Човек, който не може да види Истината за Любовта, той не може да познае Христа. Видението на Любовта е началото на великото обожествяване.

Ти, за да намериш Реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея. И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: “Аз не вярвам.” Казва му Христос: “Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази Реалност. Блажен, който не види и не опита, но повярва.” Днес думите Христови са малко изопачени. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни. Не, не, това е лъжливо учение. Аз поддържам едно учение: човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него.

(стр. 320)

Аз вярвам само в живата Любов. Аз вярвам в Христос, Който действува сега, а не Който е живял някога в миналото. За мен мярката на живота е живата Любов.

И след като умре някой, тогава ще го подигнат и ще почнат да разпространяват учението му. Така и сега казват: “Христос умрял!” Аз в умрели хора не вярвам, в умрелия Христос не вярвам. Аз вярвам в живите хора. В хората на Любовта вярвам, но че преди 2000 години някой живял и умрял, аз в него не вярвам, в умрял човек не вярвам. Защо? Аз ще им кажа: “Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в Него всички живеем.” Ще умрем, казват. Не, друго нещо се разбира под думата смърт. Ще умрем, защото грешим, а трябва да дойдем в съприкосновение с онази велика Истина, с Божията Любов, за да оживеем. И когато дойде онова истинското оживяване, ние ще се разберем.

(стр. 322, 323)

Всеки ден човек трябва да се възражда в тайната на своя живот. След възраждането идва обожествяването. Само обожественият човек може да влезе в пределите на Бога.

Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване. Исайя преди хиляди години е казал: “Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.” И Христос на много места е казал: “Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие.” И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда.

(стр. 328)

Всички, които са докоснати от Истината, разтварят злото в себе си.

Много силен е днес Христос, та няма кой да Го закове... И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове.

(стр. 330)

Злото и страданията в света работят за вашето обожествяване. И когато станете Божествени същества, злото ще е изпълнило своята мисия. Пробуденият човек чрез злото постига своята свещена цел.

В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек. Това е съобразно стиха, който казва: “Всичко действува за доброто на онези, които любят Господа.” Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Вие без зло не може да се подигнете, без омраза не може да се подигнете. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете.

(стр. 331)

Най-великото нещо в живота на ученика е, когато Реалността проникне в неговата душа. Това е Великото начало, това е Ден първи, това е началото на вечната Светлина.

“И които се допряха до Него, оздравяха.” И сега аз желая вие да имате тази опитност, да се свържете с тази Реалност, да се домогнете до нея. Няма по-хубаво, по-красиво нещо в живота от онзи Великия ден, в който човек ще почувствува, че той е в свръзка с туй Великото, Реалното, което носи живота в себе си.

(стр. 332)

Любовта е най-дълбоката вода. В тази дълбочина има такава пълнота, че няма място нито за думи, нито за обяснения, нито за най-малкия звук.

Онзи, който люби, не обича да говори за Любовта. Говориш ли за Любовта, това не е Любов. Тихите води са дълбоките води, шумните води са плитките води в живота.

(стр. 333)

Исайя беше една от древните души, към които Свещеният Огън имаше отношение. Когато Свещеният Огън го докосна, Исайя стана блажен и пътят му стана Истина. Исайя имаше едно качество, което привлече Свещения Огън. Това е най-великото качество на душата. То е наречено Благост.

“И допря го до устните ми и рече.”[5] Един от видните еврейски пророци, можем да кажем един от най-гениалните, разправя една от своите опитности. Това е една изключителна опитност, не всички могат да я преживеят... Казва: “Понеже видях Господа в Неговата Слава и понеже съм грешен човек, ще ме сполети нещо, някаква смърт.” И тогава един от седящите духове, от тъй наречените серафими, духове на Любовта, взима един въглен от олтара, допира го до устата му и казва: “Греховете сега ще ти се очистят.” Ако вземем буквалната страна на този стих, питам: Едно обикновено допиране на въглена може ли да извърши туй? — Не може. Значи туй е едно особено допиране. Свещеният Огън се допира по особен начин.

[5] Исайя — 6:7

(стр. 334)

Вашите стремежи — това е вашият път. Във вашите стремежи има скрити дълбоки причини. В тези причини са скрити същества от висшия свят. Те ви подтикват по пътя към Бога, защото стремежът в своята крайна цел превръща човека в Бог. Огънят на стремежа е най-великото нещо в живота.

Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение. Дълбоките причини на тия подбуждения, на тия стремежи на човешката душа, в своето съвременно развитие, са неизвестни... Можете да имате желание да станете някой философ или някой учен и на това си желание да посветите целия си живот, то да ви коствува всичко, но подбудителните причини всъщност са скрити... Ако няма някоя разумна сила, която да раздухва онзи огън, можеше ли той да гори?

(стр. 334, 335)

Любовта е най-великото същество. И когато човек застане пред величието на това същество, той изпитва страх. Целта на този страх е да направи човека абсолютно разумен. Разумност, в която няма изключения, превръща човека в Божество. Любовта е единствената сила, която създава Божества.

У Исайя, у този виден пророк, се заражда един страх. Умен човек бил той, но кое е онова нещо, което го уплашило? Можете ли да си обясните произхода на страха, отде води своето начало? Тази велика сила Любовта, тя е, която произвежда страха. Страхът, това е една сила, която дава подтик на човешката разумност.

(стр. 336)

Всяко нещо, което можем да изгубим, не е било предопределено от Великия Замисъл за нашия Вечен Път.

...Всяко нещо, което можем да загубим, всяко нещо, което не е вътре в нашата воля, то не съставлява същността на нещата.

(стр. 334)

Всички ще видят Господа. И живите, и умрелите ще Го видят. Но само избраните ще бъдат призовани в Пътя на великата Истина.

Сега в света иде една велика сила, аз я наричам Живият Господ, Който иде в света. И ясновидците, дори и най-видните учени хора, виждат вече това. Иде Господ! Ще видят всички това. Всички казват: “Да видим Господа!” Аз ви казвам положително: вие всички ще Го видите.

(стр. 348)

Гладен бях и Мъдростта Ме нахрани; жаден бях и Любовта Ме напои с живата си вода; затворен бях и Истината Ме освободи, посещението на Истината е освобождение; болен бях и Справедливостта Ме излекува.

“Гладен бях, нахранихте Ме; жаден бях, напоихте Ме; в затвор бях, посетихте Ме, болен бях, прегледахте Ме.” Но това са само символи, зад които се крият велики Истини.

(стр. 348)

Има същества, които са произлезли от Бога, и има една част от тези същества, които са се самосъздали. Тези, които са се самосъздали, представят греха.

...Господ вас не ви е създал. Роденият от Бога грях не прави.

(стр. 350)

Бог винаги ни говори. Всичко, което се случва в нашия живот, е Говорът на Бога. Целият наш живот е един Говор на Бога.

Този Господ, Който ни говори, Той не е отвън, Той е вътре в нас. Той ни говори, говори, говори. Страданията, мъченията, нещастията, това са истинският Божествен език.

(стр. 356)

Благото, което Бог ни е подготвил, е едно духовно съкровище, скрито дълбоко в нашата душа. Когато Бог ни открие това съкровище, това ще бъде началото на една нова култура, това ще бъде началото на Слънчевата култура.

Вие ще бъдете зрители на тази нова култура, на туй Божествено благо и ще разберете, че вътре във вас, във вашите сърца, във вашите умове, във вашите души има нещо ново, туй, за което не сте сънували. И Павел казва: “Има нещо, за което не сте нито помисляли, нито сънували.” И онова, което Бог ви е приготвил, то е скрито във вашите души.

(стр. 358)

Когато подхождаме към Душата на нещата, трябва да имаме едно велико почитание. Когато подхождаме към Духа на нещата, трябва да имаме едно велико благоговение. А когато подхождаме към Твореца, трябва да имаме Свещено-любие.

Всяко нещо, което Бог е създал и му е вложил живот, вложил му е и Своя Дух. Пред това същество ние трябва да седим с благоговение.

(стр. 373)

Не е необходимо Господ да прощава, защото Той е всякога благ. Милостта постоянно тече от Него и обгръща всички светове. Какво място има тук прошката?

В пълния смисъл на думата, в света има само едно Същество абсолютно добро, Което нито мрази, нито люби, нито прощава — то е Господ. Ще кажете: “Как, Господ не прощава ли?” Да, Господ не прощава. Защо? — Защото, когато казваме, че Господ прощава, ние Му придаваме един човешки колорит. Той е благ всякога.

(стр. 377, 378)

Прошката е ангелознание или, по друг начин казано, прошката е метод на човешката душа.

Да простиш, това аз наричам най-малкото изкуство. Аз го наричам най-славното нещо. Да простим, то значи да приложим всичката наука и философия на миналото, всички изкуства, всичко това, което ангелите знаят.

(стр. 380)

Само който носи Божествената Любов в себе си, може да прощава. Той може да прости всичко и при всички условия.

“До колко пъти да простя?” — На 70 места по 7. А това показва само степента на Любовта. Само Божествената Любов може да прощава така. Това не е човешка любов... Може да прощаваме само тогава, когато тази Любов, това ново съзнание ни посети.

(стр. 383)

Ако Духът на Истината ти е проговорил, ти никога няма да изпаднеш в противоречия. Когато Духът ти е проговорил, противоположностите се сливат, те се превръщат в хармония.

Под думата Дух разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота. Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия.

(стр. 387)

Любовта превъзхожда всички закони. Любовта превъзхожда всички сили на света. Тя е царският път, който осветява вдъхновението на душата.

И тъй, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта. Любовта, това е първият, необоримият подтик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави. Тя е сила, която руши всичко. Следователно този първият подтик в природата е най-силният. Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път. Ако не го отворите, той сам ще си го отвори. Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които й се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си.

(стр. 389)

Когато Великото идва, настава едно затишие и всяко движение спира своя ход. Това е идването на Любовта като Богоявление. Това Богоявление носи в себе си най-древната радост на живота.

Когато в света идва нещо Велико, един от признаците е, че всякога настава едно затишие, без никакво движение. Туй се нарича мир, Любов. Мирът означава едно вътрешно затишие в Духа, както когато очакваш да стане нещо важно. И след туй идва радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Тя се предшествува от мира, който носи една вътрешна тишина. В тази тишина всички седят в недоумение, очакват Великото, Славното, което идва в живота. И тогава веднага виждаме туй разцъфтяване на всяка душа в света. Следователно в света идва вече тази радост.

(стр. 390)

Благостта е ароматът на душата. Този аромат храни съзнанието на човека и му помага винаги да бъде буден.

Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. Милосърдието, това е приложение. Значи тази благост трябва да има отвън един метод за приложение.

(стр. 393)

Любовта носи благите сили на душата. И колкото повече се проявяват тези сили от душата, толкова повече тя се възражда в Царството на Любовта.

...Плодовете на Духа. Те са сили, които действуват вътре в нашето съзнание. Само когато намерим отношението между Любовта, мира, благостта, кротостта, въздържанието, вярата, милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът.

(стр. 394)

Любовта може да се осъществи само между две души. Когато Любовта е между душите, се явява една Божествена топлина. Тя има качеството да сближава и да освещава.

Любовта... се предава само чрез контакт, когато две души се доближат. Знаете ли какво значи доближаване на душите? Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот. Когато се допрат тия два живота, образува се светлина.

(стр. 399)

Великата вълна на Божията Любов, която иде, може да се понесе само от тези, които са приели новото учение. Само те ще обновят силата си. За всички други тази вълна ще донесе мъчение и ад.

Казвам: Една нова фаза настава сега в целия космос. Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна. За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: “Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действувам тъй разумно, както Той действува.”

(стр. 401, 402)

Когато Духът се сгъсти в човека, времето се разрежда и изчезва. И така само за една минута Духът може да разкрие величието на Вечността за една душа. За тази душа това ще бъде зараждането на Ден първи — Ден първи в живота на Свещената Тайна.

Това, един век, хиляда години, милиони години, те могат да се съберат в една минута. Времето може да се съкрати, може и да се продължи.

(стр. 406)

Смисълът на живота е в това човек да стане принцип, т.е. човек да стане абсолютно неизменен към своя Център. Когато човек стане абсолютно неизменен към Бог в себе си, тогава той надминава себе си. Това е смисълът на живота.

Сега какъв е дълбокият смисъл на нашия живот на земята? Хората от 8000 години са правили хиляди и хиляди опити да разберат смисъла на живота... Аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога.

(стр. 410, 416)

Който има Бог в себе си, няма да бъде докоснат от смъртта. Бог в човека, това е неизменната Любов. Тази Любов никога не изтлява, никога не умира.

Има един стих в псалмите, който казва тъй: “Няма да оставя преподобните си да видят изтление.” Ако ние имаме тази велика Любов, ако ние имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стих.

(стр. 415)

Да имаш Бог в себе си, значи да виждаш Любовта на всяка крачка в света. Да имаш Бог в себе си, значи да носиш най-великото благо.

Всичкото благо в света се дължи на тази велика Любов. Светът сам по себе си е Любов. Безлюбието, това е едно малко отклонение.

(стр. 418)

Само една велика душа може да има Любов. Ако една душа има Любов, тя има в себе си изключителната сила на Бога.

Любовта не е за слабите хора. Любовта е само за великите, за силните души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най-великото Същество, Бог, е Любов. И знаете ли каква грамадна сила се крие в онзи човек на Любовта?

(стр. 418)

Божествената Любов не се предава с думи. Тя се предава с присъствие.

Тази Божествена Любов не се предава с думи... Ако човекът, у когото блика тази Любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде друг някой да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли обаче човекът на Любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас.

(стр. 419, 420)

Когато хората не приемат Любовта, в невидимия свят се подготвя една революция. От тази революция произлизат всички бедствия и катастрофи по земята. Там, където са бедствията и катастрофите, там е отричането на Любовта.

Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената Любов, земята ще се отвори и ще ги повикат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате. Тази революция, която сега става, е нищо пред тази, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. Ще бъдат разпокъсани и железници, и телеграфи. От този свят няма да остане нищо върху земята.

(стр. 420, 421)

Ако не приемете Любовта, в центъра на земята ще се образува една тежка и черна култура. Душата ви ще се превърне в скръб и мъчение.

В утробата на тази земя ще израстне друга една култура. Кога ще стане това? — Ако не приемете Любовта.

(стр. 421)

Любовта е винаги по-силна от злото и винаги по-силна от света. Но силата на Любовта не е явна. Силата на Любовта е скрита в нейното търпение. Затова е казано, че Бог е дълготърпелив.

Трябва да знаем, че този великият закон на Любовта е по-велик от злото, и като дойде този закон на Любовта, всички ще се разберем. Всички трябва да вярваме, че Любовта е, която ще победи света.

(стр. 422, 423)

Да заживееш в Любовта, значи да имаш велики мисли за Бога. Тогава дори и мълчанието става свещенодействие.

Бог е Любов и вън от Божията Любов няма друг живот! Няма по-хубаво нещо от това да сме в приятелски отношения с Бога. Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли. Господ ще ти покаже защо е създал световете.

(стр. 426)

Ако искаш здраве, Господ трябва да заживее в тебе. Истинското здраве служи за прослава на Господа. То прави човека цялостен и необятен.

“Искаш ли да бъдеш здрав?”[6] То значи: Искаш ли да любиш Господа, да се прояви Славата Божия в тебе? Ето смисъла на живота, който всеки иска да разреши при сегашния си живот.

[6] Йоана — 5:6

(стр. 427)

Само великите хора и само Учителите носят благата вест. Благата вест — това е живото Евангелие, това е живото Слово, което освобождава човека от неговото минало. Освобождаването от миналото — това е освобождаване от древното зло.

...Невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора — тъй ги наричам аз: гении, светии, Учители на човечеството — да благовествуват.

(стр. 428)

Само едно същество на Абсолютната чистота може да донесе благата вест. Благата вест — това е науката за живота, която слиза от невидимия свят и която може да бъде приета само от душите. Благата вест е древното учение за Логоса. Това е Живият Дух на преображението.

Аз казвам: Само един чист, умен и благороден човек може да благовествува. И в миналото, когато Бог е пращал някой пророк в света или някой велик Учител, дълги години той е школувал, дълги години е бил подлаган на чистене. Всички пророци са били чисти. Някои казват: “Чрез нас Господ ще изпрати Своето послание.” Не, не е такъв законът. Трептенията на онова велико послание, което може да се изпрати чрез Духа, са толкова силни, че една слаба натура не може да издържи на тях. Такъв човек би се разтопил. Това мога да ви го докажа. И тъй, кой може да благовествува? — Онзи, на когото душата е пълна с Любов; онзи, на когото душата е пълна с Мъдрост; онзи, на когото душата е пълна с Истина. Само такъв човек може да благовествува.

(стр. 430)

Христос дойде във време, когато човешките души заспиваха постепенно в своя застой. Христос им даде един малък Божествен импулс, който да ги освободи. Този импулс обърна инволюцията в еволюция.

Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине. Всички онези изостанали души бедствуваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция.

(стр. 433)

Истинското преживяване подразбира преврат и промяна и от умствен ти ставаш духовен.

Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика. Някой път казват: “Да преживее човек нещо!” Има два вида преживявания. Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане... Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява.

(стр. 433)

Духът е тайнство. Духът е свещеният метод на освобождението. Духът е свещеният ключ. Който може да завърти този ключ, той е свободен.

Сега мнозина се спъват и казват: “Христос преди 2000 години благовествуваше.” Христос във време и пространство не е благовествувал. Той казва: “Духът, когато дойде, Той ще ви припомни, Той ще ви научи Истината, Той ще освободи много хора.”

(стр. 439)

Този ден, в който разбереш една Истина и поискаш да я приложиш с цялата си душа, това е ден на преображение, това е ден на едно велико начало. Ти си посял себе си в Душата на космоса.

В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовествуване.

(стр. 441)

Този, който се е отказал от славата, ще бъде приет в света на славата. Този, който се е отказал от своя личен живот, ще бъде приет в живота на Духа и Господ на Славата ще заживее в него.

Казва Писанието: “Не търсете слава на земята, но от Бога.” Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара. Лазар е бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама. Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещнал? — Никой. Някои, като ме слушат, ще кажат: “Това са бабини деветини!” Да, тези бабини деветини вие ще ги видите.

(стр. 442, 443)

Служенето на Бога — това е най-древното изкуство на земята и извън земята.

Някои казват: Какво трябва да правим сега? — Е, какво? Слугувайте на Бога! — Това го знаем. — Знаете го! Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това да слугуваш на Бога.

(стр. 445)

Когато човек има една неизменна Любов и едно постоянно чувство на Благодат, това значи, че този човек е отворил сърцето си за Бога и Бог му е изпратил един от Своите доверени ангели, за да осветява неговия път.

И Любовта има своя запалка. Тя може да се донесе от небето. Един ангел, не човек, ще я донесе. Бог ще изпрати специално Свой ангел да я донесе... Сега вие ще кажете: “Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел.” Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава? Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата? Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там? ...Аз казвам: За някои е последен ден на хлопането, затуй отворете! Отворите ли, тази запалка на Божествената Любов ще дойде. Тъй ще бъде!

(стр. 446, 447)

Когато Любовта дойде в човека, идва и благовестието. Когато Любовта дойде в човека, тя се превръща в свещенодействие. Любовта е свещено действие на Бога.

“И от тогаз се благовествува Царството Божие.”[7] Когато дойде тази вътрешна запалка, тогава ще дойде туй вътрешно просветление на ума и сърцето. Тогава ще се яви възвишеното и благородното в нашите души. Тогава поетите ще напишат най-хубавите си работи, тогава музикантите ще напишат най-хубавите си произведения, тогава готвачката ще приготви най-хубавото си ядене, шивачката — най-хубавите си дрехи. Кой каквото е, тогава ще направи най-хубавото. И тогава кой как дойде, ще пита: “Какъв е този човек? Защо е такъв?” — Защото запалката на тази велика Любов е дошла и това великото благовестие на този ангел се е докоснало до неговата душа.

[7] Лука — 16:16

(стр. 447)

Аз не вярвам в същества, които умират. Аз вярвам само в Духа на живота. Аз вярвам само в съществата на Любовта. Съществата на Любовта не умират; те се преселват в душите на тези, които са ги обичали.

Аз не вярвам в поети, които умират. “Тук — казват — лежи заровен еди-кой си почтен човек, глава на църквата бил.” Аз не вярвам в глава на църквата, който умрял. “Тук лежи един виден лекар, който помагал на хората.” Помагал на хората, но и той умрял. И после го величаят! Казвам: Не вярвам в лекари, които умират. “Тук лежи покойник, еди-какъв си писател, цели томове написал.” Цели томове написал, но и той умрял. Аз не вярвам в такъв писател.

(стр. 448, 449)

Христовото учение е посято от Бога, но малцина са тези, които са посяли това учение в себе си. Тези, които са посяли Любовта в себе си, тяхното съзнание постепенно ще се разширява. На този етап на развитието само постепенното и постоянно разширяване на съзнанието ще даде необходимия резултат.

Днес има милиони хора, които говорят, проповядват Христовото учение... Питат някои: “Защо Христовото учение, като се проповядва 2000 години на земята, не е оказало никакво влияние на света?” Оказало е известно влияние, не че съвсем не е оказало, но Христовото учение на земята не е дало още тия резултати, които се очакват. Защо? — Има си философски причини, дълбоки причини има за това. Не мислете, че Бог сега мисли в две години да поправи света.

(стр. 451)

За да влезеш в живота на Бога, трябва да запалиш най-голямата Светлина в себе си. Тя принадлежи на твоя дух. За да влезеш в живота на Бога, трябва да запалиш най-големия Огън в себе си. Това е Свещеният Огън на душата. Така ти ставаш цялостен и познаваш Реалността. Реалността е Светлина и Огън. Това не са човешки понятия.

...Когато дойдем до Божествените работи, ние трябва да боравим с онези големите величини. Ти трябва да запалиш в себе си най-голямата Светлина. Ти трябва да запалиш в себе си... най-големия Огън. Кой е този Огън? — Който гори и не изгаря.

(стр. 452, 453)

И праведният, и грешният ще страдат. Но праведният ще страда за Истината и тя ще го дари с нова Светлина. Грешният ще страда заради изгубените удоволствия и това страдание ще увеличи тъмнината му. Тази тъмнина е наречена невежество.

Мнозина казват, че само грешните ще горят. Не, и праведните, и грешните ще горят — на общо основание ще горят. Някои ни проповядват, че пъкълът бил създаден само за грешните хора, а не и за праведните. Не, не, и едните, и другите ще горят. Праведните ще горят, ще се стопят и ще се пречистят, а грешните ще горят, ще изгорят и на сгурия ще станат. И праведният, и грешникът еднакво ще страдат, само че праведният ще знае защо страда, а грешникът няма да знае защо страда. И единият, и другият ще умрат. Ние взимаме думата смърт, умиране, като едно преходно състояние.

(стр. 453)

От земния живот можеш да се откажеш само тогава, когато си изпълнил свещения си дълг към Бога, защото в този дълг е скрита Божията Воля. Изпълнявайки дълга на живота си, ти ще постигнеш и своя естествен край, ще постигнеш и своята естествена смърт. Само естествената смърт е благословение за душата. Когато човек се освободи по този начин, той влиза в благата на своята душа.

За да придобиеш духовния живот, трябва да се откажеш от земния живот. Ще кажете: “Как да се откажа от земния живот?” Земният живот, това е едно велико благо, това е самият закон вътре в природата. Онази малка буба, която трябва да се развие в пеперуда, нима не напуща всички блага на това си състояние, нима не напуща своя пръв живот? Напуща го. Тя се развива в пеперуда, иначе няма да се промени. Казваш: “Как да се откажа от земния живот?” Ако се откажеш преждевременно, ще умреш, но ако се откажеш навреме, ще се подигнеш, ...ще добиеш вечния живот.

(стр. 453)