ЧУАН ДЗЪ Е ДРЕВЕН ТЪРСАЧ НА НЕВЕДОМОТО, СЪКРОВИЩЕ НА КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

Чуан Дзъ е и Мистичен Мъдрец, и Мистичен Учител – това е Древен Търсач на Неведомото. Където и да отиде, в който и свят да е, той все търси Неведомото. Нито светът го интересува, нито Отвъдното – това са погрешни търсения и ограничения. Той търси винаги Неведомото. Това е човек с остър поглед, ясна мисъл и изключителен вкус към странните неща. Той е съкровище на китайската Мъдрост – второто голямо, изключително съкровище след Лао Дзъ. Той е Мъдрец, който живее в света, но никога не живее в света, защото се е научил да живее в глъбините на своето Сърце. Бил е много скромен, много беден – и разбира се, винаги се е чувствал богат: който има Дао, винаги е богат. Скромен и беден, но никога не се е чувствал ограничен от бедността. Сам си плете сандали с лекота. Отказва да стане съветник на императора, който го вика: за него няма време за губене на време – и му отказва с лекота. Той разговаря с ученици, приятели, включително с един череп, с пеперуда, с дървета и т.н. Живее просто и никога не допуска хитрост. Живее честно, безхитростно. Казват, че е бил много весел – и когато погребал жена си, той бил много весел. Когато приближавала смъртта му, той видял в себе си също веселие: просто се радва на всичко. В себе си той видял предел, а в смъртта видял своята Безпределност – ето какъв поглед има Мъдрецът. Как може да отиваш в тази Безпределност и да скърбиш? Бог те освобождава от тялото, от затвора, от килията – бедната малка килийка – да ти даде свобода, и ти да кажеш: „Скърбя, Господи, не ми давай таз Безпределност“ и т.н.

Казва: „Не държавата е важна, а Дао. Държавата е излишна и обществото е излишно: и двете са излишни като шестия пръст на ръката“ – няма нужда от шести пръст.

Достойнството на Чуан Дзъ не е в странността му, а в неговата голяма Искреност. Той на нищо не те учи, той само те призовава към Тайно опознаване на Дао и Реалността. Толкова е странен, че даже – знае се за него – че даже той не търси Мъдростта. Много странно Същество! Той се старае само в едно: (и Мъдростта не го интересува) той иска да живее Истинно и само в Дао. Нито в Мъдростта, нито в световете – само в Дао. Никакво общество, никакви политики, никакви императори, нищо, никакви семейства – само живот в Дао, т.е. в Бог, в Истината. Обаче пък Мъдростта започнала да го търси – нормално, така става. Почнала да го търси и да му се разкрива. Не я иска – обаче тя идва. За него няма никакви такива неща като настояще и бъдеще – важно е само Дао. Той не живее в настоящето, защото не държи на него. Той живее в Бога, той живее в Дао и държи само на това. Хората му се чудят и той се чуди на хората – така става в света. Той превъзхожда сам себе си, защото е позволил на Дао напълно да живее в него. Живял е в тежки времена, но той казва: „Какво общо има това с Царството на Дао? Какво общо има това и с Истината, която е Покоят. Нека да има тежки времена – аз обичам Покоя“. Той видял учени, които се провалят; философи, които пропадат; правителство, което създало „Проект за общочовешко спасение“ – той само се усмихвал на това, защото знаел, че всичко това е външно и че само Истинският Живот в Дао е спасение. Няма такива проекти: твоят личен, Истинен живот – това е Пътят. Проектите са мъртъв порядък. Само Дао е живо.

Словото му често е странно. То дори някой път даже не изразява Истината, а я скрива. Така говори той, подобно на Лао Дзъ. Защо я скрива? За да може да я търсиш. Той цени Словото, но го използва като скривалище. Той призовава безмълвно да откриеш Истината в себе си. Той не претендира никога за способности, нито за ученост, нито търси манастир и спасение: той отдавна е в Дао, отдавна е в Бог и в Истината – и няма нужда от такива неща. Той живее в Дао, ражда се в Света на Дао, връща се в Дао. За него няма свят, няма раждане, няма смърт. Затова се чудят (подобно и на Лао Дзъ): историческа личност ли е? Разбира се, че не е. Той не държи на историята. Думата история на Древен език означава падение. Хора, които имат история, са много бедно нещо. Истинската цивилизация, истинският народ нямат история – те имат Древност и Безупречност, не се занимават с история и исторически неща.

Чуан Дзъ е винаги много скромен – и даже трудно е да го забележиш. Може да е до тебе, и е трудно забележим. Както и да го гледаш, той е Дао – и както трудно се вижда Дао, така трудно е да забележиш и Лао Дзъ, дори и да ти е комшия.

И така, Чуан Дзъ казва:

Това, което е най-нужно, е Непознаваемото.

Ако водите стигнат до небето, Мъдрият човек няма да се удави.

Малкото разбиране е тясно и прибързано; Великото разбиране е обширно и спокойно.

Дори и лудият човек си има Наставник. (Всеки човек си има Наставник.)

Най-доброто постижение е едно: Яснотата. (Яснота – това е Дзен, това е Дао Учението)

Има Творец – но няма никаква следа от Него. (Някои търсят следи. Той няма следа. Изглежда, че има следа – нещо е оставено, но то е над следите.)

Никой не е живял по-дълго от мъртвото дете.

Великата Дързост никога не напада.

Ако Пътят е ясно очертан, това не е Дао. Истинският Път е прекрасен, неясен и Безкраен. Разбирането свършва тогава, когато се сблъска с Неразбираемото.

Знанието е проблем – само Дао е цялостно.

Колко са смешни мненията, ако не живееш в Дао! (Знаете: думата мнение – друга бедност, тя е подобна и на съмнение: съмнение означава с мнение, т.е. не си с Мъдростта, а с някакво мнение)

Истински знаещият се основава на Непознатото.

Основният въпрос в Даоизма не се състои в това как да знаеш, а как да бъдеш Дух, как да бъдеш чиста Яснота – а не как да знаеш нещата.

Велико е да се домогне човек до Тишината. Що е Тишина? Ако я имаш, то при голяма и силна буря ще имаш в себе си голяма Хармония. (Ето къде е Тишината. При голяма буря, при голям ураган – поздравяваш го, усмихваш се и си влизаш в своята Тишина – мястото на Мъдреците, голямата Хармония.)

Истинският Човек е лишен от самия себе си.

На обществото е невъзможно да се помогне – даже и не трябва да се опитваш. Но ако всеки следва Пътя на Дао, то обществото само` ще се реформира и ще се преустрои само` по себе си.

Когато вървиш с удобни обувки, забравяш, че имаш крака. (Вие знаете: ако вървиш с много тесни обувки, светът става много тесен. Хвърл обувките и… лесна работа!)

Животът ми има граници, но Духът ми няма граници.

Смъртта на сърцето е по-страшна от смъртта на тялото.

Човекът на Дао живее в Дао, в Пустота, и не се вълнува никога от никакъв Апокалипсис. (Всъщност няма Апокалипсис, ако ти си в Бога. Но ако не си в Бога, той може и дълго време да не дойде – но защо да не се тревожиш? Нали си в ума, нали си човек? Тревож се, трупай тревожене – някога ще си научиш уроците. Всъщност Апокалипсис няма. Това е тържеството на Истината – и някои го очакват с Любов; защото това е срещата с Истината – за по-висока Истина.)

Когато всичко изчезне, къде пребивава Пътят?

Който е постигнал Пътя, никога не спори. Който спори, никога не е постигнал Пътя. (Разбира се: Пътят е като Слънцето, като Истината – нещо безспорно. Такъв човек никой, никога, през никакви времена не може да го въведе в спор. В спора никога не се ражда Истината. И спорещите хора ги вижте дали са Истина – и ще видите, че не са. Истината се ражда в голяма приемственост и навътре по Пътя към Бога.)

Не търс начини да оправиш положението и света: възприеми Пътя на Не-деянието, т.е. Чистите действия – и само слушай. Така сред трудностите на света ще чуеш тихата Музика на Дао.

(Ще обясня: Недействието, т.е. Чистото Действие – това е скрит Подход: то е действие, което е насочено навътре. Ти може да помогнеш външно на човек, но това не е нещо външно: това е нещо навътре. Този Чист Подход – той привлича Нищото, той привлича Безкрая, и там винаги се чувстваш добре.)

Светът не се нуждае от никакви правила, никакви ритуали и никакви обреди: той се нуждае от Дао, той се нуждае от Бог и от Истината.

(Аз казах в Смешните афоризми сега в София: Дяволът се радва на кръстените хора и чака пак да се кръстят. Нищо няма да им помогне. Кръстене! Може да се кръстят и три пъти! Начинът на отстраняване на Дявола е: Истинен, правилен живот – и нищо друго.)

Чрез Не-деянието (Чистото Действие) се улавя Дао.

Грешката на човека е, че той иска да наложи своето действие пред Не-деянието, т.е. пред Бога. А Не-деянието е действие на Дао.

(При Даосите няма даже доверие в Словото – доверието е в Чистия Подход към нещата. Там е голямото Доверие – в Не-деянието, т.е. Чистото Действие, което е непривързано, което е безкористно.)

Дао постига този, който търси Истината докрай. (Много хора са търсили Истината, стигали са донякъде и се отказват – това не е Пътят. Истинският Път на търсенето на Истината е докрай!)

Когато човекът се самоотстрани, той ще познае Дао в себе си.

Културата се твори там, където възприятието е правилно.

Човешката природа е без значение – важно е дали човек ще стане Истинен Човек.

Правилният живот не протича в човешката природа, а вътре в Истинността, в Пустотата.

Човек е велик не заради това, което е направил, а заради това, което не е свършил.

Лао Дзъ и Чуан Дзъ никога не са били за културата, никога не са държали на културата. Много правилно! Те са за Истинността. Те наблягат на Истинността и на Простотата. Културата за тях е бавнодействаща отрова. Те държат на Дао и никога – на културата. Да бъдеш верен на Дао, верен на Истината означава да странстваш в Безкрая, а не в света. А ако не си верен на Истината, ти все ще се буташ и все ще се блъскаш в света.

НИЩОТО ИЛИ НЕВЕДОМОТО Е ЗАД ПРЕДЕЛИТЕ НА ДАО. ДАО Е СЛОВО, КОЕТО ТЕ ВОДИ КЪМ ТАЗИ МИСТЕРИЯ

Има нещо в човешкия Дух, което е по-дълбоко от всяка мисъл и от всяко разбиране. Това е погледът на Духа, който е насочен към Ен Соф, към Незнайното – тука не говорим за Бога, не говорим за поглед, насочен към Бога, а за съвсем друго нещо. Някои мислят, че животът е всичко, но Учителя казва, че има нещо по-велико от самия живот. Някои мислят, че животът е мястото, където Душата се среща с Бога, но това не е така. Животът е мястото, където Душата проявява Бога, Неговата Божественост. А срещата между Душата и Бога се осъществява на едно друго място, извън живота, извън смъртта – това е мястото Ен Соф, Незнайното, наречено още Нищото или (Кабалистически термин) Неведомото. (Много силна дума.) Това означава, че за Бог можеш да кажеш някои неща, но когато стигнеш до Неведомото, там дори и дълбокото ти мълчание, дори да е мълчание на Посветен, то също е бедно. Това е извън пределите. Нищо не можеш да кажеш – нито с твоя говор, нито с твоето мълчание.

Но само Посветените и Маговете могат да осъществят тази среща с Неведомото и да се завърнат в живота, вече с една изключителна Мисия. Тогава, при тази среща неговият живот се изменя тотално и завинаги. На даоски език казано: Този човек сякаш е същият, но е друг.

Когато Нищото ти се разкрие, то продължава да е Мистерия за теб. Но ти вече ставаш Вечност, ставаш Вечен Път. Това означава, че Нищото те е повикало при себе си, за да се познаеш, да познаеш себе си и същевременно вечно да го търсиш – това е Мистерията.

Посветеният, който е минал през тази сфера, става център на едно особено и тайно излъчване. Хората не могат да го обяснят, но ценят неговото присъствие. Това оценяване е отношение към Нищото. То ще разкрие на Душата и на човешкия Дух нови, по-дълбоки хоризонти.

Вечността е времето на Бога и на Дао – само дотам можеш да стигнеш. Но Вечността не е времето на Абсолюта, не е времето на Нищото. При Дао, както и при Бога, положението е същото: тук можеш да стигнеш до най-големия Предел – това е Покоят. И той, Покоят е краят на всяко движение, защото той е източникът на всички движения. Според Даосите, Покоят е Великият Предел.

В тази връзка искам да ви кажа, че аз ви изнасям едно знание от друг свят и трябва много да го пазите, за да не го изпуснете. Но искам да ви кажа да може да ги оцените по един особен Път, за да можете, след време, да ви помогнат в Голямата среща със злото, в оня особен Мистичен Опит, който ще ви даде могъщата Сила, истинската Сила, реалната Сила. Тук не става въпрос само за оцеляване, а за да можем чрез тази Мистична Сила, този Дълбок Мистичен Опит, след време да станем реално силни, да помагаме на всички, които заслужават помощ. А те ще стават все повече и все повече…

В Неведомото има нещо много по-дълбоко и от Покоя, и по-необятно от самата Вечност. Всичко това означава, че Дао е Велико, но то не работи в Абсолютното поле. Дао е устроило нещата така, че сигурността да не се намира в него, а в Любовта към него. Това важи и за понятието Бог. Защото Дао не иска да прояви себе си, а Любовта. Ето защо Дао е Велико.

Нищото или Неведомото, е зад пределите на Дао. Това е така, защото Дао е Слово, което може да се произнесе, а това означава предел, ограничение. Но засега това е компромис, който трябва да съществува, защото, ако ги нямаше тези слова, нямаше да може да говорим за Пътя към тази Тайна и особено за Пътя към Мистерията.

Великата Тайна на Нищото не може да се обясни по-ясно, но тя може да се преживее.

Преживяването на Нищото, според Даосите, е най-дълбокият, Мистичен Опит, който въобще може да се случи на човека.

Разбира се, тука мога да кажа, че много хора, след като са Го видели, не са могли да се завърнат в живота. Ето защо са необходими години наред продължителни молитви, съзерцания, размишления, работа със светлите мисли като постоянство и т.н. Това създава аура, която може да Го види и да се върне отново в живота, за да работи за Цялото. Значи: всички тези продължителни години работа с молитви, формули, с пречистване, с четене, с писане, са нещо много важно. Това след време няма да е необходимо, но засега е неизбежно, много важно, за да може човекът да си създаде изключителна аура. Да може да Го види, да промени своя поглед и да може да се върне в живота оцелял, разбрал своята мисия и да помага на хората, независимо дали го разбират, или не.

Неведомото е началото на Небитието, а знайното е началото на света. В тази връзка искам да ви предупредя, че има два вида Учения за Дао и при Учителя има два вида Учение. Когато говорим за „стари“ и „млади“, не говорим за стари по възраст, а говорим за съзнание – въпрос на съзнание. Същото го има и при Дао. Значи, има два вида Учение за Дао. Първото – това е Учението на Дао за хората, а Второто – няма нищо общо с хората, има общо с учениците, с пробудените. Второто – това е Учението на Даосите, Учението на Мъдреците за Дао. Това е разликата. Например: хората се стремят към дълголетие – ето една голяма глупост, невежество. Даосите не правят такава грешка, те се стремят към безсмъртие. Цяла верига от разлики има в тези стремежи – на хората и на учениците. Едните се стремят към дълголетие, а другите – към безсмъртие. Например другият важен момент, в който хората пропадат: хората се стремят към ясновидство, към пророчество и към предвиждане – отново голяма грешка, пропадане и невежество.

В някои от книгите ще срещнете, че се одобрява предвиждането, одобрява се ясновидството... Който иска, може да вярва в тези книги, но тука ще ви изнеса нещо друго, по-дълбоко – за тези, които имат другата Будност. Да предвидиш живота на един човек и да му го кажеш, това е началото на промяната на неговите действия, така неестественото влиза в живота, според Лао Дзъ, началото на неговата глупост или началото на неговото отклонение. Според Лао Дзъ и разбира се, според Законите на Небето, това е неестествено и нецелесъобразно, защото предвиждането се превръща в предписание, а Дао не живее по предписание, това означава вмешателство. Предписанието е неестествено, то е вмешателство в действията на човека.

Според Лао Дзъ: Само Дао може да говори ясно по този въпрос, но Дао не се занимава с предвиждания и с ясновидство. Дао само предупреждава – това е методът. И според Учителя е така, Учителя казва, че: „Ангелите дават най-малко три знака на човека, ако му предстои опасност“ – но това не е предвиждане, това е напомняне за нещо. Дао само предупреждава – това е единствената разумна Мярка.

Даосът не цени ясновидството. Даосът не се нуждае от предвиждане за своя живот, въобще не обръща внимание. Защо? Защото, когато му дойдат определените изпитания, той ги посреща чрез Дао в себе си. А кой може да вижда по-ясно от Дао (става въпрос в момент на тежки изпитания) и кой може да осмисля живота си по-ясно от Даоса? Който иска да предвиди своя живот, това е лош знак. Това означава, че той има егоистично и користно сърце. И затова иска да знае кое е полезно и да избегне вредното, без да знае, че вредното, че едно голямо страдание може да се превърне в Посвещение и истински Път. Това – мога да кажа с чиста съвест – това глупаво сърце търси ползата, но губи, изпуска най-важното, наречено: Пустотата или истинската Мъдрост, Мъдрия Път. Такова сърце се привързва към ползата и става користно, а това е загуба на Дао, изпускане на Дао, изпускане на истинския Път.

Човек, който живее в Дао, има тънка енергия и наблюдава нещата много фино на друго ниво, а не като ясновидство и предвиждане. Лао Дзъ казва: предвиждането е винаги външно и повърхностно. Тука трябва да добавя, че дори когато се сбъдва, пак е повърхностно и това, което е определено, не може да се измени, това може да се измени по съвсем други пътища. Значи: дори когато знаеш не можеш да промениш, освен определени хора, които имат стремеж от друг род.

С всичко това искам да ви кажа, че: ясновидството е лоша цел, а истинската Цел е Дао.

Лао Дзъ казва: „И ако аз овладея Дао в себе си, Дао също ще ме овладее. И това е естествено, защото аз съм в единство с Дао, защото съм избрал Неговия Път – това е моят Път. Ние с Дао ще се слеем един в друг, и тогава моята природа ще стане Пределна Реалност“.

И накрая, Лао Дзъ казва много мъдро: „Мен никой не може да ме победи, никой не може да ме покори, защото аз живея в Дао – аз вече съм победен, аз вече съм покорен“. Тогава кой може да победи победения? Никой! Кой може да покори покорения? Никой! Ето Мъдрият Път на Тайното Учение, ето Пътят на Даоса.

Даосът или Мъдрецът, никога не губи своето детско сърце. И затова в Библията се казва: Ако не станете като децата… Това е много дълбока идея, много дълбок символ.

Самото детско Сърце, пустото, необвързано Сърце, се явява същевременно източник и изключителният Път към върховете в Мъдростта, в познаването на Дао и дори излизане от пределите на Дао, и навлизане в по-висока степен, която си има също свое име в китайския език – У-дзи, както е Айн Соф (Ен Соф – бел. ред.) при кабалистите. У-дзи – при китайците – извън пределите на Дао, един изключителен свят, за който думите не стигат.

КНИГА НА ОТВОРЕНИТЕ НЕБЕСА – ТАЙНА КНИГА НА ЛАО ДЗЪ, НЯКОГА НАРИЧАН ЛАО ТУН

Преди хаоса, преди вечния мрак е имало нещо велико, нещо неоформено, нещо странно, нещо мистериозно. То е Пустота бездънна. Тук именно е живеело Дао. Това мистериозно Дао е било Велико Съкровено, Велика Пълнота. Мисли и размишления не му подхождали, прекалено е било извисено и дълбоко, за да се обременява от мисли и размишления. Такова е било Великото Първично. Тази мистериозна Бездънност е безвечна, неуловима, странно движеща се навсякъде, неизтощима. Не знам накъде се движи – това нарекох Дао. Разстила се навсякъде, лее се във всички посоки. – Това е условно казано, защото тогава е нямало светове, нямало е дори и посоки. – Тази мистерия е Дао, тя е безпределна и чудно подвижна, всякога се движи с Лекота – т.е. тя няма тегло. По друг начин казано, истинската Любов няма тегло; желанието има тегло, даже някои желания на хората са толкова тежки, че знам случаи – някой скача от втория етаж и умира, друг скача от седмия етаж и нищо му няма. Това са различни падания, това зависи от психизма на човека.

Когато тази мистерия стигне до края на Безпределността, отново се връща. Никога не узнавам къде ходи и къде се връща. Дао не е създадено, затова е неуловимо. Дао е самопородено: Значи не е създадено, вечно е съществувало като идея. Дао е самопородено, понеже е безпределно. Дао е неизговоримо, не можеш да го изговориш, защото То прилича на несъществуващо. Така открих, че и аз съм несъществуващ. Знаете, учените много спорят дали Лао Дзъ е съществувал. И после той казва: Аз никога не съществувам. Той е избрал Пълнотата, просто Пълнотата.

Странно – казва Лао Дзъ – е всичко около мен и в мен. Не зная аз ли възприемам Дао или Дао възприема мене; аз ли възприемам Истината или Истината възприема мене. Но аз знам, че възприемам само Безпределното.

Дао все пътува и все се връща в първичното си състояние. То е състояние на сияние. Изглежда Дао няма друго състояние. Ако Дао имаше друго състояние, щеше да ми каже, понеже сме приятели. Но нищо не ми е казало, даже не ми е казало откъде иде тази необятност вътре в мен. Дао нищо не ми казва, може би защото сме приятели.

Всичко е родено от това странно Същество, което Го няма. То всякога отсъства. Ето защо и аз отсъствам. Аз не присъствам. Такова е първичното състояние – неприсъствие, т.е. Пълнота. Ако присъстваш, пречиш на Бога в себе си. Това велико Отсъствие не иска да се проявява. Реших и аз да бъда като него – непроявен. Това е неуловимото състояние. Когато срещнах Дао, видях, че То ми отстъпва. Така разбрах, че Дао съществува – щом ми отстъпва, значи съществува, има Го. Ето защо аз не Го виждам, защото Го има. Понеже Го има, не Го виждам. Но То сигурно ме вижда. Реших да се крия от Дао и аз също му отстъпвам. Взаимно си отстъпваме – така станахме приятели. Между нас се роди вечна отстъпчивост. Щом Му отстъпвам, Дао съществува в мен.

Дао съществува в мен като отсъствие и това ме радва много. Ето откъде идва радостта ми необяснима.

ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК НЯМА ИМЕ, НЯМА ЗАСЛУГИ – ТОЙ Е НЕПОЗНАВАЕМ: ИМА САМО ДЪЛБОЧИНА

ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК Е ОГЛЕДАЛОТО НА ДАО

Истинският човек не е нещо, което можеш да видиш, защото той няма образ, той има само дълбочина. Той е нематериален.

Лао Дзъ казва: Истинският човек няма заслуги (една Мярка за това, че той е истински), което означава, че всеки, който има заслуги, има его и живее в нисшите си тела.

Обикновено хората в трето и четвърто тяло, и в първо говорят за много заслуги. Истинският човек няма заслуги. Той до такава степен е смирен, до такава степен е отстъпил на Бог да работи в него, че каквото и добро да направи, не може да произнесе даже и че е участвал. До такава степен няма заслуги, до такава степен е отворен и проводник. Мъдрият човек няма име, името му е само символ.

Другият важен момент за истинския човек е, че истинският човек има пусто сърце, което означава пълен душевен Покой. Това е чистотата. Тук искам само да напомня, че не става въпрос за пасивно състояние. Спокойствието не е пасивно състояние, а дълбока вътрешна динамика, само че овладяна. Тъй като някои мислят, че спокойствие означава да седнеш на едно кресло, да се отпуснеш и да си мислиш, че си спокоен. Това е съвсем друго нещо.

Според Лао Дзъ истинският човек владее секрета на живота и на смъртта. Той излъчва тиха, приятна и блага светлина. Това е качество на Мъдреците и на Старците – в тайното учение на Дао е седма степен. Разбира се, в петото си тяло човек излъчва подобни неща, но в седмото тяло те са на съвсем висока степен. Истинският човек е преобразувал своята енергия в дух. Значи той вече не е само енергия, тъй като някои мислеха, че всичко е енергия и само енергията е важна. Има четири степени над енергията.

Истинският човек пести своята енергия, за да се слее с Пътя на Дао. Истинският човек приема в себе си само чиста енергия – има се предвид чиста енергия във вида на светли мисли, благородни чувства и чисти постъпки. Това е чистата енергия.

Истинският човек е цялостен. Той приема нещата, а не се занимава да съди. Цялостен означава чисто съзнание и точно поради това (според Лао Дзъ) той е в пълна хармония с четирите сезона и със земята и небето. Той е странствал много между земята и небето и е постигнал цялост.

Истинският човек се стреми винаги да владее себе си, което означава преведено, че той никога не пилее себе си. Истинският човек никога не държи в сърцето си обида или гняв – това е друга негова Мярка. Ето защо истинският човек е посредник между Дао и човека и затова е изпратен.

Пак ще кажа: Истинският човек е непознаваем, той е чисто присъствие. Това означава, че за него не можеш да кажеш, че е добър или лош.

Истинският човек е завършил своето съществуване в Дао, т.е. в Съкровеното. Там е, да кажа на окултен език, неговата диплома. Нещо, което трябва да се изучава сега в училищата, но не се изучава. Вместо да се изучава търпение, се изучава и се постига нетърпение и т.н.

Истинският човек е Съкровен човек. Той твори света със своята Пустота, със своето небитие. Пустота означава още чистота, присъствие, подход. Значи тук има една тънкост – истинският човек твори не със своето присъствие, а със своето (според Лао Дзъ) отсъствие. Той не твори със своето присъствие, защото той не присъства, той абсолютно е отстъпил място на Истината и тя е единствената, която може да твори.

Истинският човек е огледалото на Дао.

Лао Дзъ казва: Всеки човек трябва непрекъснато да чисти тъмното огледало в себе си. „Тъмното огледало“, това е тъмното съзнание. Чистото съзнание е тялото на Дао.

Истинският човек не се ражда, не умира, той съществува вечно, защото носи в себе си Тайната на Дао. Това означава, че всеки човек, който е загубил чистото си съзнание, е в състояние на смърт. Чистото съзнание е изначалният облик на истинския човек. Думата „облик“ е по-силна от образ и подобие. Образ, това е Душата. Подобие, това е Духът. Но още по-нататък, когато отидем в седмото тяло, няма образ и подобие.

Истинският човек, това е зрелият плод на обмяната с космическите духовни сили. Ето защо в Учението на Дао се казва, че никой човек не знае къде се намира пределът на истинския човек, защото той живее в Дао. Истинският човек не позволява на тъмнината да съществува.