„Почакай Ме една секунда“

Имаш известна идея, която трябва да реализираш, ти си млад; почнеш ли да я реализираш, ти си стар. В следующия момент иде нова идея, ти си млад; започваш да я реализираш, ти си стар. Млад – стар, млад – стар, това е един вечен процес в развитието на човека, който постоянно се повтаря… Ще разбирате, че старостта е само един миг…

Ще ви разправя един анекдот, който ми разправи една ученичка, чела го някъде. Отива един много учен философ на Небето при Бога и иска да Го надхитри. Казва Му:

– Господи, как схващаш цялата Вечност?

– Вечността пред Мене е една секунда – му отговорил Бог.

– А какво е за Тебе един милиард?

– Един милиард за Мене е пет стотинки – казва Господ.

– Тогава, Господи, дай ми пет стотинки!

– Почакай Ме една секунда – му казал Господ.

Не мислете, че ние можем да бъдем по-умни от този Велик закон в света. Не мислете, че можем да надхитрим Бога. „Почакай Ме една секунда“ – в това има скрита една Велика Истина. Една секунда, това е цялата Вечност, в която ти трябва да работиш и да се развиваш. (22/лек. 5: стр. 23, 24)

ú

„Този бръмбар е от рода „хъмбък“

Кое е реалното в света? Реалността седи дълбоко някъде вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот. С това ние не искаме да се премахнат вярванията на хората, но казваме, че нещата днес са разместени.

Ще ви дам един пример да видите как се разместват нещата в живота. В един от американските университети студентите по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит да видят доколко той владее материала си. За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна – краката, а на трета – телата им, и от разните части на тия видове бръмбари те сглобили отделен представител, който предложили на професора си да се произнесе към кой вид от бръмбарите се отнася даденият. Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: „Този бръмбар е от рода „хъмбък“.

Това значи: „Такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас“. По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразования в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: „Как ще се разреши този хъмбък?“. И в науката има такъв хъмбък. Навсякъде в живота има по един хъмбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин как да го разрешат, вследствие на което се мъчат. Няма какво да го разрешавате, това е един хъмбък – нищо повече. (23/стр. 184, 185)

ú

„Мамо, ела да видиш как въртя къщата!“

Някои казват: „Тази жена умее да върти къща“. Или: „Този мъж е голям въртокъщник“. Казвам: Воденица може да се върти, но къща – никога.

Една майка казва на сина си:

– Синко, не зная кога ще въртиш и ти къща!

Отива една вечер този момък в кръчмата, напива се хубаво и се връща (у) дома си. Ляга на пода и гледа: къщата наоколо му се върти. Той вика майка си и казва:

– Мамо, ела да видиш как въртя къщата!

– Не, синко, ти не въртиш къщата, но главата ти се върти.

Някой казва: „Аз гледам жена, деца, цяла къща гледам“. Това не е вярно. Кой не гледа жена си и децата си? Всъщност кой не гледа? Ето, сега вие ме гледате и аз ви гледам. Всички хора се гледат. Изобщо ние трябва да освободим езика си от двусмислени думи, ума си – от двусмисленост и сърцето си – от двусмислени чувства. (23/стр. 221)

ú

„Казала му и тя „Сбогом, брат Иван“

В цялата природа има шепнене, например изворите, пясъкът, листата, цветята, мухите, всичко шепне, но на своя език…

Ще ви приведа един анекдот за един прочут американски проповедник. Той бил известен в цялата местност. Името му било Джон, но понеже бил обичан от всички окръжаващи, наричали го… „брат Иван“. Като си заминавал, излезли да го изпращат всички граждани – мъже, жени, деца, всички искали да му кажат „сбогом“. Птичките запели, казали му „сбогом“. Като излязъл извън града, качил се на кобилата си, но тя го хвърлила от гърба си – казала му и тя „Сбогом, брат Иван“…

Този анекдот показва, че в проповедника имало всичко, но нямало трезв ум, затова кобилата му го хвърлила. Сега аз не искам да ви хвърля кобилата и да ви каже „сбогом“. Така ще се спре всяко развитие, всяка еволюция. Хора, които са хвърляни от кобилата си, казват: „Тези работи не са за мене, няма да се занимавам с тях. Като дойда друг път на Земята, ще се заинтересувам, сега съм стар“. Казвам: Кобилата му го е хвърлила. (24/стр. 41)

ú

„Да ви изпратя още един!“

Някои имат прекомерно големи желания.

В турско време един турски паша посетил едно село във Видинско, или в Дели-Орманско, и останал много доволен от селяните. Те му дали много добър прием и той в знак на признателност им подарил един слон. След 5 – 6 години селяните обеднели, като хранили слона. И се чудили какво да го правят. А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят да умре. Пашата среща един жител от селото и го пита:

– Доволни ли сте от слона?

Селянинът отговорил:

– Много сме доволни! Откак дойде, всичко ни тръгна наред.

Пашата казал:

– Да ви изпратя още един!

Та като чули селяните, че още един слон иде, някои почнали да бягат от селото.

Та казвам: Този пример пояснява, че в човек има такива желания, които приличат на слон!

(25/стр. 218)

ú

„Когато спи, никак не пие“

Вие, старите сестри, пеете ли? Младите да пеят. Има някое време, когато хората не могат да пеят, например когато ядат или когато спят. Когато обвинили едного, че е голям пияница, един казал:

– Грешка имате, аз го зная, че е трезвен човек; когато спи, никак не пие. (25/стр. 236)

ú

„Хама че го каза, хъм!“

Съвършеният грешки не прави. Като пише, грешки никъде няма да направи. Турете го на една по-долна работа, дайте му една мотика, ще видите колко погрешки ще направи… Някъде вие сте съвършени, някъде не сте съвършени…

Да оставим шегите настрана. Един направил една погрешка и щели да го осъдят за 10 години затвор. Като го съдили, каквото и да го питали, той все отговарял: „Ама че го каза“. Питат го:

– Ти уби ли този човек?

– Хъм, че го каза, хъм!

– На кое време го направи?

– Хъм, че го каза, хъм!

Каквото и да го питали, той отговарял все по тоя начин. Съдията казва:

– Този човек е ненормален.

Не го осъждат, като ненормален. Адвокатът казва:

– Сега спечелихме делото, ще трябва да ми платиш.

– Хама че го каза, хъм!

Той прилага и към него същото. (25/стр. 408, 409)

ú

„Не този, а онзи“

Ти още слуга не си станал, пък учител ще станеш. Всеки един учител, който дойде на Земята, той ще се учи да слугува. По-големи слуги от учителите няма.

Аз привеждам онзи пример за турския съдия. Един турски мирови съдия съдил 40 години, управ­лявал. Един ден го уволняват. Не може да заповядва вече. Той мислил, мислил и взел 40 ибрика*****, занесъл ги в джамията и седнал на един стол. Дойде някой, който иска да се моли в джамията, посяга да вземе един ибрик да се измие. Той му казва: „Не този, а онзи“.

Умен човек. Ако вие не искате поне като този съдия с 40 ибрика да заповядвате, какво ще направите? (25/стр. 420)

ú

„Докато този дявол е тук, Христос няма да възкръсне“

В църквата на едно малко забутано селце попаднал за свещеник един стар човек без никакво образование и подготовка за свещенослужител. Той служил посвоему без никакъв ред, а обредите извършвал съвсем своеобразно. В дни, когато трябвало да се извършват тържествени служби, той ходил из църквата с кадилница и мърморел нещо. Един ден в навечерието на Възкресение Христово той турил кадилницата на земята и се готвел да я прескочи, както правел това обикновено, и да каже: „Христос възкресе“, но в този момент един образован и интелигентен гражданин влязъл в църквата и се спрял близо до свещеника с очакване да чуе думите: „Христос възкресе!“. Като го видял, свещеникът дигнал кадилницата от земята и започнал да се движи с нея из църквата. Един от селяните пошепнал на свещеника:

– Дядо попе, Христос възкръсна вече. Ти кога ще кажеш: „Христос възкресе“?

– Остави се, докато този дявол е тук, Христос няма да възкръсне.

Лесно е да турите кадилницата на земята, да я прескочите три пъти и да кажете: „Христос възкресе“, но като влезе някой образован гражданин в църквата, не смеете да прескочите кадилницата и да кажете, че Христос е възкръснал. Казвате: „Докато дяволът е тук, нищо не предприемам“. Какво представя дяволът в човешкия живот? Дяволът не е нищо друго освен голямата мъчнотия в живота на човека. Значи, докато мъчнотията седи на пътя ви, нищо не можете да направите. (26/стр. 248, 249)

ú

„Щом е така, не искам да отида там“

Мнозина живеят на Земята, но от време на време се запитват какъв ще бъде животът им на онзи свят. В това отношение те приличат на онзи крадец, който живял 90 години и през целия си живот само обирал хората. Като наближил краят на живота му, той извикал един проповедник да му поговори за онзи свят.

– Какво има там? – запитал крадецът. – Може ли и там да се краде? Има ли хора на онзи свят за обиране? Аз живях 90 години на Земята и прекарах само в обири. Като обирах хората, изпитвах голямо удоволствие. И на онзи свят не искам да се откажа от своя занаят.

Проповедникът му отговорил:

– На онзи свят не могат да се вършат обири, кражби, престъпления.

– Щом е така, не искам да отида там. Аз не се интересувам от такъв свят.

Наистина няма какво да прави един крадец на онзи свят. Като дойде до заминаване за другия свят, мнозина се противопоставят, не им се иска да отидат там. Ако направим сравнение между тях и крадеца, ще излезе, че и те са подобни на него. И те са крали цял живот, и сега не им се отива в свят, в който не могат да прилагат занаята си. Не, човек трябва да работи, да изкарва прехраната си по честен начин. Човек трябва да работи! Дали е на физическия, или в духовния свят, работа се иска от него. (26/стр. 274, 275)

ú

„Всичко си изгубил“

Човек… Като млад, той трябва да е готов да учи и да възприема. Като стар, той трябва да съзнава, че има още много да учи. Колкото да е учен човек, все има неща, които не знае.

Един учен влязъл в лодката на един прост моряк да се разходи по морето. Той запитал моряка:

– Ти знаеш ли нещо по математика?

– Нищо не зная.

– Много си изгубил. Ами по астрономия знаеш ли нещо?

– Нищо не зная.

– Много си изгубил. Ами по естествените науки?

– Нищо не зная.

– Много си изгубил.

В това време се явила голяма буря на морето. Тогава лодкарят се обърнал към учения с думите:

– Ти знаеш ли да плаваш?

– Не зная.

– Всичко си изгубил. Със своето невежество аз ще запазя живота си – най-ценното за човека, а ти със своето знание всичко ще изгубиш.

Много от сегашните хора знаят всичко като този учен, но едно само не знаят – да плават. Какво представя плаването в живота? Плаването може да се уподоби на Любовта. Който не познава Любовта, той е изгубил всичко. (27/стр. 110)

ú

„Не видяхте ли, че той извърши престъплението?“

…Животът на хората представя театър, дето всеки играе някаква роля. Каквато да е ролята на хората, тя не е реална. Реалният живот е вътрешен, а нереалният – външен. Онзи, който представя на сцената цар, всъщност цар ли е? На сцената виждате царе, съдии, учители, учени, но всъщност такива ли са?…

Един прост човек, по народност французин, отишъл един ден в Париж да разгледа забележителнос­тите. Като ходил натук-натам, видял, че много хора влизат в едно красиво здание. Той си помислил, че това здание е черква, и решил да влезе вътре. Там видял, че всички хора се спират и купуват билети. Купил си и той билет и тръгнал след хората. Като влязъл вътре, той се спрял да види какво ще става. Посочили му място да седне. Седнал той и чакал момента да започне черковната служба. Оказало се после, че не бил в черква, но в театър. Той видял, че на сцената се разигравало някакво действие, в което съдели един престъпник за убийство. Пре­стъплението било извършено на сцената. След това започнало разглеждане на делото против престъпника. Няколко адвокати защищавали престъпника, искали да го изкарат невинен. Той слушал дългите оправдания на престъпника и се възмутил, че при всичката му виновност искат да го изкарат невинен, и извикал:

– Защо мълчите всички? Не видяхте ли, че той извърши престъплението? Аз видях всичко. Този е убиецът!

Като чула това справедливо възмущение, публиката започнала да ръкопляска. Той се обърнал към публиката с голямо учудване, че всички били свидетели на престъплението, а въпреки това мълчат.

Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той се намира в нереалността на нещата. Той е на сцената. Сценичният живот е живот на забавления. (27/стр. 171, 172, 173)

ú

„Аз смятах, че си човек“

…Човек ще има мъчнотии, страдания, но няма да бяга от тях. Той съзнателно носи страданията и се подига. Той различава истинските положения в живота от недействителните. Той никога не може да изпадне в положението на онзи турчин от Цариград, който, като гледал на сцената пиесата „Отело“ от Шекспира, на другия ден срещнал актьора, който играл ролята на Отело, и му казал:

– Слушай, приятелю, каква беше тази работа от твоя страна? Аз смятах, че си човек, пък ти направи такова престъпление.

– Ама това не беше в действителност. Някога някой човек е извършил това престъпление, пък аз само го представих пред хората.

Като ученици, вие трябва да познавате същинския живот. За тази цел трябва да различавате Божественото от човешкото и да се стремите да се освобождавате от ненужните страдания и мъчнотии. Много от скърбите и страданията на хората не са нужни. За пример, трябва ли човек да се безпокои как ще прекара живота си? Още утре могат да го повикат на онзи свят… Разумният свят е предвидил нуждите на всяко същество. (52/стр. 59, 60)

ú

„Ние представяме лъжата като истина“

Авторът на някоя пиеса, за да въздейства върху чувствата на хората, написал някаква драма, от която публиката се трогва, възхищава, плаче. Публиката плаче за недействителните страдания на актьори­те, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии.

Един свещеник казал на един актьор:

– Вие проповядвате на хората лъжата и те вярват в нея. Като ви слушат, те плачат, страдат. Ние им проповядваме истината, а те не вярват в нея. Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме да заплачат. Коя е причината за това?

Актьорът отговорил:

– Причината седи в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа. (27/стр. 173)

ú

„Не те ли е срам да разправяш на проповедника как живеем?“

Като проточва носа си надолу, пуйката иска да обърне внимание на човека, че ако все тъй продължава да я коли без причина, и неговият нос може да се проточи напред. Сега, като обяснявам причината за проточването на носа на пуйката, някой ще се обиди, ще помисли, че това се отнася за него. Мъчно е днес да се говори на хората. Каквото да им се говори, все ще се намери някой да мисли, че казаното се отнася до него.

Един американски проповедник за усилване на своята проповед си послужил с много примери от отношенията между мъже и жени. На проповед­та му присъствали много мъже и жени. Един мъж, като се върнал от събранието, обърнал се строго към жена си:

– Не те ли е срам да ходиш да разправяш на проповедника как живеем помежду си? Разправят ли се интимни случки из живота на семейството? Ще станем за смях на хората!

– Нищо не съм разказвала на проповедника – добавила за свое оправдание жената.

– Не вярвам, ти непременно си му разказвала. Иначе той не би могъл да изнесе такива случки, как­вито стават и в нашия живот. Отде би могъл той да знае това, ако не му е разказвано? (27/стр. 180, 181)

„Мързи го да работи“

Не е стар слабият, немощният, оглупелият човек; стар е мъдрият човек, който се радва на знание и сила, за да помага на своите слаби и невежи братя. Той може правилно да разпределя енергиите на своя организъм, да уравновесява силите му, за да може всякога да запазва придобитото и да се стреми към придобиване на нещо ново.

В далечното минало един 80-годишен старец отишъл при един от турските паши по онова време да се оплаче от баща си:

– Баща ми ме би и ме изпъди от дома си.

Пашата се заинтересувал да види баща му. Той си казал: „Какъв трябва да бъде този баща, който има сила да бие своя 80-годишен син?“. Пашата отишъл в дома му и какво да види! Бодър, изправен, стогодишен старец работи дърводелство.

– Защо си бил сина си?

– Как да не го бия? Мързи го да работи. Аз го карам да ми помага, а той не слуша.

Пашата останал поразен, като гледал как енергично работел стогодишният старец.

– Защо се учудваш, паша ефенди? И аз имам баща, който още продължава да работи нашия занаят.

Този пример показва, че тия стари хора са знаели как да пазят енергията и младостта си. Някои религиозни хора казват, че водят чист и свят живот, че Бог ги е благословил, а въпреки това преждевременно остаряват. (27/стр. 186, 187)

ú

„Татко, и аз вървя така“

Като ученици на Новото Учение, вие искате да отидете в света да проповядвате. Какво ще проповядвате и на какво ще учите светските хора? Ако ги учите на ред и порядък, на законност, те знаят това по-добре от вас… Ако искате да ги учите как да се обичат, и това знаят. Като отивате между светски хора, внимавайте да не постъпите като стария рак. Един стар рак казал на сина си:

– Синко, върви право!

Младият рак отговорил:

– Татко, покажи ми как трябва да ходя. Тръгни ти напред, аз – след тебе да се науча.

Старият рак тръгнал напред, а синът – подир него.

– Татко, и аз вървя така – казал младият рак.

(27/стр. 227)

ú

„Много нещо изпатих от нея“

Някой момък се влюби в една упорита мома и мисли, че ще я превъзпита, ще я настрои на гамата, в която той пее и свири. Упорството е дисхармоничен тон в живота, за който се изисква особена гама. Опитвали ли сте се да превръщате дисхармоничната гама в хармонична да видите как става това превръщане?

Един българин страдал от жена си, понеже била много упорита. Каквото казвал, тя всичко вършела наопаки. Един ден, като вадела вода от кладенеца, той казал:

– Внимавай да не паднеш вътре.

Тя нарочно се хвърлила в кладенеца и не изляз­ла вече оттам. Мъжът започнал да плаче за жена си, че го оставила сам с няколко деца. След половин час той видял да излиза от кладенеца един дявол, цял побелял.

– Къде отиваш? Защо бягаш?

– Остави се, преди един час падна в кладенеца една жена, много нещо изпатих от нея – главата ми побеля.

Като чул, че и дяволът бяга от жена му, мъжът си казал: „Аз ще се заема с лекуването на хората. Щом дяволът бяга от жена ми, и болестите ще бягат от нея“. Той тръгнал из града да лекува. Като влизал в някой дом, дето имало болен, той сядал близо до болния, навеждал се до ухото му и тихо пошепвал:

– Жена ми иде!

Щом чувала тия думи, болестта веднага напущала болния. В скоро време той забогатял и подобрил положението си. (27/стр. 252, 253)

„Дано това да дойде и към нас“

Когато не разбира нещата, човек си представя това, което не е.

Във времето на френската революция един млад турчин казал на един стар турчин:

– Във Франция има революция.

Старият се хванал за брадата, замислил се и казал:

– Благодаря на Бога. Дано това, което става там, да дойде и към нас.

Защо казал така? Не разбира човекът. Той мис­лел, че някакво голямо благословение е сполетяло Франция. Като му обяснили, че във време на революцията нещата се обръщат с главата надолу, той казал:

– Дано Бог ни запази да не изпраща и към нас това, което става във Франция. Сега разбирам вече какво представя революцията. (27/стр. 348, 349)

ú

„Аз повярвах на твоя слуга“

Природата не търпи нищо отрицателно: мързел, лъжа, измама, залъгвания.

Един млад поет изпаднал материално и отишъл при един банкер да иска една сума назаем. Банкерът не го приел лично, но като разбрал нуждата на поета, казал на слугата си:

– Кажи, че не съм вкъщи.

Няколко години след това банкерът имал нужда от поета и отишъл в дома му. Поетът подал главата си от вратата и казал на банкера:

– Поетът не е у дома си.

– Как тъй? Аз чувам неговия глас.

– Чудно нещо – отговорил поетът. – Аз повярвах на твоя слуга, а ти на мене не трябва ли да вярваш още повече? (28/стр. 161, 162)

ú

„Да ида и аз, че може да извадят наистина злато“

Като станат хората религиозни, стават лековерни. Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират. Те, като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника.

Иде ми на ум във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги… представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана, пълни със злато. Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните. Той, като останал, си казал: „Да ида и аз, че може да извадят наистина злато“. Той сам повярвал. И той иска да иде да копае, да вземе нещо.

(29/стр. 22)

ú

„А, познавате ме, че съм господар на нивата!“

Питам: Ако един е лош и ако един е добър, къде е причината? Добрият човек ще посади нещо в сърцето си. Бог го благославя с доброто. Добрият има нещо посадено. Лошият нищо не е посадил…

Някой път ние се забавляваме като онзи турчин, който посадил нивата си с пшеница; навъдили се лалугери и изпояли нивата му. Казали му: „Хиляди лалугери има в твоята нива. Изпояли житото“. Задига той едно турско чифте с две цеви, напълнил двете цеви със сачми да ги бие. Като наближил, всичките лалугери се подигнали на краката си да видят кой иде.

– А – казва, – познавате ме, че съм господар на нивата! Хай – казва – от мене да замине. Каквото сте направили, понеже ме признавате за господар на нивата, прощавам ви, задето сте изяли житото.

Турил пушката на рамо, върнал се вкъщи. Добре е за лалугерите, но не е добре за турчина.

По някой път ние сме много снизходителни за нашите погрешки. Защото всичките ни погрешки са все лалугери. Като видим погрешките да се изправят, така посрещат ни, ние сме готови да простим на прегрешенията, че са направили пакост… Казваш: „Хайде от мене да замине“. (29/стр. 60)

ú

„Дядо попе, тази работа с четене
не става“

Вие казвате: „Да видим Христа“. С виждане тази работа не става. И само с молитва не става. Молитвата е хубава, но ще се намерите в трудно положение, ако не разбирате.

Мене ми разправяха един анекдот, тук, в България или в София, е станал. Може да е измислен, не съм го проверил. Един шоп отива на пазара и носи една каца масло. Двама софийски апаши – като търговци – гледат маслото, харесват го, казват, че те имат съдружник в Княжево. Дават му малко пари и му казват, че те ще го заведат при един свещеник, който ще му плати, а те вземат маслото. Отиват при свещеника и казват:

– Дядо попе, този селянин е малко побъркан, но на ти 50 лева, прочети му да му мине. Той ще ти иска пари за масло, но ти му чети.

Отива селянинът при свещеника да му плати. Той му туря патрахила и започва да му чете. Казва (селянинът):

– Дядо попе, тази работа с четене не става, да ми платиш маслото.

Свещеникът го потупал и почнал още да му чете. Той пак му казва:

– Дядо попе, тази работа с четене не става. Маслото трябва да се плати.

Къде е погрешката? Свещеникът се е хванал с четенето, не е видял уловката. Дяволът някой път ще ти тури 50 лева и вие ще плащате маслото на дявола. С четене, с молитви не върви тази работа.

(29/стр. 81, 82)

ú

„Хайде сега да те почерпя за това“

…Да подобри(те) живота си. Как ще постигнете това? Чрез усилена работа, чрез постоянство, а не по начина, по който постъпил един пияница, на име Здравко. Той пил непрекъснато цели 20 години. По едно време му попаднали на ръка няколко въздържателни книги. Прочел тия книги и си казал: „Здравко, ти не трябва да пиеш вече! Нека кръчмарят разбере, че си решил въздържател да станеш“. На другия ден той минал покрай кръчмата, но не влязъл вътре и си казал: „Браво, Здравко, ти устоя на изкушението. Хайде сега да те почерпя за това“. Влязъл в кръчмата и се напил.

Това значи раздвояване на човешкото съзнание. Така постъпват и много от съвременните хора. Те казват: „Ние няма да се гневим, няма да завиждаме“. На другия ден минават покрай кръчмата, въздържат се: не се гневят, не завиждат на никого. Едва минат няколко крачки, те си казват: „Браво, издържахме! Хайде сега да влезем в кръчмата да се почерпим“. Влязат в кръчмата и се напиват, т.е. гневът пак избухва в тях. (30/стр. 100, 101)

ú