БЪДЕТЕ ГЕРОИ!

За Любовта всичко преодолявал

Светията е ученик, който се учил през Вечността с голямо постоянство и Любов. Той падал, ставал, но за Любовта всичко преодолявал. Светията е бил гонен, преследван, бит, но всичко понасял с търпение и радост. (59/стр. 254)

„Ще се похваля със страданията си“

Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговите страдания? Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си“. Можеш ли и ти като него да носиш страданията си с радост?

(56/стр. 77)

Толкова по-голям герой е той

Колкото по-големи страдания има човек и ги носи с вътрешна радост, толкова по-голям герой е той. Така са носили и носят страданията си Великите Учители, светиите и гениите. Когато хората започнат геройски да носят страданията си, светът ще се подобри. (60/стр. 130)

Ще има търпение да понася всичко

Смирение се иска от човека. Мекота се иска от човека. Има ли тези две качества, той ще има търпение да понася всичко. Това значи да се подчини човек на Божественото в себе си. И тогава, колкото и да го нападат от вън, той ще понася всичко с радост. Така са живели едно време мъчениците.

(55/стр. 69)

Славели Бога

…Апостолите. Те са били мъчени, бити заради Христа, заради Словото Божие, но се връщали (у) дома си радостни и весели, като славели Бога. Който не се е калил в това отношение, още при първия удар ще каже: „Как смеят да ме бият за убеждението ми!...“. Радвайте се, когато страдате за убежденията си. (21/стр. 18, 19)

Спасиха живота на хиляди хора

Вземете, за пример, живота на първите християни. Те бяха подлагани на мъки, на изтезания, но всичко претърпяха, всичко понесоха с радост за своя идеал – Христа. С това обаче те спасиха живота на хиляди хора, като ги обърнаха към Бога.

(58/стр. 312)

С песни отивали на кладата

Едно време светиите са били подлагани на мъчения: ушите им рязали, краката и ръцете им рязали, но те устоявали на всичко. Първите християни били подлагани на огън, но те с песни отивали на кладата – издържали на всичко. Воля имали тия хора. Наблюдавам как носят страданията някои от сегашните герои. Едва ги понагреят малко и те отстъпват – не издържат на мъчнотиите. Какво трябва да правиш, като дойдат изпитанията? Да пееш.

(56/стр. 23, 24)

Мислите ли, че той се мъчи?

Светията гори в огъня и си пее. Мислите ли, че той се мъчи? Не, не се мъчи, пее си човекът.

(64/стр. 279)

С радост отиваха да умрат

…Апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее – всички мъченици с радост отиваха на кладата – не рони сълзи. Че ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, четири реда сълзи потекли и окултист – разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб… Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил. (1/стр. 121)

МЪДРЕЦЪТ, ФИЛОСОФЪТ, АДЕПТЪТ, СВЕТИЯТА

Мъдрецът изслушва докрай

Когато се разказва нещо на Мъдреца, той слуша внимателно, без да критикува, без да прекъсва. Ако забележи някаква погрешка, той изслушва докрай и после казва, че е видял една малка погрешка, която трябва да се изправи. (9/стр. 33)

Той на всичко дава ухо

Сега ще прочета 15 глава от Притчите… „Който отхвърля поучението, мрази душата си; а който слуша обличението, придобива разум.“ (32 ст.) Когато обличават глупавия, той казва: „Вие ли ще ме учите? Аз не зная ли това?“. Мъдрият човек обаче слуша. Той често изпада между хора, които говорят глупости, но той на всичко дава ухо, слуша. Той се учи от тях, размишлява защо тези хора живеят така и намира начин как да работи. (10/стр. 101, 108)

Епиктет мълчал и се усмихвал

Велико нещо е търпението. Епиктет, виден гръцки философ, бил роб при един римски патриций. Господарят се отнасял грубо и жестоко със своите роби, които често наказвал. Като ги биел и изтезавал, те викали, роптаели. Единствен Епиктет мълчал. Каквото да правел господарят му, както да се отнасял с него, Епиктет мълчал и се усмихвал. Това поведение дразнело господаря му. Той се учудвал на неговия характер. Епиктет искал да му каже, че не трябва да се забравя, защото, макар и виден патриций, някога може да се намери в неговото положение. Един ден господарят се разгневил и започнал силно да натиска крака на Епиктета. Последният кротко го погледнал и му казал: „Господарю, тъй както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя“. Господарят продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент римският патриций освободил Епиктета от робството, дал му голяма сума и го изпратил в Гърция, дето в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Това значи търпение.

Какво правят сегашните хора, ако някой се осмели да натисне крака им? Не е нужно да натискате крака на някой от съвременните хора, за да опитате търпението му. Достатъчно е само да се докоснете до дрехата му, за да се обърне към вас с груб тон и да ви пита защо го бутате или защо го безпокоите. Следвайте философията на Епиктета за търпението. (29/стр. 214, 215)

Адептът не се бори с тях

Адептът разбира смисъла на лошите мисли и желания в човека, не се бори с тях, не ги пъди, но оставя свободно да минават покрай него и да си вземат каквото им е нужно. Когато детето тегли майка си за роклята, за главата, за косата, тя веднага се вслушва в желанието му и го задоволява. Щом задоволи желанието му, детето я оставя на спокойствие. Защо не гледате и вие по същия начин на ония мисли и желания, които ви безпокоят? И те са ваши деца, които искат да им дадете нещо. Ученикът трябва да се спира върху мислите и желанията си и да ги възпитава. (25/стр. 273)

Светията е всякога доволен

Една от основните мисли на тази лекция е да придобиете живота на светията. Светията е всякога доволен. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е доволен. Защо? Защото от всичко се учи. (19/стр. 230)

Той е постъпил по Христовия закон

Толстой дава един разказ, в който представя разбирането на съвременните хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия закон. Единият от тях казал: „Христовият закон – законът на Любовта – се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с Любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание“. Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустинята в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората. Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат. Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по Христовия закон. След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност. (50/стр. 215)

„Заповядай, братко, вземи къщата си“

Казвате за някой човек, че е светия. Дайте на този човек една къща и след време се опитайте да му я вземете. Този светия веднага ще каже: „Защо вземате къщата ми? Нали за Бога я дадохте?“. Това не е светийство. Няма защо да задържа той къщата за Бога. Бог не се нуждае от никакви къщи. Истинският светия ще каже: „Заповядай, братко, вземи къщата си. Аз и без къща мога да живея“. (35/стр. 40)

Когато смъртта дойде при светията

Когато смъртта дойде при светията, той я посреща и изпраща любезно, като светия, и тя се връща назад, не го взима със себе си. Смъртта има слабост към светиите. Като види един светия, тя веднага се влюбва в него, вследствие на което той може да живее на Земята колкото време желае. (28/стр. 318)

Това значи Мъдрец

Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък…, той се намира под закона на разрушението и казва: „Тежък е моят живот!“. Когато Мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място и в скоро време изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи Мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. (51/стр. 56)

Няма по-красиво положение от това

Няма по-красиво положение от това, да слушаш как съдбата се разговаря с Мъдреца, с Мага. Съдбата се отнася и с Мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при Мъдреца да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: „Какво обичате?“. Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: „Този косъм не може да остане тук!“. „Добре, ще го махна, ще направя, както желаете.“ И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: „Заповядай, свободен си вече“. „Вие ще дойдете ли с мене?“ „Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе.“ След лошата съдба при Мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него. (51/стр. 50)

Отваря му вратата за Царството Божие

Казвам: Ако и вие не сте готови като Мъдреца да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И Мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните Ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до Мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът казва: „Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя“. И Мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: „Заповядай!“. (51/стр. 50)

Новият живот ще дойде

…Желая ви да бъдете като Мъдреца, да знаете как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да станете на крака, да се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него; не остава тайно място, което да не разгледа… Като дойде при вас, ще ви запитам: „Как върви работата?“. Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, Новият живот ще дойде. И тогава всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. (51/стр. 54)

* Трен – влак.

** Заради – за.

*** Одая – стая.

**** Олла белир – възможно е, предположение.

***** Мющерия – клиент.

****** Йоана – 15: 5.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА ВИСШИЯ ПОДХОД