Елеазар Хараш

ДАО –
ДРЕВНИЯТ ПЪТ

Варна, 2021 г.

Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.

Елеазар Хараш, 2021

ПРЕДГОВОР

Тънкото Дао

Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света.

Дао е леко, защото в Дао няма земя.

Дао живее в себе си, в чудния си разкош.

Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив.

Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо.

Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив?

Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял.

Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува.

Който има Дао, смъртта му свети още тук.

Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има.

Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, защото само Дао е живо.

Когато живее, Дао е живо. Когато умира, Дао е живо. Тогава къде е Дао? В Неуловимото.

Който е уловил Дао, нека да знае, че е уловен.

Казах на Дао: „Искам да си ми приятел“. Дао ми каза: „Но няма да можеш да ме виждаш“. Казах му: „Аз отдавна не те виждам и това е радостта ми“.

Дао е заживяло в мен, поради голямото ми неразбиране. Нямаше какво друго да дам на Дао, но Дао ме разбра.

Дао ми даде себе си, защото се бях изгубил.

Дао е Неизречена Съкровеност и затова не Го изричам. Скрил съм Дао в Безмълвието си, но не знам какво прави То там.

Дао е сърцето ми, тогава къде е моето сърце?

Дао е нещото в кръвта ми, къде е кръвта ми? Не знам.

Влюбих се в Дао, защото не можах да Го разбера.

Търсачът на Дао открива отсъствието на Дао и се преизпълва... Така сърцето ми стана препълнено.

Още когато започнах да търся Дао, знаех, че Дао ще ме намери.

Дао ме научи на Нероденост, а аз все още се чудя защо се родих.

Веднъж Дао ми каза: „Аз винаги съм тук, а ти къде си?“. Аз му казах: „Аз съм в Незнайното“. А Дао ми каза: „Значи сме приятели“.

Веднъж Дао ми каза: „Ако не ме виждаш, все ще ме имаш“. Казах му: „Отсъствай, за да те виждам“.

Когато съм в Дао, имам сърце. Когато съм без Дао, имам Лекота – Дао ми я подари.

Дао няма история, защото това би нарушило Тишината.

Лао Дзъ няма история. Той има Дао. За какво му е история?

Веднъж Дао ми каза: „Искаш ли да съм до теб?“. Казах му: „Не. Искам да си в мен и тогава ще си до мен...“ и Дао се съгласи.

Веднъж попитах Дао: „Трябва ли да се владея?“. Дао ми каза: „Не. Трябва само да ме имаш и тогава ще имаш Владетеля“.

Елеазар Хараш

ДАО И ЛАО ДЗЪ

„ДАО ДЪ ДЗИН“ Е КИТАЙСКАТА БИБЛИЯ – РЪКОВОДСТВО ЗА БЕЗСМЪРТИЕ

Книгата на Лао Дзъ е наречена още Китайската Библия. Преводът на неговата книга е „Древният Път“. Това е чисто ръководство за безсмъртие. Това е необикновена книга, с невероятна енергия. Главното послание на тази книга е просто: работи с Дао и всичко ще се устрои. Мога да го кажа по друг начин: Отдай живота си на Бога и няма какво да устройваш в живота си, тоест: отдай се на Бога и няма нужда да устройваш живота си, защото само Дао може да го устрои както трябва, ти не можеш.

Това Учение е просто, но ще си остане загадъчно, мистично и непознаваемо докрай. И това именно е много красиво, защото краят му не може да се улови, понеже Дао е Безкрайно.

Това е централната Мистична книга на древен Китай, а Дао е центърът на това Древно, Мистично Учение. Многобройни преводи, многобройни варианти, но Тайната си остава...

Лао Дзъ е Бездна на Дао, Бездна от дълбини.

Лао Дзъ е Пазител на архивите на Тайното Знание. Докато Конфуций е личност (казано по друг начин: бедна история), то Лао Дзъ не е нито личност, нито индивидуалност. Лао Дзъ като говори, засенчва и себе си, за да блести Дао.

Книгата „Дао дъ дзин“ – „Древният Път“ – е вечна книга, нищо общо с времето и света. Това е Чиста Мъдрост. Главната идея на тази Мистична книга е, че всеки трябва да отстъпи живота си на Дао. Тука няма никаква религия, никаква наука, никаква философия. Всички те са без значение, защото всичко трябва да стане Път за Дао.

Това е особена книга, в която трябва много дълбоко да се вслушаш, за да откриеш скритото мълчание. Това мълчание е като Пустотата, като Нищото, т.е. като Безкрайността. Нищото, което вмества в себе си истинския живот.

Думата „Път“ в тази книга е символична и тя означава самодостатъчност. А от друга страна, „Път“ означава да пребиваваш в състояние на самопревръщане. И още: Пътят означава потопяване в Лекотата на живота, в будното безгрижие. Тука говори бащата на китайската мистика, защото Лао Дзъ е принцип, първоначало на всичко съществуващо, просто защото Великото Дао се е трансформирало в него. Самото Дао е слязло и вика хората в своята Безкрайност.

Чрез Лао Дзъ ни говори самото Дао, докато чрез Конфуций говори Дървото за познанието на доброто и злото.

Лао Дзъ е мълчалив. Той е минал през девет големи вътрешни превъплъщения и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.

Според Конфуций важното е стремежът към хуманност и ритуали. Но какво казва Лао Дзъ? Според него тези ценности са белег за крах на личността, провал, белег за провал и наистина вместо Дао да търсиш хуманност, означава да си се провалил. И сега искаш да се възстановиш, само че то не става с хуманност, а става с Дао.

Дао е Мярката, а не хуманността. Тука само ще загатна: там, където Бог трябва да е строг, мекотата е много неуместна, просто тя няма място. Дао е Мярката, а не справедливостта на хората, особено пък човешката, пък и духовната. Дао е Мярката, Бог е Мярката.

Лао Дзъ е Древно Божество и Велик Странник. Никой не знае как е завършил животът на Лао Дзъ, защото той просто отива в Пустотата, в собствената си Безкрайност и затова той се изплъзва. Истинският човек е неуловим, той естествено си отива в своята Безкрайност, при Дао, в своя скрит дом.

Много трудно е да се обсъжда реалността или нереалността на човека от Пустотата. Той надраства и двете, тъй като той е човек на Пустотата. Разбира се, Лао Дзъ е живял и тук, на земята, но той е дишал съвсем друг въздух, въздуха на Безкрайността. Той е дишал само Дао и нищо друго. (Така че в кой свят живее, това е съвсем друг въпрос.)

Словата на Лао Дзъ са слова на Пустотата, на безкрая и в този смисъл той е мистично непостижим. Той е носител на Пустота – Великото Свещено Начало, което си е чисто свойство на божествата. Той е живял в голяма Чистота и Простота, но тази Чистота и Простота са есенцията на Великата Мъдрост. Той не е мислител, той е дълбинна Мъдрост.

Лао Дзъ, това е върховният китайски Гносис, върховното китайско Откровение. Да се разбере книгата на Лао Дзъ, „Книгата за Древния Път“, значи да се придобие безсмъртие.

Лао Дзъ се е родил в Пустотата и пак казвам, затова е трудно уловим. Той се ражда отвъд причини и следствия. Той е Изначален Господар на първичната енергия. Ето защо Лао Дзъ е наречен Стария, Стареца, защото е носител на изначална Мъдрост.

Според Стареца, според Лао Дзъ героизмът е нещо много излишно. Героизмът е винаги опасен и вреден, защото той развива съпротивата.

Казва: Като не оказваш съпротива, успяваш да устоиш. Ето ги неговите методи. Както и Учителя казва: Дяволът се побеждава без усилия, това е най-безпомощното същество, една сламка не може да мръдне. Но ако нямаш будност, вече е друго.

Лао Дзъ е същество от Мистерията, същество от Безкрая. Той е загадъчен като самото Дао. Лао Дзъ освен това е същество от Златния век, Първото време, времето на боговете, Изначалността. И дори когато е живял във външния Китай, когато е живял условно, той е чувствал себе си като същество от Мистичното време, от Първосътворението.

Едно от странните неща при Лао Дзъ е, че той не проповядва даже Истината (забележете!), той не проповядва Истината, която трябва да се разбере; той проповядва Истината, която не трябва да се разбере, тъй като тя е толкова безкрайна, че няма какво да разбираш, просто живей в нея.

ЛАО ДЗЪ Е ВЕЛИКАТА ДУША НА КИТАЙ. НЕ СЛУШАЙ СЛОВОТО, ЧУЙ ТИШИНАТА В НЕЩАТА, ЧУЙ БЕЗКРАЯТ

Лао Дзъ е изключително Велико Същество, Древно Божество.

Лао Дзъ е олицетворение на самото Дао. Той е съществувал преди възникването на вселената и затова е наречен Праотец.

Той казва:

Аз странствам в сърцето на изначалните неща, в живота на Дао.

Лао Дзъ обладава глас на мълния и безмълвие. Този Праотец на Китай, той е Великата Душа на Китай. Той е глас на великата Пустота и глас на самото Дао, т.е. Дао си е направило глас. Влязло е в него, заживяло е в това Божество и предава Учението за Себе Си. Чрез Лао Дзъ Дао говори за Себе Си.

Лао Дзъ издига над всичко две неща: Великата Пустота и у-вей, т.е. Не-деянието – непривързаното действие, или Чистото Действие. И наистина Дао се създава в човека, в съществата от у-вей, чистите действия. Мъдростта му е много тънка, естествена и мистична. И така, той казва:

Човекът не е роден да върши добрини. Той трябва да живее в хармония с Дао. – Много тънко казано! Много хора и досега страдат от своите добрини; други продължават да сеят добрини, от които ще получат карма, тъй като не познават Дао, не живеят в Бога, а пък правят добрини. Те не знаят последствията, както някои лекари лекуват болни – Бог не дава, пък те го лекуват; добре тогава, после ще има последствия, каквито те не очакват. Затова и Учителя казва: Когато правите добро, много внимавайте и питайте Бога. – Значи трябва да живее в хармония с Дао и само тогава може да върши всичко друго. Значи когато постигнеш хармония с Дао, с Истината, чак тогава вече ще имаш Мярка и ще знаеш кога да правиш добро.

Всички причини и последствия се дължат на отклоненията от Дао. Великото Дао е прямо и леко, но хората обичат околните пътища.

Лао Дзъ не е човек. Той е Дао. Той се е слял с Дао и затова Лао Дзъ присъства, но отсъства. Затова учените още спорят съществувал ли е, или не е съществувал. Той е над тези неща: той не съществува, даже и не отсъства – той е нещо по-дълбоко.

Казва: Всички слова са само отзвук на Тишината. – Това означава: Не слушай словото, чуй Тишината, чуй Тишината в нещата, чуй Безкрая. За Безкрая няма слова. Затова Дао няма слова, те са само отзвук.

Дао е само условно понятие на Безименното. Това Безименно е бездънно. Името е теснота, а безкраят е свобода.

И така, словото не може да предаде Безкрая, словото не може да предаде величието на Дао. Тишината е по-близо до Дао, по-близо до тази Истина и затова трябва да се търси Тишината, мълчанието в нещата, безмълвието в нещата – там е същността.

Мъдростта му:

Думите имат начало, делата имат същност.

Мъдрият не се грижи за живота си. (Тука не искам да обяснявам всички тези глупави борби за оцеляване, защото въпросът не е въобще борба за оцеляване, а за себепознание и познание на Дао.) Значи: Мъдрият не се грижи за живота си, затова и той живее. И защото не мисли за живота си и за делата си, те сами се уреждат. Просто не мисли, за да не им пречи. Той живее в Дао, а Дао знае как да урежда всичко.

Покоят е целта на движението.

Мъдрият се избавя от всичко излишно.

Който тръгва против Дао, ще загине преждевременно – значи: който тръгва против Дао, против Истината, ще загине преждевременно.

Постигналият Дао не използва войската, той използва Дао. – Никакви оръжия, никакви автомати, никакви саби, никакви сопи – той използва Дао (това аз го казвам) т.е. самият човек е вече оръжие. Дао в него е вече оръжие, и Истината.

Да прославяме победата, означава да се радваме на убийствата. Дао отрича победата. – Лао Дзъ отрича победата.

Няма по-голямо нещастие от неовладените страсти.

Няма по-голяма опасност от жаждата за богатство.

Мъдрият не вижда, а всичко разбира, бездейства, а всичко постига.

Висшето съвършенство изглежда вредно, но ползата от него е безкрайна.

Да останеш слаб, е могъщество. – Голяма тайна има да знаеш как да си слаб. Да усъвършенстваш себе си, това е искреност. Въобще това е методът: ако умееш да си слаб и смирен, Бог в тебе става силен.

Мъдрият всяко нещо приема като трудно и затова нищо не му е трудно. – Някои го приемат като лесно и може да стане много трудно. При Лао Дзъ е друго: приема като трудно и нищо не му е трудно, защото за Дао няма нищо трудно.

Трябва да се почва с това, което още го няма. – Вижте какви тайни, мъдри съвети, всеки да ги тълкува по своему!

Когато хората са отстранили великото Дао, появили се човечност и справедливост. – Човечност и справедливост са изкуствени неща. Те не могат реално да те ръководят. Дао е истинският ръководител и най-естественият Учител.

Когато човек действа неправилно, той изгубва Дао, т.е. той изгубва своя Път.

Следвам Дао, казва Лао Дзъ, но не Го придобивам. То ме придобива. – То не е наша работа, кога и как ще действа Дао – следвай Го и не Го придобивай!

Лао Дзъ е като Дао – непредсказуем. Той живее чрез Дао и няма нужда от други неща. Ще обясня: Дао е спуснало от Себе Си едно същество и го е нарекло Лао Дзъ. И чрез него говори, върши си работата и после си го поглъща отново в Себе Си.

Лао Дзъ е едновременно и мъдър, и прост. При него нещата са слети в едно – нито едното, нито другото, и двете. Мъдростта на Лао Дзъ е парадоксална. Тя е едновременно обща, особена, принадлежи на всички и противоречи на логиката.

Лао Дзъ не е Учение, Лао Дзъ е Откровение.

Казва: Който знае, знае малко. Който знае много, нищо не знае. Който умира, се радва на дълъг живот. – Прекрасна смърт – който умира, се радва на дълъг живот.

Безмълвието позволява да намериш Пътя си.

„ДАО ДЪ ДЗИН“ – КНИГА НА БЕЗМЪЛВИЕТО: ИЗРЕЧЕНОТО МЪЛЧАНИЕ

Лао Дзъ казва: Словото не може да каже много, но Тишината може. Според Лао Дзъ думата „Дао“ означава много неща, но най-вече означава една идея: Истинност. По-нататък ще се спра на неговата книга, защото тя има много преводи. Външните преводи на „Дао дъ дзин“ са примерно: „Книга за Пътя и неговата сила“, „Книга за Пътя и благодатта“, „Книга за добродетелите“ и т.н., все външни преводи. Самият Лао Дзъ също има три имена. Външните му имена означават Старецът, Старото Дете, Престарелият Старец и много други неща... Обаче едно от имената му – Ли Ер – означава Дълбокото Ухо, което е много важно. Освен това не означава Престарелият Старец, а Изначалният. И наистина той просто изнася Дао – Учението. Чрез него самото Дао изнася Учението за Истината.

Според Лао Дзъ думата „Дао“ означава Истинност, може да се замести с думата Истина, Съвършена Истина, Бог и т.н. Що е Дао? Едно определение на даоските мъдреци: Дао, това е вечно отсъстващата реалност. Истинското Дао се отличава по своето отсъствие. Това означава още, че истинският човек не показва себе си, толкова е смирен, толкова е скромен, неналичие. Китайците го наричат „неналичие“. Ако има наличие, той измества Бога, измества Истината и нещата се развалят.

Ако следваш Дао, когато стигнеш до върха, не спирай, защото Дао е безконечен Път, безконечно съвършенство. Дао надминава и съвършенството, според Лао Дзъ, то също е ограничение за Него.

Лао Дзъ казва: Ако станеш съвършен и спреш да следваш Дао, ще се окажеш много несъвършен.

Даосът нищо не отхвърля и с нищо не се отъждествява. Даосът не знае даже дали е жив, или мъртъв, но той познава Дао, познава Истината. А познавайки Дао, той живее в Чистотата на Духа, в реалността.

За Дао се казва следното: Само Дао не владее Себе Си, защото постоянно се изгубва в другите, То постоянно се дарява, за да могат хората да растат.

Даосът изгубва себе си в една бездънна одухотвореност, това е неговият Път. Който не следва Дао, т.е. Истината, ще бъде погубен от своето неразбиране. А какво означава разбиране? Да имаш Дао в себе си, т.е.Истина, Истинност.

Пустотата никога не създава препятствия. Пустотата е най-древното качество, първосъщността на сърцето – говорим за Чистото Сърце. Това е Сърце, което няма желания, което живее в Дао. Пустотата е другото име на Чистотата, но тази дума обикновено смущава хората и затова някой път правим малки допълнения.

За славата даосите казват: Славата пасва най-много на душевно болни – тези, които търсят някаква слава, някакъв авторитет, те стават душевно болни, те вече са.

Според даосите всичко е Дао и бедността е Дао и тук обясняват каква привилегия е бедността. Разбира се, и богатството е привилегия, и бедността, всичко е привилегия.

Аз съм ви казвал какво е казвал Учителя за бедността: Ако обувките ти са скъсани, не се оплаквай, не казвай, че са скъсани, а кажи, че те се проветряват – това е особен начин на мислене, при който никога не можеш да пропаднеш, става въпрос вътрешно, в съзнанието си.

Какво казват даосите: Бедността е Дао, това е Пътят, по който можеш да забогатееш с Истинност – разбира се, ако си буден. Бедността е движеща сила към разбирането на Истинността на Дао. Това е един шанс не да завиждаш и да мислиш за други неща, а да се движиш към Истинността на Дао. Според даосите бедният е облагодетелстван да се движи към Истинността на Дао.

Даосите казват, че Лао Дзъ е написал „Книга на безмълвието“. Казва се, че той е произнесъл Пет хиляди слова на мълчанието. Наистина неговата книга се казва така: „Пет хиляди слова на мълчанието“, но според даосите. Другият превод е „Сияещото безмълвие“ – това е истинският превод на „Дао дъ дзин“. Може да се преведе още и така: Учение за Съкровеното, Учение за Небитието, Учение за Пустотата, което всъщност е най-голямата Пълнота. По друг начин казано: Учението на Лао Дзъ се намира в неизреченото. Когато изследвах много Лао Дзъ, разбрах, че той не говори това, което мисли. Той говори това, което мълчи – такъв е неговият стил. Той има и друга книга, която много хора не я знаят.

Лао Дзъ говори не мислейки, той говори немислимото. Неговата проповед е мълчанието между думите. Например чували сте тази негова идея: Дао, което е Дао, не е Дао и Дао, което не е Дао, е Дао. Даосите го превеждат така, това означава, че думите са излишни и остава между тях Тишината. Който може да улови Тишината, може да расте. Който не може да улови Тишината, той се хваща за тези противоречия: кокошката или яйцето... – и цял живот има противоречия. Неговата проповед – на Лао Дзъ – е мълчанието, а не думите. Думите той ги е казал като компромис, по съвсем друга причина и между другото. Неговата книга е наречена „Изреченото мълчание“ – така я наричат даосите, по най-правилния начин.

Тук трябва да уточним: той говори чрез мълчанието, държи повече на мълчанието, но цени Словото. Според Лао Дзъ: Само мълчанието може да придаде значение на словото. Ако този, който говори, притежава дълбоката Тишина, неговите думи докосват Душите, той прониква, ако има реална, дълбока Тишина в себе си. Ако няма Тишина, думите му са плитки и мълчанието му е плитко.

Без мълчанието не можеш да проникнеш в Тайната на думите, в Тайната на Словото. Мълчанието също се преподава като наука. Знаете: в Древните Школи начинаещите ученици по две, три, по пет години, много години са се обучавали в мълчание.

Дао е мълчаливо Слово и затова Дао, което е изречено, Лао Дзъ казва, че не е истинско Дао. Дао се намира в неизреченото. Ако се движиш по Пътя на Дао, тогава времето ти ще съвпада с Вечността, т.е. ти си намерил своя Път. Думата „Път“ също е много по-дълбока, отколкото изглежда.

От друга гледна точка, за Лао Дзъ не Словото е съществено, а Искреността, Искреността на Словото. Словото е значимо, когато е Искрено. Специално китайските мъдреци и даоси държат много на Искреността. Те смятат, че без нея човек не може да стигне до себе си. Щом не е искрен към себе си и към другите, не може да се развива. Такъв подход имат и египтяните. Например думата „геб“ означава „земя“, в речниците пише „земя“, но тя има друго значение. Според древните египтяни думата „геб“ означава „тяло на божество“ и много внимателно трябва да стъпваш по това тяло, по тази земя... (Ако се изплюеш, забрави за развитие, духовност, идеи, богове и въобще Път... Едно изплюване решава въпроса – значи нямаш връзка със същественото. Смятайте за какви отношения говорим и за какъв подход!)

Когато Дао проговори, Словото Му се превръща в мълчание, т.е. в Дълбочина. Защото Дао е Неизразимо, а Словото Му е отблясък. Неизразимото, според Лао Дзъ, си съвпада с Дао. Където Дао Го няма, думите боледуват. Разбира се, и този, който ги произнася, който няма Бог в себе си, също думите му боледуват и той с тях.

В Абсолютната Тишина на Дао даже и най-малкият шепот е като гръм. Нещо подобно казва и Учителя: Човешкият език, в сравнение с ангелския, е като гръмотевици – дори и внимателно да говори човек.

Дао утвърждава Неизразимото, Съкровеното, а това е Вечното, Неизменното. Интересното е, че на китайски език думата „син“ означава „Искреност“, преведено приблизително означава следното: Само искреният реализира себе си.

Според Лао Дзъ: Пустотата е единствената Пълнота – той я нарича „Сияещата Бездна“, говорим за Бездна от Одухотвореност. Който следва Дао, без да Го разбира, той вечно се обогатява. Понеже някои искат да разберат окончателната Истина и изпадат в капан. Следвай Истината, без да искаш да я разбереш. Значи: който иска да се ограничава, може да го прави, но Истината трябва да се следва, без да искаш да я разбереш. Все повече да се приближаваш до нея, все повече да се сливаш, но да не искаш да я разбереш. Не можеш да издържиш, ако искаш да я разбереш.

Даосите казват, че Лао Дзъ всичко казва, преди да си е отворил устата – такъв е неговият стил.

Един мъдрец на сто метра виждал върха на игла, много остро зрение, много специално. Но веднъж Дао му казало:

– Ти си сляп.

Той казал:

– Как така съм сляп?

Дао му казало:

– Виждаш ли в тази малка, мътна река моята рибка?

Мъдрецът казал:

– Не.

– Ето защо казах, че си сляп. Аз я виждам, защото тя живее в моето сърце.

Това е една даоска случка.

ДАОСИТЕ СА МЪДРЕЦИ, ПРИНАДЛЕЖАЩИ НА УНИВЕРСАЛНАТА ПЪРВА СЛЪНЧЕВА РАСА, КОЯТО НЕ Е ПАДАЛА В ГРЯХ

ПРОРОЦИТЕ НА ДАО СЪЩЕСТВУВАТ, ЗА ДА ПРЕТВОРЯТ СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ В НЕВИДИМО ПРИСЪСТВИЕ ЗА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ

Лао Дзъ е един от Първоучителите на човечеството и един от Двадесет и четирите старци. Според Окултната Наука словата на Лао Дзъ са излъчена Тишина, което означава на даоски език, че истинското Слово е пълно с Тишина и Уединение.

Лао Дзъ казва: Моите слова се разбират толкова просто и толкова е просто да се изпълнят – но тези слова никой не може да ги разбере и никой не може да ги изпълни.

За даоския Мъдрец е казано следното: Той е постоянно обърнат към Източника на нещата. Защо? Защото това му помага в Тайната на незримото усъвършенстване. Това е един изключителен метод и затова Лао Дзъ казва: Дао е скрито в незримото. Той казва така: Ако Дао се покаже, виждаш Го, но не Го разбираш. И ако Дао не се покаже, не Го виждаш и пак не Го разбираш. Значи: Дао винаги е незримо. И Лао Дзъ казва: Следвай незримия Път!

Нещо много дълбоко в Даоското Учение е следното (за разлика от много учения): Лао Дзъ казва, че Дао не се намира и в опита, защото Дао е Безпределно, а опитът е ограничен. Значи Дао не може да се намира в опита, защото То щеше да бъде ограничено. По друг начин казано: Безпределното е извън опита и началото е безначално.

Другото, което казва Лао Дзъ и което е много дълбоко, е следното, той казва, че: Дао вечно се отклонява от Себе Си, от своята Същност, която е Абсолютната Пустота. По този начин при това слизане са създадени животът и смъртта, но Дао вечно се възвръща в Себе Си, защото То е самият Източник.

(Говорим за Дао, защото това е второто най-дълбоко Учение след Учителя.)

Дао е странна Реалност и пребивава там, където няма реалност.

Какво казва Лао Дзъ за даосите: Даосите идват в света само за да се върнат от него. Не да живеят, не да умрат, а само за да се завърнат, защото те носят една постоянна Пълнота в себе си и не е необходимо да живеят в този свят или да умират. Затова биографията на Лао Дзъ е много странна. Легендата казва, че 86 години е стоял в утробата на майка си (но не става въпрос за земна майка, а за майката утроба, т.е. Пустотата) и изведнъж се е родил възрастен, Мъдрец. Лао Дзъ означава „старото момче“ и това не е случайно. Легендата е много дълбока и тя има абсолютно реален смисъл, но в седмото тяло, което е много трудно да се разбере.

Идвайки в този свят, ако даосът бъде забелязан от тези, които жадуват за Истината, той ще им предаде енергия, ще им предаде Пълнота на живота, но не и учение. Даосите не се занимават с учение, защото наистина по-важното е Пълнотата на живота, целостта. Мислейки само за Дао, даосите носят в себе си неизповедимата Пълнота на живота и затова не се нуждаят от външен живот и от смърт. За даосите се казва, че те са странни хора, размишляващи за Безначалното Начало. Те са мъдреци, които са произлезли от Източника на Живота и никога не са го напускали, което означава, че те идват от Абсолютната Пустота и същевременно от онази древна универсална раса, наречена Всемирното Братство, която никога не е падала – това е непадналата раса, никога не е падала в грях, никога не е падала под влияние на светлината или тъмнината – Универсалната Първа Слънчева Раса.

Истинският даос, според Лао Дзъ, когато умира, в праха се слива със светлината (не говорим за външната светлина). И в многообразието на нещата на земята той постига Тайната на Безмълвието на Небето. Пророците на Дао съществуват, за да претворят своето съществуване в невидимо присъствие за своите ученици.

Традицията на Дао е много странна, тя се състои от странни хора и странна е дори самата мисъл за тях. Странно е самото им слово, защото за тях то не съществува. Наистина в Абсолютната Пустота (както ще видим после и в седмото тяло) молитвата отпада, има само Пълнота, такава голяма Пълнота, че нищо друго не може да се вмъкне. И затова Лао Дзъ в Древността е получил прозвището „тъмният учител“ – не е случайно. Това, което не може да бъде разбрано, е тъмнина за човек, който не иска да разбере нещо или когато просто не му дават да разбере. Например след време ще разберем, че смъртта е светлина, но този, който не знае как да я посрещне, този, който не знае как да мине през нея и да я трансформира, той не може да разбере, че в нея има скрита светлина. За Лао Дзъ се е казвало, че е „тъмният учител“, а вторият най-голям Отец на Даоското Учение Чжуан Цзъ, той пък казва за себе си следното: Всичките мои писания са нелепи и ненужни! Макар че е изнесъл нещо много дълбоко.

И наистина само Пълнотата е всичко. Това можем да го преведем по следния начин, че съзнанието на Дао съвпада само с Пълнотата – доколкото можем да говорим за съзнание, тъй като само до петата степен, до петото тяло има съзнание. Дао изпълва с радост Битието, но не напомня за себе си, както когато човек е здрав и не усеща здравето си. За водата Лао Дзъ казва, че тя е мека, защото това е качество на фината енергия. Водата е мека, защото това е качество на вътрешната енергия. И водата е твърда, защото енергията има и друго качество – изключителна сила, затова тя пробива камъка, защото тя е по-твърда от него.

Другият важен момент в това Велико Универсално Учение, Даосът казва: Моята съдба не се намира в звездите, нито на небесата, а в мен самия. Аз самият управлявам своята съдба, защото живея в Дао.

Когато Пустотата е слязла надолу, се е превърнала в Дух. – това е според Даоското Учение. Това е шестото тяло. Когато Духът е слязъл надолу, той се е превърнал в дихание. И когато диханието се е сгъстило, се е образувала формата, то е привлякло тези елементи, които са образували формата.

Другият важен момент: Когато човек придобие Дао (ние знаем, че Дао е друго име на Истината), Истината става за него свобода.

Лао Дзъ казва един много важен закон: За да бъдеш със себе си докрай, никога не трябва да изменяш на своята Пълнота, но трябва напълно да опустошиш себе си, т.е. напълно да се пречистиш от всичко излишно в себе си.