Човек се движи между радостта и скръбта, но трябва да внимава да не счупи гърба на камилата. Гърбът на камилата символизира Любовта, която с търпение съгражда човека.

Някой казва: “Развали се настроението ми.” Има един музикален закон, според който между тоновете винаги има една малка междина. Някой път си много щастлив, имаш едно малко щастие, но вътре в него виждаш една малка междина, казваш: “Чакай да сляза в това благо, тогава ще се кача в голямата радост.” Но знаете ли на какво мязаме тогава? Един млад момък от древността натоварва своята камила с много скъпоценности и отива да посети своята възлюбена. Минава през пустинята. Вижда по пътя една много красива кожа, като тези руските самурени кожи, и си казва: “Е, и тази кожа ще взема.” Взима я, но не я носи сам, а я туря на гърба на камилата. От голямата тежест гърбът на камилата се счупва и този младият момък остава всред пътя. Ние сме от тези хора, за една кожа по пътя готови сме да счупим гърба на камилата. Но между една малка радост и една малка скръб винаги произтича едно малко нещастие. Между тези две течения веднага се почувствува една скръб. Сега други, които са в скръбта, виждат една малка междина, казват: “Толкова съм страдал, и тук беля, и там беля, чакай поне тук в тази междина да вляза, по-голямо от скръбта не е!” Гурне се там! След малко излезе и той се учуди, че се хванал за радостта. Казва: “Слава Богу, че влязох.” Тези неща постоянно стават, а ти мислиш, че са случайни.

(стр. 244, 245)

Да обичаш един човек, означава да имаш една велика идея за свещения Образ на Бога в него.

Образът на този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ, и да не внесеш никакво петно върху него. Това аз разбирам да обичаш един човек! Това е максима.

(стр. 246)

Днес ние се намираме пред една велика пропаст, която сами сме си изкопали от хиляди години. И днес мнозина вървят срещу това, което са си посяли. Мнозина са си посяли смъртта, затова днес се случват толкова много катастрофи и убийства. Това е пропастта на човешките желания.

...Днес ние трябва да се спрем, защото сме пред една дилема. Ние сме пред прага на една велика пропаст. И ако се мръднем още една стъпка, ще бъдем в тази голяма пропаст. Ние се намираме пред крайния предел на възможности за живот.

(стр. 247)

Само този, който е възприел абсолютно Любовта, само той може да говори за Истината. Но той трябва да бъде много скромен в своите изявления, защото се намира пред един необикновен свят.

Мислите ли, че Истината е при богатите? — Не е. Мислите ли, че Истината е при сиромасите? — Не е. Мислите ли, че Истината е при учените? — Не е. Мислите ли, че Истината е в църквата? — Не е. Ще ме извините, това е мое лично мнение. Мислите ли, че Истината е при окултистите? — Не е. Никъде я няма Истината днес. Защо? — Този свят е свят на страдания и смърт, свят на разлагане. А там Истината не може да дойде. Съвременните хора говорят за Истина. Не, ние можем само да изнесем един факт като истина, но за Истината ние, смъртните хора, не можем да говорим. И седнат сега хората от разните школи да ни говорят за Истината. Слушайте, приятели, аз зная тази Истина, зная я и не искам нито себе си да лъжа, нито вас. Вие можете само да изнесете един факт, но докато... не изпитате дълбочината на всичките страдания, докато не се откажете от всичките ваши минали животи, докато не се домогнете да възприемете тази висша Любов, дотогава не можете да бъдете свободни.

(стр. 248)

Само в пустинята се намира преходът на човека към Богочовека. Само в пустинята човек може да намери своето висше Аз, което е извън човешкия произход. Ето защо пустинята е един велик символ и всеки трябва да мине през нея.

В тази жива природа ние сме дошли до една фаза, която трябва да преминем... Вие се намирате пред прага на един преходен живот... Вие ще минете през пустинята, както еврейския народ, и ще пътувате 40 години. Това е само като един символ.

(стр. 248, 249)

Атлантите не разбраха Любовта и затова са потопени на дъното на Атлантическия океан. Съвременната култура също не познава Любовта и затова и тя ще бъде потопена в ада на своите желания. Само истинолюбивите ще оцелеят, защото те са извън културата, те са извън желанията на света.

Само тези разумни отношения на Любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Тя ще дойде. Разумният свят има една максима. Няма да си поплюят. Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любов. Трябва да се върнем в онази култура да питате атлантската раса какъв е Бог. Те Го опитаха. Те са затворени на дъното на Атлантическия океан и още не са освободени тези души.

(стр. 250)

За онзи свят не може да се води диалог. Той е чистотата на блаженството. Той е великата пълнота на съзнанието. Това не е диалог. Това е изобилен живот.

Някои разправят за онзи свят, какво видели там. Аз не говоря какво съм видял.

(стр. 250)

Радостта е силата, която може да освети скръбта. Радостта е първият лъч на Бога. Радостта е най-нисшата степен на Бога. Радостта е началото, от което са произлезли висшите светове.

Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Света на скръбта го създадоха човеците и духовете, а света на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога.

(стр. 251)

Вашата радост не е пълнокръвна, защото вие още не сте свързани с Бога. Когато човек не е свързан с Бога, неговата радост е сянка на истинската радост.

“Скръбта ви ще се превърне в радост.”[4] Ще ми кажете: Възможно ли е? — Възможно е. — След колко хиляди години? — Никакви хиляди години! Сега, днес започва тази радост! Ама не по този начин, който вие знаете. Вашата радост е само една сянка на тази радост. А сенките показват къде е тази Реалност.

[4] Йоана — 16:20

(стр. 251)

Аn — това са възможностите на Вечността, това са възможностите на човешкия дух.

Аn означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на А-то да се прояви във всички свои възможности... Трябва да се докаже туй Аn. А за да се докаже Аn, знаете ли колко милиони години трябва да работи човек?

(стр. 253, 254)

Човешките възможности имат начало и край. Всяко нещо, което има край, е зло. Божествените възможности нямат начало и край. Те слизат от Духа и се връщат при Него. Те изхождат от Вечността.

Сега има човешки възможности, има и Божествени възможности. Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле. Това е като общо правило. И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение. Човек, като направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва навреме и свършва навреме, и краят му е великолепен.

(стр. 253)

Бог не помни злото. Бог е Господ на Абсолютното добро. Той помни само доброто и само него благославя.

Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа Си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.

(стр. 261)

Ако благородството съществува дълбоко в човека, отрицателните качества на злото не могат да съществуват и да се развиват. Чрез благородството човек познава красотата на своя живот.

И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъствува онзи благородният елемент на Любовта. Тогава се зараждат всички отрицателни качества. Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си. То е истинският живот.

(стр. 262)

Ако задържаме злото в себе си, ние създаваме преграда между нас и Божественото и с тази преграда обременяваме нашия живот. Ние сами можем да махнем преградата. И тогава Божественото отново ще затрепти в нас.

Сега каква е лошата страна на непрощаването? Защо трябва да си прощаваме? С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас. Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: “Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани.”

(стр. 263, 264)

Красивото в Словото Божие и в словото на всеки писател е душата, която може да ни предаде същото това слово под формата на живот. Ако ние съумеем да се свържем с душата на Словото и с душата на този, който го е писал, ние ще получим изобилен живот.

Ако вие четете един романист, красивото не е в туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното. Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа. Четете някой философ, математик или слушате някой музикант — всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа. Живите души, с които си в общение, ти предават сила. Писанието, което наричаме Слово Божие, е живо. И като го четем, ние сме в общение с тия души, които са го писали.

(стр. 264)

Ако умееш да изречеш името на едно висше същество с Любов, ти ще можеш да пиеш от водата на неговия извор. Свещеното изричане е отношение към живота. Свещеното изричане е ключ към живота.

Туй, което е казал Христос, то е живо. Някои казват: “Какво е казал Христос?” Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа. Сега дойдат други тълкуватели, казват: “Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение?” То значи, като дойда до един чист извор, да питам: “Ще мога ли от теб да пия вода? Аз съм много грешен, ще мога ли да се измия от твоята вода?”...И когато ние дойдем до Великото, до Божественото, до Господа, казваме: “Аз съм грешен.” В това има някакво външно благочестие.

(стр. 264)

Колкото повече прощавате, толкова повече Бог навлиза във вас. Колкото повече прощавате, толкова повече се очиствате.

“И прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” Ето една формула, която вие може да приложите, без да станете мекушави. Ако вие мислите да прощавате на хората, непременно ще станете меки. Но ако мислите, че Бог ще трябва да живее в душата ви, затова трябва да се чистите, прощаването в този случай има смисъл.

(стр. 265)

Прощаването зависи от благородството, благородството зависи от Любовта. Колкото повече прощаваме, толкова повече се облагородяваме. Колкото повече се облагородяваме, толкова повече се оживотворяваме. Оживотворяването идва от Любовта.

“И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници.” Каква по-хубава философия от тази! Това е вътрешният смисъл на живота.

(стр. 266)

Който чуе Гласа на Любовта, ще пие Живот Вечен.

“И които чуят Гласа ми, ще оживеят” — казва Христос. Сега е време за оживяване...

(стр. 267)

Не може да разгадаеш душата. Душата е най-дълбоката вода, сътворена от Бога. Душата трябва да я приемеш такава, каквато се проявява, но не искай да я разгадаваш.

Някой казва: “Аз искам, като погледна човека, да го разгадая.” Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката душа! Човешката душа седи извън нашия свят. Някой казва: “Искам да разгадая душата ти.” Не можеш да я разгадаеш. Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими.

(стр. 267)

Ако ние не дадем ход на свещеното чувство на благодарност в нас, ние ще изгубим благата, които Бог ни е дал от хиляди години. Свещеното чувство на благодарност е естествен метод за съхраняване на Божиите блага.

Ако ние при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо.

(стр. 268)

Да мисли човек по законите на своята душа, това означава да зароди човек сам в себе си живота.

Да мисли човек, туй е великото и благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни.

(стр. 269)

Да живееш в принципа на Любовта, значи да си неизменен на тази Любов. Този принцип е живата връзка с Христа. Връзката с Христос е неизчерпаем живот. Тази връзка крепи човека и в този, и в онзи свят, и затова Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.”

Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се е родил някъде и живял преди 2000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата Син Божий. Да дойдете във връзка с Христа като принцип на Любовта, който не помни прегрешенията на хората. Разбирате ли? Да се свържете с Христа като един извор, който постоянно блика.

(стр. 270)

Ако човек държи на принципа на силата, той ще се свърже и със силата на разрушението. Само Божествената Любов може да превърне силата в Мъдрост. Без Любовта силата се превръща в разрушение.

В света има един велик Божествен принцип. Първоначално той е служил да се създаде вселената и е носил в себе си тези условия за окисление. Той е силен принцип. Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом привлечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си.

(стр. 271)

Само Любовта може да те въведе в науката за живота.

Любовта... “Тя дълготърпи, благосклонна е, не се превъзнася, не завижда, не мисли зло никому.” Само тази велика Любов е в състояние да те изчисти. Сърцето ти ще бъде чисто и след туй състояние вие ще имате една нова наука за живота.

(стр. 274)

Любовта създава връзки, но тя е по-дълбока от всички връзки. Ние трябва да се стремим към дълбочината на Любовта, за да открием вътрешния смисъл на живота. Вътрешният смисъл на живота е в самата Любов. Самата Любов — това е Божественото в човека.

И когато аз някой път говоря за Любовта, трябва да знаете, че тя се проявява в много форми, но това още не е Любов. Някои считат, че да целунеш някого, това е Любов. Не, целувката не е Любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е Любов. Тя е носителка на Любовта. Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е Любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека. Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем.

(стр. 272)

Човек трябва да се освободи от всичкото си богатство, за да се домогне до науката за живота. Да се освободи от богатството си, това значи човек да се освободи от старите си знания, от старите си мисли, чувства и постъпки. Това богатство, което човек е натрупал от миналото си, е пречката в неговия път. Ако човек се раздели с миналото си, ще може да последва науката за живота. Тогава той ще може да следва Христос.

Казва Христос: “Още едно ти не достига! Иди, продай богатството си, раздай го на сиромасите, купи това, което не ти достига, ела и ме последвай!” Истината е вложена тук вътре. Но онези, които не разбират великите закони на Божията книга, не могат да намерят туй едното, което е скрито вътре. Само разумният човек може да намери туй скритото. За да намерим туй едното, не трябва да мислим, че като имаме знания, те са достатъчни... “Още едно ти не достига!” Туй едното, то е същественото. Кое е то? Може да сме учени, може да сме богати, но всякога чувствуваме, че нещо ни липсва. Какво?

(стр. 276, 277)

Смъртта е метод за обновяване на съзнанието. Ако съзнанието на човека остане в застой на земята, само смъртта може да му помогне. Смъртта обновява, Любовта възкресява.

Аз често срещам някои, които казват: “Да умра!” Добре, хубаво е да умреш, но разрешил ли си какво нещо е смъртта? Смъртта, това е един от важните въпроси. Научно някои разрешават, че смъртта е спиране на сърцето. Не, смъртта от чисто християнско гледище, от окултно гледище има съвсем друг смисъл.

(стр. 278)

Целта на Любовта е да ти донесе най-големите нещастия, за да познаеш Бога. Целта на злобата и омразата е да ти донесат най-големите блага и просветления, за да познаеш себе си. Ако в нещастието си виждаш Бога и ако в злобата виждаш себе си, ти си благословен. Любовта те спасява по един начин, злобата — по друг. В техния краен предел ще откриеш Истината за себе си.

Любов, която не може да ти създаде най-големите нещастия и страдания, любов, която не може да те смъкне в ада, тя не е любов. И тогава турям друг един контраст: злоба, която не може да те дигне горе до небето, при Бога, не е злоба.

(стр. 278)

Обикновеният човек превръща мисълта си в разсъждение. Пробуденият човек превръща мисълта си в разумност. Посветеният превръща разумността в принцип. Съвършеният превръща принципа в живот.

Съвременните хора имат настроения. В настроенията има два противоположни полюса: ще бъдеш добре настроен и ще бъдеш зле настроен. След настроението се заражда чувствуване. След всяко чувствуване се заражда мисъл. След всяка мисъл се заражда разсъждение, а след всяко разсъждение идва принципът. И тогава законът е такъв: ако ти имаш едно настроение и искаш да го видоизмениш, ще се научиш на онзи велик закон на превръщане на енергиите, настроението да превърнеш в чувство. Ако твоето състояние не се измени, тогава ще проучиш закона на чувствата, как се изменя едно чувство в мисъл. Ако твоето неразположение остане също, тази твоя мисъл ще я превърнеш в разумност. Ако остане още нещо в живота ти, тази разумност ще я превърнеш в един велик вътрешен Божествен принцип. И ще бъдете уверени, че всичките противоречия, които съществуват в живота, като се изкачите на тази висота, всичко ще ви стане ясно и вие ще се освободите от този кошмар, който ви измъчва.

(стр. 281)

Чистото живее горе. То се отличава с лекота и естественост. То е винаги жизнено. Нечистото живее долу. Чувствата му са тежки, мисленето му е объркано. То е трудно подвижно, трудно се променя. То гледа като през мъгла.

Нечистото иде отдолу, а чистото иде отгоре. И когато ние говорим за чисто и нечисто, под думата чисто ние разбираме една по-фина материя, рядка до своята максимална степен на разредяване. А под нечисто разбирам една гъста материя, в която животът най-мъчно може да функционира.

(стр. 283)

Ревност има във всички светове и при всички висши същества. Злото не се намира в ревността, а в неразбирането. Ако разбереш ревността, тя се превръща в Любов към живота. Ако не разбереш ревността, злото остава в самата нея. Неразбраната ревност умъртвява.

Ревност има в боговете, ревност има и в духовете. Ще кажете: “Как, ревност в боговете!” Не мислете, че ревността е качество само на земята. Във всички същества, и в най-висшите същества дори, има ревност. Не е злото в ревността.

(стр. 284)

Ако Любовта е истинска, тя си остава завинаги Любов. Ако омразата е истинска, тя си остава завинаги демон.

Казват, че грешният можел да стане светия и светията можел да стане грешен. Това е едно парадоксално твърдение. В природата това не може да стане. Светлината тъмнина не може да стане и тъмнината светлина не може да стане, но светлината може да отстъпи своето място на тъмнината и тъмнината може да отстъпи мястото си на светлината. Това е възможно. Но да се превърне светлината в тъмнина, това е немислимо. Никога не е било и не може да бъде! Любовта може да отстъпи мястото си на омразата и омразата може да отстъпи мястото си на Любовта, но Любовта да се превърне в омраза и омразата в Любов, това е немислимо. Като казвам, че е немислимо, то е, защото тия енергии в своята същина, в своята разумност не могат да се превърнат.

(стр. 286)

Човек, който се жени, не може да придобие единството на живота. Само пробуденият човек има в себе си и мъжа, и жената. Само пробуденият човек е цялостен и единен с живота. Пробуденият никога не се жени.

Аз ще ви кажа едно нещо: човек, който се жени, не може да намери Бога. Той може да покаже пътя на другите хора към Бога, може да помага на човечеството, но той е далеч от Бога. Аз ви казвам Истината. Човек, който мисли да се жени, той не може да намери Бога.

(стр. 299)

Който е разбрал женитбата, той се е слял с Бога. Който не е разбрал женитбата, той е изгубил себе си.

Под женитба аз разбирам през целия си живот да не отправиш един гневен поглед на онзи, за когото се ожениш. Това е женитба! То е приготовление за самата Истина, за великата Истина... От чисто Божествено гледище женитбата е приготовление за великия живот... Някой казва: “Аз няма да се женя.” Не, ще минеш през женитбата, тя е врата за великия живот. Не само хората се женят, но и духовете се женят. “И таз хубава!” Вие имате особени понятия за женитбата. Когато един възвишен дух слезе на земята и се облече в материя, и той е оженен.

(стр. 300, 301)

Извън времето и пространството — там са Божествените същества. Извън ограниченията те са свободни и необвързани. Само свободният може да бъде силен.

Кога сме силни? — Извън времето и пространството можем да бъдем силни, като Бога.

(стр. 302)

Може да служи само този, който познава величието на Любовта и който е неизменен като самия Бог. Любовта е началото на служенето.

Единственото нещо, което липсва на хората, е следующето: те не знаят как да служат на Бога. Туй е всичката работа. Всички страдаме от един недъг, ние не знаем как да служим на Бога.

(стр. 302)

Скритите окултни сили в човека растат само при служенето на Бога.

...Като служим на Бога, само тогава укрепват в нас вътре онези скрити сили.

(стр. 303)

Човек е загубил много нещо от разбирането си, когато е питал много, когато е задавал много въпроси. Питането е метод на ума. За да разбереш Истината, не са необходими въпроси, а мълчание и сливане.

...Сега онези от вас, които са богати, решете да служите на Бога! Няма да питате как. Този въпрос е решен у нас. Никога не питайте как да служите. Казва някой: Трябва да любиш! — Ама как? — Не питайте. Любовта не позволява да я питаш. Истината никога не позволява да я питаш. Ако не знаеш, ще мълчиш, докато разрешиш този въпрос. Всичкият грях е там, в питането.

(стр. 303)

Идеалното не може да слезе на земята. За него няма условия.

Аз казвам, че туй идеалното, за което мислите, то не съществува днес на земята.

(стр. 306)

Само тези хора, които са носители на Абсолютното добро, могат да бъдат Учители.

Има добри хора в света, които не познаваме. И в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Турция, и в Китай, и в Япония, навсякъде ги има. Тия добри хора аз наричам гении на човечеството. Те са светиите, те са необикновените хора, те са солта на бъдещото човечество! Само при тези хора вие ще научите Истината. Те няма да ви говорят, те ще ви кажат: “Ела и виж как аз живея.” Те няма да философствуват. Ти ще седиш и ще се учиш от тях.

(стр. 306)

Да намериш това, което не ти достига, това значи да намериш онази постоянна радост в сърцето си и онази неизмерима благодат в душата си, които не свършват. И всичко това е неизменната Любов към Бога. Това е, което всеки трябва да намери. И само тази Любов може да даде метода на служене.

“Още едно ти не достига!” ...Всички вие сте дошли на земята да търсите туй едното, което ви не достига. Не искам, като излезете сега, да кажете: “Ние сме грешници, ние сме туй-онуй.” Не, но идете да търсите туй едното, което ви не достига. Богатството, което имате сега, е за да намерите туй едното, затова сте дошли от небето на земята. Туй едното е смисълът на вашия живот. То е задача, дадена ви за през целия живот. Аз не искам да ви я разреша. Като я решите, ще видите какво е туй едното, което ви не достига. Като го намерите, ще бъде радост и веселие, не за един ден, но за вековете на вашите крайни съществувания.

(стр. 308, 309)

Всяка случайност е едно посещение на висше същество, което иска да ти отвори една врата към себе си. И всяко изключение е едно посещение на висше същество, което иска да ти разкрие път към Бога.

...Изключенията и случайностите, това са закони на разумни същества. Всяко разумно същество, когато иска да се прояви някъде в света, ще произведе или някаква случайност, или едно изключение.

(стр. 310)

Бог не ви е създал, вие сами сте си съградили този свят. И понеже сами сте го съградили, днес вие не сте доволни и затова живеете в един човешки свят.

Вие питате: “Защо Господ създаде моята глава така?” Седите и Го критикувате, а не Го запитвате. Аз ви питам от Негова страна: “Какво ви е длъжен Господ?” Вие казвате: “Ама Той ни създаде.” Вие се лъжете. Той не ви е създал, от само себе си съществувате. Вие, без да Го питате, без да ви даде позволение, сте си съградили една къща и казвате: “Защо Господ ми даде туй място?” Както изследвам аналите на природата, виждам, че досега Бог никому нищо не е дал, всичките хора насила са взели нещата.

(стр. 311)

Бог използва силата Си винаги мъдро. Неговата сила е Благодат за хората. Но когато силата попадне в неразумни същества, тя се превръща в разрушение. Само Бог може да владее силата. И само който се владее, може да служи на Бога и да носи Неговата Благодат.

...Сега ще възразите: “Ами защо Господ, Който е всесилен, позволява това нещо?” Та каква особена мярка вие имате за всесилието Божие? Мислите ли, че ако Господ удари този-онзи по главата, че това е силата Божия? Това го правят само безсилните хора. Да убиваш хората, да им счупиш краката, да им счупиш главите, да им изкълчиш умовете, това не е сила, нито е наука. И силата Божия не седи в тия неща.

(стр. 311)

Други същества са създали световете. Всеки човек чрез своя ум и своите желания е създал своя свят. Бог е Любов, Мъдрост и Истина — това е Неговият свят. И всеки, който има Любов към Бога, може да заживее в Неговия свят.

Всички съвременни хора казват, че Господ създал световете. Аз бих желал всички учени хора да създадат една теория, да обяснят какво подразбират под създаване на световете. Нека определят какво означава думата създаване. Какво подразбират те под тази дума? Дали Бог създаде света, или ние го създаваме в своите умове?

(стр. 311)

Принципът прави съществата свободни. Само будният има принципи и чрез тях той разбира тайната на живота.

Казвам: Принципът, това е школа на живота.

(стр. 312)

Гладът е едно велико благо. Гладът е път към Истината. По този път човек се превръща в Светлина. В този смисъл гладът е повик на Светлината.

Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел.

(стр. 312, 313)

Който иска да оздравее, трябва да има свещена почит към Истината. При това условие Истината ще докосне човека и ще го освободи от неговите недъзи.

За да можем да оздравеем, ние трябва да се докоснем до Истината, до нейната дреха. “И които се допряха, оздравяха.” От какво оздравяха? — От всичките свои недъзи.

(стр. 313)

Христос и Бог са велики сили в света. Ако искате да познаете Христос, трябва да разгледате дълбоко в себе си Любовта като принцип. Ако искате да познаете Бога, трябва да разгледате дълбоко в себе си Мъдростта като принцип. Ако искате да познаете Абсолютния Незнаен, трябва да станете безпределни и тогава Истината ще ви се изяви.

Е, щом започнем от човека и дойдем до Архангел Михаил, до Исуса Христа, до Бога, това са велики сили в света, с които ние трябва да имаме връзка. Не е достатъчно само да кажеш: “Аз познавам Христа”, но как Го познаваш.

(стр. 317)

За да познаеш доброто, трябва да овладееш неговите тънкости и отклонения. Да овладееш неговите тънкости и отклонения, означава да влезеш в Божията Благодат. Това е добро от по-висш порядък. В това добро човек става свободно същество.

Е, как ще докажем ние, че сме добри хора? Доброто без лошото математически не може да се докаже. Злото, това е едно отклонение. Злото в света е едно от най-силните доказателства, че съществува доброто. Това е доказано по законите на висшата математика. И човек, който никога не е опитвал злото, той не може да приложи доброто в света. Доброто, неговата вътрешна сила, може да познаеш само тогава, когато туй добро има известно отклонение.

(стр. 318)

Ако човек знае как да проникне тъмнината в себе си и ако знае как да проникне светлината в себе си, той ще има власт да ги съедини и да ги примири. В точката на примиряването се заражда новият живот на ученика.

Сега, за пример, вие заставате и казвате: “Защо да се измени моето настроение?” ...Като се срещнат едно топло и едно студено течение, образуват се условия за дъжд. Питам: Ако тия течения не се срещнат, ще има ли условия да се образува дъжд? Няма да има дъжд... А дъждът е носител на новото учение. Той е, който разнася тези семенца. Същите такива противоречия има и в светлината. Във всеки момент на светлината се посрещат две течения. Така става и при тъмнината. Едно тъмно течение се среща с едно светло течение. Тъмното течение, това е студеният вятър. Като се срещнат тъмнина със светлина, дето се срещнат, там започва новият живот. Следователно между една голяма радост и една голяма скръб се заражда един велик Божествен живот. Тогава в тия промени на състоянията има философия. Всичките християни в първите времена са разбирали туй учение. А сега всички искат да бъдат весели, никой не иска да бъде тъжен. И прави са. Половината живот е в скръб, половината е в радост, но те трябва да се съединят. Ако вие изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова. И ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот. Следователно радостта и скръбта ще съедините заедно. Тъй както се проявяват на земята, те са две противоположни течения. Когато дойдем в съприкосновение с тях, ние ще се докоснем до Онзи, Който може да ни оздрави.

(стр. 318, 319)