„Ти си светия и не ти трябват косерчета“

Сега всички съвременни хора са все от този род – първо искат да спечелят, че после да правят добро. Те са подобни на циганина, който се качил на една топола да лови косерчета; дошла буря и той започва да се моли на Свети Никола да го запази, като му обещава: „На тебе, Свети Никола, едно косерче и на мене едно“. Бурята продължава и циганинът казва: „Давам всичките косерчета на тебе“. Най-после престава бурята и тогава той казва: „Не на друг, а на мене се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и не ти трябват косерчета“…

Целият християнски свят е като циганина на тополата – докато трае бурята, всичко обещават, но премине ли, всичко остава в техните джобове. Но Божественият закон е такъв, че Господ ще вземе всичко, което е Негово. (35/стр. 150, 151)

„Щом като е така,
ще му пратя пари“

Когато и ние започнем да говорим на Господа с Неговия език, с езика на Любовта, сърцето Му започва да се отваря и ние всичко придобиваме. А сега Му говорим: „Татко, Ти трябва да ни дадеш!“. Тогава Той казва: „Нямам нищо за вас“. По този начин ние приличаме на оня син, който следва в странство, в Германия, и пише писмо на баща си: „Татко, прати ми пари, в противен случай няма да мога да завърша“. Бащата не знае да чете, среща един касапин и му дава писмото. Верен на природата си, касапинът прочита грубо писмото и бащата, недоволен от сина си, казва: „Нищо няма да му пратя на това магаре, пет пари дори няма да му пратя“. След това среща на пътя един абаджия и му казва: „Я ми прочети това писмо; чете го един касапин, но прочети го и ти“. Абаджията започва кротко: „Татко, моля ти се, имам нужда от пари, прати ми, за да завърша“. „Щом като е така, ще му пратя пари.“

По този начин абаджията спасява положението. Това е син, който разбира баща си – това е цялата философия на Живота. Езикът ни трябва да бъде мек по съдържание, по форма и по смисъл. Това е Божественото в света. И когато всинца се научим на този език, светът ще се оправи. Това изкуство ще научите в Училището: да говорите меко.

(35/стр. 156, 157)

ú

„Колко боб изяде, докато дойде на това място!“

На кого ще оказвате съпротивление? На дявола. Защо? Защото той ви заставя да правите добро или зло, когато не е време за това. Например той ще ви накара да дадете някъде голяма сума, за да запишат името ви като почетен член. С това ще ви постави на голямо изкушение: ще повдигне вашето достойнство, ще поласкае честолюбието ви и няма да усетите как ще се спънете. Това добро не е направено навреме. Вие не сте били готови за такова дело, но сте го направили по внушение. При това положение вие ще замязате на онзи габровски богаташ, който дал една голяма сума за построяване на читалището в града, за да поставят бюста му там като човек, заслужил на родния си град. Колкото пъти влизал в читалището, поглеждал към бюста си и казвал: „Колко боб изяде, докато дойде на това място!“.

Значи, човек трябва да прави само онова, което излиза от вътре по свобода на духа, по вътрешно разположение на ума и сърцето. (36/стр. 120)

„Защо си облечен толкова добре?“

Вчера един млад брат поправяше цимента около салона. Един евангелски проповедник се спря пред него и го запита: „Защо поправяш цимента, не знаеш ли, че Христос иде и ще изгори Земята?“. Братът го погледна, обърна внимание на облеклото му. Видя, че е добре облечен, с хубави нови обувки. Той си помисли: „Нали Земята ще изгори, защо си облечен толкова добре?“.

Проповедникът мисли, че само той живее правилно, само той разбира живота. (37/стр. 275)

ú

„За тебе ще остане втората кокошка“

Като говоря за тия неща, вие не знаете как може да се умножи нулата сама на себе си. Ако тя се умножи четири пъти сама на себе си, дава единица… Аз искам да ви покажа как някои хора боравят с непонятни величини.

Един млад българин отишъл в странство да се учи. Като се върнал, той казал на баща си:

– Татко, аз мога да ти докажа, че единицата е равна на двойката.

– Можеш, синко, чудни работи има в света. Аз съм прост човек. Докажи ми това на опит.

След това бащата се обръща към жена си и казва:

– Нашият син ще докаже, че една кокошка е равна на две кокошки.

– Добре, ще заколя една кокошка, ще я сложа на масата и ще чакам синът да докаже това, което е научил.

Бащата казва:

– Хайде, синко, ако можеш да докажеш, че една кокошка е равна на две кокошки, нашата работа ще тръгне напред.

Синът започнал да развива своята философия, но бащата и майката нищо не разбрали. Бащата казал:

– Много добре, синко. Сега аз ще направя опи­та. Половината кокошка ще задържа за себе си, другата половина – за майка ти, а за тебе ще остане втората кокошка. (37/стр. 317, 318)

ú

„Най-добре ще направиш да си отидеш у дома“

Според моята философия, като се усъвършенства и няма какво повече да прави за себе си, човек трябва да работи за другите. Само тогава животът се осмисля. Не работиш ли за другите, нищо не си постигнал.

Ако след самоусъвършенстването си човек не знае какво да прави, той ще получи такъв отговор, какъвто е получил един голям американски оратор. След като говорил 400 пъти пред едно голямо събрание, той се обърнал към слушателите си с въпроса:

– Какво можем да направим сега?

Те му отговорили:

– Най-добре ще направиш да си отидеш у дома и повече да не се явяваш пред нас да ни смущаваш.

Той ги пита какво може да направи за тях, а те му отговарят:

– Едно ти остава: да си отидеш вкъщи. Ако направиш това, ние ще останем благодарни.

(38/стр. 30, 31)

ú

„Като свършиш, заключи салона“

Един знаменит цигулар давал концерт в Париж. Публиката слушала с внимание, но той се увлякъл толкова много, че забравил колко време продължил свиренето. Един след друг хората започнали да си излизат. Цигуларят останал сам, но продължавал още да свири и не забелязал какво става около него. Най-после ключарят му подал ключа и казал: „Като свършиш, заключи салона“. Това показва голямо концентриране.

Не мисли, че това, от което ти се интересуваш, интересува и окръжаващите. Говориш с някого и той мръдне веждите си. Промени темата. С мръдването на веждите той показва, че не се интересува от този разговор. (38/стр. 188)

ú

„Пак няма какво да ви говоря“

Как ще отговорите, ако ви питам какво разбрах­те досега? Може да отговорите като слушателите на един селски свещеник. Като свършил проповедта си, той ги запитал:

– Разбрахте ли ме, братя християни?

– Нищо не разбрахме.

– Щом не сте ме разбрали, няма защо повече да говоря.

– Разбрахме те.

– Щом сте ме разбрали, пак няма какво да ви говоря.

Питам: Каква философия е тази? Софистика, т.е. обикаляне на Истината. (39/стр. 124)

ú

„Ти си жив разбойник“

Като говоря, някои ми цитират стихове какво е казал Христос. В разговор с един евангелски проповедник и той ми цитира думи на Христа. Аз му приведох пример. Един евангелски проповедник след проповедта си искал да събере пари за мисионерска работа. Един богат човек казал: „Не трябва да се проповядва на хората. Разбойникът на кръста, без да му се проповядва, се спаси“. Минава неделя-две, богатият все същото говори. Тогава проповедникът му казал: „Онзи беше умиращ разбойник, а ти си жив разбойник“. Толстой, като цитира тези думи, казва: „Онзи беше умиращ разбойник, ами аз, живият разбойник, какво трябва да правя? Да работя за хората и да се откажа от всичко“.

Ние трябва да направим нещо в този дух. В какво се състои нашата Любов? (39/стр. 159)

ú

„Падна една топка памук
и ме удари по рамото“

Че си изгубил хиляда лева, страдание ли е това? Че те ударили със снежна топка, страдание ли е това? Да мислиш, че страдаш, това значи да не разбираш истинското страдание.

В древността един цар често правел разходките си из града с цел да види как живеят неговите поданици. Един ден, като се разхождал из крайните квартали, видял едно семейство, състоящо се от мъж, жена и няколко деца, всички голи, със скъсани дрехи. Мъжът нямал риза на гърба си. Всички били здрави, весели, работели, за да си изкарват прехраната. Царят се трогнал от положението им и веднага се разпоредил да им се даде известна сума да подобрят материалното си състояние. Като получили парите от царя, те веднага си направили къща. Мъжът накупил стока и започнал да върти търговия. В няколко години състоянието им се подобрило, жената и децата започнали да живеят богато – не останал никакъв спомен от тяхната сиромашия. Случило се, този търговец заболял и помолил царя да му изпрати един опитен лекар. Като дошъл лекарят, първо го запитал как заболял, коя е причината за неговата болест. „Както седях в магазина, от полицата падна една топка памук и ме удари по рамото“ – отговорил търговецът. Лекарят се почудил как е възможно такава малка причина да стане повод за толкова сериозна болест.

Много естествено, изнежил се човекът, не може да издържа никакво сътресение. Богатството изнежило цялото семейство. (39/стр. 190, 191)

ú

„Ще те набия добре и ще те изпъдя“

Докато работи по механически път, човек всякога се отегчава.

Един градинар, българин, работил пет-шест години градинарство, но се отегчил и решил да смени занаята си. Един ден отишъл в Солун, дето видял как абаджия шие дрехи. „Ето един занаят за мене! – си казал той. – Омръзна ми цял ден да дигам, свалям мотиката.“ Той попитал абаджията:

– Приемаш ли ме да работя с тебе?

– Може. Ето, вземи иглата и ший.

Още същия ден пристига един турски бей. Иска от абаджията да му ушие бирбучуклии гащи. Майс­торът дал аршина, ножиците и другите инструменти на новия си съдружник и го изпратил с бея у дома му да изпълни поръчката. Беят дал плата на момъка и го гледал какво прави.

– Както те виждам, разбираш от занаята.

Майсторът закъснял, не дошъл навреме и беят казал на съдружника му:

– Скрой гащите ми ти.

Той взел ножиците и започнал да крои. Мерил – рязал плата, мерил – рязал, но нищо не излизало. Той не посмял да каже, че нищо не знае. Беят гледал как крои и реже и му казал:

– Това не прилича на гащи. Виждам, че нищо не знаеш. По-добре да ми скроиш салтамарка.

Младият момък започнал да крои салтамарка, но и от нея нищо не излязло.

– Слушай, вижда се, че твоят майстор не е могъл да те научи на занаята си, затова уший ми една тютюнева кесия. Ако и това не можеш да направиш, ще те набия добре и ще те изпъдя.

Не правете опити с това, което не знаете. Не се опитвайте да кроите и да шиете, щом нищо не знаете. Когато беят те накара да му скроиш и ушиеш гащи, кажи: „Днес постъпих на работа, още не съм научил занаята. Не мога да шия, ще разваля плата“. Иначе ще причините пакост и на себе си, и на другите. Казвам: Понеже живеем в дома на Природата, първо трябва да се учим от нея, да прилагаме нейните правила и методи. Тя разполага с много занаяти, тя ще ни научи на всичко. (39/стр. 295, 296, 297)

ú

Гледал как ще се напълни цялата стая с мляко

Още много неща мога да ви кажа, но ще излезе пресилено. Ако говоря много, ще приличам на оня, който турил мляко в една тенджера да се вари. Като започнало млякото да ври, тенджерата постепенно се пълнила, млякото преляло и се изливало навън. Той се качил на комина и оттам гледал как ще се напълни цялата стая с мляко.

Казвам: Не очаквайте от един литър мляко да се напълни цяла стая. Ако се напълни тенджерата, това е достатъчно. Защо трябва да се лакомите за много? Ако имате много мляко, ще го продадете, за да забогатеете. Не се стремете към богатството, но стремете се към придобиване на Любовта.

(40/стр. 118, 119)

ú

„Много риба налових“

Дръжте се за възгледите, които Бог и Природата са вложили във вас. Всичко друго, което хората ви говорят, да бъде външно условие… Ще ги изслушвате, но ще се вслушвате и в себе си.

Едно време заекът имал рунтава опашка, по-дълга от сегашната. Като се разхождал из гората, той срещнал лисицата. Спрял се пред нея и започнали да се разговарят. Тя махала опашката си и той махал своята. От време на време заекът поглеждал към лисицата, сравнявал опашката си с нейната, която била по-дълга и по-рунтава от неговата, и запитал:

– Защо опашката ти е толкова дълга?

Тя отговорила:

– Откак започнах да ловя риба с опашката си, тя се проточи, стана по-дълга.

– Как ловиш риба с опашката си?

– Много лесно. Отивам на определено място на реката, дето има много риба, потопявам опашката си във водата и чакам известно време. Като усетя, че много риба се натрупва на опашката ми, излизам от водата с рибата заедно.

Заекът казал:

– Хубав е тоя занаят. Покажи ми на кое място ловиш риба.

Лисицата го завела на реката, показала му едно място и си отишла. Заекът останал сам и приложил първия урок. Пъхнал опашката си във водата и започнал да чака да се натрупа много риба. Било студено зимно време. Заекът мислел, че много риба е наловил, и дръпнал опашката си. Дърпа, но тя не излиза – замръзнала. „Много риба налових, не мога да извадя опашката си. Ще почакам още малко да наловя повече риба.“ Почакал още, но опашката повече замръзвала. Дърпал се той, обаче опашката не излизала. Дръпнал се по-силно и опашката се скъсала. И до днес заекът носи последствието на своя пръв урок – късата опашка. Питам: С опашка лови ли се риба? Заекът си казал: „Аз не знаех как се лови риба с опашка, затова отидох да се науча. Понеже опашката ми натежа от риба, не можа да издържи и се скъса. Като я теглих, ушите ми се продължиха“. Един съветник, подобен на лисицата, му казал:

– Аз ще ти дам метод как да скъсиш ушите си.

– Не искам да слушам чужд съвет. Послушах лисицата и ето, опашката ми се скъса. Предпочитам ушите ми да останат такива, каквито са.

Откак се скъсала опашката на заека, той не слуша чужди съвети.

…И вашето нещастие се крие във философията на лисицата и на заека. Докато искате с ума си да правите опити, които нямат никаква основа, вие всякога ще се натъквате на нещастия.

(40/стр. 205, 206, 207)

ú

„Каквото беше едно време,
това е и днес“

Сегашните хора се намират пред една опасност, а именно: живеят с миналото. Те казват: „Какви бях­ме едно време! Какво беше по-рано!“…

Един стар, 85-годишен дядо, малко тщеславен, като вървял по една ливада, видял един голям трап. Спрял се пред него и като мислел, че има хора наблизо, казал си: „Едно време прескачах и по-големи трапове. Ще се засиля да прескоча тоя трап“. Засилил се и паднал в трапа… Като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като видял, че никой не го вижда, казал: „Каквото беше едно време, това е и днес“. (40/стр. 245)

ú

„Да обирам хората, това е мой занаят“

Който греши, не знае как да се пази… Знаете ли на какво прилича неговото положение?

Един евреин от Варненско пътувал през една гора. Той носел със себе си торба, пълна със злато. Страхувал се да не го нападне някой разбойник и да го обере. По едно време той видял в гората един турчин, който се молел на Бога. Евреинът помислил: „Ето един човек, който ще ме запази – мога да разчитам на него“. Той се приближил при турчина и му казал:

– Виждам, че си набожен човек. Искам да ми направиш една услуга. Моля те да ми поносиш малко торбата, пълна със злато, защото ме е страх да не ме оберат крадци. Разчитам на тебе.

Турчинът взел торбата с парите и тръгнали заедно. Като дошли до едно място, дето гората се сгъстявала, турчинът вдигнал пушката си, насочил я към евреина и му казал:

– Хайде час по-скоро да си вървиш!

– Какво е това? – запитал евреинът уплашен. – Аз разчитах на тебе, като набожен човек, а ти излезе разбойник и крадец.

– Върви и не питай! Да се моля на Бога, това е моя длъжност, а да обирам хората, това е мой занаят.

Положението на сегашните хора е подобно на това на евреина, който дал парите си на други да му ги пазят. Но те изчезват заедно с парите. Вярващият, който се моли на Бога, пръв той ще ви обере. Той ще вземе торбата с парите и ще ви накара да си вървите, отдето сте дошли. (41/стр. 35, 36)

ú

„Какъв по-голям зор от този?“

Казвам: Всички имате дарби и способности, които трябва да развивате. Някои от вас имат големи дарби, но работа се иска да ги развиете. Вие сте готови, работили сте в миналото и сега не трябва да чакате на станцията. Влакът е готов и вие трябва да тръгнете вече. Първият влак, експресът, ви чака, гледайте да не го пропуснете… Той ви носи сполука и щастие. Аз не говоря за сполуката на онзи търновски адвокат, който носил в джоба си два револвера и 600 лева. По пътя го нападнали разбойници с цел да го оберат. Като претърсили джобовете му и намерили само 600 лева, те го набили добре и му казали:

– Като адвокат, ти трябва да носиш повече пари със себе си, а не само 600 лева.

После го запитали:

– Защо носиш два револвера?

– За зор, за аман.

– Какъв по-голям зор от този? (41/стр. 144)

ú

„Там ще прекара цели 40 години“

Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това. Има хора, които много се молят, много говорят, но не е в многото говорене и молене.

Един евангелски проповедник обичал много да се моли, да чете молитви, цели глави от Библията, от Евангелието и с това заставял слушателите си дълго време да седят на колене. Един баща завел своето десетгодишно дете в неговата църква на служба. Проповедникът започнал да чете от Библията, а слушателите му коленичили. Коленичило и детето и така прекарало цял час. Като се уморило, запитало баща си:

– Татко, много ли още ще седим на колене?

– Още, синко, ще седим. Проповедникът едва е в пустинята. Там ще прекара цели 40 години. Много време има, докато дойде до Новия Завет.

– Втори път ще си помисля дали ще дойда в тази църква – отговорило детето.

Казвате: „Философията на живота не седи в многото“. Не е в многото, но не е и в малкото. Не е в омразата, но не е и в любовта. Не е в злото, но не е и в доброто. Тогава де е философията на живота?

(42/стр. 216, 217)

ú

„Ти си стар човек, нямаш нито дете, нито кон“

Разказват, че някой турчин във време на потисничеството върху българите посетил един български чорбаджия. Като влязъл в стаята му, вижда на стената три икони и до тях – едно горящо кандилце. Иконите били: Света Богородица, Свети Георги на кон и Свети Никола.

– Защо ти са тези три картини? – запитва той чорбаджията.

– Те ме пазят от всички злини и досега зло не ме е сполетяло – му отговорил чорбаджията.

– Чудно нещо, аз имам толкова слуги, плащам им богато, но те не ме пазят така – казва турчинът. – Колко струват тези икони? – попитал той.

Купува той три икони, занася ги вкъщи и поставя пред тях запалено кандило. Изпъжда от къщата си всички слуги и казва:

– Вече не ми трябват слуги, аз си намерих верни хора, които да ми пазят къщата.

Но една вечер влизат крадци в къщата му и го обират. Пристъпва той към Света Богородица и казва:

– От тебе няма какво да се оплаквам: ти си млада жена, имаш и малко дете, има с какво да се занимаваш.

Обръща се към иконата на Свети Георги и казва:

– И от тебе няма какво да се оплаквам: ти си млад човек, трябва да си яздиш коня, да си правиш удоволствие.

Обръща се най-после към Свети Никола и му казва:

– Ти си стар човек, нямаш нито дете, нито кон да яздиш и затова тебе ще те накажа.

И наистина обърнал иконата на Свети Никола надолу с главата. След това Свети Никола намерил по един или по друг начин ограбеното богатство и с това било отменено наложеното му наказание. И турчинът казал:

– Е, така те искам.

Какво представлява Света Богородица? Тя представлява жената с нейното сърце: детето е сърцето, което тя възпитава. Човек е дошъл в света да възпита, да възроди своето сърце, да го отгледа като дете… Какво представлява иконата Свети Георги? Свети Георги представлява човешкият ум, а конят – неговото физическо тяло. Човек трябва да язди своя кон; който не язди коня си, той ще го изгуби… Какво представлява иконата Свети Никола? Свети Никола представлява човек с добро сърце и добър ум, който се е качил на най-високото положение на живота, на Разумния Божествен живот; той трябва да се занимава с възпитанието на цялото човечество; за него всички хора трябва да бъдат като деца, той трябва да се жертва за другите тъй, както майката жертва себе си за децата си; както Свети Георги глади и добре храни своя кон, тъй и Разумните стари трябва да отглеждат младите и със своя ум и сърце да ги подтикват към Разумен живот. (43/стр. 12, 13)

ú

„Да изпеем песента
„Слава на Господа“

Всяка дума, всяка мисъл трябва да се употребява на своето място. Не се ли турят на място, те създават несъответствие.

Един американски проповедник след свършване на проповедта си съобщил на събранието, че един от богатите членове на църквата умрял. След това казал:

– Да станем, братя, да изпеем песента „Слава на Господа“.

Това може да се изтълкува двояко: да благодарим на Господа, че се освободихме от този брат. Всъщност проповедникът нямал намерение да каже това. От друга страна, може да се тълкуват думите му: да славим Господа.

Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее. Коя е причината за смеха? Големият контраст. Например не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това. Понеже контрастът е силен, той произвежда смях.

(44/стр. 24, 25)

„Само боб ли яде Стоян?“

Има неща в живота, които трябва да се помнят добре. Някога хората забравят много неща. Защо? Разсеяни са. Разсеяният няма определена цел, няма определен път на движение. Като ходи, той се лута натук-натам. Той прилича на човек, който изгубил нещо и го търси.

Един шивач абаджия бил повикан в дома на един богат турчин да му ушие една аба. Шивачът взел и слугата си да му помага. Като дошло време за ядене, шивачът казал на чорбаджията:

– Моят слуга не обича печена кокошка, дайте му да си хапне боб.

Така той искал да се осигури, да остане кокошката за него. Понеже господарят нямал добри отношения със слугата си, последният си казал: „И аз ще ти дам един добър урок да ме помниш. Сега ще разбереш не яде ли Стоян печена кокошка!“. Като се нахранили, слугата отишъл при чорбаджията и казал:

– Моя господар от време на време го прихваща нещо, започва да се лута, като че търси нещо. Само един лек има за него: да се хване и върже с въже, докато се свести.

След това той скрил напръстника на господаря си. Започнали да работят. Шивачът скроил абата и потърсил напръстника да я тропоса. Тук го търсил, там го търсил и останал учуден, че не го намерил. Чорбаджията следял какво прави шивачът и като видял, че се лута, спомнил си думите на слугата. Веднага взел едно въже, хванал шивача и го завързал здраво, докато дойде на себе си. Слугата се приближил до господаря си и казал:

– Ще ядеш ли още един път печена кокошка сам? Ще казваш ли друг път, че Стоян не яде печена кокошка? Само боб ли яде Стоян?

Сега аз не съм против печената кокошка. Ако в печената кокошка или в печеното месо се крие някакъв велик закон, яжте от него. Ако печеното месо представя нечиста храна, не ви съветвам да го ядете. (44/стр. 42, 43)

ú

„Виж колко обичал жена си!“

Сега на вас ви трябва почивка. Всички сте турени като на парила. Тия парила може би вие да сте ги създали. Тия парила може и другите да са ги създали. Но ще ви приведа един български анекдот. Не е много поетичен, но е изразителен. Той седи в следното: някой селянин се оженил за една селянка и тя му забранявала да яде яйца. Казва:

– Яйца няма да ядеш, само ако ти позволя. Без мое позволение нито едно яйце няма да изядеш!

Не зная, може би от Великден на Великден му е давала. Анекдотът е следният: един ден тя умряла, дошла една болест, припаднала и умряла. Той, като видял, казва: „Отървах се вече“. Не плаче заради нея, но взел човекът 4 – 5 яйца, заровил ги в огъня и казва: „Сега не може да ми заповядваш!“. Чули съседите, че се е поминала жена му, и четирима-петима дошли да го посетят. Като чул да се тропа, той извадил набързо яйцата и ги сложил в пазвата. Забравил за момент, че жена му умряла, и помислил, че ще има скандал. Те започнали да го окайват и казват:

– Голям огън гори на тази къща.

– Много голям е, но този, дето гори (показва сърцето), е по-голям.

– Виж – казват – колко обичал жена си!

Не че обича жена си, но яйцата го горят. Ние, съвременните хора, страдаме от нашите яйца, от печените яйца. Създаде се една мисъл, създаде се едно чувство, създаде се една постъпка, които не може да се организират. (45/стр. 110, 111)

ú

„Твоят брат се разговаря с Христа“

Рекох: Днес не мога да ви приема. „Защо?“ Няма защо да ти разправям защо няма да те приема.

Един английски проповедник, знаменитият Спържен, явява се един млад проповедник при него и пише на една книжка: „Твоят брат в Христа те очаква отвън“. Той му пише на книжката: „Твоят брат се разговаря с Христа и не може да те приеме“. Нека чака. Разговаря се с Христа…

Събратът ще чака. Ний си даваме някой път (голяма) цена. Мислим това, което не сме. (45/стр. 225)

ú