„Както казва свещеникът“

Казвате: „Трябва да вярваме“. Вие можете да вярвате толкова, колкото е повярвал един турски ходжа, когото помолили да кръсти християнско дете.

В едно село на едно християнско семейство се родило едно дете. Те нямали в селото православен поп, който да кръсти детето. Положението било такова, че детето непременно трябвало да бъде кръстено. За тази цел те извикали турския ходжа от село да кръсти детето. Той казал:

– Как мога да го кръстя, когато не зная какво казва свещеникът, като кръщава?

Но понеже настоявали да кръсти детето, той казал:

– Ще направя, както вашият свещеник прави. Дайте един купел с вода.

Донесли купела с вода и той съблякъл детето, разповил го, потопил го три пъти във водата и казал:

– Както казва свещеникът.

Като повторил тия думи три пъти, той дал детето на родителите му вече кръстено.

Често и вас ви викат да кръщавате някое дете. Ще вземете купела, ще сипете вода, ще потопите детето три пъти и ще кажете: „Както е казал попът“. Така и вие свършвате една работа… Ка`жете тези думи три пъти и работата е свършена. Това значи вяра. (59/стр. 143)

ú

„Горко на онзи, който е на открито!“

Ето, една от нашите сестри и досега още живее в палатка. Опитва се доколко е издръжлива на студа. Някои я съжаляват, но тя казва, че откак спи на палатката, е станала по-здрава. Това го прави от немай-къде. Ако беше богата, щеше да живее в апартамент, а понеже не е богата, живее в палатка. Някои казвали: „Благодари се, че си под платното поне“. Това прилича на онзи анекдот, дето един рибар отишъл да лови риба. Като закъсал, нямал къде да се прибере, той легнал на земята и се покрил с мрежата си. По едно време пъхнал пръста си през мрежата и си казал: „Много е студено вън. Горко на онзи, който е на открито!“. (59/стр. 210)

ú

„Кой ще окачи звънеца?“

Злото в света съставя една от великите тайни, нещо, което не е разрешено. Не му знаят произхода. Говорят за злото и все искат да се освободят от него. То е, което господарува в света. Хората умират по причина (на) злото. Те се карат по причина на злото… Всичките противоречия, от които съвременният свят страда, пък и онези, които са били преди нас, и тези, които са след нас, все злото е. Всички говорят за злото, търсят начин да се освободят от него, но не са намерили още един метод да се справят. Съвременните човеци се намират в положението на онзи анекдот: в един хамбар се навъдили хиляди мишки, богат бил хамбарът с жито. Той имал една дупка, през която котката хващала по една и друга мишка, изваждала (ги) от хамбара и най-после казват: „Какво ще се прави с този неприятел? Нарушава нашето щастие, не можем да ядем житото свободно. Когато сме най-весели, ще влезе и ще вземе един от нас“ – и след като разисквали дълго време, една млада мишка казва:

– Мене ми дойде една светла идея.

– Каква е?

– Да окачим един звънец, та като идва, да я чуваме.

Една стара мишка попитала:

– Кой ще окачи звънеца? (59/стр. 379)

ú

„Ами вземи коша,
аз с какво ще те нося?“

Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговия ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората, между които живее, ще го ценят и ще може да си проправи път? Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи“. То е за Негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре.

Има една приказка. Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец(ът) постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва (синът):

– Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен – да погладуваш, че да умреш, защото, като не гладува, човек не умира.

Оставил той стария си баща с коша. Детето казва:

– Татко, защо го остави с коша?

– Не ми трябва.

– Ами вземи коша, аз с какво ще те нося?

Синът връща се и взема баща си с коша назад.

Вие имате един кош, с който носите вашите мъч­нотии някъде… Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин. (59/стр. 493, 494)

ú

„Тогава не умирам!“

Хората обичат златото, понеже то е проводник на здравето. Даже може да направим един опит. Някои хора умират от сиромашия. Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее.

Аз съм привеждал следния пример: един американец се оженил за една красива американка, доста богата. Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза, и викат 12 души лекари. Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа. Казват му:

– Да кажеш да се приготви.

Отива той смутен. Тя казва:

– Какво казват лекарите?

– Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.

Тя го утешава, казва:

– Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.

Но тя му казва:

– Искам едно обещание от тебе.

– Какво? Ако мога да го направя.

– Аз искам, като умра, ти да не се ожениш.

Той поседял, поседял и казал:

– Виж, туй не може да ти обещая. Не вярвам на себе си, може да се оженя.

– Тогава не умирам!

И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре…

Това е силата на внушението… Някой път казвате: „Мене ми се струва, че ще се разболея“. Внушаваш си. Казваш си веднъж, дваж и се разболееш. А някой болен казва: „Аз ще оздравея“. Той дойде днес, казва: „Аз ще оздравея“, на утрешния ден: „Аз ще оздравея“. И оздравява. Този човек, който казва: „Ще оздравея“ – оздравява. Онзи, който казва: „Ще се разболея“ – разболява се. Друг казва: „Мене няма да ми върви“. И не му върви. Някой казва: „Ще ми тръгне напред“. И му тръгва. (59/стр. 498, 499)

ú

„Да Го намеря, ще Му се карам“

Ние имаме едно криво разбиране за живота. В нас има толкова погрешки, съмнения вътре! Та има мъже, които ревнуват жените си от Христа. Той казва: „Аман (от) този Христос! Откак си тръгнала подир Него, вкъщи не се свърташ! Да Го намеря, ще Му се карам“. У него се ражда ревност, че тя е обикнала Христа…

И после вие нямате една идея. Вие нямате идея и понятие за съвършената Любов. (59/стр. 533)

ú

„След тази гръмотевица
ще дойде дъжд“

Да не си жалите труда за нищо! Всяка една работа, която можеш да направиш, направи я, не се срамувай. Малко работи има, от които човек може да се срамува. Нима Сократ, философът, не беше метач в Атина? А пък имало е много атиняни, които не метат улицата, но имената им не се помнят както името на Сократ. Сократ се отличаваше по това, че имаше една от най-сприхавите жени, Ксантипа. Тя беше много ревнива, а пък той, като философ, имаше работа навсякъде с жени. И той завежда един свой приятел вкъщи, и като се разговарят, тя се разфучала и почнала да кряска. Той казал на приятеля си:

– Трябва да знаеш, че след тази гръмотевица ще дойде дъжд.

И тя взела един леген с вода, и го изляла върху него. Той казал:

– Аз ти казах, че дъждът ще дойде.

Тя не била толкова лоша, но философът не може да си даде всичкото време на нея да я целува, да я прегръща. Той казал: „Много жени целувах, преди да се оженя за тебе, а пък сега искам философски да живея…“. (59/стр. 536)

ú

„Късно е вече, приятелю“

Ще живеете без лъжа… Майките лъжат на общо основание, бащите също. Майката казва на детето си: „Иди, майка, да свършиш тази работа, ще ти дам нещо“. Детето свърши работата, но нищо не получава. Втори път пак същото: майката иска нещо от детето си, обещава, че ще му даде една ябълка, но не изпълнява обещанието си. Най-после детето си казва: „И мама, и татко лъжат; и бате, и кака лъжат. Значи, и аз ще лъжа“… След време майката започва да морализира детето си: „Не лъжи, не кради, има Господ на Небето, Който наказва лошите и непослушни деца“. Колкото и да го морализира тя, всичко е безполезно. Детето следва живия пример. Кажеш на някого една обидна дума и той скочи на крак, започва да се защитава: „Как смееш да ме обиждаш? Аз съм честен човек“. Късно е вече, ти си изгубил своя авторитет като честен човек…

Двама приятели, млади момци, се разговаряли често за жената. И двамата слушали, че жената била страшилище, мъчно се справя човек с нея. Единият бил сериозен, строг, добър педагог. Пръв се оженил той за една добра мома. Като знаел, че жената е страшна, още първия ден той раздрал една котка пред жена си. Като видяла това, тя се уплашила и си казала: „Страшен е този човек! Как не го знаех по-рано? Щом може да разкъса една котка, без да му трепне окото, той пред нищо няма да се спре. Трябва и аз да внимавам“. Тя започнала да се отнася към него внимателно, с уважение. Каквото мислела да прави, все до него се допитвала. Тя му казвала „милички“, той на нея – „миличка“ и така живели десет години в мир и съгласие. И вторият приятел се оженил, но животът му не бил добър. Жена му постоянно го ругаела, не го слушала, не искала да го знае. Един ден той запитал приятеля си:

– Братко, защо вие си живеете толкова добре с жена си, а аз още от началото нямам мир и спокойствие в дома си?

– Слушай, приятелю, още на първия ден аз раздрах котка пред жена си. Тя се уплаши и реши, че за да живеем добре, трябва да се уважаваме и почитаме.

– Щом е така, и аз ще раздера котка.

Той взел една котка и я раздрал пред жена си. Тя го погледнала, усмихнала се и казала:

– Късно е вече, приятелю. И десет котки да раздереш пред мене, няма да се уплаша. Сега вече нищо не помага.

И вие, като направите едно престъпление, опом­ните се и казвате: „Знаеш ли, че аз съм честен човек!“. Късно е вече. (60/стр. 10, 11, 12)

ú

„Ти извади големия бръмбар,
но малкият остана“

Сега, като изнасям известни Истини, мнозина казват за нас, че не сме с всичкия си ум. Така е. Щом изнесеш една велика Истина, казват, че не си с ума си. Кога хората са приели Истината на своето време? Не донесе ли Христос една велика Истина в света? И какво направиха с Него? След Него дойдоха апостолите, но и те бяха гонени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея, било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят… Знаете ли на какво уподобявам аз това гонение?

При доктор Фъргстън, знаменит лекар психиатър, дошъл един болен, който му казал:

– Господин Докторе, отпред на челото си имам един бръмбар. Ходих при много лекари, но никой не можа да го извади. Ти можеш ли да го извадиш?

Лекарят разбрал, че болният нямал никакъв бръмбар в главата си, но ако му каже това, той няма да го повярва и ще отрече знанието му. Тогава лекарят казал на болния:

– Почакай малко, ще ти направя операция на главата и ще извадя бръмбара.

Докато болният се готвел за операцията, лекарят изпратил слугата в градината да улови един бръмбар и да го донесе. След това той направил един малък разрез на челото му, намокрил бръмбара с малко кръв и го показал на болния. Той казал:

– Ето бръмбара! Всички лекари казваха, че няма никакъв бръмбар в главата ми. Сега съм вече свободен.

Лекарят пожелал да освободи своя пациент от заблуждението, че изобщо имал бръмбар в главата си, затова му казал, че направената операция не е истинска. Болният му възразил:

– Господин Докторе, аз зная истината: ти извади големия бръмбар, но малкият остана в главата ми. Усещам движението му. Извади и него, защото и той ще порасне като големия.

Казвам: Мъчно се убеждава човек в Истината. Както и да му доказваш, по каквито математичес­ки закони да я извличаш, в края на краищата той пак ще ти каже: „Големия бръмбар си извадил, но малкият остана вътре“. Съмненията на човека нямат край. Всеки има по един бръмбар в главата си и все за него говори. Един страда от стомах – за стомаха си говори. Друг страда от сърце – за сърцето си говори. Кой от каквото страда, за него си говори – това е неговият бръмбар. Казваш: „Тумор имам в мозъка, усещам, че нещо ме стяга“. Никакъв тумор нямаш. Това е бръмбар, влязъл в главата ти. Бръмбарите са живи мисли, които се натрапват в главата на човека и влияят на нервната му система.

(60/стр. 180, 181)

ú

„Сега какво ще кажеш?
Има ли вода?“

Казват ми: „Докажи ни, че има духовен живот“. Аз мога моментално да ви докажа това, но няма защо да ви доказвам.

Един човек отишъл при един философ и му казал:

– Докажи ми, че има вода в света, но искам аргументи за това.

Философът взел една кофа чиста вода, изсипал я върху главата му и го окъпал добре.

– Сега какво ще кажеш? Има ли вода?

– Има, разбира се.

И на вас казвам: Като дойде някой при мене, с една кофа вода ще му докажа, че има вода. Какви други доказателства иска? (60/стр. 213)

ú

„Защо не остана при мечката
да проповядваш?“

С кравешко мляко ли хранеше Бог евреите, като ги изведе от Египет? Той им пущаше особени зрънца от небето – манна, с която ги хранеше… Питам: Защо трябваше евреите да се хранят само с манна, толкова еднообразна храна? Защото бяха страхливи. Ако те бяха смели и единодушни, в скоро време щяха да влязат в Ханаанската земя и да станат нейни господари… Цели 40 години евреите се движеха в пустинята, за да придобият нещо ценно, да станат безстрашни. И на Мойсей не беше лесно. Казват, че евреите нямали разумно сърце. Не, страхът е парализирал сърцето на евреина.

Разказваха ми интересен случай от живота на един евангелски проповедник. Той често проповядвал на слушателите си за връзката на човека с Бога. Казвал:

– За онзи, който е свързан с Бога, никакъв страх не съществува. Той е решителен.

Веднъж, като се разхождал в една гора, насреща му излязла една мечка. Проповедникът се уплашил много и едва успял да се качи на една круша. Случило се, един негов последовател видял станалото и на другия ден, като срещнал проповедника, той го запитал:

– Защо вчера, като видя мечката в гората, се качи на крушата? Защо не остана при нея да проповядваш? Нали казваш, че докато е с Бога, човек не се плаши от нищо?

– Така е, но отде да зная доколко мечката ще ме разбере и дали се интересува от учението за Любовта? Освен това може да е силна и да ме събори на земята.

Така постъпват повечето хора – като проповедника. Всички проповядват, но като се натъкнат на противоречия и мъчнотии, веднага се качват на крушата… Ако кажеш, че на физическия свят има страшни неща, зверове – мечки, лъвове, змии, знайте, че и духовният, и умственият свят са пълни със страшни, дисхармонични форми. В ума, в сърцето си вие сами си създавате тези форми, от които се плашите. Така вие преувеличавате нещата. От какво произтича страхът? От нарушаване на Божия закон. (61/стр. 159, 160, 161)

ú

„Има шест ястия и после – йока“

Помнете: Всеки ще вземе от Божиите блага толкова, колкото му трябва. Останалите блага ще бъдат за другите, те да ги използват. И като вземете това, което ви е нужно, не стягайте торбите си. Бъдете готови да давате от благата си и на другите.

Един турски бей поканил един българин на обяд. Като сложили трапезата, беят казал:

– Има шест ястия и после – йока.

Българинът, като не разбирал значението на думата „йока“, си казал: „Последното ще бъде юфка. Ще се въздържам от другите ястия, за да си хапна и от юфката“. „Йока“ на турски значи нищо. Като се въздържал, той не могъл да се нахрани…

Аз ви съветвам, като ви поканят на обяд, хапнете си добре от първото ястие да се осигурите. От останалите хапнете по малко да остане и за други. Вземете толкова от благата, колкото ви е нужно, без да очаквате още. Първото благо ще ви осигури, не мис­лете за последното, което няма да дойде. (61/стр. 269)

ú

„Защо си поставил устата
на пещта към изток?“

Кой определя посоката на движението на Слънцето? Кой му дава право да се движи в една или в друга посока? На този въпрос Слънцето отговаря: „Аз изпълнявам един велик закон, който ми повелява да се движа в една или в друга посока, да изгрявам и залязвам“. Съвременните хора се движат в четири посоки: на изток, на запад, на север и на юг. Тъкмо намисли човек да направи едно добро дело, т.е. да изгрее на изток, изведнъж дойде някакъв вятър до ухото му и му пошепне: „Къде си тръгнал да правиш добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за друг път“. Този човек се поддава на влиянието… и казва: „Я да се върна назад. Не е време сега за добрини“. Щом каже така, Слънцето се скрива от неговия хоризонт и той остава в тъмнина, в залез на Слънцето, в запада на живота.

В това отношение съвременните хора приличат на Настрадин Ходжа. Един ден той си направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток. В това време го срещнал един познат и му казал:

– Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещта към изток?

– Накъде трябваше да я поставя?

– Към юг.

– Добре, ще я поправя.

Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче в скоро време друг познат му казал:

– Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север?

– Ще я обърна и към север – казал Настрадин Ходжа.

И това не задоволило хората. Трети познат му казал да обърне пещта си на запад. И това направил Настрадин Ходжа. Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: турил пещта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаят хората да обърне пещта си, да го направи. Така той задоволил всички хора.

Казвам: Устата на неразумната пещ е отправена в различни посоки според желанието и разбирането на хората. Обаче устата на разумната пещ е отправена само към една посока. Тя не се поддава на различни мнения. (62/стр. 21, 22, 23)

ú

„Петелът, когато затлъстее, не пее“

Богатият човек ако мисли, че е богат, той нито художник може да стане, нито музикант може да стане, никакво изкуство не може да научи. Той само мисли, че знае всичко. Господ когато иска да свириш хубаво, Той няма да те натовари със злато. Ако те натовари, твоят ум ще бъде опорочен. Да ти даде злато да проповядваш Словото Божие – хич няма да проповядваш. Казват: „За да проповядва проповедникът, трябва да му се плати хубаво“. Точно обратното става.

Да ви приведа един пример. В Германия един от германските крале посетил един знаменит германски проповедник. Мисля, че е било в Берлин. Останал кралят много доволен от проповедта. Казал на първия министър:

– Вижда ми се беден този човек, да му се увеличи заплатата.

Министърът веднага, каквото казал кралят, го направил. Обаче след 4 – 5 години проповедникът започнал да се не чува. Викал министъра кралят и казва:

– Да не е болен? Не се чува гласът да проповядва проповедникът.

Казва (министърът):

– Ваше Величество, петелът, когато затлъстее, не пее. (63/стр. 142, 143)

ú

Той избягал навън

Казвам: Ние още не знаем какво нещо е човекът, който е направен по образ и подобие Божие. Туй, което виждаме в човека, то е като един актьор на сцената гримиран… На сцената някой старичък може да го направят млад, да го подмладят.

Разправят за един анекдот… Един момък обичал много да подиграва старите жени, старите моми. Една баба, много умна, на 85 години, без зъби, решила на този момък да му даде един урок. Направила си маска много хубава като млада красива мома. Тя имала опитността на младата мома. Среща младия момък и тя му говори мекичко. Той се влюбил в нея и най-после се оженили. Той – на 21 години, а тя – на 85 години. Вечерта, като влязла при брачното легло в стаята, тя снела маската си, извадила зъбите си – и той избягал навън.

Мислите ли, че по този начин, по който хората се женят, бракът е нещо много идеално? Много користолюбие има… Вземете статистиката за брачния живот в Лондон. Двеста и петдесет семейства има, които са щастливи. Това е един град близо (с) девет милиона жители. Три хиляди семейства – средна хубост. А останалите – Господ да им е на помощ.

(63/стр. 156)

ú

„Сега вече и ти си наквасена“

Аз не ви проповядвам особено учение, говоря ви за смисъла на страданието в живота. Ние сме дошли до една фаза в живота, дето се натъкваме на най-тежките страдания. Това е свършекът на тази еволюция. Сега виждаме брожение навсякъде, целият свят се намира в оскъдно положение. Затова има две реакции. Хората бягат от страданията, търсят утеха. Ходят по театри, концерти, забавления. Това не е истинският път за утеха от страданията. Онези, които имат такова разбиране за страданията, ще минат неизбежно по пътя на страданията. И знаете ли как ще минете през страданията?

Една млада мома се оженила. Тя не обичала да ходи за вода. Един ден завалял силен дъжд, а трябвало да се донесе вода. Да отиде на чешмата, ще си накваси дрехите. Тя си рекла: „Като дойде Стоян от нивата, ще го накарам той да отиде“. Дошъл си Стоян от нивата уморен, мокър и попитал жена си:

– Има ли малко водица да се стопли?

– Няма. Чаках те да си дойдеш и както си наквасен вече от дъжда, иди до чешмата.

Той нищо не казал, взел котлите и донесъл вода. Като влязъл вкъщи, обърнал единия котел и го излял върху нея.

– Сега вече и ти си наквасена, можеш да отидеш за вода.

Всички ще се наквасите и който не е наквасен, и той ще се накваси. Ако мислите, че ще останете незасегнати, много се лъжете… (64/стр. 69)

ú

Градинарят му показал

Само между две разумни същества може да се яви разумна, велика мисъл. Това е закон. Когато кажем, че мислим разумно, подразбира се, че само между Бога и нас може да се образува разумна мисъл. Вие питате: „Как да се свържем с Бога?“. Как така учени хора да не знаят най-простото – да се свържат с Бога! Ето на какво уподобявам съвременните учени.

В древността имало един градинар, който посадил в градината си много плодни дървета. Впоследствие той събирал прекрасни плодове от градината си. Той искал да изкаже своята благодарност към господаря си. Турил на една табла избрани хубави череши и тръгнал да му ги занесе. По пътя, понеже било горещо, той си хапвал по една череша, докато в таблата останала само една. Нея занесъл на господаря си.

– Заповядайте, господарю, това е от моята градина.

– Ами как се яде този плод?

– Ето така – казал той и изял последната череша.

Като не знаел как се яде череша, градинарят му показал. И учените питат как да се свържат с Бога. Ето, черешата е пред вас, а вие питате как се яде. Това е проста работа, няма какво да се показва как става. (64/стр. 79)

ú

„Траповете в Цариград са други“

Мнозина от вас, като ме слушате, ще кажете: „Още не му е дошло времето, това ще стане в някое бъдещо прераждане“. Отде знаете, че в следното прераждане ще имате добри условия? Чудно нещо, в бъдещето вярвате, а в сегашното не вярвате! Или: в миналото си имал условия, а днес нямаш. Знаете ли на какво прилича това?

Един турчин казвал:

– Когато бях в Багдат, аз прескачах трапове, десет метра широки.

Които го слушали, казвали:

– Като е така, и тук има широки трапове, пре­скочи да те видим.

– Не – отговорил турчинът, – траповете в Цариград са други. (64/стр. 234)

ú

Сутринта се намерили
на същото място

Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си. Докато е в пълен покой без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т.е. конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният, или чувственият, живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият, или умственият, живот. Тогава човек започва да мисли…

И тъй, ако човек се спре в живота си, т.е. ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си (греблата) в морето и на сут­ринта се намерили на същото място, отдето тръгнали. Те пътували с един параход и като слезли на едно голямо пристанище, дето параходът щял да прекара няколко часа, влезли в града да си хапнат и пийнат. Те пийнали повече, отколкото трябва, и не успели да стигнат навреме на пристанището, параходът заминал. Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно. Те се качили на една лодка, която била завързана с въже за брега, но в бързината си забравили да я развържат и един след друг започнали усилено да гребат да стигнат парахода. Цяла нощ гребали, но какво било учудването им, когато сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали – на брега на пристанището.

Следователно не е достатъчно човек да има само физическо тяло, нито само да се движи. Човек трябва да върви напред към определената цел, към която пилотът го води. При това положение животът на всеки човек има смисъл. (65/стр. 5)

ú