Ако Бог пожелае да слезеш на земята и да изпълниш една Негова задача, приеми я с цялата си душа! Но ако се сепнеш, ти си внесъл друга воля в своя живот и тази друга воля ще се превърне в твоя съдба. Най-хубавото нещо в света е да изпълниш това, което Бог иска от теб, а не това, което хората искат.

Причината на човешкото падане, причината на греховете се обуславя от едно много малко престъпление. За пример, забележете следующия факт: учителят извиква един ученик в клас, но ако ученикът изведнъж се сепне, веднага става едно потъмняване в съзнанието му и не може да си каже урока. Учителят помага на ученика, това-онова, но като види, че не може да отговори, казва му: “Седни си!” Тъй че, ако един ученик, който е бил на небето, при всичкото свое щастие и блаженство, му се даде заповед да слезе на земята да помага на човечеството и той се сепне, в това си сепване той пропада. И след туй във всичките си съществувания той ще води един порочен живот.

(стр. 455, 456)

Когато се казва, че на Христос е дадена всяка власт, това означава, че Той е свързан със силите на земята и със силите на душата. Когато е казано, че е седнал отдясно на Отца, това означава, че Христос е придобил право да се приближава до Трона на Мъдростта на Отца. По време на разпятието Христос надрасна Себе Си и понеже прояви Своята неизменна Любов към Отца, Той придоби правото да живее в принципа на Мъдростта. Той придоби правото да се съветва с Бога.

Най-голямото заблуждение е там, дето някои мислят, че Христос е на небето, седи там и чака да дойде второто пришествие, за да дойде да съди хората на земята. Христос никога не е напущал земята. Казва се в Писанието: “Даде Ми се всяка власт и на небето, и на земята, идете да проповядвате!” Значи, ако Му е дадена всяка власт и на небето, и на земята, Той е свързан със земята. В друг стих пък се казва, че Христос седи отдясно на Отца и чака деня на второто пришествие, за да дойде и съди хората. Как ще примирите това противоречие в тези два стиха?

(стр. 456, 457)

Има една дълбока чистота в човека. Тя вижда по особен начин. Тази чистота не вижда нито доброто, нито злото, нито бедността, нито богатството. Тя не се обвързва с проявите на човека, били те добри или лоши. Тя вижда само Душата на нещата. Душата е Същността на нещата. Това са проявите на Любовта.

Да любиш врага си и в своя враг да не виждаш никакво зло, това е най-трудното учение. Абсолютно чист живот е да не обръщаш никакво внимание нито на доброто у човека, нито на злото. Защото, ако виждаш неговата добродетел, ти ще я пожелаеш, а всяко нещо, което пожелаеш, то е едно престъпление. Ако виждаш неговото зло, ти ще го съдиш, а това е друг грях, друго престъпление. Да не виждаш нито доброто у човека, нито злото — това е правото учение! Радвай се на онова Божествено проявление, което виждаш в себе си.

(стр. 458)

Когато ученикът е в Божествената Любов, той е в Школата на Бога. И тогава ученикът вижда с очите на Любовта. Очите на Любовта са Светлината на Бога.

Били ли сте в това Божествено училище, да гледате на нещата тъй, както Бог гледа?

(стр. 458)

Добрият човек е добър и при лошите условия, и при добрите условия, защото той живее в мярката на Божествената Любов и той никога не опетнява тази Любов. Това е Божественото добро.

Има един закон: добрият човек е всякога добър и нищо в света не може да го опетни.

(стр. 460)

Причините за злото не са нито в света, нито в хората. Злото е извън човека, но ако човек го приеме, той ще започне да го проявява. Проявата на злото още не е самото зло, защото това зло може да накара човека да търси доброто. Ако злото даде подтик на човека да търси истинското добро, тогава проявите на злото се осмислят, защото началото ще бъде лошо, а краят — добър. На човек е дадено съзнание да наблюдава пътя на своите прояви.

Някои искат да турят причините за злото в света на едно или на друго място, но причините се крият някъде дълбоко... Злото не се крие даже и в самите хора. Ние, хората, само проявяваме злото.

(стр. 460)

Човекът не е реален нито в злото, нито в доброто. Той придобива реалност само в Любовта. Само Любовта прави човека реален.

По същество ние нито зли можем да бъдем, нито добри. Злото и доброто са вън от нас. Единственото нещо, което е най-възвишено, което определя човека като човек, то е само Любовта. И Мъдростта не е още. Любовта е турила вече първия си корен. Тя е в човешкото сърце и в човешката душа. Единственото най-реално нещо, това е Любовта.

(стр. 460)

Ако искате да проникнете в тайните на живота, трябва да придобиете Любовта. Любовта е началото и коренът на всички тайни на живота.

Започнете с Божествената Любов и тази Любов ще привлече всички възвишени добродетели, тя ще отвори света пред Бога. Тя има ключовете на всички тайни вътре в живота.

(стр. 460)

Всеки е длъжен да намери своя Вечен Баща. Единственият начин за това е човек да заложи целия си живот. Само човекът на жертвата се връща към своите корени, към своя Произход.

Има само един Баща в света, а ние играем роля на бащи. Има само една Майка в света, а ние играем роля на майки. И засега Баща е само Мъдростта, Майка е само Любовта. А техният единствен, първороден Син, това е Истината. Тъй седи въпросът. А ние, простосмъртните, на земята трябва да намерим този Баща. И колко труд се изисква! Целия си живот трябва да посветим, за да намерим нашия Баща на Мъдростта.

(стр. 464)

Въпросите се разрешават горе на небето. Горе означава: в дълбочината на човешката същност. Горе означава: в душата на човека.

...Не се разрешават тук нещата, но горе, горе. Ако някой иска да знае как се разрешава въпросът, казвам: Нека отидем на небето!

(стр. 471)

Любовта е най-красивото състояние на човека, защото Любовта е Майката на всички слънца, а всяка човешка душа е едно живо слънце.

Любовта, това е най-хубавото състояние, което човек може да има тук на земята.

(стр. 471)

Животът на човека е една книга, написана от невидимия свят на един Божествен език. И всеки, който има очите на Любовта, може да чете какво е написала живата Светлина.

В природата съществува един език, аз го наричам “живият език на Битието” или “живият език на нещата”. Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж; съществителните, прилагателните, причастията, съюзите му не следват същите закони, каквито са законите на обикновената реч. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книги, защото книгите в природата са живи.

(стр. 473)

Любовта има очите на Вечността

Този, който иска да види Царството Божие, неговите очи трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира една благородна душа, а благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността.

(стр. 476)

Любовта е най-достъпният път за всички същества. Пътят на Мъдростта е вторият път, но този път е необикновен и извънредно опасен. Малко са тези, които могат да вървят по този път. Третият път е пътят на Истината. Той превъзхожда обикновеното и необикновеното. Той изисква съвършенство. Той е най-трудният път. Малцина са тези, които са се раждали на земята от древността досега и които могат да го следват. В съвършения път и най-малката грешка превръща човека в хаос. Ето защо аз препоръчвам на всички хора и народи да следват пътя на Любовта и пътя на жертвата.

Засега аз зная, че съществува само един път, по който може да се върви. Да, има и други пътища, има още два пътя, но за кого са те? — Те са за необикновените хора. Има само един път достъпен за всички, той е пътят на Любовта. Тъй че, когато говоря за Любовта, аз разбирам пътя, който е достъпен за всички, защото има и други пътища, които не са достъпни за всички. Туй трябва да се знае!

(стр. 476)

Земята е място, което носи много страдания на хората. Но когато земята се възроди, тя ще донесе на човека само Благодат и Истина, защото земята се ръководи от Божествени същества и накрая на нейната еволюция тези същества ще излеят своето благословение върху нея.

Аз ви казвам, че след 2000 години земята ще бъде в друго положение. Досега земята само е слизала. Тя има две движения: едното надолу, другото нагоре... Земята вече е слязла до дъното и отсега вече започва своето движение нагоре... Това движение се ръководи от разумни същества...

(стр. 479)

Да има човек истинска радост, това значи да е видял Лицето на Бога. Ако човек е видял Лицето на Бога, той ще получи видението за собствената си душа. Това се нарича себепознание и това е началото на истинската радост. Оттук нататък животът е радост и в успехи, и в неуспехи, и в радостта, и в скръбта.

Вие още не познавате себе си. Вие досега още не сте били щастливи, не сте имали още нито един момент на истинска радост.

(стр. 479)

Човекът не е това, което виждаме. Истинският човек е скрит в своята душа, в своята същност. А душата е скрита в своя Източник.

Човек сам по себе си не е това, което наблюдаваме отвън. Хиляди години трябва да го проучваме, за да видим какво нещо е човешката душа в своето естество.

(стр. 480)

Външното зрение вижда външните неща, а вътрешното виждане принадлежи на душата. Всеки ученик трябва да се домогне до своята душа и тя ще му помогне да изпълни Божията Воля. Свещената мисия на човека — това е всъщност Божията Воля.

Не са само тия очи, с които човек може да вижда. Има и друго зрение в човека. Има хора, които едновременно виждат отпред и отзад. Такъв човек вижда какво става пред него и зад него, зад гърба му. Как ще обясните това? Такива хора имат двоен фокус, двойни центрове на зрението. Такива хора виждат чрез умовете на другите хора.

(стр. 482)

Онзи, който е проникнал в тайната на невидимия свят и се е върнал обратно в живота, той се превръща в живо вдъхновение за всички пробудени души.

Онзи, който е влязъл в невидимия свят, или онзи, който се е родил изново, той ще види нещата тъй, както са. И когато излезе от тази Реалност, той ще има един особен оттенък в цялото си естество.

(стр. 483)

Когато човек е на смъртно легло, кой може да му помогне? — Само Духът на живота е в състояние да възроди човека отново. Но човек трябва да иска да осмисли живота си в името на Великата Истина.

Когато човек дойде до умиране, кой е онзи, който може да му помогне? Той може да е заобиколен с много приятели, със свои близки роднини, но само тези живи сили вътре в природата, само тази Велика Любов е, която може да въздигне духа и душата ни, за да разберем вътрешния смисъл на живота.

(стр. 486)

Когато човек минава през процеса на новораждането, човешкият ум онемява, той изгубва всичките си разбирания. При този процес човек се възражда в своята душа. Старото се стопява и започва новият път на душата. Това е пътят на реалните блага.

“Човек може да се роди изново.” Туй раждане е съзнателно. То не е раждане на забрава. При това раждане човек съвършено изменя своето естество. Той забравя всичко старо, съзнателно минава от едно състояние в друго и започва новия живот. Тогава той влиза във връзка с всички живи сили на природата и животът му вече няма да бъде една тежест, но едно благо. Обаче, докато дойде до това новораждане, той ще мине през такива тежки състояния, каквито човешкият ум не може да схване.

(стр. 487)

С Бог може да се разговаря само при специфични условия. Тези условия са Абсолютна чистота и Абсолютно смирение. Ако тези условия ги няма, ще ви говорят други гласове. Но има още едно условие за специални разговори с Бога. Това условие ще премълча.

Сега ние, съвременните хора, имаме едно схващане за Бога, че с Него ние не можем да се разговаряме. Така е, ние не можем да се разговаряме с Бога при известни условия, но при други условия можем.

(стр. 487)

В сърцето на смирения човек работи Бог и решава въпросите на живота му. Смирението е една от първите тайни на живота. Само любещият може да бъде смирен. Смирението е преклонение пред величието на Любовта.

...Преди 3000 години един от пророците е казал, че Бог живее в сърцата на смирените хора. Как живее? — По един особен начин. Това е една от великите тайни. И когато аз казвам, че ние трябва да разрешим великите въпроси на живота, аз подразбирам, че може да ги реши само туй същество, в сърцето на което Бог е влязъл да живее.

(стр. 487, 488)

Само човек, на който Бог е проговорил, може да изнесе Истината с нейните специфични трептения. Този човек прониква в душите като Благодат и Истина.

Всички велики хора, всички велики Учители на човечеството — в техните сърца е живял Бог, говорил им е този Велик Божи Дух. Там, дето Господ не е говорил, това слово не е вярно. Някой може да философствува, да минава за много учен, за адепт, но не му ли е говорил Господ, това слово не е вярно.

(стр. 488)

Когато човек се новороди, той заживява в сърцето на висшите същества и с това превъзмогва света и земните условия.

Когато човек се новороди, той се свързва с всички по-висши светове, подразбирам същества от по-висши йерархии. На земята ние сме свързани с по-нисши същества, а над нас има по-висши, разумни същества.

(стр. 489)

Когато Христос е казал, че човек може да се роди отново, с това Той е променил пътя на човешката душа.

И тъй, когато Христос е произнесъл великия закон, че човек може да се роди изново, Той е скъсал връзките на робството.

(стр. 490)

Само когато се новородим, ние ще открием смисъла на живота. И само тогава ние ще познаем своя свещен дълг към Истината. В Истината е Божията Воля.

Всички трябва да се новородим, да видим Царството Божие и да влезем в него да живеем. Там е дълбокият смисъл на живота, там е красивият език, оттам можем да почерпим тази нова наука, по която да проучим целия живот отдолу догоре.

(стр. 491)

Силата на Царството Божие е в свободата. Това Царство е мястото на истинолюбивите същества. Само с един поглед тези същества проникват във вътрешността на нещата. Тези същества са същества на Дървото на Живота, а не на знанието.

Главният елемент на Царството Божие е свободата, но не тъй, както вие я разбирате. Когато почувствувате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствувате един мир, едно разширение и с един поглед ще прониквате в нещата.

(стр. 491)

Милиони същества са се раждали и умирали, безбройни слънца и звезди са се преобразявали. И зад всичко това седи едно Върховно Същество, чието Величие не можем да си представим. Единственият начин да бъдем докоснати от това Същество е да застанем пред Него с Любов и Свещеномъдрие, със Свещения трепет на цялата си душа.

Ако искате да имате за Бога едно вярно понятие, излизайте вечерно време да гледате небето! Той е една творческа сила. Всички тия планети, които съставляват нашата слънчева система, влизат в друга система от планети. Двете заедно влизат в трета система от планети и т.н. Всички тия планети, системи, слънца, тъй сгрупирани, съставляват цялата вселена, или тъй наречения “град Божи”, дето Бог живее. Неговият ум, Неговото съзнание е толкова велико, че Той обхваща най-малките същества, които се докосват до Него, и урежда живота им. Може ли да схванете какво нещо е Бог? Всички тия ангели, всички тия същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят какво нещо е Бог. Те застават с един Свещен трепет пред това Велико Същество, от сърцето на Което изтича тази велика Любов, която поддържа целия космос. Малко от това благословение достига и до нашата земя. Само в млечния път има около 18 милиона слънца. В нашата слънчева система има около 100 милиона слънца и т.н.

(стр. 491, 492)

Без новораждане никой не може да познае древната и свещена култура. Тази култура принадлежи само на безсмъртните души.

Когато вие се новородите и видите Царството Божие, когато погледнете към небето нагоре, вие ще видите онези светли лица, онези интелигентни сили пред вас. Вие ще видите такава култура, каквато не сте помисляли! Тогава вие ще бъдете в положението на апостол Павел и ще кажете: “Видях и чух неща, които не съм мислил, нито сънувал.” Туй е, което Бог е приготвил и което вие може да видите.

(стр. 492)

Евангелието може да се разбере в най-дълбоката скръб на човека. Тази скръб отваря едно особено око в човека. Тя отваря едно особено внимание. И ако човек запази будността си, ще съзре благата вест.

Ще отделите особено време за изучаване на Евангелието. Вие ще го изучавате не когато сте в най-доброто настроение на духа си, но когато имате най-голямото страдание, каквото светът не може да си въобрази. Тогава ще прочитате по една глава и ще видите как добре ще я разбирате. Когато майката роди едно дете и е щастлива с него, ако в това време чете Евангелието, тя не ще може да го разбере, но когато майката е изоставена от своя съпруг или когато изгуби своето дете и прочете една глава от Евангелието, тя ще разбере вътрешния му смисъл. Следователно Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните...

(стр. 492, 493)

Няма по-красиво и по-точно отмъщение от отмъщението с Любов. Такова отмъщение може да направи само пробуденият човек. Това отмъщение преобразява вътрешните сили.

Има един начин на отмъщение: ако искаш да отмъстиш на един човек, отмъсти му с Любов! Няма по-голямо отмъщение от отмъщение чрез закона на Любовта!

(стр. 493)

Който е видял Лицето на Бога, той Го съхранява в себе си за вечни времена и сам той става вечен.

Видим ли Царството Божие, ще видим и Лицето на Бога, а видим ли това Лице, никога няма да Го забравим. Този закон ще напишем в сърцата си и като видим Божието Лице, ще кажем: “Господи, заради Тебе всичко мога да направя!”

(стр. 493, 494)

Има едно приложение на Любовта в живота, което съставлява същността на една велика наука. Любовта е свещена наука за всички времена. Но тя е наука за високосъзнателни и пробудени същества. Тази наука носи реалното виждане. Тя е вътрешна и неизречена наука.

Има едно виждане, едно гледане, в което човек вижда защо стават нещата и действува разумно. Приложение трябва сега в живота! Това е една велика наука в света. Тази наука още не е кръстена тук на земята и аз не смея да й кажа името, защото то е свещено име, а свещените имена не се казват, понеже се опетняват. Щом се изучи тази наука, животът ще се осмисли.

(стр. 496)

Онзи, който прославя живота с душата си, той се е домогнал до това, което се нарича “смисълът на живота”.

Човек, който може да слави Бога, той е разбрал смисъла на живота, той е прогледал. Онзи, който не може да слави Бога, той е сляп.

(стр. 497)

Тайната на Дървото на Живота е в неговото единство. Там, където има единство, има цялост. Когато животът е цялостен, тогава Духът работи в него.

Истината... в сегашния век е извън нас. Като казвам, че Истината е извън нас, ще ви приведа едно сравнение да разберете това. Всичкият живот на едно дърво в корените ли е? Проявлението на целокупния живот не е в корените долу, той частично се проявява там. Животът в корените на дървото е само частичен, в тях се съдържат само ония условия, чрез които се добиват сокове за растенето на това дърво. В корените на дървото не може да става цъфтенето на цветовете. Ако корените кажат, че “всичко е в нас”, това е така само отчасти. Животът може да се прояви и над корените отгоре. И ние, съвременните хора, сме корени на този живот. За да разберем живота, трябва да подигнем съзнанието си над корените отгоре, над материалния живот.

(стр. 497)

Царството Божие — това е абсолютният порядък. Този порядък изисква абсолютно разумни същества. Тези същества населяват всички области и светове. Всеки пробуден човек може да се свърже с това Царство.

Смешно е, когато хората искат да образуват църква! В света съществува само една църква — Царството Божие. Единственото реално нещо в света, това е Царството Божие. То е един вечен порядък, на който ангелите са господари.

(стр. 503)

Когато Бог възлюби един човек на земята, Той му изпраща един ангел, който да възпламени в него стремежа към великия живот. Това е един постепенен процес, при който този ангел се превръща в извор на стремежа, а избраният човек се превръща в Син на Светлината.

В небето има Любов, и то такава възвишена Любов, за която ангелите са готови да жертвуват всичкото свое богатство, спечелено в милиони години. Когато един ангел види, че у Бога се зароди едно дълбоко вътрешно желание да прати някого от небето да помогне на някоя паднала душа, този великан ангел жертвува всичкото свое благо за тази душа и слиза да й помогне. Този ангел, като дойде, няма да ти подаде ръката си да му я целунеш, но ще се яви като една велика мисъл, като един велик вътрешен стремеж, ще подигне душата ти към нещо възвишено и благородно.

(стр. 503, 504)

В новото време Христос ще дойде по нов начин. Той няма да ви каже както в миналото “Вярвай в живота!”, а ще каже “Люби Истината!” Защото само който е възлюбил Истината, постига Бога. Който вярва, постига живота, а който люби Истината, постига Бога.

И тъй, в края на тоя век ще дойде Христос. Как ще дойде? — Той ще излезе на сцената и ще каже Истината. Не само ще я каже, но което каже, ще направи. Христос, като дойде, няма да ви каже да вярвате, но ще ви покаже Истината. И тия от вас, събралите се тук, у които има интензивно желание да търсят Бога, да Го славят, те ще разберат тази велика Истина.

(стр. 505)

Всички същества ще бъдат съдени. Всички ще бъдат съдени според мярката на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Неразбирането на Божествената Любов се превръща в съдба, в лоша участ за човека. Неразбирането на Божествената Мъдрост се превръща в непрогледен мрак. В този мрак човек постепенно обезумява. Неразбирането на Божествената Истина се превръща в робство. Това е робството на смъртта. Смъртта е най-голямото ограничение за този, който се е отрекъл от Истината.

Жени и мъже, всички трябва да приложат Божественото, защото всички ще бъдем съдени, ще туря и себе си. Как ще бъдем съдени? — Според съдбата на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина — никому няма да се прости.

(стр. 509)

Ако един велик поет бъде изпълнен с Духа на собственото си вдъхновение или ако бъде изпълнен с Духа на Истината, той ще напише една поезия, която ще проникне и при ангелите, защото ангелите се интересуват от всяка поезия, в която е вселена Истината. Ангелите обичат да проучват Истината и тънкостите на нейното изразяване.

Ако един поет на земята напише едно поетическо творение и то се преведе между ангелите горе, ще знаете, че опитът му е сполучлив. Казвате: “Ама то е преведено на английски.” Може да е преведено и на френски, и на немски, на всички езици — това не е доказателство. Преведе ли се обаче между ангелите, това е меродавно. Туй творение с хиляди години ще върви в света. В него има живот. Ако сте един философ, богослов или какъвто и да е учен човек и сте изказали една Истина, и тази Истина обърне внимание на ангелите, тя ще мине като велика Истина...

(стр. 512)

Когато един човек се съобразява с Истината, той ще се научи да превъзмогва много лесно и бедността, и богатството, и властта, и славата. Той ще живее в Истината и ще бъде свободен.

Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от богатството, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието, то е Истината, която трябва да живее в нас. Тази Истина ще ни отвори великия простор да прогледаме. Това значи да бъдем свободни, велики хора.

(стр. 514)

Приложете Истината в живота си и Божият Глас ще стане вашето ръководство. Този Глас ще ви донесе пълнотата, която винаги сте търсили. Този Глас е свещеният ритъм на живота.

Време е, ...приложете тази велика Истина, за да бъдете силни и свободни, да почувствувате вътрешния Божи Глас в душата си, да дойде новият мир вътре във вас. Чуете ли Божия Глас, смирението ще дойде във вас и ще бъдете доволни от всичко в живота си.

(стр. 514)

э

Използвана литература

1. Трите посоки — ООК, София — 1948 г.

2. Отворени форми — МОК, София — 1943 г.

3. Отношение на простите истини към човека — ООК, София — 1933 г.

4. Вечното благо — СБ, София — 1944 г.

5. Дали може — НБ, София — 1942 г.

6. Естествен ред на нещата — ООК, София — 1939 г.

7. Работа на природата — ООК, София — 1948 г.

8. Божият глас — ООК, София — 1940 г.

9. Двата природни метода — НБ, София