ДЪЛБОКИЯТ ПОКОЙ Е ПОРОДЕН ОТ ВСЛУШВАНЕТО В ДАО

В ТАЙНОТО УЧЕНИЕ НА ДАО НЯМА ТЕХНИКИ И УПРАЖНЕНИЯ. ЦЕЛТА СЕ ПОСТИГА С ЕДНА ДУМА: ИСТИНОЛЮБИЕ!

Даоските мъдреци казват така: Остави в Покоя всичко да се утаи и на повърхността ще остане само Дао.

Следващият закон обяснява как даосите се справят с проблемите си. Те казват така: Каквото и да се случи в живота ви, за вас то не е проблем, т.е. приемаш го като не-проблем, тогава вие живеете в естествения Път на Дао. Каквото и да се случи казваш: „това не е проблем“, няма значение как изглежда. Когато го приемаш, че не е проблем, тогава вие живеете в естествения Път на Дао. И тогава проблемът минава и заминава, защото никой проблем не се застоява при Дао. Ако имаш нечисто сърце, според даосите, е глупаво да търсиш Дао, защото нечистото сърце изпуска Дао и улавя собствените си проблеми.

Когато Дао ти се открие, то продължава да е скрито. И Учителя го потвърждава, и Кабалата го потвърждава – пълно единство на всички велики Учения. Когато Дао ти се открие, то продължава да е скрито от теб, но ти ставаш вечен в своя Път, т.е. ставаш вдъхновен. Но при това откритие става вече една промяна, ти ставаш вечен в своя Път, ставаш вдъхновен, не амбициозен, даже не стремящ, ставаш вдъхновен. Ако имаш Чисто Сърце, дори и да не си чувал нищо за Дао, тука няма никаква нужда от кръщения, от спасение и т.н., дето Учителя казва: „Ако аз живея в Бога, от какво да се спасявам“ – да се спасява този, който е извън любовта, това е друг въпрос. Значи, ако имаш Чисто Сърце, дори и да не си чувал нищо за Дао, ти си в Пътя. В тази връзка Лао Дзъ казва, че безразлично е какъв е социалният строй, няма значение каква партия управлява, важното е Не-деянието, т.е. чистата постъпка, за тебе е важно това. Няма значение кой управлява, за тебе лично е важно Не-деянието, или чистата постъпка.

Даоските мъдреци казват: Търси Дао в дълбочината на своя живот, а не в учения и ритуали. Не можеш да правиш ритуал на Дао, защото Дао е безпределно, какво ще му покажеш; няма нужда, според даосите, от никакви ритуали. Това е едно голямо забавление; дори и когато утешава човека, то си остава забавление. После казват: Само чистото сърце е способно на отдаване. И обясняват: обикновеното сърце търси ползата, а чистото сърце търси само Дао. Думата Дао, преди казахме какво означава, тя е равнозначна на думата Бог, на думата Истина, на думата Великия закон на живота, на думата Съкровеното. Дао има няколко значения и всички тези са верни. Да видиш Дао, означава да видиш откритото. Придобиването на Дао е придобиването на всичко необходимо. Всичко най-важно ще го имаш. Онази вътрешна Пълнота, която я търсиш, зависи от това, иначе може да имаш всичко, но да си беден, беден вътрешно. Придобиването на Дао е придобиването на всичко необходимо. Казват, че Дао няма начало и затова постоянно се ражда в себе си, т.е. постоянно е ново, не е ограничено от начало и край. Който иска да има начало, това означава, че иска да има край, тези неща са свързани, а който иска да няма начало, това е Безпределността на Душата и на Духа. Тогава вече той не иска да открие своето начало. Защо? Накратко ще ви обясня. Един от глупавите въпроси, по които много хора медитират, включително и окултисти, йоги, будисти и т.н., е: Кой съм аз? – един фалшив въпрос. Ами това е – човек е Бог в развитие, и то във Вечно развитие и винаги ще се преоткриваш, никога няма да разбереш кой си. Важно е да си в Пътя, важно е да си в истинския Път, но винаги ще се усъвършенствуваш, защото то е нещо без край. Тогава как ще откриеш: кой съм аз? Не можеш да откриеш, но трябва да разбереш кое е същественото. На този въпрос не може да се отговори, защото това е вечен въпрос. Така че въпросът отпада от само себе си. Но някои обичат да се забавляват с този въпрос.

Дълбокият Покой е породен от вслушването в Дао. Даосите казват, че: дълбокият Покой, който настъпва в човека, е породен от вслушването в Дао. Когато човек придобие Дао, настава една необикновена радост. Защо? Защото човекът започва да вижда своята безконечност и тази радост няма край.

Другият важен момент. Това е Мярка за всички висши Учения, които са истински. Даосите казват: Който иска да има ученици и последователи, това значи, че той не е достоен за Дао. И обясняват: който иска да има ученици и последователи, това значи, че той не е достоен, той не е постигнал Дао, защото Дао следва само себе си. Разбира се, по правилния начин. Според даоските мъдреци постоянството е най-доброто знамение за Пътя към Дао, т.е. когато постоянно мислиш за Дао, за Благородството, за Чистотата, това е най-голямото знамение, че си в Пътя към Дао.

Другият важен момент. В Дао няма упражнения, някои външни даоси са измислили някакви техники, но тука говорим за истинското учение на Дао, т.е. за Тайното Учение на Дао. В Дао няма упражнения, няма техники, никакви такива глупави упражнения за младост и т.н. Няма пози и няма методи, но целта се постига. И казват простичко: Целта се постига с една дума – Истинолюбие.

Казват още: Мълчанието е скритото Дао, а говоренето е разумното Дао. Както виждате, и двете неща са на място поставени. Когато умееш да мълчиш, придобиваш енергия. Когато умееш да говориш, пак придобиваш енергия и благодат. Мълчанието е скритото Дао, говоренето е разумното Дао. Отказвайки се от Дао, човек никога не може да разбере своя Път.

Тука ще ви кажа една разлика между конфуцианците, последователите на Конфуций, и последователите на Лао Дзъ – Учението на Дао. Конфуцианците търсят Дао, за да постигнат своята цел. Тука няма да обяснявам защо това е тяхната глупост, просто това е техният път, това са хората на ума. За тях Бог е изгоден, ако постигнат своята цел. Учението, Бог са изгодни, ако съвпадат с това, което се случва в живота им. Ако животът им върви, значи учението е правилно и Бог е разумен. Ако нещо почне да не става, както те искат, вече нещо им липсва на учението и Бог, защото егото не обича нещата да стават по друг план. Обаче за егото нещата винаги ще стават зле.

Конфуцианците търсят Дао, за да постигнат своята цел, а даоистите, даосите търсят Дао, за да го превърнат в свое вечно ръководство. Те не гонят цел, защото после пак трябва да гонят друга цел и все ще играят на игри, те търсят Дао, за да го превърнат в свое вечно ръководство.

Законът, който казах, пак ще го повторя: Дао е щастливо от подхода си, а не от ситуациите. Тоест: няма значение какво се случва в живота ти, ако ти постъпваш благородно, ти постоянно ще имаш една Пълнота, една увереност и ще бъдеш осигурен на всички нива, защото спазваш великия закон на Дао.

Другият важен момент. Който се е отделил от Дао, е заживял с въпроси, все пита, отговаряш му, раждат се нови въпроси, играта няма край. (В София също разбраха отдавна, че не трябва да питат, защото има някои по-дълбоки въпроси, които са убийствени, и не всеки, и всяка Душа може да ги понесе. Но и по други причини разбраха, че няма много полза от въпроси, освен когато са лични, за помощ и т.н.) Който се е отделил от Дао, е заживял с въпроси. На даоски език думата „въпроси“ символизира нерешени задачи – това означава въпроси: нерешени задачи. Това не означава, че човек въобще не трябва да пита, но трябва да пита по един Свещен начин, с Любов, и въпросът му трябва да е разумен, т.е. трябва да си готов за отговора да го изпълниш, иначе става лошо. Ако просто питаш, това е техника на ума, той пита, но не за да разбере, той просто пита, докато Душата пита по друг начин и тези неща се различават. Вече двадесет години изнасям лекции, нито един ученик в градовете на България, където съм ходил, включително и чужденци, никой още не ми е задал истински въпрос. Около дванадесет въпроса има зададени през тези години полу-разумни и всичко друго е така между другото.

Искам да кажа, че има една наука за въпросите, която е изключителна. Ако поставиш въпроса с Душа, с тоталност, Истината го превръща в отговор, става преобразяване, веднага получаваш отговора, защото това е въпрос, поставен пред Небето и пред Бога. И ако ти си тотален, той ще се преобрази и ще получиш отговор отвътре, но понякога Бог може да избере да ти отговори чрез някой човек разумен, за да може после да се съветваш и за да не си помислиш, че си постигнал най-високите върхове на окултизма и т.н.

Другият важен Закон в Даоското Учение: Който се жертва за другите, преди да се е пожертвал за Дао, т.е. за Истината, изпуска своя живот, т.е. той се отклонява. Има много такива хора, първата им грижа е семейството. Така те почват да изпълняват желанията на детето, на мъжа, на жената и постепенно загърбват Бога. Това става постепенно, тихо и накрая отклонението става много голямо. Много е смешно да се ограничиш в едно малко семейство, тъй като нашето семейство е целият свят, цялото човечество, всички животни, всичко това е нашето семейство и ако ние се ограничим, ще изпуснем Истината.

Какво означава на даоски език думата Не-деяние? Не-деянието на китайски се изрича У-вей, означава следното: това е Чистото Действие – означава дълбоко възприемане на Дао. Щом имаш чисти действия, дълбоко възприемаш Истината, отваря се врата, ставаш възприемчив поради благородството си и постъпките си – говоря за Благородство при всички условия. Тогава може да възприемаш правилно Истината и Дао.

После даоските мъдреци казват: Дао се явява като нещо много просто, много естествено, а всичко друго е много трудно и е много усложнено. Това може да се наблюдава в живота. Който е приел Дао, нещата му текат с някаква лекота.

Другият важен момент в Даоското Учение – едно от най-великите Учения: Който действа с Не-деяние, т.е. чисто, той никога не познава чувството за вина. Не съществува такова чувство. Който действа с Не-деяние, чисто, необвързано, т.е. Божествено, той никога не познава чувството за вина.

Който не може да съхранява Дао, не може да овладее своята свобода. Който не може да овладее свободата си, той се изражда. Всичко, което е извън Дао, вярва в учение, в правила, в закони, в методи и в култура и образование, новата култура, новото образование и т.н., новата вълна. Но когато си извън Дао, когато не живееш за Истината, и то изцяло, всички тези неща са анти-култура, всичко е напълно погрешно. Дали го осъзнаваш, това е друг въпрос.

Животът в Дао е Пълнота, а не придобивки. Те може да идват по някакъв закон, но те нямат значение. Понеже Дао е истинолюбиво, то живее без закон. Учителя казва: Изкуство е да живее човек без закон и без правила. И обяснява: Тежко` на човека, ако се яви закон, който да го заставя да живее добре или да прави добро – ако затворът трябва да го учи, ако училището трябва да го учи и т.н.

Другият важен момент в Даоското Учение: Слабият, но който живее в Дао, има неизмерима сила. Когато Дао е в човека, човек няма недостатък. Когато Дао е в човека, когато човек е изпълнен с Любов – защото Дао означава Великият Съкровен Закон на Природата, именно Съкровеното, т.е. Любовта – когато Дао е в човека, човек няма недостатък, защото там, където е Любовта, няма недостатъци. Там, където я няма Любовта, трябва да се запълни с нещо и това са недостатъците.

После има една много важна идея, дадена от даосите, за така наречените „мъртъвци“, накратко. Мъртвият се нарича „завърнал се“, а живият се нарича „странстващ“. Ако странстващият забрави завръщането си, той се нарича „бездомен“.

Друго, което обясняват даосите във връзка с човеколюбието. Някои хора мислят, че човеколюбието е голяма работа. Човеколюбието причинява много болки на хората. Само Дао никога не вреди. От човеколюбие много хора са пострадали, но от любовта на Бога никой не е пострадал. Някои хора даже са умрели от човеколюбие. Човешката любов умъртвява, а Божествената оживява. Само Дао никога не вреди.

По своя Път Дао няма препятствия, а всички други същества имат, малко или много, имат.

Даосът върви по своя неизповедим Път.

ЛАО ДЗЪ – АКО ЖИВЕЕШ С ЛЮБОВ КЪМ ДАО, НЕ ТИ ТРЯБВАТ НИКАКВИ ДРУГИ ТЕХНИКИ И ПРАКТИКИ. БЪДИ ВЕЧНО ЛЮБЯЩ И ИСТИНЕН!

Лао Дзъ казва: Който не губи себе си, е дълговечен.

Познаването на постоянството се нарича просветленост.

В света трудното се образува от лесното. В тази връзка има многобройни майстори: от малкото са направили много сложни неща.

Който притежава знания, но изглежда като че не знае, той е над другите. Който не притежава знания, но изглежда, че знае, той е болен.

Който допуска злото, няма да преодолее преградата.

Знаещият, мъдрият не блести с ерудиция, той просто живее в Дао. Той няма ерудиция, той има Дао, Пълнотата, Същността.

Умеещият да воюва не е войнствен.

В Дао има всичко. В него дори има нещо тъмно и в това тъмно е семето от светлина.

Дао е възникнало от хаоса. Как е станало това, само Дао си знае.

В Дао няма нищо ценно и затова то е безценно.

Ако нямаш Дао, каква е ползата от всичко друго?

Който не напада, нищо не го напада. Ненападащият е много добре обучен, той е недосегаем.

И казва после: Бъди превит и ще останеш изправен. Вие знаете как тревичката се превива и оцелява и как големи дървета се събарят. При слабия вятър хармонията е малка. Значи: при слабия вятър, при малката буря хармонията е малка; при силния вятър хармонията е велика.

Мъдрецът е твърд, но не е остър. Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен. Мъдрецът е озаряващ, но без да заслепява.

Когато владетелят се вслушва в предсказатели, очаква го гибел.

Водата носи лодката, докато лодката не ядоса водата.

Достойният човек е изпълнен с добродетели, но лицето и изразът му показват само простота.

Намери Пътя, който е неуловим и непознаваем – това препоръчва Лао Дзъ.

Чистият човек изглежда като малко оцапан. В това оцапване е срита чистотата му. (Забележете с колко прости думи.) Значи: чистият човек изглежда малко като оцапан; точно в това оцапване е скрита чистотата му, тя е мъглата за другите.

Дао е мълчаливо слово. Дао, което е изречено слово, не е истинското Дао. Дао е в неизреченото. Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е неналичие, Пустота. Всичко изречено е изпуснато, неизреченото е съхранено. Ето защо мълчанието е великото съкровище на Мъдростта, а безмълвието е сиянието на битието.

Ако живееш с Любов към Дао, казва Лао Дзъ, не ти трябват никакви други техники и практики, защото целта на всички практики е живот в Дао. Ако не зачиташ Дао, тогава търси всякакви практики, дори и когато те те заблуждават, просто практикувай.

Не бъди знаещ – означава не бъди глупав, застоял, в случая. А какъв трябва да бъдеш? Вечно течащ в Дао, ние можем да го наречем вечно любещ, вечно Истинен.

Ще обясня: Лао Дзъ, пак казвам, не е мислещо същество – то е Пустотно Същество, Същество на Дао. То е Душата и Духът на Дао, то е величието на Любовта и Съкровената природа.

Лао Дзъ е отвъд знанията и отвъд живота. Умът никога не може да постигне Лао Дзъ, защото той е невероятно навътре в Дао. Той е подобен на Пустотата, на безкрая. Тука идеите за спасение и възкресение просто са глупави. Тука те никога нямат място.

Пустотата е Съкровена, тя е самата Съкровена Чистота. Няма нужда от спасение и възкресение. Тя самата, Пустотата, вечно се обновява.

Лао Дзъ, самият е станал феникс и той казва: Първото ми и единствено съкровище е Дао. И не случайно даосите са го наричали Вечното Дао.

Лао Дзъ казва: Мъдрият живее между битието и небитието, между наличие и отсъствие, т.е. между живот и смърт, между мрак и светлина, между старец и младенец.

Лао Дзъ е Древно Небесно Божество, съществуващо от предвечни времена, когато още е нямало нито небе, нито земя. Когато Пустотата не се е била разделила, от тази Пустота именно е слязъл и Лао Дзъ. Спуснал се е в Китай и е станал наставник на Великото Начало.

Лао Дзъ е слязъл от Пустотата и Пустотата е отключила устата му. И небесното Дао потекло: родила се книгата за Дао, т.е. Учението за Съкровеното, Учението за Древния Път или още – Учението за Пустотата.

Дао дъ дзин е копие на Небесната книга на Пустотата. Тази книга е Пътят, Пътят на завръщането в първоначалната Божественост, която е скрита именно в Тайната на Пустотата.

ПОДХОДЪТ НА МЪДРЕЦА КЪМ ЖИВОТА: СВЕЩЕНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВСИЧКО, ОСНОВАНО НА ЕДНО ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ

Лао Дзъ е постигнал своята дълбочина не с усилия, а с пасивност – женски принцип в живота, най-дълбокият принцип в живота, основата на всяка Мъдрост. Тъй като без Любовта не можеш да се запътиш към Мъдростта, трябва да имаш основа. Тук трябва да кажа още нещо: с голяма изтънченост и изключително строга, вътрешна, тайна дисциплина. Става ясно, че не говорим за дисциплината, както е при военните в казармата. Никой ученик не може да бъде заставен от някого да изпълнява заповеди. Точно затова светът не обича напредналите духовни хора, защото те са неуправляеми. Никой не може да ги управлява, никой не може да застави един истински ученик да убива по време на война, защото освен старата карма, трябва да си напише нова, а това е голяма глупост.

От всички мъдреци и учители Лао Дзъ е от тези, които са най-близо до Върховния Учител, Който няма име и до Неговите методи, които също не са разкрити, понеже тук не става въпрос даже за методи; става въпрос за подход към живота. Свещено отношение към всичко, което е основано на едно дълбоко разбиране. Просто не е необходимо да правиш гимнастика по три часа с главата надолу – това за един Лао Дзъ и за неговите ученици е абсолютно недопустимо, тъй като няма никакъв смисъл. Достатъчно е дълбокото разбиране, самото разбиране. Според Лао Дзъ дълбокото разбиране е над всички видове практики, методи и упражнения. То е специфично качество на мъдреца. Така че ако някой от вас прави физически упражнения по един-два часа, не му казвам да се откаже, напротив, ще се радвам да продължи, докато стане мъдрец. После да каже: Толкоз много енергия изхарчих! Но все пак първо трябва да има много усилия, после нещата ще се постигнат без усилия.

За да стане свят човек, молитвата, пеенето, размишленията са необходими. Но за да станеш истински Мъдрец, всички тези неща не помагат. Това, което помага, е Дълбоката Тайна на Разбирането. Тук става въпрос за зрелия плод, за Дървото на живота. Човекът на Мъдростта, всъщност това е Дървото на живота. Трябва да разберем дълбоко този въпрос. Това е истинският Път, дълбокият Път.

С дълбокото разбиране на Лао Дзъ и добрият живот, и лошият живот са благодат. Това означава, че и в ада, и в рая мъдрецът не изгубва себе си. Докато много светци са изгубвали себе си, напускали са света, защото не могат да живеят този живот, който искат, сред хората. Но Мъдрецът навсякъде се чувствува добре. Конфуций е също мъдрец, но неговата мъдрост не му е донесла Пълнотата на живота. А от Пълнотата на живота има и други, по-дълбоки измерения. Мъдростта на Конфуций е успокоила много хора, но не е могла да ги въведе в Дълбоката и Тайна Реалност. Ето я разликата, това са различни видове мъдрост. Ще обясненя: За да може Конфуций да се развива, той трябва да има път, трябва да има правила, трябва да има закони – такива са и неговите ученици. Това е зависимост и даже някой път тя пречи.

За Лао Дзъ не е необходим дори и Път (забележете), никакви правила, никакви закони. Достатъчно е разбирането, дълбочината и подходът. Търсенето на Конфуций е търсенето на обикновените хора в света. Лао Дзъ е постигнал своята дълбочина, защото е имал по-дълбоки и тайни търсения. Значи все пак има търсения, но в други измерения. Конфуций е разбрал в един момент, че нещо в неговата мъдрост липсва и е изпратил своите ученици да намерят човек, който да му помогне. Те намерили човек, който нямал име – нарекли го Стареца. Това е бил Лао Дзъ. Написал книгата си без име – това показва изключителна скромност и смирение, защото за него: Дао, което е казано, не е Дао и Истина, която е казана, изгубва своята сила. В Кабала се говори за Стареца, така нареченият Съкровен Старец – най-дълбокото Същество, Което съществува в Небитието.

Лао Дзъ е бил неизвестен, скромен, не се знае кой го е раждал, как е живял. Знае се, че е бил библиотекар. Посветеният няма биография – всичко е забулено в Тайна. Тайната е вечна, тя не се ражда. Според Окултната Наука, за да срещнеш един такъв Старец в живота си, един такъв Мъдрец, на тебе ти трябват съвсем други очи и съвсем други чувства. Те нямат нищо общо с видимия и астралния свят. Очите символизират Истината; т.е. трябва ти съвсем друга жажда за Истината и съвсем други чувства. Тогава можеш да го срещнеш в своя Път. Но това не означава още да го разбереш, защото човекът и особено Мъдрецът, Учителят, Мистикът са непознаваеми. Тези Същества са Вечна и Необятна Същност и е много трудно да узнаеш нещо от тяхното Небитие, от тяхната Тайна, освен ако те доброволно не пожелаят.

ДАОСЪТ УМЕЕ ДА СЛУША В БЕЗМЪЛВИЕТО. ДЪЛБОКИТЕ НЕЩА СЕ УЧАТ В БЕЗМЪЛВИЕТО

Ученията ти дават много знания. Дао ти дава разбиране, Покой.

Даосите казват: Петте чувства не дишат въздуха на Дао, те дишат своите възприятия. Значи те не умеят да дишат. Словата на висшата Мъдрост се отличават по това, че в думите не усещаш тяхното значение, а усещаш неуловимото, което е чисто духовно – това, което е отвъд значението. Това е именно Дао. Това означава, че в словата трябва да откриеш безмълвието. А в безмълвието трябва да откриеш Дао.

Но даосите казват: Дао никой не може да Го открие в безмълвието – ето това се нарича откровение. Хем да обичаш Истината, пък да не можеш да я откриеш – това е откровение.

Казват: Във висшата красота е скрито Дао. Там Дао пее своята песен. Тя е тъжна, защото Дао е много повече от красотата. Дълбоките неща се учат в Безмълвието. Даосът умее да слуша в Безмълвието.

Чистото Действие, на китайски у-вей, е откровението на живота. От Чистото Действие произлиза Умъдреното Безмълвие.

Великите Учители казват (това е една от любимите ми мъдрости и затова ви говоря, макар че много ограничено я изследвам; някъде от около 80 книги, тъй като даосите са над 2000; много школи са имали, надявам се след време още по-дълбоко да ви запозная, тъй като това е неизчерпаем океан от мъдрост и подобно на Дзен е нещо много простичко; толкова просто и естествено, че може да се изплъзне)...

Великите Учители казват: Колкото повече не разбираш Дао, толкова по-красив става животът. Ще го направя малко по-разбираемо: Колкото повече не разбираш Истината, но я обичаш, толкова повече тя ще те обогатява. Животът ти става по-красив.

За даоса въобще не е важно какво говори. Той не държи на думите. Той държи на искреността. Той не се представя за някакъв авторитет или красноречие – той е концентриран в искреността.

Безмълвието е нещо, което трябва да разбереш. Безмълвието е Дао, а това е нещо, на което трябва да се довериш. Разбира се, това са откъси от китайския исихазъм.

Срещата с Дао е най-чудната среща в света. Срещат се отсъстващото с отсъстващото. Никакво его, никакъв диалог, пълно сливане на човека истина с Дао – най-чудната среща.

Даоските мъдреци казват: Дао не хваща риба с въдица. Защо? Защото и рибата, и въдицата са негови, то няма какво да хваща, всичко е уловено.

Който живее в Дао, си отдъхва сред тревогите. Значи не на морето, не на Рила, не на Хималаите. Тревогите се тревожат, а Дао разнася Покой в сърцето на искрения.

За да си устроиш живота, не са ти необходими съвети, необходимо ти е Дао. Дао ти устройва живота, а съветите го разстройват.

Когато си болен, какво казват даоските Учители, пак нещо много просто: Когато си болен, мисли за Дао и Дао ще нахрани болестта ти, ти не можеш да я нахраниш. Обикновеният човек като се оплаква, той не може да я нахрани, той няма какво да даде; той няма Любов. Значи: Дао ще нахрани болестта ти. Дао умее да храни болестите. Дао ги прави доволни и те оздравяват и напускат човека. Това е според китайския начин на мислене.

Казват: От своето добро цивилизациите са изчезнали. Знаете: хуманност, морал и големите добрини… Защото само Дао е добро. Доброто на Дао обаче не изчезва, защото е неуловимо. Доброто на цивилизациите е уловимо, доброто на Дао е неуловимо. То никога не изчезва.

Животът е относително понятие, защото само Дао живее. А човекът какво прави, не се знае. Той прави много неща, но какво прави, не се знае.

Един метод срещу бедността, според китайския начин на мислене: Не е необходимо да прогонвате бедността. Някои като дойде бедността, се опитват да я прогонят, пък тя е просто едно богатство, едно красиво същество. Прогонете тревоженето за нея – много просто!

Победител във войната става този, който не действа. На моя език казано: никакви автомати, никакви илюзии! Който не действа, той е победител.

Казват: Който умира, се радва на дълъг живот. Още една прекрасна идея.

Ако си в настоящето, няма никакъв проблем. Но ако си някъде другаде, проблемите са тука. Ако в момента си едно с Бога, едно с Истината, няма никакъв проблем. Но ако си някъде другаде – в бъдещето, някъде по звездите, в космически кораби, където искаш, проблемите са тука.

Дао – това е лекарството, което превъзхожда живота и смъртта. Не само смъртта – живота и смъртта. То дава на човека нещо повече.

Да вършиш добрини и да нямаш Дао, т.е. да нямаш Път, да нямаш истинност (да нямаш Бог в себе си, да нямаш Душа), ето къде е безпътицата.

На какво се радват даосите? Преди време ви бях казал, че даосите се радват и вдъхновяват от скучните неща. Тук нещо друго ще ви кажа: даосите се радват на това, че вещите са безполезни. Всички вещи и хората са безполезни, т.е. не можеш да ги използваш, те са без полза. Можеш да ги обичаш искрено, безусловно, безкористно, но никога да искаш да използваш нещо от тях. Те именно се радват на това. Колко е красиво, че са безполезни, на техен език, че не можеш да ги използваш.

Образованието е източникът на всички нещастия в човешкия живот. Дао не е образовано – Дао е искрено. Дао не е образовано – Дао е откровено.

Китайските мъдреци и Учители казват: Ако търсиш смисъла в миналото, това е безсмислие; ако търсиш смисъла в бъдещето, това е безсмислие; ако търсиш смисъла в настоящето, тук смисълът е много кратък, като мига. Къде тогава е смисълът? Много просто: смисълът е в самото търсене, смисълът е в Дао. И казват: Няма никаква възможност някое същество да се отклони от Дао, в цялата вселена, в целия свят, защото всичко е Дао. Откъде ще дойде отклонение? В Дао няма нужда от Бог и дявол, няма нужда да си разцепваш енергията на две – всичко е Пълнота, няма добро и зло. Ако се случи зло, даосите казват: Това е Път. Ако дойде добро: Това е Път. Всичко е Път, всичко е развитие. Никакво разцепено съзнание, изключителен начин на мислене!