Специален момент в живота на възвишените същества

Всеки човек, всяко живо същество е специфична проява на Любовта. Хората не виждат това разнообразие, но възвишеният свят се интересува. Там всички същества спират работата си за момент и отправят вниманието си към съществото, което люби.

(стр. 266)

Магическо преобразяване на човека

Да видиш ангел, това значи да се преобрази целият ти живот. Ти ставаш по-добър, разширяваш се, придобиваш по-голяма светлина. Да видиш Бога, това значи да станеш светия.

(стр. 270, 271)

За да видите поне частица от дрехата на Бога

“Само чистият по сърце може да види Бога.” Мойсей, който беше чист и свет човек, само един път видя Бога, и то гърба, а не лицето Му. Животът ви ще се преобрази, ако видите само една частица от Бога. За да видите поне частица от дрехата Му, вие трябва да се освободите от своите отрицателни прояви...

(стр. 271)

Светът е оправен

Влез в душата си, в хармонията на живота, и ще видиш, че светът е оправен.

(стр. 278)

Тайната на одъра на болния

Одърът, на който болният лежал 38 години, представя велика книга, в която са написани Божествените закони. Той лежал 38 години върху нея, без да я отвори, без да прочете нещо. Там е писано: За да се излекува, човек трябва да стане и да ходи, т.е. да постави за основа на живота си великите добродетели.

(стр. 283)

След 2008 години

И слънцето има свои зодии, но за преминаването през всяка една са нужни 21 години; всяка слънчева година пък се равнява на 25000 наши години. Според зодиите на слънцето ние сме в последната. Откак е влязла земята в тази зодия, се изминали 145000 години, остават още 2008 години, за да излезе от тази зодия. Тогава земята ще влезе в зодията на планетите и хората ще престанат да се бият. След 2008 ще проверите истинността на думите ми.

(стр. 284)

Виждането и слушането — достояние на Божествени същества

...Да чувствуваш и да вкусиш, това е човешко; да се възприема благоуханието на нещата, това е достояние на ангелите; а виждането и слушането е достояние на съществата от Божествения свят.

(стр. 285, 286)

Всички виждате онзи свят

Този свят е онзи свят. Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, който ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят.

(стр. 297, 298)

Приютяване на човешката душа в птичка

Когато някоя птичка пее пред прозореца ви или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада на по-големи мъчения.

(стр. 302)

Ще слизаш дълбоко в материята

Идеалистите пренебрегват материалния живот и казват, че човек не трябва да пуща корените си дълбоко в материята. Напротив, ще слизаш дълбоко в материята, за да извлечеш онези материали, от които ще се ползуваш в бъдеще. Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова по-големи страдания има и толкова по-големи опитности и поуки извлича.

(стр. 316)

Светът на Бога

Като се свържете с Бога, за момент Той може да ви вземе в Своя свят, да видите и разберете какво значи Любов. Опасно е да влезете в този свят, защото не бихте желали да се върнете обратно на земята. Затова Божественият свят е затворен за хората. Когато бъдат готови, и този свят ще се отвори за тях...

(стр. 318)

Кой е твоят ближен?

Кой е твоят ближен? — Всеки страдащ, когото срещнеш на пътя си. Да го възлюбиш, това значи да го свържеш с ума, със сърцето, с душата и със силата на Бога.

(стр. 318)

Висше мистично откриване

Щом любите, Бог ще изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта.

(стр. 319)

За да Го виждат и познават

Хората се питат: “Кой Бог трябва да възлюбим?” — Видимият. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още в утробата й, така за много хора Бог е невидим и непознат. Те са още в утробата на Бога, не са излезли от Него. Като излязат вън от Него, ще Го виждат, без да Го познават. Много време ще трябва да мине, за да Го виждат и познават. Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на краката си, опитал е благостта и добротата на своята Майка. Той вярва в съществуването на Бога. Всички философи в света да го разубеждават, няма да успеят. Той има такива опитности, които пред нищо не могат да се пренебрегнат.

(стр. 321)

Извайване на Първообраза

Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъв образ, който да отговаря на Първичния, създаден по образ и подобие на Бога?

(стр. 324)

В корените, в клоните и в плодовете на живота

Жителите на земята, които живеят в корените на живота, имат едно разбиране за живота. Жителите на духовния свят, които живеят в клоните, имат диаметрално противоположно разбиране за живота. Обаче животът не се ограничава само в корените и клоните. Има и друг живот: на цветовете и на плодовете. Като дойдете до живота на плода, може вече да се говори за процеса на узряването.

(стр. 331)

В тъмнина

Кое е по-добре: да бъдеш външно красив, както слънчевата светлина, която през деня осветява всичко, а вечер залязва, или да бъдеш вътрешно красив, огрян от Божествената светлина? Първата красота наричаме физическа, а втората — душевна. Първата се изявява през деня, когато и без нея е навсякъде светло; втората се изявява вечер и осветява пътя на страдащи и измъчени, на огнетени и заблудили се в пътя. Затова е казано, че красивите неща растат в тъмнина.

(стр. 333)

Истината за християнството

Ще кажете, че християнството е ново учение, от две хиляди години. Не е ново учение. То е минало през три епохи. Първата датира от създаването на първия човек по образ и подобие на Бога. Той и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството.

(стр. 333)

Книгата на тайните

...Има друга книга, по-ценна... тя е човешката душа. В нея са написани тайните, скрити в Битието от създаването на света до края на века... Малцина отварят и четат тази книга. Един гръцки философ казва: “Познай себе си!” Тази мисъл крие в себе си учението за душата. Да познае човек себе си, това значи да отвори книгата на своята душа и да чете. Там той ще намери тайните на Битието. Светото Писание съдържа по-малко тайни от това, което Бог е написал в човешката душа. Четете написаното във вашата душа, да видите как са живели всички живи същества, всички ангели. Само така светът ще оживее и ще се отвори пред вас.

(стр. 334)

Откровението за чистосърдечните души

Христос кани днес всички хора на голяма вечеря. Това е новият живот, за който сте призвани. Опитайте го, да видите какво благо носи той за човешките души. Който приеме поканата и се отзове чистосърдечно, очите му ще се отворят и ще прогледа. Ще види ангелите, които слизат и възлизат, ще се свърже с тях и ще започне да се учи на новото знание.

(стр. 335, 336)

Душата на народите

Който се жертва за ближния си, за отечеството си, за една възвишена идея, той не умира. В негово име възкръсват всички хора, всички народи. Великите хора са душата на народите.

(стр. 336)

БОГ

Навсякъде е Той, навсякъде чуваме гласа Му.

(стр. 339)

Път към тайните

Животът на небето и под небето е пълен с тайни. Природата е пълна с тайни. Сам човек, неговото тяло, е велика тайна. Който е възлюбил Бога и ближния си, който учи и работи, той постепенно се домогва до тайните на природата, както и на своя организъм.

(стр. 339)

Божие послание

Листът... Той пада през есента, оставя своето благо на земята, за да се яви отново напролет. Съществуването на съвременната култура се дължи на милионите листа, които падат на земята и носят своето послание от Бога. И човекът, като лист, слиза на земята да донесе Божието послание за онези души, които го очакват.

(стр. 350)

Само Бог има право да живее за Себе Си

Страшно е положението на човек, който живее само за себе си. Само Бог има право да живее за Себе Си, защото Той включва всичко в Себе Си. Човек да живее за Бога, а Бог — за Себе Си.

(стр.356)

Всички познавате Истината

Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога.

(стр. 372)

Животът е посаден в невидимото

Христос се проявява и чрез семката, и чрез растенията. За да опитате силата Му, трябва да ги посадите. — Не Го виждаме. — Не можете да Го видите. Той е живот, а животът е невидим.

(стр. 384)

Озареният човешки дух в самия себе си е чистият образ на Бога

Който съзнава, че носи светлия и чист образ на Бога, той е получил вече диплом за свършен курс на човешкото знание... Онзи, в когото Бог живее, свети отдалеч.

(стр. 384, 385)

Осветени от погледа на Бога

Христос иде в света и носи такава светлина, пред която нищо не може да се укрие. При тази светлина и вие ще прониквате в хората, но и те ще проникват във вас. Бог е насочил погледа Си към всички и прониква в тях. Няма да остане гънка в човешката душа, която да не се освети от този поглед.

(стр. 385)

Велики духове слизат в ада

Велики духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе да работи за изкуплението на падналите и изостанали същества.

(стр. 387)

Когато Духът на Истината минава през нечистотата, нечистотата засиява

Едно трябва да научите: истинският живот минава през най-големите противоречия и най-голямата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нещата и да обновява всички живи същества на земята.

(стр. 401)

Свободата — велико постижение

Свободата не се постига в един ден, нито в един живот. Хиляди години трябва да живее човек, за да стане свободен.

(стр. 408)

Злото напуска вече своето царство

Днес Христос проповядва на всички хора... Гласът Му се чува и възприема от всички. Светът върви напред, не може да се върне назад. Заедно с него и злото постепенно излиза. Излезе ли веднъж, никакво връщане не може да стане. Щом напусне царството си, втори път злото не може да царува.

(стр. 416)

Образът, определен отпреди милиони години

Нека всеки даде такъв плод, какъвто зародиш е вложил Бог в него... Всеки да се стреми да изяви образа, който му е определен отпреди милиони години.

(стр. 416)

Из книгата „ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА“

Да живее човек в душата си

Да живее човек в съгласие с Божественото, това значи да живее в душата си, която никога не се петни. Нищо не е в състояние да отнеме чистотата на душата. Съвременните хора не живеят още в душата си...

(стр. 19)

Закони, написани в душата

Законите на Божественото са закони на Любовта. Те не са писани, както човешките закони. Те не подлежат на промени, както човешките. Законите на Любовта са написани в човешката душа. Отворете душата си и всеки ден прочитайте по един от законите, написани в нея. Четете и прилагайте тия закони.

(стр. 26)

33 — вечната зора на духовния свят

Дойдем ли до ангелския живот, там няма стари и млади. Там всички са 33-годишни. Там по-стари от 33 години и по-млади от 33 години не съществуват.

(стр. 30)

Изпитанията на ангела

Слушате някой да казва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от небето пращат някой ангел да подигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го подигне. Не го ли подигне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, дето го възнаграждават за успешно завършена работа. Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т.е. служител на Бога, минал през големи изпитания.

(стр. 39, 40)

Вратата, която отвори Отец, донесе Великото Учение на света

Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото Учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми.

(стр. 40)

Измерения на духовния свят

Човек... Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и в повече измерения. Затова именно духовният живот мъчно се поддава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.

(стр. 43, 44)

Докато не влезе в Бога

Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка. Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога. Докато не влезе в Него, човек не може да Го разбере.

(стр. 44)

Бог трябва да бъде отвътре, а човек — отвън

Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: “Влез в себе си!” Не, това не е право отношение. Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал. Това е девизът на старото учение. Какво препоръчва новото учение на човека? Новото учение поддържа следното: Бог да бъде отвътре, а човек — отвън. Някой казва, че бил вън от себе си. Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре... Да излезе човек вън от тялото си, това значи съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре.

(стр. 52, 53)

Познаване на проявения живот на Бога

Някои искат да познаят Бога. Те могат да познаят Бога дотолкова, доколкото познават Неговите прояви. Щом познават Неговите прояви, и техният живот ще бъде правилно изявен. Не живее ли добре, човек не е разбрал проявения живот на Бога. Той все е изучавал нещо, но е изпуснал същността на нещата.

(стр. 57)

Никога не греши

Когато свърже своята мисъл с Божията, човек никога не греши. Когато е в светлина, човек пак не греши. Когато в съзнанието на човека е светло, всички грешки са изключени.

(стр. 60)

Мистично виждане

И тъй, да се влюби човек, това значи да види проявлението на Бога в себе си и в онзи, когото обича. Не вижда ли проявлението на Бога в себе си и мисли, че той е, който обича, казваме, че този човек е на крив път.

(стр. 62)

Само Бог

В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата Воля.

(стр. 88)

Приемане на Истината

Чуете ли някъде да се говори Истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не. Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете Истината.

(стр. 89)

Отиване до слънцето

От човека зависи решаването на задачите му. За пример, ако се движи с бързината на биволска кола, той ще разреши задачите и въпросите си в продължение на 250 милиона години; ако пътува с трен, той ще ги разреши за 250 години; ако пътува с бързината на светлината, той ще ги разреши за осем минути. За осем минути ще отиде на слънцето, за осем минути ще се върне и няколко минути ще прекара там. Като се върне от слънцето, той ще има такива познания, каквито по-рано не е имал, каквито и най-учените философи на земята нямат. Докато не сте ходили на слънцето и не сте се върнали, много има още да учите.

(стр. 97, 98)

Запечатва се в съзнанието ви за векове

Видите ли един ангел, никога няма да го забравите. Всяка негова дума се запечатва в съзнанието ви за векове. Каже ли ви, че от вас човек ще стане, наистина човек ще станете. За тези негови думи вие сте готови да понесете всякакви страдания, мъчнотии и гонения. Чрез думите, които ангелът ви е казал, радостта ви е посетила.

(стр. 101)

Мярката на човека и мярката на природата

За човека един милиметър разлика не е много, но за природата един милиметър е голяма величина. Тя си служи даже с мярка, равна на една хилядна от милиметъра.

(стр. 113)

Посещение от слънцето

...Слънцето представя сбор от милиарди разумни същества, които идат на експедиция на земята. Всяко разумно същество оставя своя подпис върху лицето на хората, да знаят кой ги е посрещнал. Тези подписи именно хората наричат почерняване.

(стр. 115, 116)

Бог е велик и страшен

Да се смири човек, това значи да мине през огъня на Любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства и светъл става. Затова именно се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен. За онзи, който разбира, Бог е Любов, Бог е велик и благ. Ако човек не е готов за духовния свят и види Бога, той ще преживее такъв страх, че... цял живот няма да го забрави. Този страх показва, че той е видял нещо извън своето разбиране.

(стр. 131)

Движението на човека и неподвижността на Бога

Като живее на земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата. Остане ли само с една точка, той ще увисне във въздуха. Само Бог може да седи на една точка.

(стр. 137)

Истинско познаване на света

Когато мине по пътя на напредналите, на разумните същества, тогава само човек ще придобие истинско познаване на света.

(стр. 150)

В движението към Великия Център съзнанието постига своята тайна

Животът на съзнанието е движение към Великия Център.

(стр. 151, 152)

Явлението на пълнотата

Само Божията Любов носи пълния живот.

(стр. 153)

Определя вашето съществуване на земята

Енергиите на Любовта... не им туряйте бент. Колкото слаби да са тия течения, не прекъсвайте тяхното прииждане. Този прилив на енергии определя вашето съществуване на земята.

(стр. 162)

Дванадесет източници на живота

Според Божествената наука съществуват 12 източници, или притоци, на живота, но днес функционират главно 7. Астролозите наричат тези притоци зодии. Всяка зодия представя творческо течение в природата. От 12-те творчески течения пет са запушени, остават само седем. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера — с Любовта. Земята — с крайния материализъм. Луната — с въображението. Тя представя утробата, в която идеите се зараждат. Марс — с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер — с благородството. Сатурн — с разумността, с философията на живота. Свърже ли се с творческите енергии на тия седем източника, човек може да живее. Запушат ли се те, той е осъден на смърт. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не запушва нито един от тия притоци. Не само, че не трябва да ги запушва, но той трябва да се стреми постепенно да отпушва по един от останалите пет. Като се отпушат и последните пет, човешката душа ще дойде в своето първично състояние, както някога е излязла от Бога. Когато всичките 12 източници в човека са отпушени, той се намира в положение на безсмъртие.

(стр. 163)

Отпушване източниците на живота

Светията, геният, Учителят са завършили своето развитие. Те слизат на земята между хората да държат матура. И Христос дойде на земята да държи матура. Кървава пот излезе от порите на челото Му, докато свърши матурата Си. В какво се състоеше Неговата матура? — Да отвори един от запушените източници. Той сам трябваше да намери този източник, сам да копае, да го отпуши и след това да покаже на хората нов път за спасение. Така постъпи и Мойсей. С тоягата си той удари канарата и вода потече от нея. След това той каза на хората: “Оттук ще пиете вода.” И Мойсей отпуши един извор. Кой запуши изворите на живота? — Човешкият егоизъм.

(стр. 165)

С всичкото си сърце

Наистина да обичаш Бога, Когото не си видял, е мъчна задача. Щом възлюбиш Бога с всичкото си сърце, ти ще Го видиш. Правило е: Докато не възлюбиш Бога, ти не можеш да Го видиш.

(стр. 166)

Пожеланието на Учителя

Желая ви сега да възстановите Свещения образ на Бога в душата си.

(стр. 170)

Непреходността на Божественото даване

Човек трябва да знае как да дава своите чувства и мисли. В това отношение даването е вътрешен процес. Давате ли правилно, това даване оставя неизгладим спомен в съзнанието на човека. Това даване е Божествено.

(стр. 184)

Остава всякога живо

Това, което Бог е дал на човека, остава всякога живо.

(стр. 184)

Човешко време и Божествено време

Има два вида времена: човешко и Божествено. Под думата време разбираме отношения на нещата в обективния свят. За извършване на някои неща се изисква един период от човешко време, а за други — период от Божествено време. Следователно дойдете ли до великите работи на живота, не желайте да стават нито по ваше време, нито по ваш часовник. Божественото време се определя по вътрешния часовник в човека. Всеки трябва да работи върху себе си, да усъвършенства този часовник. Попадне ли човек в Божественото време, нещата стават добре. Не попадне ли в това време, нещата не стават, както той ги е очаквал.

(стр. 184, 185)

Трябва да върви с бързината на щастието

За идването на всеки човек на земята е определен час, кога трябва да слезе. Чуе ли своя звънец, той не трябва да чака нито секунда. Изгуби ли десет минути само, той никога вече не може да стигне своя час и място. Десет минути, умножени на 300 хиляди километра в секунда[1], се равнява на 180 милиона километра. Може ли да стигне човек щастието си, което се е отдалечило на 180 милиона километра разстояние от него? Иска ли да бъде щастлив, човек трябва да върви с бързината на щастието.

[1] 300 000 километра в секунда — скоростта на светлината и бързината, с която се изменя състоянието на нещата в космоса

(стр. 187)

Божествените работи са извън времето и пространството

За Божествените работи определено време няма. Те стават всякога. Добрите, красивите, разумните работи стават без време и място. Те са извън времето и пространството.

(стр. 189)

Човекът — двуцентрово същество

За да разберете смисъла и значението на нещата, вие трябва да ги разглеждате от две страни. Всяко нещо в природата е двуцентрово. Човек не може да живее с един център. Той трябва да се стреми към един център, но сам по себе си той е двуцентрово същество... И тъй, когато говорим за човека, ние разбираме същество с два центъра: единият център се е проявил навън във форма на жена, а другият — във форма на мъж.

(стр. 190, 191)

Злото и смъртта — съзидателни процеси

Злото и доброто съществуват в природата като два противоположни принципа. Смъртта и животът също представят два противоположни процеса. Както злото черпи сила от доброто и създава нещо ново, така и смъртта взима материя от живота и създава нещо ново.

(стр. 192)

Основа на разбирането

Човек може да разбере външния живот дотолкова, доколкото разбира вътрешния. Човек може да разбере физическия свят дотолкова, доколкото разбира Божествения. Физическият свят е отражение на Божествения.

(стр. 194)

Не се събира и дели това, което е вечно единство

Докато мъжът и жената мислят, че са отделни, самостоятелни единици, те се самоизлъгват. Мъжът и жената представят две страни на едно цяло. Нито мъжът може без жената, нито жената — без мъжа. Въпреки това те не могат нито да се събират, нито да се делят. Същото отношение виждаме и между Бога и човека. Вън от Бога човек не може да съществува. Бог е цяло, което включва всичко в себе си. Той обединява нещата.

(стр. 195, 196)

Тайната на Пътя

За да следва добре Пътя на своя Учител, грешникът трябва да е запазил нещо от своята праведност.

(стр. 198)

Познаване на себе си в Божественото проявление

Като даде възможност на Божественото в себе си да се прояви, по този начин човек изучава както себе си, така и своя ближен.

(стр. 200)

Всеки трябва да намери ПЪТЯ в своя Път

Всеки човек трябва да учи, но той трябва да намери онзи Учител, който е определен специално за него. Намери ли своя Учител, работата му тръгва напред.

(стр. 206)

Да извървиш Пътя, означава да станеш Сияние в Светлината

...Не си правете илюзии да мислите, че който е намерил правия Път, той е разрешил всички въпроси. Този Път трябва да се извърви.

(стр. 208)

След предела

Ако не достигне крайния предел на своите възможности, човек не може да мине в новия живот. Зад този живот, в който сега живеем, има друг, по-широк, с по-големи възможности.

(стр. 208)

Пред Божественото и смъртта отстъпва

Дойде ли някой да почука на вратата ви, да носи Божественото благо, станете веднага на крак и му отворете. Дали сте болен или здрав, не се колебайте. И на смъртно легло да сте, станете и отворете на Божия пратеник. Посрещнете посланика от Божествения свят и тогава умирайте, ако сте дошли вече до този час. Кажете на смъртта да ви почака малко. Пред Божественото и смъртта отстъпва. Като чуе гласа му, тя веднага си заминава.

(стр. 209)

Само Абсолютното Същество може да обхваща всички неща, на човека е отреден само устремът

...Всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи да се ограничат, а това е невъзможно.

(стр. 214)

Всяка идея си заражда своя специфична мисъл, която я реализира

Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота. Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала.

(стр. 214)

Бог първо е помислил

...Човек трябва да знае отде иде известна мисъл в неговия ум. Ще каже някой, за пример, че мисли за Бога. Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него. Значи човешката мисъл е отражение на Божествената.

(стр. 217)

Има един точно като него

...Докато спазва вътрешните отношения към всички същества, човек се намира под влиянието на закона за паралелизма в природата. Той знае, че никой не живее за себе си. Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права. Някой казва, че като него няма друг човек в света. Там е погрешката. Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият. Те си приличат много... Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота си. Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Къде е това същество? — Или на небето, или на земята. Във всеки случай това същество е някъде на противоположния полюс. Следователно каквото прави, човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания.

(стр. 218, 219)

Отражение на Бога

Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него... Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Когото някога е излязъл.

(стр. 222)

Изкуството на мистика

Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме? Там е въпросът. Изкуството е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш.

(стр. 223)

Мисълта е по-силна от виждането

— Виждал ли си Бога? — Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждането е възможно. Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало. Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл.

(стр. 227)

Раят е място, в което душата царува

Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място на работа, учене, Любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи.

(стр. 236, 237)