Новораждане значи “роден извън земята”. Новораждане значи “роден в Духа на Бога”.

Трябва да обходите цял свят, да дадете всички жертви и дойдете ли в контакт с Бога, веднага във вас ще се влее новият живот, който Христос нарича новораждане, а в окултната наука го наричат “дваж роден”.

(стр. 114)

Ако контактът с Бога е реален, животът на човека ще бъде преобразен. Никой, който види Бога един път, не може да остане същият.

И тъй, първото съприкосновение с Бога, с туй Велико Същество, ще внесе една нова струя, едно ново прозрение, ние ще схванем живота тъй, както никога не сме го схващали, и ще почнем да живеем другояче.

(стр. 117)

Любовта не може да се сравнява. Всяко сравнение е ограничение. Понеже Любовта е част от Бога, тя е безгранична и неопределима.

Тази дума “велика” не може да се приложи за Любовта. Любовта не е велика. За да кажем, че е велика, трябва да има нещо, с което да я сравняваме, а тя не може да се сравнява. Като казвам “великата Любов”, ето как я определям. Любовта носи в себе си безсмъртие и живот...

(стр. 118)

Любовта е произлязла от Бога, но Бог не е Любов. Бог превъзхожда Любовта. Той е една по-дълбока и скрита Реалност, която ще се проучва в Седмата раса. Но за да бъде познат за нисшите и за висшите светове, Той е превърнал част от Себе Си в Любов.

Любовта... Пред нея и в нея живеят всички същества, тъй както ги разбираме, от най-нисшите до най-висшите, като изключим Бога — всички живеят в нея и черпят от нейните източници.

(стр. 118)

Да умееш да намразиш някого, това е вътрешно качество на Любовта. Само Любовта умее да мрази. И когато тя намрази едно същество, тя прониква в неговите корени и го превръща в творение на Светлината.

Твоята омраза е корен на една висша Любов. Туй, което ти чувствуваш като омраза, ако ти проектираш твоята Любов към корените на омразата, цветовете в клонищата ще дадат най-хубавите сокове. Ти казваш: “А, тази омраза ми съсипа сърцето.” Ти трябва да намразиш някого, за да обикнеш другиго. От тази твоя омраза ще се образува Любов. Омразата ще мине като Любов в един по-висш свят.

(стр. 119)

В този свят Любовта и омразата трябва да живеят заедно. Любовта и омразата са необходими, защото те създават движения и разместват пластовете на съзнанията. В тези размествания и в тази двойственост будният трябва да открие неизменната точка на своя живот.

Ама защо е омразата? — Потребна е. Защо е Любовта? — Любовта е потребна, за да се яви омразата. Омразата е един свят на по-нисши същества. Като намразиш някого, туй, което е нещастие за тебе, е щастие за другиго — в това има едно движение. Тъй щото, ако ти си щастлив, друг е нещастен; ако ти си нещастен, друг е щастлив.

(стр. 119)

За да станеш ангел, трябва да имаш абсолютно благородство в своите мисли и чувства. Това благородство променя скоростта на Светлината. По този начин човек изведнъж се оказва в своето ангелско състояние.

Казвате: “Аз мога ли да стана ангел?” Можеш, но то е въпрос на време. Можеш да станеш ангел в една минута, в един ден, а можеш да станеш ангел след милиони и милиарди години.

(стр. 120)

Човек е слязъл от Духа в Светлината. Той е слязъл по вътрешни закони и само по вътрешни и неписани закони той може да се върне обратно в Духа.

Светлината се подчинява на един вътрешен закон, а щом се подчинява, тя си има известни ограничения. Щом има известни ограничения, тя се движи в един известен кръг, по известна спирала. И в такъв случай Светлината не само че се наклонява, но се отклонява и най-после спира. И всеки един лъч се превръща в едно разумно същество... Преди милиарди години вие сте били такъв един лъч, но при излизането си от звездите, след като сте се движили и дошли на земята, вие сте се намерили като хора и днес, в тази аудитория, ме слушате. Вие сте забравили, че сте били Светлина.

(стр. 125)

Който се е запътил към слънцето, ще се натъкне на силата на мрака. И ако може да преодолее тази сила, в него ще изгрее Духът — Господарят на всички слънца.

...Светлината не идва от слънцето. Ако отивате към слънцето, вие ще се намерите в един такъв непоносим мрак, какъвто досега не сте виждали. Някои мислят, че като отиват към слънцето, ще намерят повече светлина. Не, обратното е, в такъв мрак ще нагазите, че ще изгубите пътя си.

(стр. 125)

Тайната на разкаянието е в това, че докато грехът затваря вратата към живота, разкаянието отваря тази врата. Там, където има дълбоко разкаяние, смъртта изпуска човека, защото в разкаянието се явява силата на душата.

“Бог... не е Бог на мъртвите, но на живите.” Значи абсолютно се отрича смъртта. Ама ще каже някой: “Нали умираме ние?” Аз мога да ви докажа обратното: ако някой умрял човек, тъй както го носят, се разкае, той ще оживее.

(стр. 126)

Първичната монада е Душа в душата на човека. Тя е излъчена искра от Дървото на Бога. Първичната монада помага на човешката душа в нейното развитие.

...Между тялото и душата има рязка граница: тялото може да си живее като тяло и душата да си живее като душа, само че тялото, като остане без душа, се разкапва на хиляди и милиони живи частици, но то не умира. То е съставено от хиляди и милиони клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада, е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади наоколо си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще им каже: “Сега ви изпращам на свобода.” И веднага виждаш, всички клетки започват да се разпръсват... А хората седнат да плачат, виждаш ги, четири реда сълзи ронят, умрял вече този човек. Не е умрял, но тази светла монада отива при Бога, Който е Жив...

(стр. 131)

Признаците на Божествената Любов са явяването на Светлина, която никога не си виждал, блаженство, което никога не си подозирал, и вдъхновена воля, която никога не си мислил, че притежаваш. Това са първите и малки признаци на Любовта.

Всеки един от вас трябва да си зададе онзи велик въпрос, към какво трябва да се стреми. — Към Любовта. Да, но трябва да знаете признаците на тази Любов... Когато проблесне у вас първият лъч на Любовта, вие ще усетите в себе си едно неописуемо блаженство, една Светлина, един такъв подтик на вашия ум, един такъв стремеж на вашата воля, че всички препятствия в света ще почнат да се топят пред вас.

(стр. 131)

Любовта въвежда човека в скрития свят на Бога. В този свят е стаено съкровеното знание. Това е знанието за всички времена и епохи. Това е духовното богатство на душата.

Като дойде първият лъч на Любовта, тя не обича чуждото и ще каже: “Слушай, всичко ще раздадеш на бедните, а аз ще ти дам моето богатство, ти ще бъдеш богат по особен начин.” Като дойде при учения, ще му каже: “Туй старото знание ще го раздадеш, нещо ново ще ти дам аз.” Тя няма да създаде нещо съвършено ново, но ще отвори своите хранилища, своите библиотеки и ще те въведе в онзи скрития свят. Съвременният свят ходи в Индия, там има скрити скрижали от хиляди и хиляди години. Да, и на земята има, но и горе на слънцето има.

(стр. 131, 132)

Тези хора, за които Бог е Живот, си имат своя признак. Това е Пламъкът на Живота. Тяхната душа излъчва Сиянието на Живота и всичко около тях се осветява, защото те носят въплътения Живот на Бога в себе си.

“Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.” Ако Бог е Бог на живите, подразбират се онези хора, у които се е пробудило туй висшето съзнание. И аз съм срещал хора, за които Бог е Бог на живите и които няма да ги питам: “Ти вярваш ли?” Не, тия хора имат особени признаци.

(стр. 132)

Във вътрешността на слънцето се намира най-голямата топлина — това е топлината на Любовта. Само душата може да влезе в тази топлина, защото душата е нещо цялостно, нещо единно само по себе си. В слънцето тя познава своята Първоначална форма — формата на Единството, целостта с всички неща.

Аз никога досега не съм ви водил на слънцето и ако ви заведа, ще се обърнете на пара, но това е според вашето схващане, според вашите теории. Някои казват, че слънцето имало 0 градуса топлина, други — че имало 32 000 градуса топлина, трети — 1 000 000 градуса, а някои допущат — до 5 000 000 градуса топлина. Всичко е вярно, но това е нещо относително. Ти можеш да минеш през 5 000 000 градуса топлина, без да я усетиш, пъk можеш да минеш през 100 градуса и да я усетиш. Това зависи от твоето движение.

(стр. 134)

Бог е безгранична Светлина, непрекъснат Живот и Абсолютна Свобода. От Неговата уста излиза само Истина. Това е единственият начин, по който Той говори.

И сегашното заблуждение у всинца ви, туй, което спъва вашия живот, е, че всички казват, че за Бога не може да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие — Светлина без сенки; за Бога можем да имаме едно понятие — Живот без ограничения; за Бога можем да имаме едно понятие — Любов без промени и измени, знания без погрешки, Свобода без ограничения. Тъй трябва да схванете Бога.

(стр. 134)

Да познаеш Бога като Вечен Живот, като Вечен Източник — това е най-силното доказателство да си Негов Син, Негов отломък.

Дойде ли до Бога, ще кажеш: Аз зная Бога, за Него имам само едно мнение. Аз Го познавам. — Но как Го знаеш? — Аз живея, а Бог е Живот. Туй е най-силното доказателство.

(стр. 134)

Да имаш Любов, това е най-голямото постижение в живота. Това значи да имаш Бог в себе си.

Стотях хиляди лева, които си изгубил, мислиш, че са загуба? — Не, това е печалба заради тебе. Тъй трябва да мисли онзи човек, който люби Бога. В Любовта всичко е печалба. Без Любов всичко е загуба.

(стр. 135)

Да стигнеш до Истината в себе си, това значи да се освободиш от всички болни внушения на човечеството. Истината освобождава човека от всички болни същества.

Като кажеш “Бог не е Бог на мъртвите, но на живите”, ако се излекуваш, значи ти си дошъл до самата Истина.

(стр. 136)

Разумната жена носи в себе си душата на живота. Тя може да преобрази лошия живот в добър само с една дума.

Една жена през целия си 20-годишен семеен живот може да е живяла много добре с мъжа си, но една горчива дума, казана накрая — целият 20-годишен живот отива. А една жена може през цели 20 години да е тормозила мъжа си, но накрая една хубава дума поправя живота и този мъж всичко забравя. Аз похвалявам поведението на тази последната жена, която е живяла цели 20 години лош живот; а първата жена, която е живяла 20 години добре, е неразумна жена. Ще кажете: “Ние сме големи грешници.” Много хубаво, да направим като онази разумната жена.

(стр. 138)

Човек, който не е осмислил живота си, не може да изпълнява Волята Божия. Да осмислиш живота си, означава познаване на Истината.

Човек може да се откаже от своето богатство и пак да не изпълни Волята Божия. Изпълнението Волята Божия седи в друго нещо.

(стр. 139)

Бог в нас — това е един свещен Живот, това е живият Живот, това е Духът на Живота.

И тъй, сега всички трябва да впрегнем своята енергия и да покажем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и светът в нас ще се изяви.

(стр. 139)

Първо човек трябва да постави за основа на живота си Любовта. И когато човек има основание, когато придобие Любовта, тогава той ще може да проучва Свещената Мистерия на живота, която е заключена в тази Троица.

Един ден, когато говорих с един евангелист, той ми каза: “Ти вярваш ли в Света Троица?” Казвам: “Остави този въпрос за Света Троица, но ти в Любовта вярваш ли?”... Аз казвам, че Бог е Любов, вярвам в Господа и познавам едно учение за Любовта, а въпросът за Света Троица е толкова труден, че едва след милиони години ще го уча.

(стр. 140, 141)

В символическия език красотата — това е семето на Живота; красотата — това е Душата, а дълбочината — това е Духът. Красотата ще ни разкрие Душата на Бога, тя ще ни разкрие Неговата Любов; а дълбочината ще ни разкрие Духа на Живота — символически това е Мъдростта на Бога. Символическият език е най-красивият език.

Символическият език уподобява туй, което природата върши. За да изтълкуваш символически някое изречение или нещо друго, то е да разбираш езика на природата — да посадиш едно семе, да израсте, да се разцъфти, да даде плода си и тогава да го разбереш. Семето е символ. При обикновени условия ти не можеш да видиш красотата на туй семе. Следователно трябва да му дадеш условия. Значи ние наричаме символически език този, при който може да се прояви красотата. Някои казват: “Защо ни е символичният език?” — Това е красотата. Символ значи: големите неща, събрани вътре в едно малко зрънце. Тия неща трябва да се проявят.

(стр. 142, 143)

Пробуденият човек трябва да съзира в злото корените на доброто и в доброто да съзира пътя, по който се ражда злото, за да може да се освободи и от доброто, и от злото, от тяхната относителност, и да влезе в живота на Бога, в живота на неизменната Любов.

Някои говорят, че хората били съвършени, за пример — за пророците говорят така. Аз ще кажа една дума. Разглеждам историята на човешкото битие, на всички велики хора в света, и не съм срещнал досега човек без погрешка. И в биографиите на тези хора е описана само добрата страна. Не, не са били те такива. За Аврама като пишат, ще кажете, че Аврам бил безгрешен. За Исака — също, за някой цар, философ — също. Лошото се изглажда, остава само доброто. Ами то е друга една слабост, да търсим само доброто у хората. Какво нещо е добро и какво нещо е лошо, хората не знаят. Аз мога да ви докажа, че лошите неща са добри. Математически мога да ви го докажа. Мога да ви докажа, че и добрите неща са лоши.

(стр. 144, 145)

Добродетелите — това са мистичните сили, скрити вътре в Духа. Те представят силата на Свещената енергия.

Онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, то е тази именно сила, силата на неговите добродетели. И защо съвременните хора днес страдат? — Те нямат добродетели. А добродетелите, това са един велик капитал, около който почват да циркулират великите сили вътре в природата.

(стр. 146)

Когато съзнанието на човека завърши своя кръг, тогава човек ще види, че Бог е съвършен и че светът е една Велика хармония. И тогава човек ще види, че сам той е образ и подобие на Съвършенството.

Светът, който зная аз, е хармонично създаден. Ако има дисхармония, тя е в нашето съзнание, в нашия организъм; а в Божествения свят, в целокупността на този свят, има съвършена хармония. Бог е съвършен и светът е съвършен.

(стр. 147)

При всяко тълкуване на една Божествена мисъл ние трябва да имаме един Божествен резултат. То е една благодат. Ако не тълкуваме правилно, тази благодат не може да ни докосне.

...Когато тълкуваме една Божествена мисъл, трябва да спазим онзи велик закон, да схванем Божественото. Схванем ли го, ние се ползуваме. Не тълкуваме ли правилно Божественото, вредим на себе си.

(стр. 147)

В Божествения свят ако направиш зло на едно същество, то трансформира това зло в едно по-голямо добро, в едно по-дълбоко щастие. Но на земята понякога и доброто дава лоши резултати, и злото е опасно. Това са различни видове разбирания. Но прав е само този, който може да превърне злото в щастие.

Някои често запитват: “Какъв е Божественият свят?” Божественият свят е диаметрално противоположен на човешкия. На земята добро можеш да направиш, но на небето никому не можеш да направиш добро. Там всеки е доволен, всеки е пълен с щастие, че нищо не можеш да му предадеш от своето щастие. Там, на небето, и зло не можеш да направиш. Там считат за голямо щастие, ако сполучиш да промениш щастието в нещастие. Това го считат добро... Небето е един свят, дето хората са толкова богати, че ако сполучиш да направиш едно малко зло на някой от тези жители, той счита, че ти си му предал нещо хубаво... А ако се стараеш да им направиш едно добро, там то не се преценява... На небето искат зло да направят, а на земята — добро. Следователно небесните жители изправят нашите грехове. Те казват: “Какво правят хората на земята?” — Страдат. “Я — казват, — направете ни едно зло, едно страдание, че да го опитаме и ние.” Като им създадете едно страдание, те казват: “Колко е хубаво!” Отлично е то за тях... Там се радват, а тук на земята сълзи проливат. Е, питам: Кое мнение е меродавно, тяхното или нашето? — Тяхното мнение е меродавно.

(стр. 158)

Умът, сърцето и волята на човека трябва да се пречистят и одухотворят напълно. Тогава човешкият дух ще открие на човека своето съвършенство и човешката душа ще засияе в него за вечни времена.

Вие сега градите ума и сърцето си, сега калите волята си. Сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенствуване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? — Чрез онзи великия закон, който съществува в природата.

(стр. 150, 151)

Божествената Мъдрост седи отдясно на Отца. Тя оплодява със своя смисъл всички неща. Любовта е топлината в Слънцето, а Мъдростта е Сиянието на това Слънце. След като прояви Любовта Си на земята, Христос придоби Сиянието на Мъдростта.

...Всички мислят, че Христос преди 2 000 години е дошъл, учил е едно учение и си е отишъл горе на небето. Питам: Този Христос, Който преди 2 000 години е живял, жив ли е сега? — Жив е, възкръснал е и седи горе на небето, отдясно на Отца. — Ами вие ходили ли сте да видите, че е така? Дясната страна на Бога, това показва Божествената Мъдрост, която прониква във всичкото битие на човешкото съзнание. Тя прониква във всеки един атом, във всеки един лъч, във всичко туй, в което съществува ред, порядък и хармония. Тя прониква във всяко едно любовно чувство, във всяка една Божествена мисъл, която носи щастие, блаженство на душата; тя прониква във всяка една сила, която оживява, възкресява, одухотворява; тя прониква във всяка една ръка, която твори. Туй е Христос!

(стр. 151, 152)

Търпението е вътрешно качество на Любовта, то е вътрешно постижение на Любовта. То се придобива чрез продължителните прояви на Божествената Любов.

Има една велика тайна на живота. Добрите хора трябва да се учат на търпение. Но по някой път вие смесвате търпението с неволята. Неволята всинца я носите, познавате това изкуство, научили сте го. Няма човек, който да не знае неволята. Обаче малко хора съм срещнал да познават търпението. За да научите търпението, за да го придобиете, изисква се не един живот, но 10-15 живота. Търпението е разумна сила. Търпеливият човек... всичко може да издържа.

(стр. 152)

Болестите са велик образ на свещените идеи, които се крият в Любовта. Всяка болест носи една свещена идея, която може да се пробуди в човека и да освети неговия път. Днес болестите носят по-голямо благо на човека, отколкото здравето.

От всяка една болест, която идва от Бога, човек придобива едно велико благо. Толстой имаше тази опитност. След всяка една болест ставаше една промяна в съзнанието му, придобиваше една идея. След всяко такова състояние неговите схващания, неговите идеи, възрения ставаха по-широки... Всичките болести имат едно велико предназначение. Най-великото благо в сегашния свят, това са болестите.

(стр. 153, 157)

Да влезеш в морето на добродетелите, означава да влезеш във великия свят на висшите същества. Това небесно море символизира безпределното състояние на живота.

Сега Петър се обръща към Христа и Му казва: “По Твоята реч ще хвърлим тази мрежа.” Аз ви казвам сега Христовите думи: “Хвърлете вашата мрежа.” — Къде? — В морето на добродетелите, да видим колко риби ще се хванат и какви ще се хванат. Вие ще кажете: “Това е философия! Има ли море на добродетелите?” — Има, разбира се. И какво велико море на добродетелите е то!

(стр. 155)

Невидимият свят може да разруши този свят в един момент, но невидимият свят е предприел нещо по-трудно — той изчаква пробуждането на душите.

Не мислете, че невидимият свят няма сили да спре сегашния свят в своя развой. Те могат да го спрат, могат и да го разрушат в един момент, но те искат морално да му се въздейства, да се пробуди съзнанието.

(стр. 159)

В страданието е скрит капиталът на човека. Ако човек приеме страданието с Любов, той ще осмисли живота на своята душа.

...Че страданията са най-голямото благо! “Ама аз не искам да страдам.” Та вие се лишавате от най-голямото благо! Има ангели, които сега биха дошли на вашето място, но Господ не им позволява. Те надничат там, обикалят, искат страдания, чакат и казват: “Господи, дай ни малко.” “Не може, не може.” Този ангел обикаля и какво не би направил да дойде на земята да страда, а онзи човек вкъщи седи и въздиша. Казва си: “Защо Господ ми е дал най-голямото нещастие?” Не, Господ ви е дал велико благо! Туй искам да го втълпя в ума ви, не хипнотически, но искам да мислите, да опитвате да разберете, че при онази Велика разумност всичко в света действува за добро.

(стр. 160)

Всеки човек, който изпълнява Божията Воля, придобива една специфична Светлина. Тази Светлина осветява всичките му проявления.

Всеки един човек в света, който и да е той, на своето време и на своето положение, е особен. Човек, който изпълнява Волята Божия, който ходи по Божия закон, по правилата на Божията Мъдрост, той е особен във всички свои проявления.

(стр. 161)

Целта на живота е всеки човек да живее отдясно на Бога. Отдясно на Бога може да живее само този, чиято душа е пробудена. Това е душата, която е познала себе си в изпълнението на Волята Божия.

...Трябва да живеем отдясно на Бога, както Христос живее. Туй е значи разумният, съзнателният живот. А сега църквата казва, че само Христос живее от дясната страна на Бога. Не, аз бих желал всички да живеете отдясно, да постъпвате според Бога и да изпълнявате Волята Божия. Това е целта на живота, отдясно да живеете, не отляво.

(стр. 162)

Ако можете да преобразявате хората, това значи, че вие имате в себе си Любовта, вие имате в себе си нещо от Свещения Говор на Бога. Този Говор е най-великата наука.

Ако срещнете един човек и той може да почувства вашата Любов, че го обичате, вие ще можете да го преобразите. Там е вашата сила. Правете опити! Това е наука.

(стр. 163)

Павел мина през много страдания и в най-последното страдание постигна Откровение. На върха на всяко страдание е положено Откровение, но не всеки може да стигне до този връх.

Апостол Павел, при все че имал онези дълбоки познания по Писанието, той сам е казал, че има Откровение, но как е добил това Откровение, сам си знае. Онези, които имат неговата опитност, те сами си знаят как се добива туй Откровение. Аз ще ви приведа примера за апостол Павел. Апостол Павел първоначално проповядвал едно, но след като го биха, след като му удариха 5 пъти по 35 удари, написа едно Послание и каза: “С много скърби ще влезем в Царството Божие.”

(стр. 166, 167)

Ако искате да намерите Бога, трябва да Го търсите в този човек, който е абсолютно разумен. Това са особените хора в света, това са истинските ученици.

В старите хора можем да търсим Мъдрост, но не и Любов. В младите хора можем да търсим сила, но не и Любов. Любовта не може да се намери нито в старите хора, нито в младите. Тя се проявява по някой път в старите хора, по някой път в младите. Любовта може да се прояви само в разумните същества. Туй трябва да го знаете! Само в разумните същества се проявява Любовта... Понеже казваме, че Бог е Любов, съгласен съм, Бог може да се прояви, но само там, дето има разумност.

(стр. 167)

Любовта е тясно свързана със Светлината на Словото. С Любов и Слово ние се насочваме към великия свят на Истината. По този път се осъществява преобразяването на човека и той познава себе си като Дух и Истина.

Казват: “А, любовта”. Да, но Любовта включва разумното Слово на човека. Сега, когато се запознаем с тази велика Истина, пред нас ще се отвори велик свят.

(стр. 170)

Бог се заражда в човека чрез малките неща. И ако човек е буден за малкото, той ще види величието на голямото.

Значи най-първо Бог се проявява вътре в нас. Тази Любов ще дойде. — Как? — В тебе ще се зароди една малка искрица. И ако ти не загасиш тази малка искрица, тази Любов, Бог, ще дойде.

(стр. 170)

От една малка и светла точка в ученика може да се разгори Пламъкът на Живота и този Живот да се превърне в изходна точка за познаването на Бога. Така точката, която е била отломък от Светлината, ще се превърне в цялата Светлина.

Божията Любов... Тя ще се яви в душата ти като една малка светла точица, тъй приятна, и постепенно, колкото повече се приближава към тебе, тя ще те озарява и под нея твоят ум, твоето сърце и твоята воля ще придобият най-добрите качества. Тя е Светлината, за която Христос казва: “Аз съм Виделината и думите, които Аз ви говоря, не са мои, но на Отца ми, Който ме е проводил.” Тази Светлина ще дойде. Светлината е един признак на Любовта.

(стр. 170)

Ако имам Любов към Бога, аз съм близо до Него. Ако нямам Любов, всичко ми е далечно — Бог, вселената, звездите...

Туй, което обичаме в дадения момент, то е близо. Близо и далеч, това са относителни неща. Ако се движа с бързината на светлината, нещата са близо, тия звезди са близо, но ако се движа с бързината на една кола, тези звезди са много далеч.

(стр. 171)

Онзи свят е едновременно състояние и място. Онзи свят е състояние на неродената Божествена Светлина и място на Вечната Любов.

...Основата на небето, това е Любовта. Като влезете в небето, ще влезете в онази Вечна Светлина, дето няма никакви сенки. Слънцето там никога не залязва. Някои казват: “Онзи свят е само едно състояние.” Да, той е едно състояние, но същевременно е и едно място.

(стр. 171)

Духът е обвит от два вида материя: едната е физическа — тя гние и се разваля; другата материя е духовна — тя е съградена от Светлина, тя е Вечната материя. Колкото и да е фина, в очите на Духа тя е материя и той си служи с нея за своите цели.

Когато говорим за Духа, какъвто и да е Духът, и той има една материална обвивка около себе си. Материята, в която той обитава и работи, по отношение на неговото битие е по-гъста от материята на земята. Вие, като хора, нищо няма да видите, но като духове може да видите, че има и друга земя с една материя, която не гние, в която няма тъмнина.

(стр. 171)

Там, където е разумният живот, там е новата земя на човека. Там, където е Любовта, там е новото небе на човека. Там, където е Бог, е Царството Божие, целостта на живота. А там, където отсъствуват разумният живот, Любовта и Бог, там са мъчението и адът.

“Небето и земята ще потънат, ново небе, нова земя ще се явят.” Какво се разбира под тия думи? Нова земя се създава сега. Къде е тази нова земя? Христос казва: “Аз ще ви взема и ще ви заведа там. Дето съм Аз, ще бъдете и вие.” Щом говорим на хората, че трябва да се преселят от едно място на друго, те започват да треперят, да се страхуват. Казва Посланието: “Там, дето е Любовта, там, дето е Бог, там е нашият живот. Там, дето Го няма, там е мъчение, там е ад.”

(стр. 171)

Всички души са излезли от Бога, но тези, които са забравили това, трудно намират Пътя, по който да се върнат. Но тези, които помнят връзката си с Бога, на тях самият Път ще им открие своето лице.

Сега, откак сте излезли от Бога, вие сте живели толкова хиляди години на земята, но не помните вашето минало: отде идете, как сте слезли на земята — нищо не помните. Аз не говоря за вашите тела, говоря за вашите души. Някои от вас знаят своето минало, но някои не го знаят.

(стр. 171, 172)

Второто идване на Христос няма да е като човек. Той ще дойде като Светлина, която има силата да обединява всички светли умове и сърца.

Някои от вас познават Христа, някои не Го познават и спорят кой е Христос. Някои мислят, че Христос ще дойде на земята и ще Го видят като човек. Това е до схващането на хората. Има друго едно схващане: Христос е проявление на Бога, Той е Любов. Той ще дойде като една вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората и тази Светлина ще привлича всички хора около себе си. Това е истинското схващане.

(стр. 172)

Едно същество има силата на живото Слово, когато неговата Любов е Божествено изказана и Божествено неизречена.

“Който ме люби, той ще опази моето Слово.” Сега в нас се събужда онази велика мисъл и казваме: “Опазихме ли ние Словото Божие?” Кое е това Слово? — Живото Слово, Словото на Любовта, а не изказаното слово само на думи.

(стр. 172)

Аз мога да ви дам всички блага на света — храна, вода, знания, но всичко това си остава само блага. Любовта не е земно благо, тя е Свещена Благодат, тя е Благодатта на Бога.

В какво седи Любовта? В целувките ли седи? В стискането на ръцете ли седи? В прегръдките ли седи? В яденето и в пиенето ли седи? В какво? Аз мога да те нахраня, но Любовта не е в нахранването; мога да те напоя, но Любовта не е в напояването; мога да те облека, но Любовта не е в обличането; мога да ти дам знания, но Любовта не е в знанията. Всички блага мога да ти дам, но Любовта не е вътре в тези блага.

(стр. 172)