„Такава мечка аз не съм виждал“

Когато Христос дойде на Земята, имаше за цел да изведе тия хора от стария завет на живота. Аз наричам стария живот капан.

В Казанлъшко, мисля – в село Янина, в тяхната мера се явила една мечка, изяла няколко говеда. Един янинчанин турил един капан там, дето мечката се движила, за да я хване. Сутринта отива и гледа отдалече: мечката се хванала. Казва си: „Сега има да се похваля на хората“. Като отива, какво да види: неговото магаре се хванало в капана. Казва: „Такава мечка аз не съм виждал“. (75/стр. 68)

ú

Той им казал, че ще направи
едно чудо

Сега 300-та страница е краят на беседата. Много малко е. Тук (се) дава правило: „Обичайте всичко, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате. Знайте, че зад всичко, за което мислите, седи човешкият ум. Зад всичко, което предизвиква човешките чувства, седи Любовта. Зад Любов­та седи Божият Дух“. Вие сте чели това, но не сте обърнали внимание.

Вие по някой път навярно правите онази погрешка, която са направили група французи. Всички съвременни хора искат нещо много чудновато, някоя тайна да се разкрие. Явява се един адепт от Индия и започва да проповядва на парижкото благородно общество. Доста се привързали към него. Той им казал, че един ден ще направи едно чудо. Ще се качат на експреса и той с мисълта си ще спре този експрес. Но казва, за да направи този опит, трябва да му дадат огърлици, диаманти, всички скъпоценности, които имат. Дават му ги и те всички заедно с него се качват на експреса. Казал им, че той ще спре експреса, но той скочил от експреса и изчезнал…

Казвам: Лековерните хора в света изгубват своето щастие за някакво мнимо щастие. (75/стр. 154, 155)

ú

„Светът тръгна назад“

Разправят за един българин, който отишъл на гости на своя кръстник, който го кръстил. Като кръщелник, гощавали го по български: ха за здравето на кръстника, ха за здравето на кръстницата, за кръщелничетата – пил за този, за онзи и се напил. Качил се на коня, но си турил гърба към главата на коня, вижда: конят върви назад. Казва: „Откак дойдох при кръстника, светът тръгна назад“. Слязъл, пипа, пипа, казва: „Чудна работа, къде отиде главата на коня?“.

То главата е там, но той изменил своето положение в света. Казвам: Съвременните хора са влезли в живота, но са обърнали гърба (си) към Разумното, гледат към животинското. Животинското, то е опашката на коня, то не разрешава въпроса.

(75/стр. 289)

ú

„На зор се намери Йон“

По някой път е хубаво да има човек златни монети: треска няма да го хваща, хрема няма да го хваща. Няма да го хващат, ако той е концентрирал ума си в златото. Като попипне златото, и си каже: „Само една е, да са такива десет“. Ако има десет, ще каже: „Да са двайсет“. То е все за количеството…

Сега аз ви поставям на едно положение и ще ви приведа един пример. Разправя един американски проповедник. Друг проповедник проповядвал върху стиха как е възможно китът да глътне Йона. Той цял час доказвал пред голяма публика, че китът може да го глътне. Като доказвал така, докато докаже, Йон е отвън. Цял час слушали, той аргументирал. Слушали, слушали и казват:

– Ей, на зор се намери Йон, докато го вкарат в гърлото на кита.

Питам сега: Когато Йон е паднал в морето, колко време трябваше на кита да го глътне? Глътнал го за един момент. Намерил се вътре. Този проповедник цял един час доказва, че китът може да го глътне. Китът го глътнал за една минута, а този авторитет доказва за цял час, че ще може да го глътне… Вашето говорене е такова; когато някой път говорите, доказвате по цял час какво нещо е доброто. След като му доказваш, той казва: „Огладнях“… Аз изваждам топла пита и малко сирене, дам му. Казвам: „Това е сирене и пита“. Той цял час ми доказва какво нещо е доброто. Аз не го разбирам. Сега, като му дам от моя хляб и от сиренето, той разбира (доброто). (75/стр. 338, 339)

ú

„Господин Председателю, да чуете само две думи от мене“

Царството Божие е този свят, за който сега ви говоря. Съществата от онзи свят живеят на Земята, както и ний живеем на Земята, само че те имат високо съзнание за нещата. Тези същества не се безпокоят от болести, от сиромашия, от лошите хора – нищо не ги безпокои тях. Вие с нищо не можете да ги обидите, но и те не дават за това никакъв повод. Ако кажете на някое от тия същества, че му се сърдите, той веднага ще извади една кесия със злато от джоба си и ще каже: „Заповядайте“. Никой не може да говори лошо за тях, защото, каквото кажете, те веднага ще ви дадат кесия със злато. Те ще вземат златото, ще ви го дадат в ръце и вие веднага ще престанете да говорите за тях. Сега всичко в света се прави с пари.

Ще приведа един пример за силата на парите. В Русия по едно време искали да прекарат един много строг закон против евреите. Обаче евреите успели да подкупят всички руски министри да говорят в тяхна полза. Но не успели да подкупят само председателя. Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия. По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал:

– Ще Ви моля, господин Председателю, да чуете само две думи от мене.

Подал торбата в ръката му и казал:

– Вземи и мълчи!

…Най-после в деня, когато министерският съвет заседавал, за да реши да се приеме или не се приеме законът, всички министри говорили в полза на евреите. Само министър-председателят мълчал. По едно време императорът го запитал:

– Вие защо мълчите?

– Ваше Величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча.

(76/стр. 279, 280)

ú

„Какая щука!“

Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир. И в манастирите има изкушения.

Ще ви приведа един пример из манастирския живот на калугерите. В един руски манастир един от калугерите се влюбил в една симпатия. Било обаче забранено жена да влезе в манастира. Тя искала да отиде някога в манастира да види как живеят там. Но не било възможно. Тогава на нея дошла една светла идея. Тя казала на своя възлюбен:

– Тури ме в един чувал да видя как живееш там.

Той се съгласил. Турил я в чувала и я понесъл към манастира. По пътя го среща игуменът и го пита:

– Какво носиш в чувала?

– Гъби.

– Я да ги видя.

Като отворил чувала, игуменът се засмял и казал:

– Какая щука!

Той го запитал:

– Какво стана, че гъбите се превърнаха в такава мома?

Казвам: Много пъти и нашите гъби се превръщат в моми, а момите – в гъби. (76/стр. 285)

ú

„Къде са апостолите?“

Всеки художник, който е рисувал картина с човешката мисъл, той няма право да я продава на никого. Тази картина е отлична… Такава картина нито се продава, нито се купува. Тази картина може да ходи от един дом в друг, да прекарва във всеки дом по 10 – 15 дена и пак да се върне при своя господар. …Когато е от човешката мисъл, тя е великолепна картина и трябва да пътува из целия свят. И светиите в църквите трябва да пътуват из света.

Ще ви приведа един пример за някой от князете. Кой е бил той, няма да кажа името му, но вие можете да го намерите в историческите книги… Един от неговите заместници имал някакъв часовник, който биел на всеки час. На всеки час от дванадесетте излизал по един апостол да се покланя. Този княз, като видял часовника, извадил апостолите и ги стопил, понеже те били направени от злато. Когато го запитали: „Къде са апостолите?“, той отговорил: „Изпратих ги да проповядват“.

Всички трябва да ходите в света да проповядвате. Това, което седи на едно място, не е мисъл. Това, което не седи на едно място, то е мисъл. Ний виждаме, че цялата Вселена, цялата Земя не седи на едно място. Нашата Земя е във вечно движение. Слънцето, звездите, всичко е във вечно движение. И ние се движим, отиваме някъде, но къде, не знаем. Благодарение на това движение ние се качваме в един Възвишен свят. (76/стр. 318, 319)

ú

„Няма нужда да знаеш
никаква молитва“

Ако вие имате тази детинска вяра, чудеса бихте направили с нея. Защо вие не успявате? Мнозина не успяват. Защото мислят, че не са достойни, не заслужават и не смеят да се обърнат към Господа. Ако се обърнат с вярата на детето, те ще получат отговор на своята молитва… „Ама нашите философи и писатели казват друго нещо.“ Оставете вашите дървени философи и вашите дървени писатели. Аз не бих поставил перото си на хартия никога, за да напиша една дървена философия като тяхната. Ама Бог бил непостижим. За кой е непостижим Бог? Бог е непостижим за най-учените хора, но за децата Той е постижим, на тях Той всякога отговаря. На учените Господ никога не отговаря.

Русите имат един хубав анекдот за случая. Един руски владика пътувал с параход за някъде и в това време параходът спрял на един остров. Владиката слязъл малко да се поразходи и видял наблизо един овчар, който прескачал нещо и поглеждал към небето.

– Какво правиш тук? – запитал го владиката.

– Моля се на Господа.

– Как се молиш?

Владиката се почудил на този род молитва. Овчарят прескачал леглото си от едната и от другата страна и при всяко прескачане повдигал очите си нагоре. Тогава той му казал:

– Слушай, така не се моли човек.

– Как се моли, кажи ми да се науча!

Владиката започнал да му чете „Отче наш“ и го накарал да го повтори. След това владиката се качил на парахода и продължил своя път. Като започнал сам да се моли, овчарят видял, че забравил молитвата. Той веднага се спуснал да гони парахода, метнал кожуха си на морските води и започнал да плава по морето. Като видял владиката, че някой гони парахода, учудил се, че това било овчарят, когото той учил да се моли правилно на Бога. Овчарят достигнал скоро парахода. Владиката тогава го запитал:

– Какво искаш?

– Забравих молитвата, на която ме научи.

– Няма нужда да знаеш никаква молитва. Моли се, както си знаеш!

И наистина ние виждаме, че владиката, който се моли правилно със своите треби, пак не може да преплава морето по начина, по който овчарят го преплава. (76/стр. 177, 178)

ú

„Ваше Светейшество,
това не може да бъде“

Казвате: „Чакай да се понаживея, защото на онзи свят имало и без това големи мъчнотии“. Мнозина са ме питали къде е адът. И аз не го зная. „Че как така, нали си учен човек?“ Не зная къде е адът. В това отношение съм невежа. Не съм ходил там, нищо не зная. Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората…

Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата да има кой да ги ръководи. Отишъл един от онези, които гледали картината, при папата и му казал:

– Ваше Светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата.

– Извикайте художника при мене.

Дохожда художникът и папата му казва:

– Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили.

– Ваше Светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на Църквата това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън.

Такова е вярването на католическата Църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш. Това са все наши понятия, които ние сме наследили. „Ама това еди-кой си писал.“ Данте писал за ада. Данте ходил ли е в ада? Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада. Данте е писал едно нещо за ада… Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада, навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Хрис­та в ада. (76/стр. 267, 268)

ú

„Ще затворите ада и няма да приемате вътре този човек!“

Всеки човек трябва да има една велика разумна идея в себе си. Вземете някой човек с една велика идея в себе си и го оставете на най-ниското стъпало в човешкия живот, ще видите, че той ще се издигне от това стъпало и ще заеме своето място. Той е като маслото – в каквато вода и да го пуснете, все излиза на повърхността. Не може да бъде другояче. Не само това, но ако един човек с велика идея оставите на дъното на ада, даже и при най-големите тартори на дяволите, този човек ще излезе оттам и всичко ще вдигне нагоре. Той е като един пуснат кон, цяло страшилище е за тях. Ако един такъв човек се намери между дяволите, всички ще затрептят от страх.

Ще ви приведа един малък анекдот да видите защо се плашат тарторите. Впрочем то не е анекдот, но една велика Истина, взета от ирландския живот. Намислили дяволите да вземат при себе си някой си ирландец, който минавал за голям грешник, и да го оставят завинаги в ада. Обаче преди това една вечер този ирландец се напил и като се връщал (у) дома си, случайно се препъва в нещо и пада. Запитва се: „Коя ли ще е причината, дето се препънах?“. Връща се няколко крачки назад и вижда един човек, паднал на земята. Той си казва: „Никога досега в живота си не съм правил никакво добро. Нека поне тази вечер да направя едно малко добро“. Взима този човек на ръце и го занася (у) дома си. Оказва се, че този човек бил един ангел. Ангелът му казва:

– Понеже ти ми направи това голямо добро, поискай нещо от мене, с което да мога да ти се отблагодаря!

Ангелът си помислил, че той непременно ще иска спасение. Ирландецът си помислил: „Да искам спасение да вляза в Царството Божие, не съм готов за това още, не ми е дошло времето. Да искам цар да стана, глава нямам за това. Да искам философ да стана, умът ми не е дошъл дотам. Да искам богат човек да стана, при този хал, в който се намирам, ще изхарча всичките си пари“. Мислил, мислил и най-после казал:

– Имам един гвоздей, на който си закачам обущата. Искам, който пипне този гвоздей освен мене, да залепне там и само аз да мога да го освободя. Пос­ле имам един стол, на който сядам. Искам, който седне на този стол, да се залепи и само аз да мога да го отлепя. И най-после имам в градината си една хубава ябълка, искам, който се опита да откъсне една ябълка без мое разрешение, ръката му да залепне там и само аз да мога да го освободя.

Ангелът му казва:

– Тъй да бъде!

Когато дяволите чули, че този ирландец не иска никакво спасение, пращат един дявол от ада да го вземе. Явява се при него този дявол и му казва:

– Нашият господар те вика да дойдеш.

Той му отговаря:

– Още не е време.

– Ами ти си изгубен човек, трябва да дойдеш.

– Хубаво, ще дойда. Ето тук, на гвоздея, са закачени обущата ми, подай ми ги!

Дяволът хваща обущата да му ги подаде, но не може да се откачи. Ирландецът взема една тояга и хубаво го набива. Пита го:

– Втори път ще ме безпокоиш ли?

– Не, няма повече да те безпокоя, бъди уверен, само ме освободи да си ида.

Връща се дяволът при своите другари и им разказва:

– Който от вас отиде при ирландеца, пазете се от гвоздея!

Дяволите обаче не са от тия същества, които лесно се обезсърчават. Пращат втори посланик при ирландеца, който му казва:

– Слушай, ти няма да си играеш така с нас. Хайде, веднага тръгвай!

– Добре, заповядай малко да поседнеш на стола, докато се приготвя.

Дяволът сяда на стола, но не може да се отлепи, тъй здраво се залепил.

– Моля те, пусни ме!

– Ти ще дохождаш ли без време да ме безпокоиш?

– Не, няма, само ме пусни!

Връща се той при другарите си и им казва:

– Ще се пазите от стола!

Най-после други двама посланици се решили още един път да отидат, но вече с главния си тартор, който останал отвън къщата и тъй силно изревал, че цялата се разклатила. Казал:

– Излизай вече! Твоите гвоздеи и твоите столове нищо не струват, не ни плашат.

Той излязъл, впрегнал каруцата си и всички заедно тръгнали. Минава покрай ябълката в своята градина и казва:

– Чакай да си откъсна няколко от тия ябълки! Или по-добре, ако искаш, откъсни ми ти няколко.

Тарторът посегнал към ябълките, но веднага ръката му останала там, не могла да се отлепи. Тогава ирландецът дава едно строго възпитание и на тартора, като му казва:

– Още един път ще пращаш ли своите посланици да ме безпокоят?

– Няма.

И наистина, като се освободил, тарторът казал на своите посланици:

– Ще знаете, няма да безпокоите този човек!

След време, когато ирландецът умрял, главният тартор издал заповед до всички свои служители:

– Ще затворите ада и няма да приемате вътре този човек!

В този анекдот е скрита идеята, че в ада не може да се приеме никакъв човек с велика идея в себе си. Ако такъв човек помисли да влезе в ада, веднага зат­варят вратата за него. (71/лек. 16: стр. 8, 9, 10, 11)

ú

* Джубе – връхна дреха от сукно.

** Кемане` – цигулка.

*** Превезло – извита дръжка на котел.

**** Манаф – малоазиатски турчин.

***** Ибрик – глинен или метален съд за вода с чучур за поливане при миене.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

СМЕШНОТО В ЖИВОТА