ЧИСТИЯТ НЯМА НУЖДА ОТ АЗ, ДАЖЕ ОТ ВИСШИЯ АЗ. ЧИСТИЯТ ИМА В СЕБЕ СИ ПУСТОТАТА, ИМА ДАО

КЛЮЧОВАТА ПРАКТИКА НА ИСТИНСКИТЕ ДАОСИ Е СЪКРОВЕНОТО, СЮ-АН

Дао е по-древно от самата древност, но не е старо. Лао Дзъ не отдава предпочитанията си нито на живота, нито на смъртта. Той казва: Трябва да се почита единствено Съкровеното.

Чистото Действие на китайски се нарича у-вей. Чистото Действие е Съкровено Съвършенство. Според Лао Дзъ: Мъдростта, това е умение да разсейваш всички затруднения, преди още да се появят. Понеже когато някога се появят, вече може да е много късно. Това е предвиждане, което идва от Съкровеното. Тук не говорим за ясновидство, за способности, а за естественото виждане на Съкровеното.

Съкровеното е това, което обхваща всички неща, но не изразява своя образ. Съкровеното на китайски се нарича сю-ан. Това е ключовата практика в даосизма, истинските даоси нямат друга практика, освен Съкровеното. Това просто означава: самия Вечен живот, самата Безпределност, самия Небесен живот и т.н.

Даосите казват: Чистото Сърце няма в себе си място за смъртта. То е толкова изпълнено с Дао, че няма място за нищо друго. А там, където е Дао, много ясно е, че смъртта не може да стъпи. Както ви казах, Дао е много по-дълбока дума от Бог и по-нататък ще я обясним. Казвам това, защото някои християни са превели на китайски Библията: В началото беше Бог – пък то е съвсем друго, Дао и Бог са различни и по този начин преводът е развален. Един коментатор казва, че Дао не е фабрикант, нито слово произвежда, нито обича словото, нито обича славата и Дао никога не е казвало „Аз съм Бог и покланяйте ми се“ и т.н. В Даосизма, в китайския начин на мислене тази идея е много по-дълбока и никога не може да се каже „Аз съм Бог и ми се покланяйте“. Дао не обича никога тези неща. Дао обича само едно нещо: Скритостта – заема най-ниските места, както водата. Там, където никой не иска да отиде, в низините, Дао е там. На даоски език това означава, че чистият няма нужда от Аз, даже от висшия Аз, въобще даосите отиват много далече. Например ако трябва да ви кажа едно от определенията за Дао, то гласи: Дао, това е отсъствие в отсъствието. Някой път ако трябва, малко ще го обяснявам, макар че то не може да се обясни. Едното отсъствие не може да се обясни, да не говорим за другото отсъствие. Но даосите са отишли изключително напред в дълбочините на Мъдростта, такъв е техният Път.

Чистият няма в себе си Аз и затова смъртта няма за какво да се хване. Чистият има в себе си Пустотата, т.е. има в себе си Дао, има Истината, има всичко. Няма нищо, но има всичко. Който все още има нещо, и малко Аз, даже и висше Аз, той е още много далече от Дао, смъртта (малко или много) ще го хваща.

Чистото Действие или Не-деянието на китайски е казано у-вей. Има и друго название, у-уей, но ние сме приели тази идея у-вей. Това е Чистото Действие и то предопределя Вечността. Значи ако имаш Чисто Действие, твоята Вечност е предопределена, ти си в нея, ти живееш в нея и няма нужда от други методи, няма нужда от практики и въобще няма нужда да стоиш три часа с главата надолу. Чистото Действие е самият Небесен живот.

Има една случка, която се е случила с Конфуций. Разхождал се из природата и стигнал до един водопад. Този водопад бил опасен, имало водовъртеж даже. Той видял един старец, който се върти във водовъртежа. Помислил, че този старец е отчаян и се чудел как да му помогне, ама там не може да се помогне. Наблюдавал го, наблюдавал го и забелязал, че този старец се смее. После открил, че водовъртежът изхвърлил стареца и той си излязъл спокойно на брега, радостен. Старецът бил даос и Конфуций го попитал:

– Какво става, как така не се удави?

Старецът казал:

– Аз се отдадох изцяло на Дао и Дао ми помогна.

Значи те са сродни, стихиите на природата, даосът, Дао, Истината са сродни. Конфуций, разбира се, не можал да проумее това, защото с ума не става. Ако Конфуций беше влязъл, щеше да потъне, защото той има съпротива, още има ум, има интелект. Интелектът винаги се бори, винаги се съпротивлява, а водовъртежът само това чака: щом се бориш, нека да видим кой е по-силен. Даосът излиза и се радва, и царува, за него всичко това е било една детска игра. Това е тотално отдаване на Дао. Значи тук законът е: при 99% не работи, при 99% потъваш. При 100% отдаване вече излизаш на брега с радост. Но може и да потънеш, но пак ще потънеш с радост, защото даосът не умира. Каквото реши да направи Дао, това е все добро.

Даосите казват: Нищо не прави за себе си и ще бъдеш съвършен. Който търси Истината, придобива второ дихание, диханието на Дао.

Според даосите всички метали са неузряло злато, всички метали са в процес на развитие, да станат злато. Това важи и за хората, всички хора са неузрели богове. Въобще човекът е бог в развитие. Ще дойде време, тъй като е предопределено всеки да стане Дао, няма изключения, включително и Сатана след време ще стане Дао.

Чистото Действие, или Не-деянието, означава да не нарушаваш порядъка на Дао. Значи ако направиш една услуга, абсолютно не искай нищо насреща, нито външно, нито вътрешно и няма да нарушиш порядъка на Дао, оставаш в благословението. Някои хора външно не искат, но вътрешно теглят, те нарушават Свещения Закон.

Лао Дзъ казва за победата: Победата трябва да се чества с траурен обред. В даосизма героите са отречени, там те въобще нямат място, те са особен род пропаднали души. Няма кого да побеждаваш, ти трябва да познаеш себе си и да израснеш в Дао, няма нужда от победа, няма нужда от загуби.

Според даосите: Мъдростта на живота е придобиването на Дао, това е цялата Мъдрост. А както ви казах, техният единствен метод е сю-ан, Съкровеното. Няма други методи, няма други практики, всичко изхожда от това. Съкровеното ги ръководи, всеки по неговия правилен начин.

ДАО Е ДЪЛБОКАТА ОСНОВА, ДЪЛБОКОТО ЕСТЕСТВО. ВСИЧКО ИЗВЪН ДАО Е СЛАБО

Когато Дао е в тебе, ти ще изгубиш всичките си свръхестествени сили, защото Дао е Дълбоката основа, Дълбокото естество. Пред Дао всяка свръхестествена сила изчезва, защото всичко извън Дао е слабо.

Когато Дао е в човека, той не може да твори чудеса, защото Дао е естествено.

Дао не се занимава с безполезни разсъждения за богове и демони. То живее в Пустотата – т.е. в Пълнотата на своята Тайна или в своята естествена реалност.

Дао не се занимава с Вяра или с безверие, защото е Вечно. Дао е процъфтяващо, защото е над всички противоположности. (Тук не говорим за преуспяващо – по-нататък ще видим, че преуспяването не е радост за Дао.)

Когато Дао е в човека, човек няма мнение за себе си, защото Дао е естествено, а мнението е неестествено.

Преди да продължа, тука се сещам за една идея, която ви казах миналият път – става въпрос за Дисциплината. Тука искам да продължа малко, за да не бъда неправилно разбран. Някои може да помислят, че въобще не трябва да има Дисциплина. Значи, казах ви, че: Дисциплината е неестествена и това е така, но Дао е естествено. Тука искам да ви кажа, че има една истинска Дисциплина, тя произлиза само от Дао или по друг начин казано: От Дълбоката вътрешна Свобода, т.е. от Дао.

Само Дао може да вижда нещата ясно, защото То не гледа от определен ъгъл, а Безпределно.

ЯСНИЯТ ВЗОР ИДВА ОТ ТЪНКИЯ СЛУХ. ТЪНКИЯТ СЛУХ Е ДОШЪЛ ОТ МРАКА, ОТ СТРАДАНИЯТА. А ГЛАСЪТ НА ДЪЛБОКОТО Е ЗАД МРАКА – ЕТО КЪДЕ Е ДАО

Покоят и движението са в единство, което означава, че Покоят не е отделно съществуване. Който не е разбрал това, се е увлякъл в движението и е загубил (малко или много) своя Покой. Покоят е субстанция, а движението е функция или дейност, но дейността е обща, тя излиза от Покоя, минава през движението и се връща в Покоя. Това означава, че Покоят е господар на всеки устрем и на всяко движение.

Движението е Път на Душата, а Покоят и пасивността са Път на Духа. Но в пасивността всеки трябва да открие естествената Тайна на живота.

Според Даоското Учение се казва, че: Тайната е врата на Тънката енергия, тя е врата към Дао.

Според Даоското Учение: Който търси слава, той губи Покоя, защото славата води в заблуждение и хаос разума. Накратко казано: славата е заблуждение.

Който не следва Дао, ще бъде погубен от своето неразбиране, което значи от само себе си. Който следва Дао, т.е. естествения ход на развитието, никога не може да бъде хвърлен в бездната, защото той следва Гласа на Великия Път.

Ясният взор идва от тънкия слух. Тънкият слух е дошъл от мрака, от страданията, от нещастията. А Гласът на Дълбокото е зад мрака – ето къде е Дао.

Лао Дзъ казва: Съедини се докрай с Безпределното и придобий своя дом на Бездънен Покой. По друг начин казано: Бъди дълбок в Дълбокото – това важи в дълбочината на страданието да бъдеш буден и дълбок. На даоски език това означава: Проникни в страданието, без да оставяш следи и ще чуеш гласа на Пустотата.

По отношение на Любовта се казва, за Даоса (става въпрос за Любовта към ближния): Даосът със своята Любов може да обгърне всички хора, но не защото обича хората, а по друга причина, защото Любовта това е естеството на Дао. (Значи, тука се изтъква друга причина, по-дълбока и по-първична.)

Тука също искам да ви кажа нещо важно за Истината и за ученията, става въпрос за всички видове учения без изключение, всички религии. Тука искам да ви обясня защо те не носят Абсолютната Реалност и цялата Истина. Според Даосите, между Истината и Ученията винаги има дистанция. Според тях: Истината е Съкровеното и то не може да се разкрие в учения; ученията са само подготовка за Съкровеното влизане във Великия Път и Великия Учител. Това означава, че цялото Учение символизира Вход към Вратата, Вход към Съкровеното. Истината е Учител в Тишината. Тука пак трябва да кажа нещо предупредително, защото съществува привидна тишина, в която попада нечистият. Тук, в тази тишина не обитава Дао. Това означава, че само когато познаеш Истината, или само когато си отдал изцяло живота си на нея, тогава Дао става твоят Път, твоята основа, твоята Тишина и твоят Храм.

Думите не могат да разкрият Тайните на Мъдреца, но има едно мълчание, което може да разкрие всичко. Това означава, че тук движението е постигнало своята завършеност (на Даоски език това е преводът) – и ето истинския Покой.

Тук става въпрос за това, че човек трябва да мине през хиляди и милиони превращения (те не го наричат прераждания, което е също много точна дума – превращения), за да постигнат тази завършеност и да станат едно с Естеството.

ИСТИНАТА ЖИВЕЕ В ПУСТОТАТА, В НИЩОТО И ЧРЕЗ МЪЛЧАНИЕ, ТИШИНА И ДЪЛБОКО ВЪЗПРИЕМАНЕ НАВЛИЗАШ В БОГА – БЕЗ РАЗГОВОР, БЕЗ СЛОВО

В усмивката на Лао Дзъ е скрита голяма Тайна. Тук и Любовта, и Мъдростта са едновременни; радостта и скръбта са се слели. Усмивката е нещо едновременно, единно от всички светове – и от този, и от онзи свят, защото той носи в себе си Дао, Цялото. Неговата усмивка е независима и от двата свята – и от физическия и от духовния свят. Това е най-дълбоката усмивка. Тя носи в себе си нещо уникално, защото в Дао всичко се слива в едно и световете изчезват. Това е така наречената неведома, неизразима усмивка.

(Макар че няма значение, но все пак ще ви кажа, че почти винаги, когато ви говоря за Лао Дзъ, аз ви изнасям лекциите чрез неговия Дух. Казвам това да не си помисли някой, че говоря от мое име, тъй като аз съм в едно много старо единство с него и той поиска да ви разкажа много неща. След време, в следващи лекции пак ще ви говоря много за него; за неща, които са писани и които не са писани – от Акаша. Но той не държи да бъде разбран. Той е абсолютно непривързан. Той просто иска да изнеса нещата, без да бъде разбран. Просто прави един естествен жест – един откъс, малък откъс от Учението на Дао.)

Дълбочината при Стареца е толкова голяма, че словото вече е надминато и затова той рядко е говорел. Това се отнася и за този, който е преживял самадхи. Словото не е началото – според Библията – това е погрешен превод. В Началото е Древният. Не е и Духът. Според Лао Дзъ е необходимо Мълчание, Тишина и Дълбоко Възприемане.

В Окултната Наука се разказва за една разходка на Лао Дзъ с един негов съсед. Разходката траела около три часа. През целите три часа Лао Дзъ нищо не казал. Съседът казал две неща: „Колко е хубаво слънцето!“ – напълно излишно, и другото: „Колко прекрасно утро!“. Само две изречения! Когато свършила разходката, Лао Дзъ му казал: „Когато излизаш с мен на разходка, не взимай този бъбривец със себе си – става въпрос за ума – защото аз не съм сляп. Аз видях, че слънцето е прекрасно“.

Искам да кажа: Ако не разбереш Тайната на мълчанието, то ще се превърне за тебе в бреме, в тежест. И вместо мълчанието да ти помага и Тишината да те обогатява, те ще те смущават. За всички неразумни мълчанието и Тишината са опасност и тези хора се давят в тази област, макар че мълчанието и Тишината са вечна, истинска Благодат. Когато кажеш: „Какво прекрасно утро!“ и „Какво прекрасно слънце!“, ти се отделяш от своята Дълбока Същност – това е Вътрешен Закон. Когато дадеш ход на ума, ти мислиш, че казваш нещо особено, защото е логично – „Колко прекрасно утро!“. Но ти си се отдалечил от своята Дълбока Същност, защото тя в мълчание навлиза в дълбочини, в тънкости, в духовни подробности, свързани с Тайната на Истината. Когато проговориш, ти затваряш Пътя на Душата, на своята дълбочина, наречена „душата“ – тя има друго име, но аз ще приема общоприетото – „душата“.

Когато си със Стареца на разходка, реалното общуване е без разговор. В Неизразимото разбираш много по-дълбоко нещата. В реалното общуване навлизаш в Бога.

Ще обясня: Истината – това е живот в Дълбоко Мълчание и Тишина. Тя живее в Нищото, в Пустотата, тогава се осъществява контактът. Това означава, че познаването на Истината става в Нищото, в Дълбокото изживяване (което не е разговор), в Тишината и Мълчанието – извън думите. Точно от този начин на мислене на Лао Дзъ произхожда изразът: Дао, което е Дао, не е Дао (това продължава да смущава ума) и Дао, което не е Дао, е Дао. Това произлиза от начина на живот на Стареца и преведено означава: Богът, Който вие знаете, не е истинският Бог. Знайният Бог не е реален. Но Богът, Който вие не знаете, Несъществуващият Бог, това е реалността, истинският Бог; това е Дао, което е Дао. Това означава, че преданието от Учител на ученик не е знание, не е слово, а изобилен живот, предаване на живот, предаване на Дух.

Когато Лао Дзъ предпочита мълчаливата разходка, иска да каже, че Съкровеното действува само там, където словото се забравя. Това означава, че работата на Духа се извършва в УЕДИНЕНИЕ (не усамотение, което означава процес на ума, на разделение. У ЕДИННИЯ – означава Уединение). Кабалистически това са различни Пътища, коренно различни светове.

УЧЕНИЕТО ДАО

ЛАО ДЗЪ Е ВРАТА КЪМ ТАЙНАТА НА ЖИВОТА, КЪМ ПЪТЯ НА МЪДРОСТТА

Когато Конфуций е отишъл при Лао Дзъ, той е отишъл при Тайната на живота, защото Старецът не е човешко същество. Той е Нищо, което означава врата и преход към нещо универсално. Това не е пътят на знанието, а Пътят на Мъдростта. През тази врата може да мине само ученикът – този, който Съкровено иска да разбере своя Учител. Този, който трупа знания и не може да направи скок в Дао, ще ограби собствения си живот. Това е качество на ума, на знанието. Само любящият може да навлиза в дълбокото разбиране и в Мъдростта. Тогава животът му става Път.

Човешката мъдрост никога не може да бъде Път, защото сама по себе си тя е извън реалността. Ако Конфуций имаше търпение, той щеше често да ходи при стареца и да слуша, и щеше да постигне... Защото Търпението в Духовния свят означава овладяване; в по-висш план означава овладяване на ума; в Божествения свят това означава преобразяване.

САМО ГОТОВИЯТ, САМО УЧЕНИКЪТ МОЖЕ ДА НАПРАВИ СКОК В НЕВИДИМОТО, В БЕЗДНАТА – ДУХЪТ НА НЕБИТИЕТО, НА НИЩОТО, ЗА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА Е ПОДОБИЕ НА СМЪРТТА

УЧЕНИЧЕСТВОТО Е КАЧЕСТВО НА ДУШАТА, УМЪТ НЕ Е СПОСОБЕН НА ТОВА

Лао Дзъ е Бащата на Пътя, но сам той е извън Пътя. Ще обясня: Пътят е бил извървян и сега Лао Дзъ не е Път – той е само една Дълбочина, Безкрайност и Пустота. Даоското Учение казва: Пътят е по-стар от самата Древност. Древността е само едно проявление на Пътя. Мъдростта е Началото на Пътя. Истината е породила нещата преди самата Древност. Лао Дзъ е само Дълбочина, Безкрайност и Пустота. Сега вече той е несътворена същност. С нея е трябвало да се срещне Конфуций, който е човекът на ума, човекът на развитието, човекът на човешката мъдрост. Конфуций е разбрал от своите ученици, че трябва непременно да се срещне с този Старец. Човешката мъдрост е непълна и нереална, затова трябва да се търси Несътвореното, Божествената Мъдрост. Конфуций не е знаел, че Старецът е съединил Дао със своята телесна форма, т.е. съединил Духа си със своето тяло. (Това е велика Тайна, трудно се разбира!) Когато Конфуций го е видял, веднага е разбрал, че пред него стои нещо грандиозно и необикновено, особено и неразбираемо, неизразимо. Нещо винаги се е изплъзвало, т.е. Духът никога не може да бъде определен от ума, от човешкото. Конфуций е искал да го определи (Стареца, Духа), но той е бил пълна загадка. Умът не може да определи Тайната на живота, Несътвореното. Ще обясня: Старецът е носел в себе си нещо от дълбочината на Безкрайността, от дълбочината на Дао. Точно тази дълбочина винаги смущава ума.

Конфуций попитал стареца: „Какво ще кажеш за морала? Как трябва да се развие добрият характер?“ – Разговорът е символ между ума и духа. Той е мислел, че моралът е пълно достижение на Тайната на живота. Старецът се разсмял и казал: „Въпросът за морала възниква само тогава, когато човек е неморален“. Ако си неморален и ако в теб има нещо пробудено, започваш да мислиш за морала, за да се уравновесиш. Човек, който има съвест, характер, естествено не забелязва, че има това; той просто живее във Вечността. Това е естествено.

Лао Дзъ казва: „Не бъди глупав и не се опитвай да се развиваш, защото ще изостанеш, ставаш изкуствен. Бъди просто Дао, бъди естествен“. Най-трудното нещо за ума е да бъде естествен – той е раздвоен и нереален. Когато Лао Дзъ казал това, Конфуций се смутил и от думите му, и от това, което видял: този човек имал много духовна енергия, необятен и таен потенциал. Старецът бил дълбока пропаст, дълбока бездна за него.

Между ума и мъдростта на духа има голяма пропаст. Пример: когато един посветен, Мъдрец, Учител говори, той не говори от името на ума, на знанието, на свещените книги, а от името на живота. Най-лошото, което може да се случи между ученика и Учителя, е да се превърне словото в знание. Същественото е: да се изтръгне от знанието живот!

Конфуций се уплашил и се върнал при своите ученици нервен и неспокоен – качество на ума. Казал на своите ученици: „Този старец е опасен! Той е Бездна и неговият Път не може да се разбере“.

Само готовият може да направи скок в невидимото, в бездната, в Тайната на живота. Готов означава ученик. „Ученик“ е дума, различна от думата „човек“. По изключение с ученик може да се означи истински човек. Умът никога не е способен на ученичество. Това е качество на Душата. За ума това винаги е опасно: ако не полудее, се разболява за дълго време.

Духът на Небитието (или Нищото на езика на посветените) за обикновените хора е подобие на смъртта. То винаги навява смърт. Ако Конфуций, човек на ума, беше готов, той щеше да види красотата и величието на Стареца. Истинският човек (не добрият човек) винаги пребивава в дълбоката бездна, извън доброто и злото, защото напълно е очистил своето сърце и своето съзнание. Или според даосите: Ако сърцето е неподвластно, това се нарича очистване на Духа.

Красотата на Стареца е в това, че той едновременно е и обикновен, и необикновен. Външно е обикновен, естествен, вътрешно е необикновен. Неговата необикновеност е скрита в неговата дълбочина и тук неговото съкровище е пълно. Лао Дзъ не прави чудеса, но цялото му същество е едно тайно чудо. За Стареца казват, че първото нещо, което е направил, когато се е родил, е че се е разсмял от сърце. Това е особен смях, особена усмивка; представлява мистичен, скрит символ. Тя е израз на дълбоко състрадание към съществата, които са разделени, всичко съществуващо, което дели световете. Тази усмивка е един поздрав към Битието и света, едно много дълбоко и радостно приемане на света.

Има една тънка разлика между усмивката на Мона Лиза, която означава вечната победа на доброто над злото и която не е пълна, и усмивката на стареца – тя е над доброто и злото. Тук не става въпрос за победа, а за нещо цялостно. За Лао Дзъ не е необходимо да бъде добър или лош – той е Дълбочината, Вечността, а сама по себе си тя е вечно добро – това е неполяризирано добро, или: доброто няма голямо значение, защото присъствието на Вечността е достатъчно.

Ученият може да направи откритие, но не може да разреши въпросите на живота си, независимо колко са откритията. Лао Дзъ не прави открития, но той живее в Дълбочината на живота, в Дълбочината на Дао, в Реалността. Ученият още много години ще решава основния въпрос – въпроса за себепознанието. Лао Дзъ нищо не е разрешил, защото Дао е Безпределно и това никога няма да бъде въпрос за разрешаване. Дао не е наука, нито философия, нито религия. Дао е Вечност и Безпределност – това е Тайната на Пътя.

Дао е въпрос на Съкровена Любов, въпрос на лично изживяване. Тайната на Самадхи означава тотално изживяване на Бога. Дао е много тънко преживяване, най-висшите енергии и граница между енергията и Духа. Там няма герои. Там преживяването на Пътя е универсално. Няма нищо общо с просветлението – в просветлението има падане и ставане. В състоянието Самадхи няма падане и ставане. Тези, които жадуват за Истината, а не се стремят към Самадхи, ще разберат.

Когато ученикът изживее Дао, няма да разбере Тайната на живота, но става коренно преобразование, което просветленията не могат да направят.

ЛАО ДЗЪ – ПРЕГРАДА НА ПЪТЯ КЪМ ДАО Е ЗНАНИЕТО, ЗАЩОТО ЗНАНИЕТО НЕ Е ПЪТЯТ. ПЪТЯТ Е В СЪРЦЕТО, В ПУСТОТО СЪРЦЕ

ЧРЕЗ ПУСТОТО СЪРЦЕ СЕ ЯВЯВА ДЪЛБОКОТО И ВРОДЕНО ПЪРВИЧНО ЗНАНИЕ В ЧОВЕКА

Детското Сърце извежда Даоса до най-дълбоките Корени на Мъдростта. Въпросът за Тайната на доброто и злото е заложен в Корена на Сърцето и по Пътя на Пустотата (става въпрос за необвързаността), Сърцето узнава тия Тайни. Чрез Пустото Сърце се явява дълбокото и вродено Първично знание в човека. (Както виждате думата Пустота се използва символично и отговаря и на идеята за детското сърце, и на идеята за пълното сърце, а другият превод е Цялото Сърце, цялата енергия, цялата идея…) Този, който постигне това Сърце, в него ще се яви Дълбокото и вродено знание в човека. Това означава, че в Пустото Сърце се осъществява Пътят на Дао, то е Началото на Пътя.

Най-дълбоките и Окултни и алхимични методи за придобиване на безсмъртие и вечен живот в Дао, са вътрешни. Един от тези методи е Пустото Сърце и неговата Коренна Тайна. Мъдрецът възприема Пълнотата на живота както детето, защото те са сродни, подобни по сърце.

В Даоското Учение се казва, че: Чистата енергия на детското сърце е същата, която е образувала Слънцето. Ето защо е казано, че когато Ци-енергията (става въпрос тази Първична, слънчева енергия) на Дао напълни очите на човека, той вижда ясно и Пътят му е радостна Светлина.

Тука накратко ще ви обясня, че зрението е енергия, която се разпространява от Душата навън към очите. Това означава, че очите са енергията на Душата. По друг начин казано: това означава, че очите са възпроизвеждащата част на Душата.

Чрез Чистото Сърце, което е най-мощният канал на Дао, се влиза във Великия Път. И затова е казано в Даоското Учение, че: Чистото Сърце разрязва небесната мрежа и влиза в Дао или в своята тъждественост. Това означава, че Чистото Сърце е Реалност от най-висш порядък, защото се знае, че небесната мрежа е рядка, но не пропуска нищо – и както виждате в случая – пропуща само Чистото Сърце. Значи, има изключения, където тази мрежа се отваря и тя пуска в себе си Чистото Сърце. Казано е още, че: Чистото Сърце е Дао и това Сърце се справя с дракона с голи ръце (това са символи), защото Дао в него работи естествено.

Да постъпваш по законите на това Сърце – това е Безсмъртие.

След като Лао Дзъ постигнал Пустотата на Сърцето, той изоставил всички свои разсъждения и влязъл в Дао. Той постигнал Тайната да не задава никакви въпроси. (Това също е Тайна – необикновен въпрос, затова го поставям.) Когато той е посетил своя Учител, около 5 години, той е стоял мълчаливо и само е наблюдавал, не е задавал въпроси. Години наред той е слушал и наблюдавал, разбира се, с много любов е наблюдавал и е постигнал тази Тайна, която също му е била даже и вродена. Който е постигнал тази Тайна – да не задава никакви въпроси – получава истински отговори. Той е разбрал, че Целта е да бъдеш в Дао, а не да имаш някаква цел и някакви разсъждения.

Тук искам да ви кажа, че има в последно време изключителни учени, които са напреднали много дълбоко в знанието. Много дълбоко знание и същевременно не са в Пътя. Това потвърждава, че знанието е опасност. И че колкото по-дълбоко е знанието, без да се следват законите на Дао, толкова по-дълбока Бездна очаква този, който върви по този Път. Например един от дълбоките учени, от големите учени, руснак (скоро наблюдавах неговото съзнание), той е стигнал до големи тайни на атома, тайни на Библията, много Дълбоко знание, но няма нищо общо с Пътя. Казано е в Библията, че когато Бог е създал Светлината, Бог е казал, че това е добре, че Светлината е добре... Той прави един доста дълбок извод, като казва, че това означава в минали цивилизации Бог е създавал и лоша светлина, донякъде е прав... Той затъва и обърква понятията...

Лао Дзъ е разбрал, че намирането на Дао е изживяването на собствения си живот. Той разбрал, че всеки трябва да открие своето Дао, своето Сърце и тогава той е на Пътя. Разбрал е, че преградата на Пътя към Дао не е невежеството, а знанието (ето отново потвърждение на това, което казвам), защото знанието не е Пътя, знанието не е Дао. Знанието не е истинският Път на човека. Пътят е в Сърцето, в Пустото Сърце. Той е разбрал, че светът е хубав за онези, които нямат свои очи, а Очите на Дао. Той е разбрал, че тези Очи са Безпределни. Той разбрал, че Дао създава блага, но не забогатява, защото е Вечно и ако Вечното забогатява, това означава, че то е несъвършено. Но понеже Дао не забогатява и затова то е Безпределно.

Пустотата – това е първосътворената Светлина, първосътворената Чистота. Ако сърцето не е пусто, то не се поддържа от Дао, а от петте чувства. Обикновено аз ги наричам петте бедни чувства. Даоското Учение казва, че: Ако в гърдите на човека е скрито механично сърце, то бие с ритъма на петте чувства, т.е. с ритъма на възприятията (фалшивият път, неистинският път). Тези възприятия не са Дао, не са Пътя. По този път се изгубва целостта на съзнанието, изгубва се Дао. По пътя на петте чувства сърцето се разваля, то става неверно, неустойчиво, Даосите го наричат вредното сърце. Това означава, че само в Пустотата Сърцето има Устой, т.е. има постоянна Сила.

Според Даосизма, ако успокоиш сърцето си, в него вече няма движение; а когато го смириш – за него вече няма опасност.

Когато постигнеш постоянен Покой в сърцето си, вече не възниква безпорядък.

Когато постигнеш Искреност в сърцето си, вече не възникват отклонения.

Когато постигнеш Чистота на сърцето си, вече никога не възниква мъка.

Когато Сърцето е ясно определено в своя Път към Дао, тогава мракът не може да го владее, тогава мракът го изпуска. Това означава, че когато Сърцето е чисто, то вече може да практикува своя Вечен Път и да съхранява своя живот, който е животът в Дао.

Когато Сърцето е чисто, тогава Дао е постоянно в човека и тогава Пълнотата е навсякъде с човека.

Когато човек е естествен, Дао в него е постоянно будно.

Само Будността може да върви след Истината, а умът винаги изостава. Истината е Вечна, но не неизменна, защото във всеки нов миг тя има нова проява и се постига по нов начин. Ето защо умът винаги я изпуска, защото той е винаги стар и застоял; той винаги живее с миналото и със спомените.

А Истината: тя е винаги нова, в този смисъл тя е неизменна. (В хубавия смисъл, както разбирате.) Тя вечно се обновява. Следва, че ако в един момент човек е в равновесие и в различаване на Истината (т.е. в будност), в следващия момент това същото действие може да извади човека от равновесието. Ето защо човек трябва да изостави ума, да бъде буден за всеки нов миг, т.е. до такава степен да го пречисти, че умът да стане абсолютен слуга, вътрешен орган, инструмент на Духа, каквато е и неговата цел. Това означава, че равновесието на отминалия миг не е равновесие на настоящия миг; не е равновесие на новия миг.

Непрекъснатото равновесие е Тайната, постигната от Даоса.

Животът се поражда от постоянното взаимодействие между Ин и Ян в човека, а Дао се намира в Точката на Равновесието. Но тъй като всичко в света и в съзнанието се движи, тази точка на равновесие всеки момент се мени и за всеки нов миг равновесието трябва да се постига отново. Точката на Равновесието е достояние на Даосите, а целта на Даосите е да помагат на хората и те да я постигнат. В Даосизма се казва, че Равновесието е естествената сила на Дао и то неутрализира всяка двойственост. Това означава, че Равновесието е господстваща сила – сила, която владее, която овладява. При това овладяване се ражда обликът на едно ново и по-дълбоко Разбиране на Тайната на Дао.