Като видял, че много ще спечели

Туй, което приспива човешките души; туй, което приспива човешките умове; туй, което приспива човешката воля да не върши Волята Божия и да не може да възприема Възвишеното и Благородното в живота – това е онзи кръчмар с чашката. Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение. И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: „Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш“. Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вървял из пътя, пресмятал си колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. Докато се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка.

Така и ние по този начин унищожаваме Божественото, Възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си.

(70/лек. 27: стр. 15, 16)

ú

„Боях се да не ви стане нещо
от учудване“

Казват, че най-големият студ могъл да бъде (минус) 270°. Не, и с хиляди градуси има студ. И (минус) 10 000° студ има. Ние сме в разрез със съвременните учени. Някои учени казват, че ако се дойде до (минус) 270° студ, цялата Вселена щяла да изчезне. Тези учени хора разсъждават като онази българска баба, която повикала няколко свои съседки и им казала:

– С вяра аз мога всичко да направя. Молитвата ми е тъй силна, че вие ще видите, тази чукара няма да я има до утре сутринта.

Стават сутринта, чукарата си е на мястото. Обаче тя се изхитрила и им казала:

– Чукарата си е на мястото, защото се смилих над вас, боях се да не ви стане нещо от учудване.

Тя съзнавала, че с думи само чукарата не може да се мести. Някои мислят, че с думи могат да преместят планина. Някои даже мислят, че с думи могат да преместят и Земята. Да, може, обаче човек, който работи с вяра, не с простата вяра; такъв човек трябва да има абсолютни познания. (71/лек. 3: стр. 18)

ú

„Е, изкарах прехраната си“

Значи, от ръката излиза една велика разумна сила и ние трябва да отпушим тази ръка. Прекарай през ръката си всичкото добро. Искаш да направиш едно добро, направи го! Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го! Искаш да направиш едно доб­ро, но нямаш възможност за това. Ще ви кажа как ще го направите.

В древността един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня. Обаче навикът да проси бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взима една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол да проси; представлява си, че това са хора. Казва: „Моля ви се, дайте ми малко брашно!“. В същата торба събира брашното, което счита, че е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: „Е, изкарах прехраната си“.

Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол по един лев и кажете: „На тебе, приятелю, един лев, на тебе също един лев“ и т.н. Ще кажете: „Е, такава жена!“. Не, това е отлично занимание. Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ. Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде някаква помощ. Това е едно хубаво упражнение. (71/лек. 7: стр. 29, 30)

ú

„Наби ме, защото го наддумах“

Вие сега казвате: „Аз съм човек, свършил (университет), опитал съм живота, имам големи опитности, Духът живее в мене. Знаете ли какви книги съм чел, знаете ли какви сънища имам!“. Зная, много добре зная всичко, но не се минава и половин час, дойде някой, каже някоя обидна дума и всичко се разваля – лицето ви почернява, разположението на духа се изгубва и вие казвате: „Кръвно ме обиди този човек!“. С какво ви обиди? Човек, у когото една дума може да произведе такава пертурбация да го размъти от дъното, той е от много знаещите, който всичко знае и нищо не знае. И знаете ли на какво мяза такъв човек?

Имало един българин, който се хвалил, че знае всичко, минава за най-голям философ в селото. Разправял, че знае всички езици, че знае също и турски език. Този българин се наричал Цветан. Ще ме извините, ако някой между вас е Цветан; да не мисли, че говоря за него, че нарочно съм скроил това име. Не, така се казвал този българин. Идва един дели-бей в селото, но никой от селяните не знае турски. Викат Цветана, казват му:

– Хайде, разговори се с този турчин, дели-бея, ние сме готови да му услужим.

Турчинът разправя на Цветана нещо, но той не го разбира. Излиза пред селяните, казва им:

– Дели-беят иска да му опечете един голям куркой от 12 килограма, да му опечете още и четири кокошки, пълни с ориз и смокини, едно агне; да му извадите 4 – 5 килограма мед от някой кошер.

Като донесли всичко това, турчинът се наял доб­ре и казал на Цветана:

– Аз съм много доволен от всичко това, благодаря Ви, Вие сте много добър човек, но друго нещо искам от Вас – и започнал да му разправя. Говори му на турски, но Цветан нищо не разбира. Излиза пак пред селяните и им казва:

– Дели-беят е много доволен от всичко, но дош­ла му някаква идея, иска един сак за риба, та сам да отиде на реката да си налови риба.

Донасят и сак за риба. Предлага Цветан сака, но дели-беят, като не разбира какво означава това, счита, че се подиграват с него, затова набива добре Цветана и го изпъжда навън. Питат го селяните:

– Защо те наби?

– Защото го наддумах.

Така и ние, съвременните хора, като ни сполети някое нещастие, казваме: „Е, светът е такъв, няма кой да ни разбере, не се живее между хората!“. Това е Цветан, който казва, че знае всичко, че разбира всичко. Няма нищо в това, но туй е една погрешка в нас. (71/лек. 10: стр. 12, 13, 14)

ú

Ще седне пред тази планина от ориз

…Бог… Той е решил да извади всички същества до едно от ада, за да се радват. На какво? Да се радват на безсмъртието, да се радват на великия живот, на великата Любов…

Сега вие не трябва да схващате бъдещия живот тъй, както турците го схващат. Турците мислят, че бъдещият живот седи в цяла планина от варен ориз, полян обилно с масълце и шербет. И всеки турчин, като отиде в рая, ще седне пред тази планина от ориз, ще вземе лъжица и с хиляди години няма да се свърши това блаженство за него. Това значи да бъдеш светия, и то турски светия!

Да, но това не е едно духовно схващане на живота. Това е едно обикновено, плътско, физическо схващане. Туй схващане на турците, че невидимият свят е една планина, е вярно, но не планина от ориз. Божественият живот действително мяза на планина, но в какво отношение? Планините, това са задържани енергии за бъдещия живот, за великия живот. (71/лек. 11: стр. 16, 17)

ú

„Братко, снегът ти се топи“

Съвременните хора, даже и най-святите, все имат някаква слабост. Вие знаете онази приказка за онзи отшелник човек, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот. Той през това време успял да придобие известна чистота и святост и пожелал да слезе в града при брата си, който бил обущар, и да му проповядва за възвишения, за чистия живот. За да изрази своята святост, взел в ръката си една топка сняг, с което искал да покаже, че тази топка сняг няма да се стопи. Брат му бил прочут обущар и при него идвали много видни клиенти да си поръчват обуща. Отшелникът говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал:

– Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот. В това време пристига царската дъщеря да си вземе мярка, но според тогавашния обичай трябвало да си събуе крака да се вземе мярка. Светията се загледал в крака на царската дъщеря и не усетил как снегът му започнал да се топи. Брат му, обущарят, като видял това, казал му:

– Братко, снегът ти се топи.

Така е и със съвременните хора. Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях. Колко са смешни те! Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия… Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум.

(71/лек. 11: стр. 18, 19)

ú

„Намерих, че светът е направен
от вода“

Цялата Вселена, която Бог е направил, е пълна със същества, които стоят много по-високо от нас; те са много по-добре организирани от нас и по сърце, и по ум, и по дух, и по душа, та ако речем да се сравняваме с тях, ще замязаме на съвременните бръмбазъци. Когато един човек на Земята почне да разсъждава, то значи, че той е един бръмбазък, нищо повече… Ние, съвременните хора, мязаме на онзи стар философ Талес, който си задал задача да намери от какво е направен светът. Той толкова се задълбочил в идеята си, че слугинята му го считала за смахнат човек, та постоянно ходила подире му да не би да стане с него нещо. Един ден, като ходила подир него, той паднал в един кладенец. Слугинята отишла подире му и му казала:

– Ето на, с твоята захласнатост ти падна в кладенеца.

Той от долу казал:

– Намерих, че светът е направен от вода.

В търсенето на своята идея той не мисли нищо друго. И това, че паднал в кладенеца, не му обърнало внимание. Само една идея го занимавала. Слугинята му от горе едно говори, той от долу друго казва. (71/лек. 25: стр. 4, 5)

„Ще изхвръкнете из прозореца навън!“

Някой учител скъсал своя ученик или своята ученичка. Тя казва: „Няма да живея повече, ще се самоубия!“. И наистина, като я скъсат, купува си отрова да се отрови или се обесва, или (по друг начин) се самоубива. Колко ученици има, които са се отровили по този начин! Какъв морал има в това да скъсаш един ученик? Ако той ще се самоубие, тури му три. Туриш ли му три, и Господ ще ти тури три, ще те благослови. Някой път учителят не отстъпва, казва: „Нека се самоубие, аз не отстъпвам от своите убеждения“… Тур му три, нека от тебе да замине тази единица. След това кажи на този ученик: „Аз вярвам, че ти за в бъдеще ще се учиш по-добре, имам вяра в тебе“… Казвате: „Такъв е моралът на учителите“. Морал било това да накараш един ученик да се самоубие! Има ученици, които, като се намерят в трудно положение, набиват своите учители. Разправяха ми следния анекдот за един студент в университета, който заставил един от своите професори да му постави добра бележка. Този студент пропаднал на изпита при своя професор, затова влиза един ден в кабинета при него и му казва:

– Аз учих, но пропаднах, затова искам от вас да ми поправите бележката.

– Не мога да я поправя.

– Не може ли? Слушайте, или ще я поправите, или ще изхвръкнете из прозореца навън! Ще поправите ли бележката?

– Моля, моля, почакайте!

И професорът поправя бележката, пише му пет…

Убеждения има този професор, не иска да поправя бележката, но като дойде да изхвръкне от прозореца, туря му пет. Учителите трябва да постъпват с Любов, а учениците да постъпват с почитание. (71/лек. 34: стр. 18, 19)

ú

Видял, че само с мисъл
работите не стават

Една българска поговорка казва: „Каквото човек помисли, това става“. Вярна е тази поговорка, но не е пълна. За да стане нещо, не е достатъчно само да се помисли. Като помисли нещо, човек трябва да пристъпи към действие. След това вече замисленото става. Мисъл без работа нищо не дава.

При един светия живял един млад момък, негов ученик. Светията често казвал на ученика си:

– Каквото човек помисли, това става.

Един ден светията слязъл в града по работа, а ученикът останал в дома да чисти и готви. Той сварил боб, но забравил да тури сол. Като се върнал светията, яденето било готово, затова седнали да ядат. Още при първата лъжица светията усетил, че бобът е безсолен, и казал на ученика си:

– Ти си забравил да туриш сол в боба.

– Няма нищо – спокойно отговорил ученикът. – Достатъчно е да помислиш, че има сол, и бобът ще стане солен.

Светията видял, че само с мисъл работите не стават.

Като мисли човек и работи върху замисленото, то ще стане. Мнозина мислят, че нещата стават извън тях. Такъв закон не съществува. За да стане нещо, първо трябва да се помисли и след това да се пристъпи към действие, към реализиране на замисленото. Човек трябва да бъде последователен в мисълта, в чувствата и в действията си. (72/стр. 32)

ú

„Сега ще започна да режа зданието с триона“

Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на живота, изразен чрез нови форми, произлезли от нови мисли и чувства. Сегашните хора имат много знания, но понякога не могат да си помогнат със своите знания. Такива примери срещаме в живота.

В един от големите европейски градове имало един прочут лекар психиатър, при когото се стичали болни от цялата околност. Той завеждал един от институтите на болницата за умопобъркани. Един ден при него се явил един милионер със своя умопобъркан син. Той казал на лекаря:

– Господин Професоре, обещавам ви голямо възнаграждение, ако излекувате сина ми. За да не ви създава големи безпокойства, оставям двама от слугите си на ваше разположение да се грижат за сина ми.

Лекарят приел болния и обещал на бащата, че ще направи всичко възможно да излекува сина му. Един ден болният успял да избяга от стаята си и се качил на покрива на едно от болничните здания, високо четири етажа, отдето искал да скочи долу. Като видял това нещо, лекарят се уплашил и започнал да мисли какво да прави, за да застави болния да слезе от покрива. Ако турят стълба, по която да се качи някой на покрива да свали болния, в това време той може да се хвърли оттам. Лекарят поглеждал натук-натам, търсил начин да свали болния. Около лекаря се събрали някои от психично болните, прислугата на болницата, но никой не се сещал как да свалят болния. Най-после един от болните казал:

– Господин Докторе, макар че всички ме считат за луд, но аз ще ви покажа какво трябва да направите да заставите болния да слезе сам. Дайте ми един трион.

Слугите веднага му донесли трион и се спрели отстрана да видят какво ще прави. Той се приближил към зданието, взел триона в ръка и извикал към болния:

– Слушай, или слизай долу, или сега ще започна да режа зданието с триона. Зданието ще се събори и ти ще паднеш в развалините му.

Като казал тия думи, той започнал да реже с триона един от ъглите на зданието. В този момент болният извикал:

– Моля, дайте ми по-скоро стълба да сляза на земята.

Така лудият успял да свали сина на милионера от покрива на зданието.

Съвременните хора трябва да се стремят към такова знание, което сближава душите им, което ги запознава едни с други. Тази култура наричаме Божествена. Знанието пък, с което човек може да си помогне при всички критични случаи в живота, наричаме Божествено. (72/стр. 55, 56)

ú

Намислили да устроят
една шега с него

Ако човек може да си внушава отрицателни мис­ли и да им се поддава, защо да не си внушава положителни мисли, които повдигат духа?

Един чиновник, млад човек, отишъл на работа. Няколко негови другари намислили да устроят една шега с него. Същевременно те искали да проверят как действа законът на внушението. Те се наговорили да го чакат при влизането му в учреждението и да го запитат защо е толкова бледен и слаб. Когато другарят им влязъл в коридора на първия етаж, един от шегаджиите го запитал:

– Какво ти е? Изглеждаш някак уморен, блед.

– Нищо не ми е, добре съм – и продължил пътя си.

На втория етаж го срещнал още един от шегаджиите и му задал същия въпрос. На третия етаж го запитали същото. Той отговорил на колегите си, че е добре, но тяхната мисъл започнала да работи в ума му и докато влезе в стаята си, той решил да иска отпуск от началника си поне за една седмица, понеже не се чувствал добре. Началникът му дал отпуск, но задължил другарите му да го заместват.

И тъй, ако човек може лесно да се поддаде на закона на внушението или на самовнушението и в няколко часа да се разболее, защо не може по силата на този закон в няколко часа да оздравее? Защо, като срещнете един свой приятел, не му кажете, че е добър, способен, силен, разумен? (72/стр. 164, 165)

ú

„Добър е светът за щъркела,
но не и за жабите“

…Докато мисли само за себе си, човек е пуснал злото в своя живот. Егоизмът е начало на злото. Значи, доброто включва целия живот в себе си, а злото – само част от живота. Кой вълк не би обиколил 20 кошари в една нощ, за да хване поне една овца, с която да нахрани своите малки? Коя птичка не би убила десетки червейчета, за да нахрани малките си?… Добре е на вълка, когато улови една овца, но на овцата не е добре. Добре е на птичките, когато майка им носи червейчета на малките си, но на червейчетата не е добре. Следователно стремете се към онова добро, което има предвид живота на всички същества. И тъй, когато хората виждат само едната страна на нещата, едни казват, че светът е добре и разумно създаден; други казват, че не е добре създаден – зависи какви са разбиранията на хората. Един проповедник казвал на децата си:

– Деца, вижте колко разумно е създал Бог света. Достатъчно е да видите дългия клюн и дългите крака на щъркела, за да разберете защо му са дадени те. Бог имал предвид, че ще яде жаби, затова му трябва дълъг клюн и дълги крака.

– Татко, добър е светът за щъркела, но не и за жабите.

Прави са децата. Добър свят е онзи, който носи блага за всички същества, а не само за някои. Когато се явил пред Бога, щъркелът Го помолил да му даде дълъг клюн, с който да пише хубави стихове, и дълги крака, с които да ги разнася по целия свят да се ползват хората от тях. Бог чул молбата му и я изпълнил. От това време именно щъркелът символизира щастието. Обаче, като слязъл на Земята, той забравил обещанието си и използвал дългия си клюн и дългите си крака за хващане на змии и жаби. (72/стр. 259, 260)

ú

„Де ще се срещнем, мамо?“

Вие казвате: „Има Господ“. Защо? „Къща имам, пари, децата ни са здрави, има Господ.“ Но щом умре бащата, казвате: „Не зная дали има Господ“, а като умре майката, почнеш още повече да се съмняваш, децата ти умрат и тогава ще кажеш: „Ако имаше Господ, Той нямаше да ги вземе от Земята, но понеже ги взе, аз се усъмних в този Господ, че е мъдър“. Господ не е взел майката и бащата, а ги е изпъдил из рая, та ти сега не ги виждаш.

Ще ви дам едно сравнение. Като се разделяли един ден лисицата и децата , излезли из своята дупка и попитали майка си:

– Де ще се срещнем, мамо?

– Ее, у кожухаря.

Излезнете вие из вашите дупки и питате: „Де ще се срещнем?“. Отишъл някой за храна насам-нататък, одрали му кожата, ти казваш: „Господ я взел“. Не, при кожухаря е тя. Ако майка ти е взел Господ, ако баща ти е взел Господ, може и сина ти, и дъщеря ти, ако Господ ги е взел – то е голяма привилегия, то е най-голямото благо, което имате, и освен че не бива да плачете, ами вие всеки ден трябва да се радвате. А щом плачете – от плача и сълзите заключавам – съмнявам се дали те са при Господа. (73/стр. 183, 184)

ú

За кобилата – 60 пари, а за котката 300 гроша иска

„Истина ви казвам: каквото вържете на Земята, вързано ще бъде на Небето; и каквото развържете на Земята, развързано ще бъде на Небето.“ (Ев. Матея – 18: 18)

…Да развързваш вързаните от злото, затворените да ги развързваш; ако развържеш вързаните на Земята, те ще бъдат развързани и горе, на Небето. Да свържеш някого с доброто; онзи човек, който се дави в морето, да го вържеш със спасителното въже.

Сега във вашата философия вие заемате положението на онзи циганин, за когото се говори в един анекдот. Какво е било туй положение? Разболяла се жената на един циганин, той почнал да се моли на Господа: „Господи, трябва ми тая циганка, кой ще проси, кой ще ме храни? Ако я изцериш, имам една кобила, ще я продам и с парите ще Ти запаля една голяма свещ“. И действително жена му оздравяла. Верен на своето обещание, той развързва кобилата, но изважда и една котка, свързва я за опашката на кобилата и ги води на пазара – котката и кобилата, продава ги и двете. Пита го един купувач:

– Колко искаш за коня?

– Шестдесет пари.

– А за котката?

– Триста гроша.

– Защо тъй?

– Ако искаш – и двете, ако не – не ги продавам.

Конят е обещан на Господа, а котката остава за циганина. За кобилата – 60 пари, а за котката 300 гроша иска. Та съвременните хора често водят и котката, и кобилата и ги продават и двете. Верни, значи, на буквата на закона. На Господа както е обещал, ще запали една свещ за 60 пари. Обаче жената само веднъж няма да се разболее, може да се разболее и втори път. (73/стр. 253, 254)

ú

„Ти вземи другия край и се качвай
с него нагоре“

…Ние трябва да се стремим към онова знание, към онази наука, които могат да служат за опитно поле на нашия дух, понеже само те са в сила да улеснят и осмислят живота ни. Как ще се доберете до тази наука? Като изучавате минералите, изворите, реките, ветровете, растенията, животните и най-после дойдете до човека. В това се заключава целият живот, така се постига връзка с живата Природа. За пример, от външния вид на растенията и на дърветата вие можете с точност да определите какви са били условията в Природата и живота преди много векове. По кръговете на някое старо дърво вие ще можете да определите какъв е бил животът във времето, когато това дърво се е развивало, от какви болести е страдало самото дърво, какви са били хората по това време, какъв е бил техният морал, какви животни са живели по това време и т.н. Ще кажете: „Вярно ли е това? Как можем да проверим истинността на тези думи?“. Ако не вярвате, аз ще ви кажа как да проверите тези факти.

Един ходжа бил заставен от султана да измери разстоянието от небето до Земята. Ходжата донесъл пред султана едно голямо кълбо и му казал:

– Разстоянието от Земята до небето е толкова, колкото е дълъг този конец, навит на кълбото. Ако не вярваш, ето, аз ще държа единия край на конеца, а ти вземи другия и се качвай с него нагоре.

И аз ще ви кажа по същия начин: Аз ще държа единия край на конеца, а вие вземете другия и се качвайте нагоре! Конецът представлява мисълта. В този смисъл всички неща могат да се проверят, обаче не буквално. (74/стр. 90, 91)

ú

„Като се качих на дървото,
накарах го да си замине“

Има един разказ от Евангелието, когато Христос слязъл от планината, имало голям шум, народът говорел. Пита ги защо се разговарят. Казват: „Учителю, доведохме едного при Твоите ученици и не можаха да го излекуват“. …Учениците Му казват: „Защо не можахме ние да го излекуваме?“. Казва: „Този род не излиза освен с пост и молитва“.

Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може. Един ден гледа: един бивол насреща . Тя започнала да се моли. Биволът наближава, върви си по пътя. Тя си казва: „С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна“. Качила се на една круша. Там пак започнала да се моли да замине биволът. Казва: „Молитвата ми беше слаба, не можах да го спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине“.

Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите. Аз не съм видял спокойно лице. Гледаш: лицата на всички опънати, неспокойни. (75/стр. 41)

ú

„Ами че то е работа на Бога“

Може да се покриваш лятно време с един чаршаф, но зимно време трябва дебел юрган с вълна. Ако се завиваш с чаршаф, а вън е 25 градуса под нулата, какъв ще ти бъде халът? Ще кажеш: „Вярвай в Господа“. Вярвам, че студ има. Единственото, което вярвам, вярвам, че Господ студ е дал. Какво трябва да правя? Седи с чаршафа и се моли. Казваш: „Господи, сега нека дойде топлината, прекрати този студ, защото с чаршафа не може да издържам. Дърва нямам, ако не се стопли отвън, ще замръзна“…

Двама светии живели в пустинята, че единият казвал:

– Каквото Господ е наредил, това ще стане. Всичко Господ ще нареди.

Другият бил на особено мнение, казвал:

– Не каквото Господ нареди, но и ние каквото наредим.

Той бил дежурен и дошла студена зима. Той не наклал огъня. Влиза другият и казва:

– Хладно, незапален огън.

Другият казва:

– Както го е Господ запалил.

– Защо няма запален огън?

– Ами че то е работа на Бога. Според твоето учение – каквото Той е наредил. Да запали огъня.

…Много пъти две крайности има. Има някои работи, които Господ няма да ги направи никога. Понеже, ако Господ прави всичко, какво ще правим ние? Ако и ние правим всичко, какво ще прави Господ? Защото в живота и Господ трябва да работи. Христос казва в Писанието: „Отец Ми така работи и Аз така работя“. (75/стр. 55, 56)

ú

„Не съм ходил при ябълката“

…Някои вестникарски новини четеш, но мислите ли, че тия новини всички са верни? В съвременния живот всичко, каквото пишат във вестниците, и всичко, каквото ви кажат хората, 75 на сто тури настрана, че върху 25 на сто се спри. Вие, като ви кажат нещо, ставате носители. Казвате: „Вестниците пишат това“. Пък то след два дена вестниците го опровергават, че не е станало. А вие сте разнесли новината. За пример, често вие казвате: „Ние сме лоши хора“. В какво седи лошото на човека? В неговата воля. Лошото не произтича от неговия ум, не произтича и от човешкото сърце. То, сърцето, се съгласява, лесно се подкупва, но волята е господар. Тя е, която греши. Тогава ние се намираме в противоречие.

В Америка в тяхната гражданска война двама войници, които ходили на бойното поле, останали инвалиди: на единия били осакатени краката, ръцете били останали здрави и очите – здрави; на другия пък краката били здрави, но бил сляп и ръцете били осакатени. Събрали се двамата: единият – с осакатени крака, другият – със здрави крака, но не виждал. Онзи със здравите ръце се качва на гърба на този със здравите крака и така ходили да крадат ябълки. Хванал ги господарят на градината. Завежда ги да ги съдят. Единият казва:

– Ходих при ябълката, но не брах.

Другият казва:

– Не съм ходил при ябълката.

И единият, и другият са прави. Вярно, че единият не ходил, защото няма крака. Но съдията казва:

– Турете онзи със здравите ръце на гърба на този със здравите крака.

Човешко е. Онзи със здравите очи и ръце, той се качва на този със здравите крака – това е волята. Тя е, която го носи до дървото. Тя ще те заведе. Тя е, която кара хората да правят престъпления. В сегашния век на християните трябва да се възпита волята. Възпитавайте волята си!… Единствената сила, която е мощна да възпита човешката воля, то е Любовта. Няма друга сила, която да въздейства на човешката воля. (75/стр. 62, 63, 64)

ú