ДАОСЪТ Е ЛЮБОВ И ИСТИНА – НЯМА НУЖДА ОТ ЕВОЛЮЦИЯ, ОТ УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

СЪВЪРШЕННИЯТ ЧОВЕК ПРЕТВОРЯВА И ИЗРАЗЯВА ИСТИНАТА

Дао може да бъде разбрано само чрез Покой. Даосите казват: Не трябва да живееш нито за другите, нито за себе си, а за Дао, за Истината. Щом живееш за Дао, ти ще живееш правилно и за себе си, и за другите. Това вече е последствие. Ти ще живееш по начина на Дао, не по твоя начин. По друг начин казано: не по твоята човешка логика, а по Божествената логика. Аз съм също за логиката, но Божествената, не човешката. Знаете какво е казал Учителя: Когато хората, обикновените човеци говорят за логика, ангелите и серафимите се хващат за корема от смях – понеже тази логика е абсурдна.

Ако искаш да живееш, според Учението на даосите, не се привързвай към живота. Най-голямата опасност в света е нашествието на добродетелните хора. Според даосите, ако се яви такова нашествие в света, това е най-голямата опасност. (Както виждате, много странен начин на мислене, но много дълбок и точен.) Много хора ще се представят за добри, а всъщност само Бог е добър и много хора ще злоупотребят, защото истинското добро не принадлежи на човека, нито на ангелите, то изцяло принадлежи на Бога. Затова това нашествие е голяма опасност в света.

Казват: Живей като Дао и няма да имаш нужда от самоусъвършенстване. Значи даосите изключват дори и самоусъвършенстването. Просто живей като Дао, т.е. живей като Бога.

За даосите бъдещето няма никакво значение. Само Дао е значимо. В даосизма вселената се смята за абсолютно безполезна, говорим за цялата вселена, с всичките му красиви звезди и слънца. Според тях, говорим за най-високото ниво даоси – шеста степен, само Дао е полезно.

Даосите казват: Колко е неуместно да се самоусъвършенстваш – ти си просто Дао. Значи: ти си просто Любов, ти си просто Истина, ако така се проявяваш, просто нямаш нужда от еволюция, но това не е лесно да се разбере от някои съзнания.

Даос е този, който черпи ентусиазъм и вдъхновение от скучните неща. За мен е малко трудно да си обясня съществуват ли скучни неща, но все пак допускам, че някъде има такова нещо. Значи все пак има скучни неща, щом все пак се използват тази дума.

Този, който е привързан към живота, подхвърля себе си на смъртна опасност. Тук ще направя само едно малко тълкуване. Който е привързан, той винаги изкривява начина си на мислене. Самата привързаност е мярка, че човек си изкривява начина на мислене. Може да е малко, но това „малко“ може да стане голямо. Когато човек е привързан към нещо, това означава, че той ще се привърже към кривите неща, той е привързан към страданията.

Спомням си преди години за един спомен от един брат. Някакви студенти посетили Изгрева и Учителя. Учителя ги попитал: „Вие какво следвате?“. „Ние следваме право.“ Учителя казал: „Като завършите правото, ще започнете с кривото“. Учителя попитал други студенти: „Вие какво следвате?“. „Философия.“ „Като завършите философията, ще започнете с невежеството“. „Ама, какво да правим, тогава кой е прав?“. Учителя казва: „Прав е този, у когото Бог живее“. Много просто! Дали тези студенти са разбрали нещо, не знам, но отговорът е много простичък: Прав е само този, у когото Бог живее.

Пътят на Лао Дзъ, почтеният Старец, затова е велик, според даосите, защото, пребивавайки в него, в Пътя, просто никъде не отиваш. Ти си пълен с Дао, няма къде да ходиш, Дао е просто Пълнотата на живота. Няма самоусъвършенстване, няма еволюция, просто живееш в Пълнота. При Лао Дзъ Дао е постигнало Пълнота, те са в единство и затова Дао изнася чрез него едно много велико Учение. Една от най-дълбоката мъдрост в света се намира в даоското Учение. Аз още не съм ви я изнасял, за да не смутя някои, но след време може да се престраша и да ви изнеса по-дълбоките закони на Дао.

Даосите казват: Истинското съвършенство не се нуждае от усъвършенстване. Ако нещо се нуждае, значи то не е, значи Дао го няма там. И Учителя казва: Любовта, Мъдростта и Истината не се нуждаят от усъвършенстване. Те са вечни, завършени, съвършени процеси. Вие се нуждаете, но те не се нуждаят. Значи: истинското съвършенство не се нуждае от усъвършенстване.

Какво е това съвършен човек? Съвършеният човек просто претворява Истината – така действа той. Той просто я изразява, защото към всичко се отнася с отсъствие. Скоро малко се затрудних, в един вестник – „Черно море“ – ми искаха интервю. Казват: „Представи себе си“. Казвам: „Това е много лошо! Това означава да изпъдя Бога“. Все пак се наложи малко със зор, малко с увещания да се разбираме. После: „Какви добрини си правил, кажи?“. Казвам: „Това е много опасен въпрос. Ние не само че не правим добрини, ние даже не сме проводници“. Тя се усмихна, ама дали ме разбра журналистката, няма значение, но един такъв странен разговор водихме… Така или иначе, това е моят начин на говорене.

Според даосите: да знаеш означава да се окажеш незнаещ. Казват: Само незнанието е просветлено. Значи: знанието не е просветлено, не е благословено, но незнанието е просветлено, защото то символизира смирението. Смиреният човек не знае и затова Бог му дава все повече да узнава. Без да знае, той узнава нещата.

Казват даосите: Пътят е скрит в своята бездна, за да не смущава хората.

Казват даосите: Този, който напряга силите си при носене на тежести, той не умее да използва своите сили. Разбира се, това има дълбока връзка с Египет. Учителя е просто категоричен: Събрани жреци със силата на мисълта пренасят там тези товари. Никакви техники, никакви там бутания по релси и никакви глупости. Но тъй като хората са изгубили чистотата и оттам динамиката на мисълта, те се занимават с разни бутания – с колички, с каруци, с големи каруци, с релси, с кранове и т.н.

Даосите казват: Когато Дао става на прах, то не губи своята истинска същност. Вие сте виждали едни малки прашинки, които светят като слънца. И там е Дао. Дао е навсякъде, и в прашинките.

Ако искаш да направиш жертвоприношение на Дао, даосите дават един съвет. Както знаете, там при даосите въобще няма никакво жертвоприношение. Това е една шега, която трябва да разберем. Казват: Направи си едно сламено куче и го изгори. Хем няма да бъде отнет живот, хем жертвата ти няма да бъде приета, защото Дао не се занимава с такива глупости. Ето, това е най-мъдрото жертвоприношение, според даосите.

За политиката: Секретът на успешната политика е да въведеш ред и порядък в себе си, няма друга политика, т.е. да въведеш Дао, истинността.

За даоса кокошката и яйцето съществуват заедно, никога е нямало разделение, както цветята и пчелите са заедно, както шумът и тишината са заедно. В момента може да има шум, но тишината е тука – Тишината е въпрос на съзнание. Може да си сред най-големия шум и да си в Тишина и Покой. Може да си в най-тихото място на Рила и духовете да шумят в тебе. Нещата са заедно. Ако постигнеш Покоя, ще бъде добре.

Който е предан на Дао, няма свое Аз. Даосите казват: В Пътя ние сме единни с Пътя, не със своето Аз и затова то е непотребно. Когато говорим за шестата степен даоси, най-високата степен, там и най-висшето Аз е непотребно. Значи: твоето Божествено Аз е непотребно. То също пречи на Дао, на най-великата Истина да работи в тебе. Има много категории даоси, някои работят с разумността, други я надминават. Даосите казват, че когато Дао се показва, То се скрива. Затова човек казва: „Видях нещо, халюцинация ли беше, истина ли беше“, но който умее да различава, знае кое е. Мъдрият говори, действа и мисли и по това не се отличава от обикновените хора, но в това, което мъдрият не говори, не прави и не мисли, по това той се отличава от обикновените хора. Пътят има свойството безконечно да се изплъзва. Пътят е чужд на всяка общественост. Ще го кажа по друг начин: народите не се развиват. България като народ не се развива, развиват се определени хора. Тези, които имат специална Любов към Истината, които имат специална Любов към Бога, те се развиват в един дълбок вътрешен план. Другите правят опити за работа върху себе си и все работят върху себе си. Този, който е избрал Великия Път, трябва да забрави всички условности.

За даоса нищо не се оказва чуждо и нищо не се възприема като свое. За даоса всичко е възможно и затова не се случва нищо неочаквано. Дао Пътят е толкова тайнствен и толкова прост, че може да си позволи дори да не е Път. Даосът не търси знания и опора, той живее в Дао, в Покой и истинност. А що е това Покой? Според даосите: Покой – това е поток от постоянно облекчение и течаща благодат, присъща на естеството на истинността. Истинският даос, тук говоря за шестата степен, абсолютно нищо не практикува – тук няма практики. Той просто живее в Дао. Начинаещите даоси практикуват много неща: че алхимия, че дишане, въртене на енергии, всичко, каквото може да се сетите. В шестата степен, Съкровените даоси, няма практики, просто живеят в Дао. На едно място Учителя казва: „Който мисли, не живее, а който живее, не мисли“. Значи: който мисли, не живее, той затова мисли, търси нещо, а който живее, който така е изпълнен с Бога, той няма място за мисъл, той просто живее. Според най-висшите даоси твоята собствена истинност е Еликсирът на живота. Даосът се смее дори когато умира, просто защото смъртта е смешна. И на едно място Учителя обяснява: Смъртта е един голям театър. Умрелият имитира, че е умрял, защото Духът никога не умира, онези имитират, че скърбят, някои даже скърбят донякъде, те го смятат за скръб и всичко това е, казва Учителя, един голям театър.

Дао Пътят е само за тези, които не искат да придобият нищо в живота. Те нямат цел да придобиват нещо. Никакво придобиване, а непридобиване. В това непридобиване, в тази Чистота живее Дао. Дао Пътят – това е да не желаеш да придобиваш каквото и да е в света, включително и нищо в духовните постижения, тука не говорим само за света. Говорим – никакви духовни постижения. Никаква идея за придобивка, никакви резултати. Странен и особен, красив е този Път на даосите. Нищо не искат да придобият и Дао живее в тях, Бог живее в тях. Най-важното го постигат, без да го придобиват. Дао Пътят – това е вкусът на Простотата. Тук говорим не за знания, а вкусът на Простотата, вкусът на естеството на нещата. Когато двама даоси си говорят, същественото е в неговоренето. Те просто си обменят Дао. За даоса смъртта е един приятен отдих по вечния и чуден Път към Дао. Нещо като отпуска, нали знаете, като някъде отидете на планина или на море, колко е приятно. Казват даосите, че там, където залязват звездите, изгрява Дао. Казват: Чистотата е водата на Дао и затова Чистотата умива ума от тревогите. Когато влезеш вътре, в Дао, не Го откриваш, но Дао е там. Вие не можете да уловите Дао и вие не можете да Го изпуснете. Дао си живее в Простотата на Дао. В тази Простота няма загадки, няма тайни. В тази Простота всички проблеми са решени, защото Простотата е Яснота. Даосите дават един пример с маймуната и рибата: една маймуна хванала една риба, казала: „Сега ще направя една услуга, ще те изсуша тук на това дърво“. – Преведено това означава, че много добри хора правят такива услуги на другите хора. Обикновените хора, които нямат връзка с Дао, подобно на маймуната все правят услуги. Дао трябва да се знае, че не е учение, а е Откровение.

МЪДРИЯТ НИЩО НЕ ПОСТИГА: НА НЕГО МУ СТИГА ДАО И БЕЗКРАЯТ.

ДАОСЪТ ЖИВЕЕ В ИЗТОЧНИКА И ПОСТОЯННО СЕ ОБОГАТЯВА

Мъдрецът утвърждава Дао и в това е истинската Добродетел.

Даосът не общува със суетата на света – в него светът е отстранен.

Мъдростта не е в правилата, а в Дао. Истинските правила изтичат от Дао и от този, който се е слял с Дао.

Който е в Дао, има в себе си Покой – друга Мярка, освен Лекотата, друга важна Мярка. Има Покой: чрез този Покой, той се извисява над всичко.

Мъдрият нищо не постига – забележете! Защото много хора търсят постижения чрез амбиции и т.н., и се провалят. Мъдрият никога не постига: на него му стига Дао и Безкраят. Ако в Мъдрия се прояви някаква висша способност, Мъдрият знае, че тя не е негова: тя е на Дао и това не го тревожи.

За Даоса, Вселената, с всичките звезди, е напълно безполезна. Полезно е само Дао, т.е. Бог и Истината. Щом Вселената е безполезна, значи, в нея има някакъв недостатък. В Дао няма недостатък.

Даосът е Същество, което превъзхожда живота, защото живее в Дао, а Дао няма начало и край.

Даосът е необятно непосредствен и бездънно дълбок, защото живее в Източника и постоянно се обогатява.

Даосът пише с бял тебешир върху бяла дъска.

Мъдрият никога не казва „Това е Дао“ и „Това не е Дао“. Даосите мислят само за Дао и така те носят в себе си Неизповедимата Пълнота на Живота.

Даосът е течащ като вода, спокоен като огледало, отзивчив като ехо и невъзмутим като Тишината.

За Даосите свършек на света няма – то не може и да има! – защото Дао никога не е познавало свършек.

За Даоса, Животът в Дао е по-важен от всичко и затова Пълнотата му е Съкровена.

Храмът на Даоса е: пътечката (както и в Дзен), водопадът, уединението, беседката, тихият сняг, езерото, мълчанието на птиците, спокойствието на дървото.

Даосът – това е Неведом Покой, Неизповедимо състояние.

Който претворява Дао в живота си, той се нарича Мъдрец.

Даосите са поклонници на Свещеното Безмълвие.

Безбрачието за Даоса е вътрешен процес – то означава отказ от низши желания, отказ от даването на енергия на низшите желания.

Даосът не се вълнува от медитация (забележете!), а от Дао.

Значи, ще обясня: той не практикува медитация, той практикува Дао – най-висшата практика. Той практикува Чистата Истина. И оттам нататък, медитацията му е Предълбока, но тя вече идва като последствие.

Целта на Мъдреца е една: Постоянен Живот в Дао. За него успехи и неуспехи нищо не означават – важен е Животът в Дао.

Даосът често е отнесен, невзрачен, не се взира в света и в заблужденията.

Външният храм на Даоса – както казах – е пътечката, изворчето, цветето, уединението, падналото листо (то се е отделило от света и се е завърнало в Свободата на Дао), тишината, неизвестността, дъждът... А Вътрешният Храм – това е тихото общение с Безкрая.

Даосът има само един Дом, той дълбоко го е почувствал в себе си – и това е Пътят към Дао.

Мъдрецът има само една практика: той храни в себе си само Чисто Дао. Той не говори за Писания, не говори за заповеди: той храни в себе си само Чисто Дао. Така той наследява Изначалното. Даосът знае, че само Чистотата ще го заведе при Дао, и затова тук няма никакви излишни практики и ритуали. (Да не говоря за смешния тамян! Който смята с тамян да изпъди дявола, нищо не е разбрал. Дяволът се изпъжда с Чист, правилен Живот в Бога. Нищо общо няма с тамяна!)

За Даоса смъртта е простичка, естествена и светеща.

Даосът от шеста степен, т.е. на Великата Истина – той вече няма нужда да се усъвършенства. Той просто е влязъл в Дао, живее чрез Дао, действа чрез Дао. Такъв е Лао Дзъ: той е влязъл във Великото Единство, той вече е Единна Същност, той не се самоусъвършенства, а проявява самото Дао.

Даосите казват: Въплъти Дао в себе си – и всичко друго вече е без значение, т.е. Стани Истинен! Казвал съм го и така: Стани Истинен, а не религиозен.

Даосът е станал Мъдрец, защото е преживял най-дълбокото Преживяване – Преживяването на Дао: това е Чисто, Безмълвно, необяснимо Преживяване.

Истинският Мъдрец е Висша музика: той звучи, защото сърцето му е пълно с Дао – не се нуждае от никаква друга музика. Абсолютно! Той е самата Музика, сърцето му е по-дълбоко от музика.

Даосът е постигнал Дао чрез Простотата на разбирането. Често земните имат глава, пълна с писания, цитати; докато главата на Даоса и на Мъдреца е празна, абсолютно Пуста. Пуст ум, Пусто Сърце, т.е. Чисто Сърце, чист ум – и тогава нещата се явяват като яснота, като чисто разбиране. (Мога и така да го кажа: Празните глави печелят; препълнените – много е зле положението… Няма какво да кажеш, няма какво да обясниш… Препълнено е – прелива от свят, от писания и от цитати.)

Когато си Чист, разбирането е чисто; когато си Ясен, всичко друго е ясно.

За Даоса няма „лоши звезди“ и „хубави звезди“, той просто не ги вижда, той не се нуждае от звезди. За Даоса има само една Велика Идея: Живот в Дао и никога живот в звездите.

Вие знаете: много хора се канят да се преместват на Марс – може би там животът ще е хубав… Нищо подобно! Очаква ги голямо разочарование. Без Дао къде ще отидеш?

Животът е в Дао, а не в звездите. Това е Живот в Истинността. Ще обясня: Даосът е изцяло съсредоточен, енергията му е цяла, той не боледува от разни мнения и възгледи, и знания, както е раздвоената енергия.

САМО В ДЪЛБОКОТО РАЗБИРАНЕ И САМО В ДЪЛБОКОТО МЪЛЧАНИЕ МОЖЕШ ДА ЧУЕШ ГЛАСА НА СИНА И ДА ВЗИМАШ ДЪЛБОКИ РЕШЕНИЯ В СВОЯ ЖИВОТ

КОЙТО НЯМА ЛЮБОВ И СМИРЕНИЕ, НЕ МОЖЕ ДА ЧУВА ГЛАСА НА СИНА – НЕ МОЖЕ ДА МЪЛЧИ И ГОВОРЕНЕТО МУ Е ЗАГУБА НА ПЪТЯ

Пътят е толкова велик, че извън него нищо друго не съществува за Сина.

Синът, който следва Пътя на Дао, си възвръща силата на вътрешния облик. Този облик е образът на Великата Пустота и Великото Единство. От Великата Пустота произтича действието на Небесната Истина, т.е. действието на Не-деянието.

Според Кабалата, едно от най-окултните и мистични слова, което е произнесено от Великата Пустота, т.е. от Отец, е Словото Син. Това Слово е било произнесено в едно много дълбоко и свещено мълчание и с особени трептения.

Духовният живот на човека – това е работата на Сина отвътре.

Тук искам да уточня: според Даосите Синът – това е най-чистата и тънка енергия в човека.

Когато не знаем как да говорим и как да мълчим, изпускаме Гласа на Сина, който работи отвътре. В тази връзка ще добавя нещо: понеже човек много се е отклонил в своето невежество, наложило се е Бог да допусне влияние даже отвън – нещо, което не е естествено. Но Бог си служи с влияние понякога, с влияние отвън, за да заведе човека навътре.

Пътят на Сина няма нищо общо с подбирането на красиви думи, нищо общо с ораторска реч, защото в Пустотата, т.е. в Дълбокото Мълчание, което е наречено Царството Божие, думите са непотребни. Ето защо Лао Дзъ казва: „Синът (знаещият) не говори, а говорещият не знае“. Знаещ, който говори, затваря Пътя на Тайната Светлина в себе си.

Имало е такава опасност в живота на Орфей… Малко е останало Орфей да изпусне някои неща и да стане знаещ, и да изпусне и Посвещението си, и всичко… И понеже е бил на граница, те са му отнели любимата в ада, за да има с какво да се занимава, за да не се отклони. И понеже това му е коствало много усилия, той много е обичал така наречената своята любима, т.е. Душата, и той е трябвало да се върне по един друг път, да се справя с други сили, за да не направи по-голяма грешка. В тази връзка искам все пак да ви кажа, че има много оратори и проповедници, които могат да говорят за спасението, а всъщност да не го познават – обикновено е така. В църквите: „Ако си от нашите, ако избираш нашия път, си спасен“… Обаче много хора от света ще бъдат спасени, а от църквите няма да видят спасение. Това ще бъдат факти, които след време ще излязат наяве, защото Бог не дели така нещата, а Той има друга Мярка…

Животът и смъртта са процеси, които произхождат вътре в нас. Разбира се, тук искам пак да ви допълня, че: ако човек е изключителен оратор, това не означава, че е истински добър, т.е. установен в постоянното добро. А за понятието Син да не говорим… Защото неговите изисквания са много високи.

За спасението е казано от Лао Дзъ един изключителен Закон, който важи за всички същества, и най-вече за тези, които са будни, които могат да го разберат. Лао Дзъ казва, че: „Когато Небето поиска да съхрани един човек, То го въоръжава с Любовта“.

Учителя казва, че животът е произлязъл от Любовта, но те са различни неща. Любовта е Вечна и неизменна, а животът трябва да мине през много промени, докато дойде до своята Първична Същност, до разбирането на своя Вечен Път, до Дао. По друг начин казано: всяко движение на Дао е действие на Вечния Път.

Тука искам пак да ви напомня, че целта, както и в Паневритмията, не е хармонията. Защото, както казах: хармонията е предел, ограничение. В хармонията и в дисхармонията все още има говор, има някакви желания. Това означава, че за хармонията и за щастието е все още трудно да чуят Гласа на Сина. Само в Дълбокото Разбиране и само в Дълбокото мълчание, можеш да чуеш Гласа на Сина и само тогава имаш право да взимаш Дълбоки решения в своя живот. Който наистина чува Гласа на Сина, той може да пресътворява живота си отвътре. Но който няма Любов и Смирение, той не може да чува Гласа на Сина и не умее да мълчи, а говоренето му е загуба на Пътя.

Истинският човек не позволява нито на доброто, нито на злото, нито на щастието или на нещастието, нито на хармонията, и на дисхармонията да разрушат неговата най-дълбока същност. Тоест: в Пустотата няма хармония и щастие, тук е Свободата. Божествените неща могат да се съхраняват само в Пусто Сърце, т.е. Чисто Сърце, защото Чистотата (сама по себе си) е Откровение.

Всяко щастие и нещастие, както казах, и всяка хармония и дисхармония означават, че човек не владее себе си и знае се, че те си имат своя край.

Когато Дао е в човека, тогава човек става Син и Вдъхновението му няма край. При Вдъхновението човек е Син, т.е. изпълнен с Дао и Величието на неговия Безпределен Път. Разбира се, тук не е необходимо да ви обяснявам, че много хора, когато навлязат в нещастието, изостават понеже не могат да го владеят. Други изостават в щастието, унасят се и накрая умът им разпилява щастието. И в двата случая е зле, но за предпочитане е нещастието, в което има по-големи възможности за пробуждане и за излизане от полюсите.

ДЕЛФИНИТЕ СА ПОЗНАЛИ СВОЯ ПЪТ, СВОЕТО ДАО; ТЕ СА ИЗБРАЛИ ЖИВОТА НА МЪЛЧАНИЕТО, КОЙТО Е ПЪТ КЪМ ВИСШИЯ ЖИВОТ

ДЕЛФИНИТЕ СА РАЗБРАЛИ, ЧЕ НАЙ-ДЪЛБОКОТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ Е ЖЕРТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО

Основното, което трябва да запомните, че Делфините са стари човешки същества, преродени хора, които произлизат от едно прастаро човечество. Те са избрали да живеят във водата, която за техните души е един особен град. Морето е едно невидимо и богато поле за работа за тях. Те са хора, според Окултната Наука, които са осъществили в себе си един висок идеал – станало е по време на прастарото човечество.

Всичко това изглежда като приказка, но не се лъжете, защото Учителя казва, че приказката е метод на Истината. И когато казва кое е най-истинното нещо, той казва, че това е приказката. Учителя казва, че най-истинното нещо е приказката.

Делфините са духовно щастливи Същества, защото те са запазили в себе си веселието на своето минало.

Според Учителя: „Най-жестокият свят – това е морето“. В морето живеят най-жестоките същества. В един свят на дълбоко астрално море (става въпрос и за външното море), което е заразено от жестокост... Делфините са спокойни, честни и отзивчиви.

От един друг ъгъл на Окултната Наука, делфините са и още Духовни символи и то необичайни за света на морето. Те символизират една скрита и стаена символика на неизчерпаемата надежда и морето за тях е символичният рай. Те живеят в него и след него, те отново влизат в своя рай, в който винаги са живели.

По този въпрос Учителя казва, че: „Ако раят не е в теб (тука, на Земята), ти никога няма да влезеш в него“. Независимо в кой свят ще отидеш. Човек трябва да носи нещата в себе си.

Според Окултната Наука: за делфините не е необходимо чистилище. Те прескачат този трап. Те са разрешили този въпрос като Души в своето минало. Те са избегнали чистилището, защото са познали своя Път, своето Дао. Човек, който познава тяхната тайна и тяхното минало, много лесно се побратимява с тях. Макар че живеят в тежкия живот на морето, те са освободени от смъртта (става въпрос и за духовната смърт). Те нямат грижа за смъртта, те даже нямат страх от смъртта, защото са разбрали Пътя на Самоотричането и на Жертвата – нямат страх от смъртта. Точно Самоотричането се е превърнало в тяхното веселие и разбира се – в грациозност. Те носят в себе си един таен празник – нещо, което трябва и всеки човек да носи в себе си.

Когато делфините обикнат някого, те го даряват със своето веселие, което произлиза от Самоотричането и със своето присъствие. Те сияят от познанието на Закона на радостта, но това всъщност е самият Закон на Самоотричането. Ето защо, според Окултната Наука, те са деца на радостта и са си останали деца. Но те имат по-голямо бъдеще, защото след време е определено да се срещнат не с дресьори, а с Посветени, които ще се погрижат за техните Души, за да ги въведат в по-дълбоки тайни на битието и живота. Разбира се, там ги очаква радост от друг род, от друго измерение, която ще произлиза не от Самоотричането, а от Мъдростта.

Затова Учителя казва, че: „В живота на ученика има нещо по-дълбоко от Самоотричането“.

Делфините са стигнали до Саможертвата и все още не знаят, че тя е Мистичен Път към нещо по-дълбоко, неизмеримо, Път към една Тайна на Живота, в която ще бъдат въведени от Посветени в Окултните науки.

Когато делфинът умира във външното поле, той запазва своето изключително приятно чувство. Това приятно чувство е една от най-големите сили на природата. Това е негов навик от старото човечество. До него не може да се докосне смъртта, то не позволява, защото носи Пълнота в себе си.

Другият важен момент за Дълбокото Съзнание и Душа на делфините е следният: Когато делфинът умира, той смята, че един друг, по-висш свят му отделя своето голямо внимание. И неговото Скрито Съзнание разбира това и затова се изпълва с много приятно чувство и същевременно възхищение. Той разбира, че морето го е изоставило и един по-висш, и по-мъдър свят го е повикал при себе си. Понеже той разбира това, той съхранява приятното си чувство и след смъртта, т.е. то не се прекъсва, понеже е разрешил Закона на Жертвата. В Пълнотата на това приятно чувство делфинът е абсолютно неспособен да се страхува от смъртта. За него тя все пак е изненада – една малка, приятна изненада. Това приятно чувство е изработено в миналото чрез Саможертвата, и то се е превърнало в Рая за делфините.

Когато делфинът умре, той изведнъж вижда, че няма повече сили за живота във водата, той вижда, че вече не може да плува в нея. И тогава той навлиза в своето приятно чувство, в своята Пустота. След като разбере, че не може да се движи във водата, той схваща това като едно необикновено Откровение, понеже е безкористно същество. Но по-дълбоката Тайна на Пустотата не му е известна. В тази връзка: има и много Учители, които смятат, че като постигнеш Пустотата, това е крайният Предел. Но Учителя поставя нещата на друго ниво, в друга област.

Пустотата не е крайният Предел, защото зад нея има други степени на Мъдрост, други нива.

Значи: Тайната на Пустотата не му е известна, защото той е стигнал най-много до Закона на Жертвата. А Учителя казва, че има по-висши закони от закона на Жертвата или от закона на Предаността.

Неговата Безкористната Любов (говорим за Любовта на делфина) го осветява отвътре и затова той изживява своята неподвижност като приятно чувство. И понеже това чувство е много дълбоко, то навлиза в Пустотата.

Главата на делфина символизира владеене и разбиране на подводните знания и тайни за живота. Тялото на делфина е построено динамично, т.е. от динамични Висши сили, т.е. в неговото устройство са участвали Висши Същества. Опашката е друг ключ, което означава от една страна, допълнително кормило, водач и от друга страна, допълнителна динамика на неговата бързина. Всичко това означава, че не говорим за обикновено същество и за обикновено тяло.

Смъртта не може да го натъжи, защото Дао в него е естествено и то не му позволява натъжаване. И затова в момента, в който делфинът се натъжава, той веднага и много естествено започва да се развеселява. (И пак наблягам на тази дума естествено – много дълбока дума.)

Чрез силата на Самоотричането делфинът се запознава с красотата на своята самостоятелност.

Тука искам да ви обясня нещо много важно, което делфините са разбрали от своето минало, от старото човечество. От своя опит в миналото делфините са разбрали нещо много съществено, те са стигнали до извода, че най-дълбокото средство за общуване, е жертвата и мълчанието – и в много дълбок смисъл са прави. Това разбиране е един малък подвиг, трябва да го направят много Души, трябва да го постигнат, но не всички. Защо? Защото много Души могат да се погубят в сферата на мълчанието. Тоест: тези, които не са постигнали Пълнотата на Жертвата, могат да бъдат погубени в сферата на мълчанието. Мълчанието е част, много Дълбока част от скритата и Съкровена Същност на Душите. Тук става въпрос конкретно за човешките Души – в това число и на делфините.

Според делфините и техния опит, когато има да се каже нещо много важно, тогава мълчанието трябва да е най-силно. Това е свещен момент в техния живот. Тук искам да ви обясня, че според Окултната Наука, Мълчанието е Окултен метод, то е най-важен момент за пробуждането на тайнствената, вътрешна дейност на Душите. А животът на делфините е животът на Душите, животът на мълчанието. Те са избрали този Път, който е също Път към Висшия живот.

Дълбоката и изключителна Същност на Душите не може да се изрази с думи, с говор, даже и с движения, а само с мълчание – което е една от най-дълбоките стихии на живота. Тука използвам думата стихия, защото имам нещо предвид: в най-дълбокото мълчание една Душа застанала срещу друга – става въпрос за Душа, която е познала Тайната на мълчанието – тогава могат в мълчание да си предават Вътрешни Тайни, което с говор не може да стане и в много случаи не трябва да става. Затова казах стихията на мълчанието – това има и друг смисъл…

И затова в Даоското Учение се казва, че небитието на Дао остава винаги зад пределите на всичко казано. Значи, тука конкретно говорим за небитието, защото Дао има своя област в небитието, своя трансформация.

Тука говорим за разумното Слово, за човек, който е овладял себе си и т.н. Когато Дао се въплъти в Словото на човека, той става Син на Дао и Дао му става Път. Това е за тези, които с Преданост са постигнали овладяване на себе си.

Делфините са Същества, които са се устремили навътре в себе си, за да намерят там, в мълчанието пътища за общуване (и те са ги намерили). Става въпрос за пътища за общуване с хората и със съществата от най-различен род. И пътища за разбиране на света, в който живеят и на неговите тайни.

Делфинът е Същество на Тънката енергия. А Тънката енергия, според Окултната Наука, е Истинският Слух на Душата. Тука не говоря за сърцето, не говоря за ухото, а говоря за най-тънката енергия, която има общо с най-тънката област на сърцето и има една област, която надминава сърцето.

В говоренето милиони хора са изгубили своята Душа, своята Божественост, своята индивидуалност. Това означава, че говоренето е голяма отговорност и това е нещо, от което делфините са се отказали.

Между другото аз преди време наблюдавах Тайното Съзнание на един делфин – само накратко ще ви кажа, без да се впущам в подробности. Аз видях, че той наблюдаваше как едни хора говореха за него и същевременно говореха (ще използвам тази дума) глупости, много обикновени неща, много земни. Делфинът се чудеше как може хората да си губят времето, енергията и речта да разговарят по такъв начин. Това беше едно истинско учудване. И същевременно при него смесено с едно възхищение от самия живот. Нямаше никаква критика, защото неговото съзнание е много по-дълбоко... Както ще видим след време за много други същества от този род, които имат свое Тайно Съзнание скрито, което наблюдава и не изнася нещата. Има такива Учени Адепти в истинската Наука, които правят изключителни открития, но не казват нищо... Те дават други открития на света, защото светът не е готов и запазват Същността за себе си. Те са истински Посветени, за които Учителя е говорил, но все пак, малко. Те остават (така или иначе) скрити.

Според делфините, според тяхното Тайно Съзнание, за Дълбоките неща се съди по тяхното мълчание, по тяхната Невидима Същност.

С това искам да ви кажа, че Мълчанието спада към Незнайното Намерение на Скритата Върховна Воля. То е всъщност една голяма наука, според Учителя.

Първичните отношения на Душите са били отношения на мълчанието. И делфините загатват за това минало и за това изгубено богатство. Душата на делфина е дошла в света на морето, за да беседва със своята съдба.

В познаването на Тайната на мълчанието, човешката Душа се приближава все по-близко до Истината, до своя Бог, до своя неизчерпаем Източник.

Преди да продължа, само ще ви напомня, преди време съм загатвал, че когато разговаряте с хората, най-вече трябва да наблюдавате не толкоз какво си говорите, а онзи вътрешен диалог, който става между Душите, онзи говор без думи, той показва дали ще се разбирате, дали трябва да си имате доверие, как да подхождате, как да помагате… Искам да кажа, че този невидим говор – вътрешен на Душите – е по-важен от всичко, което се казва. Някой път е хубаво да се потвърждават нещата и с говорене, и с мълчание. И двата говора да са в Единство. Но много често се случва, че външното показва, че вътрешното е на друго мнение и че пътищата се разминават…

Истинският живот на делфините се осъществява в тяхната Душа, т.е. в невидимото поле на Душата.

Говоренето на един човек нищо не може да ни каже, ако той не познава Душата си, и ако не живее по законите на Душата си.

Делфинът е едно символично средство за изразяването на Душата и нейното богатство – мълчанието. За делфина вътрешният живот на Душата е по-важен от всичко външно и същевременно той не се е отрекъл от външния живот, а е превърнал своя външен живот в изява, в своя изява, т.е. в своя жертва. За делфина същественото е във вътрешното общуване и за него то е, което съхранява живота на Душата.

Когато Душата на делфина се вслуша дълбоко в нещо, то е заради вътрешното, заради невидимото. И когато Душата на делфина се вслушва в морето по-дълбоко, и когато чуе нещо, това е нейното око. Вие знаете, че ако попаднете в морето и ако гледате, може да виждате най-много до 20, 30, 50 метра… 100 метра, но далечните опасности, далечните тайни на морето не могат да се видят. Това преведено значи, че когато делфинът чу – това значи той видя. Това означава, че в случая, слухът е Око. Значи: в морето чу означава видя. Това означава, че слухът е истинското виждане на Душата, в слуха се крие истинското виждане на Душата.

Разбира се, след време ще ви обясня нещо по-дълбоко в Даоското Учение, защото човекът не трябва да спира до този момент, защото според Даосите човек не трябва да слуша с ухото, а със сърцето, после – още по-навътре – с Тънката енергия на Сърцето и най-накрая да слуша чрез Дао, с Духа на нещата. Така че въпросът е много по-дълбок. Но тук понеже говорим за делфините, спирам дотук. С всичко, което казвам за делфините, не казвам, че всички те са прави… Предният път изтъкнах някои неща за техния живот: че има Разумно Слово, хора, които работят с Разумното Слово и стават Синове на Дао…

Духовните сили на Душата – според делфините (те са стигнали до този извод и той е много важен) – са по-висши от думите и словото. Значи: ако трябва да отидем много навътре – ето една Дълбока Истина: че Духовните сили на Душата са по-висши от думите и от Словото. Ето защо нито една Свещена Книга не може да изрази това, което чувства Душата. Понеже е неизразимо, не може да се побере в нито една Свещена Книга, защото то е по-дълбоко от всяка Мярка на Свещените Книги. Самото безсилие на думите и Словото да изразят Дълбочината на Душата показва, само по себе си, че е съществувал един друг език, който е по-дълбок и по-изразителен, и че този език не е съставен от думи и изречения, а от излъчените състояния на Душата и нейните безкрайни вътрешни богатства, и че до този език делфинът се е приближил.

Както и преди казах: делфинът символизира порива към един по-вътрешен свят и това означава, че хората трябва да преминат през много страдания и сълзи, за да се домогнат до Дълбочината на своята Душа.

Делфинът е от едно прастаро човечество; той е извървял много дълъг Път; той много се е борил със злото и накрая е успял. Той е успял да превърне злата природа в свое вътрешно сияние, в своя радост, в свой рай.

Основната идея, която делфините са разбрали (става въпрос за Самоотричането) е, че Тайната на Самоотричането не е въпрос на техники и практики, а това е въпрос на Дълбоко разбиране на Душата – това е процес на Душата, а не на ума.

И ако някои искат да отидат по-дълбоко от мене в Тайния живот на Делфините, ще им дам само едно Правило: За да разбереш Тайния живот на делфините, е необходим особен род Енергия и съчетания от един друг свят.