„Ти ще умреш 24 часа след
моята смърт“

…Тщеславието е пуснало дълбоки корени в човешкия мозък. Има случаи, когато и умопобъркани хора проявяват тщеславие. Те се мислят за същес­тва, които могат да заповядват на всички. В София имаше една македонка, Султана, която беше малко умопобъркана. Тя често казвала: „Аз нося на ръката си целия свят – Земята, Слънцето, Луната, звездите, както и всички хора. Каквото кажа, всичко става“. Да, каквото каже, става, но за нея само, а не и за другите. Нейните предсказания са подобни на тия, които давал един знаменит астролог. Един от французките крале извикал този астролог при себе си и му казал:

– Аз мисля да отворя война на Австрия, но искам да направиш изчисления ще бъде ли тази война сполучлива.

Астрологът направил своите изчисления и казал на краля:

– Според съчетанията на планетите ти можеш да обявиш война на Австрия. Условията са благоприятни.

Кралят отворил война, но претърпял голямо поражение. …Той решил по някакъв начин да премахне астролога. Извикал го у дома си и го запитал:

– Ти знаеш ли кога ще умра?

Астрологът бил досетлив човек. Той веднага разбрал, че кралят е намислил нещо срещу живота му, и казал на краля:

– Ти ще умреш 24 часа след моята смърт.

Кралят се замислил и си казал: „Щом е така, по-добре да пощадя неговия живот, за да запазя и своя“… Той повярвал в думите на астролога и си казал: „Ако моята смърт е във връзка с неговата, по-добре да пощадя живота му, за да спася и своя“. Той знаел закона: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. (30/стр. 101, 102)

ú

„Господи, дай ми глава,
голяма като крина!“

Поздравлявам ви сега с Новата година… Тази година е богата, тя носи пълен чувал със злато и със скъпоценни камъни. Като мине покрай умните, тя ще им остави големи богатства. Като мине покрай глупавите, нищо няма да им остави. Глупавият ще се намери в положението на онзи българин, който срещу Йордановден пъхнал главата си през прозореца, но не могъл да я извади. Между българите съществува едно предание, според което, ако някой пъхне главата си през някой прозорец срещу Йордановден, когато се отваря Небето, и в този момент пожелае нещо от Господа, всичко ще му се даде. Един българин решил да направи този опит. Една вечер срещу Йордановден той пъхнал главата си през железата на един от прозорците и чакал до 12 ч., когато Небето се отваря, да поиска от Бога една крина злато. Като видял, че Небето се отваря, в бързината, вместо да поиска една крина, пълна със злато, той казал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина!“. Каквото пожелал, това станало: главата му се увеличила, станала голяма като крина, но не могла да излезе през решетката.

Казвам: Голямата глава представя човешката лакомия – лакомия за богатства, за знания, за слава. Сега и вие се обърнете към Господа и пожелайте от Него да ви даде за Новата година от изобилието на Своята Любов и Мъдрост. Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате света през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост…

(30/стр. 153, 154)

ú

„Той още по-добре ме обърна“

Значи, сам Христос казва, че е дошъл да спаси онези овце, които Бог Му е дал. А един обикновен проповедник ще каже, че той спасил няколко овце и ги завел при Бога. Той се поставя по-високо от Христа. Други проповедници казват, че обърнали някого към Христа. Един проповедник срещнал едного и започнал да му проповядва. В скоро време той успял да го обърне към Христа. След това проповедникът го поканил у дома си. Рано сутринта гостът му изчезнал. Къде отишъл? Оказало се, че бил апаш. Той обрал проповедника и избягал. Проповедникът си казал: „Аз го обърнах, но той още по-добре ме обърна“. (30/стр. 167, 168)

ú

„Малко по-голям от царя им“

Бог е Любов. Следователно гледайте на Бога като на най-великото и съвършено Същество в света. Ако мислите, че и Той е като вас, вие приличате на комарите, които мислели, че слонът е подобен на техния цар. Събрали се комарите на конгрес да разискват върху въпроса какво представя слонът. След дълги доказателства най-после те дошли до убеждението, че слонът е малко по-голям и по-силен от царя им.

Така и хората понякога мислят за Бога. Те казват, че Бог прилича на човека, но е малко по-силен и по-голям от него. Човек няма ясна представа за своя Велик Баща, Който обхваща всичко във Вселената, Който постоянно бди за него. (32/стр. 19, 20)

ú

„Коя част от кокошката
е най-сладка?“

И старият трябва да бъде здрав, да работи и да се радва на живота… Трябва ли старият да се оплак­ва, че краката му не го държат вече, че ръцете му треперят? След всичко това хората минават за учени и разумни. Каква наука е тази, от която човек не може да се ползва в старините си? Каква религия е тази, която не може да крепи човека и в младини, и в старини?

Един турчин прекарал живота си в ядене и пиене; всичко, каквото имал, продал и парите изял. Като се видял в положението на последен сиромах, той отишъл при султана да се оплаче от сиромашията си.

– Султан ефенди – казал той, – цял живот ядох и пих, пет пари не задържах в джоба си. Помогни ми по някакъв начин да изляза от сиромашията.

Султанът му казал:

– Като си ял и пил само, и си дошъл до крайна сиромашия, кажи ми коя част от кокошката е най-сладка.

– Трътката, султан ефенди.

Султанът, като видял, че турчинът ял и пил, но поне научил нещо, заповядал на слугите си да му дадат 250 лири и да го пуснат да си отиде. Друг турчин, също краен сиромах, чул, че султанът дал на приятеля му 250 лири; решил и той да постъпи по същия начин. Отишъл при султана и му разказал как осиромашал от ядене и пиене.

– Кажи тогава коя е най-сладката част на бивола.

– Задната.

– Ударете му 25 тояги и го изпъдете вън.

Който е осиромашал от ядене, трябва да знае коя част на кокошката и на бивола е най-сладка. Най-сладката част на бивола е рибицата.

(32/стр. 150, 151)

ú

„Намерих се на гърба на коня“

Съвременните хора говорят за висок морал, за Правда, за Истина, а когато трябва да доказват нещо, търсят свидетели. Истината сама свидетелства за себе си. Смешно е да откраднете коня на някого, а после да викате свидетели да отричат Истината.

Един циганин откраднал един кон, за което го викали в съда да отговаря. Попитали го:

– Ти ли открадна този кон?

– Не съм го крал.

– Как дойде конят при тебе?

– Един ден отидох в гората да сека дърва. По едно време се качих на една круша да си набера няколко плода. След малко този кон мина през гората и когато минаваше под дървото, аз се отпуснах от дървото и политнах към земята. Каква беше изненадата ми, когато се намерих на гърба на коня.

Разумният съдия няма да се усъмни в това, че циганинът паднал върху коня, но ще се запита как така това умно животно не отишло при господаря си, а в дома на циганина. След това ще дойдат свидетели да доказват, че циганинът не е откраднал коня. Обаче съдията не се лъже, той разбира, че циганинът е крадецът на коня… Бъдещото съдопроизводство ще се съкрати, няма да има нужда от свидетели и защитници. Съдията ще покаже филма, в който е представена цялата работа. Има ли нужда тук от бели и черни лъжи? Истината е налице, няма защо да се доказва и отрича. (32/стр. 199, 200)

ú

Забравил той ли е, или друг някой

…Не критикувайте защо светът е създаден по този начин. По кой начин трябваше да бъде създаден светът? Човек може да философства, да разсъждава върху отвлечени въпроси, но да знае, че той сам не е в състояние да направи нещо повече от това, което Бог е създал. Ако си въобразява, че може да направи нещо повече, отколкото са възможностите му, той съвсем ще се обърка.

Един професор от Бостънския университет развивал пред студентите си въпроса за човешкото „аз“ и толкова се увлякъл, че забравил името си; забравил той ли е, или друг някой. Трябвало да мине известно време, да отиде у дома си и да пита жена си той ли е професор Браун, или не. (32/стр. 224)

ú

„С единия крак вървя за отечеството, с другия – за Вас“

…Всяка сутрин, като ставате от сън, отделете по няколко минути да помислите за трите свята – за Божествения, духовния и физическия. Ще кажете, че е забранено човек да мисли за светове, дето не е готов да влезе. Забранено е да се вършат само лоши работи, но не и добри.

Разправят за една случка, станала между един руски полковник и един войник. Действителна ли е случката, или анекдот, не е важно. Войникът обичал водка и често се напивал. Един ден полковникът решил да го изпита дали е пиян. За тази цел той поставил на една река две дъски една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска. Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал:

– Ваше Високоблагородие! Да живее отечеството, да живеете и Вие! С единия крак вървя за отечеството, с другия – за Вас…

Така минал той на другия бряг на реката. Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал:

– Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш. Мисли право и върви напред.

Следователно не е забранено да мисли човек за велики и красиви работи. Забранено е да живее зле и да допуща лоши мисли в ума си. (32/стр. 239, 240)

ú

„И майка ми така готви“

Гадатели без Любов не са истински астролози. В Англия има много астролози. Срещу няколко лири астрологът ще каже на търговеца да влезе ли в известно предприятие, или не. Срещу известна сума ще предскаже на младия момък и на младата мома дали си подхождат, или не. Някога предсказанията се сбъдват, а някога – не. В България старите баби играят роля на астролози. Ще започне бабата да хвали момата пред момъка: „Синко, добра е момата, красива е, веждите – тънки гайтани, очите – горящи свещи. Дето влезе, светлина носи“. Момъкът се запали, замечтае по момата, докато един ден се оженят. После вижда, че съвсем не е тъй, както бабата предсказала.

Млад момък се оженил за една прехвалена мома. Тя не била добра домакиня, не знаела да готви и постоянно запитвала съседката си как се готви едно или друго ядене. Като обяснявала съседката, младата жена все казвала: „И майка ми така готви“ – не искала да признае, че не разбира от готварство. Един ден мъжът донесъл охлюви за готвене. Този път съседката решила да я изиграе, да я изложи пред мъжа . Тя казала, че като счука охлювите, ще им тури ориз и ще ги сложи в тенджерата да врат. „И майка ми така ги готви.“ Като сготвила охлювите, мъжът хапнал, но останал изненадан от особеното ядене.

– Как си сготвила охлювите? Това ядене не може да се тури в уста!

– Както майка ми ги готви – казала тя.

Сега мъжът разбрал, че тя няма понятие от готварство.

Това е анекдот, в който се изтъква мисълта, че понякога хората боравят със знание, което не е още тяхно, не е станало тяхна плът и кръв. Преди да се справят с него, те го начукват, както младата домакиня счукала охлювите и ги сготвила, но чукани охлюви не се ядат. (32/стр. 269, 270)

„Господа, аз съм американец“

Има философи, които изнасят своите философски твърдения пред хората, доказват ги научно, без да са ги опитали. Щом дойдат до опита, те пропадат. Един англичанин държал пред хилядно общес­тво научна сказка за летящата машина – негово изобретение. Той описал устройството на машината, доказал принципите, на които се основавало летенето, и когато трябвало да направи опит, да покаже на публиката как лети, останал изненадан – машината се забила в земята и не се повдигнала нито на сантиметър.

Друг англичанин държал сказка в Лондон за американците като народ с неговите отличителни черти. Като описвал американеца като тип и дошъл до ръста, той казал, че американецът е среден по ръст, повече нисък, отколкото висок. Между публиката присъствали трима американци. Като чули, че се говори за ръста на американеца, един от присъстващите американци станал прав и казал: „Господа, аз съм американец“. Той бил висок 1,90 см. След него станал вторият американец, който повторил думите на първия и казал: „Господа, и аз съм американец“. Той бил по-висок от първия – 1,95 см. Най-после излязъл третият, Джон Хол – висок два метра. Като видели тримата американци, наредени един до друг по височина, публиката се засмяла, всички започнали да ръкопляскат. В този момент сказчикът напуснал залата.

Следователно, ако изнасяте нещо от областта на живота, на науката или на религията, преди всичко вие сами трябва да сте го опитали. (32/стр. 289, 290, 291)

ú

„Не знаех, че мога да отварям
очи на слепи“

Не ставайте актьори в живота преждевременно да си туряте бели коси, бради и мустаци и да се подпирате с тояги. Има смисъл да бъде човек истински актьор, да играе своя роля, а не чужда.

Във Варненско някъде се случило нещо особено – един чорбаджия отворил очите на един слепец. Как станало това? Отишли двама просяци в дома на чорбаджията да просят: единият вървял напред и свирел на гъдулка, а другият – след него, сляп, подпирал се на тояга. Чорбаджията бил нещо неразположен и като ги видял, започнал да ги ругае: „Защо не работите, ами сте тръгнали да просите? Сега ще ви дам да разберете кой съм аз!“. Взел тоягата и хукнал след тях. Пръв избягал слепият, след него – гъдуларят. Чорбаджията се почудил как може сляп човек да бяга тъй бързо и да не се нуждае от чужда помощ. Каква била работата? Той не бил сляп, замазал очите си с восък – играл чужда роля. Чорбаджията се засмял, разположил се и казал на съседите си: „Чудно нещо! До този момент не знаех, че мога да отварям очи на слепи“.

Кога бият човека? Когато играе чужда роля… Вместо да се представя за сляп, а другият да свири, по-добре щеше да бъде, ако единият играеше, а другият свиреше. Така щяха да веселят и себе си, и ония, от които искат помощ. (32/стр. 356, 357)

ú

Този бик не познава думите:
„В Името на Исуса Христа“

…Силните желания, силните мисли, силните чувства, които излизат от дълбочината на вашата душа, това са силни извори, Божествени извори. Не туряй никаква преграда на тези Божествени подтици…

Тук преди години имахме един много религиозен брат, който казваше: „В Името на Исуса Хрис­та аз мога да направя всичко“. Той имаше много планове. За пример, имаше един план да вземе една кандилница, да ходи из Търново и да кади… Един ден му идва друга една идея – да опита силата си. Как? Един ден при обиколката си из Търновско, като минава през село Беброво, излиза срещу него един голям бик. Този брат хваща бика за рогата и казва: „В Името на Исуса Христа аз ти заповядвам да се махнеш!“. Този бик не познава думите: „В Името на Исуса Христа“, поваля светията на земята и го рови в праха. Идват други двама души и едва го спасяват. Какво трябваше да направи той? Той трябваше най-първо да опита силата си на един малък бик, че после – на по-голям, на по-силен. А той изведнъж отиде срещу големия бик. Обаче бикът излезе по-силен.

Всяка ваша силна мисъл е един голям бик, който излиза насреща ви. Не я бутайте, оставете я настрана! Нека си ходи из горите, нека си върви из своя път… Слабите изворчета са най-добри за вас, използвайте ги разумно. И в тях има сила. (33/стр. 75, 76)

ú

„Тури качамака на рамото ми“

Будала е този, който не е събудил Божественото в себе си… И вие сега седите и казвате: „Тази моя съседка“ или „Тази моя сестра е будала. Защо я прати Господ при мен да ме пече всеки ден на шиш?“. Ами ти, която си разумна, обърни тази будала. Будалата сам не може да се обърне. Законът е такъв. Вие отидете в някоя къща при някоя ваша сестра, която има много вълна, но не знае да преде и е съвсем оголяла. Вие се смеете. Не се смейте, но покажете как се преде, научете я. Знаете ли на какво мяза тя?

Един млад човек се оженил за една мома, която била много хубава, но много мързелива, не знаела да преде. Той казал:

– Жена, с хубост само не става, ти трябва да знаеш да предеш, защото ще оголеем.

Тя взела от майка си две вретена с прежда, турила ги в една каца и от време на време показвала на мъжа си ту бялото, ту черното вретено, като му казвала:

– Ето, и аз преда.

Обаче само с показване на вретената въпросът не се разрешавал, те си оставали на същия ред. Дош­ло време да се жени брат . Повикали я на сватба. Как ще отиде, няма дрехи! Окъсала се, няма с какво да се облече. Тя казва на мъжа си:

– Какво да правя?

– Нали ти казах, че трябва да работиш! Мен ме е срам да те водя такава окъсана!

Но тя била хитра, казала му:

– Слушай, ние имаме един голям кюп, ти ще ме туриш в кюпа и ще ме заведеш с колата при майка ми. Тя ще ми даде дрехи, за да се облека за сватбата.

Впряга колата, повежда я, но и той – хитър, намислил друго нещо. Оставя колата вън от селото и отива сам при майка . Тя го пита:

– Защо идеш сам, де е дъщеря ми?

– А, твоята дъщеря като някоя царкиня иска да излязат всички девери, сватове, цялото село, да я посрещнат с музики и гайди, не иска да дойде тук сама.

– Тъй ли?

Тръгват те, но дъщерята, като усетила, че идват всички сватове да я посрещнат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи. Те дошли, намерили кюпа празен.

– Къде е дъщерята?

– А, тя е особена, върнала се е вкъщи, види се, иска от село да я вземете.

Свършили те сватбата и без нея. Връща се той вкъщи и какво намира? Тя взела хурката и вретеното, преде ли, преде. Той направил качамак, вика я да ядат, но тя казва:

– Не искам да дойда, тури качамака на рамото ми, та и да преда, и да ям.

Пробудила се тя вече, преде. Казва си: „Втори път сватба няма да пропущам“. На рамото – каша и преде!

Та сега и вие ще държите хурката в ръка, а кашата – на рамо. Това не се отнася до всички, но само до някои от вас, на които работата не е изправна… Дойде ли до работата, трябва да бъдем готови за всичко! Човек, който не се срамува от работа, той е на Правия път. (33/стр. 145, 146, 147)

ú

„На тебе ти е добре, но питай умрелия“

Докато има болни, ще съществуват и болници, и милосърдни сестри, и лекари. Щом болният оздравее, веднага излиза от болницата и се отказва от лекари, от лекарства, от слуги и от милосърдни братя и сестри. „Ама добре е да полежи човек известно време в леглото си и да му помагат лекари и милосърдни сестри.“ Той сам си знае колко му е добре, но какво ще прави – друг изход няма.

Един гръцки свещеник опявал един умрял и като исо (припев) често повтарял: „Ииии“. Един турчин срещнал процесията и си казал: „Иии – на тебе ти е добре, но питай умрелия, той ще ти каже какво е положението му“. На турски език припевът „иии“ означава „добре е“. Значи, за свещеника е добре, но важно е колко е добре за умрелия.

(34/стр. 67)

ú

„Тъкмо отвикнах магарето си
да яде и то умря“

Днес старите възпитават младата мома и младия момък, като им забраняват да гледат тук или там да не се съблазнят. И в края на краищата толкова ги наплашват, че те не смеят да погледнат свободно. С това възпитание хората приличат на Нас­традин Ходжа, който днес забранявал на магарето си да яде, на другия ден пак му забранявал, докато съвсем го отвикнал да яде. Един ден Настрадин Ходжа казал: „Чудно нещо, тъкмо отвикнах магарето си да яде и то умря“.

И тъй, истинското, новото възпитание си служи с положителни методи, а не с отрицателни.

(34/стр. 149)

ú

Той решил да тича

Човек може да намери Бога и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бога с всичката си лакомия. И тогава му се дава преизобилно до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо.

Един крайно беден, но алчен човек чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал:

– Давам ти даром земя колкото искаш, но при следното условие: ще излезеш сутрин рано, преди изгрев Слънце, и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на Слънцето, всичко пропада.

– Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон?

– Пеш.

Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През всичкото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе Слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.

Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. Защо умира човек? От голяма алчност и лакомия… Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте! (34/стр. 329, 330)

ú

„Ако намеря по-глупави от вас,
ще се върна“

Сегашните хора се смущават много от фиктивни неща, поради което сами си създават мъчнотии и противоречия. Те приличат на онези две жени, майка и дъщеря, които плакали за умрялото си детенце. Дъщерята сънувала, че се оженила, родила момченце, което израсло, станало няколкогодишно и умряло. Като разправила съня на майка си, и двете започнали да плачат. Тъкмо в това време бащата се върнал от странство и заварил това положение: жена му и дъщерята плачат. Като му разказали защо плачат, той казал:

– Ще тръгна отново по света да изучавам хората. Ако намеря по-глупави от вас, ще се върна; ако не намеря, ще продължа пътуването си.

Като дошъл до съседното село, видял на едно високо дърво един човек, който се готвел да скочи.

– Какво правиш там?

– Искам да скоча от горе да обуя панталоните си. Не зная има ли друг начин за обуването им.

– Слушай, не скачай от дървото, ще се убиеш. Аз ще ти покажа как се обуват панталони, но с условие, че ще ги дадеш на мене.

– Съгласен съм, важно е да науча нещо.

Той му показал как се обуват панталони, а след това ги взел за себе си и тръгнал на път. Спрял се в друго село, понеже там му обърнало внимание една сватба, на която всички плачели.

– Защо плачете?

– Не питайте. Женим една мома, но понеже е доста по-висока от вратата, не може да влезе в дома на младоженика. Трябва да отрежем главата , а ни се свиди.

– Аз ще ви помогна да я вкарате вътре, но ако ми дадете нанизите на момата.

– Ще ти дадем каквото искаш, само булката да остане жива.

Той ударил булката отзад по врата, тя веднага навела главата си и влязла през вратата. Най-после той отишъл в трето село. На края на селото видял как една жена се мъчи да извади главата на едно теле от едно гърне, но не може. Да отреже главата на телето, не се решавала, а друг начин не намирала. Най-после тя започнала да плаче.

– Не плачи – казал селянинът. – Ако ми дадеш телето, аз ще те науча как да извадиш главата му от гърнето.

Той взел една брадва и внимателно ударил гърнето, което се счупило. Така телето освободило главата си.

Много примери има в човешкия живот, които се нуждаят от правилни преводи. Колкото по-добър е преводът, толкова по-близо е до Истината.

(34/стр. 403, 404, 405)

ú

Как е възможно да стане гениален?

Много от сегашните хора искат да постигнат нещата изведнъж без труд и работа… В това отношение те приличат на деца, които мислят, че от първо отделение могат да влязат направо в университета. Това е невъзможно, трябва да минеш по каналния ред, докато стигнеш до университета. Да мислиш, че с един скок можеш да се намериш в университета, това значи да бъдеш като онзи окултист, който с малко знания се обявил за гадател. Той научил малко от хиромантия, малко от физиогномия, малко от френология и започнал да гадае на хората. Като погледне на ръката, познава само трите основни линии: на сърцето, на ума и на живота. Дойде при него някой прост човек и той започва да му гадае:

– Знаеш ли какво богатство носиш в себе си? Ти имаш сърце, я виж каква дълга линия. Ами я погледни линията на ума, гениален човек ще станеш. А линията на живота ти е чудо! Ще живееш най-малко сто години.

И с това гадането се свършва. Простият човек седи, гледа го и се чуди отде знае това, как е възможно да стане гениален, когато едва знае да напише името си.

Казвам: Прав е гадателят. Важни са трите линии на ръката, без тях животът е безсмислен. Но докато човек развие тези линии, докато им даде права насока, той трябва да работи стотици години върху себе си. (34/стр. 437, 438)

ú

„Ами това магаре в огледалото
не го ли виждаш?“

…Ако някой каже, че съм правел сеанси и с духове съм приказвал, аз ви заявявам, че два пъти повече говоря с духовете. И когато се разговарям, не ми трябват медиуми, а общувам с тях директно. Някои приемат всичко, което им каже духът, за чиста монета. Не, в другия свят има толкова нечистотии и лъжи, колкото и тук. И там има зло, и там има ферментация – дори повече, отколкото тук; но всичко е толкова фино, че не можеш да го разбереш… Някои ще кажат: „Щом като има лъжа, да не се занимаваме с духовния свят“. Не, ще се занимаваш, но умно ще се държиш; ще знаеш, че духовете са като нас, но с по-фини тела. И те понякога скучаят, и те обичат да се занимават със Земята, и те обичат да съчиняват небивали истории.

Разправяха ми случай как един дух в град Плевен повиква едного и му казва: „Ти ще направиш един опит: ще вземеш свещ, ще гледаш в огледалото и точно в дванадесет часа ще ме видиш така, както не си ме виждал никога“. Човекът взема свещта и в дванадесет часа гледа, гледа, но нищо не вижда. Най-после чува глас: „Ами това магаре в огледалото не го ли виждаш?“. Тогава разбира, че става дума за самия него и че това е една подигравка…

Ако познавате закона, няма да ходите да гледате духовете в отражението на огледалото, а ще събудите у вас тези духовни чувства. Дух не може да се види с физически очи, нито може да се разбере с физически чувства. Ще събудиш духовните чувства в себе си и с тях ще познаеш духовния свят!

(35/стр. 76, 77)

ú