БОГ И ПРИРОДАТА УПРАВЛЯВАТ ЖИВОТА И СМЪРТТА

Природата е разумна и строга

Онези същества, които изпълняват законите на Природата, живеят; онези, които нарушават законите й, страдат, мъчат се и умират. (36/стр. 262)

Природата е вложила смъртта в живота, за да освободи съществата от страданията. Колкото по-големи са страданията им, толкова по-желана се явява смъртта за тях. (36/стр. 262)

Може и без страдания, и без смърт, но само тогава, когато човек спазва разумните закони на Битието и на Природата. (36/стр. 262)

…Природата си служи с друг метод — със смъртта. Когато иска да накара човека да не греши, тя праща смъртта. Като го бутне с ръката си, човек умира. Турят го на гърба, скръстват ръцете му и го носят на онзи свят. Скръстените ръце показват покаяние. Човек се разкайва и казва, че няма повече да греши. (27/стр. 320)

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите

Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника“. Защо? Защото Той живее и в неговата душа. Той се интересува от живота, а не от смъртта.

(57/стр. 155, 156)

Дето е Бог, там е животът, там е Любовта. Затова е казано: „Бог е Бог на живите, а не на мъртвите“. Дето Бог присъствува, няма смърт. Външно формата може да е мъртва, но вътрешно е жива. (36/стр. 399)

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Умрелите са живи. (35/стр. 129)

Ще кажете, че Божията Воля е била да страдате, да боледувате и да умрете. Не е така. Казано е в Писанието, че Бог не съизволява в страданията и в смъртта на грешника. Значи, Божията Воля е в растенето и в развитието на човека. (36/стр. 348)

Бог е Господар на живота и смъртта

За да разберете дълбокия смисъл на живота, освободете се от мисълта, че сте грешни и че Бог не ви обича; откажете се от преводите на всички автори и се обърнете към Господа. Той държи ключовете на ада и на смъртта. Той бди смъртта да не вземе надмощие над живота и да унищожи всичко в света. (3/стр. 274)

Когато човек не слуша Господа, Той казва: „Пратете го при майка му да го възпита“. Тогава тя отваря обятията си и го приема. Всички казват, че еди-кой си умрял и го заровили. Близките му плачат за него, а земята го утешава: „Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната“. Ти ще дойдеш отново на земята… (3/стр. 42)

От смъртта само Бог може да ни възкреси, да ни избави от това положение на смъртта. Само Бог е, Който може да ни избави от смъртта. (25/стр. 608)

Казвам: Вие можете да сте големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди по делата ви и ще отдаде всекиму заслуженото. (29/стр. 208)

Дотогава, докато Бог мисли за тебе, ти живееш; дотогава, докато Бог те обича, ти живееш, но деня, в който ти престъпиш онова Свещено име на Бога, тази Божия Любов се оттегля от тебе и ти преставаш да живееш, и Бог ще ти покаже, че си злоупотребил с Неговата Любов. (12/3:23)

Бог посещава човека два пъти през живота му: когато се ражда и когато напуща земята. Онзи, Който те праща на земята, и Онзи, Който те посреща в другия свят, е Бог. (63/стр. 17)

…Казвате: „Като умрем, къде ще бъдем?“. Като умреш, пак тук ще бъдеш. В Бога ще бъдеш, къде ще бъдеш… Ще те пита Господ: „Тебе като те пратих на земята, защо не учи?“. Ще те пита: „Аз те пратих един мъж, ти защо не живя с жена си добре? Аз те пратих майка, ти защо не постъпва добре с децата си? Пратих те учител, ти защо не постъпва добре с учениците си? Аз те пратих слуга, ти защо не постъпва добре с господаря си?“. Всеки ще бъде отговорен. (67/стр. 256)

Хиляди хора има, които страдат… А Бог може да им помогне и им помага! Хиляди хора умират, отиват при Него, Той им повръща живота и те се раждат пак на земята. (5/стр. 18)

Така и мнозина от хората не искат да слушат каквото Господ им говори. Господ им казва нещо един, два, три пъти, но те не искат да слушат. Те искат да си поживеят на земята. Тогава Господ праща Своите служители и им казва: „Идете да му секвестирате всичко каквото има“. Дойде ангелът, хване те, забие ножа си, извади душата ти и казва: „Ти ще се върнеш там, отдето си взет“. Бог ще ви изпрати в онзи свят, отдето сте взети. (6/стр. 301)

Питам: Като отидете в онзи свят, кой ще ви кредитира? Ще ви кредитира Онзи, Който ви кредитира и сега. Това е Бог, Който ви е кредитирал. (6/стр. 460)

И когато ни турят в гроба, и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли живота, разбра ли какъв е смисълът на живота, който Аз ти пратих?“. В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества — виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества. (76/стр. 6)

Бог работи върху човека

...Ако в болестта ти виждаш Божието присъствие, ако в богатството виждаш Божието присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието присъствие, ти си в правия път! Ами че там е величието!

Ако човек Бог го е извадил, душата му, от къщата, пречистил къщата, реформира се тази къща, какво лошо има? (5/стр. 17, 18)

Турете едно правило: каквато и да е лоша мисъл да не храните, понеже тази лошата мисъл ще остави отпечатъци и тия отпечатъци в ума много мъчно се чистят. И смъртта, която хората претърпяват на земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци. След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всиките дрехи, които имаш, Господ като види, че не можеш да се чистиш, казва: „Дигнете го от земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте“. И пак се въплотиш. Ще дойдеш на земята. Съгрешиш — пак същият процес. Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат. Събличане, обличане. (5/стр. 31)

Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи. Той насочва мисълта им в права посока.

(26/стр. 180)

Ще се върнете у Бога

Някой казва: „Аз не вярвам в задгробния живот“. Но задгробният живот е ехо на сегашния живот, защото сегашният живот е Божий живот, той е излязъл от Бога. Когато се казва, че човек ще умре, то се разбира, че той ще се върне у Бога пак, за да се обнови.

(13/стр. 340)

Смъртта не е нищо друго, освен човек да се върне в Първия Източник, за да се обнови, или другояче казано: да приеме повече сила, да приеме повече способности, повече дарби, за да може да уреди живота си.

(13/стр. 340)

Туй, което излиза от Бога, то ще се върне пак при Бога. Когато се ражда, той излиза от Бога. Когато умира, той се връща. (43/стр. 226)

Ако си млад, две неща има. Ще остарееш. Старият ще умре. Младият ще остарее и старият ще умре. Или другояче казано: младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога. Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога? Той ще се върне у дома си. (47/стр. 252)

Казвам: Ние не можем да излезем из Божествения свят. Ние се страхуваме за нищо и никакво. Казва: „Аз като умра, къде ще ида?“. При Бога ще идеш. Отдето си излязъл, там ще идеш. Капката ще се върне в реката, реката ще се върне в морето. Ти като умреш, не вярваш, че ще се върнеш при Бога. Казваш: „Страх ме е“. Значи, не те е било страх, като си излязъл, пък те е страх да се върнеш при Него. (67/стр. 135)

Умираш — няма да изгубиш, при Баща си отиваш. Какво ще те е страх? Страх те е, понеже си изял капитала. Връщаш се при Баща си, нямаш смирение...

(67/стр. 169)

Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога! Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти?“. Тогава ще бъдете задоволени. За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание, и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего“. Сега при туй състояние не може да идете. Сега може само да надзъртаме, отдалеч може да Го видим като една Обетована земя. (5/стр. 123)

Като умрете, къде ще идете? Ако ти не идеш при Бога, ти си изгубен човек. Ако не намериш Христа, ти си изгубен човек... Ако ти не намериш своя Учител, ти си изгубен човек. (67/стр. 341)

Който люби Бога

и изпълнява Волята Му

Мислите ли, че ако човек се моли на Бога усърдно, може да остане в гроба? Не, гробът ще се разпука, но вярващият, както и онзи, който люби Бога, няма да остане заровен в земята. Той ще излезе от гроба и ще отиде да работи. (34/стр. 10)

Казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим Волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изис-ква. И най-после като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили Волята Божия, които са завършили своето развитие, ще кажат: „Ние сме доволни, че извършихте Волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше“. Туй е факт! Тъй ще бъде с всички, които са извършили Волята Божия! (12/9:32)

Ако вие изпълните Волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина — никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: — Ами друго нещо няма ли да има? — Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. (12/13:18)

Какво по-голямо изпитание може да съществува от смъртта? Дойде ли смъртта пред човек, тя го туря на легло, скръства ръцете му и го занася на онзи свят. Ако е изпълнил Волята Божия, ще го занесе на онзи свят с колесница като пророк Илия. Ако не е изпълнил Волята Божия, ще го хване с куки и ще го хвърли в бездната. (45/стр. 132)

Един ден като започна да обичам Бога, няма да ме е страх от смъртта, ще прати Бог една колесница, ще се кача, няма да взема нищо от тук и ще отида при Бога. (41/стр. 83)

Който люби Бога, щом отиде в другия свят, ще има carte blanche, ще има една отворена врата за него и Господ ще каже: „Нека дойде този син при Мене!“. А всички ония, които нямат това знание, ще се намерят отново на земята — в много църкви, в много народи. С хиляди години ще прекарат там, докато дойдат до положение да познаят, че само Любовта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крепост, благост и мощ на човешкия дух. (21/13:25, 26)

Който служи на Бога, не умира. Който служи на Бога с Любов, не го заравят в гроб. Дрехите му могат да заровят, да поливат отгоре с вино, но душата и духът му са свободни. (36/стр. 290)

И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. И в света няма никакво освобождение. Освобождение има само когато изпълниш Волята Божия. Не я ли изпълниш — няма освобождение. (30/31:8)

Пророците са казали, че Бог няма да остави преподобния Си да види изтление. Ти, който обичаш Бога, ти, който обичаш ближния си, и в гроба да слезеш, и на кръста да си прикован, каквото и да стане с тебе, един ден ти ще бъдеш избавен... (11/стр. 204)

СМЪРТТА Е ПРЕХОДНО СЪСТОЯНИЕ

Минаване от едно състояние в друго

Като умре, човек се трансформира, минава от едно състояние в друго. Който разбира законите и ги прилага, той върви към центъра на слънцето, т.е. отива в областта на живота. (4/стр. 142)

Сериозен е, казваш, животът; големи страдания има, ще се мре. — Да, докато не умреш, няма да оживееш. Чудно нещо, няма по-приятно (нещо) от смърт-та. Да минеш от едно състояние в друго, да минеш от физическия в духовния свят, да научиш законите и на двата свята. (7/стр. 77)

Някои мислят, че като умрат, ще отидат в друг свят. Не, няма да отидат в друг свят, но просто ще преминат от едно състояние в друго, както става с бубата. Като стои на листа и го чопли, бубата мисли, че това е нейният свят; но като се превърне в пеперуда и получи крилца, тя почва да посещава цветята и изменя своите възгледи за света. (29/стр. 202)

Ще умра от глад, казва някой. Е, то е наше предположение. Умирането в природата подразбира минаване от едно състояние в друго. Според нас това е смърт. При тази смърт някой път става разредяване, някой път сгъстяване на материята и при това се явява известна интензивност на силите, които действуват.

(12/11:7)

Ако след като излезем от туй малко тяло, в което днес сме затворени, и можем да се освободим от него тъй, както се освобождава бубата от пашкула си и хвръква нависоко като пеперуда, това разбирам. Такъв да е смисълът на живота, разбирам. Ще ти каже някой: „Ти ще умреш!“. Отговори: „Не, аз само ще изменя своето състояние“. (12/12:17)

Ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята.

(50/стр. 237)

Ако егоизмът в човека не може да умре и след това да стане човек, способен за доброто, той не би могъл да живее. Следователно смъртта подразбира преминаване от едно състояние в друго: егоизмът да се смени с алтруизъм, отрицателната мисъл с положителна, низ-шето чувство с висше, омразата с Любов. (24/стр. 12)

А това, което съвременните хора наричат смърт, не е нищо друго освен прегради на проявения живот. Когато съзнанието на човека минава от едно състояние в друго, това наричат смърт. Когато някой философ умира, той знае, че смъртта премахва една преграда в съзнанието му, вследствие на което за в бъдеще ще се яви с по-широко съзнание. (24/стр. 108)

В Писанието е казано: Да умрем, значи да се изменим — съзнателно да минем от едно състояние в друго. (20/стр. 172)

Аз взимам думата смърт в съвсем друг смисъл от този, който вие разбирате. Човек трябва да се измени. Има едно състояние, в което човек се изменя. Хората наричат това състояние смърт. Това не е смърт, но трансформиране, минаване от едно състояние в друго. Гъсеницата например се трансформира в пеперуда и като че тя е умряла. Не, гъсеницата се е трансформирала в пеперуда. (8/стр. 8)

...Не е въпросът да умре. Смъртта не разрешава въпросите. И в християнството мнозина не разбират правилно какво означава смъртта. Смъртта е преминаване от едно нисше състояние в едно висше, или преминаване от лошите условия в по-добри. Какво лошо има за човека, ако той преминава от лошите условия в добрите? Значи, ако човек минава от лошите условия в добрите условия, това е животът. Ако минава от добрите в лошите условия, това е смърт. (8/стр. 338, 339)

Под думата смърт ние разбираме минаване от едно състояние в друго. Ако двете състояния си хармонират, човек не умира. И след смъртта си той продължава да живее. (36/стр. 120)

Според нас човек се ражда и умира, а според Бога той минава от едно състояние в друго. Когато се ражда един човек, в Небето скърбят. Когато ние се радваме, Небето скърби, а когато ние скърбим, Небето се радва. Е, как ще разберете? Как ще примирите това? Щом една душа слиза и се въплотява в материята, тя се губи за Небето, няма я. И следователно, по нашему, като я няма, те слизат да вземат тази душа, която се е въплотила, която страда. И някой път не знае защо страда. При това като умре, ние, които сме запознати с тоя човек, скърбим за него, а в Небето се радват, че той се е върнал. (5/стр. 10)

Минаване от смърт в живот

Две положения има. Христос мина от живота към смъртта и после дойде обратният процес — от смърт-та към живота. (5/стр. 266)

Под думата смърт, в най-широк смисъл, ние разбираме оживяване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот ще се премине през смъртта. (12/17:28)

Някои хора умират и минават от живот в смърт, други умират и минават от смърт в живот. (58/стр. 296)

Аз не съм против смъртта, но като умре, човек трябва да съблече кожата си, както змията се съблича, и да се яви в него разумното, да влезе в новия живот. В Писанието е казано: „Да минем от смърт в живот“. Смъртта е едно преходно състояние. (52/стр. 26)

Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот. Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта.

(52/стр. 110)

И смъртта е допусната в света като едно велико благо. Хората умират, за да живеят в бъдеще, да минават от смърт в живот. Иначе сама по себе си смъртта е немислима. Не е възможно в един Божествен порядък смъртта да съществува, ако не носи в себе си едно велико благо. (52/стр. 184)

Смъртта, това е най-малкото проявление, начало на живота, защото който умира, той тогава почва да живее. И казва апостолът: „Минаваме от смърт в живот“. И сега за да влезем от този живот в духовния живот, непременно ние трябва да умрем — да влезем в най-малките вибрации на живота, за да може този живот да ни поеме в своите условия. (30/1:21)

Човешкото разрушава, а Божественото съгражда. Значи, тия два живота паралелно вървят, докато един ден Божественото включи човешкото вътре; тогава ще дойде вътрешна хармония и ще минем от едно състояние в друго, ще минем от смърт в живот. (30/14:19)

Който е придобил Любовта, той е минал от смърт в живот. (24/стр. 46)

ОТИВАНЕТО В ОНЗИ СВЯТ

Когато човек умира

Един пътник замръкнал в една планинска местност, дето трябвало да пренощува. Колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквал пътя. По едно време кракът му се подхлъзнал и той усетил, че пада в пропаст, но успял да се хване за клона на едно дърво и така висял няколко часа. Най-после ръцете му толкова отмалели, че невъзможно му било повече да се държи за клона на дървото. Преди да се спусне в пропастта, той започнал да вика, да се прощава с близките си. Като си взел сбогом от всички, пуснал клона, за който се държал, и очаквал вече смъртта си. Каква била изненадата му, когато разбрал, че пропастта, от която се страхувал, била само 15 см дълбока...

Виждал съм хора, които не могат лесно да умрат. Като дойде тоя час, те започват да ритат, не могат да се отделят от тялото си. Казвам: Отпусни се, нека душата ти да излезе свободно. Под тебе е само 15 см дълбочина. И близките на умиращия се страхуват от смъртта. Те му дават лекарства, правят инжекции да продължат живота му още малко, но нищо не постигат. Пусни се от клона, под тебе има дълбочина само 15 см. Изправи се на краката си и кажи: „Слава Богу, избавих се от голямото нещастие“. Сегашните хора като не разбират нещата, събират се около умрелия и казват: „Горкият човек, отиде си!“. Аз виждам, че умрелият е жив и стои на 15 см далеч от тялото си. (3/стр. 21, 24)

Човек е двойно същество: физическо и духовно. Когато се намира в последните дни на своя живот, той мисли само за ядене и пиене, като животно. В това време Божественото начало го напуща и той живее само физически. Ако ясновидецът погледне на умиращия, той вижда, че духовното отсъствува от него, напуснало го е и този човек живее само за тялото си.

Докато умиращият се моли, и духовното начало взима участие в тази молитва! (26/стр. 134, 135)

Като умира, човек оставя нивата, воловете, жена си и децата си и сам заминава за другия свят. Къде остава културата на човека? Всичко, което го правило културен, необикновен, оставя на земята, а той тръгва само с онова, с което някога е дошъл. (27/стр. 332)

Мъчно се умира, докато човек е натоварена камила. Щом се разтовари камилата, човек умира лесно. Всичката мъчнотия се заключава в развързване ремъците на товара. Щом ремъците се развържат, душата се освобождава и отива в другия свят. Там човек се усеща подмладен. (2/стр. 123)

Ако тръгнеш за онзи свят и носиш една игла със себе си, няма да влезеш в Царството Божие. Тя ще те спъне. Най-малкото желание, с което човек тръгва за онзи свят, ще го спъне. Изкажеш ли желание да се сбогуваш с жена си, с децата си и тогава да тръгнеш за онзи свят, това ще ти попречи да влезеш в Царството Божие. (28/стр. 111)

Когато болният дойде до крайния предел на своята болест, иде смъртта. Лесно се казва това, но мъчно се умира, т.е. мъчно се влиза в пределите на смъртта. На границата са поставени десет врати за минаване. Човек трябва да знае през коя врата да мине, т.е. по кой начин да слезе в пределите на смъртта. На умиращия се дава свобода на избор сам да определи начина на заминаването си за онзи свят. Всеки се стреми да избере най-лекия начин за умиране. Първата врата представя най-лекия начин, а десетата — най-мъчния.

(54/стр. 261, 262)

Който е ликвидирал със своите земни желания, лесно умира. Той лесно се освобождава от тялото си. Душата му хвръква в Божествения свят, дето продължава да живее. Обаче онзи, който е свързан за земята, мъчно умира. Той се държи за тялото си в гроба и чака да дойде някой да го освободи. Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите как умрелите се държат за телата си, не могат да се отделят от гроба си. Ето защо докато си на земята още, стреми се да се освободиш от всички земни, материални връзки, та като влезеш в Божествения свят, да паднеш като зрял плод.

(40/стр. 74)

Когато умира човек, трябва да мине транзит през смъртта с експреса и да влезе в живота. А тъй, да го хванат като роб, че после да го изкупват, това не ви желая. Аз не желая никой от вас да остане в царството на смъртта. По-лошо място от царството на смъртта няма. (52/стр. 79)

Всеки човек, който се готви за невидимия свят, за онзи свят, който е нещо подобно на женитбата, т.е. минаване от едно състояние в друго, той непременно трябва да е готов да раздаде всичкото си имане, всичко онова, което е спечелил. Той трябва да остави богатството си на земята да се хранят с него другите, а той трябва да отиде без нищо. Който отива за онзи свят, той няма нужда от пари, от къщи. Той трябва да остави всичкото си богатство на хората на земята, те да живеят с него, а той да отиде на онзи свят със своите мисли и чувства, подкрепен от мислите и чувствата на ония, на които е дал благата си да се разпореждат с тях. (8/стр. 223)

Преминаването от този на онзи свят

Като идем в оня свят, много добре, но докато идем в оня свят? (11/стр. 577)

И желая като заминавате за онзи свят, по Любов-та да тръгнете. Всичко остави и тръгни! Е, ще кажете: „Къде ще ме заведе тя?“. Тя ще те заведе там, дето трябва. (75/стр. 160)

Човек трябва да се освободи по един правилен начин, да мине от този в другия свят по най-лесен начин. Че ще се ходи в другия свят, това е така, но човек трябва да намери най-лесен и правилен начин, по който да отиде. (25/стр. 78)

Понякога човек може да (се) задръсти в най-трудни пътеки и докато мине в другия свят, ще прекара големи страдания. Аз не съм против страданията, но този и онзи свят съставят целокупен живот. Съвършените хора лесно минават от този в онзи свят. (25/стр. 78)

Когато хората умират, казват: „Тъмно ми стана“. След това някои минават тъмната зона и казват, че светло им става. Той ще мине от първата гама на светлината във втората гама на светлината. Като мине, влезе в другия свят. А светлината на оня свят е по-мека и по-хубава. В сравнение с нея физическата светлина е по-остра. (43/стр. 150)

И тогава като умреш, ще те привлекат насила, ще идеш някъде. Къде ще отидеш? Като отидеш, ще видиш. Като влезеш в онзи свят, още като умираш, най-първо ще усетиш, че потъваш, но след туй ще усетиш друго едно движение, ще вървиш нагоре. (46/стр. 264)

Когато преминавате на онзи свят, нито един от вашите приятели, които са тук, няма да ви придружават. Ще дойде това положение и тогава на кого ще разчитате? Всичките ви приятели ще дойдат само до последната станция и ще ви кажат само: „Господ да бъде с теб!“. (47/стр. 178)

...Когато заминава за другия свят, човек трябва да се откаже от всичко земно, от всичко човешко, нищо да не носи със себе си. Само така той може да мине благополучно тъмната зона. (57/стр. 86)

Знаете ли какво е смъртта? Ще се свърши животът. Знаете ли какво нещо е свършването на живота? Ще усетите една голяма скръб, едно голямо страдание, като че цялата вселена се руши. Казвате: „Отиде“. След като преминете през тези страдания, вие ще се намерите в една голяма светлина. Ще кажете: „Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега съм живял“. (51/стр. 61)

Ти като умираш, започваш да се съмняваш и казваш: „Къде отивам?“. Ще видиш къде. Най-първо, ще ви кажа, като умираш, най-първо ще почувствуваш една тъмнина, понеже около земята има един черен пояс, нещо от 1-3 минути. Ще се намериш в една голяма тъмнина, след туй ще забележиш едно зазоряване, постепенно се увеличава и изведнъж ще се намериш в друг свят с нова светлина и много мека. (52/стр. 448)

Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свят. Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свят е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свят гол-голеничък. Затова като се страхувате от тия бирници, прави сте.

(8/стр. 412)

Вие казвате: „Дядо Благо си отишъл“. Къде е отишъл дядо Благо? ...Казвате: „Отишъл в оня свят. Занесоха го на гробищата“. Някои казват, на Орландовци отишло тялото, на Орландовци. — Но онзи Благо, той е на друго място. Понеже замина, не можах да направя нещо. Затуй в неделя проповядвах две беседи. Бяха за Благо. Понеже го обичах, запалих му две свещи. Като замина, като върви през тъмната зона, да му светят. Да върви там, да му светят. (41/стр. 298)

И сега окултната школа има за цел да научи ученика да има будно съзнание. Някои от вас ще опитате смъртта и като дойде тя, да може да минете от този живот в другия с будно съзнание. А сега тъй се уплашите, викате лекари, ще се обърка съзнанието ви. Те ще ви приспят и като минавате от този свят в другия, няма да съзнаете това. Може да усещате страдание в себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Аз заповядвам на смъртта!“. (30/13:7)

...Спокойно ще чакаш часа, ще минеш съзнателно от единия свят в другия. И като влезнеш в другия свят, ще се усетиш повече свободен, отколкото в този свят. Ако се уплашиш, ще те приспят; ако не се уплашиш, ще имаш съзнание и като дойдеш от другия свят, ще помниш, ще знаеш отгде идеш. Та първото нещо: учениците, които напредват, трябва да знаят, че съзнанието им е будно. (30/13:7, 8)

И дето ги е страх хората да умират, не че е толкова страшно, но страшна е бездната, която съществува между този и другия свят. (5/стр. 231)

И този въпрос е задаван от всички древни религии. Как ще минете от този свят в другия свят? Ще минете по един конец, както на тези копринените върви. Мостът, през който душата ще мине от този свят, през този мост ще мине. Та праведната душа ще мине, няма да падне. А грешната като се опита да мине и хоп, падне вътре. И ще иде в ада. То сега аз ви препоръчвам закона на Любовта. Говоря ви чисто практически... Всеки един от вас, който не е употребил закона на Любовта, не е работил със закона на Любовта, той никога не може да мине по този конец отгоре. Не може да мине.

(5/стр. 248, 249)

Казвам: Любовта е онова състояние в човека, което осмисля земния живот. Тази Любов ще осмисли и другия живот, който ще прекараш след напущането на земята. И преминаването от този в онзи свят, и то ще се осмисли. (5/стр. 253)

А пък вие искате да отидете на онзи свят... То е голямо заблуждение да мислиш, че ще отидеш на онзи свят. За да отидеш на Небето, най-първо ще слезеш надолу, ще минеш през дъното на ада и тогава ще отидеш в другия свят. (5/стр. 483)

Ще умреш и ще видиш, че не е страшно... Няма нищо в това. Когато знаеш, е най-приятно. Но когато не знаеш, е най-мъчно. Защото опасността е, че като излезеш извън тялото, в невидимия свят ще минеш една зона, дето има голяма буря. И като те вземе тази буря, ще започнеш да се мяташ. Туй, което плаши хората, е бурята. (11/стр. 467)

Утре, когато той си замине като странник от земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от земята в някоя друга планета и каквото сте спечелили тук, на земята, нищо няма да вземете. Всичко тук ще оставите на земята. От земята през митницата като минете, ще ви дадат документ дали сте били добър гражданин на земята. Тъй ще пишат: „Един от добрите граждани на земята“. Като идете в другия свят, ще носите само туй: „Един от добрите граждани на земята“. „Добре дошъл.“ Ако пишат: „Един от посредствените граждани“, те ще вземат всичките мерки за вас. (6/стр. 554, 555)

...При преминаването от този за онзи свят човек трябва да знае закона на смаляването да се смали толкова много, че да мине съвършено незабелязано между съществата, които са неприятно разположени към него. Щом душата на човека дойде до тъмната зона на земята, тези същества започват да я преследват, както преследват апашите на земята. Почти за всяка душа са определени по два-три ангела, които я придружават, за да може безопасно да мине тази зона. Има случаи, когато някои души не се придружават от тия ангели и те са изложени на големи гонения от страна на лошите духове. (26/стр. 123)

Ако някой обикновен човек попадне в някаква бездна в невидимия свят, и там го спират, както правят с някой автомобил, който вози известен богаташ, и му казват: „Скоро дай парите!“. Как може да се спаси душата, която е толкова много преследвана? Тя може да се спаси само чрез закона на смаляването. Те ще я преследват, тя ще се смалява, смалява, докато стане съвсем невидима; тогава те казват: „Свърши се с нея! Няма защо повече да я преследваме“. Значи, когато душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свят, дето започва постепенно да се разширява и става светла душа. (26/стр. 124)