КОГАТО СЪРЦЕТО СЕ ОСВОБОДИ ОТ НЕРАЗУМНИТЕ ЖЕЛАНИЯ И СЕ УКРЕПИ В ИСТИНАТА, ТОГАВА ЧОВЕК СЕ ПОТАПЯ В ПОКОЙ

Който цялостно следва Истината, той отговаря за себе си само пред Дао. Който не следва Дао, в тялото му проникват много нечисти енергии. Даосите казват: Ако смъртта дойде, умри, но не отстъпвай от Дао. Както казахме: Дао е друго име на Истината. Когато сърцето се укрепи в Истината, човек става последовател на Пътя. Тогава сърцето на човека си отдъхва в Покой. Да очистиш сърцето – на даоски език това означава – да се потопиш в Покой. Постигането на Дао е най-доброто дело на земята. В случая Дао означава Съкровеното. Според даосите главното объркване на самоусъвършенстването идва от неразумните желания на сърцето. И когато неразумното желание стане много силно, то се превръща в преграда. Да се справиш с неразумните желания, това е придобиване на Покой. По Пътя към самоусъвършенстването най-хубавото средство е Покоят. Ще го преведа по друг начин. Докато имаш земни желания – може да четеш много, може да практикуваш най-различни неща – няма да имаш истински резултати, истинско самоусъвършенстване. Защото това ще бъде една игра на ума. Умът обича също да се самоусъвършенства и все повече изостава. Това са така наречените неразумни усилия.

Според даосите Любовта е мекотата на Дао, наречена още водата. Те казват, че Дао няма лице, защото постоянно тече. Един даоски мъдрец дава следната идея: Когато нисшият човек слуша за Дао, той се присмива. Понеже се присмива, това означава, че отсреща му е Дао. Толкова е велико Дао, че допуска да се присмиват на Истината. И после казва: Дао мълчи, а нисшият човек се присмива на себе си. Дао се радва, а човекът се присмива. Който е постигнал Дао, той превъзхожда всяко деяние, всяко действие, включително и всяко добро, той е нещо повече от доброто. В Даоското Учение думата „пост“ означава очистване на тялото, а думата „въздържание“ означава очистване на съзнанието.

Първата степен в даоската медитация е следната: седене в покой и затваряне на очите – това е тяхното най-първо условие. Те казват, че това е така, защото очите са врати на сърцето и чрез тях сърцето гледа и се разсейва и затова очите трябва да се затворят, трябва да се спусне завеса, за да се насочи сърцето изцяло навътре към Дао. Именно Дао е източникът на един още по-дълбок Покой, неземен. Според даоските мъдреци думата „Покой“ означава възстановяване на живота. Който постигне Дълбок Душевен Покой, това означава възстановяване на живота. Според тях Покоят помага на сърцето да живее правилно.

Едно даоско правило: Когато във волята ти няма воля, това е истинската воля. Дао няма традиции, защото обича свободата. Както знаем: Дао е Учение за Пустотата, или това, което се нарича Нищото.

Даоските мъдреци казват: Пустотата не може да се запълни с богатствата на света, а само с Любовта към Дао, т.е. Любовта към Истината. Тука в случая можем да кажем така: Душата не може да се запълни с всички богатства на света, а само с идеята за Дао, с Любовта към Дао или Любовта към Истината. Даоското Учение казва, че който не е познал Истината в себе си, богатството ще го направи беден. Да срещнеш Дао, т.е. да срещнеш Истината, не означава да видиш образ или лице, а означава да намериш Истинския Път в своя живот. Именно виждането на този Път, на своя, личния, Истинския Път – това е източникът на Вдъхновението и Дълбокия Покой.

Истинският човек – според Даоското Учение – живее в съгласие само с Дао, а не с обществото, т.е. истинският човек живее в съгласие със своя Съкровен и неизговорим Път.

Чрез стремежа към Дао пускаш корени в Пустотата, т.е. (в случая) в Несътвореното, това е именно Съкровеното, или казано по друг начин – Божествената Любов. Някои мислят, че Пустотата е пусто място. Даоските мъдреци казват: Пустотата не е пусто място, а тя е изпълнена с Дао. Според Лао Дзъ: Пустотата е Безпределна Пълнота. Това, което обърква много хората, думите „Пустота“ и „Нищо“ всъщност означават Безпределна Пълнота. В Кабалата също има подобен закон: Бог, т.е. Абсолютният, Който се намира в Ен Соф – безпределната светлина, се смята за мрак. Това не означава, че Той е мрак, но понеже светлината Му е толкова ослепителна, че за всички други светове Той се явява като мрак, понеже никой не може да го възприеме. Защото, който навлезе в Нищото, той не може да съществува, той се разтваря. В арабската Мистика това се нарича „фана“ – пълно изчезване, без връщане, тотално разтваряне. И всъщност според Лао Дзъ: Нищото е единствената реалност, всичко друго не съществува – хората, животните, световете, вселената, звездите, абсолютно нищо не съществува реално. И според Учителя е също така, защото всяко нещо, което може да изчезне, не може да е реално. Ако един човек днеска го виждаш, утре го няма, изчезнал, умрял, той не е реален, ако един град изчезва, ако един потоп заличава света, значи всичко това е нереално. Обаче Нищото никой не може да го докосне. Именно злото се страхува най-много от Нищото. Когато има его, злото не се страхува, но там, където човек е Нищо, където има Пустота, където няма его, това е опасност за злото.

Дао, това е равнозначно на Истината. Истината е толкова всепоглъщаща, че човек става Нищо. Тя го поглъща, това става в седмата степен, при седмото Посвещение, понеже Истината иска човека цял, иска да се отдаде напълно и тя го поглъща. Затова Учителя казва, че който иска да познае Истината, трябва да заложи целия си живот. Значи цялостно, ако се отдадеш 99%, няма да познаеш Истината. Но ако заложиш целия си живот – това е диагнозата, това е Мярката – до няколко години ще я видиш лице в лице. Както казахме, няма образ, няма глас, никакви видения. Всички видения са голяма измислица дори и когато помагат, тъй като Духът не се нуждае от видения. Докато виждаш нещо, това е двойственост, ти и някой друг. Когато се слееш, живееш в Дао и няма нужда да виждаш, защото просто това си ти.

Според Даоското Учение: Нищото е Бездна, която застрашава и доброто, и злото. Така както има една справедливост, която застрашава не само лошите хора, а и добрите, защото има много добри хора също с много грехове. И тази тайна справедливост, наречена скрита справедливост, също е заплаха и за добрите хора, така както Нищото е заплаха. Но за Истинолюбивия, за този, който люби Истината, за него Пустотата се разкрива като Безпределна Пълнота. По друг начин казано: за него Бог има друго лице. Тези, които обичат Истината, Бог им показва едно лице, любящото си лице, а за тези, които не обичат Истината, Бог им показва строгото си лице. Някои го наричат жестокост, но всъщност не е жестокост, а строгост.

ЛАО ДЗЪ – АКО ОБИЧАШ ИСТИНАТА, ВЕЛИКИЯТ ДРЕВЕН ПЪТ САМ ЩЕ ДОЙДЕ ПРИ ТЕБЕ

Лао Дзъ не е логичен. Логиката е път за разминаване на човека с Истината. Скритата логика, Божественият начин на мислене, вътрешната логика е уникална. Лао Дзъ казва: Докато човек е смирен, неговите заслуги не могат да бъдат отнети. Това означава, че само в Смирението може да има заслуги, защото те са от друг род. Само когато си никой, можеш да имаш заслуги.

Които се вкопчват в славата, объркват същността си. Те ще се ужасят от опасността и гибелта си, но няма да има спасение. Който работи с Не-деяние, т.е. с безкористна Любов, той придобива Дао и бива въведен във Великия Път.

Старецът казва: Не се опитвай да побеждаваш и никой няма да може да те победи. Това означава, че истинската победа е Не-деянието, живот в Любовта. А Любовта няма противници. Любовта е Бог. Това е много тънка, ефирна, нечовешка логика. Лао Дзъ живее в най-изтънчените енергии, където границите между Дух и Божество не се улавят. В тази висота трябва да си Нищо, никой и всичко ще дойде само при теб. Трябва да разбираш Любовта без усилия.

Животът идва само в Нищото. Началото на това е Смирението.

Лао Дзъ казва: В смъртта няма нищо страшно и опасно. Непознаването на Дао е опасност. Във Великия Път нищо не може да се сравни с изправлението на себе си. Тук става въпрос за приемането на естественото. Ако приемеш да си естествен, ситуациите подхождат към теб с друго лице.

Старецът казва: Ако обичаш Истината, Великият Древен Път сам ще дойде при теб. Или: Само в Нищото животът може да сподели с теб своите тайни. Всичко това потвърждава голямото значение на Смирението и на Нищото. Нямаме право да се възгордяваме.

Да разбираш Нищото, означава да имаш Ключ към най-дълбоките неща от живота. Ключът на разбирането се е загубил, когато сърцето се е развалило.

Старецът казва: Който е развалил сърцето си, той е изгубил Древния Път и пътешества в своите заблуждения. Преражда се много животи и подновява заблужденията си. Който не съхранява Древния Път и Чистотата на сърцето си и желанията, не може да избегне своята гибел.

Когато Лао Дзъ говори, никак не се опитва да убеждава, защото действува с Не-деяние, т.е. с Абсолютна Любов. Но дълбоко в своето сърце вие сте убедени, защото само Истината има естественото право да убеждава. Точно в това е красотата на Не-деянието. Лао Дзъ убеждава по законите на красотата – не иска последователи, дори и много подготвени.

Що се отнася до успеха и до неуспеха, Старецът много мъдро препоръчва дълбоко безразличие. Това е правилният подход, защото човек става чрез този подход неуязвим. По друг начин казано: Успехът не може да го обърка, да му отнеме будността, а неуспехът не може да го отчае, не може да го накара да се отпусне. Будността остава.

ЛАО ДЗЪ – ИСТИНАТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБИРА, А ДА СЕ ВЪЗПРИЕМА

Вярата на Дао е пълна и естествена; тя е пълна и абсолютна отначало докрай.

Тука, между другото това се явява като една Мярка да видите дали имате Вяра към някои хора, с които сте влезли в конфликт, с които сте се разделили, по това ще познаете дали Дао е във вас. Ако след като сте се разделили, независимо: с конфликт, или без конфликт, или с много фин конфликт вътрешен, вие трябва да имате пълна Вяра в него, в тази Душа.

Всичко, което е Дао, е Истинно, а всичко извън Дао, губи своята Истинност, т.е. (в случая) своята самостоятелност. Това означава, че неестественият човек не е Истинен и затова той не може да живее. Защото Дао е естествено, а неестественото е смърт.

Например, когато Истинното, т.е. Христос дойде на Земята, Той разтревожи всички, които са неестествени. Той каза, че „Бог е Любов“, но това е опасност за всички, които са неестествени. Защото за неестественото и фалшивото Бог не е Любов, Бог е опасност, т.е. – Любов от друг род.

Учителя казва: „Ще видиш Бог в Любовта, която проявяваш“. На Окултен език казано: Щом искаш да видиш Бога, дай Му възможност да се прояви в теб – това е начинът, това е естественият Път. Всичко това означава, че: извън Любовта всичко е неестествено, а всичко, което е неестествено, се руши.

Дългът към мъжа, към жената, към децата, към хората е неестествен, т.е. той е на втори или на трети план – никога на първи. Малко трудно за разбиране за някои, но това няма значение, защото обичам естественото. Изпълнявайки дълга си към хората (към мъжа си, към жената и децата), вие влизате в неестественост, защото изпълнявате желанията на хората, а хората забравят желанията на Дао. Това е Даоисткото разбиране по отношение към дълга.

Дао е Истинното, То е самото разбиране. Разбереш ли Дао, всичко се променя (тук става въпрос за трансформация, истинско преобразяване), тогава дългът се разглежда от друго измерение – то е вече Свещено отношение към Дао. Тогава всичко се променя и тогава се изпълняват само разумните желания на хората.

(Преди да продължа, ще вмъкна една важна идея. Много хора ме питат как да намерят Истината, как да я търсят. Всеки човек, ако разбере това, което му кажа, той пряко ще срещне Лицето на Истината без остатък, т.е. лична среща с Истината.)

Методът е кратко, ясно изразен:

Ако искаш да познаеш Дао, ако искаш да познаеш Бога, иска се едно основно изискване – изключително голяма интензивност на търсенето на Истината. Тук става въпрос за специална жажда за Истина – много силна, много интензивна, много сгъстен Духовен живот. За това винаги има време, ако във вас се пробуди Божественото, а То е винаги пробудено, очаква се само вашето решение, за да може да си освободи време човек. Тогава ще се лишава от сън, ще ляга по-късно, ще става по-рано… Защото в този сгъстен Духовен живот, в тази интензивност – тя самата се превръща в Ключ. Най-големия въпрос на живота, тя го превръща в отговор. И Отговорът е самата среща. Значи, много просто е казано: Сгъстена Интензивност, сгъстена жажда.

Само разбирането променя, а усилията са илюзия. Но който разбере, той вече ще има нови усилия, усилия, изхождащи от друго измерение. Тези усилия ще бъдат естествени, те ще дойдат от Дао, т.е. от самото Естество.

Разбирането е дело на Тънката Енергия. Това означава, че Дао не е в усилията, а в разбирането. И има нещо, което е повече от разбирането, на което искам да ви наблегна. Това, което е по-високо (в случая) и по-дълбоко от разбирането, това е Възприемането, Възприемането на Истината. Защото има много хора, които разбират, но не възприемат. И затова Лао Дзъ казва (в този случай е много точно): „Истината не трябва да се разбира, а да се възприеме“.

Според Учението на Дао: за да бъдеш красив, не е необходимо да имаш красиви черти, необходимо е да бъдеш естествен; необходимо е Дао да е в теб. Разбирането е Дао и това означава, че разбирането преобразява. То може да преобрази неестественото в живот. Това означава, че разбереш ли, ти вече си Дао, ти вече си Път. (Тук става въпрос за възприемането.)

Когато си в тежко психическо състояние, не ти трябва радост и утешение. Защо?

Защото егото остава и залъгването продължава. (Тука има много подробности, на които няма да се спирам засега.) Това, което ти трябва, е Достойнство и Благородство. Радостта е състояние на Ангелите, а Достойнството и Тънкото Разбиране са състоянието на Новия Човек, на Ученика.

ПЧЕЛАТА Е СКРОМНА, ИСКРЕНА, РАБОТЛИВА И МНОГО СМИРЕНА И ЗАТОВА ТЯ Е СТАНАЛА ДЪЛБОКА

НА ПЧЕЛАТА Е ДАДЕНО ИЗКУСТВОТО ДА ПРЕВРЪЩА НЕЩАТА, Т.Е. ДА ПРАВИ МЕД. В ДРЕВНОСТТА ПЧЕЛАТА Е СИМВОЛИЗИРАЛА ПОСВЕЩЕНИЕТО

Преданието казва: Пчелата е много скромна и работлива. Като създал цветята, Творецът вложил в тях сладък сок, нектар. После Той извикал насекомите, бръмбарите и мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички те се събрали пред Твореца и му изказали мнението си. Единствено пчелата останала настрани, без да даде мнение. Тогава Творецът я попитал (Той обърнал внимание на нейното мълчание, най-вече): „Защо стоиш настрана и нищо не казваш?“. Пчелата се обърнала към Твореца и Му казала: „Аз съм малко сприхава по характер и понякога обичам да жиля. Дето срещна човека и мога да го ужиля“. Тогава Творецът казал: „Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да го превръщаш в мед“.

Първо: това означава, че сериозните работи се възлагат само на скромни и работливи хора.

Според Окултната Наука: пчелата работи във вътрешното поле на своето съзнание и тука тя е открила своя еликсир, който после е изнесла навън.

Според китайското Учение: Дао е скрито във вътрешното поле на Сърцето, затова човек не трябва да търси вътрешния еликсир отвън. Който обладава Чисто Дао в себе си, той става Път за другите същества. А медът символизира благодатта на истинския Път.

Понеже пчелата има Мъдро Сърце, тя живее в Дао и не зависи от външните условия. Това означава, че Мъдрото, Пустото Сърце има постоянен подход, постоянен Източник – това е Великият Еликсир, който всички хора са търсили. Когато ти общуваш с човека, който има мед в себе си, т.е. Пусто Сърце или Мъдро Сърце, тогава в теб се влива Благодатта на истинския Път. Това означава, че Пустото Сърце е Ключ към Дао и че то е Началото на Вечния Път, защото то е елемент от самото Дао. Това означава, че това Сърце е Предвечно.

Според Учителя: „Светът ще се оправи, когато хората придобият изкуството на пчелата“. По друг начин казано: Златният век в човека се намира в неговото съвършено отношение към Дао.

Когато пчелата умре, тя се насочва към своя вътрешен еликсир и се храни с него, защото тя има искрено отношение към Дао. Това означава, че смърт без Дао е един нов, изморителен път, а смъртта с Дао е прекрасна, защото тогава смъртта става част от твоя Път, част от твоето Дао. (Значи: тука става въпрос, че смъртта става част, а не нещо отделно, което се превръща във враг.) Но без Дао тя вече е враг и препятствие. Това означава, че докато Дао не е постигнато в живота, тогава и смъртта се обезсмисля, и животът се обезсмисля. Без Дао или без Истината, и науката, и религията, и философията стават една голяма безсмислица.

Тука искам да ви кажа за Даосите какво означава религията. (Много кратко казано и само с две думи, изключително точно определение.) За Даосите религията е една полезна илюзия.

Ценността на меда е вътре в самия него, но не се вижда.

В преданието за пчелата остана нещо скрито, затова ще се върна отново. В преданието се подразбира, че пчелата със своята скромност и със своята Искреност, е привлякла на своя страна Дао. Това означава, че в пчелата има едно много Дълбоко Разбиране за живота, което го няма в насекомите, бръмбарите и в мушиците. Ще обясня: Пчелата си признава много искрено своята слабост да жили – това показва, че тя е стигнала до осъзнаване. А това осъзнаване е най-близко до Дълбокото Разбиране. Само Дълбокото Разбиране освобождава (значи тука въобще не става въпрос за знанието), защото чрез него се явява Дао – трансформацията.

Всички лоши навици в човека са дошли по пътя на знанието, което означава, че със знание не могат да се премахнат. Самият лош навик е натрупано знание, натрупана сила. Това означава, че колкото и знание да натрупа човек, тези навици не могат да се махнат. Навикът не може да се махне със знание, нито със съвети, а с Дълбоко Разбиране, така както е постъпила пчелата. В момента на своето осъзнаване пчелата се е домогнала до едно по-дълбоко разбиране на живота. Значи: преди това, както си спомняте, тя беше искрена и си признава своята слабост, по-късно тя стига до Осъзнаване и в момента на Осъзнаването, тя стига до Дълбокото Разбиране. И понеже в Дълбокото Разбиране е Дао, става моментално Преобразяване. Това е така, защото в момента на Дълбокото Разбиране ти си проникнат от Дао, алхимичната сила на живота, в този момент лошият навик или слабостта изчезват.

Тези, които са чели Кастанеда, знаят че когато го питат как се е освободил от цигарите, как ги е победил, как ги е отстранил, той отговаря много просто: „С едно щракване на пръсти“. Значи: никакви усилия, никакви знания, никакви съвети – просто с едно щракване на пръсти. Все пак тука става ясно, че не всеки може да „щракне“, защото не всеки може да се приближи до тази Дълбока Мъдрост. Всеки може да се домогне до Мъдростта и да се спаси от знанието, тъй като знанието е винаги опасно. И вие сте забелязали, че егото натрупва много знание, цял живот натрупва знание и накрая умира в невежество. Това е пътят на егото и той се наблюдава ежедневно в живота.

Насекомите, бръмбарите и мушиците символизират знаещите хора. Те са имали много мнения, но са изпуснали меда, т.е. Еликсира на Живота, който всички хора търсят. А за пчелата Учителя казва: Животното ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, а пчелата ще извади мед. Кой е най-умният?

Понеже пчелата е била много скромна, искрена, същевременно много смирена, незнаеща и затова тя е станала дълбока. И на нея е дадено изкуството да превръща нещата, т.е. да прави мед. Ето защо е казано, че Незнанието е Дълбоко, а знанието е повърхностно. Това означава следното: ако разбереш много дълбоко един проблем, той изчезва моментално, не след минути и часове. Както виждате: това е Мъдростта, а не знанието. Но ако не го разбереш, това означава, че си знаещ, ментален, т.е. умствен. А щом си знаещ, тогава проблемите са навсякъде около теб и вътре в теб. Всичко това означава, че пчелата е намерила своето Дао и затова не ходи на църква (това е символ); това означава, че не е заблудена от знанието. Човек ходи на църква, защото не е намерил своето Дао, своя истински Път. Но в момента, в който той намери своя Път, всичко вече се променя и човек става символично Пчела – в Древността пчелата е символизирала Посвещението. По друг начин казано: тогава самият човек става Храм, а Дао е ръководителят в този Храм и в този Път.

ПОСТОЯНСТВОТО Е ОПОРНАТА ТОЧКА НА ЖИВОТА. КОГАТО ВАШАТА ЛЮБОВ ИДВА ОТ ДАО, В НЕЯ ИМА ПОСТОЯНСТВО, Т.Е. ИМА ВЕЧНОСТ

Постоянството е пробният камък в Тайната на Живота, затова Постоянството се явява като великото благословение. Но то е нещо, което не трябва да се очаква, защото това благословение е вътре в човека. Дао е вътре в човека и чрез това Постоянство човешката Душа се възражда. Точно с Постоянството се опитват силите на човешката Душа. Постоянството се явява като опорната точка на живота, защото то е самото Дао, което работи в човека. Ако стъпите на Окултната основа на Постоянството, вие ще се изкачите във висотата на Дао.

Една от силните страни на Постоянството е тази, че то дава Будност от друг род, от друго измерение. Постоянството се явява като метод, който разкрива Истината постепенно.

Тука искам да ви кажа един Закон от Учителя: „Не приемайте Истините от всекиго, защото не всеки носи Божията Истина в себе си“. Не приемайте Истини от всекиго, дори и да са Истина. Има Истини, изказани от определени хора, не ги приемайте, защото не всеки носи Божията Истина в себе си. Може да се каже, че не всеки носи този живот на Бога в себе си, който води към реалната Истина.

Силата и Будността на човека се определят от неговото Постоянство. Ако сте непостоянни, с това вие пречите на Дао да ви ръководи и да стане ваш Път и ваша опора.

По въпроса за Истината, искам да ви кажа нещо от Учителя. Учителя казва, че: „Който се съмнява в мене, не може да вярва в Истината и не може да я намери“. Тук става въпрос за една особена Дълбочина на Истината, защото тя може да се намери в много Учения, но тука Учителя иска да каже нещо особено.

Ако Дао е в човека, тогава човек е постоянен в своите отношения към живота и това са отношения на Дао. (Става въпрос за свещените отношения към нещата: хора, минерали, растения, животни, Ангели, Архангели и т.н.) Ако човек живее по законите на ума, той трябва да спазва 10-те Божи заповеди, но когато Дао е в човека, тогава заповедите не му трябват. Ако живее по законите на Дао, по законите на Бога, тогава тези заповеди не му трябват.

Който е непостоянен, той не следва Дао, а който не следва Дао, той се изгубва в себе си – тука искам да кажа в своя въображаем свят. Когато вашата Любов идва от Дао (тук става въпрос за много важна Мярка), в нея има Постоянство, т.е. има Вечност, защото Постоянството е Вечност. Това означава, че когато човек е придобил Постоянството, в него се разцъфтява Вечността.

АКО ВЪВ ВАШЕТО ДАО, Т.Е. ВЪВ ВАШИЯ ПЪТ НЯМА ОПАСНОСТИ, ВИЕ СТЕ МЪРТВИ

САМО КОГАТО ПРЕМИНЕШ ПРЕЗ МНОГО ГОЛЕМИ ОПАСНОСТИ, ДАО СТАВА ТВОЙ ПЪТ И ТИ ДАВА ПЪЛНОТАТА НА ЖИВОТА

Думата вярвай означава оживявай. Смъртта не е опасна, опасен е животът.

Красивото в живота на Дао е това, че в него няма сигурност. Тук няма сигурност, за да може човек да расте. Защото, който е осигурен, той спъва развитието си.

Хубаво е да се страхуваш от живота и неговите естествени изисквания, за да можеш да догониш себе си. Да догониш себе си, значи да постигнеш своето Първично състояние – то е Дао, то е твоят Път.

Там, където има страх, мястото трябва да се изпълни с Дао, за да има Вечно развитие. Ето защо е необходим страх от Бога. А много от тези, които са постигнали безстрашие, са оглупели, защото са посегнали на Бога, на Съкровената област на живота, т.е. на Неговия престол. Страх от Бога означава придобиване на Мъдрост.

В смъртта няма опасност. Тука си застрахован и не можеш да растеш. Тука няма крила. Но животът е опасност.

Например: направи опит вечер сам в гората – Учителя дава това упражнение. Може няколко пъти през деня, но и вечер, вечер сам. Ако отидеш в гората, отвсякъде звучи опасност. Точно тук е красотата, ще обясня. Защото тези опасности те съграждат и ти оживяваш. И тук придобиваш една друга сигурност. Тя не е човешка, тя е сигурност от съвсем друг род, от съвсем друго измерение; сигурност, която идва от Дао, от Мистичната област на живота.

Преди да продължа, само ще споделя. Аз съм правил това упражнение много пъти в гората… Дори един орел, една вечер, така, връхлиташе с един клон върху мене, аз бях под дървото и разбира се, с формули, той стигаше само донякъде. Това беше вечерта, в голям мрак. После орелът си отиде, след няколко часа пак дойде и пак имаше така връхлитане към мене и пак си замина. Нямаше никаква опасност. Но при един друг случай от едно просто, малко найлонче… Такава опасност не бях срещал в живота си. Когато вървях дълго време, имах силно внушение, че зад гърба ми върви някой с нож – много натрапено, много силно. Идеята беше, че аз не трябва да се обръщам и аз дълго време не се обръщах. И чак към края, когато се обърнах, в един момент, вятърът духна това найлонче, което беше на земята, там с един камък затиснато, това беше нещо като забиване на нож в гърба, същия нож. И тогава аз получих едни много силни вибрации, много силно закаляване. Искам да кажа: в гората Учителя се грижи за най-малките подробности, няма никакви опасности. Има напрежение, но няма нищо фатално. Така че тези, които искат да се каляват, могат да правят тези упражнения специално за нервната си система. После ще посрещат проблемите в света по съвсем друг начин, защото в тях ще се всели една друга вибрация.

Ако във вашето Дао, т.е. във вашия Път няма опасности, вие сте мъртви. Това означава, че само в голямата опасност ти можеш да намериш себе си и да оживееш в Дао. Дао разкрива смисъла на твоя живот само когато преминеш през много големи опасности.

Разбира се, тука преди да продължа пак искам да ви дам един съвет. Аз ви споделих нещо за мои опасности, но те не спадат към големите… Най-големите, най-дълбоките не се споделят, и не ги споделяйте, за да не загубите част от Духа.

Само когато преминеш през много големи опасности… И когато разбереш този смисъл, тогава Дао става твой Път.

В естеството на Дао е: не да мисли, не да действа, а да живее. Когато Дао е пробудено в човека, човек живее. Когато умът е събуден в човека, човек ходи, мисли, действа, но не живее. Когато Дао е пробудено в човека, той е в Пълнотата на живота, защото той е в Пътя. Това е животът, в който няма недостатък. Лошото в живота идва, когато не си достатъчно Предан, тогава не си и пълен. И тогава се занимаваш с наука, с религия, с философия и т.н. Тогава търсиш църкви и учения. Ученият търси и все търси, религиозният също, и философът също... А Преданият живее.

Лао Дзъ казва: Дао не вярва в наука и религия, а в Пълнотата на Живота, в Съкровеното.