашите погрешки, заради опетняване на Божествения живот. (4/стр. 77)

Смъртта еднакво одира кожата и на царя, и на последния просяк. Тя не прави разлика между богат и беден, учен и прост. Според индусите смъртта е Божествена сила, на която всички се подчиняват.

(49/стр. 112)

Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взема и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! (12/20:8)

Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: „Умря млад и зелен, но поне се успокои“. Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! — В този смисъл и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте „като умрем“, но кажете в себе си: „Ще живеем“ или „Ще възкръснем!“. (27/стр. 298)

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот.“*

...Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворени, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква поне за последен път да вземе нещо от своята жертва.

(27/стр. 374, 378, 379)

Мнозина мислят, че като умре човек, всичко е свършено с него. Не, със смъртта на човека не се свършва всичко. Когато търговец фалира, намира се в състояние на смърт: капитали няма, стоката му разграбват и разпродават, него изпъждат навън гол и бос, измъчват го, затварят магазина му, унищожават името, фирмата му, но той все още остава да се мъчи, да изживява своята неразумност, своето неправилно разбиране и използуване на живота. Това състояние на човека, когато душата му се намира при оскъдни средства за съществуване, когато изгубва всичко и от него остава само едно голо съзнание, само едни сухи кости, аз наричам смърт. (24/стр. 82)

Чудни са съвременните хора, когато казват, че като умрат, всичко се свършва. Не, това още не подразбира смърт. Да умре човек, това значи да се намери при най-неблагоприятни условия за развитие. По-страшна смърт от тази няма. Това, че ще се прекрати съзнанието на човека за земния живот, ние не можем още да го наречем смърт. (22/стр. 46)

Значи, разумният човек е лъч от слънцето на живота. Какво представя смъртта? Събиране на слънчевите лъчи, или залязване на слънцето. В този смисъл раждането означава излизане на слънчевите лъчи от слънцето на живота; умирането означава прибиране, или скриване, на слънчевите лъчи към центъра на самото слънце на живота. Смъртта е най-големият и страшен затвор, в който човек може да попадне. Страшен е този затвор, защото е лишен от всякаква светлина. (35/стр. 146)

Смъртта работи с изостаналата материя на миналото, от която никой не може да се ползува. Всички изостанали човешки и ангелски мисли и чувства представят материал, с който работи смъртта. Който попадне в тези остатъци, задушава се и умира. Затова се казва, че смъртта ограничава и задушава човека.

(35/стр. 165)

Какво представя смъртта? Смъртта ограничава човека от благата на неговия ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. Страшно е положението на онзи, който се е ограничил от благата, които Бог му е дал. Той преживява състоянието на гладния, който се стреми към хляба, но хлябът бяга далеч от него. Той вижда пред себе си трапеза, пълна с вкусни ястия, но приближи ли се към нея, тя бързо се отдалечава. Дни и нощи той простира ръце към трапезата, но не може да се докосне до нея. (35/стр. 376)

Какво означава думата смърт? Защо хората се плашат от смъртта? Смъртта представя най-големите ограничения в живота. Защо хората се радват на живота? Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие. Той носи... най-голямата свобода, каквато човек не може да си представи.

(68/стр. 83)

...Смъртта представя ограничение на съзнанието. Няма по-страшно нещо за човека от това ограничение и от невъзможността да се освободи от него! Няма по-страшно нещо за човека от това да съгради къща, която утре ще се събори върху него, ще го затрупа и след това няма кой да му помогне... За грешния смъртта е страшна, защото къщата му се събаря преди още той да е излязъл от нея. За праведния обаче не е така. Той излиза от къщата си, преди тя да се е съборила.

(26/стр. 74)

Любовта е по-силна от смъртта

Та казвам: Ако ние добием Божествената Любов, тя ще ни освободи от сегашните страдания и недоразумения, които сега съществуват. Смъртта също така ще изчезне, всички болести ще изчезнат. (21/13:15)

Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта. (37/стр. 225)

Когато Любовта влезе в човека, той никога не умира. (71/стр. 188)

Любовта в себе си носи един огън, който разтопява всичките твърди вещества. Няма вещество, което Любовта да не разтопи. Няма мъчнотия, с която Любовта да не се справи. Всичко разтопява. Тя носи един огън. Дори разтопява и смъртта. (6/стр. 473)

Мнозина мислят, че смъртта освобождава човека от страданията. Не е така. Единственото нещо, което освобождава човека от страданията, това е Любовта.

(6/стр. 513)

Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е Любовта. Любовта е, която ще освободи хората.

(6/стр. 640)

Ако можете да приложите Любовта си, даже на смъртно легло да сте, за една седмица положението ви ще се подобри и ще оздравеете. Това е Божествен закон, който можете да приложите. (27/стр. 250)

Смъртта има две лица

Какво представя смъртта? Смъртта е ангел с две лица: едното лице е черно, наречено смърт; другото лице е светло, красиво, то носи живот. Докато не познаваме Любовта, смъртта царува; щом познаем Любовта, Безсмъртието царува. (42/стр. 147)

Сега разбирайте — аз употребявам думата смърт в два смисъла. Единият смисъл, когато човек престъпи Божия закон, той ще умре, лишава се. Другият смисъл на смъртта е: минава от едно състояние в друго, подобрява се неговото положение. (13/стр. 340)

По-красиво нещо от смъртта няма, но и по-страшно нещо от смъртта няма. Ако я обичаш, тя е красива; ако не я обичаш, тя е страшна, тя измъчва човека. Красива е смъртта, ако я разбираш; грозна е, ако не я разбираш. (39/стр. 49)

Красив процес е смъртта за онзи, който знае как да умре. Страшен процес е смъртта за онзи, който не знае как да умре. (24/стр. 12)

Докато не знаеше как да умре, и за Христа беше страшна смъртта на кръста, но като намери изходния път, смъртта стана за Него красива, лека. Тогава Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа Си“ — и издъхна. (24/стр. 12)

Пред Любовта и ангелът на смъртта е красив. Той има две лица: пред човека на безлюбието открива грозното си лице; пред любещия той отваря своето красиво и засмяно лице и го носи през пространството на онзи свят, докато го постави на определеното място.

(57/стр. 232)

Смъртта не е толкова страшна. Страшно е да умре човек, когато има връзка със земята. Когато обичате някого на земята и не можете да се разделите от него, тогава е страшно да умира човек. Но когато не обичате някого толкова силно, че да не може да се отделите от него, тогава смъртта е спасение. (52/стр. 67)

Има хора, които умират и светът се създава за тях. А има хора, които умират и светът се руши за тях.

(52/стр. 216)

Значи, със смъртта природата ни учи на онзи истински път да предадем, да нямаме страх. Нас ни е страх от смъртта, понеже не разбираме какво нещо представлява. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира; за онзи, който я разбира, няма по-добро нещо от смъртта. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира, защото тя ще се представи пред него с най-страшното лице. Надали има по-страшно лице в света от това на смъртта, но надали има по-красиво лице от това на смъртта. Две неща има смъртта: красиво и страшно лице. Красива е тя за онзи, който я разбира; страшно лице има тя за онзи, който не я разбира.

(8/стр. 219)

Понякога смъртта е най-голямото зло, което може да сполети човека, но понякога е най-голямото добро. Това зависи от схващането и разбирането на човека.

(35/стр. 146)

Смъртта е освобождение

Желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наистина смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. (45/стр. 35, 36)

Докато е жив, човек се безпокои, че няма какво да яде и да пие, че няма кой да го гледа на старини. Тогава от онзи свят изпращат един ангел да го освободи от товара му и да го вземе със себе си да се грижи за него.

(2/стр. 123)

Защо умрелите не се връщат? Веднъж се освободили от тялото си, те са по-доволни, отколкото на земя-та. (7/стр. 226)

Когато се ражда, човек не може да бъде щастлив; като умре, тогава може да бъде щастлив. Това е противоречие, но всъщност е така. Защо? Защото след смърт-та човек се освобождава от задълженията си. Щом се освободи от задълженията си, щастието дохожда при него. (56/стр. 33)

Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онези, които нямат къщи, т.е. които живеят вън от телата си. Ще кажете, че те са умрели хора. Ние наричаме умрелите хора свободни. Ограничени пък са онези, които живеят в малки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребивават временно. (57/стр. 142, 143)

Днес като се ражда някой, всички благодарят; като умира, всички скърбят. Щом дойде смъртта, кажи: „Благодаря, че е дошло време за умиране“. Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си. (57/стр. 203)

Когато се казва, че ще заминете за онзи свят, вие се страхувате. Според мене заминаването не е нищо друго освен излизане на човека от стеснителното положение, в което се намира. Нищо страшно няма в заминаването. Да замине човек, това значи да възкръсне, да мине от един свят в друг. (53/стр. 88)

Човек... Без страдания може, ако не се ражда. Но щом се ражда, непременно страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. (61/стр. 376)

...Когато хората станат тъжни, искат да умрат. Смъртта е като един процес на освобождение. А пък животът е по някой път процес, който свързва нещата в страдание. (60/стр. 286)

Ако ти след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и ще почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ — казва Писанието. (62/стр. 161, 162)

Някой казва: „Еди-кого си улови смъртта“. Чудя се на хората — смъртта дошла и освободила душата от ненужен багаж. (62/стр. 348)

И смъртта спасява човека. Тя го освобождава от задълженията му. (63/стр. 130)

Смърт, която не носи освобождаване, няма смисъл. Обаче ако смъртта носи освобождаване, тя се осмисля. Тогава и тя е раждане. (35/стр. 161)

Смъртта за нас е само една възможност да се освободим от своите ограничаващи условия. По някой път човек трябва да умре, за да се освободи от лошите условия, в които се намира, да се освободи от своето хилаво тяло, от своя хилав ум, за да може Божественото в него да му създаде за в бъдеще един отличен организъм, с който да служи на Бога. (21/22:29)

Смъртта не е нищо друго освен вътрешна промяна в човека. Като се ражда, човек носи със себе си много желания. Като умре, той се освобождава от желанията си. (71/стр. 129)

Ние казваме, че като умре, човек ще се освободи от своето тяло. Идеята на думите „ще се освободи“ е в следния смисъл: ще се освободи от ония ограничителните условия, които съществуват. (74/стр. 123)

Смъртта е отиване в по-хубав свят

И умрелият казва: Онзи свят, в който съм сега, е хиляди пъти по-хубав от човешкия. Кое може да ме привлече при вас: яденето ли, облеклото ли, къщите ли, науката, изкуството, музиката ли, вашите мисли и чувства ли, вашата любов ли? Нищо не ме привлича при вас. Ако е за музика и изкуство, и тук ги има. Въп-реки всичко, има нещо, което ме привлича — това е Божественото във вас. (7/стр. 226)

Върви с бастуна и си мисли: „Остарях, остарях, ще се мре, ще се мре. Остарях“. Какво показва: „Ще се мре“? Ще умрем, ще влезем в един нов свят, дето условията са по-хубави. (41/стр. 554)

Често се казва, че човек умира. И това не е вярно. Човек не умира, но отива в света на мира да се освободи от всички земни страдания. У-мира, т.е. отива в друг свят, дето царува мир и спокойствие. (35/стр. 153)

Докато си на земята, ти постоянно излизаш на бойни полета, дето си изложен на куршуми. На земята всеки момент можеш да бъдеш ранен, осакатен или убит. Да умреш, това значи да напуснеш бойното поле и да отидеш в друг свят, дето хората живеят братски. Има ли нещо страшно в смъртта? (35/стр. 153, 154)

Въпреки това хората питат защо умира човек. Много просто, за да влезе в онзи свят, дето поправят всички счупени, развалени, изопачени неща. Ако кракът, ръката или главата ти е счупена на бойното поле, ще те изпратят на онзи свят да наместят счупените кости. Ако си изопачил ума или сърцето си, пак ще те изпратят там да ги изправят. (35/стр. 154)

Като турите запетайка след у-то в думата „умира“ — „у, мира“ — значи „отива в света“, това значи „отива в света на Любовта“. (6/стр. 591)

Освободете се от страха

— Ама ще измрем от глад. — Питам: Защо е този страх от смъртта? Какво лошо има в това, че ще умрем? Въпросът не седи в това, че ще умрем, но да умрем като разумни същества, които могат да обичат и да бъдат обичани. (1/3:11, 12)

Най-страшният процес за хората е умирането. Като дойдат до смъртта, те не искат да умират. Защо? Защото не я разбират. Ако живеят добре, те ще умират с радост. Защо? Защото отиват на небето да получат голямо наследство. (2/стр. 69)

Ще кажете: — Толкова хора измряха. — В моите очи те не са измрели, но са възкръснали. Аз бих желал да отида с тях. Славно нещо е да отидеш на небето! Някои хора се боят от смъртта. Обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекари. Господ не е с тях. Наближи ли смъртта, кажете: Ида, Господи, приготви ми там друга работа. (29/стр. 140)

Няма какво да се страхувате. И да се страхувате, пак ще умрете, поне умри като човек. (52/стр. 67)

За пример, някои хора има, които ги е страх да не ги убие някой; страх ги е да не умрат. И въпреки всичко това този страх е създаден от съвсем друго. Защо човек го е страх от смъртта? Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на земята, и тях ги е страх. (61/стр. 376)

...Като умира, и човек отива на по-добро място. Хората не вярват в това и се страхуват, не знаят къде ще отидат след смъртта си. (35/стр. 129)

Значи, вярата ни трябва да проникне в цялото ни вътрешно същество. Ако по този начин вярата проникне в нас, ние ще имаме една хубава опитност, страхът ще излезе вън от живота и ние няма да се уплашим от смъртта. (21/26:7, 8)

Ако иска да има успех в работите си, човек трябва да се освободи от своя вътрешен страх. Той се страхува да не умре, да не се мъчи. Като се е родил, човек непременно ще умре. Като иска да постигне нещо, той ще се труди и ще се мъчи. Смъртта е неизбежна, мъчението — също, но като живее, човек трябва да живее като истински човек. (36/стр. 68)

Може да ви дойдат мъчнотии, ...но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. (30/18:18)

Сега някой път лошото в религиите е там, че плаши хората. Без страх! Не е страхът, който разрешава въпроса. Страхът, то е най-голямата смърт. (5/стр. 116)

Като знаете, че Господ е жив и управлява целия свят, от нищо не се страхувайте. И смъртта да не ви плаши. Ако тя се изпречи на пътя ви, кажете си: Понеже Бог ме е изпратил на земята да работя, никаква външна сила не може да отнеме работата ми. Докато не я свърша, не изменям пътя си, не се мърдам от мястото си. Който се опита да ме измести, няма да се бори с мене, но с Онзи, Който ме е проводил. (27/стр. 88)

Дълбокият смисъл на смъртта

Какво нещо е смъртта? В смъртта човек научава велики неща. Когато дойде смъртта, човек започва да мисли за Бога, за живота, за хиляди работи още, а щом дойде животът, хората започват да мислят за по-леки работи. (21/26:27)

Какво разбираме под думата умиране? Умирането, смъртта подразбират приготвяне за по-велика работа.

(2/стр. 67)

— Какво ще стане с живия? — Ще умре. — После? — Ще го заровите в земята да оживее отново. Като умира и оживява, човек постепенно се качва нагоре. Който мисли, че като умре, всичко е свършено с него, той не разбира какво нещо е смъртта. Смъртта е минаване от едно състояние в друго, при което човек постоянно възлиза нагоре. Ако една крава умре и се роди като човек, смъртта се осмисля за нея. Ако човек умре и се роди като ангел, и за него смъртта се осмисля.

(2/стр. 97)

Някой казва: „Ще се мре“. Умирането е да ни се покаже само кой може да ни помогне. Кой може да ни помогне? Ще намерим Онзи, Който може да ни помогне! Който може да ни избави от смъртта, Той е истинският. (47/стр. 178)

Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка. То е Божественият живот. Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко. Божественият живот, това е смисълът. (47/стр. 250)

В света сенките съществуват по необходимост, за да изпъкне битието на нещата... Без сенки знание не може да съществува. Вие казвате, че страдате — това е сянка, за да изучите себе си. Умирате — това е сянка, за да изучите условията на новия живот. (29/стр. 129, 130)

Защо умирате? Умирането не е нищо друго освен отиване в по-висок свят на растене. Когато нямате условия за растене на физическия свят, вие умирате; когато имате условия, вие се раждате. (29/стр. 132)

По-добра учителка и възпитателка на земята от смъртта няма. — Докога ще ни посещава смъртта? — Докато сте невежи, докато възприемете Божията Любов и Мъдрост. (18/стр. 72)

Смъртта определя точките на човешкото отклонение. Човек трябва да умре, за да види де се е отклонил от правия път. Само смъртта е в състояние да върне човека към първото му състояние, като му обясни причината, задето той умира. Тя ще му покаже точно мястото, дето той се е отклонил от правата линия.

(19/стр. 97)

Докато е на земята, човек се лута натук-натам, не знае кого да обича. Като замине на онзи свят, той обиква Бога, защото остава сам. (57/стр. 232)

Смъртта учи човека да живее по ум, по сърце, по душа и по воля. Като мине през зоната на смъртта, той все ще научи нещо. В първо време той се обезсърчава, но после силите на ума, на душата и на волята му идат на помощ и той се насърчава. (27/стр. 320)

Приятно е някога човек да се остави в ръцете на смъртта, понеже тя е велик, учен ангел. Този ангел учи съвременните хора как трябва да живеят. Той ги обезплътява и с това им показва, че човек може да живее и без къща, и без пари, и без тяло, а при това да има повече радости, отколкото на земята. (32/стр. 285)

Широки познания за смъртта

Човек... Каквито промени да стават в природата и в живота, той трябва да знае, че има един пръст, който направлява всичко това. Има една Велика Разумност в света, Която определя пътя и на умрелите, и на живите. (6/стр. 169)

Ралата, плуговете, с които Бог разорава земята, това са разните видове страдания, нещастия, смърт, които сполетяват хората, но всичко това е за добро. И смърт-та е едно благо за човека, но животът е още по-голямо благо. И скръбта е едно благо, но радостта е още по-голямо благо. Ако не дойде скръбта — по-малкото благо за човека, и радостта — по-голямото благо — няма да дойде. Ако не дойде смъртта, и животът не може да дойде. Да благодарим на малкото благо, за да дойде по-голямото благо! (1/5:32, 33)

Вие били ли сте в онзи свят, знаете ли къде се намира той? Като влезеш в онзи свят, ти не трябва да имаш абсолютно никаква тежест. Ако ти имаш тежест една хилядна от милиграма, не можеш да останеш там. Средата там е толкова рядка, че по закона на земното притегляне ти веднага ще слезеш тук, на земята. Когато Христос казва, че трябва да се отречем от всичко, Той има предвид онази тежест, която пречи на човека да се движи свободно в рядката среда. Под думата тежест ние разбираме земните закони. (6/стр. 64)

Искате ли да се подигнете от този свят и да влезете в онзи свят, вие трябва да познавате законите на онзи свят и да ги прилагате. За да влезете в онзи свят, вие трябва да имате един ум, който работи с неговите закони, едно сърце, което да работи със законите на онзи свят, и една воля, която също да прилага тия закони. За да станете граждани на онова царство, вие трябва да напуснете сегашното си тяло, никаква тежест да не носите със себе си. Идеите, които сега носите със себе си, не са лоши, но са идеи за земята. (6/стр. 64, 65)

Земният живот е ровка материя, която човек трябва да вземе със себе си, да я занесе в горните светове и там да я обработва. Някой казва, че му дотегнало да живее на земята. Дотегнало или не, трябва да живее, да събере от ровката материя, която трябва да занесе със себе си в другия свят и там да я обработва.

(6/стр. 100)

Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта… Който е живял в безлюбие, след смъртта си той напълно се обезличава.

(24/стр. 139)

Разправят, че когато човек слиза от невидимия свят, теглят го. Като се върне обратно в невидимия свят, пак го теглят да видят какво е придобил и изгубил през времето, докато е бил на физическия свят. (6/стр. 291)

Някои пишат, че любовта им е до гроба. Значи, зад гроба им любовта не може да отиде. Щом любовта е до гроба, това не е любов. Всички хора страдат от любовта, която е до гроба. Любовта трябва да мине зад гроба. Ако е до гроба, това показва слабост в характера. Ако ние живеем само до гроба, ние сме слаби хора. Когато някой казва, че ще умре, казвам: Ти си слаб човек, ти нямаш характер. Ако мислиш, че като умреш, животът ти ще престане, ти си слаб човек, нямаш никакъв характер, ти нямаш никакъв идеал, никаква личност, никакво верую. Някои казват: „Да си поживеем“. Туй не е човекът. Човек е онзи, който след като умре, знае, че ще живее. (6/стр. 364)

Та казвам: Тепърва ние има да изучаваме оня реалния свят, той се отличава. Реалният свят се отличава с няколко качества. Този свят, който не е реален, в него хората са временно. В него те се явяват на сцената и изчезват, умират. Той не е реален свят. Щом умират хората, ние живеем в тази роля. Не е умрял. Един актьор, който слиза от сцената, умрял ли е? Като съблича царската дреха, детронира ли се? Трябва да погледнеш, играе някоя друга роля. (6/стр. 398)

Вие мислите, че земният живот е всичко. Вие турете една здрава основа, за да може да разберете онзи живот, който ще се изяви за в бъдеще. Вие ще идете в другия свят и ще се върнете на земята; отгоре като дойдете, тогава ще може да приложите туй, което сега мислите. (6/стр. 538)

Христос казва: „Първата и голяма заповед е да възлюбиш Господа“. Като любиш Бога, ще приемеш еднакво и живота, и смъртта. (3/стр. 14)

Годините минават, а ти остаряваш: зрението и слухът ти отслабват, артериите се втвърдяват и ти виждаш, че краят ти наближава. Близките ти викат лекар, дано ти помогне да поживееш още малко. Казвам: Ако е дошло времето му, нека си върви. Той сам трябва да съзнае това и да си каже: „Викат ме вече и аз трябва да си вървя“. (3/стр. 14)

Казвам: Трябва да мислите за себе си, …за ума и за сърцето си, за своето развитие, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобряване на оня живот, който ви очаква след смъртта. (3/стр. 63)

Някой ще каже: — Аз ще живея само за жена си и за децата си. — Ако живееш така, ще умреш. — Ама аз ще живея за народа си. — Ако живееш така, ще умреш. — Ама аз ще живея за човечеството. — Ако живееш така, ще умреш. — Ама аз ще живея за ангелите. — Ако живееш така, ще умреш. — Ами за кого да живея? — Ако живееш за Бога, ще имаш всичкия живот в себе си, ще бъдеш всякога жив. За Бога ще живеем!

(12/4:18)

Угаждането само по себе си е добро, но кому трябва да угаждаме? Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бога, ще живееш. (12/6:13, 14)

Има обикновени разбирания за повседневния живот, има и необикновени разбирания. Обикновеното винаги свършва със смърт, а необикновеното винаги започва с живот. (12/14:4)

Животът е за необикновените хора, смъртта — за обикновените. (12/14:32)

В Царството Божие всички поданици, които го съставляват, не умират. Това е една привилегия за тях. Да бъдеш поданик на Царството Божие, от Божествено гледище, не е нещо мъчно, не е и нещо непостижимо, затова то съставлява идеал за всинца. (12/30:6)

Тъй щото като казваме, че човек след смъртта си пак живее, ние подразбираме, че той може да живее при известни условия. В това отношение само разумният човек може да живее, а глупавият всякога умира.

(22/стр. 46)

Някой казва: „Един ден аз ще умра“. Това са твои заключения. Ако не грешиш, няма да умреш; ако грешиш, ще умреш. (22/стр. 197)

Ако човек умира, за да живее, смъртта има смисъл; ако живее, за да умира, нито животът има смисъл, нито смъртта. (57/стр. 156)

Много от заминалите за онзи свят се намират в тъмнина, преследвани и измъчвани от техни неприятели — лоши духове. За да не се мъчи нито на този, нито на онзи свят, човек трябва да има кандило, което постоянно да гори и свети. Следователно който се мъчи, няма кандило. Всеки трябва да носи в себе си кандилото на Мъдростта, напълнено с маслото на Истината и запалено от огъня на Любовта. Запалите ли веднъж това кандило, то постоянно свети. (57/стр. 243)

Като се отегчат от земния живот, хората искат да отидат на онзи свят, там да благуват. Само онзи може да се ползува от благата на другия свят, на когото кандилото постоянно свети. Онзи, на когото кандилото не свети, като отиде в другия свят, още на третия ден ще се отегчи. Защо? Няма какво да работи. Там има много работа, но той не е готов, не знае какво да прави. Каквато работа му дадат, той вдига рамене, нищо не може да свърши. (57/стр. 243)

Човешката любов трае най-много до гроба, а Божията и след гроба. Тя е вечна и неизменна. (57/стр. 71)

Гробът представя митницата, дето се преглеждат куфарите. Ако носиш багаж и с него отиваш на другия свят, знай, че непременно ще те претърсят и ще го вземат. За светията са необходими 40 дена за преглеждане на багажа, а за обикновения човек са нужни 45 години. Това е алегория, но вярна. (40/стр. 129)

От човека зависи да умира или не. Ако той реши, че трябва да изпълни задачата на живота си правилно, животът му може да се продължи. (53/стр. 250)

Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, остава известна интензивност. (51/стр. 209)

След като грешният умре, той си остава пак същият. Ни най-малко смъртта не го е изменила. Той се изменя само когато мине от другата страна на смъртта, а именно в живота. Докато е в смъртта, той си е същият. Следователно докато умът не дойде в човека и той не почне да мисли, той не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е неговият ум. (51/стр. 209)

Със смъртта човек не еволюира. Смъртта е един прелом на еволюцията и следователно за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне от там, откъдето е прекъснал.

(51/стр. 216)

Казва се в Евангелието, че Христос завел учени- ците Си на висока планина и им се явили Мойсей и Илия. Значи, в света на разумните същества няма смърт. Смъртта съществува само там, където няма разумност. (51/стр. 264)

Тъй щото когато казвате, че трябва да умрете, трябва да разбирате какво трябва да умре у вас. У вас трябва да умре всичко онова, което причинява смърт. Всички онези неща, родени от безлюбието, всички чувства, родени от безлюбието, и всички постъпки, родени от безлюбието, трябва да умрат; нито едно от тях да не остане. Какво трябва да остане?Трябва да останат само ония деца, които са родени от Божията Любов, от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Така седи въпросът. (52/стр. 10)

Смъртта не е страшна. Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони. Когато е престъпил законите на Любовта, не че смъртта мъчи човека, но той влиза в един свят на пълно безлюбие. Тъй щото безлюбието мъчи човека, а не смъртта.

(52/стр. 215, 216)

…Ние се плашим от смъртта. Ако впрегнеш смърт-та, и смъртта може да се впрегне, тя е мощна сила, която за в бъдеще ще се тури на работа. (52/стр. 344)

Смъртта не е нищо друго освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи. (52/стр. 497)

При Любовта и животът има смисъл, и смъртта има смисъл. А при безлюбието, дето Любовта я няма, и животът няма смисъл, и смъртта няма смисъл.

(61/стр. 196)

Някой път и хората на земята помятат. Ти току започнеш в живота си, донякъде караш и пометнеш. Един човек докато не се самороди в себе си, той е осъден на смърт. ТРЯБВА ДА СЕ САМОРОДИ! Ще започнат да идват страдания, всяко едно страдание е един признак, че за майката е дошло време да роди; и ако не може да роди правилно, тя ще пометне. Ако 10 пъти страдаш и в тебе не се роди нещо ново, тогава каква полза ще имаш от тези страдания? Никаква полза. Страданията ще продължават, докато човек не роди.

(61/стр. 394)

Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас и напуща човека след неговата смърт, то е човешко. (8/стр. 107)

Смъртта е една загуба на земята, но ако смъртта е една печалба, няма какво да скърбим. Така се разсъждава: от единия свят към другия! …Трябва да умреш в един свят, за да живееш в другия. (25/стр. 65)

Някои от вас сте вече на 45-50 години и казвате: „Какво трябва да се прави вече? Ние остаряхме, ще се мре“. И мислите какъв ще станете на онзи свят. Като умрете, ще се подмладите. Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца. Оттук ви носят на тарга 4-5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си. (25/стр. 222)

Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете, захвърлено на пътя, ще плачете. Някой ще ви намери и вие ще се приютите. Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят. Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика. Докато майка ви ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там. (25/стр. 222)

Белите косми, белите бради, прегърбването показват, че земята се движи. От работата, която земята извършва, остаряваме и ние. Вие сега разбирате философията. Тия частици, от които е направено нашето тяло, са от земята, следователно те са взели участие в туй движение и те са остарели, не ние. Следователно като остареят, казват: „Господарю, освободи ни. За тебе 30-60-70 години колко работа свършихме. Искаме да си отидем в дома“. Искат да те напуснат… Ти ги убеждаваш, казваш: „Чакайте, чакайте“. Те казват: „Не можем“… И най-после те си отиват на земята, и най-после умират. Казвам: Ни най-малко не са умрели, те си отиват при своите и ти си отиваш при своите. Те отиват надолу, ти отиваш нагоре. Онези ще отидат надолу, пък ти, човекът, Божественото, отива нагоре. Ако твоята душа може да отиде нагоре, ти си живял добре. Ако твоята душа иде с тях заедно надолу, тогава работата е малко мъчителна. Тогава започва нова еволюция, туй, което наричат прераждане. (41/стр. 161, 162)

Когато умре един човек в света, аз виждам чиста вода. Моите теории, туй, което виждам: виждам в света една чиста вода, безбрежна. И когато умре някой добър човек, виждам на повърхността около 1/10 от мм се подига. Този човек, който е умрял, неговият живот се слива и водата отбелязва, повдига се тази вода. Става едно малко раздвижване на водата. Туй са научни данни. (41/стр. 297, 298)

Човешката раса наброява около 60 милиарда. Два милиарда са на земята, а другите са в пространството. Не мислете, че пространството е празно. То е организиран свят. (62/стр. 225)

Питате: — Защо иде страданието? — За да обикнете смъртта, т.е. да се примирите с нея. (23/стр. 7)

— Какво означава смъртта? — Заминаване за онзи свят, дето всеки човек дава доклад за всичко, което е направил на земята. (35/стр. 158)

Значи, има два вида раждане: по плът и по дух. Когато слиза на земята, човек се ражда по плът; когато напуща земята и отива на онзи свят, той се ражда по дух. (35/стр. 161)

Под Царство Божие се разбират добрите условия, при които човек може да постигне всичко каквото желае. Да влезеш в Царството Божие, това значи да си в реалността на живота, дето няма смърт, дето нещата са непреривни. Излезе ли от това Царство, човек отново влиза в областта на смъртта, в най-грубата материя, дето животът изгубва всякакъв смисъл. (35/стр. 165)

Един трябва да замине за онзи свят, за да се роди друг. Щом се роди един, друг трябва да замине. Един слиза, друг се качва. И обратно: един се качва, друг слиза. Между този и онзи свят трябва да става обмяна.

(35/стр. 265)

Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. (21/5:30)

Под думата дух аз разбирам онзи разумен живот в света, в който нищо не умира. (21/9:29)

И на земята, и в другия свят съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички и когато вие се обезсърчите, нещо отвътре ви казва: Не бойте се, има добри хора на земята, има добри хора и на не-бето. (21/22:28)

Болестта и смъртта не освобождават човека, но го предупреждават да изправи погрешката си. Всяка погрешка показва нарушаване на Божествените закони.

(36/стр. 335)

…Ако убият някого, веднага от възвишения свят слизат утешители и започват да го успокояват, че ще му дадат по-добри условия да се върне на земята и да продължи работата си. (36/стр. 300)

Под думата смърт разбирам изгубените неща. Изгубените неща в Любовта се намират. Човек, който е умрял, той ще се намери в Любовта. Щом си изгубил, това е смъртта. Щом си намерил, това е животът.

(67/стр. 21)

За пример, някой път вие чувствате, че ще умрете. Ще умрете,но не вие, някой друг ще умре. Вие безпредметно се тревожите. Един ден когато ни най-малко не мислите, че ще умрете, тогава вие ще умрете. Щом ви кажат, че ще умрете — се отлага. Щом мислите, че няма да умрете, тогава трябва да знаете, че смъртта ще дойде. Този закон е верен. (67/стр. 244)

Щом ти скърбиш в смъртта, това показва неестествена смърт. Ако в смъртта ти се радваш, тази смърт е едно естествено положение. Ако почувстваш, че ще умреш, и се зарадваш, защото смъртта значи отиване в друг свят — ако действително отиваш в един свят много по-добър, отколкото този — ти се зарадваш.

(67/стр. 266)

Казвате: „Ще умрем гладни“. По-добре гладни да умрем и светии да станем, да нямаме грехове, отколкото да не умрем гладни и да умрем грешници.

(67/стр. 275)

Ако живеем 120 години и натрупаме грехове, защо ни е този живот? Ние ще мязаме на онзи човек, който вземал пари от този, от онзи, взел сто, сто и двайсет полици и умрял. Това е карма. Мислите ли, че той като умре, ще се освободи? Не се освобождава.

(67/стр. 275, 276)

Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон, който се отнася до всички положения и възрасти… Когато съзнанието на човека се пробуди, той се убеждава, че има друг свят, и започва да коригира действията си. Ако е постъпил зле, той казва: „Не постъпих правилно. Ще изправя грешката си“. Важно е човек да съзнае грешките си и да ги изправи: дали на земята ще ги изправи, или на небето, не е важно. Те трябва да се изправят. (37/стр. 98)

И смъртта е необходимост. Тя е наша сестра. Като дойде тя, ти ще се предадеш в нейните обятия и ще кажеш: Прави с мене каквото искаш. — Тя ще те обере по всички правила, след което ще дойде другата ти сестра — Любовта. Тя ще те облече с най-хубави дрехи. Ако не дойде смъртта да те обере и съблече, Любовта никога няма да те облече. Смъртта казва: Ще те съблека. — Какво да правя? — Ще чакаш да дойде Любовта да те облече в най-хубави дрехи, каквито никога не си виждал. Като се облечеш в хубави дрехи, ще благодариш на смъртта, че те е съблякла. Тя не обича да й благодариш, нито да плачеш пред нея. И да искаш да плачеш, не можеш, нямаш сълзи; ти нямаш и мускули, с които да й се противопоставиш. Ти само вътрешно ще почувствуваш смъртта. Тя те лишава от всички външни сетива. Като видиш страшния образ на смъртта, тя ще ти се усмихне и ще каже: Колко си глупав! …Като те заровят в земята, иде Любовта и започва да ти прислужва. Казвате, че Любовта облича човека. Да, смърт-та го съблича, а Любовта го облича. (37/стр. 137, 138)

Като казвам, че смъртта съблича човека, това показва, че тя е силна. Няма по-красив ангел от смъртта. Въпреки това като я видите, космите ви настръхват. След тази опитност ако те питат защо се пазиш от греха, казваш: — Ти виждал ли си смъртта? — Не съм я виждал. — Аз я видях само веднъж, втори път не искам да я видя. (37/стр. 138)

Старият като изгуби старостта си, отново придобива живот. Ако човек остарее и влезе в смъртта, без да придобие живот, той нищо не е постигнал. Правило е: Като изгубиш едно нещо, да придобиеш друго. Чудни са хората, като мислят, че като изгубят живота си, ще отидат при Бога! Като умреш, да намериш живота. Всяко нещо се намира на своето място. (37/стр. 181, 182)

При смъртта материята минава от една форма в друга, силите — от едно състояние в друго, а съзнанието — от една област в друга. Както човек минава през своите мисли, чувства и желания, така той минава и през смъртта. (70/стр. 130)

Ако едно същество от духовния свят слезе на земята, то ще се ползува от физическата енергия няколко хиляди години и пак ще остане част от енергията неизползувана. Физическият човек обаче едва изкарва 50-60 години с енергията, която му е дадена, и като я свърши, заминава за другия свят. Заминаването на човека за другия свят не е нищо друго освен запасяване с нова енергия. Човек умира, за да вземе ново количество енергия и пак да се върне на земята. Скъпо струва тази енергия. Десетки години човек трябва да пътува от този до онзи свят, докато си набави нужната енергия. (70/стр. 73, 74)

Доброто е основа на великия закон за освобождаването. Да бъдеш добър, това значи да се освободиш от робството, т.е. от света на ограниченията и смъртта.

(70/стр. 290)

Който се храни с доброто, той не умира: той става господар на условията… (70/стр. 291)

За пример, има задачи, които може да се разрешат в един ден, в два, в седмица, в година, в две, в 10 години, а има задачи, които ще останат за разрешение, като минете в другия свят. (30/24:14)

Навсякъде в живота, и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вънка от училището, и в пустинята, и вънка от пустинята, и в смъртта, и вънка от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи. И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. (30/31:7, 8)

И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи. И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш. Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи. Ти в смъртта само можеш да оцениш живота и само в живота ще можеш да оцениш смъртта. (11/стр. 374)

Дали ще бъдеш на земята или в онзи свят, все ще се намери някой, който да те обича. (11/стр. 405)

Не считайте, че само верующите отиват в другия свят. Които не са в църквата, и те отиват. Има хора в света, които живеят добродетелно. По друг път влизат в Царството Божие. (11/стр. 564)

Страшно е положението на човека, когото Христос е напуснал. Той е в състояние „хопити“, т.е. надмощие на плътта. Този човек е осъден на втора смърт… Страшно е, когато дойде втората смърт. Има смисъл да умре човек, но ако се освободи от греха. Значи, има смърт за добро, с добри последствия; има смърт с лоши последствия. Смърт, която носи лоши последствия, има разрушително влияние върху човека. Тази смърт наричаме втора смърт. За да се избавите от нея, дръжте в ума си мисълта, че Христос е във вас… и вие сте един от Неговите ученици. (27/стр. 173)

Според мене самият акт на смъртта още не е смърт; обаче когато човек изгуби добрите условия на живота да мисли и да работи, той умира. Такъв човек изгубва смисъла на живота и се поставя в ограничителни условия. Смърт, която освобождава човека от ограничителните условия и му дава възможност другаде да работи, не е смърт. (26/стр. 56)

Какво ви е нужно тогава? Да имате в себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свят, вие трябва да имате поне една основна идея. (26/стр. 179, 180)

На земята грешките се изправят лесно: една грешка за една минута. В онзи свят обаче една грешка се изправя за 200 години. Там порядъкът е съвсем друг. Там 200 години не представят нищо. Затова именно земята е място за изправяне на грешките. (28/стр. 47, 48)

Всички хора, които престъпват Божия Закон, са смъртни… Всички хора, които не са престъпили Божия Закон, не са смъртни. (80/4:3, 4)

За да избегнем смъртта, трябва да бъдем последователни в изпълнението на Божествения Закон. Божественият Закон може да се изпълни абсолютно, в това няма никаква спънка. Най-лесният Закон за изпълнение е Божественият. (80/4:4)

Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят. Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята. Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. (31/стр. 11)

Казвам: Когато човек изпълнява Волята Божия, смъртта никога не може да го вземе; не изпълнява ли Волята Божия, тя ще го вземе и ще му каже: „Ти защо не учиш? Нали Бог те изпрати на земята да се учиш?“.

(32/стр. 285)

Обичайте Великата Истина, бъдете нейни поклонници и животът ви ще се запази. (1/2:14)