И на смъртно легло да сте,
И на смъртно легло да сте,
можете да оживеете
Ако можете да се свържете с общото течение на Великия живот, и на смъртно легло да сте, животът отново ще потече у вас. Затова е нужна вяра, по-силна от най-големите смущения, които нарушават равновесието в човешкия организъм. (4/стр. 26)
Например вие сте неразположени, болни сте. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт, и отнийде няма помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: „Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на земята“. Ако ти или твоят роднина направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение. (7/стр. 17)
Вложете някаква цел в живота на човека да видите как ще оживее и от смъртното легло ще стане. Една богата американка се влюбила в един красив американец и се оженила за него. Понеже го обичала много, често му казвала, че за нищо в света няма да се раздели от него. Случило се, че тя заболяла сериозно от тежка болест. Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее. Извикали втори, трети лекар и всички казвали едно и също: болестта е сериозна и тя не може да се справи с нея. Извикали консулт от 12 лекари и те казали същото. Като се убедили, че жената ще замине за другия свят, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие горчивата чаша — жена му ще замине. Крайно измъчен, той отишъл при жена си да се прости с нея. Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала: — Защо плачеш? — Не мога да скрия истината от тебе, ще ти кажа всичко. Лекарите казват, че ще живееш още 24 часа, болестта ти е тежка, не можеш да издържиш. — Нищо, готова съм да си замина, но искам от тебе само едно нещо: да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга. — Той отговорил: Ти знаеш, че съм честен човек, не мога да лъжа. Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като тебе. Ще се оженя за нея. — Щом е така, аз няма да умра. — Тя събрала и последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята. В 24 часа тя била здрава. Така тя опровергала думите на лекарите. — Ще живея за тебе — казала тя на мъжа си и оздравяла.
Казвам: Вложи цел и смисъл в живота си и ще оздравееш. (7/стр. 58, 59)
Щом температурата се повдигне над 37 градуса, явяват се болезнени състояния; ако пък температурата се издигне до 38, 39, 40, 41 градуса, хората не издържат на тази температура и умират. Ако намалим температурата на болните хора на няколко градуса, на 2-3 градуса, ние можем да ги върнем отново към живота. Значи, температурата уморява хората. Може да се спаси умирающият само с едно намаление на температурата от 2-3 градуса. Лекарите дават разни лекарства за намаление на температурата. С други думи казано: трябва да се измени психологическото състояние в човека. (8/стр. 493, 494)
Първичната Причина на нещата… е нещо подобно на еликсира на живота, който някога алхимиците са търсили и изучавали. По какво се различава еликсирът на живота от обикновения цяр? Когато човек употребява обикновен цяр, той може да вземе от него 2-3 пъти наред и пак да не му подействува. Дадете ли обаче на някой умираещ само една капчица от еликсира на живота, и то разредена, този човек веднага ще стане от леглото си и ще придобие Безсмъртие. Той може да живее 100-200-500-1000-2000 години, колкото желае, докато се насити на живота. Никой не може да отнеме живота на човек, който е пил от еликсира на живота, освен той сам. (1/7:24, 25)
Казвам: Всяка нова идея, която влиза в човешката душа, или Божественото в човека, е в сила да възкреси умрелия. Ще кажете: „Как става това нещо? Как се придобива това изкуство, или тази дарба?“. Понеже аз нямам желание да се прославям, а вие имате желание да се прославите, сега ще ви кажа как можете да направите това нещо. Когато видите, че някой умираещ се готви да замине за онзи свят, постарайте се да му внушите една Божествена идея. Ако той възприеме тази идея и започне да живее с нея, няма да умре. Не може ли да я възприеме, той непременно ще умре. Всички хора умират по единствената причина, че не остава нито една идея в тях, която е Божествена. Всеки човек, който няма в себе си нито една Божествена идея, той непременно трябва да умре, да замине за онзи свят.
(11/стр. 113)
Ако някой човек е в последния час на живота си, той може да се възвърне отново към живот, като повярва в Бога и се предаде в ръцете Му Той да работи върху него. Остави ли се напълно в ръцете на Бога без никакъв страх, без съмнение, без всякакви лекарства, но с абсолютна вяра, той ще види силата на Бога.
(26/стр. 94, 95)
Ще приведа един пример за една смела майка, която имала само едно дете. Тази майка обичала много детето си. Един ден детето й се разболяло. Тя викала лекари, баби, но всички се произнесли, че детето ще умре… Тогава майката се обърнала към Бога с думите: „Господи, моля Те, подари живота на детето ми! Ти ми го даде да живеем заедно. Нито аз искам да умра, нито детето давам. Аз ще го отгледам, ще го възпитам и ще го науча да Те познава. То е родено да живее, затова Те моля да му помогнеш“. За учудване и на лекари, и на баби детето оздравяло. Това значи смела, любеща майка. Тя е познавала живота. Животът е закон, който не се изменя. Майката искала да живее детето й и Господ отговорил на молбата й. Той й доказал, че това, което не е възможно за бабите, нито за лекарите, е възможно за Него. (24/стр. 20)
Бога не Го знаем с Неговото същинско име, понеже ще се опетни името Му. Името, което имаме за Бога, не е истинско, защото ще се опетни. Човек за да произнесе името Божие, трябва да има чисто сърце и постъпки. Като произнесеш името, да го произнесеш с онази Любов, вяра и надежда, че Бог да бъде нещо велико; свят, в който ще имаш един свещен трепет… Ако си на умиране и щом мислиш заради Него, смъртта ще те напусне. Смъртта щом чуе това име, ще избяга.
(41/стр. 134)
Как живеете преди смъртта
Ти ако на земята не си живял добре, и на небето не можеш да бъдеш добре. Който долу е живял добре, и горе ще живее добре… Който долу не може да живее добре, и горе не може да живее добре. (67/стр. 9)
Всички хора на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно място. Там те са ангели и минават за братя. (12/7:26)
Един българин, който живее тук, на земята, българин ли е? Не, той след като е живял един добър, чист и свят живот тук, на земята, като отиде на небето, ще бъде един ангел и ще се нарече Служител Божий.
(12/7:29)
А ако всички неща, които ти се дават, не могат да възстановят Любовта към Бога, всичко туй ще бъде напразно. Утре ще дойде да похлопа смъртта. Отиваш в оня свят. (47/стр. 316)
Аз виждам всеки ден на земята жени, накичени с диаманти, огърлици, които живеят охолно, безгрижно; но на онзи свят те ще бъдат бедни, с окъсани дрехи. Един ден вие ще се намерите в положението на онази богата скъперница госпожа, която имала един беден, но добродетелен слуга. Макар да получавал само по 60 лева месечно, той раздавал всичките си пари на бедни. Господарката често му казвала: „Не бивай толкова глупав! Не раздавай парите си, защото ще ти трябват за черни дни“. Една нощ госпожата сънувала жив сън: вижда един хубав палат, мраморна постройка, отличен. — Чий е този палат? — На твоя слуга. — Ами такъв бедняк отде има толкова пари да си построи такъв разкошен палат? — Всичко, каквото печелеше на земята, той го изпращаше на онзи свят да си съгради там палат. По-нататък тя вижда една малка колиба. — Ами тази колибка чия е? — Твоя е — й отговорили.
(29/стр. 207)
Не живее ли добре, човек неусетно ще се намери пред смъртта и ще съжалява, че нищо не е разбрал от живота. Който е живял добре, той не съжалява, че заминава за другия свят. За него смъртта е промяна, през която всеки човек трябва да мине. (53/стр. 225)
Всеки човек като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си, както трябва. (52/стр. 591)
Като отидете на онзи свят, в невидимия свят, там работите са наредени, там е лесно, но тук, тук трябва да си уредите работите. Като отидете на онзи свят, там всички ще живеете добре. Онзи свят е уреден, но тук, на земята, трябва да учите. Тук се изпитва характерът ви. (8/стр. 272, 273)
Казвате: — Един ден когато възкръснем в другия свят, ще се познаваме ли? — Ще се познавате, разбира се. Но сега познавате ли се? Влезете някъде и хората ви запознаят с някого, ръкувате се. Това познанство ли е?
(8/стр. 287)
Друг един ми разказваше за онзи свят, но неговите сведения бяха по-верни. В края на живота си той постъпил калугер в един манастир да служи на Бога. Един ден той получил нови цървули. Старите, скъсани цървули дал на един от другарите си, беден калугер. Една вечер сънувал, че се пренесъл на онзи свят, и разказал на близките си какво видял там. На една голяма маса били сложени чинии за ядене. Около масата били наредени всички покойници. Всеки очаквал да му се даде ядене. И моят познат бил на масата, но пред него нямало чиния. Вместо чиния той видял своите скъсани цървули. Дошъл един от прислужниците и започнал да сипва на всички ядене в чиниите им. Като дошъл до него, взел скъсаните цървули да му сипе ядене. — Моля ти се, не бързай да ми сипваш. Аз не ям от скъсани цървули. Отде сте взели тези цървули? — Това са цървулите, които си подарил на своя ближен. С тях си искал да направиш едно добро, но то не се приема горе. Каквото си правил на земята, това ще намериш на небето. (35/стр. 97, 98)
Изобщо земният живот е отражение на небесния и обратно: небесният е отражение на земния. Важно е човек да разбира нещата и правилно да ги превежда. Затова е казано: „Каквото вържеш на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържеш на земята, развързано ще бъде на небето“. (35/стр. 98)
Изправяйте погрешките си още на земята. Тук една погрешка може да се изправи най-много за 40 години, а на онзи свят и за 200 години не може.
(35/стр. 131)
Днес вие минавате за православни, но знаете ли къде е онзи свят? Знаете ли къде ще отидете, като заминете за другия свят? Един евангелски проповедник след като проповядвал 30 години на земята, заминал за онзи свят и се видял в чудо. По някакъв начин той съобщил на близките си, че положението му не е добро, не излязло така, както очаквал. Той си представял онзи свят другояче, а не както го видял. Сега разбрал, че не живял, както Бог изисква. (36/стр. 142)
…Изправяне на недостатъците и кривите прояви. Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват или да отидете на онзи свят — там да се изправите. Много пъти човек е ходил на онзи свят и се връщал, без да се изправи. Той даже е забравил и това, което е знаел. (36/стр. 206, 207)
Мнозина страдат по единствената причина, че живеят, както намират за добре, и не мислят за никаква отговорност. Въпреки това те се заблуждават, че на онзи свят ги очакват венци и букети. (36/стр. 377)
Ти седиш и казваш: „Като ида в оня свят, къде ще бъда?“. Щом седиш в този свят и не изпълняваш закона, къде ще бъдеш? За затвора. Щом изпълняваш закона на този свят, ще бъдеш извън затвора, ще бъдеш свободен. (67/стр. 68)
Ако мислите и чувствата ни са временни, с какво ще отидем на небето? Само за ядене и пиене ли ще мислим? Христос казва, че трябва да пренесем всичкото си богатство на небето. Затова е казано: „Събирайте богатства и съкровища за небето“. Някой яде и пие, без да събира съкровища за небето, и казва: „Небето е милостиво“. Милостиво е небето, но може да те приеме като гост само за няколко дена. После то ще ти подпише паспорта и ще те изпрати отново на земята… Като слезеш на земята, пак ще бъдеш нещастен. С това въпросът не се разрешава, пак ще плащаш дълговете си. — Поне ще ги отложа. — Отлагането на дълговете не означава разрешаване на задачата. (37/стр. 45)
Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения. Ако това не може да направите, тогава защо ни е школата? Като влезете в другия свят, той трябва да представя за вас само една почва. Онзи, който не е работил в този свят, след като замине, дълго време ще дреме или ще чака кармата му да узрее в чистилището. Пък няма нужда да чакате с години да ви пържат в чистилището. Тук, в школата, в половин година може да минеш чистилището, а там може да ти вземат 4-5 години. Защо ще чакаш 4-5 години, докато минеш чистилището, когато тук, на земята,може да прекараш този курс в 6 месеца? (30/33:12)
…Ще ми възразят: — Когато човек умре и се освободи от ограниченията на своето тяло, той ще види и разбере много неща. — Не, човек трябва да види и разбере нещата още докато е жив, а не след като умре.
(72/стр. 126)
Ние трябва да имаме желание да се изправи животът ни, че като минем от този в другия свят, животът ни да бъде уреден. (6/стр. 18)
Ти ще направиш къща, ще туриш кираджии* да печелиш пари и всеки ден ще се караш с тях. Ти ще станеш търговец да печелиш пари и да лъжеш хората. Ти ще станеш учен да учиш хората пак за пари. Казваш: — Като отида на онзи свят, каква ли служба ще ми дадат? — Каторгата. Каторгата означава ограниченията. (6/стр. 293, 294)
Доста религиозни хора вярват, че като идат в онзи свят, ще ги облекат. Цитират Откровението, че там са чели, че били с бели дрехи. Хубаво, идеш в оня свят. Ако си работил на земята, бяла дреха ще има, но ако не си работил, ще бъдеш в оня свят гол. Голи хора там не се държат. Щом е гол, Господ ще направи дрехи и ще го изпрати из рая навън… (74/стр. 113, 114)
Вие искате да имате живот в онзи свят. В този свят вие колко живот сте придобили? Колкото живот сте придобили, сте го изгубили. Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате. (74/стр. 197)
За предпочитане е приживе да дадеш нещо на човека от богатството и благата си, отколкото да му оставиш след смъртта си хиляди или милиони лева. Малкото, дадено навреме, струва повече от многото, дадено не навреме. (27/стр. 269)
— Като отидем в онзи свят, тогава ще живеем според Любовта. — Не, ако вие на този свят не можете да живеете според Любовта, на онзи свят още повече не можете да я приложите. Ако на този свят не обичате ближните си, както трябва, на онзи свят още повече не можете да ги обичате. — Защо? — Защото Любовта не се прекъсва. Тя се проявява на земята, но продължава и на онзи свят. Там ще видите всички противоречия, които сте имали на земята, и ще разберете къде сте грешили, защо някого сте обичали повече, а някого — по-малко. (77/стр. 160, 161)
Вътрешната смърт
и вътрешният живот
Тъй както живеят хората днес, техните мисли и чувства раждат само условия за смърт и страдания.
(1/8:16)
Вяра е нужна на човека. Без вяра той е осъден на смърт. (4/стр. 30)
Който изгуби Любовта, казва: „Аз съм мъртъв“. Обаче щом дойде Любовта, той усеща едно съживяване.
(4/стр. 115)
Ако всеки ден човек погребва своите Божествени желания, какво може да очаква той? Погребението е смърт. Дето е смъртта, там е гниенето. Казваш: „Това желание не ми трябва, онова желание не ми трябва. Тази мисъл е непотребна, онази мисъл е непотребна“ — и ги заличаваш… Ако всеки ден убиваш по няколко свои мисли и желания, може ли сърцето ти да бъде чисто? Такова сърце не е ли гробница? …Пазете се от мисли и желания, които умират. — Защо? — Защото ги очаква гниене. (4/стр. 153)
При Божествената Любов не съществува никакъв спор — в нея е изобилието на живота. При човешката любов има спорове и недоразумения. В нея човек издребнява. Като знаете това, пазете се от дребнавостите на живота. Ученикът не трябва да се поддава на дребнавостите. Защо? Защото те водят към смъртта. Когато Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, Той има предвид отричане от смъртното. (4/стр. 178)
Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи“. Казвам: Оставете мъртвите хора да се занимават с умрелите идеи, а вие се занимавайте с новите, с живите идеи, които идват сега в света! (1/5:14)
Що е смърт? Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота.
(9/стр. 124, 125)
Който върши добро, е жив; който върши престъп-ления, е умрял. (3/стр. 133)
Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. (47/стр. 348)
Какво ще стане с умрелия човек, ако го държим по-дълго време? И да се молим за него, той ще замирише… Някога и живият мирише. Това показва, че в известно отношение той е мъртъв. (4/стр. 217)
Ти можеш да внесеш жлъч, смърт в живота си, но един ден животът ще се освободи от нея. (9/стр. 30)
Доброто води към живота, а злото — към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто. (9/стр. 125)
Представи си, че си затворен херметически в една сфера. Ти се намираш при тежки условия, всеки момент може да се задушиш. Тук ще проявиш своята разумност, ще търсиш начин да направиш една малка дупчица, за да влезе отвън въздух и светлина. Иначе ти си осъден на смърт. Чрез въздуха и светлината Бог отправя вниманието Си към тебе. От този момент всичките ти работи се оправят. Всеки човек трябва да има едно малко отвърстие към Божествения свят. Без него той не може да живее. (9/стр. 300)
Смъртта съществува навсякъде: в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля. (7/стр. 15)
И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв… (7/стр. 142)
Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез Любовта, то носи смърт и проказа. (12/7:23, 24)
Когато аз съм един голям егоист и мисля само за себе си, тогава именно аз съм мъртъв. Но доколкото аз влизам в страданията на другите хора, дотолкова, доколкото аз чувствувам, че страданията на другите хора се вливат в моята душа, дотолкова, доколкото аз чувствувам техния зов, долавям тяхната нужда и искам да им помогна в това положение, дотолкова само аз разбирам, че живея, че съм един жив организъм. (12/25:32)
Усъмни ли се човек, той веднага ще се намери в процеса на смъртта. При най-малкото съмнение в Бога смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над духа. (22/стр. 64)
Няма по-силна отрова, по-страшна смърт за човека, ако успее някой да го отклони от Бога! (22/стр. 297)
Сега казват, че човек трябва да има кораво сърце. В коравото сърце е смъртта. В мекото сърце е животът. В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът; в разумния, светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното е смъртта. (38/стр. 29)
Без мисъл, без чувства и без действия човек е осъден на смърт. Той е безплодно растение. (55/стр. 184)
Всеки, който е тръгнал в пътя на Истината, той трябва да го следва. Няма връщане от пътя на Истината. Който се опитва да се върне от този път, той сам се осъжда на смърт. (55/стр. 230)
Който няма желание да прави добро, сам се осъжда на смърт. (50/стр. 83)
Като ученици, от всички се изисква точност и работа… Който не иска да работи и не може да бъде точен, той е мъртъв. Той няма отношение към живите. Следователно живите трябва да работят и да бъдат точни в задълженията си. (50/стр. 190)
Умът мисли, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Сърцето чувствува, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Душата се разширява, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Духът се просвещава и укрепва, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Който изгуби тази идея, той умира. (19/стр. 97)
Който не люби, той е осъден на вечна смърт. Няма по-страшно нещо за човека от смърт, предизвикана от безлюбие. (19/стр. 223)
Този свят, в който вие живеете, е свят на противоречия, свят на смъртта. Този свят съществува във всички хора. Който е недоволен, той се намира в света на мъртвите, в света на душите, които се нуждаят от подаяние. Недоволният ходи от къща на къща да разправя тъгите си на хората, дано се намери някой да го утеши. Този го утешава, онзи го утешава, но той все неутешен остава. (56/стр. 152)
Който не обича хората заради Бога, той е мъртъв човек; който ламти само за пари, той е мъртъв; който иска учен да стане, той е мъртъв; който иска виден да бъде, той е мъртъв. Това са остатъци на миналото.
(56/стр. 162, 163)
Всеки иска да бъде щастлив, но трябва да знае, че дето има смърт, щастие няма. Следователно за да бъдете щастливи, избягвайте всичко, което води към смъртта. Понякога малките желания спъват човека и го водят в областта на смъртта. (57/стр. 73, 74)
Та казвам, сега вие сте в гроба, минавате през едно посвещение. Идва Христос и казва: „Ще се откажете ли от вашите бели лъжи и от черните лъжи?“. И Той като дойде при вас, ще каже: „А от това ще се откажете ли вие?“. Защото вие сте в гроба по причина на лъжата. (61/стр. 160)
Не е достатъчно само да вярваш в Бога, но ти трябва да имаш един център, около който да се движиш. Тъй е създаден животът. Всеки, който живее, има един център, около който се движи. Когато изгуби равновесието на този център, той спада към онези, които живяха преди нас и умряха. Следователно когато се измести центърът, около който човешкият живот се движи, човек умира. Смъртта е изгубване на равновесието около центъра на твоето движение и ти преставаш да се движиш. (8/стр. 585)
…Когато изгубиш движението си около първия център, който ние наричаме Бог, и движението около себе си, втория център, който ние наричаме човешката душа, или човешкият дух, настава смъртта.
(8/стр. 585, 586)
И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата смърт в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава и той престава да мисли, сърцето му се изопачава и той престава да чувствува, смисълът на живота се изгубва и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт! (64/стр. 123)
Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение — отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаел в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение? И гласа на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час именно Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него от дълбочината на душата си ще извикате: „Елои, Елои, лама савахтани“… Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. (64/стр. 287, 288)
От това състояние, от този стремеж към покой, към мързела, произлиза смъртта. Тук се ражда смърт-та, понеже няма условия за живот. (21/3:5)
Туриш ли в ума си мисълта да живееш само за себе си, ти си турил началото на своята смърт. Туриш ли в ума си мисълта да се прославиш, ти си турил начало на своята смърт, или начало на своето нещастие. (21/24:23)
…В този смисъл именно се казва в Писанието, че грешните хора ще умрат. И всеки човек, който се разлага, който гние, постоянно се мъчи и казва: „Нещо ме мъчи отвътре“. Как не ще се мъчиш, разбира се. Ти всеки ден умираш, постепенно се разлагаш. Най-първо това разлагане започва от човешкия ум: в тебе дойде съмнение, неверие, злоба и т.н. (21/31:6)
Да греши човек, това значи да бъде вътрешно поробен; вътрешното робство води към смъртта. Човек може лесно да се освободи от смъртта. Как? Като престане да греши, като даде предимство на Божественото Начало в себе си. (36/стр. 341)
Ако не вярваш в никого, ти си осъден на смърт. Все таки трябва да вярваш или в себе си, или в обществото, или в Бога. (67/стр. 308)
Да изгубиш сърцето си, да изгубиш идеала си, това е равносилно на вътрешна смърт. (37/стр. 177)
Следователно когато човек влезе в отрицателната страна на живота, живота го няма вече там… Живот без Любов, живот без Светлина и живот без Свобода е смърт. (37/стр. 246)
Добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек? Не е щастлив. Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувствува и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. (71/стр. 145)
Ако не възприемаш всеки ден по една нова мисъл, ти си осъден на смърт. (71/стр. 165)
Казвам: Вие едва влизате в школата, в преддверието на школата сте, но вътре ще влезете. И сега ако вие вървите назад, смърт ви очаква. Напред — живот има. Тъй е разрешен въпросът. Да не мислите, че е лесно да кажете: „Аз ще се откажа“. Ще се откажеш ли? Въпросът е тъй за вас: смърт или живот! Напред е живот, назад е смърт. Нищо повече! Най-малкото поколебаване — смърт! Назад е смърт. (30/16:33)
Като казвам „разширение“, разбирам границите на сърцето и ума постоянно да се разширяват по форма, по съдържание и по смисъл. Щом престане разширението, смъртта ще дойде. (30/23:14)
Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете, или не, да ви дам един опит да видите дали ще умрете, или не. Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее слънцето, докато залезе. Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече. (5/стр. 117, 118)
…Свещения огън, той е същината на нещата вътре. И аз го наричам тъй: живот без страдание, живот без противоречие, живот без смърт. Живот, в който няма никаква смърт. Нищо повече! (5/стр. 142)
Де седи съблазънта в парите? Къде е грехът в съблазънта на парите? Заблуждението е там, че ти мислиш, като откраднеш парите, ще живееш. Ти като вземеш парите, ще умреш, нищо повече! (5/стр. 171)
Най-първо, аз познавам хората по два начина. Много проста работа е. Като срещна един човек, гледам го гори ли, или не гори. Ако е запален, аз го тургам в една категория. Ако върви и не е запален, тургам го в друга категория. За мен хората са запалени и незапалени. Или които горят с дим, а другите — които горят без дим. За мен едните са живи, а другите са мъртви.
(5/стр. 288)
Омразата е една ужасна кобра. Достатъчно е да те клъвне веднъж, за да умреш. И мнозина след това казват, че като умре човек, всичко с него се свършва. Аз виждам много умрели хора на земята. Казва някой: „Едно време аз обичах, но видях, че това е празна работа“. Според него любовта е празна работа, в нея няма нищо. Казвам: Този човек е един от умрелите. Ухапала го е кобрата и той е вече погребан. Той се намира вече в астралния свят и казва, че няма любов в света… Той е в онзи свят. За него всичко е илюзия. Умрял е човекът.
(11/стр. 145)
Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът. (11/стр. 510)
Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира. Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява. Следователно ако ти оживееш, ти си разбрал Истината. Ако ти умираш, ти не си я разбрал. (8/стр. 114)
В света има една любов, която мори хората. Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира. В света има една Любов, в която който влезе, той оживява. Следователно в едната любов хората умират, а в другата оживяват. (8/стр. 542)
…Умирането има отношение към глупавите хора. Който мисли глупаво, той умира. (6/стр. 505)
Сега ние се страхуваме от смъртта. Смъртта в моите очи, това е лошият живот. Що е смъртта? Това е лошият живот. Що е блаженството? Добрият живот.
(6/стр. 613)
Та казвам: Ако в твоя живот влезе една лоша мисъл, която се размножава, тя ще ти причини смърт.
(6/стр. 639)
За да живееш, ти трябва да имаш онази Любов, която носи истинския живот без качествата на смъртта.
(6/стр. 664)
Та вие всички се гневите във вашите тела. Когато Господ минава, като сте все неразположени духом, телата ви са гробове, вие се мъчите и искате работите ви да се оправят — тогава никога няма да се оправят. Когато минава Любовта, вие ще се обърнете към нея. Само една дума ще й кажете: „Помилвай ме. Помени ме“. (75/стр. 41)
Кои са тия лъжливи учения? Те са ония елементи, мисли, желания, действия, които разрушават човешкото щастие, човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа, човешкия дух, които всяват смърт… А кое е учението на живота? То са всички ония елементи, които дават щастие, блага, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух, човешкото сърце и внасят в него обич и любов към всичко… (76/стр. 127, 128)
Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот. (27/стр. 223)
Що е смъртта? Когато човек престане да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той е мъртъв. Това е смъртта. (78/стр. 208)
В Истината животът се увеличава, а в лъжата животът се намалява. В Истината Безсмъртието продължава, а в лъжата се намалява. (79/стр. 267)