За старателния и способен ученик Бог изпраща Учител и чрез това му отваря една врата, чрез която той се обновява и обогатява. Това наричаме еволюция на човешката душа.

За добрия и способен човек Бог отваря вратата Си, приема го при Себе Си и започва да му открива всички тайни, които го интересуват. Бог му предава уроците на живота, за да бъде готов някога и той да помага на по-малките си братя.

(стр. 289, 290)

Ако Любовта ви към Бога е силна, вие ще влезете в Неговата Реалност и ще познаете образа на чистия живот. Тайната на чистия живот е в това, че той се самосътворява.

Ако искате да знаете какво значи чист живот, какво значи права мисъл и какво — възвишено и благородно чувство, идете при Бога. Той ще ви научи на това. Той ще ви научи как да творите и да съграждате живота си.

(стр. 290)

Има едно вътрешно добро, което е нишката между човека и Бога. Това е доброто, което прави човека вечен.

Бог не се нуждае от вашето богатство. Той сам е богат, всичко в света е Негово. Той не се нуждае нито от силни, нито от учени хора, защото силата, знанието са в Него. Той се нуждае от добри хора. Където и да види доброто, Бог го познава, понеже е Негово качество. Доброто е излязло от Бога. По доброто Бог познава Своите чада.

(стр. 296)

Има едно страдание, което осмисля живота. Това е страданието, чрез което се раждаш в Любовта. Това страдание е дар за възвишените души.

Лошият човек се мъчи, но не страда. Страданието е нещо възвишено и благородно. Ако човек страда и се ожесточава, той не е разбрал смисъла на страданието. Истинското страдание повдига и облагородява човека. В средата на това страдание се крие доброто като ядка, от която излиза Дървото на новия живот. Само истинските страдания имат смисъл.

(стр. 297)

В страданието има една скрита окултна сила. Тази сила ще помогне на човека да види Лицето на неизменния Бог.

Страданията правят човека добродетелен. Когато човек мине през най-големите страдания, доброто ще го заведе при Бога. Той ще види засмяното Божие Лице и ще благодари за всичко, през което е минал. Само онзи може да види Божието Лице, който е минал по пътя на страданията. И Христос не можа да види Божието Лице, докато не мина през най-големите страдания... Привилегия е за човека да страда, за да види Лицето на Бога. Ако не страда, вратата към Царството Божие ще бъде затворена за него. Започне ли човек да страда, ключът на вратата към Царството Божие се завърта и пред него се открива широк, красив свят.

(стр. 289)

Да гласува Небето за вас, това означава, че Бог ви е приел в Своето Сърце. Да сте част от Сърцето на Бога, това означава да сте вечно блажени и смиреномъдри.

Само Небето може да гласува за онези, които могат да седнат отляво или отдясно на Отца. Ако от Небето не гласуват за вас, никой не може да ви постави на местата, които вие желаете. Успехът в живота на човека се дължи на това, че други са гласували за него.

(стр. 305)

Който люби, той е необикновено същество. Той живее в Бога и това е ключът, с който той разрешава въпросите на своя живот.

Дето гори Свещеният Огън, там е Любовта. Който люби, той... живее едновременно на земята и на Небето.

(стр. 319)

Из книгата „ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА“

Когато страданието извърви своя път в човека, тогава човек ще се върне в своя Древен Източник и ще бъде обновен и сияещ с нова Светлина.

Радост и страдание — това са граници на една Абсолютна величина. Страданието — това е крайният предел, до който тази Абсолютна величина може да се доближи до своя Първичен Извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази Абсолютна Реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието в крайния предел аз го наричам радост.

(стр. 3)

Когато Абсолютът е слязъл надолу, Той се е превърнал в Реалност. Едната страна на Реалността е тъмнината. Това е тази Същност, която няма лице. Другата Същност е Светлината. Тя има символично лице, защото този, който види лъча на Светлината, може да расте вътре в себе си. Но Абсолютът е Същество, Което няма лице. Той е ИМЕ без определение. Светлината и тъмнината са Негови ръце, Негови ограничения. За да можеха да се създадат световете, трябваше да се явят тези две ограничения.

Реалността може да се прояви или като тъмнина, или като Светлина. Тъмнината е пак Реалност, без образ. И Светлината сама по себе си е проявление на Реалността. Когато дойде Светлината, ние почваме да мислим. Следователно Светлината е само една сила в света, която дава възможност на всичко да расте и да се развива. Тя не е още самата Реалност.

(стр. 4)

Ученикът трябва да постигне същността на своята нематериална природа. Това е себепознанието, това е познаването на своята собствена висша душа. Това е истинският плод на живота.

...Аз бих задал въпроса, кой е реалният смисъл на живота. Реалният смисъл на живота е човек да опита своя плод. Този плод не е материален. Аз наричам материално всяко нещо, което претърпява промяна.

(стр. 4)

Да се пожертвуваш, значи да придобиеш мисълта на Бога в себе си. Тази мисъл се превръща в Свещено Начало за човешката душа.

И тъй, първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертвува своя живот за Бога. Под думата жертва, да се пожертвуваш, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертвуваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Той мисли.

(стр. 7)

Има една Светлина, при която душата узрява като плод. Това е Светлината на Бога.

Аз правя следното сравнение: допуснете, че вие живеете в един палат, който има сто стаи. В първата стая гори една вощеница, във втората — две, в третата — три, а в стотната стая — сто свещи. Казвам: На тези сто свещи може ли да узрее някой плод? Не може. Идва някой и казва: “Вън от този замък има едно Светило, което има 8 милиона свещи и на неговата Светлина зреят най-хубавите плодове.” Следователно нашата сегашна светлина е знанието на тези свещи. И ние трябва да излезем на тази Светлина, на която зреят нашите плодове. Когато дойде Божествената Светлина, бъдете уверени, че тя ще внесе истински мир, истинска радост.

(стр. 11)

Любовта към Бога дава Откровението за Абсолютния Път на ученика.

И тъй, остават две неща явни в света: Любов към ближния — тя е относителна Реалност. Любов към Бога — тя е Абсолютна Реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно — това е Любовта към Бога.

(стр. 11)

Който иска да познае Бога, трябва да има Абсолютен Устрем. Този Устрем произлиза от Огъня на Любовта. А който просто търси Бога, той ще се натъкне на относителната реалност, ще се ражда и ще умира, но няма да Го познае.

...С Бога трябва да се занимаваме, но не тъй, както Го търсим. Не се търси така Господ. Как се търси, аз няма да ви казвам, понеже вие знаете. Ще бъде смешно от моя страна да казвам на онази мома как да люби своя възлюбен! — Как да любим Бога? — Вие знаете.

(стр. 12)

В културата на ангелите доброто е имало изключения и така то се е превърнало в зло, в относителна реалност. В културата на гълъбите, или на херувимите, никога е нямало изключения. Това е културата на Вечността.

Казва сега Христос: “Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.” Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествували явяването на човека. Под “змиите” ние разбираме културата, през която са минали ангелите. Културата на гълъбите — и това е един символ, култура, през която херувимите са минали. Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура — скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието.

(стр. 17)

Корените на истинската култура са извън земята. Тези небесни корени се намират във висшата душа на човека, но часът на тази висша душа още не е дошъл. Сега се приготвя нейното място.

Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура. И Христос загатва на Своите ученици: “Отивам да ви приготвя друго място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема, та където съм Аз, там ще бъдете и вие.” Ако това място беше тук на земята, Христос нямаше да каже: “Отивам да ви приготвя място”.

(стр. 19, 20)

Да те посети един ангел, значи да те посети силата на Светлината. Но това е закон на сродството, защото така както ангелът е устремен към Бога, така и ти трябва да имаш устрема на Любовта към Бога. Така въпросите се разрешават, те се преобразяват от силата на тази Светлина.

“Бъдете разумни като змиите!” Защо? — Само по този начин вие ще се удостоите, казва Христос, да се свържете с ангелите и те ще бъдат ваши учители. И представете си, ако вие имате един светъл разум, с който да привличате ангелите, всеки ден, при всяка мъчна задача, ще ви посещава по един светъл жител. А сега при кого от вас е слязъл един ангел? ...Ако един ден дойде един ангел в дома ви, знаете ли какво ще стане? — Ще стане такъв един преврат, какъвто светът не е виждал. И ако ви видят, светът няма да ви познае.

(стр. 22)

Лесно е да обичаш — за това не се изискват усилия. Трудно е да мразиш — това изисква да изразходваш много енергия. Лесно е да си едно Божествено дете в прегръдката на Любовта. Трудно е да си възрастен. Много хора трябва да се грижат за тебе. Да си едно Божествено дете — това е благодат възвишена, това е освобождение.

Аз ще ви кажа: Божествените работи в света се добиват много лесно, а човешките работи в света се добиват много мъчно.

(стр. 24)

Да проникнеш в поезията на един ангел, значи да заживееш в силата на ангелското състояние. Това състояние ще преобрази всички сили в тебе и в теб ще се яви силата на ангелската свобода. Това е силата на духовния живот.

Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да вдигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! ...Животът не е проза, а е поезия и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем.

(стр. 26)

Този, който познава тази съкровена формула, той познава своята висша душа. Тази душа има подхода на Бога. Това е подходът на Абсолютната разумност.

Само разумният човек знае тази формула, по която може да приложи Божията Любов. И той казва: “Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов.”

(стр. 28)

Да мислиш като Бога, това означава да си постигнал реалната свобода на своята душа.

“Истината ще ви направи свободни.” Кога? — Когато почнете да мислите, както мисли Господ.

(стр. 46)

Да приемеш напълно Бог в сърцето си, това означава да изживееш най-дълбокото преживяване, което е наречено Свобода.

Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото Същество в света, Което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни.

(стр. 49)

Когато придобием свободата, тогава Бог идва със Своята Истина да живее в нас. Тогава нашият дом се благославя. На окултен език нашият дом, това е нашата душа.

...Когато кажем “духът на човека”, подразбираме най-висшето нещо — свободата. “Дето е Духът — казва Господ, — там е свободата.” Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духа, тогава може да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети.

(стр. 56)

Когато човешката душа зърне Лицето на Бога, тя е видяла свободата. Сега тази душа може да понесе всички скърби и страдания, защото е видяла истинското лице на живота.

...Човешката душа: каквото и да й дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна. Кой е той? — Нейният Възлюбен. Тя казва: “Сега всичко мога да понеса — страдания, скърби, хули, болести, всичко мога да понеса в света. Аз съм сега свободна.”

(стр. 57)

Истината винаги изпраща своите три послания към човека. Първото послание е до ума и който не го разбере, обезумява. Второто послание е до сърцето и който не го разбере, се обезсърчава. Третото послание е до волята и който не го разбере, се лишава от воля. Посланията на Истината са отношение на Бога към душата на човека.

...Истината изпраща своите посланици до три пъти и ако й откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове.

(стр. 60)

Благородството е светъл слънчев лъч, който излиза от висшата душа на човека. Тази висша душа никога не държи земни образи в себе си. Нейният идеал е образът на Истината и в това седи нейното благородство.

...Благородството на човека е извън времето и пространството. То е един момент, който не заема даже една стомилионна част от секундата. За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли едно петаче, ти си опетнен. Твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш...

(стр. 63)

Човешката душа е единствената Свещена Библия и в нея е написан един единствен закон: Люби Бога във всички времена!

Онази Велика, Свещена книга на Любовта, от която произтича животът, това е човешката душа. Човешката душа е една Велика книга. През милионите векове, през които тя е минала, по нейните върхове и долини, на всяко едно нейно дръвче има толкова хубави неща написани!

(стр. 64)

Смирението е символът на пробудения човек. Смиреният вижда чрез благата сила на своя дух.

Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава.

(стр. 65)

В началото човек се е родил от Бога, но после той е пожелал да има други родители. След като Бог се е оттеглил, човек е започнал да се ражда все по-несъвършено. И поради несъвършенството днес светът е пълен със страдания. За да се спаси от страданията си, човек трябва да работи усърдно, за да се роди отново.

Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва. Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши. Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце.

(стр. 69)

Човек е живял в една предишна вселена и в нея той е създал своя култура. Тази култура има много положителни и отрицателни качества. Зараждането на тази култура е свързано с изгубването на образа и подобието Божие. Когато човек се освободи от културите, през които минава, той ще научи своите уроци и ще роди себе си отново. Новораждането е свързано с изначалния Слънчев лик. Този лик е предшествувал всички култури и всички култури водят до завръщането в него.

Опетняване има в материята и знаете ли защо? — В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури, са останали в нея техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри.

(стр. 69, 70)

Душата трябва да е абсолютно пластична и възприемчива. С тази пластичност и възприемчивост душата си създава мост към Духа. Нейните свещени трептения са този мост. За Духа не можем да говорим. Той е отвъд всички трептения. Той е отвъд всичко, но обхваща всичко.

...Душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на Светлината, т.е. трептенията й да бъдат като трептенията на Светлината; за Духа не можем да говорим.

(стр. 78)

Ти можеш да бъдеш носител на Любовта и с това ще познаеш себе си, но Любовта си остава винаги във владението на Бога. А за това се иска друг род знание. Но то не е нещо, което ти принадлежи, защото само Бог обладава това знание, защото само Бог обладава Духа.

Казва се, че Бог е Любов. Ти можеш да бъдеш носител на Любовта, но ти да бъдеш Любов — никога.

(стр. 85)

Преди да дойде истинското знание при тебе, трябва да овладееш изкуството на живота. Ако умееш да живееш, истинското знание само ще дойде при тебе.

Сега по някой път ние се спираме и мислим, че знаем. Истинското знание има отношение само към Божествения живот, към свръхсъзнателния и подсъзнателния живот. Този закон е само за Божествения свят. Да се отвори умът на един човек, това не е достояние на земята.

(стр. 86)

Само на един Божествен човек може да се даде да завърти ключа на Светлината, за да чете той Словото на Писанията в техния Първообраз.

И казвам: Само на един високо просветен човек, който живее в Божествения свят, на тази Божествена Светлина, може да му се отвори умът да разбира Писанията.

(стр. 87)

Светлината на Любовта е толкова голяма, че човек трябва да си затвори очите пред нейното необятно излъчване. Не е дадено на човек да вижда Любовта. А затварянето на очите символизира най-древното поклонение — това е поклонението пред нейния Храм, пред нейната необятна сила.

Любовта още сега може да я имате, но ако аз река да ви дам Любовта, вие ще турите в ума си мисълта да гледате по какъв начин, отде ще дойде тя, да я видите. Не, пътят, по който върви Любовта, е толкова свещен, че всички същества в света, от Бога надолу, я гледат с превързани очи. Когато влиза Любовта в света, хората трябва да си превържат очите. Всички си затварят очите... Ние трябва да превържем очите си, да ослепеем, за да дойде Любовта у нас.

(стр. 93)

Любовта — това е скритата сила на Бога и затова в нито един свят за нея няма граници. Тя премахва границите на световете.

Любовта по качество е една, няма какво да се сравнява. Няма сила в света, с която можем да я сравняваме. Тя е без начало и без край, тя е без никакви граници в света.

(стр. 94)

Когато Любовта на Бога те посети, трябва да застанеш с абсолютно смирение и послушание пред нея. Така тя ще внесе в тебе елемента на своята Вечност. Това е единственото благословение, което човек може да има в този свят. Целият живот на човека е една подготовка за тази незабравима среща.

...Когато дойдем близо до Любовта, ние трябва да събуем обущата си и да затворим очите си. Сляп и глупав трябва да бъде човек пред нея. Когато дойдеш до тази висота, като седиш пред нея, ще бъдеш с всичкото си почитание и послушание, докато ти каже: “Снеми тези превръзки!” И като ти паднат превръзките, тогава Господ ще отвори ума ти да разбираш Писанията и ще ти покаже причините и последствията на нещата.

(стр. 94)

Любовта е самото виждане на Реалността. Понеже човек е изгубил това свещено чувство, невидимият свят е създал очите. С тези очи невидимият свят иска да каже, че човек трябва да се върне отново в Любовта, за да може да вижда реално. Целта на очите е да намерят Любовта — свещеното чувство на живота. Това е свещеното виждане.

Любовта... Тя, като направи една превръзка върху човешките очи, държи я с хиляди години. Защо? — Да оздравеят, а тя работи вътре.

(стр. 94)

И в ада, и в рая всички знаят, че Бог е Любов. Но тия, които живеят в ада, са избрали да не проявяват Любовта и с това са изгубили част от Светлината си. А тия, които живеят в рая, проявяват Любовта и така живеят чрез нейната Светлина. Но тия, които са поставили Любовта като абсолютна основа на живота си, за тях е Царството Божие, Царството на Вечната Слава.

Не е казано за Бога, че е омраза. Не, Любов е, туй казват и ангелите, и архангелите, всички йерархии. Пропътувайте цялото небе, от единия край до другия, всички ще кажат, че Бог е Любов. Всички тия същества са готови да заложат всичко, което са придобили, за да потвърдят това. Ако вие бихте запитали един ангел: “Кажи ни дали ни обича Господ”, той ще ви каже тъй: “Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил във вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ.” Е, питам сега: Когато вие наричате Бога дълготърпелив, знаете ли какво страдание има в този Жив Бог на Любовта? Казвате: “Обича ли ме Господ?” Знаете ли туй Свещено Сърце какво нещо е, как страда? Едно голямо сътресение се произвежда. Не само ангелите, но и всички други духове идват и казват: “Бог е Любов!”

(стр. 96)

Да се приближиш до Божията Любов, означава да придобиеш едно необикновено знание. Това е знанието, което дава живот.

Божията Любов... Ако се приближите при тази Любов, вие ще придобиете такова знание, каквото не сте имали досега, ще се облечете в такива дрехи, каквито небето може само да ви даде.

(стр. 97)

Онези, които виждат ореол около главата на Христа, нямат реално виждане. Истинската същност на Христа е безгранична Светлина. Това е Светлина без граници, без ограничения, без цветове, без сенки. Това е Абсолютната непорочна Светлина.

...Някой път на главата на Христа турят един ореол, но той не съставлява даже една стомилионна част от Истината. Някой казва, че видял Христа с ореол. Аз правя едно твърдение: никой досега не е видял ореола на главата на Христа. Онези велики адепти-учители, те виждат само една бяла Светлина без сенки. И в тази Светлина всичко говори, няма никакви форми. А туй, което те наричат ореол, има съвсем друг смисъл.

(стр. 97)

Всяко зло и всяка слабост, като попаднат в Божията Любов, постепенно се обезличават и изгубват. И накрая остава само Реалността. Реалността, това е Божията Любов — великият преобразувател на всички сили.

...Вярвайте в тази Божествена Любов, в която като влезе една човешка погрешка, се заличава. Едно качество има Любовта, което другите сили в света нямат: ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в този Огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни. Някои питат защо са тия грехове. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни... И казва Писанието: “Ще залича всичките ви грехове, прегрешения, няма да ги помена, ще ги превърна в скъпоценни камъни.” А сега казват: “Той ме мрази.” Да, вън от Любовта омразата е опасна болест, но вътре в Любовта тя е един скъпоценен камък, един нектар. Един ден ти ще я пиеш... и ще кажеш: “Колко е хубава!” Какво е това, как е станало това? Това е омразата, отрова, която убивала хиляди хора. Любовта ще превърне тази омраза в Любов. Да, това върши Любовта с една магическа сила. Тъй щото всичките мисли, чувства, желания, действия, които мъчат съвременното човечество, ще се превърнат в нещо отлично и хубаво. Това е величието вътре в Бога...

(стр. 97, 98)

Някои искат да се примирят, но докато не приемат Любовта в себе си, това примирие е невъзможно. Любовта е силата на Реалността, която може да примири и най-големите врагове.

Някой казва: “Да се примирим.” Не, няма какво да се примиряваш. Хвърли се в Огъня на Любовта и като излезеш на другия край, ще бъдеш примирен и всеки ще те обича.

(стр. 98)

Трябва векове и хиляди години твоята душа да се е учила да мълчи и да слуша. И чак тогава Духът може да слезе в тебе и да се изяви по един напълно Божествен начин.

Трябва да знаем как да говорим и как да слушаме. Първо човек слуша ли или говори? Имайте предвид едно правило: човек най-първо слуша. Ако вие не сте хора, които сте научили с векове да слушате, никога няма да се научите да говорите. Трябва да пропътуваме целия свят, да се научим да слушаме красивата реч, като започнем от духовния свят, да слушаме ангелите и после да слизаме към светиите на земята, до гениалните хора, до обикновените хора във всички области; тогава ще имаме едно понятие, как трябва да се слуша.

(стр. 100)

Има велики неща, написани в човека — велики неща от древни времена. И ако душата съумее да привлече Божия Дух, Той ще й заговори на най-древния език — езика на Бога.

“И отвори умовете им да разбират Писанията.” Когато Великият Божествен Дух разкрие умовете ви — под умовете разбирам тази Велика Свещена книга — знаете ли колко нещо има написано в умовете ви? Всичко е складирано там. А ти седнеш и въздишаш. Има велики неща написани.

(стр. 102)

Смисълът съществува само в Божията Любов. Но тази Любов трябва да те обхване изцяло — ума, сърцето, душата и духа ти. И тогава ти ще видиш живота на Бога в себе си. Това е наречено Благодат.

Когато тази Любов легне в човешката душа, в човешкото сърце и дух, ти ще се промениш, всичките ти сухи листа, клонища, всичко туй ще се разцъфти и ще кажеш: “Има Любов, има Бог, има живот и животът има смисъл.”

(стр. 102)

Който веднъж е видял усмивката на Любовта, той е преобразен за вечни времена.

Ще ви пита някой: “Защо проповядвате?” “Е, видях Любовта и нейната усмивка, готов съм да се жертвувам, да живея за Бога.”

(стр. 104)

Да свършиш учението си на земята, това значи да приемеш Любовта. Ако приемеш Любовта, и тя ще те приеме. И тогава тя ще ти бъде храна за хиляди години. Това е живият хляб, това е небесната манна за душата.

И тъй, ще свършите благополучно, ще влезете в новата епоха, ще чуете гласа на ангелите, техните песни, тяхната наука, тяхната култура. Тогава ще дойдат всички светии, адепти, Учители от памтивека, ще дойдат и всички, които са заминали, и на земята ще има едно велико тържество. Всички ще починат. Тогава Любовта ще ви снеме превръзките, ще ви даде едно велико угощение и всички ще бъдат на нейната трапеза с хиляди години.

(стр. 104, 105)

Днес душата живее в два свята — във времето и извън времето. Но когато тя се възроди в себе си, тя ще обедини двата свята в едно и ще заживее само в един свят — света на Божията Любов.

...Душата е една определена единица вътре в природата и тя съществува. Тя съществува и е извънка времето и пространството, както и във времето и пространството. Корените на душата са във време и пространство, а нейните клонища са извънка времето и пространството.

(стр. 107)

За разбирането на живота е необходима неизменна Любов. Това е единственото условие за разбиране на живота.

...Човек. Дойде Любовта в него и той се запали. Обаче това са само преходни обяснения, това не е същината на живота. За разбиране законите на самия живот, за разбиране на самата мисъл, за разбиране на самото движение се изисква друго нещо.

(стр. 109)

В момента, в който Бог те докосне, ти се превръщаш в Любов. И ако имаш изцяло чисти желания, ти ще съхраниш тази Любов в себе си. Чистите желания са твоята будност.

Любовта се заражда само тогава, когато ти дойдеш в съприкосновение с Бога. Нищо повече! При първия момент на съприкосновение с Бога Любовта ще блесне в душата ти като един свършен факт.

(стр. 111)

Връзката с Бога е разрешението на всички неразрешени въпроси.

Какво ще бъде състоянието ти, когато влезеш в съприкосновение с Бога? — Веднага тия неразрешени въпроси ще ги разрешиш. Щом дойдеш в съприкосновение с Бога, ще бъдеш готов веднага да раздадеш всичко, ще бъдеш готов да заемеш каквото и да е положение в света.

(стр. 111)

Когато Любовта те проникне, ти ставаш извор на един Вечен живот. Това е присъствието на Бога в човека.

...Когато дойде Божествената Любов в съприкосновение с тебе, ти ще бъдеш един велик извор и цялата местност ще се благослови от туй съприкосновение с тебе.

(стр. 111, 112)

Когато Любовта дойде в човека, той става носител на живот. Той може да носи живот на безкрайни разстояния, защото Любовта може да прониква във всички светове.

Под думите “има Господ” ето какво подразбирам... Има Господ, значи има Любов. Има ли Любов, тази Любов ще даде живот. Аз съм мъртъв, хилав, отчаян, песимист, това-онова, но като дойде Любовта, аз мога да помогна на хиляди хора.

(стр. 112)

За всеки човек има едно специално място в съзнанието му, където се осъществява срещата с Бога. Когато тази среща се осъществи, човек ще бъде възпламенен с едно вечно вдъхновение и това вдъхновение ще бъде устремено с една вечна жажда да открие тайната на Бога.

Всеки един от вас трябва да се стреми към туй първо съприкосновение с Бога, но туй съприкосновение трябва да бъде такова, каквото съответствува за вашата душа. За всеки един човек има отредено едно място, една специална точка, според неговата душа. Туй място седи само за вашата душа, никой не може да ви го вземе. Зад него седи един ангел, който го пази. То ви чака отворено. Като дойдете в контакт с Бога, то ще произведе резултат.

(стр. 113, 114)