Който се движи като човек, не може да разбере живота. Който се движи със скоростта на светлината, не може да види живота. Но който придобие движението на Духа в себе си, той ще улови мига на живота. Това е промеждутъчно състояние, което извисява душата.

Който се движи като човек, не може да разбере живота. Който се движи със скоростта на светлината, не може да види живота. Но който придобие движението на Духа в себе си, той ще улови мига на живота. Това е промеждутъчно състояние, което извисява душата.

Съвременният човек е потопен в светлината на живота, вследствие на което много неща избягват от неговия поглед, не ги вижда. Защо? Защото бързо се движи. Когато се движи бързо, човек не вижда дребните неща около себе си. Ако пък се движи с бързината на светлината, той няма да вижда и едрите предмети. Високите планини, даже и земята, ще минат и заминат пред него, без да ги забележи.

(стр. 148, 149)

Ако човек се движи заедно със своя дух, той ще открие смисъла на живота и ще се одухотвори. Ако човек се отклони само на една крачка от своя дух, той се отклонява за хиляди години. В развитието на такъв човек неизбежно се появява отчаяние и мрак.

Физическият живот е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно с Божественото, човек ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае. Божественото начало никога не може да измени своя естествен ход на движение.

(стр. 153)

Всяка мисъл и всяко чувство, които вдъхновяват нашия живот, са висши същества, които участвуват в нашия живот. Ние трябва да оценяваме невидимото, което ни посещава. Когато невидимият свят се грижи за нас, ние заживяваме в реалния живот.

С каква бързина се движи светлината, това не е важно за нас. За нас е важно, че всеки светлинен лъч се разпространява в пространството, както куршумът на пушката се отправя към мястото, дето човек го направлява. Както зад куршума стои разумна сила, която го направлява, така и зад всеки светлинен лъч се крие висше, разумно съзнание. Човек не мисли за съществуването на това висше съзнание, както не мисли и за отношенията, които съществуват между видимия и невидимия свят.

(стр. 155)

Който може всеки ден да се обновява със своя дух, той живее в Истината.

Който може всеки ден да внася по нещо ново в съзнанието си, той е истински човек... За такъв човек се казва, че в него се е пробудило висшето съзнание, висшето Аз.

(стр. 157)

Въпросът за Бога е неразрешим. Човек трябва да жадува за Бога, човек трябва да обича Бога, но да се пази от разрешаване на въпроса за Неговото познаване.

...По тегло мислите биват леки и тежки. Някои мисли са много тежки, даже непоносими за човека. Ето защо човек трябва да се кали, да започне първо с леките мисли и постепенно да отива към тежките. Започне ли изведнъж с тежките мисли, той не може да понесе тежестта им, вследствие на което ще се обезличи. Една от тежките мисли е мисълта за съществуването на Бога. Преди да са разрешили някои леки въпроси, мнозина се заемат с разрешаване на мисълта, съществува ли Бог или не. Тази мисъл не е достъпна даже за възвишените и разумни същества, за ангелите, а още повече за обикновените хора. Който се е опитал да разреши този въпрос, той се е обезличил...

(стр. 158, 159)

Този, който е изпълнен с Любов към Бога, той е спасен, защото сам Бог в него е пробуден. Пробуждането е символът на спасението, а Любовта е реалността на спасението.

Мнозина очакват спасението си при някакъв особен случай. Те се надяват сам Бог да слезе на земята да ги спаси. И това е възможно, но трябва да чакат 365 милиона години или 100 милиона години, или 1500 години. Бог слиза на земята през едно от тия три числа. Тъй щото, който иска по такъв начин да се спаси, трябва да чака много време. Бог не слиза често на земята. Най-малкият срок за слизането Му на земята е около 1500 години. Ако искате, чакайте още 1500 години, за да се спасите. С други думи казано: спасението на човека зависи от неговото съзнание. Ако съзнанието му е пробудено, спасението само по себе си ще дойде.

(стр. 162)

Който е приел Любовта направо от Бога, той е неизменен в Любовта за всички времена.

Да приемеш Любовта на Бога направо е едно нещо, а да я приемеш, след като е минала през съзнанието на много същества, е друго нещо... Любовта, която човек е получил не направо от Бога, а чрез съзнанията на други същества, не е негова собствена. Той е слуга на Любовта на тия съзнания, вследствие на което всякога може да й изневери.

(стр. 164, 165)

Да разбереш скръбта и страданието, значи да видиш Любовта, която е скрита в тях. И в момента, в който видиш тази Любов, ти си видял и замисъла на Любовта и разбираш, че скръбта и страданията са носители на радост.

Външно скръбта и страданието са облечени в скъсани, парцаливи дрехи, но вътре те са като царски дъщери, облечени в скъпи и красиви дрехи. Така е за онези, които разбират смисъла на скърбите и страданията. Които не разбират смисъла им, те гледат на тях като на препятствия в живота си. Разбере ли ги човек, те ще се превърнат в радост.

(стр. 168)

Бог е скрит в малките неща и който се домогне до малките неща, той осмисля живота си, а грандиозното Бог е запазил за Себе Си.

Онова, което осмисля живота, не се крие в нещо грандиозно. То не е в голямото богатство, нито в голямото знание, нито в голямата сила. Това, което осмисля живота, се крие в микроскопическите, едва видими и уловими неща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго, освен връзката на човека с Бога, с Първата Причина, с Великия Създател на Вселената.

(стр. 170)

Времето е създадено за доброто. Времето е създадено, за да може доброто да се прояви. И всеки, който не проявява доброто, посяга на своето развитие. С това той внася злото в света.

...Времето е дадено за доброто, а не за злото. Понеже за злото не е предвидено време, когато прави зло, човек взима от времето на доброто. Това е престъпление. Когато съдят човека, че е направил някакво зло, не го съдят за злото, но за кражбата, която е направил. Без разрешение на някого той е отнел част от времето, определено изключително за доброто. За злото не е предвидено нито време, нито място. Като знаете това, не изменяйте Божествения ред на нещата.

(стр. 183, 184)

Бог се открива на човека според неговия характер. На някои Бог се открива чрез страдания, на други Бог се открива като Глас в техния дълбок душевен покой, на трети — като мълния, която преобразява живота. Бог се съобразява със специфичното, което е вложено във всеки човек.

Знайте, че кога и да е, Бог все ще ви се открие по някакъв начин. Той може да ви се открие, както на пророк Йона, на трите момци в огнената пещ или на Данаила в рова между лъвовете. Бог може да се открие на човека като Глас от небето. Как ще ви се открие Бог, не е важно; важно е да Го познаете.

(стр. 185)

Когато човек избере доброто за свой път, той се ограничава и това ограничаване води човека към неговата свобода.

...Човек е внесъл злото в света чрез ограничението. Когато Бог ограничава, доброто се явява в света. Ето защо който иска да се освободи от човешкото ограничение, трябва да влезе в Божественото. Иска ли да бъде свободен, човек трябва да влезе в Божественото ограничение.

(стр. 188)

Да стигнеш пред прага на своето освобождение, значи да си на една крачка пред Великото Началие на Безпределното.

Дойдеш ли до Божественото ограничение, знай, че се намираш пред прага на освобождението си. Щом се намериш пред прага на освобождението, ти си разбрал вътрешния смисъл на живота.

(стр. 188)

Будният винаги намира щастието си, защото същността на щастието е в самата будност. А този, който няма будност, не може да намери това, което търси.

Тъй щото, когато питате кой е пътят към щастието, казвам: Пътят към щастието и към нещастието е един и същ. Разликата седи само във вниманието и в будността на съзнанието, с които човек се движи. Ако съзнанието на човека е будно и внимава къде стъпва, той ще намери щастието; ако съзнанието му не е будно и не внимава къде стъпва, той ще намери нещастието. Който има будно съзнание, той е съсредоточен, вследствие на което не се отклонява от правия път. Онзи, на когото съзнанието не е будно, постепенно се отклонява от правия път и вместо да намери щастието, намира нещастието.

(стр. 190, 191)

Който е буден, познава пътищата на своите скрити желания. И само който познава своите желания, може да познае и Бога и да осмисли своя живот.

Някой търси Бога, стреми се към Него, с цел да намери щастието, но намира нещастието. Друг се стреми към Бога с цел да Го познае, да изпълни Волята Му и намира щастието. Вътрешните желания и стремежи водят човека към щастието или към нещастието.

(стр. 191)

Който е разбрал живота, живее в постоянната радост на своята душа. Който е разбрал смъртта, заживява в своя дух. Той надминава радостта. Разбирането на това е освобождение.

Който не е готов да умре, той не може и да оживее. И тъй, да умираш и да живееш, това са два велики процеса в живота, между които съществува тясна връзка. Който не разбира тия два процеса, той не може да се жертва. Дето няма жертва, и живот няма. Като говорим за жертвата, за смъртта, ние нямаме предвид външната страна на този процес.

(стр. 195)

Който е придобил предвечното си отношение към Първата Причина, той е изтъкан от Любов и носи в себе си вкуса на живота.

И тъй, задачата на човека е да придобие живота, да определи отношенията си към Първата Причина и да приложи Любовта си. Как познавате, че някой човек е придобил живот? Животът се познава по уханието, което излиза от него. Всеки човек, който носи живот в себе си, е подобен на цвят, който току-що се е разцъфтял и разнася надалеч своето благоухание.

(стр. 201)

Който е придобил своята душа, ухае. Който е придобил своя дух, той е придобил вечната благодат в самия себе си.

Желая ви, щом станете от сън, да цъфнете. Ако не цъфтите, вие не живеете... Човек трябва да цъфти непрекъснато. Цъфтенето е процес, който има отношение към душата, затова е вечен и непреривен. Като не разбира този закон, човек казва: “Аз цъфнах вече, повече не мога да цъфтя.” Като държи тази мисъл в ума си, той съзнателно се поддава на остаряване. Не, дръжте в ума си мисълта за вечното цъфтене, за вечното подмладяване.

(стр. 202, 203)

Човек е умрял някъде в дълбочината на своето съзнание и ако вие можете да му върнете съзнанието, че самият той носи живот, вие ще разрешите един важен въпрос в своя вътрешен свят.

Един ученик отишъл при един индуски учител и го помолил да му каже какво трябва да направи, за да стане проповедник. Учителят му казал: “За да станеш проповедник, ти трябва да се научиш да говориш на умрелите. Иди сега на гробищата и започни да говориш на умрелите. Ако можеш с говора си да събудиш поне един умрял и да го доведеш при мене, аз ще ти открия тайната, как можеш да станеш проповедник.” Ученикът отишъл на гробищата и започнал да обикаля гробовете, да говори на умрелите. Колкото и да им говорил, нито един от тях не се събудил и не го последвал... Сега и на вас казвам: Докато и вие не доведете при мене поне един умрял, не можете да разберете тайната на вътрешния живот, нито Любовта може да ви се изяви. С други думи казано: докато вие не дойдете при мене поне с един умрял, т.е. с едно дело на жертвата, никаква тайна не може да ви се открие.

(стр. 205, 206)

И човекът, и висшите същества се обединяват и стават сродни чрез закона на жертвата. В Храма на жертвата те се претворяват.

Всеки човек трябва да принесе някаква жертва пред олтара на Бога. Даже висши духове слизат на земята, за да принесат своята жертва пред Великия жертвеник на живота. Те приемат Божието благословение само след като се въплътят на земята и принесат своята жертва... Който е пожертвал всичко, всичко е получил.

(стр. 206)

В скоростта на светлината е скрит чистият живот, а в чистия живот е скрит дълбокият вътрешен покой. Скорост и покой са едно и също нещо в живота на Бога.

Двама души следват духовния път: единият е тръгнал преди десет години, а вторият тръгва днес. Няма да се мине много време, вторият ще настигне първия и ще го задмине. Защо? — Защото първият се движи с бързината на биволска кола, а вторият — с бързината на светлината. Значи бързината разрешава въпросите на живота. В какво се заключава бързината? — В здравия ум, в благородното сърце и в правилното разбиране на живота и на отношенията между хората.

(стр. 216)

Да приложиш Божественото в неговия Първичен вид, значи да откриеш тайната на самия себе си. И тогава не ти ще съществуваш, а Небитието. Това е цялата Реалност. Ти ще съществуваш, а Небитието ще се проявява.

Всяко нещо трябва да запази своята Първична чистота, своя вътрешен смисъл. Искате ли да проявите Божественото в себе си, проявете го в този вид, какъвто му е даден. Приложите ли Божественото в своя Първичен произход, всичко останало се развива правилно.

(стр. 219)

Да надраснеш себе си, значи да се освободиш от своето минало, а да познаеш себе си, означава да поставиш началото на своя истински път. С познаването на себе си ученикът се намира в преддверието на Божествената Школа.

Като работи съзнателно върху себе си, човек може да мине границата на разумността и да се превърне в ангел или да падне по-долу от положението, в което се е намирал. Това зависи от самия него. Ако преждевременно, с неестествено усилие е преминал границата на разумността, той непременно ще падне. Ако това е постигнал естествено, той ще се издигне още по-високо, до възможностите на ангел.

(стр. 220)

Да станеш зрял плод и да се върнеш в ръката на Бога, означава да се докоснеш до Несътвореното и да се насочиш към Незнайното, Което от предвечни времена те е очаквало.

...И човек представя плод, който зрее на Дървото на Живота. Ако върви в правия път, Бог, Който го обича, ще дойде при Дървото и ще го снеме оттам с всички почести и уважения. Той няма да пада на земята, но когато узрее, сам ще слезе или ще отиде в ръката на своя Създател и Господар.

(стр. 222)

Всичко, което се изменя, няма Божествен произход. Само това, което е неизменно, може да живее в Бога.

Бог никога не се изменя. Светът може да се обърне с главата надолу, цялата вселена може да се разруши, но Бог остава неизменен.

(стр. 223)

Ако в страданията и нещастията си можеш да намериш Господа, тогава ти ще можеш да владееш и щастието си. Който не е минал през голямото страдание, той не може да бъде господар на своето щастие. А който не е господар на своето щастие, той изгубва своя път.

Никой още не е опитвал страданията на Христа, а иска да бъде като Него. Знаете ли какво значи да те изостави Бог и да се обърнеш към Него с думите: “Отче, защо си ме оставил?” Велико беше търпението на Христа. Той издържа всички страдания, без да се усъмни и поколебае в Господа, заради което на третия ден възкръсна. Който иска да следва Христа, трябва да мине през Неговия път.

(стр. 224)

Да придобиеш Истината, значи да се върнеш в Светлината на Бога. Да придобиеш Истината, значи да си върнеш вечното наследство.

Каквито усилия и да прави човек, цар не може да стане, гений — също, богат или сиромах — също. Едно може да стане човек — наследник на Истината. Тъй щото, каквито усилия и да правите, вие се приготвяте само за едно положение — да станете наследници на Истината. Придобиете ли Истината, вие ще живеете в Светлината й...

(стр. 225)

Хиляди години и хиляди усилия са били нужни на човека, докато той е станал грешник и страдалец. А най-лесно в живота е да бъдеш една свята душа. Просто пожелай доброто на света и на съществата около тебе. За това пожелание даже не се изискват усилия.

Според мене най-красивият и велик живот е животът на светията. Той се придобива най-лесно. По-мъчно е да станеш гений, още по-мъчно — да станеш талантлив или обикновен човек. Слезеш ли до положението на грешник, това е най-мъчно. Хората мислят, че лесно е да станеш грешник. Не, това е най-мъчната наука и изкуство. Колкото е мъчно да стане човек грешник, толкова е лесно да стане светия.

(стр. 229)

Бащата — това е Любовта на духа, майката — това е Любовта на душата, братът — това е Любовта на ума, сестрата — това е Любовта на сърцето. За да познаете своя Учител, вие трябва да придобиете тези четири елемента.

Майката, бащата, братът и сестрата представят полета, през които минава Любовта. Обаче това, което майката предава със своята Любов, бащата не може да го предаде; и това, което бащата предава със своята Любов, майката не може да го предаде. Това, което братът предава със своята Любов, сестрата не може да го предаде; това пък, което сестрата предава със своята Любов, братът не може да го предаде... За да се яви в своята пълнота, Любовта трябва да мине през четири различни полета. През всяка среда тя предава нещо специфично... Следователно, за да разберете Любовта, вие трябва да сте я получили от четирите различни среди: от майката, от бащата, от брата и от сестрата... Може да има още много полета, през които Любовта се проявява, но за вас са важни тия четири. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да изучите четирите вида Любов, във всичките й подробности, и да ги различавате една от друга.

(стр. 237, 238)

Всички грехове са във времето, само Любовта е извън времето. Ето защо в света на хората Любовта идва само като гост и си отива. Любовта идва в света на хората, посещава ги за малко, но за тях тя си остава незнайна.

Обичайте със сърцето на ангелите. Ако един ангел дойде на земята, той ще обича на всяко време. За Любовта няма време, няма и възраст. Любовта изключва всякакъв грях и престъпление. Велико нещо е човек да обича! Да любиш, това е най-великата работа, която човек може да свърши на земята.

(стр. 247)

Да предадеш Божественото на човека, значи да му предадеш Духа на Истината. Този велик устрем е най-чистият подарък — подарен за вечни времена.

Ако можете да предадете Божественото на някого, той цял живот ще го помни. Божественото никога не се забравя. През каквито изпитания да минава, човек всякога ще помни, че е получил нещо Божествено, че е познал Любовта, познал е Бога в човека.

(стр. 247)

Да жадуваш за Истината и да се молиш, означава да получиш от Бога онази специфична духовна сила, която да запълни празнотата в твоето вътрешно пространство.

Защо трябва човек да отива при Бога? — За да получи от Него това, без което не може. Не отиде ли при Бога да вземе онова, което му е нужно, той е загубен. Като отиде при Бога, Бог простира ръката Си към него и го благославя.

(стр. 249)

Злото е произлязло от безграничното добро. Когато Бог е ограничил доброто и го е поставил в един малък свят, се е зародило злото. Целта на злото е да покаже пътя към безграничното добро. Това е вътрешно явление, вътрешен процес в самия човек.

Има смисъл да се говори за произход на злото, защото само по себе си злото е ограничено, има начало и край. Следователно злото е произлязло от нещо. Като контраст на злото се явява доброто, което няма начало и край, т.е. не е ограничено. Ето защо можем да говорим само за произход на злото, но не и на доброто.

(стр. 253)

Високата култура принадлежи на една древна Слънчева раса. Всички народи и култури днес са отражение на тази раса. Всички отражения имат за задача да се върнат към своя Първичен Божествен корен.

...Преди хиляди години е съществувала една човешка раса на земята, която по култура е надминавала всички досегашни култури. По това време земята е била рай. Като спомен от тази култура имаме само високите планински върхове, големите морета и океани. Нищо друго не е останало от това време. Хората от миналите култури са били деца на ония от високата култура, но не могли да устоят на нейните изисквания, вследствие на което паднали. Едва сега те започват отново да се повдигат. Тези високо напреднали хора са живели във времето, когато светът се е създавал и са взели участие в създаването му.

(стр. 256)

Който се бори със злото, ще се натъкне на скритата сила на Бога в него. Който иска да победи злото, трябва само да даде път на Бога в себе си. Тогава злото се побеждава без борба, защото то познава Лицето на Бога.

Коя е причината за падането на човечеството? Някои казват, че злото е причина за падането на човечеството. Като дойдат до тази причина, те казват, че злото трябва да се премахне, и започват да се борят с него. В края на краищата те излизат победени. Никой човек досега, никое възвишено същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, възвишените същества, даже и боговете, не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. Невъзможно е да се бори човек със злото и да излезе от тази борба здрав. Затова именно Христос е казал: “Не противи се на злото.” Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си. Само силите на доброто са в състояние да се справят със злото.

(стр. 256, 257)

Всеки човек, който е избрал да живее в пътя на злото, той ще се срещне с Божията сила в злото, която ще го порази. Всеки човек, който е решил да живее по свои закони, той не познава Любовта и тогава Бог изпраща злото, което да коригира неговия път.

Когото срещнете, всички роптаят против Господа защо е допуснал злото в света. Те са прави в едно отношение, а именно: Бог е допуснал злото като сила в света. Обаче пита се: Защо е допуснато злото? Злото си върви по свой определен път. Бог е определил на човека да върви в пътя на доброто. Кой го тури в пътя на злото? — Човек сам се е отклонил от своя път и тръгнал в пътя на злото. При най-малкото отклоняване Бог предупреждава човека да бъде внимателен, да не се залавя за работи, които ще го отклонят, но той не слуша. Както в далечното минало, така и днес поради непослушанието си човек се отклонява от пътя на доброто и отива в пътя на злото. Няма човек в света, който да не е предупреден за нещастието, което ще му се случи. Всеки човек е дошъл на земята да изпълни Волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото.

(стр. 258)

Всички души, които са слезли на земята, имат сродни души около себе си. Тези сродни души, независимо в кои краища на света живеят и независимо от това, дали са в отвъдното, те винаги си помагат поради сродството.

Мнозина казват, че човек не може да живее сам, но трябва да си намери другар или другарка, с които да се разбира. Кой човек е сам в живота? Още със слизането си на земята човек е дошъл заедно с много души, с които е тясно свързан. Макар и в различни краища на земята, тия души си взаимно помагат.

(стр. 261)

Всеки, който е пожелал да бъде Бог и да направи нещо повече от Него, той е внесъл злото в своя живот и в своя път. Заплатата на това преждевременно желание е смърт, защото несъвършенството не може да действува като съвършенството.

Въпреки грижите на разумния свят хората страдат, мъчат се, защото забравиха Божиите пътища. Те пожелаха да бъдат като Бога, да се ползуват с абсолютна свобода. Бог е абсолютно свободен, защото има знания, сила, богатства, каквито човек не притежава. Никой човек не може да направи това, което Бог прави. Защо? — Не му е позволено. Опита ли се да направи това, което Бог може да направи, той ще внесе злото в своя живот.

(стр. 262)

Никога не казвайте, че злото е тежка участ. Бог е допуснал злото, за да спаси човека от смъртта и да придобие той своята Вечност. Злото е добрата участ на света.

Като е създал света, за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал този ден, е добро. Само за втория ден не се е произнесъл. Тъй щото и вие не трябва да се произнасяте за числото две. Единственото нещо, за което не трябва да давате мнението си, това е числото две... Щом искаш да се освободиш от противоречията в живота, като се намериш пред числото две, не давай мнението си, но кажи: “Божия работа е това.” Съвременните хора се заели с решаването на една задача, която и боговете не можеха да разрешат. Боговете не можаха да я решат, че хората ще я решат. Христос казва: “Любете враговете си.” Той не казва колко да ги любите. Защо трябва да люби човек врага си? — Ако не го възлюби, врагът му ще стане господар. Този стих може да се изкаже и по друг начин: Любете числото две и не се произнасяйте за него. За числото две не казвайте нито добро, нито лошо, както Бог е премълчал. На това число дават различни имена, но нито едно от тях не е истинското име. Някои го наричат зло, други — мая, трети — съдба. Каквото и име да му дадат, все е неправилно. Важно е, че за него не трябва да се говори. Ако това число представя съдбата на човека, какво ще говори за нея? Ще кажете, че сте лош човек. Кажеш ли, че си лош, ще те осъдят. Дойдеш ли до съдбата си, нищо няма да говориш — нито добро, нито зло. Ще повдигнеш мисълта си нагоре и ще кажеш: “Господи, да бъде Твоята Воля!” За съдбата не се говори нито добро, нито зло. Произнесете ли се за нея, ще се намерите пред някакво противоречие, с което не можете да се справите.

(стр. 272, 273, 274)

Така както числото две се е отделило от единицата, така и Всеобщата Душа се е отделила от Абсолютния Дух, така и човешката душа се е отделила от човешкия дух. Но те винаги са свързани, защото Душата в най-първичния си вид е сърцето на Духа.

Всеки трябва да започне с числото две като творческо число, с което и Бог е започнал създаването на света. В това число се крие Първичната Душа, за която никой няма право да се произнася. Когато Душата завърши своето развитие, вие имате право да се произнасяте.

(стр. 275)

Само Синът на Бога може да се слее с Волята на Бога и да познае Вечността на своя Път.

Задачата на човека е да изпълни Волята Божия на земята и Бог да го признае за Свой Син.

(стр. 277)

Да влезеш в неизменното добро, значи да познаеш основния тон на душата си.

Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш доброто. Защо? — Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден — зло. Всъщност доброто е нещо неизменно. Който е поставил доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден — зло.

(стр. 282, 283)

Да събудиш неизменното добро в себе си, означава да откриеш тайната на своята душа.

Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено в самата природа. За пример: златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява.. Това свойство на златото е вложено от самата природа и никаква сила не е в състояние да го измени. Значи и доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от разумната природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязъл от Бога.

(стр. 284)

Само в неизменното добро човек успява в живота си, защото тогава Бог му става Път.

Няма същество на земята, което не може да бъде добро. Обаче дойдете ли до успеха, въпросът седи другояче. И боговете, и възвишените същества не могат лесно да осигурят своя успех. Мъчно нещо е човек да има успех в живота си. И гениалните хора не могат да се похвалят с успех в работата си. Защо? — Защото успехът е в ръцете на Бога, а доброто — в човешки ръце. Най-лесната работа е да бъде човек добър. Да станеш милионер, това не значи, че си успял в живота си. Защо? — Защото днес си милионер, а утре изгубваш милионите си. Истинският успех подразбира такава придобивка, която никога не се губи. Човек я занася със себе си и на онзи свят. Същото се отнася и до доброто. Истинско добро е това, което никой не може да го отнеме.

(стр. 285, 286)

Реалната сила на човека идва от Любовта му към Бога. Любовта се превръща в извор на духовна сила и мощ и при това условие не е необходимо човек да има силна воля. В много случаи човек е изгубил силата си поради това, че е имал силна воля, но е нямал Любов към Бога.

В някои окултни школи се проповядва на ученика да усилва волята си. Те мислят, че волята прави човека силен. Това е механическо разбиране на нещата. Силната воля не прави човека силен... Ако силата на човека не иде отвътре, от Божественото в него, тя лесно се губи.

(стр. 286)

В деня на разплатата ако си имал Любов към Бога, Реалността ще остане в тебе, но ако си нямал Любов към Бога, всичките ти сили ще бъдат отнети.

Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества. Доброто, интелигентността, силата на човека са колективни. Хиляди и милиони същества са работили преди него в това направление. Дойде ли денят на разплата, тогава ще видите каква част от силата, интелигентността, добротата са ваши собствени. Всичко, което е чуждо, ще ви се вземе... За вас ще остане само онази малка придобивка, която вие сами сте изработили.

(стр. 286, 287)

Силата на смирението е в това, че то съхранява връзката на човека с висшите същества. При условието на смирението висшите същества влагат в човека своя капитал, за да може той да постигне своята Божественост.

Дали си философ, учен, музикант или художник, знайте, че голяма част от вашия умствен и духовен капитал, с който днес работите, принадлежи на хиляди работници преди вас. Ако вие държите в съзнанието си тази мисъл и работите със смирение, те няма да оттеглят капитала си от вашата банка. Нямате ли съзнание за тяхната работа и се гордеете с това, което днес представяте, те могат да оттеглят капитала си от вас и ще ви оставят само с вашето.

(стр. 287)