ЛАО ДЗЪ – ВСЕКИ ВЪРШИ НЕЩО, А АЗ БЕЗДЕЙСТВАМ

НЕ-ДЕЯНИЕТО Е ДАО. САМО ДАО Е УМЕЕЩО. ТО РАЗРУШАВА СВЕТА И ПОРАЖДА СВОБОДА

Не-деянието, или Чистото Действие, е действие на Пустотата. Тука нищо не правиш, оставяш чисто пространство, за да може токът от енергия да тече естествено, божествено.

Когато действаш с Не-деянието, ти разрушаваш света.

Законът на свободата е свързан именно с Не-деянието, ненамесата.

Не-деянието няма знания, няма способности, но няма нещо, което то да не знае и нещо, което то да не може да направи. Вие знаете, този свят страда от много помагащи хора, много помагат във всякаква област. Това е техният проблем: те се намесват, не знаят дълбоките причини и накрая не помагат нито на себе си, нито на другите.

Действието поражда светове, сътвореност, ограниченост, а Не-деянието поражда небитие, свобода.

Главната цел на Не-деянието е осияване на съзнанието.

В Чистото Действие ти нищо не правиш. Ти си в Нищото и ти си пълен, защото си в Дао.

Не-деянието означава, че мъдрецът няма право да се намесва в естествения ход на нещата. И затова, постъпвайки с Не-деяние, мъдрецът съхранява естествения ход. Действието е намеса. То е все едно да искаш да направиш нещата по-добре от Дао. Можеш ли да ги направиш по-добре от Бога? Никакъв шанс нямаш да ги направиш по-добре. И заради действията си човекът е загубил Пълнотата си.

Не-деянието е Дао. Само Дао е умеещо. Човекът е умен, но не е умеещ.

Само който пребивава в Не-деяние, може да трансформира себе си.

Не-деянието е Чисто Действие на Дао – то е действие без следа, без привързаност.

Не-деянието е Нищото. То е самоосвобождение. То диша Дао, докато действието диша заблужденията.

Не-деянието твори Пустота, а Пустотата е празна, но е неизчерпаема.

И така, Не-деянието означава да стоиш в Дао, в своя център, докато действието, т.е. нечистото действие, е самоотстраняване от Дао; ти сам се отстраняваш същевременно от правия си Път.

В Не-деянието Покоят се разцъфтява естествено, защото това е Първично действие, чиста природа и Лао Дзъ казва: Всеки нещо върши, а аз бездействам. Защо съм толкова странен, защо съм толкова странен човек? Да, Дао е странното в мен. Тука Старецът много тънко загатва, че цялата човешка деятелност е една огромна и безплодна суета.

Не-деянието е принцип на Съвършеномъдрия човек. Даосите казват: Съществува ли каквото и да е знание и писменост, която да превъзхожда Чистото Действие на Дао?

И така, Не-деянието е завръщане в Безкрая, завръщане в Първичното състояние, изгубеният Древен Корен. То е Изначалната Същност. Тази Същност живее винаги в собствената си цялост, т.е. в Дао.

В Не-деянието няма да видиш желание и затова то е безкрайно. В действието има желание и затова в него ще видиш крайното, смъртното.

Не-деянието означава да се вкореняваш все повече в Дао, все повече в Безкрайността.

Мъдрият се ръководи от самото Не-деяние. Това е неговият Учител. Не-деянието наставлява мъдрия без думи – отвътре.

При Не-деянието нищо не остава неуредено, просто Дао действа.

Същността на Истината не се проявява с действия, а с Не-деяние. Който действа, ще претърпи неуспех.

Тайната на Тайните е наречена Не-деяние. Не-деянието винаги успява, защото тук действа самото Дао.

ДАОСИТЕ СА ЗАГАДЪЧНИ, УДИВИТЕЛНИ И ОБИКНОВЕНИ, ТЕ СА ЖИВОТО БЕЗСМЪРТИЕ

Когато израствали високомъдрите, те се радвали на Дао, а не на себе си. Те никога не забравили произхода си, те постоянно възхвалявали Дао, живеели в Дао.

Мъдрецът е единственият, който извършва Мисия на Земята, защото той утвърждава Дао. И самото му присъствие е достатъчно.

Потопеният навътре мъдрец е по-могъщ от всичко на света.

За даосите бъдещето е безполезно, от него няма полза, ползата е в Дао.

Мъдрият улавя словото преди звука.

Мъдрият идва в света само за да се върне от него.

Даосите са произлезли от Пустотата, чистия източник. Те живеят, казано по друг начин, в Пълнота, която няма край.

Животът на Даоския Мъдрец протича изцяло отвътре, затова той няма нужда от външен израз.

Главното послание на даоската мъдрост е: да посветиш целия си живот на Дао.

Даосът е като утринната зора – ясен и незабележим сред вечното движение в света и вселената.

Даосите са загадъчни, удивителни и обикновени, какъвто е и самият живот.

Мъдрият няма никаква нужда да блести.

Мярката за истинския мъдрец е две неща. Първо: неизвестност или смиреност, и второ: скромност. И към това може да се прибави и простота.

Даосът не търси слава. Той не води в заблуждение своя разум. Славата е добра за душевно болни.

Когато даосът умре, той разбира, че смъртта е радостна. Така той вкусва от радостта на смъртта.

Мъдрият желае по-малко, отколкото може да постигне, т.е. той не е духовно алчен, нито никак си.

В древните времена фениксът е живял в къщите на хората, а сега живее само вътре, в мъдреците.

Даосът живее в своя Слънчев Корен – Дао.

Мъдрият е покорен дори и на несгодите. В тях той вижда и Покой, и лъчезарност.

Мъдрият човек никога няма да замени Вечното за преходното.

Даосът е същество, което живее и в живота, и в смъртта, и след тях.

Мъдрият не залъгва хората с награди и не ги унижава с наказания.

Мъдрият свети с вътрешна светлина. Той знае как да смирява своята светлина и ето защо той не свети пред хората.

Светът на даоса, това са чудесни ежедневни срещи с величието на Дао.

Истинският даос е небесна музика: не произнася слово, а сърцето му звучи.

Даосът няма нужда от писания и мнения, той просто живее в Дао, във Великата Пълнота.

Даосите не са човешка цивилизация, макар да изглеждат като човешки същества.

Даосът, това е просто и естествено живото безсмъртие.

ДАОСЪТ ПРОНИКВА ВЪВ ВСИЧКО И СЕ ОБОГАТЯВА – ТАКА ТОЙ ПОСТИГА ДЪЛБОЧИНАТА НА НЕБЕСНИЯ ПЪТ

Между другото, искам да ви предупредя, да не се подвеждате, както старите съзнания, които издигат Пентаграма толкоз високо, че забравят кое е важното. Искам да ви кажа, че и Пентаграмът, и Паневритмията са второстепенни неща.

Първостепенното, което ученикът трябва да постигне – запомнете го, за да не бъркате пътя си с тези на старите съзнания… Същественото, което трябва да постигне Ученикът е: Светостта на Жертвата. Оттам вече Пентаграмът се осмисля, Паневритмията вече води човека не към хармония, а към надрастване на хармонията и към нейната по-дълбока цел: Покоят и Пустотата.

Нирвана може да даде на човека голяма успокоеност на съзнанието, но Дао дава на човека по-висши степени на Съвършенство.

За Будизма, спасението е възможно само когато се прекъсне връзката със света – това е също неразбиране. Това е едно от най-фините заблуждения, които аз съм срещал. Но все пак искам да ви кажа, че Учителя не отрича заблужденията, той казва, че: „Заблужденията са степени на развитие, които са необходими“. Дава един пример, че когато детето играе с дървени кончета, това не е заблуждение, това е степен на неговото развитие.

При Даосите спасението е навсякъде и в света, и извън него; и в битието, и в Небитието, стига да следваш Дао – това е главното изискване.

Според Лао Дзъ: Съвършеният Път е естествен и в него няма недостатък. Когато следваш Пътя на Дао, двойствеността сама по себе си изчезва, не са необходими усилия, защото злото се побеждава без Не трябва да се бяга от света, от Космоса, от Вселената, от битието, защото те също са Дао, те са Път. усилия, без борба. Не е необходима борба със света и отричане на света, или борба с егото.

Според Лао Дзъ: Будизмът бяга от страданията и постига голяма успокоеност в Нирвана, но той изгубва една Дълбочина, която носи една по-дълбока Истина.

Даосът прониква във всичко – включително и в Бездната, и в злото, и се обогатява. Така той постига Дълбочината на Не-деянието, т.е. Дълбочината на Небесния Път.

Битието на Даоса, т.е. на естествения човек, е да се слива с всичко съществуващо. За Буда, за да бъде човек спокоен, той трябва да живее в Нирвана. За Лао Дзъ, за да бъде човек спокоен, той трябва да живее в Дао, т.е. в изкуството на Не-деянието, в изкуството на Небесния Път – този Път е много по-дълбок. В Дълбочината на страданията са скрити Нови Откровения на Истината и затова неслучайно, сам Христос трябваше да мине през голямо страдание, за да постигне – Учителя казва – Нова Дълбочина. Точно това Го направи Светлина на света.

Учителя в това отношение отива по-дълбоко.

Учителя казва: Аз съм минал през девет кръста. Ето защо моето Учение е всеобхватно: обхваща и битието, и Небитието, то обхваща всички светове и съзнания.

ДАО Е ИМЕ НА БЕЗИМЕННОТО, ПЪРВОИЗТОЧНИК НА ВСЯКО БИТИЕ

Дао е по-старо и от най-старата Древност и не е престаряло. Дао няма битие, То е Първоизточник на всяко битие. Дао е име на Безименното, всяко име стеснява Пълнотата му.

Дао е недостъпно за познанието. То е Пустота, Бездна. Дао произвежда съществата, неговата мощ ги образува, неговата сила ги усъвършенства.

Когато Дао почне да се изгубва, явяват се тогава справедливост и човещина. Ако Дао не е изгубено, тогава всичко тече в правилния си ход – няма нужда от човещина и справедливост.

Това, което противоречи на Дао, отива в безпорядък.

Питат: „Най-важна не е ли справедливостта?“ – така Конфуций попитал Лао Дзъ. „Не, Дао е по-важно от справедливостта.“

Който се е отдал на Дао, той разбира Дао. Който е изгубил Дао, той е изгубил и правото на власт над себе си.

Дао е единственото правило, единственият порядък, единственият смисъл, единственият закон.

Дао е Пусто, но Пустотата му се оказва неизчерпаема, както е изворът.

Всяко същество носи в себе си Дао, целостта си и така образува хармонията в себе си.

Не може да изследваш Дао, нито да го наблюдаваш. Мъдрият съзерцава Дао отвътре, а не през прозореца.

Добродетелта е второстепенна, тя е дошла след изгубването на Дао.

Вечният прогрес на света нищо не струва в сравнение с постижението на Дао.

Човешките знания, човешките цивилизации нищо не значат пред Дао. Пътят на избавлението е да живееш с Дао – не да го уважаваш, а да живееш с него.

Вие принадлежите на Дао, казва Лао Дзъ, на безформеното, на Истината, а не на формите и на религиите.

Дао – това е Несътвореният Творец; а животът – това е най-неуловимата Тайна на Дао.

Когато видиш Дао, не го разбираш; когато го разбереш, не го виждаш. Следвай този незрим Път.

Чистото Сърце е съвместно движение с Дао и затова то е леко и необременено.

Всичко, което е постигнато с воля, може да се изгуби, но когато човек е свързан с Дао, нищо не се губи.

Който познава Дао, не се нуждае от оръжие.

Царят и водачът на народа не представляват абсолютно никакъв авторитет. Авторитет е само Дао, защото само Дао има реалност; царят и водачът нямат реалност.

Умните хора, в сравнение с Дао, са трупове.

Дао е едно с ежедневието и с естествения живот и затова няма нужда от религия.

Който следва Дао, е вечен.

Това, което веднъж пуска тъмнината, а друг път – светлината, е Дао.

Проумееш ли Дао, проумял си всичко друго.

Дао също мами хората, защото то ги привлича, понеже иска да им даде Покой, иска да им даде Себе Си.

Най-голямата простота е най-печеливша, тя печели Дао.

Съществува само Дао, една велика Реалност. Всички други дао-та са само изрезки от Великото Дао.

Посрещането на слънцето и залязването на слънцето са илюзия. Дао не познава изгреви и залези, Дао е вечно.

Дао няма външност, няма и вътрешност и затова му е леко.

Всички големи мислители ще станат за посмешище, защото Дао не е мислител.

В Дао важното не е постигането на целта, а умението да се върви в Пътя.

Колкото повече се говори за Дао, толкова по-тайно става То. Дао изявява себе си, но не се показва и затова и истинският човек действа така, мъдрият: той не се показва.

Мъдростта на Дао се състои в ликуващата радост от постоянното опознаване на Неизповедимите си Дълбини.

Който не следва Дао, ще бъде погубен от собственото си неразбиране. Дао е самата основа на разбирането.

Когато Дао е станало единица, е станало известно и всички си мислят, че е известно. Но Дао е скрито и в известното.

Тайната на живота е да създадеш Дао в себе си.

Ти викаш на Дао в пространството и ехото ти отговаря. Но ехото само по себе си е безмълвно. Не ехото ти отговаря, а Дао ти отговаря, Дао те докосва.

Когато победиш злобните си помисли отвътре, тогава можеш да хванеш и гладния тигър за опашката. Тогава тигърът ще е много гладен и ще се чуди защо те гледа. Но той се чуди на Дао, Дао е чудно.

ДАОСКИЯТ МЪДРЕЦ Е ОТКРОВЕНИЕ НА ДАО, ОТКРОВЕНИЕ НА ПУСТОТАТА

Човекът е на земята, за да изпълни себе си с Пустота, за да изпълни себе си с Дао, което означава да изпълни себе си с Истинност.

Знанието за Пустотата е единствената просвета.

Даосите казват: Светът е Свещено място, а олтарът е следването на Пътя. Пътят означава собствената си дълбочина.

Който е господар на себе си, не ще има друг господар, защото ще има Дао.

Постижението е началото на неуспеха. Който е способен да се откаже от всякакви постижения, само той постига Дао, постига същността.

Даосите казват: Когато доброто е очевидно, ползата от него е много малка.

Казват: Когато си болен, мисли за Дао и Дао ще нахрани твоята болест. Дао умее да храни болестта. Когато болестта бъде напълно нахранена, човекът оздравява.

Истинският даос не търси даже опит (забележете, това е също странно Учение, както и Дзен). Той търси само едно – постоянен живот в Дао. Той знае, че Дао е всякога по-дълбоко от всеки опит, какъвто и опит да имаш. Толтеките казват, че Орелът може да ти изпрати един лъч от сила и да бъдеш изненадан, освен ако не си във велико единство с Него. Значи: даосът търси живот, вкоренен в Дао.

Мярката, че Дао съществува, е в неговото отсъствие. Точно това доказва, че Дао съществува, това е най-голямото доказателство.

Даоският мъдрец странства в Сърцето на нещата. Това е неговият Път, той може да прониква. Лао Дзъ и Чуан Дзъ са стигнали до такъв връх на съзнанието, че даже и молитвата, и медитацията са станали излишни. Защо? Защото те постоянно изхождат от Дао. Те толкова са се слели с Дао и с Истината, че постоянно изхождат от Него. Нямат нужда от молитва, няма нужда от медитации, няма нужда от техники. И на едно място Учителя казва: Любовта е по-дълбока от всяка техника. – Въобще любовта не е техника. Значи самите те – Лао Дзъ, Чуан Дзъ и други подобни, те са над триста даоси – те самите са Откровения на Дао, Откровения на Пустотата.

Дао ще остане вечна загадка, защото Пустотата е нещо неопределено и неописуемо.

ТЪНКАТА ЕНЕРГИЯ НА ДАО ПРАВИ ЧОВЕКА МЪДРЕЦ. КОГАТО СЪРЦЕТО Е ПУСТО, НЕПРИВЪРЗАНО

Дао има единадесет основни значения, макар че те си приличат и се различават:

1. Истина;

2. Бог;

3. Божеството;

4. Духът;

5. Висшата Сила;

6. Висшата Разумност;

7. Пътят на всички същности – това означава: хора, животни, минерали, звезди, слънца и т.н.

8. Естественият Закон на Живота, наречен още Естеството;

9. Единството на битието и небитието;

10. Пътят и пътникът заедно;

11. Почетният Учител – така също се превежда и името на Лао Дзъ.

Да видиш Дао – това е Тайната на живота. Според Лао Дзъ: Когато видиш Дао, ще се наречеш дълбок и ще вървиш от една дълбочина към друга – това е Естеството. Преходът от Дълбокото към Дълбокото е Врата към познанието на Дао – Чудната Тайна. Духът е свързан със самозараждането, а Душата – със саморазвитието, себепознанието.

Казва се, че: Който нарушава законите на Дао, умира преди смъртта, т.е. умира на вътрешен план. Само хора с Висша Душа обладават Дълбоката Тайна на Дао и се ръководят от Принципа на Не-деянието.

Дао има много имена, много тълкувания, много значения, също и в еврейската Кабала Бог има много имена.

(Тук само искам да ви загатна, че това са различни степени на тънкостите на енергията. Затова са избрани много различни видове Божествени Есенции, Божествени Имена. Затова като се замести Дао с някои от значенията, се придобиват различни тънкости, които отговарят на изчисленията за всяка Душа.)

Истинският Мъдрец – това е въплъщението на Дао. Мнимите мъдреци, т.е. съмнителните мъдреци действуват с напрежение, с усилия – според това Учение за Не-деянието – действат неестествено, т.е. със своята нисша душа. Ако човек не може да действа по собствена воля, той губи своите способности. Това е много важно.

(Това е важно, защото е свързано със Свободния Избор, иначе човек трябваше да действа непрестанно под чужда воля. Искам да ви кажа, че една голяма част от хората, които мислят много отрицателно… – например да кажем – порочно, цинично, трябва да знаете, че това е много положително за тях. Понеже те не могат да мислят по Свещен начин, не им е дадено, има причини, когато мислят отрицателно, порочно, цинично или криминално, или във всякакъв такъв род, те оцеляват. Това е начин да се оцелее на една по-ниска степен на развитието и затова техният умствен строй не трябва да се осъжда. Трябва да се подтикват към по-висок начин на мислене, но този техен умствен строй не трябва да се осъжда, защото умът се храни и оцелява. Макар и фалшиво оцеляване, все пак като няма Свещена идея, за която да се хванат, по-хубаво е да мислят по някакъв начин, отколкото да влязат в една черна, опасна зона.)

Ако човек постигне Единство с Дао, другият свят вече не съществува, вече няма друг свят, защото в Единството няма други светове.

Според Лао Дзъ: Всички същества са различни, когато съществуват, и единни, когато се върнат в Небитието.

На Земята човек трябва да изработи своето благополучие в отвъдното, т.е. в своя вътрешен свят, в себе си. Да овладееш себе си, това означава да познаеш своя Път в Живота. Значи, това е Мярката – овладяването. Другият важен момент в това Велико Учение е следният: Човек, който познава Дао, той без размишление, без медитации намира Правия Път. И без да говори, заслужава Доверие.

Другият момент е, че: Без умствени усилия той постига Истината.

Следващият важен момент е следният: Когато употребяваш Дао в малко количество, ще имаш малко щастие – и обратно – когато употребяваш Дао в голямо количество, ще имаш голямо щастие.

Този, който не съхранява Дао, не може да избегне своята гибел. Златният век в човека е неговото съвършено отношение към Бога. Овладяването на себе си помага на човека да разбира знаците и повеленията на Невидимото.

Който наруши законите на Дао, се сблъсква с Висшата Сила. Тази Сила, този Закон, са лишени от чувства и симпатии, защото те изпълняват Волята на Истината.

Знанията – според това Учение – се придобиват само чрез Душата. Дао не се нуждае от знания, защото е Дълбоката основа на живота.

Когато в човека има достатъчно тънки енергии от Ци, той процъфтява и става Светлина на битието. (Думата Ци е по-точна от думата Чи.)

Най-тънката енергия на Дао е наречена Духът на Вечността.

Според Лао Дзъ: Който може да съсредоточава Тънката Енергия на Дао в себе си, той може да прониква в Същността на явленията отвътре. Това означава, че Тънката Енергия е методът, който разкрива Дао.

В твоя живот може да има много духове и помагачи, но това, което най-много ще ти помогне, е твоята Тънка Енергия – това е всичко, което ти трябва.

Когато Тънката Енергия на Дао прониква в човека, той става Мъдрец и Дълбоко Виждащ.

За Тънката Енергия се казва: Тънката Енергия се съсредоточава особено много в Чистото Сърце – това е Учението на Даоистите. Ако в сърцето има страсти и неразумни желания, тогава Тънката Енергия се отдалечава и човек изгубва Дао, своя Път. Всичко това означава, че човек трябва да стане жилище за Тънките Енергии на Дао.

За да може човек да се усъвършенствува, сърцето трябва да постигне своята Пустота, в случая – своята непривързаност.

Който прави грешки, той не може да овладее Дао, т.е. своя Път, той може само да се учи.

ДАО Е УЧЕНИЕ ЗА ПУСТОТАТА И БЕЗКРАЯ. ДАО ЖИВЕЕ В ЛАО ДЗЪ И ЧРЕЗ НЕГО ИЗНАСЯ СЕБЕ СИ

Лао Дзъ и Дао – това е старата, Тъмна история на света. Думата Тъмна означава Скрита и Пресветла, един вид – неизвестна, окултна.

Лао Дзъ казва за Дао: Дао е чудовище и това е най-Древното… Пастта Му, устата Му е като Бездна, като Безкрайност. Дао е погълнало всичко Свещено в Себе Си, а другото, несвещеното, го е изплюло навън, за да Го търсят.

Казва Лао Дзъ: Аз съм Древен и Стар, защото първото, което казах на Дао, беше: Разкъсай ме на части! – и още от онези времена аз съм разкъсан и затова ме няма. Аз отсъствам; Дао ме погълна. Който не е погълнат от Дао, той няма истински Живот – той е паднал в световете. Най-лошото нещо е световете да те изяждат вместо Дао. Колко е непрактично да бъдеш изяден от света!

Лао Дзъ и Дао – това е единен, скрит, мистериозен Живот.

И казва: Израснал съм в Тъмата на Дао и затова ми е светло. (Тоест: Израснал съм в Тайната на Дао, в Скритостта на Дао, и затова ми е светло.)

Лао Дзъ – това е състоянието на Дао, Изначалната Пълнота. Значи, тука не говорим за Ангели, Архангели и т.н. Говорим за Древно Божество – Учител, слял се с Дао. Дао живее в Лао Дзъ и чрез него изнася Себе Си, Своето Учение, и затова Лао Дзъ говори за Дао. Единството говори за Себе Си, за Своята Безпределност.

Дао – това е Учението за Пустотата, за Безкрая. Дао ни призовава към Себе Си – Лао Дзъ имал всякога Дао в себе си: това е наречено Чистият Живот в Древен Китай. Дао – това е говорът и на Безкрая, и на Лао Дзъ; Лао Дзъ пее само тази песен. Значи, тука няма философия, няма теории: това е Живот в Безкрая.

Учението на Лао Дзъ е Живот в Дао, а Дао е Съкровището на Безкрая и на всички светове. И Лао Дзъ има само това съкровище. Той не признава други, признава само Дао.

Лао Дзъ живее винаги Несътворено и затова Животът му е неразбираем и немислим. Учените затова са спорили дали е живял реално, въобще – реален ли е. Лао Дзъ е нещо по-дълбоко от реалност.

Дао е звукът в Духа на Лао Дзъ. Дао се е поместило в Лао Дзъ и тука няма никакво бъдеще. Тука няма никакви послания, никакви Божии Заповеди. Единен Живот с Дао: никакви „свещени писания“, защото само Дао – казва Лао Дзъ – е Свещено Писание.

Дао превъзхожда всичко. Нима, като отидеш при Бог, ще Му обясниш какво казва някакво си писание?

Бог, или Дао, не се интересуват от цитати, дори и от твоите дела. Тук важното е твоята Любов и твоята Чистота, защото, без Любов и Чистота, без Безупречност, всичко вече става мъртво; ето защо ти можеш да повтаряш Божието Име – и в известен смисъл да си умрял: защото нещата се решават с Любов и Чистота.

Дао е преди писанията. То е Древно; писанията са късни. Дао е Древно и Лао Дзъ е от Древен род – те са преди настоящето и извън бъдещето. Лао Дзъ е нещо, което се е случило преди сътворението, преди историята: той е нещо, което се е случило вътре в Мистерията на Дао.

И Лао Дзъ казва: Изпуснах всичко, за да уловя Дао.

Лао Дзъ – това е Изначалното Вдъхновение, а това е среща именно с Дао и с Безкрая.

Казва: Дао ме пренесе в Тишината и затова не чувам дори и най-малкия полъх на света.

Лао Дзъ казва още: За Дао всички неща са лесни. Тогава, къде са трудните неща?

(Казвал съм ви какво казва Чуан Дзъ: „Лекото е винаги вярно“. Няма значение дали имаш трудности, или не, а дали си в Лекотата – там си в Духа, там си в Душата, там си прав.)

Ако живеем в Дао, ставаме като Дао. Ако си в Дао, изпреварил си себе си. Ако общуваш само с Дао, къде са тогава другите отношения?

Лао Дзъ не се интересува от културата на света, а само от едно: има ли на това място Дао, или не.

НЕБИОГРАФИЯТА НА ЛАО ДЗЪ – ВЕЛИК ДРЕВЕН, ВЕЛИК СТАРЕЦ, СТРАННИК, ЖИВЕЕЩ В МИСТИЧНАТА ТЪМНИНА: НИКОГА НЕ Е БИЛ ОБИКНОВЕН ЧОВЕК

Лао Дзъ е Човекът, дошъл от Никъде, от Нищото, и затова биография за него няма и не може да се пише. Разбира се, изследователите много мислят какъв е, как е, от къде е, но те нямат методи да изследват Неизвестното, тъй като Лао Дзъ е извън Мярката: той е по-реален от реалността – това ще разберем. Така че ще говорим за не-биографията на Лао Дзъ, на Стареца.

Дао и Лао Дзъ са Вечни и извънвременни, те са Единни. В по-дълбокия си смисъл, те са Безкрайни. Те са Единни и взаимно се пораждат.

Дао и Лао Дзъ не допускат грешки, но хората допускат и затова те ги наричат „тъма“, тъмнина. Но тази „тъма“ за Лао Дзъ и за Дао е Великата Яснота. Те се намират в място, което хората не разбират: те живеят в Мистичната Тъмнина, казано по друг начин – Мистичната Скритост. Защото тя им е близка, но тя не е близка на хората, и затова хората ги наричат „Тъмните“. Дао и Лао Дзъ се съхраняват в тази Тъма, но хората не умеят да се съхраняват в нея. Хората не ценят тази Тъма и затова те нямат Яснота.

Дао и Лао Дзъ не се хвалят с богатство, защото те са Вечни, Изначални и Безкрайни. И затова Лао Дзъ казва: Аз съм подобен на отказал се от всичко. (Тогава имаш всичко наистина.) Дао и Лао Дзъ не се съединяват с богатството, а с Изначалното – и това се нарича Съкровената Благодат.

Лао Дзъ се храни с Дао – Изначалната Храна. Точно това е „Хлябът Насъщний“, но Бог трябва да ти е позволил да се храниш с Него.

За Лао Дзъ няма история, няма род, няма братя и сестри, няма родители. Той никога не е бил от рода на света, нито от сътворението. Той е Велик Древен, Велик Старец, Странник, живеещ в Дао и царуващ във Вечно Единение; той е Човек извън мярката на света. Той е бил всякога далеч от световете и сътворението – абсолютно отдаден на Дао. Той е трудноразбираем, защото присъствието му в света е просто Отсъствие. Този Велик Старец никога не е бил обикновен човек. Той винаги е живял в Мистерията на Тъмното Място, т.е. на Скритостта, в Скритостта на Дао. Той е Мистерия от Великата Мистерия на Дао. Той е Дълбинен Дух, Дълбинен Вътрешен Човек, а не човек земен, от вън, или външен. Той винаги е бил дълбоко вътрешен, независим от външното сътворено тяло. Лао Дзъ е Същество с абсолютна непривързаност и към живота, и към смъртта. Той е Същество извън живота и смъртта. Той е Мистерия. В Мистерията има нещо, което е по-дълбоко от живота. Животът е слязъл, Мистерията се е скрила навътре.

Лао Дзъ пребивава в Чистота (става въпрос за Абсолютна Чистота!), наречена по-късно Не-деяние. Лао Дзъ е Същество, странстващо в самото себе си, в своите Дълбини; той никога не е бил същество на света. Той е Вечен Странник без пристанище. Той е Същество на Мистичната Мъдрост. Само Мистици могат да го изследват, защото те имат методи за изследване на Скритите неща. (Същото важи и за Орфей.)

Лао Дзъ не може да бъде овладян нито от радост, нито от печал. Той е едно Велико Освобождение: той е независим от тези неща, той ги превъзхожда. Лао Дзъ е Древен и затова Преданието го нарича Старото момче. Още когато се е родил, са го нарекли Старото момче, т.е. прикрито име на Стареца; т.е. още от момче, той е Стар. Това се знае отдавна. Слизайки в този свят, това Божество, този Старец не се среща с тази външна реалност, защото за него тя не съществува. Той се среща със собствената си Бездна, с Дао, със собствената си Дълбина, със собствената си Безкрайност – и това е мястото на Единството с Дао. Когато съм в Дао – казва Лао Дзъ – когато съм в Дао, узнавам Истината и затова не Я търся. Той няма нужда да търси Истината – той е в Дао, той е потопен в самата Истина.

И Лао Дзъ е прост човек, както си признава, но е много дълбок, по-дълбок от цялата китайска култура, от всички китайци, взети заедно. Това се дължи на простотата в него, на Дао в него, просто Дао е влязло в него и работи по един простичък начин.

Ние знаем за Лао Дзъ, че е изключително непривързан. Дори и много напреднали и подготвени ученици той не ги е искал, за да им даде пълна свобода самите те да познаят Истината.