ЛАО ДЗЪ – НЕ ПОЗНАВАЙ СЕБЕ СИ, ОПОЗНАЙ ДАО
ЛАО ДЗЪ – НЕ ПОЗНАВАЙ СЕБЕ СИ, ОПОЗНАЙ ДАО
Посоката на развитие е неясна. Ето защо е красива. Ясната посока не е Дао. Дао не е ясно, Дао е Истинно. Който разбере Истината, става неясен.
Който обича Дао, не желае нищо друго, освен Дао, т.е. не го замества с нищо. Който не обича Дао, няма да желае даже и себе си.
Ако човекът влезе в бъдещето си, той ще види, че то е нежелано; но ако човекът заживее в Дао, той постига желаното, защото Дао е желаното, единственото желано. Не бъдещето, не миналото, не настоящето. Единственото желано разумно нещо е самото Дао. Между другото, Лао Дзъ има много книги, многобройни книги, дори и книга за талисмани, но на много, много високо ниво.
Дао е всякога устроено, бъдещето не е. Самият Лао Дзъ няма бъдеще, няма никаква история, той има само Дао, той има в себе си Истината. Истината е без история, без ограничения.
Който не съумее да привлече Дао, той опознава себе си. Не познавай себе си, опознай Дао. Отново странен, отново мистичен Лао Дзъ. Не опознавай себе си, не е достатъчно, може и да сгрешиш – познай Дао. Лао Дзъ отива отвъд себепознанието. Себепознанието се намира в петото тяло, а в шесто и седмо тяло се намира Дао.
Конфуций пита:
– В какво е смисълът?
Лао Дзъ му отговаря:
– В неразвитието.
Конфуций:
– Но как така, всичко се развива?
Лао Дзъ:
– Дао не се развива. Дао е съвършено. Съвършеното само се изявява. Там няма развитие, то се изявява. Съвършенството не се развива, но, Конфуций, ти се развивай. – Преведено: оглупявай, но понеже той не използва такива думи – ти се развивай колкото си искаш.
Конфуций пита:
– Ти как живееш?
Чудният Старец (така го наричам някой път) казва:
– Като Дао: Неизразимо.
Конфуций пак пита:
– Не те разбирам.
Лао Дзъ му отговаря:
– Това е красивото, защото, ако разбереш Неизразимото, То ще погрознее. Ако вземеш да го ограничиш, ако вземеш да го разбереш, то ще го изпуснеш. – Конфуций иска да го хване натясно.
Конфуций пита:
– Какво е Дао?
Лао Дзъ му казва:
– Съществуваща нереалност.
После Конфуций пита:
– Ами какво е човекът?
– Нереално съществувание.
Пак пита Конфуций:
– И все пак къде да търся смисъла?
Лао Дзъ му отговаря:
– В неуловимото.
Конфуций казва:
– Че щом е неуловимо, какво ще постигна? – Т.е. какво ще уловя?
Лао Дзъ му обяснява:
– Собственото си безсмислие.
Но Конфуций продължава:
– Тогава къде е смисълът?
Лао Дзъ казва:
– Смисълът е в това, което го няма. (Който е разбрал това – което го няма – е уловил смисъла, той е уловил неуловимото. Дао е в хармония с неуловимото. Дао действа в неуловимото.)
Конфуций пита:
– Ти навярно се възхищаваш на Дао?
Лао Дзъ му отговаря:
– Няма смисъл да се възхищаваш. Просто живей в Дао. – Гледайте колко прост начин, няма смисъл от възхищение; можеш да се възхищаваш и да оглупееш. Възхищението не означава, че живееш – просто живей в Дао. После, разбира се, ще дойде вдъхновението, но вече ти ще бъдеш същество от другия бряг, т.е. от правилната позиция. Тогава, каквото и да правиш, и да си намръщен, ще бъдеш правилен. А оня човек цял ден да се смее, той ще бъде неправилният човек.
СТАРЕЦЪТ: САМО ДАО В МЕНЕ ЗНАЕ, А АЗ СЪМ ДЪЛБОКО НЕЗНАЕЩ
Става въпрос за Лао Дзъ.
Веднъж Дао казало на Лао Дзъ:
– Ти никога не можеш да Ме уловиш.
Лао Дзъ казал:
– Да и затова не мога да Те изпусна.
Дао казало на Лао Дзъ:
– Можеш ли да Ме предвидиш?
Лао Дзъ казал:
– Всяко предвиждане е повърхностно. Дао е Дълбина.
Дао пита Стареца:
– В кой свят живееш?
Лао Дзъ казал:
– Нямам светове в себе си – само Дао.
Дао пита:
– Как узна това?
Лао Дзъ отговаря:
– Нищо не съм узнал. Само Дао в мене знае, а аз съм Дълбоко незнаещ.
Дао му казва:
– Щом си Дълбоко незнаещ, значи, сме сродни.
Лао Дзъ казва:
– Не аз съм сроден с Дао, а Дао е сродно с мене.
Дао му казва:
– Ето защо сме в Единство!
Лао Дзъ казва:
– Имаш ли Мистична Чистота, имаш всеки резултат и всяко постижение, защото Дао слиза в Чистотата.
Който има Дао, не държи на постиженията, защото той знае, че всяко постижение е бедно. Само Дао е богато и затова той държи на Дао. Мъдрецът държи на Дао, а не на постиженията, защото, който е изгубил Дао, постиженията ще го убият. Който е избрал дарбите и постиженията, е изоставил Дао – и после много ще трябва да догонва себе си, защото Дао е в Чистотата, а не в дарбите и постиженията. Да си преизпълнен с дарби означава много да си погубил себе си. Но да си видял Дао значи да си разбрал своя Безкраен Път, своя Неизвестен Път – това е Пътят на Древните Мъдреци.
Дао – кой може да Го предскаже? Никога не се е раждал такъв. Дао е абсолютно непредсказуемо. Звездите въобще не Го виждат; Вселената въобще не Го познава… И още нещо казва Лао Дзъ: Дори и Боговете не знаят къде е Дао.
Дао винаги се движи в неизвестна посока. (Затова Тот казва: „Нашият Древен Път е абсолютно незнаен“.)
Дао познава звездите, но те не Го познават. Дао познава Вселената и Боговете, но те не Го познават.
– Веднъж – казва Лао Дзъ – Дао ме попита:
– Ти познаваш ли Ме?
Казах Му:
– Нито Те познавам, нито Те разбирам, нито искам да Те познавам.
Тогава Дао му казало:
– Ето защо сме близки! Защото не се познаваме, защото не се разбираме – ето Опората в нас: разчитай на нея!
(Вие знаете, хората търсят все повече разбирателство и става все по-сложно. А тука е точно обратното, при мъдреците.)
Лао Дзъ Му казва:
– Аз никога не разчитам на някаква опора; аз разчитам само на Дао. Защото, без Дао, за какво ми е някаква опора?
Преданието казва, че Дао само се усмихнало на Стареца и си тръгнало. Но къде ли е тръгнало? Както винаги – казва Лао Дзъ – в неизвестна посока. Защото Пустотата, т.е. Безкраят, е Храмът на Дао. Ето защо Храмът на Древните е Безкраят.
ЛАО ДЗЪ – НАЙ-ВИСШАТА ПРАКТИКА Е ЗНАНИЕТО ЗА ЕДИНСТВОТО И ПОЗНАВАНЕ НА ТАЙНАТА НА ПОСТОЯНСТВОТО
Дао не различава външното от вътрешното, защото то е Вечното Единство. Който събуди Дао в себе си, той придобива единството на своята природа. Който е придобил Дао, той е възстановил чистотата на своята природа, чистотата на своя етер. Чистотата на Дао е Пълнотата на неговите свойства.
Който пази Дао, той съхранява своята цялостност и жизнената му енергия няма недостатък.
В Пълнотата на енергията не може да проникне печал. По друг начин казано: думата „смърт“ не може да намери своето място в тънката енергия.
Нищо не може да навреди на Дао, защото Дао е Цялостност, Единство.
В Дао има едно състояние, което никога не се мени, това е състоянието на Вечност, на Цялостност.
Всяка опасност е извън Дао, това означава, че тя е в теб самия, ти самият си станал опасност.
Страхувай се от Дао само когато не си достатъчно предан – това означава, че Дао е вашият кръст и вашето спасение едновременно.
В Йога и в много други Учения, също и бойни изкуства се учат на дисциплина – според Лао Дзъ – това е неестествено. Дао е естествено, а дисциплината е неестествена. Дао е Цялостно; То няма защо да се учи на дисциплина; Пълнотата не се нуждае от дисциплина.
Ще ви дам един пример, преди да продължа. Например: ако отидете на Рила, понеже няма естествени хора, се налага да има много дисциплина, много началници, много викания, защото естественото го няма. Когато Учителя е бил там, не е била необходима никаква дисциплина, защото, когато естественото е там, нещата стават естествено. Правилата идват сами, не е необходимо да ги търсиш, да ги изучаваш. Значи: когато естественото си е заминало, се налага много дисциплина. Този въпрос, разбира се, е по-широк, сега няма да се спирам…
Дисциплината – това са неестествени усилия, нагаждане. Даже нещо по-опасно трябва да кажа; в бойните изкуства – създаване на противник. Много хора до такава степен стават неестествени, създават противник. И разбира се, този противник влиза и вътре в тях. А Дао е Цялостно, Духовно – естествена Пълнота.
Дисциплината създава противници, двойственост – това е опасното. Разбира се, истинските Учители в бойните изкуства са много голяма рядкост, те не спадат към това. Такива като Морихей 1 спадат към естествените неща, защото за него бойните изкуства са Пътя на Любовта, не пътя на противниците. И затова тука Мярката е друга.
Значи: Дисциплината създава противници – двойственост: ин срещу ян, небето срещу земята, умът срещу сърцето.
В неестественото няма хармония, няма сливане, няма Духовна Цялост – Дао Го няма. Това е така, защото Дао е свободно и това е Неговото естество.
Казва се, че Дао не умее да се бори, да воюва, но побеждава – това е неговото естество.
Да си поставиш за цел да постигнеш Дао, това е неестествено, това е особен род духовна алчност, много по-опасна от материалната, земната. Според Лао Дзъ: Дао не се постига, защото То е естествено. И то естествено се ражда в човека – това е естеството. Когато Учителят изостави учениците си, те вече нямат Център, нямат естественото Дао. Много просто: Дао естествено си е отишло.
Дао е достъпно само за тези, които са естествени. На Окултен език казано: Дао е достъпно само за тези, които са чиста енергия, тънката енергия. А на другите Дао само помага, но не е достъпно, само помощта е достъпна.
Когато Учителят си замине, учениците искат някой нов Учител да замести Дао. Но това е неестествено, защото Дао е незаменимо. Дао е незаменимо, защото е естествено. Когато си естествен, ти си достъпен за Дао, защото когато си естествен, в твоята природа няма вмешателство, няма примеси.
Според Лао Дзъ: Понеже Дао е много естествено, малко хора го постигат. Дао е ароматът на чистата, ароматът на тънката енергия. Тази енергия е необвързана, тя е висшата Истина. А висшата Истина е Пустота, или – абсолютно необвързана, свободна.
Дао не е нещо, което се възпитава, защото е Вечно. Възпитава се само неестественото.
Дао е Пълнота, Изобилие, Цялостност.
Значи: Дао е Пълнота, Изобилие, Цялостност; дали чете Свещени Писания – това е без значение (това се потвърждава и от Учителя). Дао е Източникът на Свещените Писания, но То не се учи от тях, защото То е Естеството.
Дао се слива тайно с всеки миг, защото мигът е създаден от Него, от Източника.
Дао никога не губи своята сила, защото действа с Пустота, т.е. непривързано, или по законите на Учителя – с абсолютна Любов, безкористна Любов.
Когато казвам, че Дао е Пустота, искам да кажа, че Дао черпи сили от всичко. Ще обясня накратко с един пример: ако Дао е в ученика и ако му се случи щастие или нещастие (това няма значение за Дао), тогава Дао черпи сили и енергии и от двете – и от щастието, и от нещастието; и от радостта, и от страданието.
Дао не се изморява, защото не се изразходва – ето защо Дао е неуморимо. Дао винаги има какво да даде: на Мъдрия дава Мъдрост, на глупавия дава глупост, на любещия дава живот, на умиращия дава смърт. Както казах: Дао винаги дава. И това, което казах, ще ви го преведа по следния начин: Дао се слива с естеството на всеки, на всяко същество.
Дао е Вечно. А това, което е нещастно или което преуспява, не може да се нарече Дао. Всяко преуспяване е изменчиво, а Дао е постоянно. Ето защо преуспяването не е радост за Дао. Преуспяването е неуспех за Дао. Който постъпва според Дао, е Вечен; а който не постъпва според Дао, преуспяването му е неуспех.
Богатството на богатия е бедност за Дао, защото Дао е Дълбоката Основа на Живота, богатството не е основа. Хората желаят богатства и дълголетие, но живеят кратко – такъв е Законът на Дао. Всеки, който е забогатял, трябва да изгуби своето богатство и своето влияние, защото това богатство е бедност и то не е познаване на Дао. В Даоското Учение се казва: И богатият, и бедният без Дао нямат Правилния Път.
Дао е истинското богатство на света.
Който не познава Дао, действа произволно и неговите добри дела са смърт за самия него.
Значи, тук не става въпрос само за лошите дела, но и за неговите добри дела. Това се потвърждава от Учителя със следните думи: Когато правихте добро, питахте ли Бога? Защото доброто много често има много лоши последствия, а злото понякога има добри последствия и това означава, че то е било ход на Бялото Братство. А доброто, което не дава добри последствия, е от Черното Братство – една Мярка.
Който няма уши, той не може да различи Тънкото от грубото. Който няма очи, не може да различи Истинното от лъжливото. И затова се казва, че: който няма очи, влиза в опасност, а който няма уши, губи себе си, защото не чува Дао.
Законите на Дао подготвят лоша съдба за този, който няма очи и уши.
Съхранението на Духовните сили в човека е главното условие за познаването на Дао. Когато си съхранил Духовните си сили, не е необходимо да гледаш, за да Го видиш, защото Дао е с тебе и То се оглежда в тебе.
Слънцето подготвя опасност за слепия (тук става въпрос за изобилната светлина на Дао като символ), а гърмът подготвя опасност за глухия. Това означава, че всичко неестествено е подложено на опасности и ако си остане неестествено, няма да може да оцелее. По друг начин казано: всичко, което не цени Дао, изпада в беда – това е естеството.
Когато човек нарушава Законите на Дао, тогава при него идват бедност и глад преди да дойдат нечистите и тъмните сили – те идват по-късно.
Истинските чувства на човека са естествени или Небесни, те са чувства на Дао – чувства на дълбоката основа на живота. Според Даоското Учение: Процесът на истинското познаване на нещата започва с Чистотата на чувствата, т.е. с чувствата на Небето.
Който има Чистото чувство на Дао, има познание за дълбоката основа на нещата.
Чистото Сърце е органът на мисленето и познанието. Ще обясня така, както е според китайския начин на мислене... (Учителя отива по-дълбоко по тези въпроси, но аз не съм решил да сравнявам, защото Великите Учения са в единство и моята цел е да ги обединявам.) Когато сърцето е чисто, то използва чувствата като книга за записки. Когато сърцето е чисто, тогава няма лоши записки в книгата на чувствата. Когато сърцето е Пустота, тогава умът нищо лошо не може да му съобщи. Чистотата е Пустота, а Пустотата – това е виждането на сърцето. Пустотата е това, което вижда Дълбокото. А Дълбокото вижда всичко, защото всичко пребивава в Пустотата, в Дао, т.е. в Единството.
Единство се нарича това, което с нищо не вреди на другите.
В Пустотата всичко се обединява в Единство.
Дао владее Постоянството и с това обхваща всички изменения. Това е един от най-дълбоките Закони в Учението на Дао. Това означава, че който има Дао, промяната за него е благодат. В последващи лекции ще говорим за Тайната на Постоянството, защото според Лао Дзъ, той дава много накратко най-висшата практика на живота само с няколко думи.
Той казва, че: Най-висшата практика е знанието за Единството и познаване на Тайната на Постоянството.
ДАО Е „У-ВЕЙ“ – ТОВА Е ДЕЙСТВИЕ С ПУСТОТА, КОЕТО Е СИМВОЛ НА МЪДРОСТТА И БЕЗКОРИСТНАТА ЛЮБОВ
Дао действа, но не е действащ и затова се казва, че Дао е „У-вей“ – това е Даоският термин означава Не-деяние.
„У-вей“ означава действай така, че да дадеш Път на Дао да прояви себе си. Това е всъщност „У-вей“, или Не-деянието. Тогава твоето действие е Не-деяние, т.е. чисто, необвързано и с това никога не правиш карма. По друг начин казано: Тогава твоето действие е Пустота, което е символ на Мъдростта и на безкористната Любов. При това положение Дао е винаги с теб и това е Тънкост в Учението за живота. Ако действаш така, ти ще пребъдваш в „У-вей“ или в живота на Дао. По друг начин казано: ще пребъдваш в пълен вътрешен Покой – това е Мистично състояние, което е Дълбокото богатство на Дао.
Ще ви разкажа един пример за среща на Мъдростта с невежеството. Става въпрос в случая за среща на Лао Дзъ с Конфуций. Един елементарен пример да видите как действа У-вей и как невежеството, т.е. законите на ума, традициите как търсят все причина… все искат да си обяснят нещата. Но искам да кажа накратко основният извод, хубаво е да го запомните: В Дълбокото Разбиране, в истинското Разбиране на Дао, в истинското Разбиране за Тайната на Живота няма знание, няма умствени процеси, няма ум, няма хитрувания и т.н. Това, в което се оплел Конфуций и е отклонил много хора от Дао, от истинското Дао, от Правия Път.
Когато Конфуций отишъл при Лао Дзъ, той бил стар и човек с авторитет. Той влязъл при него и започнал да очаква специално внимание и уважение, но не се получило. Когато влязъл при Лао Дзъ, специалното внимание и уважение го нямало. Конфуций малко се засегнал, затова че дори не го поканили и той да седне, защото според него, според традициите на т.нар. „култура“, било някак си правилно Лао Дзъ да го покани и да му каже да седне. И затова (тук, разбира се, става въпрос за една нещастна култура и философия) той се обърнал към Лао Дзъ със следните думи: „Вие не признавате ли правилата на добрите обноски?“, т.е. правилата на културата. Забележете как му отговаря Лао Дзъ: „Ако ви се стои, стойте. Ако ви се сяда, сядайте. Кой съм аз, че да ръководя вашия живот? Това е вашият живот и това е естествено. (Това е естеството на Дао: никого не задължава, забележете Свещената Свобода, която дава.) Аз не се меся!“ – така му отговорил Лао Дзъ, т.е. няма вмешателство в чужд живот. Това е метод на Дао: Зачитане на Свещената Свобода. Разбира се, Конфуций се смутил, защото тази философия и култура винаги се смущава. Смутил се още повече и искал да продължи разговора, и той искал да разговарят за висшия човек. И поставил въпроса: „Какво трябва да се мисли и разсъждава за висшия човек?“ Все пак макар и смутен, успял да зададе въпроса. Отново Лао Дзъ се усмихнал, разсмял се и отново смущението на Конфуций се увеличило. Лао Дзъ казал: „Аз никога не съм виждал висш човек, висше дърво, висше растение... Човекът си е човек, дървото си е дърво, растението си е растение, животното си е животно. Всяко нещо съществува в Дао и е значимо и неделимо. Аз виждам навсякъде Дао“. Отново смущение за старата култура, защото тя не може да разбере този Поглед на Единството, този велик Поглед и естествен Поглед на Дао. И накрая Лао Дзъ му казал: „Как може съществата да са висши и нисши, щом всичко е излязло от Дао? И всичко това е естествено. Всички участват в живота на Дао. Кой тогава е висш? Аз виждам само Дао и това е естествено. Висше и нисше са безсмислица.“ По нататък разговорът станал опасен и Лао Дзъ навлязъл в своя Океан от Дао. И Конфуций се изплашил от неговото мълчание. Но искам да кажа, че мълчанието за Посветения – това е богатство в живота на Дао. Значи: това мълчание, това уединение е богатство, но не за всеки, не за ума – това е за Душата и за Духа. Това мълчание е богатството на Дао. Става въпрос за естествения човек. За естествения човек мълчанието, т.е. Дао е пределната Пълнота на живота. Дао не е личност. Дао е Единство, универсално Единство. Дао владее живота без необходимост от думите, без необходимост от слово и учение, без необходимост от наука и религия, защото Дао е съвършенството на живота. Трябва да ви кажа, че ако ученикът се стреми към съвършенство, той ще сгреши, защото съвършенството не е допуснато. Само Абсолютът може да бъде съвършен, никой друг не може да бъде. Ученикът трябва да се стреми към Принципа на Единството, на обединението, а не към Съвършенството. Не може да го постигне, защото то не е допуснато от Абсолюта. За Съвършенството засега не може да се говори и за следващите раси включително.
Дао е знак на Пределната Пълнота на Реалността.
(Разбира се, и аз много обичам мълчанието и се чудя понякога защо още ви говоря и тук, и в София, но просто трябва да направя един компромис, колкото и да не искам, заради Учителя. Така че засега лекциите ще продължат. Но ако трябва да съм искрен към вас, трябва да ви кажа, че от години наред аз жадувам за мълчание… Но няма как трябва да направя компромис.)
Говорих ви за Дълбочината на Дао и за невежеството на змията. Тука искам да продължа разговора. Когато Конфуций се върнал при своите ученици, те го попитали: „Как беше при Лао Дзъ?“. Забележете какво отговаря Конфуций: „Ако видите лъв или тигър в гората, все пак имате шанс да се спасите, но при Лао Дзъ няма шанс за спасение, той е много опасен!“.
Наистина, когато умът навлиза в Океана на Дао, той трябва да умре; т.е., когато невежеството навлиза в Бога, то трябва да умре.
Дао е опасно за всичко, което е неестествено, за всяко его. Ето защо в Даосизма се казва: живеейки, егото умира и умирайки, оживява за нова смърт. Учението за Дао или Учението на Лао Дзъ е голяма опасност не само за Конфуцианството, но и за всички неестествени хора. Това са хора, които вярват повече в законите, а не в Любовта.
Когато ви нападне едно противоречие, едно нещастие, една криза, според Учението на Лао Дзъ се казва: слейте противоречието в единство и тогава Дао ще ви се открие, защото Единството е Око на Дао. Много практически метод, всеки може да пробва. Това означава, че който познае Единството, не може да бъде въвлечен (обсебен, става въпрос за вмешателство), защото Дао е неговото око. По друг начин казано: Вкарай Дао в своя живот, вкарай Единството в своите противоречия и ти ще видиш своя Път.
Когато във вашия живот се появи едно голямо противоречие, голямо нещастие, криза, изпитание, погълнете го с вашето Дао, т.е. с вашата Любов и вие ще видите Тайната на своя Път, ще се докоснете до Тайното Учение на Дао или до Учението за Живота. Без познаването на Дао и знанието, и невежеството са бреме, товар. Това е много естествено, защото я няма Дълбоката Основа. В такъв случай и цял живот да правиш добрини, това няма да те спаси, защото не изхождаш от Безкористната Любов.
ДАО Е УЧЕНИЕ НА ДРЕВНОСТТА И КОЙТО СЛЕДВА ДАО, Е ВЕЧЕН И БЕЗПРЕДЕЛЕН, ЗАЩОТО СЛЕДВА СЪЩНОСТТА СИ
НАЙ-ВИСШАТА ПРАКТИКА Е ПРАКТИКУВАНЕ НА ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ
Дао е Гласът на Великата Пустота, по друг начин казано, Гласът на Истината.
Дао е трудно уловимо, защото е скрито в сърцето на нещата. Със своята вътрешност, със своята собствена същина човек трябва да намери Дао.
Дао е Учение на древността и затова който следва Дао, е вечен и безпределен, защото следва същността си.
Дао е безвкусно. Трябва да се научиш да вкусваш безвкусното.
За да може нещо да се унищожи, необходимо е преди това да му се даде разцвет – човек, цвете, цивилизации и т.н.
Най-висшата практика е практикуване на чистота на съзнанието.
Който следва Пътя на Дао, е неуязвим за света. Той е шан-жен, т.е. той е мъдрец. Даосите казват: той е уловил Пустотата. Който е уловил Пустотата, той е уловил Дао.
Лао Дзъ казва: Аз никога нищо не съм постигал и затова живея в Дао. Значи той предоставя всичко на Дао.
Дао е абсолютно слято с прекрасното и с ежедневното, и то едновременно.
Всички социални причини са предопределени от нарушението на хармонията с Дао. Значи живееш в тежки условия, при всякакви тежки неща, външно, вътрешно, защото е нарушена хармонията с Дао.
Даосите не се интересуват от свършека на света, защото Дао никога не свършва. Дао е началото, началото е безначално. Даосите казват, че Пътят към Дао е чисто действие, а не надежда.
Пътят не е очакване, а изследване и проникване в себе си. Даоският мъдрец има незабележимо величие на духа си, защото той се самоумалява.
Дао не изисква нито предано служене, нито жертви, нито ритуали. То няма нужда от никаква религия. Просто следвай Дао и няма нужда от нищо друго. Дао, както знаете, означава още Истинността на нещата.
Никой никога няма да узнае бъдещето си, казват даосите, защото бъдеще няма, има само Дао. Тези, които са изпуснали Дао, те вярват в някакво бъдеще. Те си пренасят енергията, пренасят си въображението, понеже са изпуснали Дао, Същността.
Истинският даос служи на единствения цар. Това е този цар, за който народът нищо не знае.
Учението за Дао, това е наставление от друга реалност. Истинският даос не служи на народа си и на обществото; той служи само на Дао, само на Истината. Лао Дзъ спада към тази категория – той не те учи на нищо, точно това е великото, забележете! Той не те учи на нищо конкретно, т.е. нищо ограничено. Той направо ти предлага Бездната, Мистерията, наречена Дао. Той директно ти предлага Същността. Никакви съвети за праведен живот, при даосите няма такова нещо, защото, според него, това е пълен абсурд. Никакви поучения и съвети. Лао Дзъ на нищо не учи, но той те въвежда в Мистерията на живота.
Лао Дзъ изхожда от самото Дао. Дао е самият център на едно древно и Тайнствено Учение и понеже Лао Дзъ изхожда от този център, затова в него винаги се усеща тайна и скрит смисъл. Каквото и да каже, то е намагнетизирано, то изхожда от Дао, от Същността. Затова Лао Дзъ винаги ще бъде търсен, защото това е търсене на Същността.
За у-вей, т.е. Не-деянието, или казано по друг начин, Чистото Действие, даосите казват: Чистото Действие е поучение без думи. То очиства човека от вътрешни страсти и желания. Чистото Действие е действие на Дао. Не-деянието, т.е. Чистото Действие, не е бездействие (както някои мислят), а то е съвършено действие.
Ле Цзъ, това е един от най-силните ученици на Лао Дзъ, казва: Не-деянието няма знания, няма способности – то е Чиста Любов. Значи: няма знания, няма способности, това е просто действие на Чистата Любов.
У-вей, или Не-деянието, владее всичко и затова то няма нужда да знае. Чистото Действие е владетел – ставаш владетел на съдбата си, на социалния строй и нещо повече. То няма нужда да знае – то просто владее, то е Пустота, то е връзка с Началото – то е самото Начало. Чистото Действие не е знание, то е Дълбокото Начало. Дълбокото Начало действа без усилия, то действа естествено.
Пустотата е Дълбокото Начало, а входът в Дълбокото Начало, според Ле Цзъ, е Любовта.
У-вей, т.е. то, означава да живееш в Дао, означава да пиеш Пълнота – не да я търсиш, а да я пиеш.
Живей в Дао и остави настрана разумната си воля. Твоята разумна воля, казват даосите, е неуместна. Много просто: не може да бъдеш по-дълбок от Дао с някаква разумна воля.
Който обича по закона на Пустотата, т.е. по закона на Истината, той нищо не иска нито отвън, нито отвътре и забележете: той получава своята Пълнота от Пустотата, от Тайната на живота, наречена Дао. Парадоксално е – нищо не искаш, но получаваш.
С неусилие се постига повече, отколкото с усилия. Но малко са тези, които познават тайната на неусилието. Неусилието е метод на Истинността, метод на единството с Дао.
Колко неправилно е да скърбим при смъртта, колко неправилно е да се радваме на живота. Ние сме по-дълбоки и от смъртта, и от живота, защото няма нито раждане, нито смърт.
Обикновените хора са привързани към външните неща; духовните хора са привързани към вътрешните неща; само мъдрият, само даосът знае, че и външните, и вътрешните неща са илюзия. По Пътя на Дао всеки човек ще бъде очистен от илюзията.
По Пътя на Дао кривото става право, празното става пълно и старото се сменя с ново.