Любовта не е свързана с религиите по земята. Всички религии са ограничения. Любовта е свободна същност в ръцете на Бога. Любовта е есенцията на Бога, а религиите са занимание на земята.

...Любовта не признава никаква народност, Любовта не признава никаква религия, Любовта сама създава религиите. Религията е за земята. Божията Любов седи извън всички църкви.

(стр. 173)

Само Божествената Любов може да бъде основата на Новата раса и култура. Там, където отсъства Божията Любов, културата се разпада и хората изгубват и образа, и подобието си.

...Божествената Любов. Само тази Любов е, която ще стане основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие...

(стр. 174)

На земята всички изпити се концентрират в един изпит — изпита на Любовта. Който е издържал този изпит, той е издържал всички изпити.

Сега всинца ще ви поставят на изпит. Този Отец, за Който ви говори Христос, Той ще ви постави на изпит за Любовта. Изпит идва за всички хора. И след като ви пресеят, онези, които останат, на тях ще се дадат нови условия за развитие. И земята ще се пресее, ще остане наследството само за добрите хора. Ще останат само тези, които разбират Любовта и които издържат изпита на Любовта.

(стр. 177)

Бог е абсолютно неизменен при всички условия. Всяка душа трябва да придобие пълно познание за тази идея.

Има Един в света — Бог. Той е най-силен. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, Той никога не се разклаща. Има Един в света, у Когото няма никаква промяна, у Когото всичко е постоянно.

(стр. 177, 178)

Първото качество на Любовта е жажда за Мъдрост, жажда за осмисляне на живота. Първото качество на Мъдростта е да любиш, да одухотворяваш съществата и света.

Сега аз се обръщам към учениците на Любовта и казвам: Опитали ли сте вие силата на Любовта върху Мъдростта? Онзи, който люби, той трябва да обича, да иска да придобие Мъдростта в себе си, да стане мъдър. Не желае ли това, Любовта не действува. Любовта се проявява само при едно силно, интензивно желание да бъдеш мъдър. Туй е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е една велика жажда да учиш... А качеството на Мъдростта е точно обратното. Пък у мъдрия човек има желание най-малкото същество, което види, да обикне, има желание да му направи една услуга.

(стр. 178)

Има едно мълчание, което е много по-благодатно от изреченото Божие Слово. Това е благодатното мълчание на Живия Бог в човека.

“Който ме люби, ще опази моето Слово.” Опазването на туй Слово не седи в думите. Някой път може да отидем някъде, да седим, да мълчим един час и да занесем своето благо. Тъй щото с мълчание можем да занесем много повече.

(стр. 181)

Милостта е скрита енергия в душата на човека. Тази Милост се разширява и стига до Престола на Бога.

...Някои сестри казват: “Да бъдем милостиви.” Знаете ли какво е Милост? Милостта има блага не във времето и пространството, тя има блага в човешката душа извън времето и пространството. Сега именно туй разширение всички трябва да го имате.

(стр. 182)

Който има Любов, той има мъдро виждане за живота. Той е винаги внимателен пред Лицето на Бога. Той владее своя вътрешен свят.

Любов без Мъдрост не е Любов. Едно от качествата на Любовта е, че всеки, който люби, трябва да е мъдър. Той трябва да е много внимателен, не пред външния свят, но пред Бога, да върши всичко туй, което Бог върши спрямо нас.

(стр. 182)

Най-великото нещо в живота е моментът, в който човек види Божието Лице. От този момент нататък човекът се превръща в Син на неизменната Любов. Докосването на Бога прави човека неизменен. Това е знакът на Синовете Божии.

Никога Бог не е говорил тъй много, както сега. Той в миналото е говорил, но само на отделни лица. А сега всички онези хора, които са възмъжали — почти на всички е почнал да говори. И ще проверите една велика Истина, дето Христос казва: “Отец ми ще ви се изяви.” Щом ви възлюби, Той ще ви се изяви. Няма по-тържествен ден от този, да видиш Божието Лице!

(стр. 184)

Когато човек е придобил Истината, той става Син на Бога и получава един билет. Билетът — това е свободата да проникваш във всички светове.

Бог... Ще ти даде един свободен билет за пътуване, ще прати един ангел да те вземе на крилете си, ще обиколиш всичките слънчеви системи и след 100 години ще те върне на земята. Мислиш ли, че такава една разходка няма да ти бъде приятна? При тази разходка ще научите толкова неща, умът ви тъй ще се освежи, такава култура ще видите, че ще си кажете: “Колко съм бил прост!” Като се върнете на земята, всички ще забележат една промяна у вас и ще кажат: “Откъде е тази Мъдрост?” Вие ще кажете: “Който има такъв билет, винаги става мъдър.” Аз бих желал за всички ви такъв билет. И подписът на такъв билет ще бъде “Любов”. И накъдето тръгнете с тази дума “Любов”, ...дето и да отидете, вашият път ще бъде отворен.

(стр. 184)

Ученикът е израз на Словото Божие. Словото Божие е образ на Светлината. Светлината е силата на Духа.

...Там, дето е Словото Божие, там е и силата Божия. И тъй, бъдете сега носители на Словото Божие, опитайте го!

(стр. 187)

Христовата Мъдрост възвисява човешкия дух и му помага да проникне в нови светове и в нови мистични възрения. Така човешкият дух става Благодат сам по себе си, защото, познавайки Христа, той се ражда от самия себе си, от своето Начало.

Аз ви казвам: Любите ли Христа, ще опазите Неговото Слово. А Неговото Слово носи със себе си великата Мъдрост, която въздига и укрепява човешкия дух, просвещава човешкия ум, облагородява човешкото сърце и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи и блажени. Там е всичкото.

(стр. 189)

Любовта е най-висшето изявление на Бога на земята. Любовта е най-висшата сила, чрез която ние можем да познаем душата си и Бог в себе си. Ако имаме Любов, Бог работи в нас и ние Го познаваме.

Любовта е едно изявление на Бога и само чрез Любовта ние можем да Го познаем.

(стр. 190)

Нашата цел е да придобием живота, който произтича от Любовта. Разумните придобиват живот, а тези, които нямат живот, те от хиляди години цитират Словото. Разумният трябва да стане духовен. Само така той може да разбере същността на Словото.

Ние с хиляди години можем да четем Словото Божие, с хиляди години можем да разискваме върху нещата, но Любовта е извън времето и пространството.

(стр. 192)

На вас ви трябват 1000 години интензивна работа, за да се домогнете до малките тайни на духовния свят. На вас ви трябват 10 000 хиляди години интензивна работа, за да се домогнете до големите тайни на духовния свят. И чак тогава ще стигнете до прага на Божествения свят. Тук времето се прекъсва, тук няма нито външно, нито вътрешно време. Божественият свят ще се изучава през цялата Вечност.

...Някои християни мислят, че като надзърнат в онзи свят, и всичко ще знаят. Вас ви трябват най-малко 1000 години, за да прочетете предговора на духовния свят. Трябват ви 1000 години интензивна работа, без да спите. Тъй както спи човек тук на земята, губи си съзнанието. В духовния свят почивка има, но спане няма.

(стр. 194, 195)

Божественият свят е нещо, което не може да се опише. Той може само да се види за малко. И когато човек го види, човек посвещава целия си живот на този отблясък на Вечността.

Божественият свят е една красота, която не може да се опише със съвременния език и не може да се предаде на нашето съзнание, понеже у нас няма тези органи, тия усети, за да се възприеме тази красота. Човек трябва само да види, за да си го представи.

(стр. 195)

В материята на човека и в материята на нещата има една скрита духова материя, която е съществена. Тя е Първичната материя, тя е монадната частица, която е несътворена. Тя е образ на чистата Светлина.

За да добием истинско знание в този свят, който виждаме, трябва да слезем там долу, в същността на Бога. В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Външното е сянка на нещата. Не се лъжете по промените, които стават в материята. Има една съществена част от материята, която не се променя и не се разваля. Туй е сега важното.

(стр. 195, 196)

Ние трябва да сме абсолютно добри в своята душа и трябва да действуваме само чрез нея. И тогава Бог ще ни изяви Своята Светлина. Ако действуваме с душа, ние ще познаем Замисъла на Бога, защото желанията на Бога са желания на Божествената душа в нас.

Ние трябва да сме добри извън времето и пространството. Единственото нещо, което се изисква от нас, е следното: туй, което Бог върши, и ние да го вършим.

(стр. 198)

Възкресението — това е идването на пълнотата на Бога в човешката душа. Когато Бог влезе напълно в човека, тогава Раят е дошъл. Тогава човек ще обедини всички елементи в себе си и ще запее вътрешно с красотата на своята душа. Неговата душа ще бъде сама по себе си висша музика.

Още един етап има сега в развитието на човешката душа. Ние очакваме Възкресението, т.е. идването на Великия Божи Дух, Той да донесе великото в света, да съедини художеството с музиката, значи да съедини сърцето с ума, и да ни покаже как трябва да се живее.

(стр. 200, 201)

Когато тайните се разкриват на неподготвени хора, това ще донесе по-големи нещастия, отколкото смъртта носи. За предпочитане е човек да умре, отколкото да се разруши вътрешно.

Мислите ли, че при сегашното състояние, в което се намираме, невидимият свят, онези напреднали наши Братя могат да ни открият някои по-велики тайни? Могат да ни открият, но в света ще има по-големи нещастия.

(стр. 202)

Божествените същества живеят в своята душа. Те живеят в Духа на Истината, те живеят в Духа на съвършенството. Несъвършените са облечени в много видове материя.

Онези, които са извън материята, всички са съвършени, но онези, които са в материята вътре облечени, неизбежно е за тях да носят един товар.

(стр. 202)

Изпитвали ли сте дълбокото чувство на подкрепата от Любовта? Е, това е Благодатта, която изтича от Бога към вас. Тогава животът става цялостен и придобива смисъла си.

Изпитвали ли сте онази дълбока мисъл в себе си, да чувствувате в душата си, че имате подкрепата на Бога? Чувствували ли сте в действителност подкрепата на Любовта? То е едно мистическо преживяване вътре, като че ти си в съгласие с целия свят и с всичките велики мисли, нагоре и надолу, ти едновременно присъствуваш и на небето, и на земята. Чувствували ли сте такова състояние? Виждали ли сте какъв е смисълът тогава?

(стр. 203)

Само Господ може да говори. И когато Той говори, Той е течаща Светлина и проникваща Благодат. И тогава всяка душа разбира езика Му.

Ако някой има право да говори, това е Господ. Говорил ли е Той досега? Много пъти е говорил, хиляди пъти е говорил.

(стр. 203)

Небето и земята ще преминат, много светове ще се разрушават и ще се съграждат, но Любовта ще остане завинаги в нас. Тя е скритото Лице на Бога, тя е Неговият Велик Замисъл.

Земята и небето ще преминат, казва се, но думите на Любовта няма да преминат. Всичко ще премине, но Божествената Любов и всичко онова, което е внесено в нашите тела, в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души и духове, ще остане за хиляди векове. Туй е единственото нещо, което ще остане за онази Вечност! То ще остане и ще ни придружава.

(стр. 204)

В Божествената мисъл и в Божественото чувство, колкото и малки да са те, ако човек ги приеме изцяло, в него ще се зароди началото на един нов живот, на една нова епоха, на един нов възторг.

Всяко едно Божествено чувство, всяка една благородна, Божествена мисъл, която клони да погине, ще я подкрепиш и ще й дадеш живот. Тази мисъл, това чувство, в тях има живот. В тази мисъл един ден ще влезе да живее един ангел. В това днес слабо чувство утре ще влезе един херувим да живее. Това е една малка стаица, в която трябва да живеем. Следователно ние с нашите мисли, с нашите чувства, с нашите действия създаваме материал, от който бъдещият свят може да живее. От тях той ще се създаде.

(стр. 205)

Силата на човека се определя извън времето и пространството — там, където живее Реалността.

Когато ние се срещнем със самата действителност, в даден момент силата на човека се определя вън от времето и пространството.

(стр. 208)

Идеалът на човека е в неговата неизменност. Само при такъв идеал човек може да бъде цялостен и духовен.

...Смисълът на живота е да определи човек в що стои неговият идеал. Идеал не може да бъде вашата къща, идеал не може да бъде знанието, идеал не може да бъде светлината, идеал не могат да бъдат парите, идеал не може да бъде силата, идеал не може да бъде красотата, идеал не може да бъде добротата. Защо? — Всички тия неща търпят промени в света. Силният е силен при известни условия, слабият е слаб при известни условия, ученият е учен при известни условия, глупавият е глупав при известни условия. Всички неща, които се видоизменяват, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени. Но туй е пак неопределено. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото Битие в себе си. Този идеал, тази Реалност съдържа всичко в себе си.

(стр. 209)

Докато човек има в себе си Пламъка на Любовта, всичко в неговия живот се осмисля — и доброто, и злото, и красотата, и грозотата, и силата, и слабостта. Там, където има Любов, всичко се осмисля.

Дотогава, докато този малък Пламък съществува у човека, неговият живот има смисъл... Дотогава, докато Любовта съществува, силата, знанието имат смисъл.

(стр. 209)

Животът се основава на Абсолютни принципи, които са методи за придобиването на Бога.

Ще кажете: “Ама не трябва ли да спасяваме хората?” Чудни сте! Ами че спасението, това е едно неестествено състояние на човешкия бит. Ти говориш за една случайност в света, която може да се прояви. Някой паднал в реката, в морето, това са случайности. Ние не трябва да изучаваме живота от случайностите. Случайностите в живота после ще ги изучаваме. Ние трябва да изучим живота в онези истински принципи, онези истински методи, върху които е поставен, базиран... Всички съвременни европейски народи мислят, че само чрез насилие може да се поправи пътят им. Не, насилието в света е нещо случайно. Любовта е един естествен акт, който съществува във всичкото Битие...

(стр. 210)

Красотата на всяка душа се намира в специфичното добро, което тя може да направи. Бог е специфичен във всяка разумна душа и в това се крие красотата на света. Всяка душа е специфичен лъч на Бога.

Доброто е това, което вие можете да направите и никой друг да не може да го направи. Тъй седи великият закон в света. И по това се различават всички разумни души. Туй добро, което те могат да направят, никой друг не може да го направи. Мисълта, която те проектират в света, никой друг не може да я проектира. По туй са те особени. А сега всички казват: “Ние сме едно.” Ако нямате тази особеност, тогава няма защо да говорим, че в света всички сме едно. Едно в какво? — Едно в Бога, едно в цялото, едно по отношение на безграничното, а не едно в туй, как се проявяваме в даден момент. В туй седи красотата на света.

(стр. 214)

Всеки трябва да се стреми към своя Първообраз. Само така човек може да познае своето Универсално Начало.

Някой казва: “Аз искам да бъда като тебе.” Не, ти като мене не можеш да бъдеш. И десет милиона цървули да скъсаш, ти като мене не можеш да бъдеш. И аз да скъсам десет милиона цървули, като тебе не мога да бъда. Следователно не се стреми да бъдеш като мене, а се стреми да бъдеш като себе си, като тази Първоначална форма, която Бог е турил в тебе.

(стр. 214, 215)

Начинът да откриеш всички богатства в себе си и да запазиш вечната младост в себе си, е да откриеш себе си като Любов. Само това е начинът, по който Бог започва да работи в човека.

Има един начин, по който човек може да задържи своето богатство. Има един начин, по който човек може да задържи своята мисъл, свежестта на своите чувства, своята младина, своя мир, доброта, своето веселие. Има един начин!

(стр. 215)

Да ти проговори Господ, това е най-великото благо, защото когато Истината ти проговори, тя те видоизменя в своя Първообраз. И ти сам ставаш Глас на тази Истина.

Някой казва, че туй му казал Господ, онуй му казал Духът. Нищо не му е казал Духът, но тези живи сили, които работят в него, те му казват. Много голямо значение си дават хората! Ако Господ дойде да говори специално на всекиго, къде ще му излезе краят! Всички пророци казват, че Господ им говорил. Право е. Но специалната мисъл, че Господ им говорил, то е вече особена привилегия. Има светии, велики Учители, адепти, които с хиляди години са чакали да им проговори Господ.

(стр. 218)

Първичният език — това е Говорът на Бога. Когато Бог е слязъл надолу, са се образували всички други езици.

Някой път трябва да употребя време да ви разправя как се е образувал човешкият език, този Първичният език, от който са се образували всички други езици.

(стр. 218)

Човек не се спасява с това, което е придобил, а с новата основа, която е положил в живота си. Новата основа е новото начало. Новата основа е това, което човек е обикнал най-много в живота си.

Човек не се спасява в своите крайни резултати, той се спасява в самото начало.

(стр. 221)

Бог е създал най-великото творение — душата. Тя е по-дълбока от съзнанието. Тя е съзнание в съзнанието. Тя е величието на космоса. Тя е началото на Богопознанието.

...Онзи момент, когато се е родила първоначално човешката душа, той е велик момент! Писанието го нарича “зазоряване на битието, създаване на един космос.” И ако вие схванете този момент, туй е едно възраждане. За всяка една душа се създава един космос. Това е най-важното! След милиони години вие ще разберете великата Истина. А сега вие мислите, че ще изчезнете. Не, ще се разтворят умовете ви и всеки ще разбере своята душа. Ще разберете, че във вас се крие нещо потаено. В туй се крие един велик момент. Така само ще познаете, че туй, което Бог е създал, не може да се изгуби.

(стр. 225)

Някой път отчаянието ви е голямо. Но има един таен Говор и само един лъч от този невидим Говор — и отчаянието е осветено. Този лъч извежда човека от черната дупка на отчаянието и му показва изхода.

Някой път сте отчаяни, ще се пръснете. Но има нещо, което отвътре ви заговаря тайно и веднага всичката тази тежест се смъква, като че се отваря този капак, и ти казваш: “Е, слава Богу, има в живота смисъл” — и започваш да мислиш.

(стр. 225)

Знаете ли какво е мекият поглед? — Този поглед е част от Първообраза на вашата душа. А Първообразът е част от Образа на Бога.

Аз бих желал да срещна хора с мек поглед. Знаете ли какво нещо е мекият поглед? Няма нищо по-хубаво от мекия поглед.

(стр. 227)

Човек трябва да познае себе си, своя Абсолютен Произход, и тогава Истината ще му се яви. Истината е достъпна само за Божественото Начало в човека.

Добие ли се безсмъртието, само тогава ще можем да се запознаем с Истината. Дотогава, докато умираме, Истината е недостъпна за нас. Истината е достъпна само за безсмъртните хора!

(стр. 229)

Само от скръбта може да произлезе култура в този свят. Ако човек има Божествен подход към скръбта, тя ще увеличи неговата будност. Ако човек няма Божествен подход към скръбта, тя ще увеличи неговия мрак.

И тъй, всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта, всичкият й капитал е само в скръбта.

(стр. 231)

Светът не се е оправил, защото хората не са съумели да проникнат в скръбта. Изгубили същественото, хората са влезли в скръбта, без да могат да постигнат своето обожествяване. Така извън Любовта те са изгубили своя Произход и скръбта е останала силна. А силата на човека живее само в Любовта.

...Светът пак не се е оправил. Защо? — Ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде.

(стр. 235)

Бог може да дойде на гости само при смирения. Ако човек е горделив, той е изпъдил Бог от себе си. Той се е разширил толкова много, че в неговото вътрешно пространство няма място за Бог. Той е станал гибел сам за себе си.

...Моите вярвания, моят Бог нямат никаква тежест. А твоят е толкова тежък, не можеш да Го дигнеш. Моят Господ на гости може да ми дойде, може да се смалява и да се разширява. А твоят е толкова голям, че не може да дойде.

(стр. 236)

Човек живее част от своя целокупен живот. Той е свързан с миналите си и бъдещите си съществувания. И ако човек има очи, той може да обхване целостта на живота в себе си.

...Сегашният наш живот е едно звено от ред други съществувания. И сега аз няма какво да доказвам тия съществувания. У нас законът е такъв. Казваме: “Ела и виж!” Но за да дойдеш и видиш, трябва да имаш очи.

(стр. 237)

В живота на Бога човек расте и се възвисява от Слава в Слава, от разбиране в разбиране. Тези промени са само за пробудения човек. Само пробуденият човек знае как да се променя.

Съвременните хора вярват в реалното. Ще се спра на думата Реалност. Ето как я определям. Реално е това, което свързва всички свои части в едно цяло. То свързва, прониква всичките свои части и никаква друга външна сила не може да измени съотношението на тези части. И когато ние говорим за Бога като принцип, като Любов, ние подразбираме туй, което свързва всички живи души в едно цяло, без то само да се измени и промени. Ще кажете: “Защо да не се променя?”...В горенето промени и измени може да има, но в истинския живот има само растене, само придобиване на добродетели.

(стр. 238)

Страданията са създадени, за да узреят душите за новото си място във Вечността.

Всичките наши престъпления... Бог не е в тези престъпления, но понеже Бог е Любов, Вечност, то в Неговото разположение Той чака. И един ден, когато ни прекара през горивото на тези страдания, до един милион, два милиона, три милиона, десет и повече милиона градуса огън, нашите глави ще узреят. До това време Той ще ни чака. На някои хора главите ще узреят в един ден, на други — в два, на трети — в година, а за някои трябват най-малко десет години, докато им узреят главите. Ще узреят главите ви!

(стр. 238, 239)

Има една тайна в природата и за да се разкрие тя на човека, човек трябва да е издържал изпита на благородството до краен предел. Само тогава се явява тази тайна. Тя символизира лицето на Любовта.

Ще дойда сега до Сафио, за да обясня мисълта си. Той бил изпратен от своя Учител за 20 години в уединение. Това е било един голям изпит, като на ученик от една мистическа школа... Праща го неговият Учител... и му казва: “Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето Посвещение, да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как ще дойде радостта на този свят. Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение.” Като християнин, изпраща го в пустинята, дето 20 години отлично се подвизавал. Изпокъсал си дрехите, обущата, съвършено оголял. Той бил един от видните римски патриции, от високо произхождение бил. Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: “Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни.” Тия животни там в пустинята не го считали за постник, за светия, използвали неговите крака, хапели го. “Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи.” Дошла му тази мисъл в главата и започва да си разсъждава: “Имам такова желание, намирам, че е законно, най-после душата ми го иска. Двадесет години живея тук, моля се, моля се, никакъв глас. Нито ангелите, никой не дохожда при мене — всеки дойде и си замине.” Той имал много знания, затова идва един ден при него един от видните римски патриции, чийто син бил на умиране. Идва той при Сафио, като при прочут постник, и му казва: “Дайте помощ на сина ми!” Сафио отива при болния и с едно махане на ръцете премахва болестта. С едно махане на ръцете маха болестта, но своята скръб не може да премахне. Този патриций останал много доволен от Сафио и като мислил какво да му направи от благодарност, направил му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко туй му изпратил в златни и сребърни сервизи. Сафио, като видял всичко това, казал си: “Е, имало добри хора на света.” И тъкмо мислил да се облече, понахрани и понарадва, ето идва един беден, казва му: “Гол съм, нямаш ли една дрешка?” Той погледнал, погледнал, въздъхнал си и казал: “Няма да се носят дрехите.” Взима ги и му ги дава. След него идва друг един бос, казва: “Бос съм, обуща нямаш ли?” “Е, че отидоха гащите, отидоха; хубавата римска тога и тя отиде, но и обущата ще отидат.” Дава и тях, въздъхва си. Не се минава много време, един гологлав идва, иска шапка. Дава и шапката си. Казва си: “Е, поне яденето ми остава.” Не се минава много, идва една одърпана мома, гладна. Дава й яденето и си въздъхва. Поглежда, едно парченце хляб му остава. Мисли си: “Поне малко хлебец ще си хапна.” Остават още и сервизите. Той ги гледа. Минава една римлянка, казва му: “Отче, помогни ми, моят възлюбен не иска да ме вземе, иска прикя, някакви златни съсъди, някакви чаши.” Въздъхва си Сафио, дава и тях. Остава само с малкото парченце хляб. Но ето, гледа, идват отвънка птички, накацват около него, започват да чуруликат, и те искат. Отделя и за тях, но оставя и за себе си едно малко парченце. Току изведнъж от дупката се явява една малка мишка, казва: “За мене няма ли?” Дава и неи и той остава без нищо. “Тежък е животът!” Не е тежък. Той въздъхва дълбоко, намира се пред дилема. Тогава се явява неговият Учител, Христос, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви Христос. Явява се Христос при него, поглежда го, усмихва му се и казва: “Ти премина добре изпита, аз съм доволен от тебе.” Знаете ли какво е станало вътре в този Сафио? — Той веднага се намира в една прекрасна вила, в която всичките дървета били обкичени с хубави плодове. Веднага се намира между своите приятели, които го обичат. За него била сложена хубава трапеза. Вижда и дрехи, приготвени за него, много по-хубави, отколкото онзи римски патриций можеше да му приготви. Има нещо тайно в природата, което ще се разкрие в света. Казват: “Как ще се оправи светът?” Има един начин...

(стр. 238, 239, 240, 241)

Любовта е нашият небесен капитал. Тя е нашето спасение. Тя е Бог, Който трябва да открием в себе си.

“И скръбта ви ще се промени на радост.” Кога? — Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата отвън. Всеки да действува според Любовта Христова. Не само това да се добереш до Любовта Христова, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувствуваш напълно свободен. Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим. И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем. А Любовта, това е единственото наше стяжание, единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием. Докато не придобием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни. Някои казват, че не познават Любовта. Човек, който умира, той не познава Любовта! Най-първо човек трябва да стане безсмъртен.

(стр. 242)

Ако човек види тайната на своята собствена душа, той ще познае блаженството на своя Вечен Път.

Вие виждали ли сте какво красиво нещо е човешката душа? Ако е за форма, за красота, формата на една човешка душа с нищо не може да се сравни в света. Ако мога да изнеса пред вас един факт, той е следующият: когато Бог погледне върху формата на човешката душа, и Той ще се зарадва. Толкова велика е тя! Красота има в човешката душа, каквато в никое друго същество в света. Тогава някои питат: “Защо Христос слезе от небето?” Той не слезе за хората. Той слезе да помогне на тази велика душа. Заслужава да се види тази душа!

(стр. 242, 243)

Само свещените сълзи имат смисъл. Те са сълзите на душата. Само душата може да има свещени сълзи. Това е всъщност свещенодействие отвътре.

И когато ти превързваш някого, той трябва да почувствува, че има една душа, която му служи, и от благодарност да му потекат две сълзи. Това е заплатата! Тия две сълзи имат смисъл. И когато онзи силният застане пред слабия и го защищава, от очите на слабия да потекат две сълзи и да каже: “Братко, благодаря ти.”

(стр. 244)

Ангелите познават степените на радостта. Падналите същества познават степените на скръбта. Но човек е различен от този път. Той има друго направление.

Скръбта и радостта вървят по един велик закон. Аз ви казах, че в света има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те не знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния радост и скръб са преплетени.

(стр. 244)