ДАО ДАВА ПЪТЯ СИ НА ЧИСТИТЕ. ДАО Е ФОРМА И ДУХ В ЕДНО НЕРАЗРИВНО ЕДИНСТВО

Дао е Учение за простотата. Всички неща са прости, когато влезеш в системата на Дао. Когато постигнеш Дао, вече не възникват тревоги и усложнения. Защо? Защото Дао прави тревогите радостни, а усложненията прави улеснения.

Чистото Сърце е велико изкуство. Само Чистото Сърце може да практикува Дао – другите се занимават, Чистото Сърце практикува.

Дао не е религия, Дао е Пустота, Безкрайност, Велика хармония. Дао, това е Чистият Път. Дао не е традиция, традицията е умъртвяване на живота. Даосът е в хармония с Безкрая, а не с традицията.

Нечистото живее натясно, като в гроб. Нечистото трупа ежедневно смърт. Чистото е дихание на Дао, ето защо на чистото се дава Път.

Който натрупва Дао, сиреч Бог и Истина, става Безкраен. Дао изпълва нещата, защото е пусто, защото е безкрайно.

Дао е цвете с невъобразимо ухание.

Не можеш да извървиш Дао, Пътят Му е Безкраен. Ако изпуснеш чистотата, Дао става опасно, започва да изглежда като безумно за тебе – това е за тебе, за да ти помогне. Щом си избрал нечистотата, Дао ще ти дари безумието.

Дао е мъдър дарител. Дао храни Чистото Сърце със своята Безкрайност.

Дао умее да живее в трудностите и това го прави леко, т.е. Дао съумява да влиза в трудностите и да ги прави леки. Без Дао трудното е трудно; с Дао трудното е леко – зависи дали си с него.

Дао не държи на щастието и затова го разпилява. Дао държи на Чистотата, Чистотата съхранява Дао. Ако сърцето е чисто, тогава Дао се изяснява в него.

Дао е форма и Дух в едно неразривно единство.

Дао не е слово, Дао само ползва словото като Път. Който няма Дао в себе си, за какво ще размишлява, какви медитации ще прави? Само едни медитации – за илюзиите. Илюзиите имат чар, Дао няма чар. Дао има Безкрайност и не се нуждае от илюзии. Без Дао те очакват многобройни илюзии.

В Чистотата изчезва земното и остава само Дао. Това означава, че Дао е и на Земята. Когато го няма земното, тогава Дао е ясно. Чистото няма възприятие за илюзиите.

Енергията е само дъщеря на Дао, Дао си играе с нея.

Дао е изтънчената глъбина на Пътя.

Който има Покой, той е в Дао.

При контакт с хората пази своето Дао и ще си винаги в покой. Това, което казва Учителя: Нито близост, нито дистанция! То е много точна Мярка.

Покоят е постоянство в Дао. Ако съхраняваш Дао, Покоят сам ще дойде, няма нужда да го търсиш. Ако попаднеш в мрак, дръж се за Дао и ще придобиеш покой.

Не писанията водят към Дао, а Пределната Целеустременост.

Разсъжденията не са Път към Дао, те не могат да станат опит. Мъдростта не е знание, Мъдростта е живот в Дао. Не книгите и писанията са учител – Дао е учител. Дао живее с Мъдростта, а не със знанието.

Трябва да станеш Дао, за да получиш Мъдрост от Дао.

Само в Дао можеш да оживееш, в знанието умираш. Знанието е част от света, Мъдростта е част от Дао.

Пречистването на сърцето е Началото на истинския Път. Който е развалил сърцето си, е изгубил своето Дао, своя Път.

Умът прави хората културни и внимателни, но без Дао те се погубват. Защо? Защото Дао не е културно, Дао не е внимателно – Дао е Чисто. Чистият е в Дао, а културните са в голяма опасност. Чистият се е изкачил в Дао, а културният е слязъл. Дао дава Пътя Си не на културните, а на Чистите. Без Дао човекът е болен от култура и от света.

САМО НЕ-ДЕЯНИЕТО, Т.Е. ЧИСТОТО ДЕЙСТВИЕ ПРИДОБИВА ДАО

Дао не се познава със знание или с незнание. Дао се познава с Чистота. Даосите казват: Да знаеш, това е един неправилен способ на мислене. Това означава застой. Да не знаеш, е спящо състояние. Да си в Дао, значи да си му позволил да живее в тебе, това е същността – да позволиш. И без това позволяваш на много същества да живеят в тебе, но хубаво е да разбереш на кого трябва да позволиш. Знаете: Дао означава Истината.

Дао не е нещо, което може да се знае или да не се знае. Дао не е известно, нито неизвестно, Дао е Неведомо. С известното се занимава умът, с неизвестното се занимават Търсачите, т.е. Душата, с Неведомото се занимава Духът. Неизвестното понякога след време се открива и става известно; при Неведомото няма такова нещо, то е винаги неведомо, там се случва истинската медитация.

Имаш ли Чистота, ще живееш в Дао и ще се радваш, че не го познаваш.

Когато търсиш Дао, се отдалечаваш от него, защото чрез търсенето ти създаваш себе си.

Когато проявяваш Дао, ти Го намираш, защото в проявата ти изчезваш. Ти Му позволяваш да те превземе отвътре. Ще обясня: и преди сме говорили за Не-деянието, на китайски у-вей, т.е. Чистото Действие. Това означава да отстъпиш мястото си на Дао; не ти да действаш, а да отстъпиш мястото си. Защо? Защото може да мислиш, че постъпваш правилно. Може да направиш една добра постъпка, която да има толкова лоши последствия, че даже и да не ги знаеш. Да отстъпиш мястото си на Дао, на Истината, тя да действа. Само Не-деянието придобива неизразимото Дао. Който има такъв подход към живота, постига Неизразимото Дао. Например някои четат Библията и мислят, че всичко е наред; други четат Корана и мислят, че всичко е наред. Библията, това са твоите 24 часа: всеки миг е Библия, всеки миг е послание и откровения. Ако ти не си буден през цялото това време, нищо няма да се получи, твоята Библия е фалшива. Значи всеки миг – това е твоята Библия, това е ежедневие.

Живей в Дао и всичко друго е без значение, всичките ти беди ще изчезнат. Защо? Защото това просто означава: стани Истинен. Ако станеш Истинен, как можеш да имаш проблеми? Ако живееш в Бога, как може да имаш проблеми? Стани Истинен – най-важният дълг на човека. Понеже все ме питат: „Какво да правя?“ Ето, простичко, ясно – стани Истинен!

Ако даосът говори разбрано, той ще остане неразбран, затова даосът говори неразбрано, т.е. мъдро. Така хората се замислят и започват постепенно да разбират, това е даоският метод.

Даоските мъдреци не се молят, не се прекланят, не правят никакви ритуали. Те остават всякога будни, а това е повече от всичко. Така те съхраняват Дао в себе си, своята Чистота, изначалното си състояние.

Дао е един велик космически опит за тези, които са действали с у-вей, т.е. с чистота, с будност, и така те са се оказали просто в Дао.

Тези, които обичат света и са привързани, трябва да живеят по законите на света; в Китай по законите на Конфуций. Но тези, които надраснат света, постепенно могат да навлязат в Дао.

Даосът няма знания, той има само Дао. Той има Същността. Той няма нищо общо с Дървото за познание на доброто и злото. Просто живее в Дао, проявява Дао и Дао живее в него. И затова същевременно живее във Вечността. Даосът няма нужда нито от сънища, нито от откровения, нито от послания, нито от бъдеще, нито от възкресение. Той живее в Дао, в Истинното, в Покоя.

За Чуан Цзъ, вторият баща на Даосизма, един от най-големите Учители, се казва: Чуан Цзъ е подобен на Дао, т.е. безподобен, така го наричат: Безподобния. И самото Дао няма подобие и затова Чуан Цзъ е решил да стане безподобен.

Даосът живее в Покой – означава в Истинност. Това е много повече от всяко Евангелие, от всяка свещена книга. Това означава, че Истината ти дава нещо много повече от свещени книги и писания, тя ти дава същественото – Покоя. Същественото е Покоят, това не е мирът, мирът е само въведение.

За даоса няма хубави и лоши звезди, за даоса звездите са безполезни. Полезно е само Дао, полезна е само Истината. Звездите са нещо между другото.

По-нататък ще имаме лекция за надеждата, надеждата е една от най-опасните болести. Някои хора оцеляват чрез нея, илюзиите остават. Надеждата в звезди, в бъдеще, в хороскопи е нещо много нелепо. Надеждата показва, че ти в момента не живееш в Истината и си се отказал, и затова се надяваш, само че няма да се получи. Когато бъдещето стане настояще, ти отново ще живееш с ума си вместо с чистия Дух, бъдещето ще бъде настояще и ти ще бъдеш отново в глупостта. Това ще продължава много време, докато някога разбереш за какво става въпрос.

За даоса и този, и онзи свят са безполезни, само Дао е полезно – само Истината, Истинността. (Накрая ще видите какво казват децата – дори и когато обиждат Бога, те са толкова искрени, просто Бог ги благославя. За предпочитане е да си искрен, отколкото да говориш полуистини.)

ДАО Е СИЛАТА, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА И ВЪЗКРЕСЯВА. ДАО СЕ РАЗБИРА ЧРЕЗ САМОПОЗНАНИЕТО

Лао Дзъ казва: Истинският подвиг живее в Тайната.

Истинската жертва е вътрешен процес. Жертвата е пряко познание на Реалността.

Няма човек, който да не е жертва на някакви външни или вътрешни същества, идея и т.н. Но когато се жертваш съзнателно за Бога, ти се опознаваш.

Силата на един Учител е в това, доколко може да ти съдейства да се опознаеш. Без самопознание ти не можеш да оживееш.

„Дао дъ Дзин“ от Лао Дзъ – тази книга се издига над цялата китайска култура, означава „Книгата на разума и добродетелите“.

Дао – майката, т.е. основата на Вселената е символ на Любовта, т.е. на Първичната субстанция. Само във връзката с Любовта ние можем да познаем себе си. Без Любов ние не можем да направим никакъв прогрес, нито една крачка.

Окултният ученик трябва да има конкретен план за подобряване на себе си. Свещените книги иначе ще бъдат за него пречка. Когато има пречки, Дао отсъства. Пречките са дело на ума, а умът не е истинската основа.

Лао Дзъ казва: Аз не зная Неговото Име, но Го наричам Дао. Когато един Велик Учител казва „аз не зная“, това означава, че той върви по Пътя на себепознанието и себевдълбочаването.

Да познаваш себе си означава да развиваш будността си за всеки идващ миг. Защото чрез будността ще можеш да навлезеш все по-дълбоко и все по-навътре в себе си.

От болния се иска – вглъбяване, изолация от външни мисли и процеси, за да черпи вътрешни сили.

Лао Дзъ казва: Дао е същество непостижимо и непонятно. Вечното Дао няма име. Той е непостижим, но доловим. Долавянето е процес на Дао, процес на чистата духовност.

Свещените книги се разбират само по един единствен начин – чрез себепознанието. Познанието на себе си е влизане в центъра на окръжността.

Много хора четат Свещени книги, но не се ръководят от Духа.

Стига се до извода – не отричай света, а се отречи от своя изопачен ум.

Лао Дзъ казва: Дао е скрито, безименно и заради това е недостъпно за познанието.

Някой заминал за другия свят, но светът е в него. Тогава заминал ли е той?

Дао се разбира най-вече чрез себепознанието.

Според Кабала първото магическо познание е себепознанието.

Себепознанието не означава пълно разбиране на Дао или на Абсолюта.

Лао Дзъ казва: Дао е празно.

Бездна – много силна дума. Символизира дълбоката вътрешна същност на човека и неговият Дух. Това е идеята за необятност. Дълбокият мир е една идея на бездната. Ако при много голяма опасност ти останеш спокоен, тази опасност няма да те хареса, защото тя се изгубва в Бездната, т.е. в Необятното Дао. Така опасността си отива, а ти си проверен.

Лао Дзъ казва: Дао има за свойство Вечност, Вездесъщност, Неизменност. Дао е Абсолютно. Тишината е една идея на Вечността.

За учениците: Ако отидеш на Рила и се усамотиш на четвъртото езеро, в теб ще настане една тишина. Тази тишина не е истинска, тя е чужда. Това е тишината на Рила, на четвъртото езеро, тя е взета назаем. Тя не е твоя. При това положение ти си зависим от Рила и от четвъртото езеро. Който е зависим от това, не може да познае Духа. Това означава, че трябва да имаш изработена в себе си своя тишина. Тогава няма да имаш желание да бягаш от света. Защото щом си зависим, ти ставаш уязвим.

Лао Дзъ казва: Дао е несътворено, То е произлязло от Небитието.

Учителя казва: „Истинската Реалност е небитието“.

Но за да влезеш в Небитието, трябва да влезеш през Посвещение. По обикновен път не можеш.

Лао Дзъ казва: Дао е силата, която дава живот на съществата. Неговата мощ ги образува. Неговата сила ги осъществява.

Живот има само при свободата от сатанинско влияние. Дао е силата, която освобождава от това влияние и Дао е силата, която възкресява. Победата на Бога е във възкресението. Неговата сила усъвършенства. Усъвършенстването е постепенен процес на пречистването. В Чистотата човек се познава и оживява. В нечистотата човек става смъртен, в нея е гроба на човека. Дао е силата, която дава живот на Чистотата.

Според Окултната Наука Чистотата е най-големият помощник в еволюцията на човека, защото Чистотата е основа по Пътя навътре. Само тази основа може да унищожи съмнението и страха, защото в нея работят Висшите сили на Духа.

Лао Дзъ казва: Ние заради това имаме големи мъки, защото имаме тяло. Когато нямаш тяло, каква мъка имаш тогава?

Според Кабала чистият е освободен от материята, от веществото. Тогава можеш да бъдеш в тяло, но си свободен.

Лао Дзъ казва: Само в Дао изчезват всички противоположности, които владеят света.

Пътят на Дао дава себепознанието, а то дава увереност, от която няма изключения. Дао лекува противоположностите.

Лао Дзъ казва: Злото изтъква степента на доброто и тъмнината, изяснява светлината.

Можеш да се излекуваш от една мрачна болест, но ако невежеството остане, ти пак си болен. Целта на болестта е да изясни Светлината, но при условието на истински стремеж.

Учителя казва: „Невежеството – то е най-трудно излечимо“. Невежеството се побеждава с Мъдрост и тъмнината изяснява Светлината. Много важно: Невежеството се побеждава с истинска нравственост.

Лао Дзъ казва: Истинската нравственост е насочена към отдръпването от този преходен свят на противоположностите. Чрез тях човек трябва да се върне във Вечното Дао, във Висшия Разум. Противоположностите имат своя цел – да те върнат в Реалността.

Учителя казва: „Бог можеш да го срещнеш само по Пътя на вглъбяването“.

Нравствеността е насочена навътре. Да станеш вътрешен, а не външен. Външният човек е човек на ума, на повърхностното.

Христос казва: „Моето царство не е от този свят“ – света на ума и неговите сънни творения.

Външният човек (на ума) никога не може да бъде нравствен.

Лао Дзъ казва: Във Вечността няма противоположности. Именно затова човек трябва да се оттегли в своята вътрешност, където той намира своята собствена същност и Висшия Разум. Когато имаш външни отношения към Бога, никога не можеш да познаеш себе си.

Учителя казва: „Истинските отношения между хората се намират в подсъзнанието, в душите“.

Съответствия: Съзнание – сърцето, Самосъзнание – умът, Подсъзнание – Душата, Свръхсъзнание – Духът.

Когато хората имат външни отношения, думата Вечност за тях е без значение.

Лао Дзъ казва: Учението за мълчанието и недействието малцина постигат в света. Всички есенциални сили се намират в мълчанието, в Тишината и в недействието.

Учителя казва: „Тишината е пълна с блага“. Бог отключва тази Тайна само на тези, които Той си избере. Неговият избор е безгрешен.

Лао Дзъ казва: Светият човек пребъдва в дейността на недействието. Тази тайна на недействието осветява мрака. Мракът има тайно лице, скрито в недействието, в небитието, това лице е светещо. Ако в човека има и най-малката илюзия, той няма да види скритата Светлина. „Лицето“ – това не са тайни на вярата, а на Мъдростта. Вярата е само подготовка за Мъдростта.

Лао Дзъ казва: Святият човек върши поучение без думи.

Учителя казва: „Само гледайте какво върша, не е необходимо да четете моите лекции“.

Лао Дзъ казва: Мълчанието или неговоренето е Неговата проповед.

За да проповядваш това Свещено мълчание, трябва да си се слял с Дао или с Бога. Да се слееш значи да действаш, както иска Бог. Защото, който действа в съгласие с Дао, става едно с Дао.

Лао Дзъ казва: Главните добродетели на Светия човек са качествата на малката воля: скромност, отстъпчивост, пестеливост, пожертвователност. – Все добродетели на малката воля. Те са силите, които дават власт над силите на тъмнината.

(Например някъде се води разговор за електротехника, всички говорят и не разбират, а ти разбираш. Трябва ли да вземаш думата? – Не, или само ако бъдеш поканен от Бог в някои от тези хора. Това е мярка за скромност. Трябва да има различаване.)

Закон от Боян Мага: Храмът е сияещ, когато познаеш Бога.

Светият човек е човек на Пълнотата – той представя Пълнотата на съществуването. Светият човек не трупа. Колкото повече употребява за човеците, толкова повече има; колкото повече дава на хората, толкова повече има.

Даването е процес на забогатяване – това е Божествен процес, метод на Слънцето.

Учителя казва: „Щедрият никога не обеднява“.

Лао Дзъ казва: Оръжията са оръдия на нещастията, а не оръдия на мъдреца. Светият човек е миролюбив, той отбягва борбата и войната, освен в крайна нужда. Светият човек е тихата красота на Космоса. Той е и вечната красота.

Според Кабала един от символите на Древното Сияещо Същество е наречено Светият Старец или Древният по Дни.

Лао Дзъ казва: Светият човек побеждава със спокойствие и не е горд. Той побеждава и не тържествува, не се превъзнася.

Това доказва и закон в Кабала: Всички Велики неща са лъчезарни.

Човек може да разбере само Същността – това е Безкрайното и Неограниченото. Крайността и ограничеността не могат да се разберат.

Когато станеш Божество, не можеш да разбираш крайното, защото си вече Безкрайност. Няма крайности в Безкрайното.

Лао Дзъ казва: Висшето познание се състои в познанието на Дао, което обгръща в единство всички противоположности.

„Откровението на Йоан“ е една от най-силните книги, които съществуват на Земята. От нейното разбиране зависи и бъдещето на ученика, и точно какво бъдеще.

ДАО СЕ ПОСТИГА С ПЪЛНО ЗАГУБВАНЕ НА СЕБЕ СИ. ЗНАЕЩИЯТ СЕ ОБМЕНЯ СЪС СЕБЕ СИ, А НЕЗНАЕЩИЯТ СЕ ОБМЕНЯ С ДАО

Дао не се постига с дисциплина. Всичко, постигнато с дисциплина, се изгубва. Дао се постига с Любов. (Толкова просто! Не може по-просто да бъде казано – това е Мъдростта.) Дисциплината е насилие – налагаш, налагаш, но няма любов – нищо не можеш да познаеш. Дао се постига със същност.

Какво търсите? Защото извън съзнанието няма Дао, а вътре в съзнанието няма нищо. Блажен е този, който е уловен от Нищото, от Пустотата. Блажен е този, който е уловен от Безкрайността.

За да намериш Дао, не ти трябват никакви техники и методи, достатъчно е най-простото разбиране.

Най-големият секрет на Дао е Простотата. (Забележете колко просто, по-просто не може да бъде – Простотата.)

Който е открил Дао в себе си, може да преодолее всичко.

Покоят е Тайна на Дао. Този, който познава Покоя, разсича страха, света и смъртта.

Имаш ли Дао, изгубил си смъртта – ти си губещ. Имаш ли Дао, ти ставаш губещ – изгубил си безпокойството, вече не можеш да се безпокоиш, нямаш такава способност. Защо? Няма го умът.

Дао се постига с пълно загубване на себе си. Ако не искаш да се изгубиш, тогава ще се безпокоиш.

Който знае себе си, е в безпокойство; който не знае себе си, е в Дао, той е в Покой.

Знаещият се обменя със себе си, а незнаещият се обменя с Дао – такава е Тайната. Ще говорим по-нататък за Боян Мага – абсолютна Любов към незнанието, абсолютна жажда за неизвестност. Затова за него малко се знае, но аз ще ви разкажа много неща за него, защото това е Велика Тайна, не просто в българската история – това е Тайна Отвъдна, прекалено Дълбока Тайна.

Този, който познава Дао, не обича да говори за това, това се нарича Тайнствено съгласуване.

Дао е начинът, по който става всичко. (Забележете колко просто: каквото и да мислим, Дао е начинът, по който става всичко. Това не е по нашия начин и много е хубаво, че нещата не стават по нашия начин. Затова Учителя казва: В този свят едно от най-благословените неща е невежеството.)

Тези, които следват Дао, изпреварват събитията; тези, които следват себе си, събитията ги изпреварват.

Най-интересното при Дао е не как се изразява Дао, а как се скрива.

Дао живее в хаотичен порядък.

Дао не държи на словото, а на радостта. Може да говориш каквото си искаш, но въпросът е имаш ли постоянна радост. Каквато философия ако искаш си имай, каквото и учение ако искаш говори – Дао не държи на словото, нито на науката, а на радостта.

Дао е Съкровена изтънченост, не умствена – Съкровена изтънченост. Дао е спокойно, вселената е неспокойна.

Добрият плувец потъва, добрият ездач пада от коня си – всеки пада от своята привързаност. Само Дао не успява в падането.

Този, който е придобил Дао, е слаб във волята , но силен в Дао, силен в делото. С помощта на слабостта ще се окажеш силен, въпросът е да живееш в Дао, в Съкровеното.

Дао е саморазкритие в Съкровеното. Значи, ако ти държиш на Съкровеното като принцип, Дао все повече ще ти се саморазкрива. Ако държиш на умственото, това е вече друг въпрос.

Птиците живеят в гнезда, хората живеят в жилища, Дао живее в Пустота. Дао не се ограничава.

Мъдрият не се вълнува от човешкото и затова той не безпокои своята природа със страсти. Защо му е безпокойство? Човекът умее да създава безпокойство, а после не го харесва. Понякога Дао му казва, че също не харесва безпокойството.

Мъдрият храни в себе си чисто Дао.

Дао е незрима видимост.

МЪДРИЯТ ИЗБЯГВА МИСЛЕНЕТО, ЗАЩОТО ДАО Е НЕМИСЛИМО И НЕПОЗНАВАЕМО. САМО ДАО В ДАОСА ИЛИ МЪДРЕЦА ВИЖДА НЕЩАТА ЯСНО

Заблуденият човек вижда Дао от определен ъгъл и с това изпуска реалното знание. Този ъгъл е мисленето на човека. Даосът или Мъдрецът знае опасностите от мисленето и знае, че мисленето е недостатък и то опасен недостатък. Мъдрият избягва мисленето за Дао, защото той знае, че Дао е немислимо и непознаваемо. Само Дао може да вижда нещата ясно, защото Дао не гледа от определен ъгъл, а Безпределно. Всичко това означава, че мисленето е късогледство и че мисленето не може да познае Дао. Мисленето е немислимо.

Даосът или Мъдрецът – означава също и Посветеният – може да мисли, защото той е овладян от Дао, т.е. от Мислителя. А всички други имат съждения, разсъждения, размишления и т.н. – тоест най-различен род фини заблуждения, но не винаги фини, понякога и груби.

Аз и на лекцията в София го казах, преди време тука имаше една сестра от някакъв град, след лекцията дойде и ме пита: „Вие сте много щастлив, нали?“. Казах : „Пак не позна. Защото Учението не се занимава с щастие и нещастие, с полюси. То дава нещо по-дълбоко…“ Но тя така и не разбра. Защото до нея таванът е щастието и тя мисли, че щастието е цел. И ако някога постигне тази цел, после ще тръгне към нещастие, защото светът на полюсите е такъв. С това искам да ви кажа, че: Дао не се занимава с щастие или с нещастие, а с Вечност, с Постоянство... Да не обърквате нещата, да не си поставяте такава цел, защото след нея започва процесът на нещастието.

Който следва Дао, създава в себе си тайно спасението.

Тука ще ви обясня разликата между благородния човек и този, който иска да мине за благороден, според Даоското Учение. Благородният човек се отличава по това, че той се владее, а другите се прикриват. Който се владее, той утвърждава Дао. Мъдрият (става въпрос за Даоса) не се управлява от света и от нещата, защото Дао му е Учител.

Тези, които вярват в предсказания, загиват. Само Вярата в Дао е живот. Според Даоското Учение: никой не може да предскаже Дао. Дао е непознаваемо и непредсказуемо

(Разбира се, който иска може да се забавлява в това число и Нострадамус се е забавлявал. А някои неща, които е познал, не означава, че ги е познал.)

Този, който иска да ръководи и да управлява хората, трябва да следва Дао. Ако това трябва да го кажа със Закона на Учителя, то е казано по следния начин: Ако искаш хората да те слушат, първо ти трябва да се научиш да слушаш Бога, в това число и хората от другия свят.

Понеже Дао е Любов, никой не може да Го изчерпи и затова То е Изворът на световете.

Понеже Дао е неуловимо, то не може да изчезне. Само това, което е уловимо, може да изчезне. По друг начин казано: Изчезва само това, което не може да действа с Любов. Който не може да действа с Любов, той няма Дао, няма Учител. Това означава, че който няма Любов, той изчерпва самия себе си.

Успехът е неестествен и нереален, както и неуспехът. Само който познае Дао, става реален, защото става вечен. И Дао става неговият Път. Ето защо богатият обеднява, в края на краищата, и то е защото не е познал истинското богатство на живота, което е Дао. Бедният също обеднява. Само Даосът, само който следва законите на Дао, си отива у дома, в своята Вечност.

Дао казва: Истинското Учение трябва да произлезе от самия тебе, от твоята дълбока вътрешна Свобода.

(В тази връзка искам да ви кажа, че аз не одобрявам тези, които подражават паневритмията и упражненията на Щайнер, и т.н. Чрез подражание те ще се отклонят, защото в тях не се ражда Дълбоката основа, която е Учителя, която е Дао. Човек трябва да измисли нещо ново в Паневритмията, освен някои упражнения на Учителя, нещо съвсем ново, което да идва от Учителя, от Дълбоката вътрешна Свобода, от Дао.)

Истинското Учение трябва да произлиза от самия тебе, от твоята Дълбока Същност, от твоята Дълбока вътрешна Свобода, т.е. от Дао. И само тогава (както виждате тука е Мярката) Учението ще те направи господар и на богатството, и на бедността; и на щастието, и на нещастието; на успеха и на неуспеха.

Христос е намерил своето Дао и затова Той е Христос, а не християнин – това е голямата разлика. Значи: Христос е намерил своето Дао, т.е. своя строго специфичен Път, който е начертан от Предвечни времена от Отец, който е Универсален за всяко същество. Не е подражател. Неговият Път не е твой Път и точно това е Универсалното. В Кабалата се казва, че: всеки трябва да намери своята Универсалност. Преди да завърша, тука искам да ви напомня, някои да не изтълкуват пак погрешно: когато срещнете в живота си един Учител, един Посветен, един Мъдрец, в това число: Учителя, Христос, Лао Дзъ и т.н., това не означава, че не трябва да се учите от тях, напротив, ще изучавате тяхната Мъдрост, но ще следвате своята Универсалност, своя Път. Защото те ще ви помогнат точно във вашия Път и понеже те са истински Учители, няма да искат да ви наложат своя Път, защото не е правилно. Значи: ще ги изучавате, ще ги питате и външно, и вътрешно с молитви, всякак… Ще се поучавате от тяхната Мъдрост, защото понякога едно тяхно правило може да ви спести, както казва Учителя, 25 000 години. А ако се отклоните във фанатизъм и да мислите, че сте универсални, може да навлезете в една много опасна област – фанатизма и от там да се отклоните. Няма да можете да уцелите нито своя Път, нито да се поучавате от Учителите, Посветените и т.н.