ТАМ, КЪДЕТО ВЛЕЗЕ ДАО, СВЕТОВЕТЕ ИЗЧЕЗВАТ. ПОКОЯТ Е ОТСТРАНЯВАНЕ НА СВЕТОВЕТЕ

Дао – това е Съвършенството, а Съвършенството е с неясни очертания. То е тихо, невидимо, неизменно и здраво установено. Дао Пътят – това е да станеш дете: то се движи, не знаейки къде. Не знаейки нищо, то се движи като вятър. Към него не идва нито щастие, нито нещастие, това е Дао, Великото Дао. Великото Дао действа незабележимо. То всичко е създало незабележимо.

Енергията е известна с това, че тя тече като вода. Там, където енергията се е отделила, водата пресъхва, защото водата се храни от енергията. А кой храни енергията? Дао.

И така: Учението за Дао.

Почтеният Старец казва:

Учението за Дао е Мистично, но не тече във времето – то тече в Безвремието.

Ако искаш да бъдеш твърд, съхранявай твърдост с помощта на мекотата.

Недостойният живот се превръща в самопроклятие на следващия живот. (И така хората питат: „Кой ми направи магия?“. Лично е изработено всичко това.)

Когато постигнеш Тайната на Дао, разбираш, че Тайната е неразгадаема.

Ако Дао те проникне, няма да имаш нужда от въпроси и отговори. Никакви отговори не те вълнуват, Дао е достатъчно. Ако Дао не те проникне, и милиони отговори са недостатъчни – милиони отговори нищо не струват.

Когато чисто работиш за другите, Дао става твоят Път, твоята Истина и твоят Приятел.

Ако не срещнеш Дао в себе си, хиляди години няма да получиш отговора.

(Вчера имах разговор с пловдивска група, казаха: „В Пловдив имаме вече построен даоски храм. Какво ще кажеш?“. „Много е хубаво, но ще ти отговоря: по-важно е да има Даоси“. Много е просто.)

Дао не е в образованието, в Дао няма образование – Дао е съвършено, не се нуждае от образование. Дао е Вечният Път отвъд времето.

В Пустотата, в Безкрая няма закони, няма ограничения.

Само дълбока Любов към Дао може да създаде Тишина в себе си.

Който се стреми към щастие, той е отрязал своите корени и своя Път към Дао.

Който умее да наблюдава, има ръководство от Дао. Чистото наблюдение е Духовно, то е Пустотно, т.е. умът не участва. Ако умееш да наблюдаваш, Дао те упътва към Себе Си. В това наблюдение присъстват всички науки и учения. Ако наблюдаваш чисто, ще видиш, че трудната ситуация иска да те въведе в Дао.

Злото не може да черпи сила от Дао и затова злото не цени Дао. Дао не е храна за злото.

Безпределното е съществено. Хармонията е вторична, тя е само подготовка и пътуване към Дао.

Знаещият е изпуснал Ръководството.

Човекът е движение и покой; Даосът е Покой и Мъдрост.

Хармонията е красива; Пустотата е Безпределна. Пустотата не е привързана към хармонията; т.е. Безкраят, Великата Пълнота не е привързана към хармонията – и затова Тя не е ограничена от бедната хармония.

Покоят е чиста енергия. Само нечистите губят своя Път.

Умът никога не може да странства в Безпределното – той може да медитира 30 години и да си остане глупак.

Всички илюзии са привързаности.

Даосът е Същество на Освободената енергия.

Само Чистотата изяснява всичко.

Без Дао всяка медитация е илюзия.

В Покоя е различаването. Покоят е всякога Мъдър. Чистотата определя Покоя.

Какво е Пътят? Изправление на себе си.

Себепознанието видоизменя ситуациите.

За неразумното няма Път. Дарът му е безпътицата – за да се учи.

В Дао е всяка безопасност. В Нищото няма вмешателство. Когато Дао е с тебе, опасността е безопасна. Тя може да те грози, но тя е безопасна.

Ако Дао е с тебе, тогава и гибелта е Покой. (Значи, ако Бог е с тебе, и гибелта е Покой.)

Покоят е отстраняване на световете. Думата светове в случая означава безпокойствата. Всички светове са безпокойства. Но там, където влезе Дао, световете изчезват.

Диханието трябва да стане Дух – така казва Дао.

Пълнотата е достижение на Чистото Действие. Има два вида чисти действия: явни – те са по-външни и по-бедни; и скрити, вътрешни – става въпрос за тайно Благородство. Там се намират истинските чисти действия – където никой не те вижда, но където Бог те вижда.

Водата е мека, но може да съкруши всичко. Водата е неизвестна за камъка, за твърдостта. Камъкът е спяща енергия, а водата е течаща енергия. Във водата има Тайна Сила, която бавно събужда камъка. Във водата работи Дао.

Дао се слуша не с ушите, а със своята чиста, тънка енергия.

Гласът е отглас от Дълбините на Дао.

Дао, Великият Път, не търпи никакви предсказания.

Събраната енергия е вездесъща. (Затова съм ви казвал: натрупвайте милиони формули, натрупвайте чисти постъпки и правилни думи. Когато трябва, те знаят как да станат стихия. Самите формули са живи същества. Те знаят точно кога и как да помагат – но това трябва да е натрупано.)

Който практикува Дао, знае, че всичко друго е излишно. Който не практикува Дао, практикува всички излишни практики и ритуали. (Т.е. който не практикува Истината.)

Който следва Дао, е свободен, защото самото Дао е свободно. Който следва себе си, е роб.

Ако съзнанието е изпразнено, явява се Спокойствието.

Неправилният стремеж е едно от най-големите престъпления на живота.

Ако в тебе има недостатък на Вяра, тогава и Битието не ти вярва.

Който много говори, той често търпи неудачи.

Онзи, който умее да побеждава врага си, никога не влиза в борба с него.

Който е с Дао, никога не изпитва тревоги.

Всеки спорещ пребивава в заблуждение. (Тука само ще допълня: никога в спора не се е раждала Истината. Други казват – виното… Според Учителя никога виното не е казало една Истина – никога. Не може и да каже, няма как.)

Този, който покорява себе си, той има истинска Сила.

Който не разбира Дао, никога не може да бъде Чист.

Можеш ли да отделиш от себе си това, което е ненужно? Това е безпокойството.

Само Мъдреците могат да разцъфтяват, без да увяхват.

Всяка работа, която не е вкоренена в Дао, е провал. Няма значение дали тя ще ти донесе милиарди, или усмивки, или щастлив живот – това е огромен провал.

Мъдреците не се подчиняват на безполезни закони, човешки закони.

Бедствие може да има само за този, който го очаква. Който го сее, той го очаква.

Мъдрецът е строг, но сърдечен.

Дао дава на всички същества посоката, по която те трябва да се изправят.

На Пътя се цени способността да се изменяш. (Сещам се, питали Учителя: „Учителю, докога ще чакаме промените?“. „Ами щом ги чакате, няма да има промени.“ Просто трябва ти да се промениш, няма какво да чакаш. Ако чакаш, закъснял си.)

Пътят на Мъдреците се състои в Смирението, което никой не може да покори. (Никой въобще не може да воюва със смирен човек – него го няма: няма с кого да се воюва.)

Търсенето на това, което е правилно, не е още търсене на Истината. Истината е по-дълбока от всяка правилност – включително и от всяка правда. Тези, които търсят Правдата, пак са заблудени. Но тези, които търсят Истината, освен че Истината ще им се разкрие и ще ги обучи, тя ще им покаже след време кое наистина е Правда и кое не е. Но само Истината може да даде това различаване.

Тези, които имат Дао в себе си, не се безпокоят за световния хаос. Когато става въпрос за световния хаос, даосите танцуват.

Най-големият успех е за нищо да не се безпокоиш. Но това не означава безразличие – а овладяване на себе си.

Пустотата означава, че Дао не съдържа в себе си никакъв товар, т.е. Бог е много лек. И ако си в Него, и най-тежките събития имат нещо леко, нещо приятно, нещо магнетично.

Лао Дзъ казва: Това, което живее, е вече мъртво; това, което умира, отдавна е умряло. Само Дао живее. Ето защо аз не се тревожа. Живите се тревожат, умрелите се тревожат, но аз не се тревожа. Който не познава тревогата познава Дао.

Идея от Лао Дзъ: Вървя напред и все виждам Дао, тръгвам назад и пак виждам Дао, гледам небето и Дао ми се усмихва, взирам се в земята и Дао ми се радва. Казвам си: навсякъде е Дао, няма свобода за мене. Ето това наричам освобождение.

Лао Дзъ казва: Който живее праведно, в него няма място за смъртта.

БЕЛИЯТ КОН Е СИМВОЛ НА ОБЛАГОРОДЕНАТА И ЧИСТА ЕНЕРГИЯ, ЧРЕЗ КОЯТО ЧОВЕК СЕ ВРЪЩА В СВОЯ ЦЕНТЪР

Първо, конят е израз на един иносказателен език на природата. Той символизира Благородството на Пътя, който трябва да се извърви от човешкото съзнание.

В Даоското Учение се казва: Белият кон не е кон, той е същество от Небитието. Той не е земна реалност. Според даосите: Силата на белия кон се състои в това, че той се отзовава на Безкрайното. Това означава, че когато човек пусне корените си в Безкрайното, той може да стане благороден. Докато делфинът символизира търсенето на тайните в подводните глъбини, то конят търси Тайните в Безкрайността. Поради тази причина Белият кон не е вече кон и затова той се трансформира в невидимия свят като една светеща енергия.

Тука искам да ви кажа: в Духовния свят конят и животните нямат духовно тяло. Те се връщат в един светещ център, който се нарича Централна Монада, която се управлява от Архангелите. Значи: в Духовния свят конят няма духовно тяло, той се връща в този център – Централна Монада – която се управлява от Архангели.

И конят, и делфинът са разбрали, че истинското жертвоприношение е процес навътре. Това означава, че този, който търси външни пътища, няма да узрее за Пътя на Дао и няма да узрее за сиянието на белия цвят, защото това сияние идва отвътре.

Великият Път е вътрешен и такъв е стремежът на белия кон – Единство с Небитието. Белият кон е насочен извън границите на света.

Когато говорим за другите коне, искам да ви кажа, че те символизират човешкия ум – например червеният кон. И когато ви казвам, че Белият кон е насочен извън границите на света, това означава, че човек трябва да надрасне своите граници, границите на ума. Безсмъртието се намира извън границите на ума.

Другият важен момент е следният: Белият кон е идея на Пустотата, затова той не се ражда в света, а само присъства и малцина знаят Тайната на неговото присъствие.

Конят е един символичен посредник, чрез който се постига Пустотата. Посредниците, чрез които се постига Пустотата, са тънката енергия и Пределната Целеустременост. Тези две думи – Пределната Целеустременост – имат специално значение в Тайното Учение на Дао, те се смятат за най-важното, чрез което се постига истинският Път.

Лао Дзъ казва: Главното в движението е Покоят. Понеже главното е Покоят, това означава, че това движение е устремено към сливането с Истината.

В Даосизма се казва, че: Колелото се върти, защото оста му е неподвижна. Това означава, че движението трябва да има нещо, на което да разчита. Тоест: ако човек има постоянна Любов, той има на какво да разчита. От друга страна, само в състояние на покой и неизменност човек може да придобие своята истинска природа. В този смисъл движението е Път към Покоя, а Покоят е Път към най-вътрешната Реалност – Великата Пустота.

Да сънуваш, че яздиш бял кон, това е един от най-великите символи, защото белият кон това е облагородената и чиста енергия, чрез която човек се връща в своя Център. Белият кон символизира Чистотата и динамиката на енергията.

КОЙТО ЛЕТИ ВИСОКО, ВИЖДА ЯСНО – ОКУЛТЕН СИМВОЛ НА ВОЛЯТА

Скритият символ на планината е, че тя е нещо несътворено. Когато Учителят е ходил на Рила, той е имал идея. Когато ти отиваш на Рила и мислиш, че постигаш нещо, това е бягство. А сега не е време за бягство. За учениците сега светът е пълен с възможности за едно велико необятно израстване.

Лао Дзъ казва: Дао е принципът на всяко едно движение и на живота.

Обикновените хора се движат от други хора. А животът на Посветените не се движи от други хора. Посветеният сам контролира съдбата и живота си. Животът се управлява преди всичко чрез контрол. Контрол – то е едно от имената на Духа.

В контрола се намира най-висшето движение.

Волята може да направи най-могъщото вътрешно движение.

Който лети високо, вижда ясно (окултен символ на волята).

Лао Дзъ казва: Дао е причина на всички същества и прояви. Дао ги произвежда.

Полетът към високото има отношение към волята. Ангелите нямат крила, но имат тази воля, която символизира крилата.

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЧОВЕКА И ДАО СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ТЪНКАТА ЕНЕРГИЯ, Т.Е. ОТ ДЪЛБОКОТО РАЗБИРАНЕ

НАЙ-ДЪЛБОКАТА МЪДРОСТ МОЖЕШ ДА Я НАМЕРИШ В СЕБЕ СИ, В СВОЕТО СКРИТО СЪЗНАНИЕ – НЕ В НАУКА, НЕ В РЕЛИГИЯ И СВЕЩЕНИ ПИСАНИЯ

Чрез Тишината на Дао човек навлиза в собствената си Вечност. Когато не работиш с Пустотата, ти правиш много усилия и се изхабяваш, в случая: когато не работиш с Безкористна Любов. Щом работиш с Пустотата, ти се съхраняваш. Това означава, че всеки човек трябва да намери тази професия, която изключително много обича, за да може не само да се самосъхранява, но и да влезе в една по-висока степен на развитие.

Който забогатява без Дао, се домогва до жестока самотност и никой не милее за него. Това означава, че извън Дао всяко богатство е извор на тревоги и безпокойства. От друга страна, това означава, че Дао е опасно за всеки, който забогатява, без да познава Законите на Пустотата.

За да разбереш Дао, трябва да живееш истинския живот, т.е. трябва да имаш правилна ориентация в живота.

Според Даосите, за да бъдеш щедър, трябва да бъдеш беден. (Звучи малко особено, но това се потвърждава и от Учителя, и от много други Школи.)

Пътят е това, което постоянно прояснява Дао. Според Даосите: да нямаш знание – ето Пътя навътре, а да имаш знание – ето пътя навън.

Между знание и Мъдрост има голяма разлика. Едното води към безпътица и към смъртта, а другото – Мъдростта е сродна с Вечността. Понеже Дао ги е обединило в един Път.

В този път – навън, мнозина са се изгубили. Ето защо е казано в Даоското Учение: Незнанието е Дълбоко, а знанието е повърхностно. Всичко това означава, че ние знаем, благодарение на незнанието и Не-деянието. В това число влиза и Смирението. Ние не знаем благодарение на знанието. Понеже знаещият не знае, затова той няма Път. И с всеки изминат ден той изгубва все повече себе си. Понеже знаещият знае, той живее без Дао, а това означава, че неговото знание е заблудено. Всеки, който се е заблудил в знанието, няма Път.

Ще обясня нещо за Тайната на Пътя, понеже това се изплъзва на всички знаещи, на всички, които са заблудени и от знанието, и от религията: Пътят е незрим. И ако ние нещо виждаме, това означава, че това не е Пътят. Понеже Дао е самият Път, това означава, че Пътят е Безпределен и никой не може да го предвижда. Защото това, което се ръководи от Дао, е Безпределно и Необятно.

За Пътя нищо не може да се каже и за него никой не може да има мнение. Защото, според Лао Дзъ: Пътят няма име и това е така, защото Пътят е стаен в Безкрайността. А кой е този, който може да предвижда Безкрайността? Ето защо Лао Дзъ казва, че: Ясновидството е винаги повърхностно и винаги външно. И според него всеки, който иска да мине за ясновидец, става фалшив и нереален, става повърхностен.

Да се отговори на въпроса за Пътя, значи да не се знае Пътят. Според Даоското Учение за Пътя не можеш да питаш и ако сгрешиш да питаш, няма да получиш реален отговор. Това означава, че всеки въпрос, който е насочен към Безпределното и Необяснимото, значи да си попитал напразно. По друг начин казано: Да се отговори там, където няма отговор, значи да се изгуби вътрешното, Дълбокото, т.е. Тънката енергия. От друга страна, това означава, че този, който е загубил вътрешното, пита напразно. И такъв човек, който търси знанието, не може да забележи Великото Начало в себе си. И колкото повече пита, толкова повече го изгубва, защото питането е отделяне, питането е заблудено знание на ума. Когато ученикът няма въпроси, той се приближава до Истината. Когато ученикът и Учителят изчезнат в Пустотата, те се срещат.

Пак ще се върна към сложния въпрос, става въпрос за Не-деянието, т.е. така да постъпваш, както Истината постъпва, както безкористната Любов постъпва – необвързано.

Чрез Не-деянието Даосът навлиза в Покой, а чрез действията си – в Равновесие. Това означава, че в Покоя има Дълбочина, а в Равновесието – Разумност. Да живееш в Покоя и в Равновесието, значи да бъдеш Даос, Мъдрец.

Да бъдеш Даос, това означава постоянно да претворяваш своя Път. Това означава, че Даосизмът не е теория, не е Учение, а практика, т.е. Път на вътрешната работа, т.е. вътрешните деяния, които са специфичен подход към Истината. Искам да кажа: Даосът е изключително буден за своите вътрешни деяния и затова той има специфичен подход към Истината. Даосът не търси отвлечената истина, а вътрешната Истина и той я намира. Даосът знае, че Мъдростта на Дао се намира в правилната ориентация на живота. А всичко налично за Даоса се намира в Пустотата.

Според Даоското Учение: Който е изучавал мълчанието на Дао, само той може да говори. И тогава неговото говорене става Път за съществата. Защо? Защото тогава Дао се влива в неговото говорене и това е така, понеже Даосът е уважил мълчанието на Истината, т.е. мълчанието на Пътя. Дълбокото мълчание – това е самото Дао, скритото Дао, което дава своята аура на говоренето. След като Даосът е уважил мълчанието, т.е. след като му е посветил своята Тънка енергия, тогава сиянието на мълчанието се превръща в говорене. Това говорене е също част от Даоския Път.

Според даосите: човекът е Вечна проява на Безкрайността. Това означава, че всички случаи в своя живот човек трябва да ги разглежда от Вечната си гледна точка.

Когато Дао е в човека, тогава неговото тяло се превръща в Свещен Космос. И тогава Вечността се пренася в човека. И тогава човек става дарен с Мъдростта на Дао. Вечността и Мъдростта са много близки – те са свързани от Дао в един Вечен Път.

Връзката между човека и Дао, т.е. между човека и Истината, се определя от тънката енергия, т.е. от Дълбокото Разбиране на човека. Това означава, че най-дълбоката Мъдрост можеш да я намериш в себе си, в своето Скрито Съзнание. Значи: не в науката, не в религията – отивам още по-нататък – не в свещените книги, а в своето Скрито Съзнание. По-нататък в други лекции ще ви обясня, че на Мъдрост не може да те научи и Учителя, той може да ти покаже пътища, но той не може да ти предаде тази Дълбока Мъдрост. Той има друга Мисия.

Съзнанието, което успее да направи своите възприятия Пустота, достига до Мъдростта – това е личен Път. Това означава, че Дълбокото Знание се постига, когато външното съзнание за явленията е отхвърлено. Само тогава човек навлиза навътре и ако успее да навлезе там, където няма вибрации, т.е. в Нищото, тогава той ще се домогне до знанието, което му трябва, т.е. Истинското, Реалното знание. Иначе ще получи заблуденото знание – това е знанието на ума, знанието на света.

По друг начин казано: от отношението ти към Истината, зависи твоят Път. Твоето отношение е твоят Път.

В тази връзка искам да ви кажа, че Дао дава на човека нещо много повече от себепознанието.

Който търси Дао, търси Безпределност, а това е името на Пътя.

В Даоското Учение се казва: Дао Вечно се възвръща към самото себе си, а възвръщането означава нов разцвет на жизнената сила, нов разцвет на енергията. В Дао не се цени умното, доброто и красивото, а Вечното. Защо? Защото с умното можеш да живееш само за кратко време, а с Дао животът е Безпределен.

ДАОСЪТ

ДАО Е ВЕЧЕН ПРОЦЕС, ВЕЧНА ТАЙНА И ВЕЧЕН ПЪТ

Общо мнение е и то е така: Дао означава Път. Но тази дума си има свой шифър и своя тайна. Това е дума с много особено значение. Ще обясня. Дао означава Безпределен Път, вечно и неизмеримо усъвършенстване. Това няма нищо общо със съвършенството. Пак ще обясня. Дао означава Безпределен Път, или Вечен Път, на човешкото самоусъвършенстване и това е такова усъвършенстване, което е над самото съвършенство. Значи тази дума е такъв Път, че надминава пределите на думата съвършенство. Това означава: при самоусъвършенстването не се спирай никога, защото Дао е вечен процес, Вечна Тайна и Вечен Път. Има много ученици, които са се застояли в четвъртото тяло и не могат да се развиват. Някои пък са постигнали себепознание в петото тяло и са останали там, което е също много тънка грешка, и не могат да познаят дълбочината на Учителя – остават в един много хубав живот, но ограничени. Всичко това означава, че сърцето, според даосите, трябва да измине един много дълъг Път, за да стане носител на Дао, т.е. на истинския живот.

Дао се отчуждава от застоя в съвършенството. Това означава, че ако постигнеш една степен на съвършенство, има следваща, ако ти спреш, оставаш в застой, тръгваш назад. Значи, ако стигнеш една степен на съвършенство, трябва да знаеш, че винаги има следваща, иначе се връщаш назад, защото Дао е Път, при който животът не търпи никакъв застой. После Лао Дзъ казва: Този, който познава Пътя, неговото обкръжение е неведом Покой (една много дълбока дума в даоската мъдрост – Покой, защото покоят се намира в петото тяло). И ако човек не е постигнал дълбок душевен Покой, при всички условия на живота, той не може да се развива, може само да работи върху себе си (качество на четвъртото тяло и на третото), но той не може да се развива реално, той не може да проникне в Реалността. Значи при петото тяло на човека обкръжението му е неведом Покой и постоянна радост. Това не означава, че постоянно се усмихва. Не, това е вътрешен въпрос, даже рядко се усмихва, но това е постоянна радост в Дао. После Лао Дзъ казва, че: съблюдаването на Истината е по-високо от всяко учение.

ТЪНКАТА ЕНЕРГИЯ В ЧОВЕКА Е ЖИВАТА ВОДА. ТЪНКАТА ЕНЕРГИЯ В ЧОВЕКА Е ЗАКЛЮЧЕНОТО СВОЙСТВО НА ДАО

Във водата има човеколюбие. Ето защо тя може да измие нечистото в човека, тя му подава ръка.

Лао Дзъ казва, че: Хората се стремят към върховете, а водата се стреми надолу – това е поради нейната скромност. Скромността се явява като място, където Дао пребивава, където Дао може да живее.

Водата се събира в ниски и скромни места – ето защо тя управлява хората и живота.

Водата е опората на всички същества.

Водата е произлязла от Тънката Енергия на Дао. А най-тънката и чиста енергия представлява Небитие – Абсолютната Реалност.

Небитието е скромно и естествено, защото то е Дълбоката Основа. Всичко това означава, че човекът е вода и се ражда от течност, която е вода. (Тука става въпрос – само загатвам – че когато мъжът и жената се слеят, те образуват от своята тънка енергия и тънка течност. Тази течност е вода, от която произлиза животът.)

Водата е елемент на Тънката Енергия, елемент на Дао. По друг начин казано: Тънката Енергия в човека е Живата вода. Тънката Енергия в човека е заключеното свойство на Дао.

Дао е заключеното свойство в човека – То е скритата стихия, скритото Небитие. Това Небитие е Пустотата, а тя е скритото Не-деяние. И според Лао Дзъ: Това е Не-деянието, което върши всичко. Дао е единственото битие и Небитие.

(Ще ви кажа нещо във връзка с рибите, това е символ, който е свързан и с човека.)

Риба, която нарушава законите на Дао, умира в морето или извън морето – все е гибел. Това е Законът на Дао. Когато рибата обича морето и нарушава Законите на Дао, тя умира в морето. Когато рибата не обича морето и нарушава Законите на Дао, тя умира извън морето (на български език казано: умира на чист въздух) – все е гибел. Такъв е Законът на Дао. Едната риба трябва да потъне във водата и да изучава дълбокото значение на водата, а другата риба трябва да изучава света извън водата – друго измерение на Дао.

Когато Дао е в човека, законите не могат да го накажат, защото Дао е естествено, а законът е неестествен. Законите на Дао подготвят нещастие за глупавия, който се е отделил от Дао чрез произвол, защото произволът е неестествен.

ЦЕЛТА НА ЦАРСТВЕНОТО БОЙНО ИЗКУСТВО ГОШУ Е РАЖДАНЕТО НА ИСТИНСКИЯ ЧОВЕК

ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ, ПОСВЕТЕН В ГОШУ, ПОБЕЖДАВА БЕЗ ДА ДЕЙСТВА

Тайната на бойните изкуства е скрита в съкровището на сърцето – така казват истинските Учители. Истинското бойно изкуство може да пребивава само в една умъдрена Душа. Това изкуство е скрито най-вече в облика на поведението на човека. А истинският облик идва от една тайна традиция, която се нарича чжен чуан.

Обликът на поведението е свързан с тайната на вечния живот. Терминът У-шу, който малко или много е погрешен, е влязъл в обръщение в по-новото време и съдържа в себе си повече техника, действия, но това е по-външна терминология и станала вече по-външен път за над 90% от тези, които се обучават, заедно с учителите. По-старата, истинската дума е Гошу, означава царствено изкуство. Защо царствено? Защото става въпрос за завръщане в Първичния живот.

Гошу е преподаване не на техники, а на просветления живот. Целта на тайната традиция чжен чуан е постигане на жизнената правда във вътрешното пространство на човека, което означава, че чрез тази традиция човек се завръща в прачовека.

Външният ученик търси външни постижения, вътрешният ученик търси вен-гун, постижение във вътрешния покой. Учителят Чен казва, че съвременното У-шу е в упадък, тъй като то се занимава много с техники и укрепване на здравето. Разбира се, и това си има някакво място, но не е това традицията – духовната, чистата традиция. Днешното У-шу е упражнения, правила, техники, методи и накрая същността я няма, защото е изпусната традицията чжен чуан, т.е. истинската духовна традиция. Същността на тази традиция е реализиране на Пълнотата. Това е цялата същност на тази традиция – реализиране на Пълнотата.

В тези времена на Гошу само Учители, които са имали Великата Пълнота, е можело да ръководят; другите са нямали право да ръководят. Според тази традиция: истинският воин трябва да придобие своята истинска добродетел, наречена де. Но какво е китайското разбиране за добродетел? То няма нищо общо с морала и с неговото невежество, тъй като моралът не знае нищо за Пустотата. Един морален човек не знае нищо за Пустотата. Аз зная такива морални в София, срещнахме се; в името на морала той е готов да избива наред хора, за да защитава някакъв морал.

Пустотата – това е сияещият в тайната си човек. Това е Великата Пълнота, за която сътвореният човек най-много нещичко да е чувал. А моралният човек и да е чувал, просто не знае. Това означава, че истинското бойно изкуство се открива зад пределите на това изкуство, зад пределите на самото бойно изкуство, то е отзад.

Според чжен чуан: за мъдрия реалността обладава двойно дъно, така го наричат те – двойно дъно. Т.е. зад реалността има нещо по-вътрешно и по-съкровено. Именно то трябва да се открие. Традицията те учи да живееш в своята Сърцевина, а това означава навлизане в Дао – не в техники, а навлизане в Дао, в Буда и така нататък. Важното е да откриеш не бойното изкуство и не техниката, а да откриеш себе си.

Победата над живота не е въпрос на техника; победата над живота е въпрос на и-ци – казано по друг начин, чистата енергия, единната енергия.

Казват истинските Учители: Човек трябва да отглежда енергията си, да я обучава, да я развива – това е Пътят към себе си. Иска се голяма жажда за опознаване на себе си. Това е една много голяма любов към себе си. Това означава да намериш входа към Дълбините в себе си. Това, което ще видиш в себе си, е изумително. Тогава вече ти можеш да станеш прекрасен в себе си. Това е Чистото Съзнание, което открива Истината в себе си – това е традицията чжен чуан.

В китайския будизъм това е изразено така: Вливане на чистата вода в чиста вода. Значи две чисти води се срещат.

Идеалът на китайския мъдрец е много странен. Той не е нито знания, нито творчество; той не иска да оставя следи. Висшата цел на китайския мъдрец е храненето: той иска да се храни с целостта на живота. Той умее да вкусва самия живот, неговата най-тънка ци – жизнена енергия. Той вкусва най-тънките субстанции на този живот, същността му. Става въпрос за истинския, а не за поляризирания живот. Той ги улавя със своята Пустота. Той умее да се наслаждава на живота в неговия първосъздаден, първичен вид.

И така, целта на бойното изкуство Гошу е раждането на истинския човек. И той не се храни от техники, упражнения, а от великата си сърдечност, т.е. той се храни отвътре. Истинският Учител, посветен в Гошу, побеждава, без да действа. Даосите са много странни, но носят една от най-дълбоките мъдрости в света. Казват: По време на война побеждава този, който не действа. Как ще убедиш света да отидат на война, да си вземат оръжието, пък да не действат. Съвсем недопустимо, но това са древните, дълбоки правила. Той е станал вече самата Истинност, самата Правда. Той е постигнал истинския живот. А какво е животът? За мъдрия истинският живот е среща на Пустотата с Пустотата, т.е. Чистотата с Чистотата, или Пълнотата с Великата Пълнота.