ОБИДАТА ДА ВИ ПОВДИГНЕ
ОБИДАТА ДА ВИ ПОВДИГНЕ
Животът на здравите хора
…Правете и вие същото с онези, които ви обиждат, които ви хулят и огорчават. Обиди ли ви някой, поканете го в дома си да се запознаете с него. После го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: „Благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, да разбера, че си добър човек. Иди сега и бъди благословен!“.
Сега, като Ме слушате, мнозина се запитват вярно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница между болни хора, на които са счупени крак, ръка или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват… (20/стр. 62, 63)
„Плащам за нея десет лири“
Една позната дойде при Мене да се оплаква, че някой я обидил, казал една обидна дума… Какво лошо има в това, че ти казали една обидна дума? Някой ти казал, че си много проста. Тази дума раздвижила въздуха. Трептенията на въздуха дошли до тъпанчето на твоето ухо и ти си приела някаква мисъл, която те засегнала. Какво лошо има в думата „проста“? Ако съм на мястото на тази сестра, ще извадя десет английски лири и ще кажа: „Понеже не съм слушал такава сладка дума, плащам за нея десет лири. Че съм простак, няма съмнение в това. Радвам се, че срещнах такава умна сестра като тебе да Ме нарече простак“. Кой от вас би дал десет лири за една обидна дума? (63/стр. 183, 184)
Дай му една кутия с локум
Една сестра я обидили. Тя се възмутила и идва при Мене, и казва: „Аз да не бях слаба, но да бях силна, щях да му дам да разбере“. И тя е от Новото Учение! …Като те обиди някой, извади и му дай една кутия с локум. (26/стр. 131)
Подай му ръка
– Ама защо да ме обиждат!
– Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те обидил, и му кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя“. Подай му ръка и забрави всякаква обида. Ако отидеш да се оплакваш при Бога за обидата, ти ще Го огорчиш. (14/стр. 87)
Защо да не се помолят за този човек?
Повечето хора, като ги обидят, веднага се нахвърлят върху тия, които са ги обидили, и търсят начин как да им отмъстят. И след това ще се молят на Бога да махне този изедник от Земята, да се освободят от него. Защо да не се помолят за този човек да му помогне Бог да познае Любовта, да преобрази живота му? (57/стр. 86, 87)
Крие в себе си условия за развитие
Право е, че не трябва да се обиждате, но какво разбирате под „обида“? Думата „обида“ е съставена от сричките „о-би-да“. Тя крие в себе си условия за развитие. (56/стр. 14)
Всяка обида струва десет милиона лева
…Да носите обидата от човек на човек, да се оплаквате от нея, това значи неразбиране на живота. Всяка обида струва десет милиона лева. Тъй щото кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. (21/стр. 188)
Тайната на търпението
…Онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението, в пълния смисъл на думата – не онова търпение, да понасяш обиди, то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой: вие трябва да го счупите, да извадите ядката от вътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. (7/стр. 63, 64)
„Дадоха ми един сюжет“
Дойде някой, каже ви една дума. Вие си каже`те: „Дадоха ми един сюжет, една тема за разрешение“. Дадат ви темата: „Ти си говедо“… „Ти си го.“ „Го“ на английски значи „отивам“, „веди“ значи „зная“ – учен си. Ти, като ставаш, се учиш. Ти си човек, който вървиш и се учиш. Какво лошо има в „говедо“? (26/стр. 336)
Какво трябва да кажеш?
Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си?“. Че какъв си? „Ами че ти си едно говедо.“ ...Какво трябва да кажеш в дадения случай? „Аз бих желал да бъда едно разумно говедо. Аз бих желал да бъда (по-добре) едно разумно говедо, отколкото един глупав човек.“ …Аз по някой път тълкувам думата „го-ве-ди“. „Го“ – не-глупост – значи „отива“. „Веди“ значи „знание“ – този, който отива да се учи. Това значи „говедо“. Отива да знае. Казва: „Ти си едно говедо“, а то значи: ти отиваш да се учиш. Де е обидата тук?
(53/стр. 114)
Не се смущавай
Че някой те нарекъл будала, не се смущавай. В тази дума се крие цяла реч. Буквата „б“ означава нещо, което расте – семето. Буквата „у“ означава това, което възприема Любовта. Буквата „д“ – плод, който е завършил своето развитие, увиснал надолу; „а“ означава бременен човек, който носи нещо в себе си; „л“ – човек, който никога не се мъчи, той има стремеж нагоре. Значи, будалата никога не си чупи главата, с никого не се кара, никой не го бие, с никого не спори. Кажат му: „Вземи това“ – и той го взима; „Помести се“ – и той се помества. Как ще биеш такъв будала? Каквото му заповядат, той го изпълнява. После пита: „Какво обичате още?“. Кога кой го види, казва: „Какъв е будала! Не разбира живота“. Не, той е умен човек. (43/стр. 324, 325)
След частицата „не“ да тури запетая
За пример, казват на някого, че е неразумен, нечист човек. Какво трябва да направи този човек? След частицата „не“ да тури запетая. Тогава ще стане: не, разумен човек си; не, чист човек си.
(29/стр. 86, 87)
Да създадеш един красив образ
Преди известно време присъствах на сеанс, дето един велик художник правеше интересни опити. Той извикваше няколко души от публиката и ги караше да напишат или да начертаят каквото искат. От тези разбъркани линии – прави и криви – той състави един отличен, красив образ. Той майсторски поставяше всяка линия на своето място. Ако не можеш една обидна дума, като крива линия, да поставиш на мястото , какво убеждение имаш? Ако не можеш от кривите линии в живота си да създадеш един красив образ, какво верую имаш?
(63/стр. 8)
Няма по-добро нещо от това
Казват за нас, че сме извеяни хора. Няма по-добро нещо от това, да бъдеш извеян. Значи, житото е отделено от сламата… Ето защо, ако някой те нарече извеян, кажи му: „Благодаря ти, братко, че ме наричаш така. Както съм изчистен, нищо друго не остава, освен да ме посеят на Божията нива и отново да започна работата си“. (48/стр. 237)
„Прав си“
Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: „Прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес обаче се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера“.
(30/стр. 50)
Не се оправдавай
Какво ще направиш, ако по твой адрес се говори лошо? Не се оправдавай, но кажи: „Щом нося лошото в себе си, ще нося и доброто“. (43/стр. 331)
„Аз съм ученик“
Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание. Знайте, че след всяка лекция ви се дават изпитания от вън да видят как прилагате знанието, което ви е дадено. За пример, ще ви срещне някой и ще ви каже, че нямате никакво разбиране. Вие можете веднага да се обидите. Обаче, ако помислите малко, ще си кажете: „Аз съм ученик и трябва да мисля право“. (19/стр. 142)
„Според моето разумно сърце“
Да допуснем сега, че двама ученици се скарат, обидят се нещо. Това е много естествено. Как ще изгладят тази обида? Ако единият от тях си каже: „Чакай, аз ще постъпя според моето разумно сърце“. И другият казва в себе си: „И аз ще постъпя според моето разумно сърце“. Постъпят ли и двамата така, веднага спорът ще бъде изгладен.
(15/лек. 24: стр. 13)
„Решил съм да изпълнявам Волята Божия“
Ако някой брат или сестра ви обиди, кажете: „От днес аз съм решил да изпълнявам Волята Божия. Не ме интересува кой какво е казал“. Тогава и братът или сестрата ще кажат: „И аз съм решил да върша Волята Божия“. Щом и двете страни решат да вършат Волята Божия, Ангелите ще започнат да работят между тях. По този начин и противоречията в живота ще изчезнат. (42/стр. 186, 187)
„Да отидем заедно при Господа“
Че хората казвали нещо лошо по ваш адрес – нека казват. Ти ще им отговориш: „Братко, елате при мене да отидем заедно при Господа“. (11/стр. 9)
Ти си търпелив
Минаваш за търпелив. Можеш ли да понесеш всякаква обида с търпение? Срещаш едного, който те е обиждал много пъти. Ако забравиш обидите и го приемеш с радост, ти си търпелив… (44/стр. 181, 182)
Веднага му се притичаш на помощ
Някой те обижда, нарича те глупак. Не се минава много време, той счупва крака си. Ти веднага му се притичаш на помощ. Той вика, кряска, роптае против тебе. Обаче ти продължаваш да наместваш счупения крак. Щом го наместиш, болката престава. Тогава пострадалият признава, че си умен човек. (44/стр. 43)
„Ако Христос беше на моето място“
…Срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се поддадете на влиянието на тази дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати. Ако искате да се освободите от обидата, не бързайте да се поддавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете някоя Божествена мисъл или Божествено чувство, с които да се противопоставите. Кажете си: „Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи?“. Божествената мисъл е последното средство, което може да ви помогне. (32/стр. 145)
„Голяма е заплатата ваша на Небето“
И Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато кажат върху вас всяка зла реч“. Не казва да се радвате, когато ви говорят много хубави неща, когато ви хвалят или посрещат добре, а „когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на Небето“. Това е един велик вътрешен окултен закон. Следователно не се плашете, когато ви кажат, че сте вагабонтин. Какъвто и да ви рекат (че сте), ще имате Бога пред себе си и ще кажете: „Аз живея в Любовта!“. Живеете ли в Любовта, никой не може да ви оцапа. Кажете: „Аз живея в Светлината!“. Живеете ли в Светлината, никой не може да ви заблуди. Кажете: „Аз живея в Истината!“. Живеете ли в Истината, никой не може да ви направи зло. (41/стр. 135)
За велико благословение
Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание. Всичките обиди се разтопяват. Всяка обида става за велико благословение. (53/стр. 115)
ЗЛОТО ГО ПОЗДРАВЕТЕ
И СЕ ОТТЕГЛЕТЕ
Обикновеният човек ще се види в чудо
Мнозина се запитват защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за боговете. Ако обикновеният човек бутне тази наука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го съдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана.
(30/стр. 307)
Мини, поздрави и върви
Христос, като дошъл до злото, казва: „Не противи се злому“. Защо? Не противи се. Мини, поздрави и върви. Ако речеш да се бориш, ще си навлечеш беля на главата. (1/стр. 312)
Злото е космическа сила
Злото е космическа сила, която може да се ограничи само с векове. Опитността на миналите векове, както и тази на миналите народи са довели хората до заключение, че злото се побеждава само с доброто. (66/стр. 131)
Молете се, преди злото да е дошло
Тъй щото искате ли да не срещате злото, молете се, преди да е дошло. Дойде ли, гответе се да му дадете всичко, каквото иска. Като го задоволите, то ще си отиде само. (30/стр. 246)
Да бъде готов да му даде всичко
Следователно, когато се намери пред злото, човек трябва да бъде готов да му даде всичко, каквото има в себе си, да го задоволи. Един американски мисионер пътувал през Стара планина. Разбойници го срещнали, нападнали го и взели всичките му пари. На тръгване те го запитали: „Имаш ли още нещо в себе си?“. „Нищо нямам вече.“ Като се отдалечил на известно разстояние от тях, той бръкнал в един от джобовете си и намерил часовника си. Веднага се върнал при разбойниците и казал: „Ще ме извините, без да искам, аз ви излъгах. Казах ви, че нищо нямам, забравил съм да ви дам часовника си. Ето, вземете и него“. (30/стр. 247)
Бъдете щедри към злото
Сега и на вас казвам: Дойде ли злото в дома ви, бъдете щедри към него. Каквото иска да вземе от вас, не му забранявайте. Ако сте забравили да му дадете часовника си, върнете се от пътя си, за да му дадете и него. Нека вземе каквото иска, да се задоволи. Щом го задоволите и постъпите честно с него, втори път няма да ви посети. (30/стр. 247)
И злото иска да го обичат
Защо злото пакости на хората? Защото не го обичат. Следователно това, което хората наричат зло, е зло само по отношение на тях. Ако те обикнат злото, и то ще измени поведението си по отношение на тях. Значи, и злото иска да го обичат. Щом хората обикнат злото, и то ще измени своя характер, няма да бъде вече зло. (51/стр. 17)
Злото и доброто са два Ангела
Божествената наука… Дойде ли човек до тази наука, той не се сърди на злото, но го кани (у) дома си да му гостува. Разумният човек, още като стане сутрин, удари звънеца, покани доброто и злото, разговори се с тях, нахрани ги добре и после ги изпрати да си вървят. Злото и доброто са два Ангела, хубаво, богато облечени, и мъчно могат да се различат един от друг. Разумният човек обаче ги различава по миризмата им. Щом си отидат, той започва работата си. Не приемете ли така учтиво тези два Ангела, те цял ден ще ви безпокоят. Ангелът на злото ще запали къщата ви от четири страни. Затова е казано и в Писанието: „Не противи се на злото!“. (58/стр. 56)
СМЪРТТА Е НАША СЕСТРА
Ще се предадеш в нейните обятия
…И смъртта е необходимост. Тя е наша сестра. Като дойде тя, ти ще се предадеш в нейните обятия и ще кажеш: „Прави с мене каквото искаш“. Тя ще те обере по всички правила, след което ще дойде другата ти сестра – Любовта. Тя ще те облече с най-хубави дрехи. (48/стр. 137)
Ако приемете смъртта
Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. (1/стр. 122, 123)
Има хора, които са така спокойни
Следователно, който може да разшири съзнанието си, той дохожда до положение да гледа на смъртта спокойно, без никакъв страх, вследствие на което и смъртта нищо не може да му причини. Има хора, които при заминаване за онзи свят са така спокойни, като че заминават за Берлин, за Лондон или за Париж. (57/стр. 108)
„Викат ме вече в отечеството ми“
Здравият човек е винаги бодър, свеж в мисълта си… Когато му дойде часът да напусне Земята, той поканва приятелите си на угощение и им казва: „Викат ме вече в отечеството ми, в моя дом. Искам да си поговорим малко, да се простим и да си замина“. Здравият човек гледа еднакво и на този, и на онзи свят. Той не се страхува от смъртта. (60/стр. 130)
Заминава с радост за онзи свят
Кроткият заминава съзнателно и с радост за онзи свят, като дава банкет на своите приятели и им казва определено, че отива в дома на Онзи, Когото познава. (57/стр. 128)
САМООБЛАДАНИЕ ТРЯБВА СЕГА
Стани и започни да изучаваш тази сила
Ако те сполети нещастие, не се обезсърчавай, но стани, изтърси дрехите си от праха… и започни да изучаваш силата, която те ударила и свалила на земята. След няколкогодишна работа и усилия хвани тази сила за краката, вдигни я във въздуха, да покажеш, че си господар на своята съдба. (48/стр. 154)
Силен, велик човек
Аз считам силен, велик човек онзи, на когото като вземат и последната стотинка, той остане тих и спокоен. И десет милиона да му вземат, той ще каже: „Господ даде, Господ взе“. Ако му ги върнат, той благодари и казва: „Господ взе, Господ даде“.
(16/стр. 146)
Спокойно понесъл загубата
Един българин, търговец, …имал печалба 10 000 лева. Услужил на един свой познат, който задигнал парите и не му ги върнал. Обаче търговецът спокойно понесъл загубата и казал: „Добър е Господ, пак ще спечеля“. След две години го срещам и той Ми казва, че спечелил изгубените 10 000 лева. (46/стр. 153)
„В такъв час си дошъл“
Един познат Ми разправяше…
– Остави се, дойде един приятел да ми иска пари. Дадох му колкото имах. Той преброи парите и ми каза: „Това ли се откъсна от сърцето ти? Не можа ли да дадеш повече?“. Като гледах, че е неблагодарен, идеше ми да взема парите назад и да ги туря в джоба си, но едва се стърпях да не кажа нещо. Погледнах го и спокойно отговорих: „В такъв час си дошъл. Ела друг път, повече ще ти дам“.
(59/стр. 259)
При най-големите бури в живота си
Да бъдеш Син Божи, това значи… при най-големите бури в живота си да запазиш мекотата на чувствата си. Отвън морето може да се вълнува, но вътрешно, в съзнанието си, човек трябва да остане тих и спокоен, да не загасва светлината на своето кандилце, за да може всякога на нея да чете. (66/стр. 19)
Да седиш тих и спокоен
Там е изкуството: да седиш тих и спокоен; каквото става около тебе, да знаеш причината му и да не се вълнуваш. (63/стр. 314, 315)
Бомбите превръщате в злато
Войната не е нищо друго освен разделяне на хората на два лагера: приятели и неприятели. Страната, която напада, е вашият неприятел. Вие седите тихо и мирно, нямате намерение да нападате… Неприятелят ви напада, хвърля своите бомби върху вас, но вие сте скрити във вашите здрави крепости. Най-после неприятелят ви изхвърля всичките си бомби и престава да ви напада. Тогава вие излизате от своите крепости, събирате остатъците от бомбите, претопявате ги, превръщате ги в злато и започвате да работите с тях. Неприятелят ви, който сега е обеднял, дохожда при вас да търси работа. Вие му давате работа и му плащате добре. Той става слуга, а вие – господар.
И тъй, неприятелят ви е човек, който работи със злото. Той седи на едно място и ви се заканва, хвърля бомбите си срещу вас. Вие мълчите, слушате го какво говори и не му възразявате. Като изхвърли всичките си бомби, той се изпразва, става последен бедняк. Най-после той си казва: „Тази работа не върви със зло. По-добре да се примиря със своя съсед, за да се наредят и моите работи“. Сега съседът, който мълчеше, става силен, а противникът – слаб. Той отива при съседа си, иска да се примири с него. Съседът му го приема любезно, започва да се разговаря с него и го поучава. (67/стр. 24, 25)
Да не подозираш
Ти, като ученик, като влезеш в едно общество, и да те обидят, трябва да дадеш вид в себе си, че не са те обидили. И най-лошите думи да ти кажат, да не подозираш, че са казали нещо лошо за тебе. Такъв трябва да бъде християнинът, такъв трябва да бъде ученикът на Новото Учение! (52/стр. 120)
Не трябва даже да забележите
…Като ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. (52/стр. 123)
Не счел за нужно да си повдигне очите
Ако можете да понесете изпитанията си в живота като светията, на когото ударили две плесници, вие ще разберете и Божествените закони. Той даже не счел за нужно да си повдигне очите. (52/стр. 123)
Научете се да бъдете философи
Казвам сега: Научете се да бъдете философи. Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма“.
(70/стр. 369)
„Как мога да се справя?“
Питаш: „Как мога да се справя с мъчнотиите, страданията и обидите?“. Стани философ. И да те обиждат, ти бъди тих и спокоен; пей си и мълчи.
(43/стр. 280)
„Аз виждам себе си в него“
Самообладание трябва сега… Еди-кой си минава, не Ме поглежда добре. Няма добро мнение заради Мене. Как ще разберете, че не ви гледа добре? Как ще го заставите да ви гледа добре? След като ви погледне, казвате: „Такава е Волята Божия. Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал. Аз виждам себе си в него. Много добре ме гледа“. Казваш: „Обиди ме“. Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва!“. И Аз съм казал, на място е туй. (5/стр. 17)
И Аз ще нося за другите
Тъй щото, когато някой Ми забие губерка в ръката, Аз мълча, нищо не казвам. Чувствам болката, много дълбоко я чувствам, но си казвам: Такъв е Божият закон, ще понеса всичко с Любов. Заради Мене са носили и Аз ще нося за другите. (11/стр. 272)
Аз ще изпратя да ги изпитат
…Днес да живеете по този, новия начин. Като излизате от тук, на никой от вас да не дойде нито една лоша мисъл, да не се разсърди, да постъпва добре целия ден. Можете ли го направи? Ето, Аз ще ви дам премия от десет хиляди лева. Нали някои казвате, че сте сиромаси – десет хиляди лева давам. Но всички онези, които ще Ми обещаят, Аз ще изпратя да ги изпитат. Ще кажа: „Вземете по една губерка“ – и като минеш ти, който искаш да изпълниш Божия закон, всеки ще те бодне. Колкото души и да те намушкат с иглата, да кажеш: „Благодаря, много ми е приятно, че ме мушкате“. После, като те обиди някой, да кажеш: „Колко хубаво говориш! Такъв разговор не съм чувал, като мед ми пада на сърцето“. Вие сега мислите, че това е много… Туй е реалното в живота. Докато човек не може да се самовлада, не може да изпълни Божия закон. (31/стр. 7)
Кой каквото ви казва
Кой каквото ви казва, изслушвайте го спокойно. Някой казва, че има Господ. Кажете:
– Възможно е.
– Няма Господ в света.
– Възможно е.
– Има щастие.
– Възможно е.
– Няма щастие.
– Възможно е.
– Нещастен човек съм.
– Възможно е.
…Тъй щото, каквото и да ви говори този философ, слушайте го, но по неговия ум не ходете.
(57/стр. 73, 74)
Тогава ти покажи мекота
Казвате, че Бог живее във всички хора. Ако един човек се е разгневил, мислите ли, че Бог в него се е разгневил? Тогава ти покажи мекота, покажи своята мекота. Защото, ако ти се разгневиш, какво ще стане? Онази сестра каза много хубаво: „Ти толкова голям огън имаш, че няма защо и аз да туря огън. Ако турим и двамата огън, ще запалим къщата“. На този брат при неговия гняв ти покажи другата страна. (12/стр. 313)
„Извини, че те бутнах“
За пример, вие вървите по пътя, захласнете се, ударите крака си и изведнъж кипнете. Като се блъснете в камъните, разгневите се на камъка… Започваш да се сърдиш, вземеш и хвърлиш камъка. Какво трябва да направиш в дадения случай? Ако си умен човек, там, дето си се ударил, спри се и кажи: „Много ти благодаря. Запознах се с тебе. Извини, че те бутнах“. Нарушил си неговото разположение. Той е един философ, който седи в размишление, за да добие едно вътрешно съзерцание. (53/стр. 241)
За да развива самообладание
Контрастите на живота развиват самообладание. За пример, някой човек тръгва на екскурзия при хубаво време, но веднага след това времето се разваля. И обратно: тръгва в лошо време, но скоро след това времето се оправя. За да развива самообладание, човек трябва да се отнася еднакво и към хубавото, и към лошото време. Той трябва да се радва еднакво и на вятъра, и на дъжда, които го брулят, както и на Слънцето, което грее. (67/стр. 96)
Друго разбиране на нещата
Някой твой близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? Бъди тих и спокоен… и кажи: „Един ден и аз ще отида при него“… Стремиш се към Божествения свят, но този свят изисква друго разбиране на нещата. (43/стр. 282, 283)
При най-голямата мъчнотия
Да запазиш Любовта си, когато си богат, това всеки може, но да я запазиш при най-голямата мъчнотия и при най-лошите условия – това е изкуство. Например дойде някое голямо земетресение, всички хора бягат, крият се; само човекът на Любовта седи спокойно, не бяга, не се крие. (68/лек. 1: стр. 18)
Ще има мир в себе си
Днес Провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити. …Всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен, духовен изпит. И всеки, който има Любов в душата си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под Великия Божи Промисъл. (68/лек. 1: стр. 20, 21)