По пътя на развитието към своя дух можеш да падаш и да ставаш, но когато стигнеш до своя дух и когато бъдеш посветен в Тайната на живота, падането е невъзвратимо. Великите Учители и Посветени носят отговорност, която надминава всички човешки разбирания, взети заедно.

На пътя е писано: “И да паднеш тук, пак ще станеш.” На планинския връх е писано: “Ако паднеш от върха, няма да станеш.” Оттук не се позволява никакво падане.

(стр. 266, 267)

Да живееш в пълнотата на своя живот, значи да се движиш по законите на своя дух.

И тъй, истинският живот се заключава в пътя, който Бог е предначертал на човека.

(стр. 268)

Във въздуха има скрита Светлина, която е наситена с жизнена сила, и такава сила има също и в душата. Тези сили трябва да се обединят, за да може душата да се свърже с Бога.

Казвам: Без въздух няма живот. Малко въздух ще приемеш, но с него заедно ще се домогнеш до скрития живот във въздуха. Ако не възприемеш този живот правилно, ще бъдеш далеч от живота. Скритият живот във въздуха е връзка между Бога и човешката душа.

(стр. 268, 269)

Христос мина през сърцето, през човешкия живот, но с това не можа да разреши противоречието, което го беше приковало. Но когато влезе навътре в Себе Си, Христос откри Бога, Който Го освободи от противоречието. Всеки човек може да се освободи от противоречията, ако се насочи изключително навътре в себе си.

Едно искам да ви дам: да не мислите върху идеята за Бога — тя е недостъпна. Даже светии и велики адепти, като дойдат до нея, изпадат в голямо противоречие. Някои светии считат, че Бог ги е забравил. И Христос, като се намери на кръста, извика: “Господи, защо си Ме оставил?” Това са думи, които излязоха от устата на Исуса, човека. Той каза това, което беше на сърцето Му... Най-после Исус обърна погледа Си вътре в Себе Си и там намери Господа. Тогава въздъхна дълбоко и каза: “Господи, в Твоите ръце предавам духа Си.” Така Христос намери Истината.

(стр. 273, 274)

Когато се срещнеш с голямата самота, ти ще познаеш себе си и собствената си сила и тогава силата ти ще бъде благодат. Но това е изпит само за ученици.

Един ден, когато останеш сам, от всички изоставен, когато се срещнеш лице в лице със самотията, тогава ще познаеш силата си. Много пъти ще изпадаш в това положение, ще падаш и ставаш, докато най-после намериш Истината и разрешиш въпроса.

(стр. 274, 275)

Да проникнеш в душата, означава да проникнеш във всички сътворени светове, защото всички сътворени светове са създадени за душата и те са нейно отражение. Душата е сама по себе си окултният ключ към тайните на Битието.

Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око... В душата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях.

(стр. 306)

Из книгата „БОЖИЯТ ГЛАС“

Дълбокото желание на душата да познае Бога се превръща в сила на служенето.

Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля.

(стр. 10)

Когато дълбоко разрешиш един въпрос, тогава всички други въпроси ще се разрешат като последствия. Дълбокото разрешаване на един въпрос е качество на Духа.

Всяко основно разбиране на известен въпрос представя кръг, около който се нареждат всички останали въпроси.

(стр. 11)

Да се хвърли човек от канара за Господа, означава да устои на Истината и да се пожертвува за нея.

Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли от Храма, да види дали наистина ангели ще Го поемат да не счупи крака си в камък, според казаното в Писанието. Христос не се поддаде на изкушението и отговори: “Махни се оттук, не изкушавай Господа!” ...Да се хвърли човек от канара за Господа, това е вътрешен процес.

(стр. 14, 15)

Поддържа живота им с мисълта Си

Хората се радват на живот, на здраве, на сили благодарение на Любовта и грижите на Бога и на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят, ще изчезнат от лицето на земята.

(стр. 15)

Когато Великият Говор на Бога те докосне, той осмисля целия ти ден и цялата ти работа. А един такъв ден може да осмисли целия ти живот.

Няма по-велико нещо за човека от това, Бог да му проговори чрез Своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си.

(стр. 20)

Когато решиш да пожертвуваш живота си за Истината, Божият Глас става твоето ръководство.

Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот.

(стр. 22)

Само неизменният може да предаде своя дух в ръцете на Бога и да се слее с Духа на Истината.

За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива вяра, като диаманта.

(стр. 24)

Когато Бог говори, се създават нови светове, а когато мълчи, световете се оглеждат в Него.

И днес още Бог работи, създава нови светове, но за тях се изискват разумни хора, да не развалят новото, което се създава.

(стр. 28)

Само в чистотата се образува Гласът на Бога, Гласът на Истината.

Няма по-велико нещо за човешката душа от момента, в който той чува тихия и кротък Глас на Бога. Чуе ли този Глас, в душата му се явява Светлина и той е готов вече за работа, за служене на Бога. Вън от този Глас човек лесно може да изпадне в тъмнина. Стремете се към чист живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия Глас.

(стр. 29)

Божията Любов — това е мярката за нещата

Божията Любов е единствената мярка, с която мерим нещата и различаваме доброто от злото.

(стр. 32)

Който се е отрекъл от злото, той заживява в своето безсмъртие.

Някой казва, че се е самоотрекъл, а същевременно умира.

(стр. 33)

В създаването на света има скрит Замисъл. Светът е създаден заради идеята за пробуждането. Който се пробуди, ще разбере, че винаги е живял в пределите на Бога.

Който е създал света, Той знае защо го е създал, но хората не знаят...

(стр. 35)

Светията живее в своята неизменна Любов. Неизменната Любов — това е постоянната будност. Постоянната будност не позволява на светията да умре.

Умрелият не може да стане светия и светията не може да умре. През каквито перипетии да минава, светията всякога живее. Вековете минават един след друг, но той остава вечно да живее. Това е светия.

(стр. 39)

Най-малко един от десетте е силен. Този един е свързан с един от сефиротите и именно оттам той получава своята сила и своя опит. Този един ще възвърне това, което другите девет не са успели. Той ще бъде пример за хората и ще даде образ на техния път.

За всяка работа са определени десет души. Ако първият се откаже да свърши тази работа, вторият ще се наеме да я свърши. Ако и вторият се откаже, третият ще я свърши. От десетте все ще се намери един, който ще пожелае да я свърши. Затова и на вас казвам: Когато става въпрос за изпълнение на Волята Божия, гледайте да бъдете един от десетте, да свършите с Любов работата, която ви се възлага. Като изпълните Волята Божия, вие ще придобиете голяма опитност.

(стр. 48)

Който има в себе си науката за Духа, той вижда как се разрешават всичките въпроси и обхваща със съзнанието си Вечността. Този човек е свободен.

Наука е нужна на човека, но такава, която да обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Който има тази наука, той гледа на нещата с отворени очи. Той прониква в миналата и бъдещата култури на човечеството, а днешната, в която живее, му служи като мярка за ориентиране между миналата и бъдеща култури. Той вижда плана, по който се разрешават всички бъдещи въпроси, както и тия на настоящето.

(стр. 49)

Самият човек е дървото за познанието на доброто и злото. Когато човек стане същество на Любовта, той ще изтрие всичко, което е било написано на него, и ще стане Дух и Истина, сиреч Дърво на Живота.

Човек представя книга, на която от векове се пише добро и зло. Като знае това, човек трябва да обръща страниците на своята книга и да чете. Види ли, че в нея е написано нещо лошо, веднага да го коригира.

(стр. 50)

В момента, в който човек се освободи от доброто и злото, Любовта ще събуди човека и ще му припомни за непреривната връзка със своя Създател.

Когато казвам, че трябва да се свържете с Бога, това не значи, че днес ще направите тази връзка. Тя съществува още от създаването на човека, но той трябва да я съзнава, да разбира отде иде животът, силата и благата, с които се ползва.

(стр. 51)

Когато една голяма скръб те обхване, дошла е една душа, която иска да ти напомни за миналото на човека и човечеството. А когато една голяма радост те обхване, тя идва да ти припомни нещо от Древността и да ти разкаже за Първата песен, която е била в Рая.

Дойде ли ви някое страдание или изпитание, не бързайте да се освободите от него, но започнете да го разпитвате отде иде, с какви намерения, колко време ще остане при вас и т.н. Страданието не е нищо друго, освен жива душа, която е дошла при тебе да сподели скръбта си. И радостта е също така жива душа, която посещава хората, за да сподели с тях своята радост. Тъй щото, когато скърбите, ще знаете, че ви е посетила някоя скръбна душа; когато се радвате, посетила ви е някоя радостна душа. Вслушвайте се в радостите и скърбите на душите и ако можете, помагайте им.

(стр. 53)

Жената и мъжът са форми на едно велико единство. Но само в чистотата те могат да познаят това велико единство.

Съвременните хора трябва да се върнат към Първичния живот, към чистотата на живота, дето всяка форма има свое велико предназначение. Дойдете ли до жената или до мъжа като форми, те представят нещо идеално. Само една жена съществува в Божествения свят и в нея влизат всички жени. Само един мъж съществува в Божествения свят. Когато всички жени и мъже на земята влязат във връзка с идеалната жена и с идеалния мъж, само тогава те ще разберат какво нещо са жената и мъжът.

(стр. 56)

Когато една светла душа посети човека, човек става носител на новата култура, той започва да служи на новата култура. Служенето само по себе си е път към новата култура. Служенето — това е благословението, което е слязло върху човека и върху тези същества, които работят в него. Служенето е мостът към Новата раса.

Съвременните мъже и жени живеят в особена епоха, когато стават необикновени събития. Днес от невидимия свят слизат хиляди напреднали същества да помагат на човечеството. Те търсят готови души, чрез които да работят. Пригответе умовете и сърцата си за тях да ги посрещнете, да ви посетят и внесат във вас новата култура. Малко хора са готови да посрещнат тия души. Ако една от тия души ви посети и намери, че не сте готови, тя ще ви напусне. Няма по-голямо нещастие за вас от това да ви посети една светла душа, а после да ви напусне. Това е цяла катастрофа.

(стр. 57, 58)

Който е буден, той ще живее истинолюбиво в този живот и с това ще си осигури добрите условия в много други животи. А добрите условия — това са висшите същества, които ще бъдат с него. Будността е по-важна от щастието.

Сегашният ви живот определя хиляди бъдещи прераждания. Ако сега живеете разумно, хиляди бъдещи прераждания ще живеете добре. Всичко зависи от сегашния ви живот. Не живеете ли днес добре, хиляди години ще носите последствията на лошия живот. Като знаете това, трябва ли да се откажете от разумния живот за някакво въображаемо щастие?

(стр. 58)

Всеки човек е една дълбока окултна формула и ако той се домогне само до една част от тази окултна формула, той ще блаженства хиляди години. Това значи човек да бъде посетен от Любовта.

Когато е създавал света, Бог е предвидил и изчислил всичко математически до най-малките подробности. Той има формула за всеки човек, от създаването му до края на неговия живот. Бог е определил строго математически какво ще стане с всеки човек.

(стр. 61)

Само Бог може да вижда ясно нещата, защото Той владее и външния, и вътрешния свят. Бог е единственият, Който вижда, защото прониква. Проникването е качество на Любовта.

Да предвиждаш нещата, значи да ги обгърнеш отвсякъде. Обаче човек може да обгърне само това, което е вън от него. Всичко, което е вътре в него, не се обгръща, но само по себе си се определя. То произтича от самия човек, от неговата вътрешност. Следователно ние казваме, че Бог обгръща нещата и ги определя. Той ги вижда, познава и разполага с тях и външно, и вътрешно. Обаче човек няма такива възможности.

(стр. 61, 62)

И злото , и доброто са врати, през които Божията сила слиза, но ние трябва да бъдем будни само за доброто.

...Има престъпления, които се отразяват върху цялото човечество. Такива престъпления поставят преграда между човешкото и Божественото. Те са в състояние да произведат катаклизъм в цялото Битие. И доброто може да причини същите резултати. Има добри дела, които се отразяват само върху частите, но има добро, което действува върху цялото човечество, върху цялото Битие. Даде ли ход на това добро в себе си, човек става врата, проводник за Божественото.

(стр. 65, 66)

Понеже душата не е проникнала още в човека и не живее в неговото тяло, затова в човека има тъмнина и тази тъмнина е опасност за него. Там, където Любовта не е проникнала, винаги има опасност.

...Причината за тъмнината в ума се намира вън от човека. Значи човек не е в тялото си, но вън от него.

(стр. 69, 70)

Ако човек е пробуден, той ще живее в Бога и тъмнината няма да може да го обземе. Любовта не позволява на тъмнината да живее.

Човек, като духовно проявление, живее в целия космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на което става преливане с тях.

(стр. 70)

Да можеш да влезеш в положението на Бога, да можеш да влезеш в състоянието на Бога, означава да разбираш тайната на Сътворението. И тогава никога не би питал защо светът е създаден така. Един Син вярва в своя Баща и никога не пита защо нещата са така. Ето защо само Синът може да бъде служител.

Искате ли да разберете защо светът е създаден по този начин, а не другояче, влезте в положението на Онзи, Който го е създал, както и Той влиза в нашето положение и ни помага.

(стр. 74)

Истинският човек не е нито мъж, нито жена. Той е обединил в себе си и Любовта, и Мъдростта и следва само неизповедимия път на Истината. Никой не може да прави проекции върху истинския човек и да оставя върху него следи, защото той няма лице. Истинският човек има вътрешно съвършенство и това се изразява чрез постоянното течение на Истината.

Мъжът и жената са полюси и докато имат съзнание за себе си като мъж и жена, те не са още истински човеци. Истинският мъж не е нито мъж, нито жена... Когато мъжът и жената се слеят в едно, образува се истинският човек. Мъжът и жената, отделно взети, още не представят човек. Истински човек е онзи, който включва в себе си и мъжа, и жената.

(стр. 75)

За да бъдеш служител на Бога, трябва да носиш в себе си Древното Триединство. Това са трите Принципа — Любовта, Мъдростта и Истината. Ако имаш трите Принципа в себе си, ти ще имаш и условия да служиш.

Когато Любовта, знанието и свободата се проявяват в човека едновременно, той може да изпълни Волята Божия. Липсва ли само един от тия Принципи, той не е готов да изпълни Волята Божия. И да има готовност, условия няма. Значи, когато Любовта, Мъдростта и Истината доброволно идат в помощ на човека, той може да изпълни Волята Божия. Употреби ли насилие да привлече тия Принципи към себе си, човек не може да изпълни Волята Божия.

(стр. 82)

В своето дълбоко разбиране човек е едно със Замисъла на Бога и той живее чрез този Замисъл.

Коя е отличителната черта на човека? — Вътрешното разбиране. В този смисъл човек е онзи, който разбира Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент, не в целокупното проявление на Бога. Може ли да използва в даден момент Божиите мисли, чувства и желания, човек може да разреши и най-мъчните си задачи.

(стр. 82)

Да имаш ключ, значи да си пробуден. Пробуденият живее в себе си, в своята висша душа. Душата на човека е ключът, който той е изгубил.

Когато не разбира нещо, човек иска да му дадат ключ за разбиране. Всеки има такъв ключ. Това е Божественото в човека.

(стр. 83)

Да разбереш смисъла на страданието, значи да обогатиш живота си отвътре. Да разбереш смисъла на страданието, значи да заживееш в Духа.

И тъй, когато човек разбере Божията мисъл и Божието чувство, вложени в страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието.

(стр. 83, 84)

Абсолютната чистота отговаря на идеята “живот без страдания”. Това е право не само за ангелите, но и за човека.

Сегашните хора търсят живот без страдания. И това е възможно, обаче от човека се иска чиста и права мисъл, без никаква съблазън, без никакво петно.

(стр. 84)

Достатъчно е за човека да улови само един Божествен момент през деня, за да бъде щастлив. Божественият момент има способността да удължава времето. Така времето се превръща в Дух и Вечност. Човешкият момент скъсява времето и с това увеличава страданията.

Дръжте в ума си основната мисъл, че Бог иска да направи човека щастлив само за един момент. Ако през целия ден можете само за един момент да бъдете щастливи, вие ще запазите щастието си за повече време. Това се постига, когато разберете Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент само и ги приложите.

(стр. 85)

Бог на Своите деца е дал радостта, на хората е дал скръбта и радостта, за Своите Синове е запазил големи страдания, а за Себе Си е запазил всемирното страдание, което ще възроди световете.

...Не казвайте, че изпитанията ви са много големи. На всеки човек са дадени страдания и изпитания според силите му. Бог е задържал най-големите страдания за Себе Си.

(стр. 86)

Ако човек е осигурен завинаги, той ще забрави Бога. Затова човек е поставен всеки ден на изпитание да Го търси. Когато Го намери, човек вече е осигурен. Тогава човек ще има Любовта на Бога.

...Бог никога не осигурява човека за цял живот. Казано е в Господнята молитва: “Хляб наш насъщни, дай ни го днес.” Ако Бог иска да постави човека на изпитание, само тогава може да му даде торба със злато.

(стр. 87)

За да може Духът да внесе своето окултно знание в човека, човек трябва да е абсолютно организиран, а неговата нервна система трябва да живее изключително в атмосферата на Истината. Само тогава човек има устой и може да възприема.

Мнозина искат да им се дадат големи знания, без да са се приготвили за тях. За да придобие окултно знание в неговата висша степен, човек трябва да има здрава нервна система, да издържа. Ако нервната му система не е здрава, той не може да издържа.

(стр. 88)

Човекът е съкровеното семе на Бога. А истинският човек е зрелият плод — това е човекът, който се е превърнал в Божествена благодат за човечеството.

Да изядеш един плод и да познаеш Бога в него, струва повече от всичката слава и всичкото богатство на земята. Христос казва: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Този стих превеждаме в следния смисъл: Ако изядете една ябълка и не познаете в нея най-малкото и най-голямото проявление на Бога, нищо не сте постигнали.

(стр. 89)

Свещените сълзи са законът на Любовта. Когато човек плаче по закона на Любовта, той измива душата си и я освобождава.

Ако знае кога и как да употребява сълзите си, с тях човек би се освободил от страданието. Една сълза, пролята навреме, е в състояние да отнеме от човека и най-голямото страдание. Който знае как да употребява сълзите си, той се мие с тях отвътре, а не отвън.

(стр. 97)

Човекът е книга, написана от Духа. Всичко съществено е написано в душата на човека и затова човек трябва да се вглежда в своята душа, за да разбере написаното. Написаното — това е Пътят на Великото Завръщане.

Човек е книга, която първо той трябва да чете и изучава. Малцина четат книгата на своя живот. Тази е причината, поради която хората не се познават.

(стр. 99)

Да намериш Центъра на своя живот, това значи да познаеш Вечния Изгрев.

Къде е изток на кръга? В центъра, защото оттам излизат всички лъчи. Значи изтокът на живота, това е Бог, от Когото излиза всичко: живот, сила, светлина, мисъл, чувство, действие. Въпреки това мнозина казват, че не знаят къде е Бог, не могат да Го намерят. Чудно нещо! Животните намират изворите в планината, а човек не може да намери Центъра, от Който е излязъл.

(стр. 103, 104)

Който е намерил хармонията в себе си, той е намерил своята душа. Душата е тази, която може да заведе човека при неговия Център. Центърът — това е Бог. И душата знае Пътя към този Център.

Под понятието Бог, в широк смисъл на думата, разбираме онази вътрешна връзка в човека, която държи в единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия.

(стр. 104)

Да имаш съзнание, значи да си Божествена Реалност. Човек върви към тази Реалност.

Съзнанието на човека е проекция на Божествения свят. Следователно, когато говорим за съзнанието, подразбираме проява на Божественото Начало в света...

(стр. 106)

Душата има способността да превърне човека в Светлина, а Духът има способността да превърне човека в Бог.

...Когато ангелите проектират своята мисъл към физическия свят, образува се светлина. Щом оттеглят деятелността на своя ум от физическия свят, веднага става тъмно. От деятелността на тяхната мисъл материята се разредява. Щом оттеглят мисълта си, материята се сгъстява. Разредената, прозрачна материя наричаме светлина, а сгъстената — тъмнина.

(стр. 111, 112)

Човек може да оправи грешките си само ако чуе Гласа на Бога. Ако чува други гласове, той не може да се изправи.

Изправи ли веднъж Бог погрешката или греха на човека, той вече не я повтаря. Затова казваме, че само Бог може да заличи греховете на хората. Греховете и погрешките на хората се изправят само в Божествения свят. Ето, ангелите, които сгрешиха, не можаха сами да изправят погрешките си и паднаха. Значи погрешките не се изправят нито в ангелския свят, нито в човешкия.

(стр. 116)

Без двата принципа човек не може да има единство в съзнанието си. Ако човек обедини двата принципа в себе си, той ще има единството в своето съзнание. Само който има единство на съзнанието, може да чува ясно Божия Глас.

...За да изхвърли дявола от ума си, човек трябва да вложи в себе си двата принципа — мъжкия и женския — и да направи връзка с Божественото съзнание. Не може ли да направи тази връзка, той всякога ще бъде изкушаван, в будното си състояние или насън.

(стр. 121)

Чистото съзнание се превръща в Светлина. Истинският човек, Първичният човек е именно тази Светлина. Това е неродената Светлина. Който има чисто съзнание, той нито се ражда, нито умира — той само присъства.

Бог... озарява всички светове със Своята Светлина. Постоянно чистете съзнанието си, да не го замъглите и да се лишите от възможността да виждате Божествената Светлина. Щом изгубите Светлината на съзнанието си, вие ще изпаднете в голяма скръб и отчаяние.

(стр. 122)

Чистата мисъл е началото на истинския човек. Чистата мисъл освещава всичките прояви на човека.

Няма по-велико изкуство в живота на човека от това да се научи да мисли. Откак животът съществува, в него е вложена главната задача да научи човека да мисли правилно... Както дървата не горят без огън, така и животът остава неразбран без мисълта. Чиста, права трябва да бъде мисълта на човека, за да разбере той живота във всички негови прояви.

(стр. 124)

Правата мисъл — висша окултна формула на живота

Правата мисъл свързва човека с причинния, или реалния, свят или по-право казано — с Бога.

(стр. 126)

Правата мисъл никога не се раздвоява. Тя носи Светлината със себе си във всички светове.

Правата мисъл и на небето, и в ада е една и съща. Всяка мисъл, която е красива на небето, а грозна в ада, е човешка. С тази мисъл нищо не се постига.

(стр. 127)

Ако човек страда и не придобива разумност, страданието го изоставя и мъчението се вкопчва в него. Ако човек се мъчи и не придобива разумност, мъчението го изоставя и човек се насочва към бездната на живота.

Под думата ад ние разбираме нещо съвършено различно от това, което хората разбират. Адът е състояние. Влезе ли в ада, човек влиза в областта на скърбите и страданията — първото стъпало на ада. После той влиза още по-навътре — на второто стъпало, в областта на мъчението. Има и трето стъпало на ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На трите стъпала в ада отговарят три стъпала и на небето. Като изучавате трите възходящи състояния, вие сами ще определите кои състояния от ада отговарят на трите състояния на небето.

(стр. 127)

Правата мисъл е ключът на Светлината. Да имаш абсолютно права мисъл, значи да си свободен от злото.

Какъв е идеалът на човека? Идеалът на всеки човек е да придобие правата мисъл. Придобие ли правата мисъл, той е намерил ключа на живота.

(стр. 133)

Вярващият живее в своя опит. В своя опит той е видял Лицето на Бога и затова неговата жертва е естествена.

Истинската вяра се проявява в областта на безграничното, незнайното. Следователно всяко нещо, което в даден момент може да се ограничи, е знание; това, което не може да се ограничи, което се отнася към незнайното, наричаме вяра. Знанието обхваща настоящето, а вярата — бъдещето. Знанието предшества вярата. Вярващ е онзи, който знае нещата, който ги е опитал. Вярващият носи вътрешни опитности в себе си. Тази е причината, поради която вярващият е готов на всички жертви за Бога. Той е опитал Неговата Любов и вярва във всички нейни възможности.

(стр. 134)

Седмото небе — това е човешкият дух. За да влезе човек в своя дух, на помощ му идват страданията. Те му помагат той да се установи в своята вечна крепост.

Тримата момци в огнената пещ минаха през големи страдания и след това възлязоха нагоре. Апостолите станаха мъченици и след това получиха благодатта Христова. За да получи Откровение, да възлезе на седмото небе, Апостол Павел беше бит 39 пъти. Затова той каза на своите събратя: “Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие.”

(стр. 134)

Само който служи на Бога, може да изразява Любовта. Това е тази Любов, която съгражда истинския живот.

Човек трябва да съзнае, че не той е фактор на своя живот. Той е само изразител на Онзи, Който работи в него. Божият Дух работи в човека и съгражда неговия живот.

(стр. 140)

Страданията — това са невидимите помагачи, които дават на човека Светлина и разумност, чрез които той да види своя Път към Царството Божие.

Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той придобива права на гражданство. Не мине ли през страдания, човек не може да бъде гражданин на Царството Божие.

(стр. 141)

Да признаеш Бог като свой благ Отец, значи да си готов за живота в духовния свят.

Човек... Само чрез страданията той познава силата, знанието, благостта и милосърдието на Бога. Каже ли някой, че Бог е милостив и благ, той Го е познал. Той е минал през големи страдания. Този човек е готов за духовния свят.

(стр. 141)

Това, което надминава радостта, мисълта и доброто, е докосване до Началото на Живота. Началото на Живота е скрито в ядрото на Духа, в семето на Духа, но и това все още е докосване до Живота. Тайната на Великия Живот е нечувана и това е Дървото на Абсолютното Същество. За Него може да се каже, че е Неизразимо.

Ако някой човек се смее и се радва на живота, това още не е самият живот. Смехът, радостта са вътрешни прояви на живота, но не са самият живот. И мисълта е проява на живота, но животът не е мисъл. И добротата е проява на живота, но не е живот.

(стр. 146)

Да се мисли за човека, е немислимо. Да се мисли за Реалността, е неизразимо. Който живее в Истината, той се е слял с Реалността. Който мисли за Реалността, той е в дългия Път на ученичеството. И когато придобие способността на Неизразимото, той ще заживее в Реалността.

Тъй щото, каквито качества да изреждате в човека, те още не представят самия човек... Лошите прояви на човека не представят самия човек. Нито лошото, нито доброто дават представа за човека. По същина човек е нещо особено, вън от неговите прояви. Започнете ли да мислите какво всъщност е човекът, вие ще заспите. Също така не може да се мисли за Реалността.

(стр. 146, 147)