„От високо по-добре ще я фиксирам“

Питам: Какъв вярващ е този, който при едно силно положение, при голямо вътрешно изпитание не може да види Силата Божия?… Какъв вярващ е този, който не може да се помоли на Бога да каже на кобрата да се оттегли настрана и да му стори път да мине? Сегашните вярващи не се обръщат с молба към Господа да ги запази от кобрата, но започват да разсъждават ще ги ухапе ли кобрата, или не. После правят опити да я фиксират с погледа си. Те я фиксират, но кобрата е силна, не се поддава на техния поглед.

Един българин правил опити да фиксира мечки. Един ден отишъл в гората по работа и отдалеч видял мечка. Той започнал да я фиксира, но мечката спокойно продължавала пътя си, не се спряла от неговия поглед, нито се върнала назад. Като се видял натясно, той си казал: „Защо ми е дал Господ ръце? Сега ще приложа своето акробатство“. Хванал се за едно високо дърво и се покатерил. „От високо по-добре ще я фиксирам.“

Той разбрал, че по-безопасно ще бъде да се качи на дървото на живота, отколкото да остане долу, в грубата материя. Мечката минала край дървото, помирисала малко и заминала.

Мечката, това е една от мъчнотиите в човешкия живот. Има големи и малки мъчнотии, големи и малки мечки. Как ще се справите с тях?… Има един начин, една наука, с помощта на която човек може да се справи. Обаче той трябва да познава тази наука, той трябва да я опита. В какво седи този начин? В самообладанието. Пред каквито мъчнотии да се намери, човек трябва да запази присъствие на духа си. (31/стр. 331, 332)

ú

Приложил последното заклинание

Ако пожелаете нещо на физическия свят, много време трябва да мине, докато се реализира… Материалните работи в Божествения свят стават изведнъж. Достатъчно е да пожелаете да си хапнете хляб и пред вас вече стои един голям хляб. Ако пожелаете да се разходите, пред очите ви се откриват големи градини, обширни полета и високи планини, по които свободно можете да пътувате.

Един млад селянин често пътувал от едно село на друго и за да съкращава пътя си, минавал през една гъста гора. За да го предпази от нещастия, баба му казала:

– Синко, ще ти дам няколко заклинания, с които ще си послужиш, когато се натъкнеш на някаква опасност.

Веднъж той минавал през гората и видял, че срещу него иде мечка. Какво да прави? Спомнил си за заклинанията, дадени от баба му, и приложил едното, но мечката продължавала пътя си. Приложил второто – никакъв резултат, приложил третото заклинание – мечката не мислила да се отбие от пътя си. Най-после приложил последното заклинание: качил се на една стара круша. Тук намерил спасението си.

Мнозина намират спасението си на някое високо дърво. Те не се нуждаят от заклинания. Много естествено, щом се качиш на крушата, никакво заклинание не ти трябва. (32/стр. 232, 233)

ú

„Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка!“

Преди да се е върнал мъжът от работа, жената трябва да отвори прозорците на стаите да влезе чист въздух, да се помоли заедно с децата. Като дойде мъжът и намери стаите чисти и проветрени, децата – тихи и спокойни, той… ще бъде доволен. Какво прави жената днес? Като види, че мъжът се разгневи, тогава проветрява стаите, тогава укротява децата…

Един млад момък трябвало да пътува от едно село до друго. Пътят му минавал през една гъста гора. Баба му, като видяла, че внукът тръгва на път и трябва да мине през гората, казала му:

– Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде.

– Бабо, по-добре ми бай да не ме среща меч­ка! – отговорил засмяно внукът. (9/стр. 91)

ú

„С цъкане от горе работа не става“

Разделението на партии не е лошо нещо, но нека този народ се учи. Онези, които са за гражданите, нека учат гражданите на Любов. Онези, които са за селяните, нека учат селяните на Любов. Онези, които са за земеделците, нека учат земеделците на Любов. Онези, които са за военните, нека учат военните на Любов. Онези, които са за професорите, нека учат професорите на Любов. Онези, които са за майките, нека учат майките на Любов. Бащите, братята, сестрите, нека всички проповядват Любов­та. Не говоря за сегашната любов.

Един млад момък, българин, въоръжен с два кобура, във време на въстанието казва на възлюбената си:

– Генке, виждаш ли тия турци, всички ще ги избия! Ела с мене, не се бой.

Върви той с нея през Стара планина, но по едно време изскача насреща им една мечка. Той оставя Генка, покатерва се на един бук и казва:

– Не бой се, аз оттук ще цъкам.

Генка вижда своя герой горе, на дървото, и му казва:

– С цъкане от горе работа не става.

Аз считам герой онзи момък, който може да хване мечката за ушите и да каже:

– Знаеш ли, че аз обичам тази мома? Знаеш ли, че аз имам вяра? Хайде да си вървиш!

После я поглади малко и казва:

– Върви си по работата да не се караме! Ти трябва да знаеш, че аз обичам.

Мечката ще го погледне и ще си каже:

– Щом обичаш, повече въпрос не става.

Това наричам аз геройство. Докато ти цъкнеш с чакмаклията пушка от горе, твоята Генка десет пъти ще отиде. Ако си в Индия, докато се обърнеш, тигърът ще задигне твоята Генка и никой не ще може да я намери. Това са преносни неща.

(71/лек. 34: стр. 17, 18)

ú

„Какво ти каза мечката?“

Мнозина казват, че Христовото Учение не е приложимо днес, не е съгласно със съвременната култура. Не е приложимо Христовото Учение за онези, които са направени от кал. Обаче за онези, които са направени от Дух и Вода, то е приложимо… Те ще бъдат верни в Любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора – само до гроба; в повечето случаи верността им не стига и до гроба.

Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях. Единият от тях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво. Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и да се престори на умрял. Той чувал, че мечката не яде мърша. Като приближила до него, мечката започнала да го души и понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си. Онзи, който бил на дървото, веднага слязъл и запитал приятеля си:

– Какво ти каза мечката?

– Каза ми друг път да не тръгвам на път с такива приятели. (9/стр. 178, 179)

ú

„Кажи им, че аз бях горе,
на крушата“

В човека има нещо друго. Някой път у него се явява някое чувство на тщеславие да мисли, че е много силен, и си изпаща.

Знаете ли, има една приказка из българския живот. Връща се един мъж и разправя на жена си, и казва:

– Днес утрепах една мечка. Като я ударих с ръката веднъж, търкулна се.

Жената казала:

– Не беше ли те страх?

– Как ще ме е страх?!

Тя била малко шегобийка. Вечерта свързала една тенекия с едно въже и оставила я далеч. Казала на мъжа си:

– Роднините на мечката дойдоха, искат да те видят.

И чрез въжето потътрила тенекията. Мъжът казал:

– Кажи им, че аз бях горе, на крушата. А тя беше до крушата и като се покачи, падна и се уби.

(8/стр. 259)

„Шестдесет мечки излязоха
срещу мене“

Много хора имат способността да преувеличават нещата. Това се дължи на чувството на преувеличаване, което в тях е особено силно развито.

Един българин отишъл в гората да сече дърва. По едно време той чул някакво шумолене между дърветата и като помислил, че това са мечки, веднага се върнал у дома си с празна кола.

– Защо не докара дърва? – запитала го жена му.

– Остави се, 60 мечки излязоха срещу мене. Като ги видях, уплаших се и се върнах назад.

– Не вярвам да са били 60 мечки.

– Е, ако не бяха 60, поне 50 бяха.

– И това е невъзможно.

– Слушай, жена, 40 мечки трябва да бяха.

– Не говори такива работи!

– Поне 30 бяха.

– Пак не ти вярвам.

Той намалявал, намалявал, докато стигнал до една мечка. Най-после казал:

– Да ти кажа истината, никаква мечка не видях, но нещо зашумя между дърветата и аз се уплаших, като помислих, че е мечка, и се върнах назад.

Питам: Каква философия може да има при такова преувеличаване на фактите? Каква философия може да съществува при страха, на който хората се поддават? Благодарение на големия страх мнозина заболяват от неврастения. Някой се страхува да остане сам в къщата си. Друг се страхува да мине през някой мост. Трети се страхува от това, че кокошката пропяла, та означавало нещо съдбоносно. Някои пък се страхуват, че тяхното верую не е право, не е съгласно с веруюто на православната Църква.

(72/стр. 230, 231)

ú

„Аз се борих с мечка“

Сега аз ще ви дам едно правило как да правите своите опити. Първо направете опита с мечката. Щом видите, че мечката иде насреща ви, и забележите, че в ума и сърцето ви се яви най-малкото раздвояване, не правете опита, но бързайте да се качите горе, на крушата. Ако в ума и в сърцето ви е спокойно, направете опита. Тогава мечката ще мине покрай вас, ще ви погледне, без да ви направи нещо, или най-малкото ще се отбие от пътя си. Ще бъдете внимателни, като правите опита, после да не дойдете да се разправяте с мене, че мечката ви е търкаляла на земята и че съм ви изложил на такава голяма опасност. Не зная колко от вас могат да направят опита.

Един ми разправяше една своя опитност. Казваше ми:

– Аз се борих с мечка.

– Така ли? Кога? Как?

– Борих се, но мечкарят я държеше.

Има една хубава страна в човека, тя е следната: в човешката душа има едно хубаво, чисто, детинско състояние без никакви примеси – чисто като дете. Аз не говоря за глупаво дете, но за едно чисто, детинско състояние, в което човек може да изучава Божиите пътища. (76/стр. 302)

ú

„Ходжа, не сечи клона,
на който си стъпил“

Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения. Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил.

Един ден Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който стъпил. Един минувач забелязал това и казал:

– Ходжа, не сечи клона, на който си стъпил, защото ще паднеш.

– Не е твоя работа! – отговорил Ходжата. – Аз зная какво правя.

Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят. Тъй щото слушайте този, който проповядва Истината.

(9/стр. 295)

„Който е дал 99 лева, ще даде
още един“

Аз няма да постъпя като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго.

Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лева, няма да ги вземе, щом не са 100. Като чул това, събеседникът му решил да го изпита. На другия ден той турил на пътя, дето Ходжата минавал, 99 лева. Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите.

– Какво намери – запитал го съседът му.

– Намерих 99 лева.

– Нали каза, че и 99 лева да намериш, няма да ги вземеш, ако не са 100?

– Така е, но аз зная, че който е дал 99 лева, ще даде още един.

Какво показва числото 99? То е мистично число, означава лош, грешен живот. С това Настрадин Ходжа искал да каже: „Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен“. Добрият, Божественият живот се заключава в единицата. Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взима, може и да дава. (9/стр. 298)

ú

„Твоята работа е наред,
ти нямаш зъби“

Ще кажете, че спасението се дава даром. Така е, но условията не се дават даром, характерът не се изработва даром, добродетели не се придобиват даром. „Строго е казано.“ Строго е за крадеца, за когото се говори в Писанието: „Всички крадци ще останат вън в тъмнината, дето има плач и скърцане със зъби“.

Един стар свещеник казал на слугата си:

– Иване, лошо нещо ни чака, всички ще отидем в пъкъла, дето има плач и скърцане със зъби.

– Дядо попе, ние да му мислим. Твоята работа е наред, ти нямаш зъби, няма с какво да скърцаш – отговорил засмяно слугата.

Това са човешки заключения, резултат на човешка логика. (9/стр. 376, 377)

ú

„Аз мислех, че съм ги изгубил
по пътя“

Един свещеник написал писмо до свой другар, в което му съобщавал, че изпраща със слугата си две хубави пържени риби. Слугата взел писмото и рибите и тръгнал да изпълни поръчката на господаря си. Рибите издавали приятна миризма, която съблазнила слугата. Той се спирал тук-там по пътя и откъсвал по малко от рибите. Докато стигне къщата на свещеника, слугата изял рибите. Звънил на вратата и предал писмото и кошничката на свещеника. Като прочел писмото, свещеникът казал:

– Стояне, тук има две риби.

– Така ли? Да бъда поне спокоен, аз мислех, че съм ги изгубил по пътя.

Някои хора четат Евангелието, дето Христос казва да възлюбиш врага си. Те си въздъхват спокойно и казват: „Добре, че Любовта не е изгубена“… Любовта е в писмото и рибите са в писмото, но същевременно те са в стомаха на слугата… (9/стр. 377)

ú

„Това се отнася за другите хора,
а не и за мене“

Ако досега не сте научили как да се отречете от себе си, безпредметно е пак да се говори същото. Каквото е казал Христос, трябва да се приложи.

Един свещеник проповядвал в църква на своите пасоми върху стиха, който Христос е казал: „Който има две ризи, да даде едната на бедни“. Жената на свещеника била в църква и чула какво проповядва мъжът . Като се върнала в дома си, един просяк дошъл да иска нещо от нея. Тя започнала да мис­ли какво да даде на просяка. Изведнъж в главата дошла мисълта да приложи това, което днес чула от мъжа си. Отишла в килера, извадила от сандъка две нови ризи на мъжа си и едната дала на просяка. Като се върнал от служба, свещеникът поискал от жена си една от новите ризи да се преоблече. Жена му занесла едната, но той я запитал:

– Де е втората риза?

– Преди малко я дадох на един просяк. Постъпих точно според Христовите думи, които чух днес от тебе.

– Слушай, жена, това се отнася за другите хора, а не и за мене.

Не, въпросите не се разрешават така. (10/стр. 131)

ú

„Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата“

Не можете да прескочите едно или няколко стъпала, за да стигнете по-скоро върха. Който мис­ли, че с прескачане на стъпалата ще стигне по-скоро върха, той прилича на философи, които изнасят криви заключения.

Един философ… легнал под една круша да си почине и да размишлява върху живота. Това било през един топъл есенен ден. Както размишлявал, вдигнал очите си към дървото и видял, че на него имало круши. Сега започнал да мисли: „Каква голяма несъобразност има в природата. Тази круша е толкова голяма, а плодовете – малки. Тиквата пък е малко растение с големи плодове. Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки?“. Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв. Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: „Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мене, ако върху главата ми беше паднала една тиква?“.

И сегашните хора разсъждават като този философ. Те седят под крушата и си казват: „Защо Господ е турил на нашето дърво такива малки плодове?“. Ако Господ беше турил тиква на това дърво, главата ти щеше да пострада. (9/стр. 314, 315)

ú

„Това „тин“ ще бъде твоята заплата“

„Да наеме работници за лозето си.“ (Матея – 20: 1) Копането е специална работа. Дълго време човек трябва да посещава Божествения университет, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха“. Какво означава това „ха“? Усилие, труд.

Един турчин кафеджия чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувало звукът „ха“. В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука „ха“, той казал на турчина:

– Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам „ха“.

Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал:

– Съгласен съм.

Започнали заедно да работят. Турчинът вдигал и слагал тежкия чук, а съдружникът внимавал да улови момента, когато трябва да каже „ха“. Така свършили чукането на кафето. Турчинът правил кафета на посетителите си и турял десетачетата в една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникът му казал:

– Приятелю, трябва да дадеш и на мене половината печалба.

Турчинът си мълчал, нищо не му казвал. Тогава той завел дело против кафеджията. Като се явили пред съдията, съдружникът разказал цялата история и настоявал да получи част от печалбата. Съдията пожелал да види кутията, в която турчинът събирал парите. Той пуснал вътре едно десетаче и се обърнал към съдружника с думите:

– Това „тин“, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата.

Днес много хора обикалят работниците да наблюдават какво правят. Като чуят, че някъде станало престъпление, те казват „ха“. Чуят, че някъде се вършат добри дела, пак казват „ха“. Тук „ха“, там „ха“ и след това се чудят защо никой не им плаща, защо работите им не вървят. „Тин“ ще бъде тяхната заплата. В този пример се крие велик закон.

(9/стр. 348, 349)

ú

„Кажете Му, че тая, която търси,
я няма тук“

…Човек говори за идеали, за благо на човечеството, но не издържа в това, което говори.

В един американски град близо до университета живяла една стара, 80-годишна негърка. Често животът дотягал и тя започвала да се моли на Бога да вземе душата да се освободи от теглото си. Като минавали край дома , студентите чували молитвата и един ден решили да се пошегуват с нея. Една вечер двама от тях се приближили до къщата и похлопали. Тя се обадила от вътре:

– Кой е там?

– Аз съм Архангел Михаил. Бог чу молитвата ти и ме изпрати да ти взема душата.

– Кажете Му, че тая, която търси, я няма тук – отговорила уплашено негърката.

Такова е положението и на съвременните хора. Те говорят за идеали, за подвизи, за добро, но като дойде Архангел Михаил, казват: „Кажете Му, че ги няма тук“. (12/стр. 26)

ú

„Мъжо, мъжо, заприлича на тамбура“

Когато възприемете една идея, не я задържайте в ума си, но асимилирайте я. Защо ще я държите в тържика си?… Да задържаш нещата в тържика си, това значи да премяташ едно и също нещо от едно място на друго, без да постигнеш някакъв резултат.

Една селянка изпрела всичко три вретена: две бели и едно черно. Понеже била ленива, като се връщал мъжът от работа, тя прехвърляла пред него ту белите, ту черното вретено да изглеждат много. Мъжът не искал да проверява колко вретена изкарва на ден, но разбрал, че нищо не работи. Един ден той се престорил на умрял. Тя започнала да търси дрехи да го облече, но не намерила. Чудела се с какво да го облече. Най-после дошла една светла мисъл да го препаше с вретената. Тя започнала да го опасва от краката, но не стигнала до главата. Опасвала го и нареждала:

– Мъжо, мъжо, заприлича на тамбура.

И сегашните хора са така насновани от краката до главата, заприличали са на тамбури. Но тамбурата не спасява положението, нито облагородява човека. Днес Христовото Учение, както и окултиз­мът са насновали хората. Те носят тия Учения като конци, но това не ги спасява. Бих желал да срещна хора идеалисти, а не насновани. (12/стр. 95, 96)

ú

„Иване, бутни магарето в пропастта“

Сегашните хора са крайно упорити, своенравни и консерватори. Като слушате да ви говоря, някои казват: „Отде да знаем, че и тук не ни залъгват?“… Ще ви дам един пример за упоритостта на българина.

В един манастир при един игумен живял един българин. Той прекарал в манастира цели 20 години като слуга. Един ден игуменът казал на българина:

– Иване, извади магарето навън да не стои в обора.

Иван извадил магарето, но го завел при игумена, а не както му заповядал. Игуменът се чудел как да подейства на тоя упорит характер да прави всичко, както му се заповядва. В тоя момент му дошла една светла мисъл: да не се смущава от упорството на слугата си, но каквото иска да му услужи, да го каже обратно. Един ден игуменът, Иван и магарето минавали през едно опасно място. За да предотврати някакво нещастие, игуменът казал на слугата:

– Иване, бутни магарето в пропастта.

Той си мислел, че Иван ще направи обратното, както обикновено постъпвал. Обаче тоя път Иван решил да изпълни желанието на господаря си буквално. Слугата отговорил:

– Господарю, никога не съм изпълнявал заповедта ти както трябва, днес ще я изпълня.

Бутнал магарето в пропастта и то се убило.

Много от сегашните християни постъпват като слугата на игумена. Обаче дойдете ли до Новото Учение, вие трябва да постъпвате правилно.

(12/стр. 123, 124)

ú

„Точно така си мислех“

Бъдете смели и решителни, че като се върнете по домовете си, да кажете: „От днес изхвърлям всичко старо от сърцето си“. Кажете ли веднъж така, първо вие трябва да повярвате на думите и на решението си. Иначе ще приличате на оная стара жена, която имала една могилка пред прозореца си; тя пречела на Слънцето да огрява стаята . Една вечер, като си лягала, тя се помолила на Господа да махне могилката пред прозореца . Сутринта, като станала, погледнала към прозореца и видяла, че могилката е на същото място. Тогава тя си казала: „Точно така си мислех“.

Тя се помолила, но сама не вярвала на молитвата си. Щом не вярва на молитвата, по-добре щеше да бъде да построи къщичката си над могилката, че да не засенчва Слънцето. (12/стр. 206, 207)

ú

„Искам да разделя точно сиренето“

Осем е число, което не разрешава въпросите. Казвам: Ако искате да решавате въпросите с числото осем, това значи да изпаднете в положението на лисицата и котката, които намерили парче сирене и трябвало да го разделят по равно. Понеже сами не могли да направят това, потърсили някой по-умен от тях, който да разреши въпроса. Дошла отнякъде маймуната. Те предоставили на нея разрешаването на въпроса. Маймуната взела сиренето и го разделила на две половини. Опитала ги на тегло, оказало се, че едната половина била по-тежка. Отхапала част от нея да я изравни по тегло с другата. Тоя път втората половина натежала. Маймуната отхапала и от нея. Изравнявала двете половини по тегло, като отхапвала ту от едната, ту от другата. Като гледала това, най-после лисицата казала:

– Стига, стига толкова.

– Искам да разделя точно сиренето да не се сърдите.

Сегашните хора се намират в същото положение. Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въп­росите. Дохожда най-после съдбата и като маймуната хапне оттук, хапне оттам и казва: „За вас нищо не остава“. Това не е никаква философия… Това не е смисълът на живота. Това не е животът на душата. (12/стр. 212)

ú

„Плача, защото не видях десетте хиляди лева“

Какво става днес? Дойде един, изопачава истината. Дойде друг – и той я изопачава. Съдията слуша единия, слуша другия, не знае какво да прави.

Един адвокат защитавал усърдно обвиняемия. Той казал:

– Господа Съдии, моят клиент е честен човек. Обвиняват го, че откраднал сто лева. Как е възможно да открадне сто лева, когато на масата при стоте лева имало още десет хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе и десетте хиляди лева.

Като слушал какво говори защитникът му, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че се разкаял, и го запитал защо плаче. Той отговорил:

– Плача, защото не видях десетте хиляди лева. И така ме съдите, поне да бях взел и тях.

Похвалявам обвиняемия, който си казал истината. С лъжа светът не се оправя. (12/стр. 221)

ú

„Аз съм на раменете на дядо владика“

Като не познават живота, мнозина си мислят, че като са живели добре на Земята, ще живеят доб­ре и на Небето. Така мислят и прости, и учени, и философи. Един свещеник казвал на жена си:

– Знаеш ли, жена, аз мисля, че и на оня свят ще бъда добре. Досега живях на Земята добре, задоволен от всичко. Тук заемах първо място и на Небето ме чака първо място.

Един ден дошъл краят на живота му и той умрял. Жена му поплакала малко за него, но се успокоила с мисълта, че е добре на оня свят. След десет години и тя умряла. Първата работа на оня свят била да потърси мъжа си. Отишла право в рая. Тук погледнала, там погледнала, никъде не го видяла.

– Кого търсиш? – запитали я някои от рая.

– Дядо поп.

– Той не е тук. Има и други места, все ще го намериш някъде.

Тя дошла най-после до ада. Влязла там и за свое учудване видяла дядо поп.

– Какво стана, че тук те намирам?

– Остави се, погрешно съм мислел. Но моето положение не е толкова страшно. Аз съм на раменете на дядо владика.

Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо поп. Ще кажете, че има нещо утешително. Кое е утешителното? Че ще бъдат на раменете на владиката. Колкото и да се утешавате, това не помага. (12/стр. 275)

ú