Из Словото

на Учителя Петър Дънов

ДА ОСВЕТЛИМ СМЪРТТА

Варна, 2012 г.

ПРЕДГОВОР

Смъртта не влияе на този, на когото Бог е повлиял.

Елеазар

Мъдрият умее да принадлежи на Невидимото.

Атлантска Мъдрост

Въздухът е мед за рибата, ако й е позволено

да го узнае.

Атлантска Мъдрост

Който е в Истината, няма смърт в себе си.

Атлантска Мъдрост

Ако Бог е в тебе, къде е тогава смъртта?

Елеазар

Смъртта е глас на скрития живот на Безкрая.

Елеазар

Смъртта е съкровището на свободата,

но трябва да си познал себе си.

Елеазар

За пробудения смъртта е разбирателство

с Невидимото.

Елеазар

Ако си видял Истината, ти вече не си смъртен.

Елеазар

Бог е невидим верен спътник.

Елеазар

Времето е дадено, за да открием Безкрайността.

Елеазар

Съществува Древна Тайна в нас, която никога

не можем да изгубим.

Елеазар

Нашият Дух е от толкова високо измерение,

че животът и смъртта са едвам забележими.

Елеазар

Ние не виждаме в цветята меда, но той е там —

пчелата го вижда. Ние не виждаме в смъртта

живота, но той е там — Духът го вижда.

Елеазар

Вдъхновението е Вдъхновение без обяснения.

Елеазар

Елеазар Хараш

Варна, 2011 г.

ДА РАЗБЕРЕМ ПРАВИЛНО СМЪРТТА

Под смърт се разбира напущане старото тяло и влизане в друг, нов свят. (книга 1/лекция 2: стр. 18)

Да умре човек, подразбира един нов живот.

(13/стр. 495)

Смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опрес-нят и после пак да се върнат на земята. (12/27:9)

Смъртта е символ, преминаване от един живот в друг. (14/стр. 71)

Ако под раждане разбирате, че умирате за другия свят, а се раждате на земята, това има смисъл; и ако под смърт разбирате заминаване от един свят в друг, дето се раждате, и това има смисъл. Да мислиш, че със смъртта става прекратяване на земния живот, за да влезе човек в нова форма, това е Свещено предание.

(18/стр. 90, 91)

Казват, че еди-кой си човек умрял. Не е умрял той, но ликвидирал със сметките си, т.е. дал отчет за работата, която свършил на земята. Значи, смъртта представя ликвидиране с живота на земята и заминаване за духовния свят. (15/стр. 427)

Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: „Едно време, когато живеех на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път“. (17/стр. 44)

Остаряваш ли, смъртта е неизбежна, т.е. ще минеш от едно състояние на ограничения живот в живота на свободата. (20/стр. 100)

Разглеждайте думата смърт в друг смисъл. И като се ражда, човек пак умира. Раждането на земята е смърт на небето. Смъртта на земята е раждане в другия свят — раждаш се за по-висок живот от земния. (3/стр. 6)

Раждане и смърт, в широк смисъл на думата, означават отиване на работа. Дали ще отидеш на небето, или ще слезеш на земята, ти все ще работиш. (3/стр. 6)

Какво нещо е смъртта? Смъртта е врата, която води в друг свят, различен от този, в който сега живеете.

(19/стр. 97)

Смъртта не е нищо друго освен врата за минаване от един порядък в друг. (15/стр. 394)

Смъртта, това е едно преходно състояние от един по-нисш живот към друг, по-велик живот. Тя се явява всякога като една служителка на живота. Следователно смъртта всякога показва един по-висок етап, т.е. преминаване от един по-нисък живот към друг, по-висок. (21/11:31)

И когато един ангел минава от един по-нисък живот към един по-висок, той също тъй умира, както и когато едно висше същество се самопожертвува и дохожда на земята, при което минава от едно по-висше състояние в едно по-нисше, пак умира. Щом влезем във висшия живот обаче, смъртта престава. Следователно смъртта съществува само между границите на две възможности, между един живот на ограничения и между един живот на разширения. Смъртта е предел на два свята. (21/11:31)

Казвате: „Щом човек се е родил веднъж, той непременно ще умре“. Съгласен съм, че роденият трябва да умре. По начина, по който сега хората се раждат, смъртта е една промяна, неизбежна промяна. Ако гъсеницата не се промени и не стане пеперуда, тя няма да се развива. Тя трябва да умре, за да стане пеперуда.

(11/стр. 134)

— Какво ще стане с нас, като умрем? — Ще ви съб-лекат. Смъртта е събличане на старите дрехи.

(2/стр. 123)

Смъртта не е нищо друго освен събличане на стария костюм на човека и обличането му в нов. Когато заровят човека в земята, изпращат същества да го съблекат до кости. Той отива на онзи свят съвършено гол и там го обличат в нови дрехи. (15/стр. 226)

Виждате, че един плод паднал на земята, и казвате, че е умрял. Не, той се е посял в земята, жив е, от него ще излезе ново дърво. Когато човек съблече старата си дреха и облече нова, умрял ли е? В този смисъл смъртта не е нищо друго освен събличане на старата дреха, т.е. излизане на човека от тялото. Мислете за смъртта и за живота така, че да не се спъвате. (9/стр. 22)

— Каква е разликата между смъртта и живота? — В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират; в смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният... Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. (9/стр. 124)

Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала занякъде, т.е. пристанала на някого. В такъв случай и смъртта не е нищо друго освен приставане на някого. Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: „Господ да го прости!“. Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена подмладен, променен, неузнаваем.

(10/стр. 64)

Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират. Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят.

(8/стр. 160)

Какво нещо е гробът? Зародишът е затворен в яйцето като в гроб, но в тоя зародиш се крият условия за нов живот. Следователно умирането на човека не е нищо друго, освен ликвидиране със старите условия, които спъват развитието му, и влизане в условия за нов живот. Гробът е яйцето, в което се крият новите условия, а смъртта е съдебният пристав, който обира човека и го освобождава от всичко непотребно. (3/стр. 122)

Под смърт се разбира да се освободиш от неблагоприятните условия, които спъват растежа на живота.

(4/стр. 116)

Сега учените хора казват, тъй като ме слушат: „Това са залъгалки. Ако утре умра, животът няма смисъл за мене“. Туй, което е учил, не е било залъгалка. За мене нещата имат смисъл, когато мога да живея, да виждам своите погрешки и да ги изправям, да раста, да се ползвам, да зная, че след хиляди, милиони години пак ще се явя в света — тогава ще има смисъл да живея. Иначе като едно животно ще се явя в природата и като едно цвете — и ще изчезна, и ще кажа: „Такава е участта“. Не, не е такава участта. Туй, което излиза от Бога, не може да бъде участта му такава. Казва: „Направих човека по образ и подобие Свое“. Следователно Бог не може да направи нещо, което умира. Ние умираме като хора, но не като творения на Бога. Плътта е, която умира. Тя е онази зараза, която влиза вътре, и човек трябва да умре. Смъртта в този случай е едно освобождаване от човешкото, за да възтържествува в нас божественото, разумното, да дойдем до истински живот, дето престават страданията. (13/стр. 410, 411)

Какво представя смъртта? Пречистване, т.е. напущане на старата и нечиста къща, за да изгори.

(14/стр. 170)

При слизането си на земята човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората смърт, а ние го наричаме заминаване.

(14/стр. 125)

Когато един живот се прелива в друг, това става причина да се унищожи външната форма. Това състояние хората наричат смърт. (22/стр. 124)

Като живее, човек опитва благата на живота. Като умре, той отива в другия свят да разбере условията на новия живот. (23/стр. 10)

Силният може да каже: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Да се изменим само, значи да запазим съзнанието си. В този смисъл смъртта подразбира събличане от една дреха и обличане в друга, по-хубава, по-съвършена. (24/стр. 47)

Защо животът изчезва? Днес виждаме един човек, който живее, но утре или след няколко дни той изчезва. Де е отишъл? Ние казваме: той е отишъл на другия свят при други специфични условия. (21/22:7)

Задгробният живот не е живот на умрелите, той е най-красивият живот. Задгробният живот е живот на свобода, а не живот на ограничения и смърт. (21/33:20)

Смъртта е един начин за пречистване от всички стари разбирания, с които ние трябва да ликвидираме. И да влезем в невидимия свят със запалена свещ.

(46/стр. 179)

В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. (47/стр. 57)

Кога живее човек по-добре: когато има знания или когато няма знания? Човек живее по-добре, когато има знания. Следователно трябва да знаете, че човек живее именно след смъртта. Това не е само теория, но и наука. (24/стр. 30)

Смъртта не е нищо друго освен промяна на формата. За да се излюпи пиленце, яйцето трябва да умре. За да мине в млекопитаещо, птицата трябва да умре. За да мине в ангелска форма, човек трябва да умре. Следователно промените на формите наричаме смърт.

(53/стр. 241)

Започвате да мислите, че ще умрете. Ами ти да умреш, какво значи? Значи да си купиш билет. Като кажеш „умира“, напишете „у-мира“. Който умира, отива в света. (52/стр. 434)

Когато някой човек умрял, заминава, да туриш „у“. „Умира“ — казва човек, който отива в широкия свят. Да умреш в малкия свят, да отидеш в широкия свят, то е умиране. (41/стр. 508)

Като казваме „дали ще умре“, разбираме дали ще се премести един човек от едно място в друго място. Това е умиране. А пък ние считаме смъртта за друго нещо. Смъртта е преместване от едни условия в други условия. (41/стр. 569)

Знайте, че със свършването на земния живот започва истинският духовен живот. (37/стр. 172)

Със смъртта човек изчезва като форма, обаче силата, която му е дадена първоначално, се връща в корена на Битието. След време същият човек се явява отново на земята в друга форма. (69/стр. 9)

ВСЪЩНОСТ СМЪРТ НЕ СЪЩЕСТВУВА

Смърт няма

— Какво е положението на умрелите? — Според мене няма умрели. (37/стр. 232)

Казваш: — Е, като умра един ден, всичко ще се свърши с мене. — Добре, като умреш, къде ще отидеш? Великият закон в самата наука казва, че нищо в природата не се губи. Щом е тъй, ти като човек не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш, пак ще мислиш. (12/22:7, 8)

Преди всичко, смърт не съществува. Човек не умира, но минава от едно състояние в друго. (27/стр. 177)

Аз казвам: Няма умрели хора в света. Когато човек умре, той започва да живее същински живот.

(12/25:31, 32)

Някои мислят, че умрелите не се хранят. И ангелите се хранят. Според учението на съвременните учени хора смърт няма в света. Смъртта е привидно състояние. (13/стр. 315)

— Ама мога да умра. — И това е възможно. За ра-зумния човек съществува само преселване от един свят в друг, но не смърт. (45/стр. 110)

Питат ме някой път има ли задгробен живот. Казвам: Има и няма задгробен живот. — Ти не си определен. — Аз съм толкова определен, колкото си и ти определен. От моето гледище живот след гроба няма. От моето гледище гроб няма. Тогава? Според мен животът може да измени формата си в друга. То е фикция, че човек може да умре, то е ограничение на съзнанието. (46/стр. 237)

Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувствува Вечния живот. (12/1:11)

Каже ли някой, че със смъртта всичко свършва, той е физическо същество само; в него няма нищо духов-но. (22/стр. 282)

Смърт не съществува. Човек не умира, но се съблича, както гъсеницата излиза от какавидата и се превръща в пеперуда. (14/стр. 88)

Христос казва: „Радвайте се“. Защо да се радвате? Защото няма смърт. Бъдещето на човека е велико. Неговата душа живее в друг свят, а не на земята.

(14/стр. 92)

Като умре, човек влиза в други хора и пак продължава да работи. В този смисъл за съзнателния, за ра-зумния човек смърт не съществува. Формата му може да се разруши, но съзнанието — никога. — Какво става със съзнанието? — Разширява се. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече се разширява. Като знаете това, не се плашете от смъртта. Никой никого не може да убие. Страшно е, ако съзнанието на човека не е пробудено. Той пак не умира, но живее в тъмнина, в дълбок сън. (54/стр. 13, 14)

Сега вие искате да ме убедите, че всички ще умрете. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрете, но всички ще се измените“. Няма да умрете! Аз искам коригиране в схващането ви за смъртта. Смъртта ще я схващате като промяна. (20/стр. 171)

Като свърши работата си, човек остарява и напуща земята, но не се изгубва. Той отива в другия свят, дето му е приготвено място. (52/стр. 503)

Ние казваме, че ще умрем. Не. Тялото ще се измени. (6/стр. 428)

За мене смъртта е една съдрана дреха. Като умира човек, това показва, че дрехата се е съдрала и му дават нова дреха. Значи, дрехите умират, но не и човек. Човек никога не умира. Съдраните дрехи на човека ги турят настрана, а сам човек никога не умира. (8/стр. 387)

...Който не разбира този вътрешен закон, той иска да му се докаже съществува ли някакъв задгробен живот вън от земята, или със смъртта всичко се свършва. А пък онзи, който знае нещата, той знае, че нищо в света не се свършва, нищо не изчезва. (8/стр. 531, 532)

Който умира, ще отиде да си почине. Всеки, който е работил, трябва да си почине. Всеки, който е живял, трябва да отиде да си почине. Значи, умиране не съществува, но ще отидеш да си починеш. След това ще дойдеш пак да воюваш. (6/стр. 626)

Животът не се губи

Вярваш, че след смъртта всичко се свършва. Наистина свършват се противоречията, но не и самият живот. (3/стр. 114)

Хората питат: — Аз като умра, ще живея ли пак? — Че животът никога не се свършва. (12/13:27)

Като вади криви заключения, човек мисли, че животът съществува, докато той живее; щом умре, животът се свършва. Не е така. Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг. (27/стр. 231)

Мнозина запитват съществува ли друг живот след смъртта. Според мене, във философски смисъл, този въпрос не е поставен правилно. И след смъртта човек пак ще живее, даже по-добре, отколкото е живял на земята. (24/стр. 30)

Енергията съществува преди и след смъртта на съществата. Да се говори за живот след смъртта, това значи да се говори за продължаване на Божията дейност като вечна и непреривна. (3/стр. 116)

Едно трябва да знаете: спирането на пулса не подразбира прекратяване на живота. Животът и съзнанието на човека продължават и след спирането на пулса.

(34/стр. 194)

Като говорим за живота, имаме предвид два важ-ни момента: раждане и смърт. Животът се проявява и в двата момента, затова единия наричаме живот в раждането, а другия — живот в смъртта. Това са два диаметрално противоположни живота. Някой казва, че като умре, всичко се свършва с него. Свършва се само животът на земята, но извън земята умрелият влиза в друг живот. (36/стр. 307, 308)

Вие питате: — Като умрем, къде ще отидем? — Няма да умрете. Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, откъдето сте излезли. (38/стр. 122)

Аз не се занимавам с въпроса има ли задгробен живот, или няма, но питам: Съществува ли някъде в природата място, където да няма живот? Ако цялото пространство е изпълнено с живот, защо като заминеш от земята в другото състояние, казваш, че няма живот? Ако може да докажем, че животът съществува само на земята, че в пространството няма живот, то е друго нещо. Аз казвам, че цялата природа е пълна с живот. (38/стр. 155)

Една госпожа от Търново разказваше следния факт: „Един ден баща ми, който си е заминал, иде със своята тояжка и казва: Какво правите, какво готвите?“. Дъщерята му казва: — Татко, остани за обяд. — Не, не може, бързам. Аз трябва да си замина. — Тази случка тя сама я разказа. Не останал за обяд. Питам: За една такава опитност какво ще кажете? Всички опитности спиритизмът иска да ги обясни по механически начин... Има известни факти, които показват, че човешкият живот не се губи. (38/стр. 309, 310)

Ще дойде ден, когато съзнанието на хората ще се пробуди и те ще влизат от един живот в друг. Те ще разберат, че няма смърт, че животът е вечен и непреривен. (14/стр. 45)

Всъщност и като умре, човек продължава да живее в необятната природа. Дали съзнава, или не съзнава това, той живее. За предпочитане е да съзнава нещата, но и като не съзнава, фактите си остават верни и неизменни. (54/стр. 147)

Казваме, че човек умира. Смъртта подразбира изгубване на живота за дадени условия само; при други условия животът продължава. (50/стр. 195)

Сега вие мислите, че живеете. Този въпрос ще се разреши, като умрете. Ще видите, че всякога живеете. Само ще промените условията за живота. (20/стр. 88)

Умирате, пак вярвайте, че ще се подобри положението. Човек и след като умре, пак ще живее.

(52/стр. 365)

Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва... Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко, самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба. Нещата на природата никога не се губят. При това и животът не може да се загуби. Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана. За вас обаче водата се е изгубила. (8/стр. 160)

Това, което не умира, но живее вечно

Душата е принцип, който сам по себе си никога не умира, но постоянно се изменя. Душата е онази свещена, велика книга, в която са написани всички прояви на Бога. (1/6:10)

Хората казват: „Родили сме се, но след това ще умрем“. Човек се е родил, така е, но аз не съм съгласен с това, че ще умре. За човешката душа има раждане, но няма смърт. Човешката душа трябва да се ражда, без да умира. Това е радостта. (1/8:22)

Ако Учителят ви може да разруши една Божествена идея, сама по себе си тя не е Божествена. През колкото по-големи изпитания минава една Божествена идея, толкова повече тя расте и се укрепва. Божественото никога не умира. (4/стр. 204)

Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. (47/стр. 418)

Туй, което в човека никога не престава да съществува, то е човешката душа. То е човекът, който не умира. Следователно има нещо в човека, което ще умре, но има и друго, което не умира. Тялото ще умре, ще го заровят. След като ви вземат тялото, ще остане нещо, което никой не може да вземе. Сега аз не искам да ви убеждавам, понеже като идете в другия свят, вие ще проверите. Онези от вас, които не вярвате, идете в другия свят да проверите и елате да ми кажете. Аз ще ви срещна в другия свят и там ще ви проповядвам.

(20/стр. 199)

Че какво ще ме хване смъртта? Единственото нещо, което е неуловимо, то е душата. Душата се вижда, но не може да се ограничи... Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, е човешката душа.

(62/стр. 347, 348)

Всеки човек трябва да изучава своето истинско тяло. Аз не говоря за обикновеното му тяло, но за истинското тяло на човека, което не умира. Туй, което умира в човека, това е неговата плът. Казвате: — Ами тялото на човека не умира ли? — Не умира. Само плътта умира. Има нещо постоянно у човека. То е истинското му тяло, което остава всякога едно и също. Някои учени казват, че истинското тяло на човека, т.е. неговата душа, тежи 33 грама. (21/29:13)

Засега светът има един материален колорит, но онова мощното, великото, което не умира в човека, не е материалното. Под думата „материалното“ ние разбираме онова, което гние, което се разлага, което умира. Същото нещо разбираме и под думата „плът“. А онова пък, което е безсмъртно, ние наричаме или душа, или дух, или ум. Безсмъртното е, което расте и се развива у човека. (21/31:10, 11)

Вие се колебаете дали човешката душа е жива, или не. Вие се колебаете дали човешкият ум, след като умре човек, ще съществува, или не, ще се разруши. Вие се колебаете в човешкия ум. Няма какво да се колебаете. Кое е онова, което може да разруши човешката душа? Че в нея е Господ. Кой е онзи, който ще разруши човешкия ум? Той е излязъл от Бога. Кой е онзи, който може да разруши човешката душа, която е излязла от Бога? (67/стр. 15, 16)

Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре. (5/стр. 119)

Човек е това, което не умира... В човека умира животното, а човекът остава да живее. Туй, което умира, е животно, а което остава, то е човекът. Следователно вие, които имате животинско естество, ще умрете, осъдени сте на смърт. А всички, които имате Божественото във вас — смъртта върху вас няма сила. (5/стр. 293)

Духовният човек трябва да извае своята духовна красота, да остави само онова истинско тяло, с което може да живее, без да го засяга смъртта. (80/20:19)

Този човек не умира

Най-голямото нещастие за човека е смъртта. Тя идва като бирник, задига каквото има и си заминава. Обаче Писанието казва: „За човека, който е свързан с Бога, смърт няма“. (1/2:18)

Който се храни с добродетели, зрели на Божествената светлина, той никога не умира. Жива е Божествената светлина. (4/стр. 173)

Роденият от Бога не умира, роденият от човека умира. (12/21:10, 11)

Ако нисшето влезе и кръвта е чиста, може да влязат колкото искат микроби, чистият човек с чиста кръв не умира. (6/стр. 639)

Същинският човек

Туй, което умира, не е човекът. Туй, което не умира, то е човекът. (13/стр. 263)

Преди да дойде на земята, човек наистина е бил дух. Като слязъл на земята, той се облякъл в материя — плът. Реалното е в духа, а преходното — в плътта. Значи, като умре, човек се обезплътява. И това е преходно състояние. С човека стават два процеса: обезплътяване и въплътяване. Реално е това, което се обезплътява и въплътява. То е духът. (7/стр. 96, 97)

След като умреш, от тебе остава душата, от тебе остава духът. Това си ти, човекът. След като умреш, и твоят ум остава с тебе. Следователно ти оставаш господар да си направиш каквото искаш тяло, когато идваш отново на земята, да си избереш такива хора, каквито искаш. Като слезеш от Божествения свят, трябва да избираш хората, между които искаш да живееш.

(38/стр. 347)

Под думата душа аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата? То е човекът в своята същина, която не умира. И онзи, който не вярва, след като умре, ще разбере, че не е умрял, и ще се чуди какво става с него. Като умре, ще види, че не само не е умрял, но е оживял, станал е радостен и весел. (38/стр. 348)

Знаем, че след смъртта всички клетки на човешкия организъм се разпръсват в пространството. Де отива човекът? Духът му пребъдва в първичната субстанция, душата му — във вторичната, а тялото — в третична- та. (18/стр. 41)

Казвам: Вечерно време като спиш, с кое тяло ходиш? Виждаш, слънцето изгрява, гонят те от едно място на друго. Тялото ти е на кревата, пък ти бягаш. С кое тяло бягаш? Казваш: „Аз искам да зная къде ще бъда“. Добре, на онзи свят ще бъдеш като насън. Всяка вечер ходите, разхождате се и казвате: „Как ще бъда в онзи свят?“. Точно тъй, както в съня. Някои ми разправят, че са сънували сънища. Оглежда се в огледалото млад и че е красив, с кое тяло, с туй или с друго? Има друго тяло и той е същинският човек. (52/стр. 449)

Днес ценността на хората не е толкова в телата им, които са нещо преходно. Утре човек умира и тогава тялото, както и знанието, което е имал, привидно изчезват като средство, с което си е служил във физическия свят. От гледището на реалния свят това, което изчезва, е преходно и остава само онова, което е истинско. Тогава остава само същинският човек. (8/стр. 373)

Истинският човек е духът, висшето съзнание в човека, което не се мени, което никога не умира.

(27/стр. 56)

Никога един човек не можете да го заровите в гроба... Там се заравят техните дрехи, които са турени. Оплакват ги, но няма ги там. Живота, духа не може да ги туриш в гроба. Духът не е нещо материално. И човек не е нещо материално... Аз наричам човек това, което не се заравя в земята. Всяко нещо, което се заравя в земята, не е човек. Това е духът — Свещена книга е духът, една велика, истинска наука. (79/стр. 287, 288)

ДА ОСВЕТЛИМ СМЪРТТА

Защо се ражда човек и защо умира?

Казват: „Човек се ражда и умира“. Значи той трябва да се роди, трябва и да умре. Това не е разрешаване на задачата. Важно е защо трябва човек да се ражда и да умира. Досега никой не е определил що е животът, що е смъртта... Защо се ражда човек и защо умира, това е задача на бъдещето. (4/стр. 132)

— Защо се ражда човек? — За да се учи и да прави добро. — Защо умира? — За да не греши. (23/стр. 10)

Раждането е начало на живота, когато човек слиза на земята да изправи погрешките си. Смъртта е краят на живота, когато човек ликвидира с погрешките си.

(24/стр. 26)

Ако в смъртта ти не придобиеш своята Свобода, смъртта ти не е на място, не е на време. И ако в живота ти не можеш да опиташ Любовта, и животът не е на място! Следователно ние се раждаме да опитаме Любовта; ние умираме, за да придобием своята Свобода.

(47/стр. 95)

И след това се питате: „Защо се родих, защо умирам?“. Ти се роди, за да се научиш да любиш. И ти умираш, за да се отучиш да мразиш. Значи, хората умират, за да се отучат да мразят... И ако в раждането се научим да любим, а ако в смъртта се отучим да мразим, ние сме научили Божия закон — повече не ни трябва.

(6/стр. 191)