ЧЕРНИЯТ И БЕЛИЯТ ЦВЯТ СА ПЪТ ПРЕЗ ТАЙНИТЕ НА ЗЕМЯТА И ТАЙНИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ КЪМ ПЪТЯ КЪМ МИСТЕРИЯТА

Черният цвят се явява като дълбок символ на тайните на магията в този свят. Черното е цвят на сливане с този свят. Това означава, че чрез черния цвят ние се присъединяваме към тайните на този свят (земните тайни). Това разбира се, може да е съзнателно, несъзнателно, подсъзнателно, свръхсъзнателно… и т.н.

В срещата си с черния цвят ученикът ще се срещне с много изпитания.

Според Друидите: изпитанието означава среща с невидимото и приближаване до реалното.

Белият цвят символизира силата на Духовния живот и затова белият цвят пречи на астралния задгробен мир да ни вижда ясно. Това е така, защото белият цвят е символ на Единството. Към белия цвят спада и светлата мисъл, която има чисто Божествен произход.

Когато човек навлиза в черния цвят, той навлиза в страданието, което преведено означава, той навлиза в своето благословение. Тука, разбира се, говоря за будните. Тъй като страданието се превръща за тях в благословение. От страданието те се облагородяват. Докато при тез, които няма Будност, при тях работи друг закон: страданието е мъчение; мъчението – в отчаяние и отчаянието води към бездната. Целта на страданието е да помогне на човека да се пробуди и пробуждането да му даде власт над себе си, защото човек не владее себе си. Това означава, че без страданието, човек ще се изгуби във вътрешната област на бездната.

В белия цвят е тайната на духовния живот, а в черния – тайните на Земята. Но Тайната е нещо, което няма думи, няма говор. Над тези два цвята е Мистерията – това е друга област. Тя е над говора и над пределите на мълчанието. Тук е Абсолютът, тук е Истината, а Истината няма цвят. Тук се намира Абсолютът; тук не говорим вече за Бог или за Дао – това е друга сфера. Тук Истината вече няма цвят, Истината поглъща всички цветове. Според Учителя: „Между черния и белия цвят има една символична борба“. Тя е следната: черният цвят иска да проникне в белия цвят и да го завладее, за да наложи своето разбиране. Белият цвят също воюва, но черният цвят не знае, че ако белият цвят навлезе в него, има една голяма опасност и тя е следната: тогава белият цвят се взривява и възпламенява отвътре и повежда черния цвят по Пътя към еволюцията.

Белият цвят е Път към нещо по-дълбоко, Път към Мистерията. Битието на Дао остава винаги зад пределите на всичко казано, защото не може да се изрази. Това важи в по-висша степен за Абсолюта, който е наречен още Нищото или Неведомото. И Дао, и Бог са произлезли от по-високата степен – Нищото.

И когато Учителя в последните си дни на Земята казва за своята мисия: „Свърши се една микроскопическа работа“ – това е наистина така, защото в Тайното Учение на Бялото Братство е казано, че: даже великото Слово е безполезно; защото Дао се таи в мълчанието и отвъд мълчанието. Всичко това е така, защото Дао, което проявява себе си, не е вече Дао. И затова в Учението на Дао се казва: Капанът е нужен, докато уловиш заека. Словото е необходимо само дотогава, докато можеш да изразиш идеята. В момента, в който постигнеш идеята, Словото вече не е необходимо, забравяш за Словото.

КОГАТО НАВЛИЗАШ В ДЪЛБОЧИНАТА НА МРАКА, ДРЪЖ СЕ ЗА ИСТИНАТА И ЩЕ ПРИДОБИЕШ ПОКОЯ. ТУК ЗНАНИЯТА НЕ ПОМАГАТ

МЪДРОСТТА Е ВЪТРЕШНО ПОСТИЖЕНИЕ И ТУК ЖИВЕЕ ДАО, ТУК Е ПОКОЯТ

Ако разбереш Дълбоко Пътя и съдбата си, те ще се съединят в едно Цяло. По друг начин казано: форма и Дух ще се съединят в едно неразривно Единство – ето освобождението, ето Пътя към всички достижения.

Следващото нещо, което ще кажа, се отнася до опасността… Тъй като много хора сядат да медитират и мислят, че Реалността им говори. Затова ще ви кажа следното и от Даоска гледна точка: Има много хора днес, които не са постигнали Дао и сядат да медитират, сядат да разсъждават. Но какво се случва? Тук искам да кажа, че разсъжденията нямат нищо общо с Мъдростта – те са свързани с ума, те са свързани с егото и с човешкия път. Значи: сядат да медитират и затварят очи и тогава пред тях се явяват множеството илюзорни, това са все демонични светове и те идват със своя чар. Ако ти не постигнеш сега своята Свобода и Пустота, тези светове те очакват, а те са много богато населени. Този, който е постигнал Пустотата, тези светове не могат да го засегнат. Защо? Защото те внасят в човека много възприятия, а в Пустотата няма място за тях.

Всички илюзорни светове произлизат от привързаността към демоничните сфери.

В Пустотата демоничните чарове пропадат и угасват – това важи и за най-тънките нива.

Все пак искам да ви кажа, че: Пустотата не е нещо, което трудно се постига, но тя най-често е свързана с Чистотата на Сърцето и на желанията. Ако човек се насочи там, Пътят му ще стане много естествен и – според Лао Дзъ – без усилия той ще постигне целта. Докато при Будизма има нещо много по-опасно и по-сложно.

Значи: В Пустотата демоничните чарове пропадат и угасват. Това означава, че ако ти не се привързваш към своите възприятия, те не могат да ти влияят. Това е нещо много важно!

Ако не се заблуждаваш, Покоят сам ще дойде при теб – тук става въпрос за Дълбокия Вътрешен Мир, който надминава всички знания.

Когато навлизаш в дълбочината на мрака (в случая това означава на нещастието, на страданието, на изпитанието), тогава дръж се за Истината и ще придобиеш Покоя. За да се постигне Покоят, знанията не помагат. Знанието не може да се трансформира (няма тази сила да се трансформира) в Мъдрост и в Път. Ето защо Мъдростта не е знание или информация и затова тя не може да се получи от книги, даже и от Учител. Това означава, че знанието е неуспех в живота и това се вижда ясно в света.

Тука искам да ви кажа разликата, че: Мъдростта не е знание, Мъдростта е вътрешно постижение и точно тук живее Дао, тука е и Покоят.

Мъдростта не е нещо, което можеш да научиш; тя е нещо, което трябва да станеш, защото само в нея можеш да оживееш. Всяка истинска Любов оживява в нейното поле, полето на Мъдростта. Ето защо истинската Любов търси Мъдростта.

Знанието е натрупване на мъртва сила, ето защо то е опасност. Понеже то носи смърт в себе си, от това натрупване хората умират.

Мъдростта е жива енергия, тя е Еликсирът на живота. По пътя на знанията човек познава ограниченията и смъртта, а по Пътя на Мъдростта човек познава Вечността и Истината.

Тука искам да ви кажа следното: Мъдростта е по-дълбок Път от опита. По Пътя на опита върви Будизмът и това е неговото главно изказване. Сам Буда казва, че: Най-важното нещо е опитът. Тук трябва да ви кажа, че се крие една голяма опасност, защото от хиляда човека, които възприемат този Път, между десет, двадесет, тридесет човека могат да постигнат целта – всички други ще изостанат.

Лао Дзъ и Даосите не приемат този път, те имат по-дълбок Път. Според Даосите: Опитът, в почти всички случаи, е изменчив и той няма постоянен смисъл, вечен смисъл. Това означава, че на него не може да се разчита напълно.

За Лао Дзъ най-важното не е опитът, най-важното е Дао.

ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СТАНЕ КАТО ЧАША – В НЕГО ТРЯБВА ДА ИМА ПУСТО И СВОБОДНО МЯСТО, КОЕТО Е ОПРЕДЕЛЕНО САМО ЗА ДАО, САМО ЗА ИСТИНАТА

Според китайските даоси чашата е направена по начин, по който се формира Пустотата. Това означава, че чашата е формиран образ на Тайната на Живота, т.е. Пустотата. Това, което е ценно в чашата, не са нейните стени, не е керамиката, а това е празното пространство в нея, което трябва да приеме водата, т.е. Живота. После ще видим как човек трябва да има също чаша, т.е. празно пространство, което е Мярка. Чашата трябва да приеме водата в себе си, т.е. живота в себе си, истинския живот, който произлиза от Пустотата, т.е. от Истината.

Най-важното нещо в една чаша е празното място в нея. Така както в една стая най-важното нещо е празното пространство и вратата. Вратата е много особен свят. Вратата е празното пространство. Ако махнем вратата, ако всичко е само стени, всичко се обезсмисля. Вратата е преход от една стая в друга, от едно тяло в друго, от един свят в друг. Това означава, че чашата съдържа в себе си изключителна Тайна на Битието. Защо? Защото да приемеш Живота, означава да приемеш Дао, да приемеш Истината, Тайната на Битието и на Небитието.

Да вместиш в себе си Дао, означава да си реален. На даоски език това означава, че всеки човек трябва да стане като чашата. В него трябва да има едно пусто и свободно място, което да е определено само за Дао, само за Истината, Съкровено място, наречено още на християнски език „тайната стаичка“. И така чашата нагледно показва какво трябва да бъде отношението на човека към Дао, към Истината. Цялата тайна на чашата е в способността да приеме в себе си Пустотата. На езика на Лао Дзъ това означава да твориш, да създаваш себе си, да знаеш как да приемаш Истината.

ИСТИНСКИТЕ ОЧИ СА ПУСТИ И ДЪЛБОКИ КАТО БЕЗДНА – ТАКА ТЕ ВИЖДАТ НИЩОТО, БОГ НА ВЪТРЕШЕН ПЛАН

Обикновените очи са вратите за навън, за външния свят. Но когато трябва да отидеш при Духа, там се отива без очи. В света на Духа не ти трябват очи. Там с очи нищо няма да видиш. Те трябва да изчезнат. Освен това този, който гледа в очите, е Духът, а не си ти. Зад очите гледа Духът. Самите очи не могат да видят себе си. Те могат да гледат външния свят, но този, който е скрит в тях, който е очи в очите, те не могат да го видят. Това означава, че те са ограничени и затова съдбата им е да станат на прах. Те са също осъдени в името на нещо по-дълбоко. При Духа се отива със затворени очи. Това е символът на висшата медитация. По Пътя навътре трябва да изоставиш външните си очи, затова те се затварят. Но тука трябва да обясня. Ако ти си външен човек, и затворените ти очи няма да помогнат. Защо? Защото външните очи са очи на ума. Те обират желанията на света, концентрират ги, сгъстяват ги и ги вкарват навътре. И отново светът е навътре и развалят всичко. Това няма нищо общо с медитацията. Такива затворени очи подобно на отворените са бедни.

Ще обясня: ако ти си външен човек, когато си затвориш очите, ти просто вкарваш (повтарям го) външния свят навътре. Тогава ти си пак в света. Може да си отшелник, можеш да живееш в манастир, в пещера, но ти поканваш външния свят навътре. Може да викаш астрални жени и пак да живееш в разврат. Това е твой проблем. Това означава, че не можеш да разрешиш въпросите по този начин. Духът не се проявява в такива затворени очи, които вкарват света навътре. За какво ти е умът навътре, след като ти трябва Душата и Духът. Достатъчно е дето умът е навън и ти е объркал доста неща. Навътре той трябва да бъде овладян и пречистен. Той трябва да се превърне в слуга. А когато влиза още по-навътре, той просто трябва да изчезне. Никаква намеса.

Що е медитация? Медитацията е създаване на пълно отсъствие на ума. Иначе говорим за разсъждения и мисловни процеси. Истинската медитация е създаване на условия, създаване на пълно отсъствие на ума и това означава и отсъствие на света. Медитацията е извън света, извън времето. Умът е събирач на желания, събирач на свят. И се опитва да вкара света и невежеството си навътре. Но така човек още повече се отклонява. Умът трябва да бъде обикнат, приет като слуга, пречистен, овладян. Тогава той става помагач, той може да се използва разумно. Това е нещо съвсем друго. Но само когато бъде овладян, пречистен, облагороден, обикнат. Не трябва да го превръщаш във враг, защото омразата и пренебрежението го превръщат във враг. Затворените очи са отсъстващи очи. Даосите казват, че очите трябва да станат пусти, Пустота, нищо, за да могат да видят Нищото, т.е. истинското блаженство, Бог на вътрешен план, Който е Нищо, а не образ или подобие, или някаква форма, или личност. За да могат очите да Го видят, те трябва да се превърнат в Пустота, в нищо, защото самият Бог и самият Дух е Пустота. Няма образ, няма личност, няма същество. При тези очи, при пустите очи Бог се случва, Духът се явява. Но трябва да го желаеш. Преди време говорихме за Конфуций и за Лао Дзъ. Когато Конфуций видял очите на Лао Дзъ при тяхната среща, той се уплашил. Видял в тях бездна. Истинските очи са толкова дълбоки, че са като бездна. Самият Бог, самото Дао, самата Истина, това е бездна от Божественост, от Съкровеност и от дълбочина. Който попадне в тези очи, не може да издържи. И умът на Конфуций, неговата интелигентност са се уплашили и избягали. И казал на своите ученици: „По-хубаво е да срещнете лъв в гората и той да ви разкъса, отколкото да видите тези очи. Бягайте от този човек!“ – всъщност той не е разбрал за какво става въпрос. Защото истинските очи не те гледат в очите, а те гледат на вътрешен план, по съвсем друг начин. Но ние тука искаме да ни гледат в очите, да се усмихват, да ни уважават, егото да засвидетелствува своето уважение и да каже: „да, ти ме уважаваш“ и егото да се нахрани.

Двете очи са символ на раздвоение, те затова са две, числото две, което означава, че те са изгубили своя център. Пак ще повторя. Двете очи са символ на раздвоение, защото са изгубили своя център, своето единство. Затова Учителя казва, че дясното око е мъжко, а лявото е женско. Дясното око е на ума, лявото е на сърцето. Дясното око е на Слънцето, лявото е на Луната. Но така или иначе, това са две очи и затова човек може да стане и кривоглед. Как? Ами умът гледа в една посока, сърцето – в друга. И когато дълго време гледа така, става разнородство, вместо хармония, вместо да се обединят, да се превърнат в едно око, в третото око, което означава, че човек е в Единство със своята Душа, те започват да гледат всеки по своему. Умът иска едно, дърпа на една страна, сърцето – друго и накрая човек пострадва. Очите са станали две – двойственост. Това означава, че те съществуват като две идеи. Както казах, едната идея е на ума. Умът си има свои предпочитания, начин на виждане. Другата идея е на сърцето. Сърцето си има свои чувства, то не отстъпва, казва: „аз си имам такива чувства, ти си имай такива“ и става раздвояване. Така както е станало между науката и религията. Защото дясното око символизира науката, а лявото – религията. Някой религиозен казва: „На мен не ми трябва наука.“ Друг казва: „На мен не ми трябва религия.“ Значи единият отрича ума си, другият отрича сърцето си. А те трябва да бъдат обединени. Някои учени са разбрали това. Например Нютон. Нютон дълго време се е занимавал с наука, много старателно, с много голямо постоянство и любов. В един момент разбира, че само науката няма да му помогне и той ще остане половин човек. И започнал да навлиза в Библията. Има много дебели книги, писани от него, за тълкуване на Библията и Откровението, които тука не са издадени. Има и трудове по алхимия. Обаче те го водят „учен“ и смятат, че с другите неща той се е отклонил. А пък тези неща са били други. Той бил добър като учен, но после нещо му станало. Но в момента, в който Нютон започва да се занимава с тези неща, той казва: „Вече моят приятел не е науката, а имам само един единствен приятел и той е Истината“. Много точно казано и много добре.

Истинското око не съществува като нещо външно. То е нещо единно и символизира Абсолютно Чистото Съзнание – това е окото на човека. Тука не говорим само за третото око, а говорим и за най-висшата чакра. За Върховното Съзнание, Абсолютно Чистото. Именно това Съзнание е Абсолютното Виждане. То няма нищо общо с ясновидството, нито с дарбите. Никакви дарби не помагат да видиш Бога. За външния свят ти са нужни външни очи, вършат работа, не трябва да ги отричаме. На външния свят нашите очи вършат една хубава работа. Но за Пътя навътре положението е друго. И както казах, съдбата на външните очи е след време да станат на прах. С външните очи не можеш да проникнеш в себе си. За Пътя навътре трябва да ги изоставиш. Това, което вижда в дълбокото, е Духът. Именно това нещо е медитацията. Медитацията е дълбоко виждане. Защо? Тя вижда по-дълбоко от молитвата. Молитвата е все още общуване. Молитвата е един Път, който трябва да се извърви. Не трябва да се отрича. Някои отричат молитвата за сметка на медитацията, както някои отричат ума за сметка на сърцето. Молитвата е Път към истинската медитация. После медитацията ще доведе до нещо много дълбоко. Медитацията е виждане, защото е сливане, сливане с Духа. Медитацията е най-висшият израз на Любовта. Ето защо, когато любиш (примерно човек), ако любиш истински, ти виждаш в него Бог. Когато любиш Бога, когато каквото и да любиш, ти виждаш по един Божествен начин. Това означава, че самата Любов е виждането. Истинското виждане се дължи на самата Любов. Само Любовта, казва Учителя, има очи за Бога – те са абсолютно сродни. Подобното вижда подобното. Само Любовта има очи за Бога, защото Любовта е най-висшето съзнание в човека. Любовта е най-висшето съзнание. Това означава най-висшето око. Любовта е във велико Единство с Бога и затова тя вижда чрез Бога, чрез Неговите очи, т.е. чрез силата на Единството. Така вижда тя. Любовта има очите на Единството. Тя не дели нещата и не ги отрича. Нищо не осъжда. Затова Учителя казва, че Любовта е сляпа за грешките. Когато обичаш нещо, не виждаш грешки. А когато критикуваш, това е вече друг въпрос. Казва Учителя: Критиката се дължи на безлюбие. Това е диагноза. Колкото повече критикуваш, толкова по-голямо е безлюбието и толкова повече ще затъваш.

Именно очите на Любовта са очите, които виждат реалността. Това са единствените истински очи – очите на Любовта.

ПРИ ПРАВИЛЕН ПОДХОД КЪМ ДАО, КЪМ ИСТИНАТА, ЧОВЕК ПОЛУЧАВА ТЪНКА, ЧИСТА ЕНЕРГИЯ ЧУН-ЧИ, ЗА ДА СЛЕДВА ПЪТЯ

Даоските мъдреци казват така: Само чистата енергия е неизменна – т.е. в нея няма примеси. Всички други видове енергия трябва да се изменят и трансформират. Тънката чун-чи, т.е. тънката чиста енергия, представлява Вечност. Едната от тези енергии е наречена Душа. Душата символизира чистата енергия. Това е друго име на чистата енергия. Тънката енергия символизира Вечност, а най-тънката енергия символизира Пустота. Тя е Път, по който изчезваш в Истината – това е наречено Пустота. Другото, което исках да кажа е, че само чистата енергия представлява велико единство. Другите енергии още нямат това единство. Само чистата енергия вече се домогва до това, което се нарича „велико единство с живота“. Например мъдрецът на Дао, т.е. даоският мъдрец, става въпрос за истинските даоси, те никога не размишляват за Истината и неистината. Те намират Покой в своята Безпределност. Те избягват размишления и спорове даже и за Истината. Нито искат да я доказват. Те просто живеят в нея и в нея откриват Покоя на Безпределността. Те смятат Покоя за най-дълбокото Дао.

Според тях когато енергията „чи“ се разсейва, настъпва смъртта. Когато се сгъстява и се концентрира, настъпва раждането. Въобще с енергията те си обясняват много неща и това е правилно. За да поддържа своя живот, човек трябва постоянно да попълва своята „чи“ енергия. Как става това? Това става чрез Правилен Подход към Дао. Както виждате, с едно изречение обясняват всичко. Правилен Подход, Благородство във всяко отношение, постъпване по законите на Истината и т.н., и т.н., все в този дух. Това означава Правилен Подход към Дао. Когато човек постъпва чисто (в смисъл – правилно), Дао храни неговата цялостност, неговата Душа.

Според даоските мъдреци в чун-чи няма пороци и няма беди. Когато човек живее в своята чиста енергия, няма пороци, няма беди. Те казват: Енергията „чи“ съществува във вид на невидимо вещество. Тя е все пак вещество, духовно, понякога по-гъсто, понякога по-разредено, но е вещество. Според тях всеки истински успех в живота произхожда от съхранението на чистата енергия. Чистата енергия е получена от Дао, за да следваш Пътя. Когато тя се увеличава в тебе, тя ти се дава, за да следваш Пътя. Чистата енергия прави далечните неща близки – така се осъществява и връзката с Учителя. Някои казват, че е далеч. Христос е далеч, но Той може да е много близко – въпрос на чиста енергия.

Чистият съхранява твърдостта си с помощта на мекотата – това е един даоски закон, много важен. Не е необходимо да говориш на висок глас за своите принципи. Тихо, убедително, устойчиво, т.е. чистият съхранява твърдостта си с помощта на мекотата. Затова Учението на Дао го наричат „Пътя на водата“. Водата, както знаете, е много пасивна, обаче най-пасивното нещо, най-непретенциозното пътува надолу без претенции в долините, не търси върхове, но може да разруши и най-твърдата скала. Може да пробие камъка, което означава, че капката е по-твърда от камъка.

ТИ НЯМАШ НУЖДА ОТ КУЛТУРА, А ОТ ПРОСТОТА И ЕСТЕСТВЕНОСТ

ПУСТОТАТА Е ДОСТАТЪЧНА, ТЯ Е ЕДНОВРЕМЕННО И ПРОСТОТА – ТЯ РАЗБИРА ЕСТЕСТВЕНО НЕЩАТА. ДАЙ НА ДАО ДА ЖИВЕЕ В ТЕБ!

Даосите казват: Който изпусне Дао, т.е. Истинността, изпуска всичко. Когато постигнеш Дао, идва Неговата Тишина. Тогава ти изчезваш, в това изчезване се ражда твоят истински живот. Казват: Спусни се дълбоко в сърцето си, в неговата Пустота, (т.е. дълбочина, чистота), защото там е скрито Дао. Ще управляваш ума си, както управляваш едно колело, но няма да ставаш колело. Просто използвай колелото, т.е. ума си, когато е нужно.

Докато не стигнеш до Дао, ти винаги ще се безпокоиш, защото Дао е Покоят, а Покоят е Мярка за безсмъртието.

Разумният съхранява и владее своята енергия и така той я завежда в дълбочината си, където тя става тихо и дълбоко езеро.

Даосите казват: Лекото е правилно. Правилният Път се движи леко. Придай в живота си особено значение на Лекотата и Дао ще тече в тебе. Това, което е леко, не се явява тежест и затова Лекото е Вечно.

Чуан Цзъ, вторият баща на даосизма, казва: Няма нужда от никакви методи, никакви техники и медитации. Простотата е достатъчна, Пустотата е достатъчна. Пустотата е едновременно и Простота, тя разбира естествено нещата. Никакви методи, никакви техники, никакви медитации – Пустотата е достатъчна. Казва: Няма нужда от усилия; ти си се родил, какви усилия си правил? Ти дишаш – какви усилия правиш? Дишай си, дай на Дао да живее в тебе, дай на Дао да плува в тебе. В това плуване е твоето разцъфтяване.

Ти нямаш нужда от култура, а от простота и естественост. Културният човек е опасен човек. Културата е бавно действаща отрова.

Цветето расте просто и естествено. То не се занимава с никаква култура, не планира никакво бъдеще, което означава, че то не се разсейва, защото разсейването е изпускане на Дао, на същността, на настоящето. Когато си в Дао, няма нужда от Аз, никакво висше Аз, никакво низше Аз. Всяко Аз е излишно, всяко Аз е пречка за Дао.

Даосът няма никаква нужда от Бог и дявол. Той не разцепва енергията на две, на висше и низше. Той живее в своята Пустота, т.е. в своята чистота и дълбочина. Той живее в Истинност, а това превъзхожда всяка двойственост. Той живее в Покоя, т.е. в Истинността на Дао.

Даосът не обича една жена, за да получи секс, той обича, за да получи Дао. И понеже обича само Дао, получава Дао, получава цялост, Велика Пълнота.

Как да намеря Дао? Това е въпрос, който създава илюзия. Който проявява Дао, Истинността, той не търси Дао, той е вътре в Дао.

На въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш“ как отговарят даосите? Даосите отговарят простичко и ясно: Най-хубавото нещо е да бъдеш такъв, какъвто никога не си бил, т.е. Истинен. Ако станеш такъв, какъвто никога не си бил, тогава ти постигаш да не бъдеш – това е Дао.

Чуан Цзъ бил весел, когато погребвал жена си и себе си. Постоянна радост, огромно веселие. Погребал жена си, с тази радост после погребал и себе си, защото те умеят да се наблюдават и всичко това било радост, празник. Истинският даос дружи с това, което превъзхожда и живота, и смъртта; там няма двойственост.

Какво казват даосите за знаещите хора, т.нар. „ментални хора“: Знаещите хора обезсмислят смисъла, докато даосът осмисля и безсмислието. Словата на даоса са призив към Безмълвие.

СПОРЕД БУДИЗМА: ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБАВИ ОТ СВЕТА И ВСЕЛЕНАТА. СПОРЕД ЛАО ДЗЪ: ЧОВЕК МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ В РАЗБИРАТЕЛСТВО И В ПОКОЙ – И В СВЕТА, И ВЪВ ВСЕЛЕНАТА, СТИГА ДА СЛЕДВА ДАО

За Буда най-важното нещо е опитът. Но Даосът не приема опита за абсолютна Мярка, защото за него Дао е по-важно от опита. (Отново нещо по-дълбоко в Даосизма.) В опита няма постоянен смисъл, няма вечен смисъл. Опитът е изменчив. Даосът знае (и това е много елементарно да се разбере, много естествено), че хората с много голям опит могат да попаднат в голяма безизходица и да не излязат. Но тези, които следват Дао, за тях винаги има изход.

Според Окултната Наука и според Учителя: всичко, което е достъпно за опита, не е реално и точно от тук за Даосите се е зародила една непреодолима жажда за Дао, тази жажда е наречена – Пределната Целеустременост – две думи, наситени с дълбоко значение. По този Път (става въпрос за Пределната Целеустременост) битието на Даоса се трансформира в Небитие и неговият Вечен Път се осмисля.

Според Лао Дзъ: Движението само по себе си е недостатъчно, но то става смислено и реално, защото в него действа Покоят. Както казах: колелото се движи, защото оста в него е неподвижна.

За Будизма главното е Нирвана, защото тук се прекратяват всички тревоги, всички проблеми, всички въпроси и всички отговори. Тук няма движение, няма възникване и което означава също: няма унищожение. Даосизмът приема движението, защото то е Път към Покоя, а Покоят е Път към Пустотата.

В Будизма има стремеж към постигане на нулево състояние – пълна раздяла с всичко, което е видимо и негативно. И затова в Нирвана няма желание за движение и възвръщане. Разбира се, по закона на Пустотата някои същества са принудени да се възвърнат, за да помагат на хората, защото, ако останат в Нирвана, ще загубят своята Дълбочина. Учението на Буда е ориентирано към психиката и абсолютното овладяване на съзнанието (което си има и свои положителни страни). Това е Път, по който се изискват много усилия и в много случаи – борба със себе си. И в тази борба малко са тези, които оцеляват, които постигат целта.

Учението на Лао Дзъ е ориентирано на естественост, на Не-деяние и навлизане в естествения ритъм на Космоса.

Будизмът смята, че невежеството управлява света и че невежеството е Космическа сила. Даоистите смятат, че никога невежеството не е управлявало света. И на този свят те противопоставят своя Небесен Път или – изкуството на своето вътрешно поведение. Когато живееш според Небесния Път, тогава какво невежество можеш да срещнеш по Пътя си?

Според Будизма: Човек трябва да се избави и от света, и Вселената.

А според Лао Дзъ: Човек може да живее в разбирателство и в Покой – и в света, и във Вселената, стига човек да е естествен, стига да следва Дао. За Даоса да станеш естествен, означава да се радваш на всички светове.

Будистът не се чувства добре в този свят, а Даосът се чувства добре във всички светове, а това е голямо предимство.

В Будизма, едно от най-важните неща (тяхното шесто правило), е правилното намерение, а в Даосизма това е безсмислено. Защото, който е познал Великото Единство, той винаги е естествен и неизчерпаем, не е необходимо да се съобразява с правилното намерение, защото следва Дао. Естественият човек не се нуждае от правила, защото той живее с Дао.

Целта се постига при Будизма с много концентрация и много усилия на съзнанието. Но за Даосите Нирвана никога не може да бъде крайната цел, тъй като има 13 вида Пустота. Защото, ако една цел има край, тя е ограничена – това означава неразбиране на Пътя. При Лао Дзъ няма концентрация и усилия, има обратното: пълна разсъсредоточеност и естественост, а цел няма. Цел няма, защото Великият Път е Безпределен.