Духовният свят

Кой е ходил на онзи свят и се е върнал? Имате ли съзнание за онзи свят? Никой още не е ходил на онзи свят. Онзи свят не е материален, но духовен. (32/стр. 118)

Духовният свят е нещо велико. Който влезе в този свят, той сам не се познава. Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва. В духовния свят извира само чиста, кристална вода. Там всички се обичат.

(24/стр. 146)

Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло. Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора... ще го заобиколят и ще му се радват. В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно. Следователно когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят. Когато мрази, той е на физическия свят. Обаче животът не седи в омразата, но в Любовта. (24/стр. 146, 147)

Ние с ума си познаваме този свят, а със сърцето си познаваме другия свят... За вътрешния свят каквото сърцето мисли, е вярно... Следователно духовния свят ние трябва да го изучаваме през силата на своето сърце. Ти не може да имаш истинско понятие за онзи свят без сърце. Той не е свят на предмети, както нашия свят. Онзи свят не е свят на спорове. Ако влезете в онзи свят, няма абсолютно никакъв спор между хората кой е богат и кой е сиромах... Въпрос за болни и здрави не съществува, за учени и невежи не съществува. Там всеки е доволен от положението, което има. Всички са доволни и всички имат преизобилно. Там не може да се намери един човек, който да не е доволен. Всеки е готов да услужи в дадения случай комуто и да е, без да му вземе полица. (13/стр. 370)

В онзи свят не канят на гости, не пращат покани да кажат: „Елате ни на гости“. В онзи свят и рандевута няма, угощения няма, балове няма; няма хора, както в този свят. На мястото на нашите хора има нещо много по-хубаво, отколкото ние предполагаме. Как да ви го опиша? Аз на една риба описвам човешките хора. Как аз ще й ги представя? ...Аз не искам да ви представям онзи свят достъпен за вашите умове. Ако го направя достъпен, вие ще имате представа като за този свят. Онзи свят е недостъпен за човешките умове, но е достъпен за човешките сърца. (13/стр. 370, 371)

...Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като погледнеш един човек отвън, ще видиш, че прилича на другите. Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш? На земята е друго. На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие. В духовния свят разнообразието е отвътре — противоположно на нашия свят.

(25/стр. 378)

Мнозина са отивали в онзи свят и го описват, но описанията на всички не се съгласуват. Защо? Защото всички нямат еднакъв поглед на нещата. Някои се спират на външната страна на духовния живот, а други — на вътрешната страна. Човек трябва да има дълбоко разбиране за нещата, за да може да ги опише правилно. (45/стр. 104)

В духовния свят е пак същото. Ако в ония Божествени форми, в които влизаш, ако ти не си в състояние да оперираш, да се ползуваш и да живееш в тях, от Божествения свят ти по същия начин, както умираш тук, ще умреш и там. Умирането от онзи свят какво е? Ще се върнеш в този свят. Или от онзи свят може да отидеш и нагоре, а можеш и да слезеш по-долу.

(61/стр. 331, 332)

Малцина знаят какъв е онзи свят, но и да искат, не могат да го опишат. За да го разберат, трябва да имат съответни чувства, с които да влязат в контакт с него. Които не го разбират, не се интересуват от него. Тази е причината, дето мнозина минават за духовни хора, без да разбират духовния свят. (36/стр. 315)

Сега аз ви говоря за онзи свят не така, както други са ви го описвали... Онези, които са описвали духовния, невидимия свят, те са го представяли като нещо недостъпно, нещо недосегаемо. Като влезете в този свят, ще видите, че там няма затвори, няма болници, няма гробища, няма престъпления, никакви обири не се вършат там. Всяка къща е отворена. Там нямат ключове, както тук. Ако ти трябват пари, можеш да влезеш... Ако вземеш една монета повече, отколкото ви трябват, тази монета непременно ще излезе от джоба ти и ще се върне там, откъдето е взета. Ако отидеш в една библиотека и вземеш две книги, едната, която още не ти трябва, веднага ще излезе от ръцете ти и ще се върне назад. Ако отидеш в един магазин и си вземеш два чифта обуща, единият от тях ще падне от ръцете ти и ще се върне назад. Не е позволено да се взимат две неща. Всеки има право да вземе само по едно нещо от това, което му трябва... Тъй щото в онзи свят няма възможност за кражби. Там не може да се краде. В онзи свят не можете да чуете повече от една обидна дума. Кажат ли две обидни думи, езикът на човека се свързва. После трябва да кажете една добра дума, за да се развърже езикът ви. Там всичко се допуща само по един път. Ако се опитате да кажете една обидна дума, езикът ви се връзва. Ако дадете ухо на една обидна дума, ухото ви оглушава. След това трябва да кажете една добра дума, за да се възстанови слухът ви. (11/стр. 356, 357)

Вие мислите, че оня свят е като вятър, няма никакво съдържание. Какви ще бъдат къщите ви? Дали ще има семеен живот? Тъй както живеят, и мъже има, и жени има. Тогава какво ще кажете? Законът е такъв. Мъжът само криво да погледне жена си, и тя ще изчезне. И ако жената хвърли само (един) крив поглед, мъжът ще изчезне, тя не може да го види. В този свят ти не може да се скараш, ти не може да помислиш зло. Или ти, или този, за който мислиш, изчезва. И семейс-тво има, и възпитание има, и университети, и музика, и художество, но каква грамадна разлика има. На какво ще мяза идеята — ще мяза на „Хиляда и една нощ“. (11/стр. 504, 505)

Висшият отвъден свят

В Писанието се казва: „И прибра се Аврам при отците си и си почина“. Какво означава думата почивка? В Писанието думата почивка, почина си Аврам, подразбира благоприятните условия на живота, висшия свят, дето душите отиват да изучават живота в неговия дълбок смисъл. (1/6:15)

Лазар е човек от висша култура и попадна между хора от нисша култура. Цял живот той прекара пред вратата на богатия, който не му даваше нито трошица от неговата трапеза. Умря Лазар и се върна в културата на мира и любовта. (4/стр. 6)

Законът на Христа, т.е. законът на Любовта... Който служи на този закон, той влиза заедно с Христа в рая. Така стана и с разбойника, който беше заедно с Христа на кръста. (4/стр. 14)

Сега не е въпросът да мислим какъв трябва да бъ-де задгробният живот. Външната страна на духовния живот е хиляди пъти по-красива, отколкото на физическия. Вътрешната страна пък, дето Любовта царува, дето Мъдростта царува, дето Истината царува, е хиляди пъти по-красива от нашия живот тук, на земята.

(12/12:17)

Че онзи свят е нещо много хубаво! Там има музика, поезия, художество! Там няма караници между мъже и жени, сладък език между тях съществува. Навсякъде слушаш звучен, музикален език. Някои казват: „А, страшно е на онзи свят! Дали скоро ще умра?“. Казвам: Е, да умреш, хубаво е, но не те искат още. (12/7:15)

...Като влезете в онзи свят, ще имате каквото искате, ще носите дрехи каквито искате, ще имате къщи каквито искате, ще ядете каквото искате, ще лягате и ще ставате, когато искате, ще спите колкото искате. Ако искате къщи от стъкло или от сребро, или от злато — ще имате каквито искате, стига да имате такъв ум.

(20/стр. 135)

— Ама ще се мре, няма да го бъде. — Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време да отида на онзи свят, аз искам да отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш. Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне да дойде един ангел със своите 25 милиона крила. Като ви занесе на небето, там ще бъдете облечени с хубави дрехи. Като отидете на небето, ще кажете: „Тук е за живеене, втори път не се връщам на земята“. Като научите там закона на Любовта, пак ще искате да слезете на земята да покажете на хората как се живее според този закон. (8/стр. 475)

Всички онези, които са заминали на другия свят, радват се, подмладяват се и казват: „Ние сме на 33 години“. (62/стр. 348)

Казвате: — Кажи нещо за оня свят. — Оня свят е музика, трябва да имаш уши — да чуваш и очи — да виждаш. Трябва да разбираш езика на Невидимия свят. (63/стр. 199)

Не се отива изведнъж в ангелския свят. След заминаването си от земята непробудените души минават през един преходен свят, дето няма още истински ред и порядък. Тук те престояват известно време според степента на своето развитие. Пробудените души обаче минават и заминават този свят, без да се спират. Оттук те отиват в ангелския свят — свят на разумност, свят на Истина и красота, свят на Любов, свят на Вечна Светлина. (65/стр. 93)

Ако се намерите в онзи свят между ангелите, вие ще се смутите, ще се объркате. Онзи свят, както и физическият, има своя външна форма. Ангелите са облечени с красиви дрехи, каквито вие никога не сте виждали. Те работят неуморно. Като се намерите между тях, вие ще пожелаете да слезете на земята. Ще кажете тогава, че не ви е дадена работа, че не знаете какво да правите. Не е така. Като ученици на земята, учителите ви са преподали много уроци, но вие не сте учили. Вие имате голяма програма за работа, но не сте я изпълнили.

(77/стр. 48, 49)

КАКТО Е НА ЗЕМЯТА,

ТАКА Е И В ДРУГИЯ СВЯТ

Какъвто си на земята,

такъв ще бъдеш и в другия свят

И каквото тук придобиете, каквито сте тук, такива ще бъдете и горе. Ако тук обичате да умувате, и на онзи свят ще бъдете същите. Като отидете там, ще видят, че сте много закъсали и пак ще ви пратят на земята. (8/стр. 273)

Ако на земята сте вързани, и на небето като отидете, пак ще бъдете вързани. И тогава ще ви върнат отново на земята. (8/стр. 627)

Сега се проповядва едно учение, че като отидете на онзи свят, там ще ви учат. Ако на земята сте учени, и там ще бъдете учени; ако на земята сте невежи, и там ще бъдете невежи. Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни. Ако на земята сте роби, и на небето ще бъдете роби. (8/стр. 627)

Ако си нервен тук, и горе ще бъдеш нервен. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на небето. Там са крайно строги. За едно навъсване на веждите и за едно намръщване на лицето могат да те изпъдят вън. На земята можеш да се мръщиш колкото искаш, но на небето това не се приема. Само за едно намръщване един ангел бил изпратен на земята, дето трябвало да прекара цели хиляда години. (3/стр. 65)

Човек мъчно изменя характера си. И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия характер.

(15/стр. 167)

...Мислете, като отидете в другия свят, какво ще бъде вашето положение. Вашето положение ще бъде точно такова, каквото е състоянието на вашия ум, каквото е състоянието на вашето сърце, каквото е състоянието на вашата душа. Такова ще бъде вашето положение там. Каквито сте тука, такива ще бъдете и отвъд гроба. (38/стр. 113, 114)

Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник. Той пак за касата си ще мисли. Който е обичал жените приживе, и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли. Който е обичал винцето, и на другия свят пак ще го обича. (38/стр. 271)

Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: „Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим“. Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. (58/стр. 133)

Дете си — недоволен си от детинството; станеш голям, възрастен — пак си недоволен; остаряваш — недоволен си; умираш — недоволен си. И на онзи свят човек е недоволен и желае отново да дойде на земята да се прояви. (40/стр. 7, 8)

Тогава ни утешават, че като идеш в оня свят [ще бъдеш добре]. Тъй не се говори. Туй не минава, като идеш в оня свят. Като те изпъдят от училището, къде ще идеш? Ако ти в училището си непочтен, може ли, като излезеш, да бъдеш най-почтеният? Какъвто си тук, на земята, такъв ще бъдеш и в другия свят. Ако тук си непочтен човек, ако тук си разплакал и сухо, и сурово, като идеш в оня свят, че там още като умираш, ще вземат всичките предпазителни мерки да се освободят от тебе. И там ще бъдеш такъв. (60/стр. 260)

Някои чакате да умрете, че тогава да идете в рая. Щом сега не можете да влизате в рая, и като умрете, няма да можете да влезете в рая. (41/стр. 203)

Онзи, който се мъчи, той е недоволен, завижда на хората и казва: „Като отида на другия свят, няма да завиждам“. Не, какъвто си тук, на земята, такъв ще бъдеш и горе, на небето. Ти можеш да кажеш, че ще бъдеш друго нещо, но не е така. (21/23:18)

Ако човек не спазва законите на този свят, който Бог е създал, и на другия свят ще бъде същият. Ако тук не е готов да сподели хляба си със своя ближен, и на онзи свят ще постъпва по същия начин. Човек не се изменя лесно. (36/стр. 377)

...Казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим“. Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. (5/стр. 443)

В онзи свят ще бъде точно такова,

каквото е и на този свят

Вие казвате: „Какво ще бъде на онзи свят?“. На онзи свят ще бъде точно така, което имате сега. (25/стр. 125)

Каквото изработи на земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на земята, такива ще бъдат и на небето. Иска ли да знае какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на земята. Какъвто е животът му на земята, такъв ще бъде и на другия свят. (45/стр. 4)

Вижте какво знаят вашите заминали. Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят и той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда освен тъмнина. Много естествено, колкото са знаели на земята, толкова ще знаят и в другия свят. Има някои заминали, които виждат и разбират, но те са малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят. (7/стр. 252)

Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват на земята. В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свят. В онзи свят има философи, които и до днес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди, каквито има на земята — това има и на онзи свят. (38/стр. 270, 271)

Не разрушавайте онова, което Бог е съчетал. Той е съчетал благото и Истината в едно в човешкия ум... Тогава вече умът е една сила за човека. Може да го считате за сила, за него той е един отличен слуга, който може да ви въведе в Царството Божие. И като минете във вечността, умът пак ще бъде с вас. Та именно както е тук, на земята, така ще бъде и в другия свят, само че пречистено ще бъде. (61/стр. 305, 306)

Често хората се питат къде отива човек, като напусне земята. При Бога ли отива? Де ще отиде и как ще го приемат, това се определя от земния му живот. Както е живял на земята, такъв ще бъде животът му и в другия свят. (63/стр. 23, 24)

Казвам, сегашните религиозни хора са недоволни, искат да знаят какво ще бъде в оня свят. В оня свят ще бъде точно туй, каквото е в този свят. Ако тук хората не ти вярват, и в оня свят не ти вярват. Ако някой ви каже, че може да ви уважават, не зная, ще ви попитам: Ти ходи ли, провери ли тия работи, или то е само теория? (67/стр. 215)

Аз не искам да ви проповядвам, че като възкръснете, какво ще бъде в оня свят. В оня свят ще бъде точно такова, каквото е и на тоя свят. (6/стр. 420)

Това ще бъде богатството ви

в другия свят

Понеже смъртта един ден ще похлопа, ще дойде последният ден... Ако сте живели в Любовта, тя ще ви бъде наследство. Ако сте живели в Мъдростта, тя ще ви бъде наследство. Ако сте живели в Истината, тя ще ви бъде наследство. Другото всичко от този свят ще отиде и нищо няма да остане. (47/стр. 463)

Ухото се формира от мислите и чувствата на човека. Благодарете за ухото, което сте наследили, но работете върху него да го пресъздадете. Заслужава да работите десетина години върху ухото си, да предадете нещо към своето наследство. Каквото придобиете, това ще бъде богатството ви на онзи свят. И между ангелите да отидете, пак ще носите ухото със себе си. Каквото е ухото ви на земята, такова ще бъде и на онзи свят; и обратно, каквото изработите там, ще го донесете на земята. Същото се отнася и до тялото. (44/стр. 333, 334)

Живейте на земята, ползувайте се от благата на живота, но не си поставяйте за цел да занесете тези блага на онзи свят. Докато дойде часът за заминаването ви на онзи свят, вие трябва да сте се отрекли от всичко земно. В онзи свят има повече и по-ценни блага от земните. Не носете със себе си неща, които гният и се развалят, но занесете своите добри, светли и възвишени мисли, чувства и постъпки и благодарете на Бога за тях. (57/стр. 87)

Единственото нещо, което човек ще занесе със себе си в онзи свят, това са най-хубавите минути в живота му, когато той е направил онези малки добрини, които никой не е видял. Само с тези малки добрини той ще влезе в невидимия свят. А за всички онези добрини, които хората са видели, платено му е, няма повече какво да очаква. (8/стр. 281)

Изучавайте себе си, изучавайте сърцето и ума си, изучавайте душата и духа си. Изучавайте онези методи, които можете да занесете на онзи свят. (37/стр. 18)

Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си ония качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. (68/стр. 95)

...Богатство разбирам, което може да дойде с мене в другия свят. Аз това богатство искам. Що е богатство? Истината за мен е богатство, Божието Знание е богатство за мен. Божията Любов за мен е богатство — Любовта, с която мога да мина и в другия свят. Защото сегашната любов, като те занесат до гроба, си отива.

(5/стр. 388)

Сега вие сте дошли на земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат — вашето богатство да ви намери.

(75/стр. 19)

„Събирайте съкровища за другия свят.“ Какво се разбира под съкровище? Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено. Там всяко благо ражда изобилно. Даваш на някого една круша. Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят. (28/стр. 307)

Като пътник, човек ще придобие знания и добродетели, които ще занесе със себе си на другия свят... Следователно каквото е придобил човек на земята, ще го занесе на онзи свят и там ще продължи работата си. (15/стр. 368)

Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот. (80/18:26)

Най-важното за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем в другия свят, да го носим. Това значи събуждане на Божественото съзнание.

(80/18:26)

ТЯЛОТО НА ЧОВЕКА

Да можеш да излизаш от тялото си още на земята

Казвате: като умрем. Че всеки от вас може да умре колкото пъти иска и всеки от вас може да се върне колкото пъти иска, ако ти може да излезеш от тялото си навънка. (13/стр. 286)

Казвате: „Ще се мре, ще се отива в оня свят“. Сега ние трябва да изучим себе си. Оня свят ще бъде точно такъв, какъвто ти разбираш. Ако имаш тази опитност — да излезеш от тялото си и да се върнеш, да влезеш в оня свят. (13/стр. 287)

Според едно индуско учение тези, които са от вътрешна школа, най-малко три пъти трябва да излязат от тялото си, да посетят онзи свят и да се върнат в тялото си. Като се върнат, те вече имат ясна представа и знаят какво нещо е смъртта. (38/стр. 57)

Например някой ваш близък заминал за другия свят и вие скърбите. Ако можете да отваряте вратата на вашето тяло, ще я отворите, ще отидете в другия свят и ще се разговаряте с вашия близък. Ще скърбите ли за него? Няма да скърбите. Като си поговорите с него, ще се върнете назад. Значи, вие посещавате близките си. Като се върнете, няма да скърбите за тях.

(40/стр. 141)

Казвате: „Много страшно нещо е човек да умре“. Никак не е страшно да умира човек. Ти можеш да направиш опит да умреш няколко пъти. Човек може да работи върху себе си година, две и повече да научи начина, по който да излиза от тялото си, т.е. да умира, но съзнателно... Човек може да излиза от тялото си, т.е. да го остави на кревата си, да се разходи малко и после пак да се върне в тялото си. Понеже сегашните хора не са излизали от затвора, от тялото си, като им кажат, че трябва да го напуснат, да излязат от него, те изживяват ужас. (52/стр. 53)

Всеки от вас може да направи опит. Всеки от вас може да го направи; може да го направи, че да се концентрирате. Ако извадиш от ума си всичко онова, което събужда ума ти към бездействие, да се концентрираш и веднага тази светлина ще изчезне, ще се намериш в тъмен свят и ще минеш после в друг свят. Туй го наричат излъчване и едновременно тогава ще живееш и в този свят, и в другия свят и ще видиш, че има две слънца — едното слънце на небето, а другото слънце на земята. Сега ще кажете: „Туй не можем да го разберем“. Кой ви е крив, че не можете да го разберете? ...Не съм виноват аз, ще се научиш. (52/стр. 448, 449)

Та казвам сега, направете една връзка с оня свят... Направете един малък опит да напуснете къщата на десет-двадесет крачки, на един километър, петнадесет, сто, хиляда, па и на десет хиляди. Хайде да ви кажа, докато дойдете до 92 милиона мили, до слънцето — достатъчно е. Като идете до слънцето, и се върнете назад.

(61/стр. 355, 356)

Допуснете, че вие растете, имате известен идеал, най-после остарявате, след туй дойде смъртта и вие умирате. Представете си, че туй състояние трябва да преживеете най-малко веднъж, преди да сте умрели. Представете си, че напущате тялото си. Какво ще стане с вас? Трябва да имате една ясна представа за себе си извънка тялото. (30/14:13)

Ако човек съзнателно излиза и се връща в тялото си, той придобива голяма опитност. Тогава неестественият страх в човека ще изчезне и той ще види, че може да живее и вън от тялото си. Законите там са други. И там може да остане човек да живее, но само след като е свършил земното училище. Земният живот е приготовление за по-висок живот. (6/стр. 281, 282)

Физическото тяло

Тялото на човека не е човекът. (12/18:20)

Мнозина се страхуват да не изгубят тялото си. Каквото и да правят, както и да го пазят, един ден ще го изгубят. Това е Истината. Казано е: „Има тяло естествено, има и тяло духовно!“. Естественото тяло се губи, а духовното остава за вечни времена. (39/стр. 5)

Питам: Де ще бъдете след 100-200 години? Клетките на тялото ви ще бъдат пръснати в пространството, а костите ви ще лежат в някой гроб. Човек не е в костите си. Смешно е, като изгори къщата на човека, да го търсите в нея. Човек е вън от тялото си. Тялото е малка къщичка, дадена за временно използуване. Докато човек е на земята, душата му обитава от време на време в тази къщичка. В бъдеще човешкото тяло ще е по-съвършено. (4/стр. 110)

Често се говори за душата и тялото и според мнението на мнозина няма разлика между тях. Не е така. Тялото е къща, взета под наем... Какъв собственик си, когато още днес Бог ще ти каже: „Веднага напусни къщата си и излез вън!“. Тогава ще дойдат свещеници с кадилници в ръка и ще започнат да пеят „а... а... а“. Това значи: И ние сме свидетели, че не си собственик, че те пъдят от тази къща и те заставят да предадеш материала, с който досега си работил. Той не е твоя собственост. (7/стр. 155)

Милиарди клетки, събрани в един голям народ — човешкото тяло, работят в единство и съгласие за благото на човека. От тяхната дейност зависи животът и благосъстоянието на човека. Един ден, когато клетките в организма разрешат въпроса за живота, те ще разрешат и въпроса за смъртта. Когато човек умира, клетките постепенно се разединяват, разпръсват се в пространството, дето продължават да живеят. Кое всъщност в човека умира? Ние казваме, че човек умира, когато връзката, или отношенията, между клетките се нарушава. Клетките се индивидуализират и една по една напущат организма — своя господар. (36/стр. 310)

Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си — ще тръгнете с душата си; тялото ще оставите на земята, защото то от тук е взето. То е каруца, направена привременно от елементи на земята...

(76/стр. 176)

Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него... Те разглобяват човешкото тяло... После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло. Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло. (27/стр. 69)

Тялото след смъртта

Вие трябва да пазите вашите мисли и чувства; трябва да пазите и вашето тяло, разбирам духовното тяло, защото то е, което ще ви придружава навсякъде — и в този, и в онзи свят. От физическото си тяло един ден ще се освободите — то е преходното у вас. (1/6:31)

Като умреш, въздух няма да има, но в невидимия свят има по-тънък въздух, с който ще се задоволиш. Когато една душа влезе в невидимия свят, тя диша чрез етера, а не чрез въздуха. Рибите живеят във водата и от водата вадят въздуха, а когато човек влезе в духовния свят, той ще извади етера от въздуха и чрез него ще диша. Там той се нуждае от други органи, по-съвършени. Там той ще влезе в една среда на по-рядка материя. (6/стр. 460)

Някои мислят, че като умре човек, светът се свършва. Не, след смъртта си човек влиза в по-реален свят от този на земята. Като отиде на онзи свят, човек вече не умира, смъртта не го хваща. Духовното тяло никога не умира. (42/стр. 108)

След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега: само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят, не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. (12/7:11)

Вие мислите, че като изгубим тялото си, всичко губим. Не е така. Има нещо съществено, което остава в човека и върху което човек трябва да положи основата. На това основание алхимиците, мистиците на онези тайни школи са твърдели, че човек може да се подмлади. На туй духовното тяло се дължи всичко и всичкото тяло може да се подмлади и може да се остари, а духовното тяло в човека е всякога младо. (13/стр. 286)

Първата задача е да изучавате себе си, да изучавате човека. Той е съставен от глава, труп и крайници. И така да се мисли, това са ценности, които никога не губят стойността си. И на другия свят да отидете, пак ще имате същите органи. (44/стр. 244)

Вие след като напуснете това тяло, ще се явите в друго тяло със съвсем друга форма. Глава ще имате. Духът има отлична глава, ръце, крака, даже и стомах. Но някои неща не съществуват, например черва. Червата заемат последно място в една душа, която е заминала за другия свят. (38/стр. 169)

И човек не живее в тялото си. Като умре, той излиза от физическото си тяло и постепенно навлиза в духовното си тяло. Физическото тяло е колибка, в която човек временно пребивава. (49/стр. 200)

Казвате, че като умре човек, отива в друг свят. Светът, в който отива човек след смъртта си, изисква от него особени органи. Той не може да диша там нито с дробове, нито с хриле, той се нуждае от етерни дробове, които не заболяват от никакви болести. (52/стр. 89)

Вие чакате да умрете, че тогава да идете в оня свят. Човек като умре, нищо не вижда. Той като умре, ако е на земята, сляп остава. Като напусне тялото, нищо не вижда. Търси хората и чрез тях започва да вижда. Вие, хората, като идете в оня свят и не сте развили вашето духовно тяло, нямате капитал в себе си... Вие оня свят не може да изучавате, ако нямате инструмент направен... Човек ако сега се освободи от физичекото тяло, ако не е доразвито духовното, с какво ще живее? ...Земният живот е живот, за да се създаде новото тяло, за което работите. Всеки един от вас постоянно трябва да работи. (60/стр. 314, 315)

Целият човек не е в тялото. Че ако тялото беше същината на човека, той като умре, къде ще отиде? Ако нашето тяло беше същината, то не трябваше да умира. Но има друга същина в човека. Това тяло, което сега човек употребява, той ще го остави настрани и ще го смени с друга материя, ще си направи друга една форма. Тези очи, които сега имам, няма да ги имам. Какво зло има, ако човек си направи по-хубави очи, по-хубави уста, по-хубав стомах, по-хубави дробове? Има ли нещо лошо в това? Трябва да се радваме, че ще се видоизменим. (41/стр. 80, 81)

Аз бих желал всички вие, когато заминавате за другия свят, да видите да извикате всички, да се ръкувате, да си кажете сбогом, после ще се усмихнете и да си легнете. Ще излезе една тънка нишка от устата и ще свършиш. С тази тънката нишка ще излезеш. Та и дядо Благо. Туй е астралното тяло. Той е сега с астралното си тяло. Като някое дете се намира. Ще започне с новото тяло да се чувствува най-първо свободен. Само че трябва да излезете из физическото тяло, за да видите какво бреме е. (41/стр. 300, 301)

Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. (41/стр. 481)

До последния час, до последния момент на живота си човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. (64/стр. 58)

Човек е милиардер, разполага с грамадно богатство. Само мозъкът му струва десет милиарда злато. Ще кажете, че като умре, човек ще остави това богатство на земята. Физическият мозък ще остане, но ще вземе на онзи свят духовния си мозък, в който е написана цялата история на неговия живот. В мозъка са складирани знанията, които човек носи от векове. Нищо в природата не се губи. (35/стр. 107, 108)

Докато живееш на земята, ще възприемаш светлината и топлината на слънцето, ще възприемаш въздуха, водата и хляба. Щом напуснеш физическия свят и влезеш в духовния, пак ще възприемаш същите елементи, но в по-висока гама. В духовния свят човек диша етер, а не въздух. Той си изработва ново, етерно тяло, чрез което се приспособява към условията на духовния свят. (35/стр. 363)

Казвам, след заминаването оттук, от земята, във вас ще останат само Божествените мисли и чувства, ...които сте посаждали във вашия ум. Те ще ви създадат едно тяло и с тях може да идете в другия свят, да влезете в Божествения свят. Тия тела ще останат на земята, от този материал нито едно парче не можете да вземете. Божественият (свят) няма нужда от тази материя. Тя е за земята. (67/стр. 389)

Мнозина питат как се е възнесъл Христос, с кое тяло се е възнесъл. За да се възнесе човек, ние нямаме предвид това смъртно тяло, в което сега живеем. Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека. (11/стр. 261)

Та казвам: Трябва да работим над челото си. Че като видят лицето ви от Невидимия свят, да видят, че сте работили, и да бъдете доволни и вие, че сте работили. Защото в онзи свят вие ще идете с главата си. Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригинала, който е направен — главата си — ще вземете със себе си. И лицето си, и душата си ще носите със себе си. И духа ще носите, и вашите крака ще носите. В онзи свят без крака не приемат. (75/стр. 24)