ДА ЧУВАМ ПЕСЕН ДА СЕ ПЕЕ
ДА ЧУВАМ ПЕСЕН ДА СЕ ПЕЕ
Пейте, защо плачете?
Та вие сега ще учите. Бих желал да ви видя, когато дойдат изпитанията, тъгите, скърбите, тъй да пеете новата песен (Учителят пее):
Много се радвам, че сърцето ми е тъжно.
Колко се радвам, че пари си нямам!
Колко се радвам, че обущата ми са скъсани
и шапката ми е пробита!
Колко се радвам, че роклята ми е съдрана!
Колко се радвам, че леглото ми не е тъй ме-
кичко както трябва!
…Виждам, някоя сестра, като дойде, плаче, казвам: Пейте, защо плачете? На сестрата четири реда сълзи текат. Казвам: Дотегнаха Ми тези сълзи. Да чувам песен да се пее. (1/стр. 353)
По този начин трябва да разглеждате
Друга напреднала сестра казва: „Учителю, представи си на какво се обърнах тук. Не зная, изгубих достойнството на тези – кой как мине, все мене закача, цяла дрипа станах“. Не си представлявайте това. Вие дрипа не можете да бъдете. Радвайте се, че някой се очистил. Пейте (Учителят пее):
Колко се радвам, че в мене се очисти!
От твоя кир ще направя тор на моята нива.
По този начин трябва да разглеждате. Трябва да разбирате. (1/стр. 353, 354)
Как ще се научи човек да пее?
Вие казвате сега: „Когато се научим да пеем, тогава ще пеем“. Е, как ще се научи човек да пее? Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: „Колко съм днес аз, религиозният, неразположен“. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: „Изгоря ми яденето днес“ или пей така: „Пресолих яденето днес“. Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб. Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате… (54/стр. 19)
Когато сте най-неразположен
Та казвам: Всички трябва да се научите да пеете. Когато сте най-неразположен, да пеете. Поразгневил си се малко или си се обезпокоил, пейте тогава… „Силен съм станал. Силен юнак, силен съм станал, силен, силен, силен.“ (53/стр. 424)
Нека всеки съчини по една песен
Любещият носи болестите си с радост. Като го заболи глава или корем, той пее. Правете същото и вие. Като ви заболи коремът, започнете да му пеете. Нека всеки от вас съчини по една песен за болката в корема си и да я пее. Щом изпее тази песен два-три пъти, болката му ще изчезне. Не пеете ли на болката си, с часове ще се въртите на леглото си и ще страдате. (25/стр. 87)
Има условия да оздравее
Когато болният пее, той има условия в себе си да се лекува и да оздравее; когато не пее, той е сериозно болен, лишен от условия да се лекува. (66/стр. 14)
Зов на човешката душа към Природата
Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и радости – пейте. И болен да сте – пейте. Пеенето е зов на човешката душа към Природата. Като отзивчива, Природата изпраща своите разумни съграждащи сили към човека да му помагат. (67/стр. 298)
Така пяла тя на болестта си
Една наша позната заболяла доста сериозно, имала силна кашлица, висока температура, вследствие на което била принудена да легне. Като размишлявала известно време върху болестта си, най-после дохожда мисълта да съчини една песен за своята болест. Тя съчинила следната песен: „Нямам вече кашлица, нямам вече температура“. Така пяла тя на болестта си около една седмица и духът започнал да се ободрява, да се повдига. След една седмица тя била съвсем здрава. (58/стр. 76)
„Хубаво е, ще го издържиш“
Ти имаш ревматизъм в крака си. То е предметно учение. Като седнеш, боли те кракът, пей: „Всичко в живота е постижимо“. Ти му попей. Той като те боли, ти седи спокоен. Учиш се на търпение. Ти ще кажеш: „Откъде дойде, сега ли намери, ще ми осакати крака“. Ти му попей. Кажи: „Хубаво е, ще го издържиш“. Кракът те боли, ти се поусмихни. Какво трябва да му кажеш на ревматизма? Ще видите, че при ставния ревматизъм е дошъл един понижен живот, и вследствие на това се образуват болките. Ако може да подигнете този живот, а вие може да го подигнете… Ако вие не може да изпъдите ставния ревматизъм навънка, тогава де е вашата сила?
(26/стр. 360, 361)
Цяла година пей
Често се оплаквате от болести и страдания. Казвам: Пейте на болестите и на страданията си. Ако си болен и не можеш да движиш ръцете и краката си – пей. Дойде обяд – пей. Цяла година пей на болестта си да видиш какъв ще бъде резултатът.
(59/стр. 283)
Три дена не си ял – пей!
Болен си, беден си, три дена не си ял – пей! Като пееш, работите ти ще се наредят. (28/стр. 176)
Щях да възпея скръбта
Ама че си бил тъжен или скръбен, пей… Ако бях на ваше място, досега щях да имам най-малко 100 песни за скръбта, щях да я възпея. Какво ли не бих направил от тази скръб. (2/стр. 439, 440)
Нещастието ще се вслуша в песента ви
Често хората се оплакват, че са нещастни. Защо са нещастни? Защото не знаят да пеят. Когато ви сполети малко или голямо нещастие, пейте. Като пеете, нещастието ще се вслуша в песента ви, ще ви даде известна сума и ще ви напусне. Какво повече можете да искате? (40/стр. 316, 317)
Като дойдат изпитанията
Какво трябва да правиш, като дойдат изпитанията? Да пееш. Дойде беднотията при тебе, пей; дойде болестта, пей. (56/стр. 24)
Намирате се пред някаква мъчнотия
Сега и на вас казвам: При каквото положение и да се намирате, пейте. Започвате една работа, пейте; свършвате работата, пак пейте. Намирате се пред някаква мъчнотия, пейте; излезете от мъчнотията, пак пейте. (37/стр. 373)
„Аз имам едно особено цвете“
Две слугини на богати господари били задължени да занесат някъде две кошници, пълни с нещо, което тежало 20 килограма. Едната носела кошницата си и от време на време пеела. Втората носела кошницата, но през всичкото време мълчала. Като гледала как другарката върви напред и пее, тя я запитала:
– Не тежи ли кошницата ти, че можеш и да пееш още?
– Не ми тежи.
– Защо? Нали и тя тежи 20 килограма като моята?
– Да, но аз имам в кошницата си едно особено цвете, което намалява нейното тегло.
– Как се казва това цвете? Дай и на мене от него.
– Това цвете се казва търпение. (60/стр. 157)
Като че сте новородено дете
Има някои паразитни мисли, които ви безпокоят. Като попеете, всичките тия мисли да изчезнат, като че сте новородено дете. (Учителят пее:)
До вчера бях сиромах,
а днес съм вече богат.
До вчера бях сиромах,
защото не знаех как да говоря.
Днес станах богат,
защото се научих как да говоря. (62/стр. 17)
„Аз съм на Изгрева да се уча“
Неразположени сте някой път. Пейте. Когато плачете, пейте. (Учителят пее:)
Аз плача, къса се сърцето ми…
Тъй не се пее. (Учителят пее:)
Аз съм на Изгрева да се уча
как да живея и как да пея… (62/стр. 21)
Ще се превиваш с чувство
Хубаво, как бихте показали, че сте болен? Как ще пеете на тялото си? Ще употребим пеенето като наука. Най-хубавата песен може да пееш оперно, когато те боли кракът, защото чувстваш болката… Казвам: Боли те коремът, коремоболие имаш – може да съчините най-хубавата песен на коремоболието. Може да пееш, ще се превиваш с чувство, ще пееш и мисъл ще има, изражение ще дадеш. (62/стр. 25)
То е вече опера
Двама братя се карат. Няма да ги примиряваме. Ще започнем веднага да пеем „Събуди се, братко мили“ или „Зора се чудна зазорява“… Нека се карат, ние ще пеем. То е вече опера. Те да се карат, тъй е писано, ние сме хорът тогава… Като се карат, ще се освежат. Те ще започнат после да се извиняват. Сега, като не пеем, казваме: „Скараха се двама приятели, не можахме да ги примирим“. Как ще ги примирим? Не може да се примирят. Без пеене не могат да се примирят хората. (62/стр. 29, 30)
Като сте паднали духом
Коя песен ще пеете, като сте паднали духом? (Учителят пее:) „Стани, стани, стани!“ Ще се освободите от хиляди несгоди. (62/стр. 30)
Само така ще сменя състоянието Си
Казваш: „Не ми се пее, не съм разположен“. Там е работата: да пееш, когато не си разположен. При разположение всеки пее. Когато съм неразположен, Аз ще пея: „Много съм неразположен. Колко съм неразположен!“. После ще махна отрицателната частица „не“ и ще пея: „Колко съм разположен!“. Само така ще сменя състоянието Си… Помни: Когато си неразположен, зачеркни „не“ и пей „разположен съм“. След това кажи: „Сега ще работя“.
(63/стр. 199, 200)
Урежда се работата
Ако всички пеят, няма да има болни хора. Болестите ще идват, но ще си отиват. За половин час, като изпееш една песен, ще си замине болестта. Сиромашията ще иде, но като изпееш една песен, ще си замине. Незнанието ще идва, но като му изпееш една песен, ще си отиде. Всичко, каквото дойде, като му изпееш една песен, отива си. Урежда се работата. Сега не мислете, че това ще дойде изведнъж. Упражнения трябват. (62/стр. 34)
ДАЙТЕ ЕДНО УГОЩЕНИЕ
Дайте едно угощение на страданието!
Когато страданието похлопа на вратата ви, дайте му едно угощение! Когато в живота ви се яви някаква спънка, поговорете с нея и я угостете! Научете се да давате угощения не за благата в живота, както е било досега, но поне за малките страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. (32/стр. 127)
Поканете своите приятели
Щом ви дойде някое малко страдание, поканете своите приятели на угощение и кажете: „Поканвам ви да си хапнем заедно и да благодаря на приятелите си от Невидимия свят за изпратения от тях подарък“. Великите хора в света са се повдигнали благодарение на това, че всякога са били доволни, признателни на Бога за малките страдания и нещастия, които са ги сполетявали. Големите нещастия в живота се дължат на това, че хората изказват недоволството си, задето ги постигнали някакви страдания. (32/стр. 127)
„Днес имам един важен гост“
Та казвам: Божественият Дух, Който работи у вас, иска да развие чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождат страдания, да ги приемате с радост, да им давате по едно угощение. Нека страданията станат за вас естествени посетители и като дойде някой от тях, да извикате приятелите си и да кажете: „Днес имам един важен гост, едно голямо изпитание; радвам се, че е дошло, заповядайте да си похапнем“. Питам: Има ли някой човек в света, който да е дал угощение за някое свое страдание? Досега Аз не съм срещнал нито един човек, не само в България, нито и в Америка, който при едно свое голямо страдание да е дал угощение на своите приятели. За радости много хора дават угощения, но за скърби само светиите могат да дават угощения. (22/лек. 31: стр. 139)
Ако човек съзнава това
И тъй, сиромашията и богатството са възможности за постигане на нещо, от което човек се нуждае. Ако човек съзнава това, като осиромашее, той трябва да се радва. Той трябва да извика приятелите си на угощение, да им каже, че от този момент за него настава нов живот. Който гледа това угощение, той ще се чуди как е възможно човек да осиромашава и да се весели. Тогава какво трябва да прави човек, когато забогатява? Според Мене, когато забогатява, човек трябва да се предаде на пост и молитва; целият му дом да прекара един ден в пост. Значи, когато осиромашава, човек трябва да се радва, да дава угощение на приятелите си. Когато разбогатява, цял ден трябва да прекара в пост. Това значи разбиране на живота. (28/стр. 384, 385)
„Радвам се, че мъжът ми обикна друга“
Ако мъжът на някоя жена обикне друга, жена му трябва да покани съседките си на угощение и да каже: „Радвам се, че мъжът ми обикна друга жена“. Ако обикне трета някоя, да даде второ угощение. Нека се радва, че сърцето на мъжа се разширява, приема и другите жени като свои дъщери с всичката Чистота и Безкористие. (37/стр. 41)
СТРАДАНИЯТА СА БОГАТСТВА
„Господи, дай ми повече страдания“
Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам“. Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т.е. повече богатство“. Страданията са богатствата за човешката душа. (2/стр. 383)
То е свещеното за човека
Какво трябва да пазите? Пазете да не изгубите страданието. То е свещеното за човека. Докато имате страдания, радвайте се. Някои искат да избегнат страданията, но ако ги избегнат, един ден те няма в какво да се облекат. Страданието е най-хубавата дреха, каквато човек може да има… Тя е дреха като на райската птица. (58/стр. 104)
„Много те очаквах“
…Дойде ли страданието на гости в дома ви, поканете го любезно, усмихнете му се и кажете: „Много те очаквах, много плаках за тебе, но заслужава да се плаче“. Какво ви струва да се усмихнете на страданието? (35/стр. 50)
Как се образуват бисерите?
Че как се образуват бисерите в мидите? Като влезе някое парченце в мидата, тя го увива в разни пластове и направя бисер. За да се освободи от безпокойството, от това малко парченце тя прави бисер. Защо и ти от едно твое страдание да не можеш да направиш скъпоценен камък? Ако мидата може да направи бисер, ти защо да не можеш да направиш един скъпоценен камък? (54/стр. 194)
Който е познал Бога
Който е познал Бога, той живее без страх и понася страданията леко. Ако изгуби някого от своите близки, той казва: „Господ дал, Господ взел“. Ако изгуби силата, богатството, знанието си, той пак казва: „Господ дал, Господ взел“. Той се разговаря със страданието като с приятел: разхожда се с него, гощава го. Щом доброволно задоволите изискванията на страданието, то само ще ви напусне. Страданията не са механически сили, но съзнателни, разумни същества, които са изостанали в развитието си. Те влизат в човека и черпят сила от него. Колкото по-несъзнателно се отнася човек към страданията, толкова повече те го измъчват… (19/стр. 321)
Ще научите езика им
Страданията са живо нещо, а не мъртво. Те седят на пътя, по който хората вървят, и ги чакат. Като минете покрай тях, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика им. Пътят на страданията е път, който води към Бога. (45/стр. 19)
Приема страданието с радост
Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. (65/стр. 67)
Не бързайте да се освободите от него
Дойде ли ви някое страдание или изпитание, не бързайте да се освободите от него, но започнете да го разпитвате отде иде, с какви намерения, колко време ще остане при вас и т.н. (19/стр. 53)
Разговаряйте се като с приятели
Дойде ли ви някоя скръб, или някое страдание, не бягайте от тях, но разговаряйте се като с приятели. Те носят някакво благо в себе си. (19/стр. 168)
Страданията са признак
на Любовта Божия
Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, Аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия и нека всинца да носим този кръст. (7/стр. 71)
Страданията са благословение
Та казвам: Радвайте се на вашите страдания; не на изкуствените страдания, но (на) страданията, които Невидимият свят ви изпраща. Те са благословение. На тия страдания снемете опаковката, ще намерите нещо вложено. (70/стр. 91, 92)
„Искам да науча техния смисъл“
Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупав човек, в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“ и е благодарен на тях, той е умен човек. (7/стр. 76)
Ще се поусмихнеш
Значи, човек ще влезе в Египет. Това е Земята, това е материалният свят с всички възпитателни средства. Ще минеш една дисциплина, на всяко едно страдание ще се поусмихнеш. (13/стр. 26)
Благодари, че можеш да се усмихваш
Та и вие трябва да се научите да се усмихвате. Всеки, който не се усмихва, ще умре. Една усмивка, но не да я видят хората. След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. А пък ние при най-малките страдания – ние почваме да гледаме начумерено. (26/стр. 265)
Тази мечка ще се отбие
Ако те срещне на пътя някоя мечка, спри се, започни да пееш. Като пееш дълго време – и мечката слуша. Най-после тя се оттегля, отбива се. Успееш ли да направиш това, ти си от онези песнопойци, които и мечката разбира. Ще кажете: „Как ще ми дойде на ум да пея?“. Страданието, това е мечката. Седни отгоре на страданието, попей му, отправи ума си към Бога нагоре и тази мечка току изведнъж ще се отбие и ти ще се освободиш. (22/лек. 8: стр. 28)
Геройски носят най-големите страдания
Аз наричам „млади хора“ тия, които геройски могат да носят най-големите страдания. Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите. Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него и то ще ви напусне. Страданието се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. (23/стр. 26)
Носи страданието и напред върви!
Сега всички трябва да бъдете герои. Като ви дойде някое страдание, не бързайте да го хвърлите на земята, но кажете: „Без страдания на Земята не може“. Пееш ли, носи страданието. Работиш ли, носи страданието. Обират те, носи страданието. Мъчат те, носи страданието. Каквото и да става с тебе, носи страданието и напред върви! (35/стр. 47)
БЪДЕТЕ МНОГО УЧТИВИ
С БОЛЕСТИТЕ
„Блажена си, че си дошла в моя дом“
…Болестта казва: „Не се плаша аз“. Дадат едно лекарство, болестта не излиза. Има един начин, по който всички болести излизат. Той е онзи на „блажените“. Като дойдеш при болестта, казваш: „Блажена си ти, сестра, блажена си, че си дошла в моя дом“. Като кажеш: „Блажена, че си дошла в моя стомах; блажена, че си дошла в моите гърди; блажена, че си дошла в моята глава“, болестта ще излезе. Ако не кажеш „блажена“, болестта няма да излезе. Този нов начин – начин непонятен, начин неразбран. (13/стр. 86)
Ама много учтиви трябва да бъдете
Светът ще върви, няма да се премахнат мъчнотиите, които сега имате. Не мислете, че те ще се премахнат. Всяка една мъчнотия трябва да се превърне за добро. Всяко едно страдание трябва да принесе полза. То не е тъй да го изпъдиш. Ама много учтиви трябва да бъдете. Моят фигуративен език е: като дойде една болка, ти ще бъдеш учтив към нея, ще кажеш: „Много ми е приятно, че си ме посетила, че си благоволила да ме посетиш“. Не ти е приятно, но ще кажеш, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти си недоволен, тя ще се усили. Пък ако кажеш, че си благодарен, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъства едно живо същество.
(1/стр. 584, 585)
Болестите са живи същества
Вие трябва да бъдете учтиви, внимателни към страданията си. Ако заболеете, започнете любезно да се разговаряте с болестта си, да благодарите, че ви е посетила. Като се отнесете с нея учтиво, тя ще ви напусне. Болестите не са нищо друго освен живи същества, които мъчат човека. Чрез болестите хората се възпитават. (9/стр. 194)
„Много ми е приятно, че ме посети“
Има едни болести, които идат естествено в живота. На тия болести вие не трябва да се противопоставяте. Ако роптаете от една малка болест, след нея ще дойде друга по-голяма. Колкото повече роптаеш, толкова повече болестта ще се увеличава. Каквото и да правите, болестите все ще дойдат. Трябва да има някой, който да ги носи. Как носите болестите вие, това Аз не зная. Но според Мене завършен характер е този, който, като се намери пред някаква болест, превръща я в добро. Като му дойде някаква болест, той се покланя, зарадва се, говори мекичко, пита я защо е дошла, какво иска, поканва я да седне, нахранва я. Като поседи известно време, болестта остава доволна от човека и сама си излиза. Тя казва: „Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва“. Като добър християнин, този човек казва: „Много ми е приятно, че ме посети“. (4/стр. 124)
Болестта носи някакво благо
…Човека… Ако му дойде някаква болест, нека я приеме добре, като гост, да си поговори с нея, да види какво носи тя. И болестта носи някакво благо. Толстой казва, че боледувал три-четири пъти сериозно в живота си и след всяко боледуване придобивал ново просветление. (56/стр. 43)
Това е велика Истина
Не казвай на болестта да се махне по-скоро, но разбери защо е дошла. Тя иска да те научи (на) нещо, да ти предаде някакъв урок. Щом научиш урока си, болестта ще си отиде. Болестта е вашият възлюбен, който ви е хванал за крака и казва да изправите мислите, чувствата и постъпките си. Това е велика Истина, която малцина знаят. (46/стр. 15)
Щом разбере, че сте добър човек
Щом заболеете, не се страхувайте, не търсете веднага външна помощ, но почнете да се разговаряте с болестта. Питайте я отде е дошла и какво иска от вас. Като разберете намеренията , попейте малко. Щом разбере, че сте добър човек, не се страхувате от нея, не я пъдите, тя ще ви гостува ден-два, най-много седмица, и ще си замине. (27/стр. 334, 335)
Възлюбете я
За да се справите с кашлицата, възлюбете я. Като я обикнете, тя ще ви напусне. (63/стр. 302)
Погалете я малко
Единственото нещо, което от хиляди години насам човек е могъл да създаде, това са болестите. Големи усилия е употребил той, докато ги създаде. Следователно дойде ли ви някаква болест, не се оплаквайте, не търсете виновници вън от себе си, но почнете да се разговаряте с нея. Погалете я малко, поразгледайте я и кажете: „Добре дошла при мене. Какви усилия съм употребил, докато те създам. Моля те, като се нахраниш добре, иди някъде да се разходиш!“. (25/стр. 191)
Готови да направите всичко заради нея
И тъй, прекарайте този ден без никакво недоволство, без никакво набръчкване на лицата ви. Забравете всички болести, всички страдания и мъчнотии. Като дойде някоя болест при вас, питайте я каква услуга иска и кажете , че сте готови да направите всичко заради нея. (34/стр. 46)
Предложете да тръгне с вас на работа
Дойде ли някоя болест, предложете да ви последва, да тръгне с вас на работа. Щом я поканите на работа, тя ще си отиде. Според Мене болестта не е нищо друго освен неканена гостенка, която ви е посетила и ви се налага: тя иска да я къпете, обличате, храните, забавлявате. Ще се съберат пет-шест души около болния да му услужват. Всъщност те не услужват на болния, а на болестта, която го обсебила като неканена гостенка. На болестта не трябва да се дават никакви лекарства. Щом дойде при вас, ще кажете: „Аз отивам да копая на Божието лозе. Ако искаш да дойдеш с мене, добре дошла. Ако не, сбогом!“. (34/стр. 287, 288)
Болестта стана твоя приятелка
И не да ви е страх, но смели ще бъдете! Който е болен, да убеди болестта, да каже на болестта: „Ти си много ленива, много си голяма аристократка. С този характер, който имаш, в Царството Божие няма да влезеш. И освен че ти не работиш, но и на мен не позволяваш. Остави се от този мързел, от тази леност! Да напуснеш мързела си! Ела ти и аз да работим за Господа!...“. И като я убедиш, един ден тя ще ти каже: „Ще дойда и аз да работя“. И ти се развеселиш – обърнал си болестта. Една болест ти стана твоя приятелка. (6/стр. 254)
ОТНАСЯЙТЕ СЕ ДОБРЕ СЪС ЗЛИНИТЕ И НЕЩАСТИЯТА
Да стоплите нещастието
…Ако не сте готови да приемете нещастието у дома си и да го стоплите, вие нищо не сте разбрали. Нещастието, това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. Когато тези души се просветят, те сами ще си кладат огън да се отопляват.
(9/стр. 116)
„И твоята работа ще се уреди!“
Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго освен една странстваща душа, която е грешила на Земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте една песен и кажете: „Не бой се, и твоята работа ще се уреди!“.
(17/стр. 166, 167)
Обърнете малко внимание
Тъй щото всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива именно скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението (си), обърнете малко внимание, изпейте нещо. Ако не влезете в положението , тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували.
(17/стр. 167)
Вслушвайте се в радостите и скърбите
Страданието не е нищо друго освен жива душа, която е дошла при тебе да сподели скръбта си. И радостта е също така жива душа, която посещава хората, за да сподели с тях своята радост. Тъй щото, когато скърбите, ще знаете, че ви е посетила някоя скръбна душа; когато се радвате, посетила ви е някоя радостна душа. Вслушвайте се в радостите и скърбите на душите и ако можете, помагайте им.
(19/стр. 53)
Мъчнотията ще я гладите, ще я милвате
Със слон не можеш да се бориш. Вижте как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и дето го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно. Ще давате от време на време по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си. (64/стр. 22)
Добрата обхода води към самообладание
Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора.
(64/стр. 22)
„Свирих на нещастието“
Сега искам да ви обърна вниманието върху магическата сила на музиката. Опитвали ли сте тази сила? Сменяли ли сте лошите си състояния с музиката? Зная един истински случай в България как един кавалджия могъл да приложи музиката за трансформиране на състоянието си. Случило му се голямо нещастие. За да се справи с него, той свирил цяла нощ с кавала си. На сутринта съседите му го питали:
– Какво беше снощи, че свири цяла нощ? Сватба ли имахте? Наследство ли получи?
– Нищо подобно. Случи ми се голямо нещастие. Свирих на нещастието и успях да се освободя от него.
Този кавалджия опитал магическата сила на музиката. (43/стр. 190)
Красива е скръбта!
Като ви посети скръбта, не я крийте, но изнесете я вън, дайте един хубав обяд и си поговорете с нея. Аз съм се разговарял със скръбта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете след нея. Красива е скръбта! За да не я познаят, тя се дегизира: закрива се с черен воал, облича се в скъсани дрехи и така минава незабелязано. Кой от вас е пожелал да види скръбта и да си поговори с нея?... Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта. Като дойде радостта при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен… (64/стр. 269, 270)
„Сестро, аз те обичам“
Казвам: Идете при Бога и любете без страх от омразата и завистта. Ако омразата те посети, кажи : „Сестро, аз те обичам. Прощавам ти за всички твои прояви. Такова е твоето естество“. Кажете това от сърце, а не само на думи. (11/стр. 13)
Кажете му, че го познавате
Когато изкушението дойде при вас, вие ще знаете, че зад него е Бог. Той е допуснал изкушението, за да изпита хората. Затова, като дойде изкушението при вас, хванете го и се разговорете с него. Кажете му, че го познавате, че знаете кой го е допуснал.
(55/стр. 93, 94)
Ще постъпваш с Кесаря добре
Що се отнася до Кесаря вътре в тебе, ще бъдеш внимателен и учтив към него, ще му отдадеш своята дан. Ще научиш характера му и ще постъпваш с него добре.
– Той е бирник.
– Нищо от това. Ще се извиниш, че си закъснял, и ще му дадеш парите. Няма да го ругаеш, да му се сърдиш. Ще бъдеш тих и спокоен. (11/стр. 65)
Благодарете и на дявола
Благодарете на оня, който ви е ударил две плесници. Благодарете и на дявола, който ви е ударил две плесници. Не се обезсърчавайте от това, но изучавайте характера му. Той е добър педагог. Покрай лошите методи той си служи и с добри методи. Много работи на Земята са все от него създадени: съдилищата са от него създадени. Той… раздели хората на прави и криви. На кого щяха да проповядват свещениците, ако нямаше грешници? Той е причина да се раждат деца. Как щяха хората да изправят погрешките си, ако не се раждаха и прераждаха? Дяволът казва на хората: „Бъдете внимателни към мене. Аз създадох професиите, за да има с какво да се занимавате и да учите. Бог се отнася с почитание към мене. Какво остава тогава за вас?“.
(56/стр. 33)
„И аз желая да бъда трудолюбив като тебе“
Никога не спори с дявола. Като го видиш, кажи му: „И аз желая да бъда трудолюбив като тебе. Ти си свършил много неща, направил си много открития“. (63/стр. 76)
Обичали ли сте вие дявола?
Като срещнеш дявола – обикни го, той ще побегне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка. Горкият, навсякъде го хукат, няма кой да го обича. Каквото стане в света, все той (е) виноват. (70/стр. 286)
„Вие сте добри, благородни хора“
Вървят двама пътника по едно шосе един след друг. Срещу тях излизат двама разбойника. Те спират първия пътник и му казват:
– Дай скоро парите си!
– Как, парите си да дам! Не ви ли е срам, нехранимайковци такива! Аз съм работил и така спечелих тия пари. Вие искате наготово да се ползвате от чуждия труд.
– Скоро парите или на място ще те оставим!
Той се противопоставя, не дава парите си. Един от разбойниците насочва револвера си срещу него, поваля го на мястото му и така го обира. Разбойниците продължават пътя си и срещат втория пътник. Като ги вижда, отдалеч още той изважда кесията си и им казва:
– Аз виждам, че вие сте добри, благородни хора, но се нуждаете от пари. Аз пък съм богат човек. Ето, заповядайте! Вземете колкото пари ви трябват.
Разбойниците го гледат учудено и не знаят как да постъпят. Единият от тях му казва:
– Ние виждаме, че ти си добър човек. Прибери кесията си, нищо не искаме от тебе.
– Не, вземете колкото ви трябват. Ако не ви стигнат, още мога да ви изпратя.
Те се поглеждат помежду си още по-учудени. Тогава двамата разбойника взимат по една златна монета и оставят пътника свободно да продължи пътя си.
Казвате: „Съдба е това!“. Да, първият случай представя съдбата на глупавия човек. Вторият случай представя съдбата на разумния човек. (51/стр. 8, 9)
Всякога остава здрав и читав
Вие започвате да страдате и питате: „Не може ли без страдания?“. И без страдания може, но трябва да бъдете разумен като онзи пътник, който отдалеч още предложил кесията си на разбойниците и с това избегнал страданията. При такава разумна постъпка разбойниците ще вземат само по една златна монета от кесията, а останалите пари ще върнат. Тази е причината, задето разумният човек и при най-големите изненади и нещастия всякога остава здрав и читав. (51/стр. 15, 16)
Щом си внимателен към съдбата
В един от съвременните европейски университети един от професорите… бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса, някак да го смачка. Студентът се чудил какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита къде живее. Като (го) завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. От там насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред… Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. (61/стр. 263, 264)
И съдбата има сърце
Любовта е велика сила, която може да произведе вътрешен преврат в душата на всеки едного… Настане ли този преврат в него, той ще започне да се разговаря със своята съдба разумно, като с най-добър свой приятел, и ще каже: „Ти си много добра, не си тъй жестока, както те представят. И в тебе има сърце. Аз обикнах Бога, при Него искам да отида, за Него искам да живея; помогни ми и ти в този мой вътрешен стремеж“. И наистина съдбата има сърце. Що се отнася до смелите, до силните хора, съдбата е добра, отстъпчива. Тя им казва: „Понеже вие сте смели хора, аз ви давам свободен билет да отидете, дето искате. За страхливите обаче аз съм страшна като мечка. Достатъчно е да си отворя пред тях устата и зарева, те ще напуснат и наука, и религия и ще бягат извън гората, дето няма мечки“. (23/стр. 74)
Да я приемете с всичкото уважение
Когато сиромашията дойде при вас, поискайте препоръчителните писма, да се уверите, че наистина е изпратена от Бога. Покаже ли писмата си, вие трябва да я приемете с всичкото уважение и почитание. (60/стр. 255)
Гост, изпратен от Невидимия свят
Следователно, в каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че то е гост, изпратен от Невидимия свят да ви посети. Вие ще го посрещнете с почести и ще го изпратите с почести.
(28/стр. 114, 115)