„Мамо, биха ме и на отиване,
и на връщане“

Онези, които не са изучавали живота, намират много големи противоречия. Постоянно казват: „Това защо е, онова защо е?“. Търсят причините. То няма никаква причина. Всичко в света си върви в ред и порядък. Човек не знае как да постъпи.

Ще ви приведа един пример: майката изпраща сина си в странство – в старо време било – и му казва:

– Синко, две неща ще спазваш: като срещнеш умряло, ще започнеш да се кръстиш, да се молиш. Ако срещнеш сватба, да играеш с тях.

Излязъл синът, но най-първо не срещнал умряло, но сватба. Започнал да се кръсти, понеже майка му казала първо да се кръсти. Сватбарите го набили и му казали:

– На сватба не се кръсти. На сватба ще играеш.

Били го, че направил грешка. Срещнал умряло и започнал да играе. Казали му:

– Ти, като срещнеш умряло, ще се кръстиш – и пак го набили.

Връща се при майка си и казва:

– Мамо, биха ме и на отиване, и на връщане ме биха.

Казва (майката):

– Не си изпълнил както трябва. (45/стр. 299)

ú

Котката хвърлила таблата на земята

Днес вие сте дошли да ме слушате, но всеки има свои определени възгледи и разбирания. Каквото и да ви се каже, всеки ще постъпи според разбирането си. Колкото и да учиш птицата как да се движи, тя ще си хвърка свободно из въздуха. Колкото и да я учиш, тя ще си направи това, което си знае.

Двама приятели се разговаряли. Единият казал:

– Аз обичам да се занимавам с животните. Опи­тах се да възпитавам котката си да прави каквото заповядвам. Научи се даже да поднася кафе на гостите ми.

– Искам да видя как става тази работа – отговорил другият.

– Ще видиш.

Той направил кафе, налял го в чаши и го турил на една табла. Котката се изправила на задните си крака, а с предните поддържала таблата. В това време гостът пуснал една мишка на земята. Като видяла мишката, котката хвърлила таблата на земята и се спуснала да гони мишката.

Често и духовните хора постъпват като котката: хвърлят таблата с кафето на земята и тичат да гонят нещо. (46/стр. 361, 362)

ú

„Реших сам да изям кокошката“

Днес повечето хора се надлъгват. Защо се надлъгват? Защото не познават Истината и Любовта…

Ще ви разкажа една приказка за надлъгванията на хората. Трима другари отишли заедно на една воденица. Те носели в торбата си хляб и една печена кокошка. Започнали да вечерят. Погледнали към кокошката, но им се видяла малка, та не знаели как да я разделят. Най-после решили да легнат, да се наспят добре и който сънува най-хубав сън, той ще получи кокошката. Спали един час, след това се събудили и започнали да разказват какво са сънували. Първият казал:

– Сънувах, че се пренесох на Небето между Ангелите. Какво ли не видях и чух там! Ангели с бели премени, с венци на главите си пееха и свиреха. Какви песни, каква музика!

Вторият казал:

– Аз се пренесох на Луната. Не мога да опиша това, което видях там! Цели дни и нощи да говоря, няма да го изкажа.

Третият казал:

– Аз, като видях, че единият отиде на Небето, а другият – на Луната, разбрах, че няма да се върнете, и реших сам да изям кокошката. Станах, изя­дох кокошката и благодарих, че си хапнах добре.

И досега някои хора ни залъгват, че са били на Небето, други – на Луната, а трети използват случаите да си хапнат и пийнат. Обаче и трите категории хора не се домогват до смисъла на живота.

(47/стр. 94, 95)

ú

„Плача от съжаление, че и ти
не можа да се удавиш“

Всички трябва да станете братя и сестри помежду си, да говорите само това, което е в сърцата ви, т.е. да бъдете искрени към себе си и към своя ближен.

Председателят на Съединените Щати поканил на обяд двама видни индийци. На трапезата между другото турили и горчица. По-младият гост намазал на хляба си горчица и като хапнал, сълзи му потек­ли от очите. Другарят му го запитал:

– Защо плачеш?

– Спомних си, че миналата година баща ми се удави в Герановото езеро.

След малко и вторият индиец хапнал от горчицата. И неговите очи се напълнили със сълзи.

– Защо плачеш и ти? – запитал младият индиец.

– Плача от съжаление, че и ти не можа да се удавиш заедно с баща си.

Това значи да не си искрен. Сегашните християни говорят повече за мъчнотиите си, но не и за причините на мъчнотиите. Вината не е в горчицата. Ако баща ти наистина се удавил, причината (за сълзите) се крие другаде, а не в горчицата.

(47/стр. 162, 163)

ú

„Задницата ми не иска вече
да се учи“

Преди да се ожени, мъжът нарича жена си „моето ангелче“. Като се ожени, дава други имена. Той показва тоягата. Тя пита:

– Отде излезе тая тояга?

– От Рая – отговаря той.

Според мъжа закон е да се нашари задницата на жената, за да слуша каквото се заповядва. Така са постъпвали едно време учителите със своите ученици.

Един варненски учител имал обичай да бие учениците, които не обичали да учат. Той взимал тояга и ги нашарвал по задницата. Един ден взел тоягата си и нашарил добре един от мързеливите ученици. Учителят бие и пита ученика:

– Ще учиш ли?

– Ще уча.

На другия ден ученикът не отишъл на училище. Майка му го запитала:

– Защо не отиваш на училище?

– Задницата ми не иска вече да се учи.

…Всички хора, у които е пробудено Божественото съзнание, служат на един закон. Те представят единицата, която е жива, съзнателна, разумна величина. Да вдигаш и слагаш тая величина върху задницата на човека, това показва неразбиране на Великия Божествен закон. (47/стр. 270, 271)

ú

„Задръж второто лекарство
за себе си“

Който може да укорява човека, може и да го бие. В това отношение той прилича на оня селянин, който отишъл в града при лекар да иска лекарства за болната си жена. Без да му мисли много, той влязъл направо в стаята на лекаря, който се занимавал с нещо, и му казал:

– Господин Докторе, дай някакви лекарства за жена ми.

Докторът се разгневил за безпокойството, което му причинил селянинът, и в гнева си му ударил една плесница.

– Ето едно лекарство за жена ти.

След това му ударил още една плесница и казал:

– Ето още едно лекарство.

Селянинът останал смаян от постъпката на лекаря и си казал: „Чудни са сегашните лекари! Какви особени лекарства дават на болните“.

Той се върнал в селото и жена му веднага го запитала:

– Носиш ли някакво лекарство?

– Нося.

– Дай го по-скоро.

Селянинът се приближил до жена си и ударил една плесница.

– Стига вече! – казала жената.

– Още едно лекарство нося.

– Задръж второто лекарство за себе си.

– Умна жена! – си казал селянинът.

Жена му влязла в стаята си и започнала да плаче, но след два дена била съвършено здрава. Доволен, че жена му оздравяла, селянинът взел две гъски и отишъл при лекаря да му благодари.

– Какво искаш? – го запитал лекарят.

– Преди няколко дена дохождах да искам лекарства за жена си. Ти ми даде две лекарства, но тя оздравя само от едното, второто ти връщам.

Лекарят започнал да го разпитва за домашните му, но без да му отговори, селянинът му ударил една плесница и си излязъл.

Това е законът, който Христос е изказал чрез стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“… Ако вярвате, че има закон, който регулира отношенията в света, той ще ви заведе при Великия Източник на живота. (47/стр. 277, 278)

ú

„Моята жена никога не върви надолу“

Търпеливият човек е със силен характер, издръжлив. Няма мъчнотия в света, която може да сломи неговата воля, неговия характер. Търпеливият е твърд в своите убеждения.

В една приказка се разказва за твърдия характер на една жена, който стигал до упоритост. Един ден тази жена отишла с мъжа си на ливадата да косят сеното. Като го изкосили, мъжът казал:

– Жена, събери изкосеното сено!

– То не е косено, но е стригано. Ако се съгласиш с мене, че е стригано, ще го събера. Иначе не мърдам от мястото си.

Като всеки мъж и той пожелал да покаже силата си над жена си: хванал я за ръката и я повел към близката река с намерение само да я потопи във водата да се намокри добре, да отстъпи от своята твърдост. Като я потопил в реката, оказало се, че водата била доста дълбока, и жената започнала да потъва. И като потъвала, тя извадила двата си пръс­та над водата, с което показвала, че сеното било стригано, а не косено. При това положение мъжът се убедил в твърдостта на жена си и тръгнал да я търси нагоре по течението, да я спаси от удавяне. Като го видели, че търси удавена жена, хората го запитвали:

– Защо не я търсиш надолу по течението, а вървиш нагоре?

– Моята жена никога не върви надолу, тя всякога върви нагоре.

И като се давила, тя пак настоявала, че тревата била стригана, а не косена. Това значи убеждение! Ако една българка може да настоява на едно свое обикновено убеждение, колко повече вие можете да устоявате на убежденията на вашата Душа!

(48/стр. 47, 48)

ú

„Тази чест се пада на тебе!“

Много от съвременните хора са дошли до убеждението, че за да бъде почитан и уважаван, човек трябва да бъде богато облечен. Това не е право. Дрехите не правят човека. Неправилността на това положение е изнесено в един анекдот за Настрадин Ходжа. Един ден той се облякъл в най-простите си дрехи и отишъл в едно кафене да пие кафе. Влязъл в кафенето, но никой не му обърнал внимание. Заръчал си кафе, изпил го, платил за него и си излязъл пак тъй от никого незабелязан. След няколко дена той облякъл новите си дрехи, турил си нова шапка, нови пантофи, напръскал се с гюлова вода и отишъл в същото кафене. Още с влизането му започнали да го канят да седне ту на една, ту на друга маса. Заръчали му едно кафе. Той взел чашата с кафе в ръка и излял кафето върху кюрка си, като казал: „Заповядай, пий това кафе! Тази чест се пада на тебе!“. Почерпили го второ кафе, но той пак го излял на кюрка си.

Казвам: Дрехите са си дрехи, но да се мисли, че външността изменя човека, това е унижение за него. Достойнството на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце, в неговата Душа и в неговия Дух, а не в дрехите. Дрехите са резултат на човешкия ум. Разумният човек може да бъде хубаво, богато облечен, а може да бъде и просто облечен, но дрехите не определят неговата разумност.

(48/стр. 126, 127)

ú

„Това, което носиш в джоба си,
е лукова глава“

Под думата „окултист“ западните народи разбират човек, който се занимава с тайните науки, каквато е, за пример, магията. Ако е въпрос до магията, и апашите познават тази наука. Достатъчно е да попаднете под окото на апаша, за да ви омагьоса така, че да отвлече вниманието ви. Успее ли да постигне това, той бръква в джоба ви и изважда кесията с парите. След това вие се чудите как е станала тази работа. Голям магьосник е апашът.

Един богат търговец отишъл в Цариград по работа. Понеже слушал, че в Цариград има много апаши, той решил да провери слуховете. За тази цел, като излизал по работа, той оставял златния си часовник у дома си, а на златния синджир закачвал една лукова глава. Той прекарал десетина дни в Цариград, но никой не се осмелил да бръкне в джоба му, да извади луковата глава вместо златния часовник. Един ден, като седял в трамвая, той видял един свой познат, с когото започнал да се разговаря:

– Слушал съм, че в Цариград има много апаши, но ето, десет дена вече, откак съм тук, златният часовник още стои в джоба ми.

Един от присъстващите в трамвая се обадил:

– Това, което носиш в джоба си, е лукова глава, а не часовник.

Търговецът се почудил кой може да знае, че той носи лукова глава в джоба си. Той не подозирал, че в тия десет дни най-малко десет пъти е бъркано в джоба му. Като видели, че лукова глава е закачена на синджира, никой не пожелал да я вземе.

Днес много учени се занимават с окултните науки, които вместо за добро прилагат за зло.

(49/стр. 130, 131, 132)

ú

„Аз те учих да обираш хората,
но не мене“

Вие сега мислите, че вашата Любов някой може да открадне. Аз се чудя къде ще туриш тази Любов. Как ще откраднеш Любовта? Аз бих желал да зная и някой да дойде да ми покаже да го видя как се краде Любовта… Да покажем на опит как се краде.

В Англия един от първите професори по изкус­твото на кражбата, един (професор) на фокусничеството, учил един от своите ученици как да изважда майсторски, как да краде. Един ден, като му предавал, погледнал, че часовникът му изчезнал. Ученикът станал по` майстор от него. Казал му:

– Аз те учих да обираш хората, но не мене.

Всеки човек, който задържа Истината, той е крадец. Всеки човек, който задържа Мъдростта, той е крадец. Всеки човек, който задържа Любов­та, той е крадец. Искаш да хванеш Любовта, да я туриш в кафез… Искаш да ограничаваш онова Същество, Което ти е дало живота. Бог, Който те е създал, Който те учи… Не искаш да се подчиняваш на оня закон, а искаш да намериш начин, по който да задържиш тази Любов. Всичките хора остаряваме по единствената причина, че искаме да задържим Любовта. Искаме да я турим, да я хванем в кафез. Що е подмладяването? Пуснете Любовта от кафеза, оставете я да хвърка отвън и ще се подмладите. Престанете да мислите, че вие храните вашите любящи в кафезчета. (63/стр. 296, 297)

ú

„Не бъркай, понеже съм твой колега“

Та именно, ако ние не можем да възстановим туй първично състояние да бъдем смели, (но) не външна смелост. Много смели хора има външно. Вътрешно много малко смели хора има. Аз ще ви кажа смел човек какво е. Един мой познат ми казваше следния пример: той е бил в Америка, седи и гледа, че един апаш бърка в джоба му. Казва му:

– Не бъркай, понеже съм твой колега.

Той казва:

– Извинете, аз съм майстор на това, не знаех. Извинете, щом сте мой колега!

Ако ние не сме колеги на Любовта, какво е нашето положение?… Ти искаш да покажеш Любовта и аз ще покажа, и двамата сме колеги… (45/стр. 152)

ú

„Бит небита носи“

Това, от което вие се оплаквате, че са страдания, това не са страдания. Всяко едно страдание, което не произвежда една благородна мисъл, не произвежда едно благородно желание, не произвежда една благородна постъпка – това не е страдание. Страданието е майка, която ражда хубавите мисли, която ражда хубавите чувства, хубавите постъпки. Всяко страдание, което не ражда най-хубави мисли, не е добра майка. Сега вие да имате една ясна представа. Ти казваш: „Дотегнаха ми вече тия страдания!“… Често казвате, че ви е дотегнало да страдате.

Ще ви приведа оная приказка за лисицата. Тя намерила една доста хубава риба и я носила в устата си. Среща вълка, който казва:

– Дай ми тази риба.

Лисицата казала:

– Аз ходих на реката и я хванах.

– Как я хвана?

– Ще си потопиш опашката във водата, но по-рано на опашката ще свържеш един кош. И ще си хванеш риба колкото искаш.

Приказка е това. Който я е измислил, така е наредил. То не е баш така.

Вълкът отишъл и направил така, но опашката му замръзнала. И кошът, и опашката не излизат от реката. Дошли жени и тичат с кобилиците към вълка, и като го понабили хубаво, той едвам си изхлузил опашката от коша и от леда. И среща пак лисицата, и казва:

– Взеха ми рибата. Едни жени ми я взеха. Виж, набиха ме!

А пък на едно място правили сватба и месили тесто за баницата. Лисицата скочила вътре в нощвите и се окаляла в замесеното брашно. И казала тя на вълка:

– Тебе са те били тук-таме, а мене така ме набиха, че мозъкът ми протече.

Вълкът се трогнал и казал:

– Я се качи на гърба ми.

И седнала лисицата на гърба на вълка, и казала:

– Бит небита носи.

И вие, като седите на гърба на страданията, казвате: „Бит небита носи“.

Вълкът попитал:

– Какво говориш?

Лисицата отговорила:

– Казвам: небитият бития носи.

Но после пак казва на себе си:

– Бит небита носи. (50/стр. 111, 112)

ú

„Тук съм, тук съм,
но не смея да се изявя“

Аз искам да ме слушате и онова, което е вярно, …приемете го. Сега може да ви дойде мисълта: „Може да ни заблуди“. Тогава нямате понятие правилно за мене. И аз, като ви гледам, може да кажа: Може да ме не разбират. И моето мнение не е право. Може да не ме разбирате. Вие се намирате в противоречие.

Един много обичал правдата, че дето влизал, все за правдата говорил и все го били. Един ден влязъл и се скрил зад една врата. Влязъл друг и го били. Битият викал:

– Правда, правда, къде си?

Той казал:

– Тук съм, тук съм, но не смея да се изявя.

Правото в света без Любов не може да се приложи. Искате всичките добродетели, всичките мисли, всичките хубави неща без Любов да ги приложиш. То е невъзможно. (51/стр. 257, 258)

ú

„И аз ще изляза вън,
все ще спечеля нещо“

Няколко хиляди години вече се изминаха, откак хората са дошли на Земята, и още не са влезли в Царството Божие. Трябва ли да чакат покана за това? Трябва ли да чакат още няколко хиляди години, докато дойде Царството Божие на Земята? Не, дошло е време хората усилено да заработят върху себе си, да приготвят условия за идване Царството Божие на Земята.

Сега ще ви приведа един анекдот, който илюс­трира добре вашето положение. Един евреин, като заминал за онзи свят, пожелал да влезе в Царството Божие, т.е. в Рая. Доближил до вратата на Рая, но там срещнал Свети Петър, който му казал:

– Ти не можеш да влезеш в Рая, защото като евреин по стар навик ще започнеш да търгуваш, а тук не се позволява никаква търговия, никакво взимане-даване.

Евреинът обещавал, че ще се откаже от своя навик, че ще бъде много добър, само да го пуснат да влезе вътре. Свети Петър му отказал и не го пуснал в Рая. Обаче евреинът не се отчаял; той обикалял оттук-оттам, дано намери някоя врата отворена да влезе в Рая. Един ден по някакъв особен случай отварят вратата на Рая да влязат вътре едно голямо множество хора и в тази навалица евреинът успял да се вмъкне. Щом се намерил в Рая, по свой навик той веднага започнал да търгува, да върши взимания-давания. Ангелите се видели в чудо какво да правят с този евреин, как да го изпъдят вън от Рая. Да употребят насилие или грубост, това не е в тяхното естество. Най-после те намислили да му устроят една изненада. Всичките Ангели излезли вън от Рая и казали:

– Сега тук ще се произведе един търг, от който ще има големи печалби.

Евреинът, като чул това, замислил се и казал: „Я чакай и аз да изляза вън, все ще спечеля нещо“. Излязъл и той вън от Рая и там си останал. Ангелите влезли отново в Рая и затворили вратата за евреина. Като се видял вън, той започнал да се моли пак да влезе в Рая, но не го пуснали…

Тъй щото и вие, ако сте в положението на евреина, и с насилие да влезете в Рая, пак ще ви изпъдят навън. Изобщо навиците, които съществуват в човека, се проявяват и в духовния му живот. Човек трябва да бъде съвършен в своите прояви. (53/стр. 141, 142)

ú

„Чакайте, аз ще разреша този въпрос!“

В окултната Школа на първо място се изисква дисциплина. Човек трябва сам да се дисциплинира, да се самовлада. За пример, вие знаете нещо, но не искате да го изнесете пред други хора и мълчите. Обаче вътре нещо ви казва: „Кажи това нещо!“. Защо трябва да (го) кажете? Изкуство е сега да се самовладате, да не го кажете. Има хора, които не могат да търпят да не кажат всичко, каквото знаят.

В един анекдот се разправя за такъв човек, много разговорчив, който никога не мълчал. Той бил слуга при един селски чорбаджия. Дето и с когото се срещал, той веднага започвал да говори по разни въпроси и да ги разрешава посвоему. Един ден той направил някаква голяма погрешка, заради което се скрил в един от селските плевници да не го намери чорбаджията му да го бие. След като го търсили на много места и не могли да го намерят, чорба­джията му прибягнал до хитрост: той казал на двама селяни да тръгнат по селото и да спорят високо по някои въпроси. Тръгнали селяните по селото и започнали високо да разговарят. Като минали покрай плевнята, дето бил скрит слугата, той чул техния спор, веднага изскочил от плевнята и извикал:

– Чакайте, аз ще разреша този въпрос!

Хитростта на чорбаджията дала своите резултати. Слугата не могъл да търпи да спорят върху известни въпроси, без той да бъде пръв в спора.

Казвам: Вие трябва да знаете следното. Окултната наука казва, че човек трябва да говори намясто и навреме. Не е ли време да говори, той трябва да мълчи. (54/стр. 39, 40)

ú

„Тъпанът не може да пее,
Ваше Високоблагородие“

Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния. За пример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. Защо? Какво е станало? Някаква микроскопическа спънка е дош­ла от вън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот. В това положение човек започва да прилича на празна бъчва, която вдига голям шум. Пълната бъчва не вдига шум.

През време на освобождението един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия. Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде да ги готви, когато им дойде време. Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините отворил барабана и турил пуйките в него. В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана.

– Тъпанът не може да пее, Ваше Високоблагородие.

Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки.

Съвременните хора изпадат в положението на този барабанчик, не могат да бият тъпана си, т.е. не могат да пеят. Защо? Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно. (55/стр. 165, 166)

ú

„Татко, ето, аз се прочух“

Кажете ли на някого, че е лош човек, той казва: „Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава…“.

Един баща казал на сина си:

– Синко, от тебе човек няма да излезе. Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе. Дума няма да се чуе за твоето съществуване.

Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си:

– Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене.

Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава.

(56/стр. 58, 59)

ú

„Тоя хванах, него ще бия“

Аз се моля за ония българи, които обичат Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. За тия българи се моля и на тях съдействам. Как постъпиха евреите с Хрис­та, Който дойде между тях? Освен че не Го приеха, те Го разпнаха.

Един българин овчар слушал свещеникът в черква да проповядва за Христа как евреите Го измъчвали, как Го разпнали. На излизане от черквата овчарят видял един евреин, вдигнал кривака си срещу него и го запитал:

– Ти защо разпна Христа?

Евреинът отговорил:

– Това беше преди две хиляди години, други Го разпнаха, а не аз.

Хвърлят се минувачи, хващат кривака на овчаря и спасяват евреина. Казват му:

– Тоя не е виновен.

– Тоя хванах, него ще бия. (57/стр. 189)

ú

„Цял ден орах на нивата“

Казвате: „Младите да пеят, не старите“. Ако е за старост, Ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що са 80 години? Вие не сте работили. Осемдесет години Земята се е мъчила, осемдесет пъти обиколила около Слънцето, пък вие сте се уморили. Мязате на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата“. Волът и нея носил, а тя мисли, че орала. Орал волът, тя седяла само на рога отгоре. (58/стр. 131)

„Сега пък ти ще си въобразяваш,
че съм ти платил“

Знаете ли какво значи да приема човек всичко на доверие, на вяра? В Америка имало едно общес­тво от вярващи, които лекували само с вяра. Някои болести могат да се лекуват с вяра, но някои не могат. Това зависи от вярата на хората и от самите болести. Понякога достатъчно е човек да вярва, за да се излекува. Понякога тия хора били подигравани за вярата им. Един духовит критик в това отношение дава следния пример. Двама млади тръгнали на път да се разходят, да направят своето сватбено пътешествие. С трена се случила една катастрофа, при която младоженикът бил изхвърлен вън от трена и счупил единия си крак. Той извикал един лекар, който влизал в обществото на тия с новото верую да лекуват с вяра. Като дошъл лекарят, прегледал крака на болния и му казал:

– Ще знаеш, че кракът ти не е счупен.

– Как така?

– Каквото ти казвам, ще вярваш. Ако вярваш, ще се излекуваш. Ако не вярваш, няма да се излекуваш. Кракът ти не е счупен.

– Ама кракът силно ме боли.

– Не, ти си въобразяваш.

Най-после той го убедил да вярва, че наистина кракът му не е счупен. Лекарят идвал при болния в продължение на един месец, докато най-после и болният започнал да вярва, че кракът му не е болен. В това време костта зараснала и болният започнал да пристъпва бавно, докато съвършено оздравял. След това идва лекарят при него и му казва:

– Сега ти ще ми платиш десет хиляди долари, задето те излекувах.

Пациентът му отговорил:

– Сега пък ти на свой ред ще си въобразяваш, че съм ти платил десет хиляди долари. Аз ти благодаря, че ме излекува, но според лекуването – и плащането. Какъвто е лекарят, такава ще бъде и заплатата…

Всички съвременни хора постъпват като този нов лекар – отричат болестите, но като дойде до плащането, чакаме материалното. Там е погрешката на хората сега. Ако лекуваш материално, материално ще ти се плати. Ако лекуваш идеално, идеално ще ти се плати. В своето верую ние трябва да бъдем логически последователни. (59/стр. 67, 68)

ú