Да бъдеш проникнат от Волята Божия, значи да си Син на Всевишния

За да постигне желанията на своята душа, ученикът трябва да прави това, което не иска. Да прави това, което не иска, и да не прави това, което иска, подразбира изпълнение Волята Божия. Който постъпва така, той е поставил своята воля на заден план, а Волята Божия — на първо място. Когато човек се откаже от своята воля и изпълнява Волята Божия, Бог пък изпълнява неговата воля.

(стр. 258)

Само който държи матурата на смъртта, е човек

Да умре човек, това значи да държи матура. Ако издържи матурата, ще му дадат свидетелство за свършен курс. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнат отново да учи. Египтяните са употребявали за понятието човек знака У, с който започва думата умира. Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура. Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек. Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива.

(стр. 271)

Когато дървото се превърне в Светлина, разпятието ще бъде овладяно

Има смисъл човек да носи в себе си по едно от качествата на Христа, но не и по едно парченце от светия кръст. Понеже всички хора търсят парченца от дървото, на което Христос е бил разпнат, считат го щастливо дърво. Обаче същото дърво стана причина за страданията на Христа, вследствие на което го считаме нещастно. Ако дървото не съществуваше, Христос нямаше да бъде разпнат. Ще кажете, че ако Христос не беше разпнат, човечеството нямаше да се спаси. Дървото трябваше да знае изкуството да се превръща във вода, във въздух, в Светлина, за да не става причина за страданията на Христа. Що се отнася до спасението на човечеството, щеше да се намери друг начин.

(стр. 275)

Това, което в хората не може да се развива, представя кръста, на който е разпънат Христос и до днес

...Отсечено дърво, от което нищо не може да излезе. То не може да расте, не може да цъфти, да връзва плод. От такова дърво беше направен кръстът, на който разпнаха Христа.

(стр. 275)

Само в тайнството на добродетелите ученикът може да познае себе си

Да умре човек, това значи да държи матура... Природата е строга към ученика... Тя му дава право да се явява хиляди пъти на матура, но докато не се приготви в съвършенство, не го пуща напред. Матура може да издържи само онзи ученик, който е развил в себе си всички добродетели, всички дарби и способности, които природата е вложила в него.

(стр. 276)

Плътта Христова — това е въплътената Мъдрост, а кръвта Христова — това е Любовта, която дава живота на тази Мъдрост; от плътта и кръвта е образуван цялостният човек — Слънчевият Адам.

Ще кажете, че от години насам четете Свещената книга, работите върху себе си, прилагате, но злото, лошите хора ви препятствуват... Казано е обаче в Писанието: “Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, той има живот в себе си.” Ако вие сте яли плътта Христова и пили кръвта Му, защо не сте придобили Неговия живот? Значи вие сте яли плътта Христова и пили кръвта Му, без да сте ги използвали както трябва.

(стр. 280)

Духът е този, който живее щастливо в невежеството и неуязвимо в смъртта

Мъдрецът показва на невежеството, че и в него може да живее щастливо. Безсмъртният показва на смъртта, че и в нейните обятия има живот.

(стр. 284)

И при най-големите си нещастия пак е щастлив

Човек... Като мисли за Словото, той се свързва с Истината. Казано е в Писанието: “Глава на Твоето Слово е Истината.” Като мисли за Истината, човек се свързва със Свободата. Като мисли за Свободата, човек се свързва с Живота, защото Животът се проявява само в Свободата. Човек е дошъл на земята именно затова, да изучава Словото, Истината, Свободата и Живота, в които е потопен. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив.

(стр. 291, 292)

Бог вложи Словото Си в човека и той стана жива душа

Някой гледа линиите на ръката си и казва, че линиите на сърцето, на ума, на живота, на съдбата му са добре развити. Всъщност той не проявява нито ума, нито сърцето, нито живота си... Човек се нуждае от живи линии, а не от мъртви. Когато Словото влезе в човека, тези линии напълно оживяват. Казано е в “Битието”, че Бог направил човека от пръст, после му вдъхнал живо дихание и той станал жива душа. Значи, докато Бог не беше вдъхнал живо дихание, човек бил безжизнено същество. Щом вдъхнал живо дихание в него, т.е. щом вложил Словото Си, човек станал жива душа.

(стр. 292)

Великият Първообраз

Велик момент представя създаването на Първия човек! Едва ли има по-велик момент от този за човека, както и за всички живи същества... Първият човек, т.е. оригиналът, е на небето, а останалите хора, които съществуват по лицето на земята, са копия на този оригинал, по-далеч или по-близо до него. Който иска да види какво представя оригиналът на човека, той трябва да отиде на небето... Който е видял този образ, той никога не може да го забрави. Откак е създаден до днес той е жив и продължава да живее.

(стр. 292, 293)

Да устоиш на високото положение — магическа тайна на живота

Високото положение на човека се определя от умението му да го изпълни както трябва. Ето, князът на света имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слезе на земята да изправи погрешката си.

(стр. 299)

Само Бог може да освещава нечистото

Духът спусна от небето плащаница, пълна с различни животни, и каза на Петра: “Вземи и яж!” Той отговори: “Господи, не съм ял нищо нечисто, не мога да ям и сега.” Това, което Бог е осветил, е чисто. Апостол Петър не разбра символа, който беше скрит в това видение.

(стр. 301)

Произвежда в целия космос малък подтик

Приложи ли човек закона на Любовта правилно, този закон ще произведе в целия космос малък подтик. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в цялото човечество... Всеки акт на Любовта, колкото малък да е, той е акт на целия космос. В Любовта взимат участие всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.

(стр. 303, 304)

Наука за боговете

Мнозина се запитват защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за боговете. Ако обикновеният човек бутне тази наука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го съдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана... Срещнете ли злото, поздравете го, без да се разговаряте с него, без да се борите. Злото е сила, с която могат да се борят само велики, напреднали същества.

(стр. 307, 308, 309)

Из книгата „РАБОТА НА ПРИРОДАТА“

Христос имаше за цел да покаже пътя на човечеството, а Спасителят — това е Духът, Който ще дойде отвътре

Като не разбират законите на живота, мнозина изпадат в заблуждения. Например те очакват да дойде Христос на земята, придружен от ангели, да оправи света. Това е физическо разбиране. Преди две хиляди години Христос дойде на земята, но не оправи света. И сега да дойде, пак няма да го оправи. Защо? — Защото Неговата мисия е друга.

(стр. 3, 4)

Съзнателност във връзката с високите места на живота

...И мисълта, като нещо възвишено, иде отгоре, от високите места. Ето защо не е достатъчно човек да казва, че мисли, но трябва да знае произхода на своята мисъл.

(стр. 4)

Без душевна хармония и ангелът погрознява

Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа. Под красота разбираме хармония, която се отразява върху човешкото лице... Значи произходът на красотата се дължи на вечната хармония между душевните сили в човека... Ако ангелът, светията изгуби своето вътрешно разположение и доброта, лицето му потъмнява и погрознява.

(стр. 6)

Мисията на злото е да подтикне човека към това да не греши — само така човек ще запази добрия си живот

Казано е в Писанието: “Целият свят лежи в ръцете на лукавия.” Това значи, че светът се управлява от лошите хора. Казано е още, че Бог е Господарят на света. Как ще разберете това противоречие? От една страна е казано, че Бог е Господарят на света, а от друга страна се казва, че лошите управляват света. Защо Бог позволява лошите да управляват? Някои могат да философствуват, че това е допуснато за развитието на космоса. Възможно е, всичко може да се допусне. Други търсят причините и последствията на това, но и те не знаят същината на въпроса. Обаче Христос, като дойде на земята, не разреши въпроса, защо съществува злото, но каза: “Не противи се на злото.” Защо? Защото то ни управлява. Това, което се иска от човека, е да не греши, но докато трябва да се подчинява на злото, ще се подчинява.

(стр. 7, 8)

Да излезеш от себе си, означава да излезеш от своята нисша душа, от своя нисш ум и да влезеш в своята Вечност

Докато човек не излезе от себе си, т.е. докато не се познае, той няма да бъде доволен, а недоволството е причина за неуспеха във вашия живот.

(стр. 10, 11)

Бог е доволен, когато душата постигне своето тайно желание — сливане с Първоначалната Божественост

Богат си, учен си, силен си, но пак не можеш да постигнеш онова, което душата ти желае... Ако отидете при Бога, с какво ще Го задоволите: със силата, богатството или с учеността си? Изобщо Бог е по-доволен от слабите, от простите и от бедните, отколкото от учените, силните и богатите. Не че те са по-добри, но имат по-големи възможности да придобият онова, което душата им желае.

(стр. 16, 17)

Виждането на Ева беше едно старо и заблудено знание, но тя избра този път

На какво се дължи грехът? Знаем, че грехът е произлязъл от ябълката. На нея се дължат всичките нещастия и страдания. Ева се изкусила само при виждането на ябълката, т.е. на знанието, което очаквала да придобие. Виждането има един резултат, а знанието — друг. Каквото знае човек, това вижда; това, което не знае, никога не може да го види.

(стр. 27)

Решението на задачите в живота не е еднократен процес, то се намира в постоянната Любов към Бога

... Като говоря така, всеки се запитва: “Ако разреша въпроса за квадратурата на кръга, ще реша ли задачите си в живота?” Питам: Ако възлюбите Господа, ще решите ли задачите на своя живот? Или, ако посеете едно житно зърно в земята, ще разрешите ли всички въпроси?

(стр. 29)

Да започнеш лошо и да свършиш лошо — това означава, че доброто е било твоята тайна опора. Ти ще бъдеш лош отвън, а доброто ще те учи отвътре. Това, което те учи, е твоят спасител.

Значи, ако започнеш лошо и свършиш лошо, в основата на твоя живот има нещо добро, което те спасява; ако започнеш добре и свършиш добре, в основата на твоя живот има нещо лошо, което може да те спъне.

(стр. 36)

Способност, която възприема реалното знание от Духа

Като влезете в невидимия свят... Не искат да знаят от какво произхождение сте, колко сте богати, как сте живели. Там искат да знаят колко сте способни да възприемете знанието, което ви се преподава.

(стр. 40)

Ако свиеш вежди пред злото, не си ученик

Привидно минавате за ученици, но сте далеч от Школата. Вие не сте минали още изпитите на ученика. За да бъдеш ученик, трябва да гледаш еднакво на доброто и злото. Те трябва да ти бъдат приятели — единият от дясната ти страна, другият от лявата. Като погледнеш на доброто, да кажеш: “Добро е това.” Като погледнеш на злото, пак да кажеш, че е добро. Ако свиеш вежди пред злото, не си ученик.

(стр. 40)

Всяко време е спечелено само в будността, защото само в будността ти оставаш духовен

Казвам: Ако не си използвал времето за развитието на ума, сърцето, душата и духа си, то е изгубено. Времето, използвано за развитието на човешкия ум, сърце, душа и дух, е спечелено. Това е мярката за времето... За да ви приемат в Школата, трябва да спазвате правилото: Не губи времето си! Това е надписът на първата врата, през която ще минете.

(стр. 41)

Знание, каквото никой не може да ти даде

Не се страхувай от лошите условия, защото те носят такова знание, каквото никой не може да ти даде... Помни: най-тежките условия носят най-големите откровения. В най-тежките моменти на живота си, когато нямаше отникъде изходен път, Йов получи най-голямо откровение. И Христос получи най-голямото откровение, когато беше на кръста.

(стр. 41, 42)

Истинското знание идва с Възкресението

Христос... Имаше нещо, което и Той не знаеше. Когато се намери в безизходно положение и не можеше да разчита на себе си, Христос каза: “Господи, в Твоите ръце предавам духа си!” И вие, като се намерите пред големи мъчнотии, кажете си: “...Господи, в Твоите ръце предавам духа си.” Три дена след разпятието си Христос разбра защо трябваше да мине по този път. На третия ден Той възкръсна. Когато човек мине през големи страдания и устои на тях, непременно ще възкръсне.

(стр. 42)

Пътят за вътрешната Школа

И тъй, ако сегашният живот, наука, страдание, добро и зло не станат причина да влезе човек в Правия Път, т.е. в рая, времето е загубено. Всичко в живота трябва да се превърне в условия, възможности и постижения за човека. Това значи да бъдеш ученик. Този е Пътят на ученика за вътрешната Школа, за Школата на Всемирното Бяло Братство. Щом влезеш в Школата, ще дойде Възкресението.

(стр. 42)

Първата Причина — условие за всяко реално постижение

...Без участие на Първата Причина нищо не можете да постигнете и никой не може да ви обича. Земята и небето да се обърнат с главата надолу, но без Бога никой не може да ви обича. Ако не дадеш място на Бога в себе си, и ти сам не можеш да се обичаш.

(стр. 44)

Истинският човек

Истинският човек е в това, което съзнава, а не в това, което говори.

(стр. 44)

Тайният изпит на душата решава въпроса за Възкресението на човека в Живота на Бога

Дръжте в ума си мисълта да служите на духа, на душата, на ума и на сърцето си. Ако им служите правилно, вие вървите в Правия Път на живота, към разрешаване на великата задача, дадена от Бога. Всички пробудени души са поставени на голям изпит. От времето на Христа цялото човечество се намира пред същия изпит. Всички хора държат матура. Никой не може да избегне от този изпит. Ако не го издържат, ще го повторят... Иде времето на този изпит. Той е сериозен, всеки ще бъде сам в стая, без... никакви помагала, никакво подсещане. Ще разполага с десет часа и каквото напише през това време, то ще реши съдбата му.

(стр. 45)

Влизане в реалността на Любовта

“Облечете се с Господа Исуса Христа.” Това значи: Влезте в Божествения свят, на който Любовта е видимата, реалната страна.

(стр. 47)

Когато постигнеш Истината, ти вече не говориш, защото тя е твоето излъчване

Хората говорят за Истината, без да я познават. Истината трябва да се опита. Говори се за факти, но фактът не е Истина. Под Истина разбирам най-високото положение, до което е достигнала човешката мисъл. Дойдеш ли в това положение, ти си доволен от всичко. И тогава ти нищо не говориш за Истината и никого не убеждаваш в нея.

(стр. 49)

Особеното състояние на ангела

Ангелът има чисти мисли и чисти чувства. Те се сливат в едно, не като в човека. Ангелът не различава мислите от чувствата си, защото между тях има пълна хармония.

(стр. 65)

Когато силният стане слаб, той придобива своята духовност; когато слабият стане силен, той изгубва себе си.

“Смиреномъдрие, кротост и въздържание.” Това са качества на човека, които трябва да се преведат. Смиреният не е слаб човек, напротив, той е силен. Който не разбира това, казва, че смиреният е слаб човек. Лъже се той, силата на човека се крие в смирението. Казват за някого: “Той е кротичък.” Искат да кажат, че е слаб. Не, слабият не може да бъде нито кротък, нито смирен. Кроткият и смиреният е високо добродетелен. Когато слабият иска да стане силен, той върши престъпление. Смиреният никога не върши престъпление. Следователно светът се нуждае от силни хора, които са готови да станат слаби, а не от слаби, които се стремят да станат силни, да заповядват, да управляват.

(стр. 69)

Господ и Бог

“Един Господ, една вяра, едно кръщение.”[2]

[2] Послание до Ефесяни — 4:5

“Един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички нас.”[3]

[3] Послание до Ефесяни — 4:6

Под “един Господ” разбираме мекия елемент в човека. В този Господ ти вярваш. Господ се проявява в мекотата, която осмисля нещата, а Бог — в силата. Когато говорим за външния свят, разбираме Бога, а когато говорим за вътрешния свят, разбираме Господа, Който украсява нещата.

(стр. 70)

Ангелът е проява на Божественото добро, а злото само се изявява, без да се проявява

Ангелите... Всяка дума, казана от тях, е точно на време и на място. Хората са ме лъгали много, но досега нито един ангел не ме е излъгал. Като срещна добър човек, за мене той е въплътен ангел. По това се отличава добрият от лошия човек. И разумният човек, който служи на Бога, е въплътен ангел. — Аз мога ли да бъда ангел? — Да, от тебе зависи.

(стр. 78)

Затвореният път на злото определя богатството на ангела, отвореният път към злото определя бедността на човека. Разумен човек е този, който сам затваря пътя си към злото.

Ангелът е същество с чиста мисъл, с голяма интелигентност, със светъл ум. Той не разбира кое заставя хората да грешат. Понеже пътят към злото и греха е затворен за ангела, той се чуди как е възможно човек да греши.

(стр. 78, 79)

Любовта на всеки човек трябва да се зароди от собственото му страдание — само тази Любов е жива

Изкуство е при най-големите страдания да се яви у тебе любовно чувство към всичко живо. Животът ти ще се измени и осмисли. Затова е нужна вяра в Живия Господ, Който е в тебе. Това значи да се махне камъкът на твоя гроб. Този камък подтиска душата на всеки човек. Той е същият, който затиска и покълващото семе. Ако не може да израсте, семето или ще се изкриви, или ще заглъхне. Следователно махни камъка от душата си, за да могат всички дарби и способности да растат на свобода. Не го ли отмахнеш, ти сам ще се осакатиш.

(стр. 83)

Великата наука на Духа не е в разбирането, а в постоянната Божествена проява

Велика наука е да знаеш как да изпълняваш Волята на своя Небесен Баща. Това не е лесна работа.

(стр. 84)

В тайната на живота има едно мълчание, през което душата минава и постига своята изначална духовност

Като ученици на велика Школа и вие ще минавате през специфична област, която изисква пълно мълчание. Каквото видиш и чуеш, ще мълчиш: ще бъдеш глух и сляп за всичко. Някой те бил или ругал, ще мълчиш. В това време ще мислиш за Господа. Само така ще постигнеш това, което душата ти желае.

(стр. 103)

Бог пожела да има Свое отражение на земята и създаде тайната на човека

Бог създаде и човека по образ и подобие Свое и го прати на земята да се учи. Кое накара Бога да създаде човека по Свой образ и подобие? И това е въпрос, на който не може да се отговори, но той има свой дълбок смисъл.

(стр. 113)

Ако човек си изработи корени на земята, това означава да има в другия свят основа в Духа

Радвайте се, че ви е дадено голямото благо и привилегия да живеете на земята. Щастлив е онзи, който се е въплътил и дошъл на земята. Не по-малко благо е да отидете на онзи свят, но докато сте на земята, използвайте даденото благо да живеете между хората. Ако не оцените земния живот, как ще оцените небесния? Земният живот представя корените на небесния, а небесният — клоните на великото Дърво на Живота. Корени има само на земята.

(стр. 113)

Човек е свободен само в пространството на своята Божествена мисъл

Какво съществува в духовния свят зад точката, не знаем... Точката е извън физическия свят, т.е. в света на мисълта. Следователно човек е свободен само тогава, когато се движи в своята мисъл, в безпространствения свят.

(стр. 122)

Всеки живее в Божествената Тайна, която е скрита в самия него

Ще мисля, свиря и пея за Онзи, Който е създал мисълта и музиката. Това е моят Учител, моят Бог. Всеки носи този Учител в себе си и за Него ще живее.

(стр. 122)

В Божествения свят Любовта е най-видимото нещо, а в човешкия свят тя е скрита

В Божествения свят Любовта представя обективната страна на живота. На физическия свят Любовта е нещо невидимо и неосезаемо, а в Божествения свят тя е толкова материална, колкото материалните неща на земята.

(стр. 142)

Не е възможно Бог да бъде разбран, но Той е пожелал да бъде достъпен

Аз говоря за достъпните неща, а не за разбраните... Какво е Бог, откога съществува, какви сили крие в Себе Си — това е неразбрано за вас. Важно е, че Той е достъпен за всички.

(стр. 151)

Само който живее в Любовта, може да реализира желанията на своя живот; но всеки, който иска да разбере Любовта, ще изгуби своя живот и пътя си.

Интересуваш се от доброто, от Любовта, но те са неразбрани неща. Неразбрани са, но са достъпни.

(стр. 158)

Милиони същества работят във вашите мисли и чувства, защото те са свързани с тайната на вашата душа. Тези същества ще помогнат на душата ви да намери Бога.

Вашите мисли и чувства са резултат на дейността на разумни същества, те не са само ваши. Милиони същества мислят и чувствуват едновременно с вас. Следователно, ако сгрешите някъде, тези същества взимат участие в изправянето на погрешката.

(стр. 157)

Когато работите много усърдно върху себе си, тогава и Духът на Бога ще работи върху вас и вие ще познаете Неговата мистична дълбина

Бог работи чрез Духа Си върху вас, а вие казвате, че сте бедни. Беден си, защото си духовно ленив...

(стр. 174)

Всички науки са отражение на Духа. Ако сте усърдни в изучаването на отраженията, ще имате условия да познаете Този, Който е над всички науки.

Казано е в Писанието: “Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко.” Духът помага за усъвършенстването на човека. Той познава всички науки: науката за очите, ушите, носа, устата; знае тайната на човешката душа.

(стр. 181)

Истинската връзка на ученика с Бога се осъществява, когато четирите вида съзнания са обединени в едно. При тази връзка човек може да прониква в страданията и да ги преобразява.

Да бъдеш в общение с Бога, това значи постоянно да Го носиш в съзнанието си. Той да ти бъде тил през целия ти живот. Човек може да бъде свързан с Бога по четири начина: със съзнанието, със самосъзнанието, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието. Ако е свързан едновременно и по четирите начина, той може да се нарече силен човек. Той носи всичките си изпитания с радост. Той уповава на Бога, разбира смисъла на страданията.

(стр. 184)

Да имаш хармония, значи да имаш душа. Ако нямаш душа, всичко, което постигнеш, ще определи твоето нещастие.

Без хармония нищо не се постига. Може да станеш и богат, и учен, и силен, но няма ли хармония, скъпо ще платиш за придобивката си.

(стр. 187)

Тази формула, която ви давам, ще ви научи да живеете в проявите на възможното и да изгубите живота си в невъзможното. Който се е изгубил в невъзможното, само той е познал Духа на Истината.

Сега аз имам предвид една формула, която никъде не се среща. Каква е тази формула, няма да обяснявам. Като ви я дам, ще си я препишете на чисто. Не питайте за какво се отнася тази формула, но ще ви диктувам и вие ще пишете: “Това, което в началото не е било, като се проявило, образувало всички невъзможни неща в света. А това, което е било в началото, като се проявило, образувало всички възможни неща.”

(стр. 190)

Да растеш, в окултния смисъл на думата, значи да се обожествяваш. Само при това условие можем да наречем една душа стара.

На небето има ли деца? — Има. Обаче там растенето не е като на земята. Там растенето е в добродетели. На земята човек расте по височина и широчина, а на небето — по доброта. Колкото по-добра е една душа, толкова е по-стара, по-израсла.

(стр. 191)

Има само един Велик Център, от Който произлиза всичко. Преди да станеш светия и преди да станеш учен, трябва да намериш този Център. Останалото е последствие.

...Искаш да станеш светия, но не знаеш какво представя светийството. Само един Светия има в света. Всеки, който дойде в контакт с Него, може да стане светия. Само един Учен има в света; който дойде в контакт с Него, може да стане учен. Това е противоречие за вас, но в него се крие велика Истина.

(стр. 193)

Когато ученикът се пробуди, неговият дух ще се възроди в настоящето, а миналото ще отпадне от само себе си, защото животът е винаги настоящ.

Един ден миналото и настоящето ще се съединят в Божествения живот. Влезе ли в този живот, човек е дошъл вече до безсмъртието.

(стр. 198)

Да бъдеш човек и да живееш в Божествения свят, ще рече да изгубиш способността си да умираш

Между Божествения и човешкия живот има нещо общо: в Божествения живот има детинство и в човешкия живот има детинство. В Божествения живот има зряла възраст и в човешкия живот има зряла възраст. Разликата обаче се заключава в следното: в човешкия живот има старост и смърт, а в Божествения няма.

(стр. 199, 200)

Деца — носители на Мъдрост

...Ангелите не са нищо друго, освен най-интелигентните деца на небето. Не можеш да бъдеш ангел, ако не си крайно интелигентен. Ангелите разбират Божиите закони и ги изпълняват. Те са носители и на Божията Мъдрост. Значи ангелът е представител освен на чистота и невинност, още и на Божията Мъдрост.

(стр. 200)

Когато познаеш своята душа, имаш право да бъдеш самостоятелен, защото душата има желанията на Бога.

Да бъдеш самостоятелен в човешки смисъл, това е опасно; да бъдеш самостоятелен в Божествения живот, това е най-великото благо.

(стр. 208)

И най-малкото усилие на душата, и най-малката придобивка на душата си остават неин вечен капитал.

И най-малката придобивка остава за вечни времена.

(стр. 211)

Устата е произлязла от космоса на Любовта, ушите са произлезли от дълбините на Мъдростта, очите са произлезли от Сиянието на Истината. Очите трябва да гледат, както Истината гледа. С това ви загатвам за пътя към необятните светове.

Не можеш ли да работиш върху носа си, очите, ушите и устата си? В тях е скрито твоето богатство. Очите представят цяла слънчева система, цял космос. Устата е друг космос. Като изучаваш органите, ти се свързваш със силите, които действат във вселената.

(стр. 213, 214)

Принципът — това е Духът. Само от този Връх можеш да разбираш нещата ясно.

Ще разглеждате нещата принципално. Това значи да влезете в света на принципите — най-високия Връх, отдето ще разглеждате света.

(стр. 219)

Да живееш като Син Божи, значи да осъзнаваш мястото, от което си произлязъл.

Какво по-хубаво от това да съзнаваш, че си произлязъл от Бога, и да живееш като Син Божи.

(стр. 221, 222)

Слънчевият възел е средоточие на висши разумни същества. Те са свързани с човешкия дух и служат на Абсолютната разумност.

Когато в слънчевия възел, т.е. под лъжичката, изпитваш приятност, ти си на прав път. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух. Новата столица, новото жилище на духа е главата. Ако в слънчевия възел изпитваш приятност, ще знаеш, че твоето чувство е 100% вярно. В него няма изключения.

(стр. 232)

Ангелите са добри, защото никога не са допуснали, че доброто е тяхната същност. Човекът е пропаднал, защото е помислил, че доброто, това е самият той. И така постепенно неговото добро се е превърнало в злото на света.

По естество човек е добър, но доброто е достояние на Бога. Той е добър, а човек може само да прояви доброто в себе си. Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света.

(стр. 237)

Тайната на човека е тайната на Бога. Човекът е Бог в развитие.

Изучаването на човека представя велика наука. Тя разкрива тайните на живота. Тя разкрива и Истината. Не говоря за външния човек.

(стр. 242)

Истинският човек е Светлина неизречима. Това е част от неизявената Светлина на Бога.

Понеже се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие, значи той е част от Божията Светлина. Следователно по човека отчасти познаваме и Бога. Не говоря за сегашния човек. Той би дал крива представа за Бога. Говоря за Първия човек.

(стр. 243)

За да видиш истинския човек в себе си, трябва да имаш виждането на Бога.

За да познаете човека в истинския му вид, трябва да имате вътрешно зрение.

(стр. 244)

Изучаването на човека е приближаване до Духа, който е част от Бога.

Изучаването на човека, неговата същина, ни приближава към Бога.

(стр. 245)

Много ангели са минали по вашия път и те са постигнали истинската красота. И това е тази красота, която определя тяхното небе.

...Организираното небе. То е място, дето живеят възвишени, интелигентни, красиви същества. Тия същества наричаме ангели — ангели на първото, на второто, на третото небе. Най-красиви са ангелите на първото небе. Колкото по-долу се слиза, и красотата им се намалява. Човек живее в областта под третото небе. И той е кандидат за ангел. Възможно ли е това? И ангелите са минали по пътя, по който вие сега минавате, но понеже са живели през разни времена и епохи, през различни култури, те се различават по характера и по светлината на своя ум.

(стр. 259)