ЛАО ДЗЪ Е ОТВЪДНО СЪЩЕСТВО – СЛЯЛ СЕ Е С НИЩОТО, ПРЕВЪРНАЛ СЕ Е В ТОТАЛНО НИЩО И СТАНАЛ НЕУЛОВИМ КАТО ДАО

ЗА ДА РАЗБЕРЕШ ЛАО ДЗЪ, ТРЯБВА НАПЪЛНО ДА СЕ ОСВОБОДИШ ОТ УМА

Думата „Дао“ е едно от специалните имена на Бога. Това е всъщност името на Бога, но казано по много деликатен начин. Така е казано и така е изнесено това Учение, че никой не може да го опетни така, както е опетнено името „Бог“. Името „Бог“ е много опетнено, с него много е злоупотребено. Но думата Дао, което е друго име на Бога, не може да се докосне, защото то не е свързано със свещеници, то ги изхвърля. Не е свързано с ритуали – изхвърля ги. Не е свързано със знания – изхвърля ги. Изхвърля всичко по Пътя си, което е непотребно.

Ученикът няма право да търси Истината с ума си, със своята логика, защото ще я изгуби. Пример: Логиката на Лао Дзъ не е човешка, защото и той самият не е човек. Той е универсално същество и е едно безценно богатство във вселената на Дао, в Учението на Дао. И Конфуций също има логика, но има разлика: тази логика е много ниска, тя е просто човешка. Тази логика не е Мярка за Истината. Мъдростта на Конфуций не му е донесла нищо, даже същественото, което е Пълнотата на живота, затова той е искал помощ от други мъдреци. И все пак искам да ви кажа, че Конфуций е красив по своему.

Логиката на Лао Дзъ е логика на скрития живот, на дълбокия вътрешен и таен живот. За този живот и неговата дълбочина може да се каже, че и ангели не са мечтали. Животът на Лао Дзъ е изключително тънка духовност, защото той живее в Нищото, т.е. в областта на най-тънките енергии, най-възвишените, най-дълбоките енергии. За да можеш да разбереш тази негова логика, трябва тотално да се освободиш от ума. Умът е преграда. Трябва тотално освобождение от ума и знанията, защото те са натрупана преграда. Само Душата ти може да го разбере и тя разбира, че това е същество извън човешкото разбиране. Ще обясня: Лао Дзъ е специален случай в самото Братство, в самия универсален живот. Като него учители и мъдреци са много малко. Защо? Защото той въобще не се занимава с еволюция, със самоусъвършенстване, със себепознание. Много специален Път: не се занимава с методи и правила, никакви гимнастики, никаква йога – всичко е непотребно. Само с едно нещо се занимава: това е така нареченият Подход – Тотален Подход, Цялостен Подхдод. И всеки миг за него е Вечността, която му се разкрива. Неговият основен закон е Дълбокото Разбиране – това е достатъчно във всяка област, достатъчно само по себе си. Това замества всичко друго – всички правила, всички методи и всяка еволюция, специален Път. Лао Дзъ не се занимава с еволюция, защото той е самата дълбочина на нещата. Той се води за „Бащата на Пътя“ и същевременно е извън него. Защото, когато постигнеш целта, Пътят свършва. Но това не пречи да се върне обратно в Пътя, за да помага на специфичен род ученици и Души, макар че има малко ученици.

Лао Дзъ не е съвършен, нито е имал претенции. Той просто се е слял с Нищото в Дълбочина, докато еволюцията вечно пътува към тази Дълбочина. Ето защо, когато се опиташ да разбереш Лао Дзъ, той просто изчезва в тази Дълбочина. Тя е негова естествена Дълбочина, тя е негова естествена среда. Затова, когато Конфуций се срещал с него, много се е притеснявал, много се е смущавал, защото тази Дълбочина е опасност за този, който не е готов.

Още нещо деликатно: Лао Дзъ не се занимава с избор – нито правилен, нито неправилен. Никаква двойственост. Той живее тотално в настоящия миг. Не му трябва нито минало, нито бъдеще; не се занимава с такива понятия. Той приема живота такъв, какъвто е тотално в този миг – тотална цялостност и никакъв спор, дори без радост и без мъка, но с Дълбочина; с друга, потайна радост, която не е позната на света и на много мъдреци, защото тя живее в много Дълбоко място. Дори не радост. Тази радост, която вие познавате (става въпрос за човешката радост), често повече прилича на скръбта. Значи нито радост, нито мъка, а с Дълбочина. Никакви чувства, тъй като той е отвъдно същество, изключително същество. Пример: Ако Христос застане до вас, ако Питагор застане до вас, ако Орфей застане до вас, веднага ще усетите красотата на едно висше същество. Обаче ако Лао Дзъ застане до тебе, нищо няма да усетиш – тотално Нищо. Затова Конфуций се е уплашил, като е видял в очите му Нищо, някаква Бездна. Разбира се, умът винаги се плаши от Дълбокия живот. Не можеш да разбереш дали е висше същество, или низше, дали е мъдрец, дали е учен, защото той не се смята нито за учен, нито за мъдрец, тъй като е влязъл в една много съвършена вътрешна област. Той живее в такава Дълбочина, толкова тънко, че е неуловим както Дао, както Небитието, както тази изключителна Дълбочина на живота.

ДАОСИТЕ ЖИВЕЯТ В ДАО И СВЕТЪТ НЕ ГИ УПРАВЛЯВА И НЕ ГИ ВИЖДА ДЪЛБОКО. САМО В ДАО, В ИСТИНАТА ИМА НЕЗАВИСИМОСТ ОТ СВЕТА

Даосите живеят всякога в Дао и затова светът никога не ги управлява, нито ги разбира, нито може дълбоко да ги вижда.

Даосът има само една радост, но това не е радостта, това е Дао. Даосите са разбрали, че само в Дао има независимост от света, тоест: само вътре в Бога, вътре в Истината има независимост.

Лао Дзъ никога не е живял в света. Той е бил в света, но е живял в Дао. За Лао Дзъ спасението е в Не-деянието, а не в ученията. Това означава, че спасението се намира в Чистото Действие. Ще обясня: Чистото Действие е движение на Дао, то е движение на Свободата. Имаш ли чисто действие, свободен си! Това е движение на Истината, няма обвързване.

За Лао Дзъ спасението се намира и в света, но ако самият ти си в Дао. Казано по друг начин: спасението е навсякъде, ако ти следваш Дао. Когато следваш Дао, света го няма. Ти бродиш в света, но света го няма.

Но какво нещо е Лао Дзъ? Лао Дзъ – това е въздействието на Дао в света. Дао е пожелало чрез Лао Дзъ да разкрие Себе Си. Великият Даос – Лао Дзъ – Бащата на даосизма, това е просто дълбокото преживяване на Дао. Той го е преживял и заживял в Него. Получило се е Велико Единство. Ще обясня: в това преживяване се разпадат всички обяснения, остава само преживяното и мълчанието и затова се смята, че словата на Лао Дзъ са произнесено мълчание, произнесено Безмълвие. И наистина Истината е сродна най-много с мълчанието. И Лао Дзъ казва: Истината е в това, което ни казва мълчанието.

За Даоса радостта е отклонение от Пътя. Ще обясня: радостта не е мярка, Пустотата и Покоят са Мярка. Те са Мярка, че човекът не е свързан вече с този ограничен свят. Посредством Пустотата, т.е. Безкрая или Великата Пълнота, посредством Пустотата Даосът навлиза в Пълнотата.

Този, у когото живее Дао, не му трябва друг еликсир. Той не търси еликсира на безсмъртието, той е намерил същественото – Дао.

Чрез Дао човек навлиза в собствената си Бездна, в собствената си Безкрайност. Тъмните сили са светли облачета пред тази Безкрайност, пред Бездната на Дао.

Дао не убеждава, но когато се срещнеш с Неговата реалност, сам ще се убедиш.

За да разбереш Дао, трябва да живееш по особен начин. Когато се срещнеш с Дао, изчезваш и това е срещата с Дао. Ако все още те има, Дао не е напълно в тебе. Трябва да изчезнеш, да се разтвориш в Него, да не Му пречиш.

В Пътя Дао постепенно се прояснява, докато стане неизразимо. Значи, толкова много се прояснява в човека, докато стане напълно неизразимо, това е красотата на Дао.

Мъдрият е мъдър, защото нищо не знае за Дао, но твърдо следва Дао. Нищо не знае, защото това е Неизразимост, но той следва това. Казано по друг начин: колкото повече мислиш за Дао, толкова повече Го откриваш, толкова повече То ти открива Своята неизразимост.

БЪДИ ПРЕДАН НА ДАО, А НЕ НА ХОРАТА И ОБЩЕСТВОТО. ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Е ДА СЪЗДАДЕШ ДАО В СЕБЕ СИ

Който е познал Дао, е всякога богат.

Дао се намира в Чистотата на твоя ум, в Покоя на твоето сърце, в Царството на твоята Душа и особено – в Безкрая на твоя Дух. Дао се намира в тихия, скромен, простичък и чист живот.

Чуан Дзъ си ловял риба, сам си правел обувките; и идват, знаят, че е голям Мъдрец – идват да му предлагат министерски пост. Той никога не желае такъв провал. За него това е нещо много странично – и той отказва с лекота. Той не се обвързва с нищо освен с Дао.

Спящият пита: „Как да намеря Дао?“. Ти не можеш да Го намериш, защото ти никога не си Го губил; само трябва да си Го спомниш, да се пробудиш.

В Пълнотата на Дао няма положително и отрицателно. Дао е Тайна, превъзхождаща всички тайни. Дао тайно управлява всичко.

Езикът на Дао е безсловесен шепот.

Дао Пътят е Безначално Начало.

Завръщането в Покоя е първата степен за влизане в Дао – най-ниската степен.

Великата Чистота попитала Безконечното:

– Вие познавате ли Дао?

Безконечното казало:

– Не, не знам Дао.

Бъди предан на Дао, а не на хората и обществото.

Дао е Безмълвно вътрешно постижение.

Който разбере безсмислието на Дао, т.е., че То е над смисъла, той ще отиде при Дао. Който разбере смисъла на Дао, остава в живота и във външния свят. Тоест, който иска да обхване и разбере Безкрая и Мистерията на Дао, няма да Го разбере... Просто трябва да Го приеме.

Дао е много по-важно от живота, много по-значимо, защото животът съществува само като последствие. Дао е Причината, а животът е отражението.

Покоят е Живот в Дао, той е неуловим. Покоят ти дава да узнаеш, че си Безсмъртен. В Покоя смърт няма. Покоят е опасен за смъртта, защото Покоят е Дао.

Да живееш в Дао е повече от минало, настояще и бъдеще – те са само проекции на Дао. Цветето расте естествено, то не планира никакво бъдеще, то не се влияе от звездите, не му трябва хороскоп. Защото, кой може да изчисли Дао в човека? Няма такъв. Това означава: разсейването е изпускане на настоящето. Ако не си много съсредоточен в Дао, изпускаш настоящето.

Когато съзнанието ти е чисто, в този момент ти си в Дао – няма аз, няма ум. Да владееш изкуството на Дао означава да си просто никой: Нищото, Великата Пълнота – а не някой, който търси нещо. Ти самият си Дао, ти самият си смисълът, няма какво друго да търсиш.

Дао може да бъде разбрано само чрез чист Покой.

Дао живее в благ безпорядък. В Дао, и безпорядъкът е подреден; в човека, и най-големият порядък не е подреден, защото на човека му липсва нещо.

Тези, които правят добри дела, не придобиват Дао, но печелят здраве по Пътя си.

Този, който е умъдрен от Дао, никога не спори. С такъв човек не може да се спори, в него няма спор.

Дао – благодарение на Него, зверовете бягат, птиците летят, Слънцето свети, звездите се движат и Фениксът изгаря.

В Дао никога не се явяват зловещи небесни знамения.

Дао напоява дърветата и тревите, храни металите, затова те растат; храни и камъните, помага на птиците и зверовете да растат, като се уголемява в тях. Дао помага на елена да му израснат рогата. Дао прониква и тече Тайнствено във всички неща.

Ако светът бъде устроен – това не води към Дао; само промяната на съзнанието води към Дао.

Само твоята Чистота, твоята Любов, твоето Дао в тебе – това е Дао. Защото Дао е Абсолютно чисто съзнание, То не се нуждае от подреден свят. Това съзнание вижда навсякъде Дао. Без чисто съзнание, човекът ще види неустроения си живот: каквото и да има, той ще е неустроен. А с чистото си съзнание, той ще види Дао.

Чрез чистото си съзнание можеш да възприемеш Дао, но не можеш да Го опишеш.

Пътят към Дао не е да го вървиш, а да го живееш.

За да разбереш Дао, има само един начин – да усетиш атмосферата на тия, които Го следват, и то – реално.

Дао е начинът, по който става всичко.

Методът на Дао е да бъде онова, което е от само себе си; както е сърцето ти – то си бие спонтанно, въобще не те пита какво мнение имаш: то си живее своя Таен Живот чисто, естествено и леко. Нищо не правиш по въпроса: нито се молиш на сърцето си, нито го принуждаваш да бие. То си има Тайния Ритъм на Дао – само трябва да го познаеш. Когато сърцето ти не е пълно с Дао, почваш да страдаш от много желания – тогава ти разваляш сърцето си.

Казвал съм: Любовта не е желания. Любовта към Бога е Любов, а не желания.

Дао е без източник, понеже никой не е могъл да Го роди. То е родило всички неща.

Дао изкоренява всички крайности. Никой не може да вземе, по отношение на Дао, неправилна позиция, каквото и да каже.

Добрият плувец потъва. Къде потъва? В Дао. Добрият ездач пада. Къде пада? В Дао. Само Дао не успява в падането. Дао пада в Пустотата, в Безкрая, и затова няма къде да падне.

Много хора искат осигуреност. Истинската Опора е без опора – тогава се явява Истинската Опора. Осигурените хора са осигурени гробища.

За да си устроиш живота, не са ти необходими съвети: необходимо ти е Дао. Дао устройва живота, а – Лао Дзъ казва – съветите го разстройват.

Краят няма край, защото е в Ръцете на Дао.

С думи не можеш да измениш човека – само със Съкровеното ще го измениш. Съкровеното не говори, но изменя. Защо е така? Завещано ни е, че Дао живее в Съкровеното.

Ако храниш Дао в себе си, ще оздравееш. Ако Дао реши да не ме храни, значи, Дао ме иска при Себе Си. Мога ли да му откажа! Не умея да отказвам на Дао – казват Мъдреците.

Значи, тука става дума – при гладуването. Ако някои хора умират от гладуване, има една тайна красота – все по-дълбока благодарност и завръщане. Тогава ще оцелееш. Ако се бориш, ще се втвърдиш в света. Има хора, които външно живеят, и те мислят, че са оцелели. Няма такова нещо!

Пестенето на енергията е усъвършенстване на изкуството на Дао. Човешкото е отстъпило от Дао и затова е изгубило своя Път – истинския си Път. А без Път, човекът е изгубил Простотата.

От своето „добро“, цивилизациите са изчезнали. И сега, както знаете, има много „добри“ хора: и в политиката, и в църквите е пълно с „добри“ хора, които нямат представа за какво става въпрос. Но Доброто на Дао е Тихо Тържество: неуловимо, никакъв шум, никога не се показва. „Всяко добро, което е показно, задължително ще бъде наказано“ – казва Ал-Халладж. То е лицемерно. Трябва да е абсолютно скрито, в Името на Дао, без показ – тогава говорим за Реално Добро: Реално, Безмълвно Добро.

Тайната на Живота е да създадеш Дао в себе си.

Дао е неуловимо, но трябва да се издирва.

Дао е смисълът, а човекът е безсмислието. Който живее в Дао, придобива смисъла, дори и да не го иска.

Злото се страхува от Дао. Защо се страхува? Защото Дао не може да му бъде съперник. Не се е родил съперник на Дао, на Бога. Бог няма съперници, Бог няма врагове. Това, че Луцифер бил враг на Бога, е огромна илюзия. Никой не смее да съперничи на Дао.

От прогрес имат нужда само изостанали хора – тези, които не разбират Дао, не разбират своя Път.

Най-Висшата степен на Дао е Естественост и Лекота.

Който не е в Дао, е придобил своето неразбиране. И това неразбиране е много красиво, защото, когато Дао дори ти се показва, пак не Го разбираш; когато ти помага, пак не Го разбираш – и става все по-красиво.

Дао е преди света, преди Космоса, преди всичко – и затова е неизвестно.

Пътят в Дао е Чисто действие, а не надежда. Тука няма надежди. Който действа Чисто, не се нуждае от надежди.

Дао е странна Реалност – Лао Дзъ казва – пребивава там, където Я няма.

Дао вечно се отклонява от Себе Си, от Своята Същност, за да може да се завръща. Това е една игра на Дао.

В Дао няма място за смърт… Чистото сърце разрязва Небесната мрежа и влиза в Дао.

Дао е единствената Мярка и затова Дао всякога предупреждава. Разбереш ли Дао, няма нужда да разбираш себе си. Много просто: ти ще имаш такава Пълнота, ще бъде толкова неизговоримо, че какво може да обясняваш. Ако почнеш да обясняваш, ще развалиш всичко.

Дао е Простота, но никой не може да управлява тази Простота – Тя е Господар.

От Древността до наши дни, Името Му още не е изречено. Дао е Най-Древният Поток. (Както знаете, Дао е условно име.) Когато Дао е в човека, в него тече Древният Поток и човек не може да остарява.

Там, където Го няма Дао, царува безпокойството.

ФОРМАТА Е ПЪТ КЪМ ЕДИНСТВОТО, А В ДЪЛБОЧИНАТА НА ЕДИНСТВОТО НИЕ СЕ НАСОЧВАМЕ КЪМ ВЕЛИКАТА ПУСТОТА

ДАОСЪТ НЕ СЕ СЪЧЕТАВА С НЕЩАТА,
А С ВЕЛИКАТА ПУСТОТА

Според Даоското Учение: Този, който работи за слава, изгубва своя Път, изгубва своя естествен ход на развитието и се отделя от своето Начало. А началото е Истината на живота. В Началото на всички начала е била – според Даоското Учение – Абсолютната Пустота. Дори Единството не е съществувало. Нямало е свойства и Духовни сили, нямало е имена; нямало е Ин и Ян, т.е. небе и земя. В началото е имало една Велика и Абсолютна Пустота. (Тука искам да ви кажа, че няма нищо общо с Нирвана.) От тази Пустота се е родило Единството и много други степени на Пустотата. После се е създала формата, която е трябвало да приеме Единството в себе си и да го съхранява. Това означава, че формата е Път към Единството, а в Дълбочината на Единството ние се насочваме към Великата Пустота, т.е. към Великата Мъдрост. Ето защо Даосът е спокоен и дълбок, но не защото е добродетелен, а защото е пуст, т.е., защото е предвечен – по друг начин казано: истински реален. И най-хубавото място, където човек може да се огледа, е Пустото Сърце, т.е. Чистото Сърце, защото неговата вода е тиха и успокояваща.

Само в Единството човек може да намери себе си и само във Великата Пустота той може да прозре своя Път, но не да го обхване или разбере. Даосът е близък до всичко, но не се съчетава с нещата, защото е съчетан с Великата Пустота. Даосът не гледа с очите, защото правилото гласи: Не гледай с очите, а с Дао и тогава ще видиш, защото очите не са очи Дао е Окото.

ВЕЛИКАТА ПУСТОТА Е СЪЩНОСТТА, ТЯ Е ДЪЛБОКОТО НАЧАЛО.
ТИ СИ ПУСТОТА, ТИ СИ ДАО

Пустотата е безсмъртна и затова е наречена Дълбокото Начало. Пустотата е безкрайна като съществуванието и действа без усилия.

Ти си Пустота, ти си Дао. Да смяташ, че ти си човешко същество, е неразбиране.

Пустотата е същността, а религии, течения, науки, звезди, то е за забавление на тия, които не търсят същността.

Дао има само един образ: Пустотата. Пустотата е неизчерпаема като извор.

Само в Пустото Сърце, т.е. в Чистото Сърце, има Устой, защото там е Дао.

Пустотата позволява да надникнеш в Дао. Тя е много странна и необикновена Реалност. За Пустотата Лао Дзъ казва: Тя сякаш съществува и сякаш се изплъзва на самата себе си; сякаш се рее безкрайно.

Великата Пустота е безгранично вместилище на енергията. В Пустотата, в това Изначално състояние, тука енергията е разредена. А когато енергията се сгъстява, се ражда множеството и формите.

Великата Изначална Пустота в своето древно и първично състояние няма форми, защото тука енергията е в друг вид, тя е разредена във вид на Покой.

Който се е докоснал до Пустотата, се е изпълнил с Дао и тогава животът му става прост, ясен, тих и Безкраен, пълен с Тайнственото. Казано по друг начин: стани Дао, т.е. стани Истинен и всичко друго е без значение!

Когато търсите Пустотата, това Дао, вие се отдалечавате и затова Лао Дзъ казва: Не търсете и ще намерите! Ще обясня: когато търсите, се отдалечавате, а когато се пречиствате, се приближавате, т.е. когато се пречиствате, Дао идва.

Дао е Бездна, която не може да се знае, не може да се владее, не може да се използва. Може само да се следва, това е Древният Път.

Лао Дзъ: В словото смисълът мълчи. Лао Дзъ вярва в Тишината и затова говори като Тишината; той не вярва в словото. Тишината е присъствие на Прасъкровеното Слово, което е неизречено и затова тя казва повече от думите.

Дао не може да бъде изучавано, защото думите са дошли много късно, а Пустотата на Дао е предвечна, тя е преди думите.

В тази връзка ще ви обясня нещо: Лао Дзъ не е искал да пише книга, за да освободи живота от диктата на словото и понятията, от диктата на думите. Но преданието казва, че един много силен негов ученик и поклонник изключително много настоявал и Лао Дзъ направил компромис. Не искал да се намесва, но той направил компромис. Този ученик се казва Гуан Инъ Дзъ. И Лао Дзъ поискал да му подари тази книга – тя се оказала „Върховната книга на Китай“.

Значи Лао Дзъ е искал да освободи словото от неговите значения и затова неговата книга се казва „Пет хиляди слова на мълчанието“. Тази книга, както ви казах преди, е произнесено мълчание, произнесена Пустота. Но това мълчание се оказало най-чудната словесност в историята на цялата китайска култура. Това мълчание, тази Тишина, според Лао Дзъ, е присъствие на това Прасъкровено слово, което е неизречимо и затова именно Тишината ни казва повече от думите. И именно Тишината е, която превръща словото в Тайнство. Иначе словото е бедно, но когато отзад действа Тишината, тогава словото се превръща в Тайнство.

Лао Дзъ казва: В словото мълчи смисълът. Във връзка с това искам да обясня: Лао Дзъ вярва в Тишината и затова той говори като Тишината. Той не говори по законите на словото, той говори по законите на Тишината, защото вярва в Тишината; той не вярва в словото. И така в книгите си той казва: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. Това означава, че всички слова са излишни, но в тези слова има нещо, което е дълбоко и това е именно Тишината, която има значение, която е пък чудният говор на Пустотата.

И така, Лао Дзъ разтваря словото в Тишината, в Пустотата. Това е великото чудо на Китай.

Той освобождава словото от прилепналите към него значения, той го опустошава. Толкова е дълбока Тишината на това Божество, че той опустошава словото, с това заедно и възкресението, и спасението, и възнесението и т.н. Всичко това го опустошава с дълбочината на своята Тишина и Пустота.

Лао Дзъ има странно мнение и е прав. Според него колкото повече не разбираш, толкова по-красиво става; колкото повече не разбираш, толкова повече осмисляш. Такъв е неговият подход и е така.

И наистина Пустотата, Безкрайността е Велика неизразимост. Тя е безименна, няма никакво разбиране тука и целта е просто да живееш в нея. Авторството на тази книга „Древният Път“ принадлежи на Пустотата, на Безкрая, на Дао, защото Пустотата, самото Дао е поискало да даде на хората Път към Себе Си и това е наречено „Древният Път“.

ПУСТОТАТА Е ПРЕДЕЛНАТА ЦЕЛ НА МИСТИЧНОТО СЪЗНАНИЕ. ПУСТОТАТА Е МИСТИЧНАТА УТРОБА НА ВСИЧКИ СВЕТОВЕ

ПУСТОТАТА ХРАНИ ВСИЧКИ СЪЗНАНИЯ И ОТГЛЕДАНИ, ТЯ ГИ ВЗЕМА ОБРАТНО В СЕБЕ СИ

В Даоското Учение се казва, че: тази Пустота е Мистичната Утроба на всички светове и всичко е родено от нея. Това означава, че тя е Началото на всеки завършек. И тя е Вечно Начало на всеки завършек. Това също означава, че Пустотата е вездесъща и тя храни всички видове съзнания и отгледани, тя ги взема обратно в себе си. Тя формира тяхното дихание. Тя отглежда всички съзнания, защото тя желае да ги напълни със своята Безпределност, т.е. със своята Реалност. Човек ще се поглъща от Пустотата, докато стане истински Реален, докато постигне своя Предел.

Даосът действа като Пустота. Ето защо той е огледало за всички същества и съзнания. Това означава, че в неговото Дао всички се оглеждат. Даосът никога не действа произволно, защото в Пустотата няма произвол.

Според Даосизма: Съвършенството се намира в Не-деянието и това Съвършенство не се нуждае от опората на тълкуванията и понятията. Най-дълбокият Покой се слива с Пустотата и тук не само умът е отстранен, но и съзнанието. Това е много Дълбок процес на Дао. Това означава, че Дао не се постига с придобиване на знания, даже не с помощта на Словото.

Дао се постига с Дълбочината на незнанието и Не-деянието.

И затова е казано, че: Който постигне Дао, не разсъждава. Той е разтворен в Покоя и живее по други закони.

Когато Великата Пустота е слязла надолу чрез трансформация, тя се е превърнала в Дао и е внесла в Дао велика Реалност и велика Сила. После е последвал процес на трансформация и слизане: Дао се е излъчило в по-долния свят и това е наречено Душа. Това означава, че Душата е част от Дао и че който познае своята Душа, може да постигне Дао в себе си, защото чрез Душата си той става част от Великия Път на Дао. Всичко това означава, че в Дао се намират решенията на най-дълбоките проблеми на битието и света. И това още означава, че познаването на Дао е познаването на Истината.

Учителя казва: „Когато Бог иска някой човек да познае Истината, Той му дава специални вътрешни преживявания“. Тези преживявания са необясними, те са свързани с Пустотата. Това означава, че Истината се случва в строго определени вътрешни преживявания. И че тези преживявания разкриват Истината, но не я обясняват.

Тук трябва да се знае, че възможността за познаването на Дао не е дадена на всички хора. Това означава, че Истината сама си избира човека, на когото да разкрие Тайната на Небитието. И тогава човек става Даос, или Посветен, и живее Вечно в своето безсмъртие, за да подготвя другите хора към Великия Път. Тогава такъв човек, раждайки се не се ражда, а само присъства в света и малко са тези, които знаят Тайната на неговото присъствие.

Великата Пустота е слязла надолу и се е превърнала в Дао; когато Дао е слязло надолу и се е превърнало в Душа; после Душата е слязла надолу и се е превърнала в енергия; а тази енергия, която е слязла още по-надолу, се е появила в образа на Прачовека – Синът Божий. Всичко това ни говори за едни Велики Окултни процеси, които са изтекли от Небитието надолу. Всичко това означава, че Дао не може да се познае със знания, с разсъждения и даже с медитации, а с един изключителен и особен начин на живот, който е свързан с изкуството на Не-деянието, т.е. с изкуството на вътрешното поведение.

Най-важното изискване в този Път е Пределната Целеустременост.

Дао това е въплъщение на Истината и на Великия Път. Във Великото Нищо няма живот, няма смърт, няма щастие, няма нещастие, няма хармония, няма и дисхармония. Тук има само една Реалност, която никога не се ражда. Великата Пустота е толкова Велика Реалност, че животът спрямо нея е сянка. Но понеже тази Велика Пустота не може да се прояви, тя е слязла в по-долните сфери под формата на едно Велико Благо, което за световете е наречено Живот. По друг начин казано: слизайки в по-долното поле, Великата Пустота приема образа на Единството и това слизане е наречено Първородното движение. Това означава, че Непроявеното се е трансформирало в Живот, в съществуващо Единство, за да бъде достъпно за световете и съзнанията. По този Велик Път на трансформация на Великата Пустота се е стигнало до произхода на Живота. А Животът – това е нещо, което е достъпно за съзнанията, за съществата. Небитието е слязло и се е превърнало във Велик Живот, който обединява всичко със силата на своето Единство.

Великата Пустота ражда от себе си Дао като една отделна Реалност с голяма власт.

Лао Дзъ казва: Пътят ражда едното; едното ражда двете; двете раждат трите; от трите е произлязло всичко.

Първо: Дао е родено от Великата Пустота, от Безпределното. И с това Дао е станало Вечен Път за всички същества. След като Дао е било родено и след като му е дадена голяма власт, Дао прави слизане и трансформация надолу и ражда Душата – така едното ражда двете. Тук Душата се явява вече „на сцената“ със своя специфичен и също така Велик Път. (Значи: Духът в човека си има отделно свой Велик Път.) После нещо е станало между Дао и Душата като две Велики Реалности и от това, което се е развило между тях, е последвала нова трансформация и слизане надолу, при което се зараждат човекът, Вселената, светът, енергията: двете вече са родили тройката. (Тука преди всичко искам да ви кажа, че става въпрос за енергията.) Тройката – преди всичко е енергията, главното ударение е в нея, по друг начин казано. В Даосизма Светата Троица изглежда така: Първото е Дао, Второто е Душата и Третото е Енергията. Енергията е тройката и от тази енергия е произлязло вече всичко – както казах – човекът, Вселената, светът и т.н. Грандиозното е това, че от Великата Пустота се стига до нещо, което е вече оформено: земята, небето, човекът и неговия Вечен Път, който е Път към Чистата енергия, от Чистата енергия към Душата, от Душата към Дао и от Дао към Безпределност.

Силата на енергията е родена от обмяната на Дао с Душата – това е станало в техните вътрешни полета.

Всичко това, което казва Лао Дзъ е много Дълбока Мистика и метафизика, която е реално свързана с Тайната на Пътя. Словото на Лао Дзъ е изпълнено с голяма потенциална сила, която се намира и в неговите мисли, и в неговото мълчание, и в неговата аура. Тук искам да ви кажа, че личността на Лао Дзъ не е реална за този свят – той е живял повече като символ. Тъй като Лао Дзъ е Даоското Божество, То не се ражда, а само присъства, То никога не губи своето съзнание. Едно Същество, което никога не губи своето съзнание, не се ражда – То само присъства. И Лао Дзъ присъства, за да покаже символа на Вечния Път. Както казах: той е повече символ, отколкото човешко същество. И не случайно той се смята за един от най-великите Мислители на човечеството за всички времена.

Истинският превод на Дао дъ дзин – това е Учението за Съкровеното. Тук, в тези думи се крие Пътят на Битието, който се осмисля чрез Дао и по този Път се осмисля и Небитието, и това означава Учението за Съкровеното. И се навлиза в много високи степени на Пустота. Според много Учители Пустотата е една, Единна, според Даосите – има 13 вида Пустота; според Учителя – 26 вида.

Както казах: в неговата книга – за Дао – е вложена колосална, потенциална сила, която може да се превърне в гигантско благо не само за Китай, но за цялото човечество, ако бъде разбрана. Разбира се, ако Китай приеме тази книга. Ако Китай отрече тази книга, той ще се върне към първородния хаос и тогава Древният Път ще бъде изгубен, Учението за Съкровеното ще бъде скрито навътре. Така че за Китай и за някои хора, които мислят по подобен начин – тази книга е Ключът.

1, 2 и 3 са числа на свещената символика. Основното качество на Дао е неговата неуловимост поради изключителната тънкост на енергията. Тези числа са специфични и Мистични символи и образи на един друг свят, който е слязъл в тях и ги е изпълнил със своята особена енергия.