Начало
БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА ВИСШИЯ ПОДХОД
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Варна, 2014 г.
ПРЕДГОВОР
Който е овладял Тайната на Подхода, той е станал Господар на Покоя.
Човек с Подход има власт над времето и света.
Подходът е Древност, отношенията са дошли по-късно.
В отношенията размишляваш. В Подхода израстваш.
В Подхода има нещо, което може да смути дори и хаоса.
Отношенията са болести, знания, поучения. Подходът е лекарство, опит, Мъдрост.
Отношенията те учат, а Подходът те променя.
Който търси Истината, преди всичко трябва да открие Подхода. Отношенията са пътувания във времето, а Подходът е Вдъхновение.
Отношенията търсят човека. Подходът търси Бога.
Отношенията са търсене. Подходът е Завръщане, Възкресение.
Подходът е нещо, извлечено от самия Бог, а отношенията са от падналите духове.
Подходът е несътворен. Отношенията са сътворени.
Отношенията имат край. Подходът започва, но никога не свършва.
Който има Подход, чува Древния Му Глас. Който няма Подход, над него царува съдбата.
Отношенията са влизане в света. Подходът е излизане от света.
Тези, които обичат света, нямат Подход нито към себе си, нито към другите.
Подходът е Жив Закон, а не видение.
Подходът е устроителят на живота.
Подходът е ваятелят на равновесието.
Чистият Подход, дори когато е явен, е Тайно Изкуство.
Чистият Подход е нещо по-дълбоко от опита: той е Окултна Мъдрост, а опитът е нещо, което дълго трябва да зрее.
Ние можем да оправим себе си само чрез Чистия Подход, защото той е Светъл Водач.
Човекът не знае къде води себе си, но Чистият Подход знае Пътя.
Тези, които не познават Чистия Подход, ще бъдат изморени от себе си.
Който няма Чист Подход, е разрушител на себе си.
Всяко зло се разбива в Чистия Подход.
Чистият Подход е Врата за слизането на Висшия свят.
Чистият Подход е Висш знак, той идва от Висша област в човека.
Човешкият подход е убиец на Истината. Божественият Подход е възкресител на Истината.
Пречистият Подход е крепост на Бога – в този Подход вибрира сам Бог.
Чистият Подход е крепост. Отношенията са развалини и някакъв човешки опит.
Твоят Древен Път е скрит в твоите Подходи към нещата.
Чистият Подход е нещо много повече от метод.
„Господи, научи ме на Твоя Подход, защото Твоят Подход е Изцеление!“
Великият Древен Подход – той съществува, а не бъдещето.
Узнал ли си Подхода, ще видиш Безкрая, а щом го видиш, не си вече от човешката раса.
Чистият Подход е Глас от Древност. Яви ли се, той смущава дори боговете.
Има Подход, при който и смъртта е замръзнала.
Когато духовете са изгубили Подхода, те са напуснали Вечността и са станали хора.
Подходът не общува със света. Той общува с Древното Начало.
Подходът разрушава света и възражда Вечността.
Ако имаме Подход, Древността ни е дала нещо от себе си.
Древният дарява Избраните с Подход.
Подходът е Светилището на Древния.
Подходът е остров от Прасветлина.
Подходът е противоположност на Вселената и затова тя е блуждаеща. Подходът има Обиталище в Бога, а във Вселената слиза рядко.
Подходът е велик преобразител на духовете.
Подходът е Древно Богатство. Той вдъхва в човека Бог и човек почва да диша Бога.
Подходът променя условията.
Подходът дарява вечен развой – той се движи от Пълнота в Пълнота.
Подходът е власт, защото Подходът е нещо в Бога.
Подходът е рядко Цвете: то е израсло във вихъра на Огъня.
Подходът е събудител на най-древната и чиста Сила у човека – Сила, в която сам Бог се оглежда.
АУМ
Елеазар Хараш
Юни, 2014 г.
УЧИТЕЛЯТ: МОЯТ МЕТОД
Аз прилагам следния метод
За да се постигнат нещата, Аз прилагам следния метод: на всичко гледам, както Бог гледа. Някой Ми препятства в нещо. Казвам: Бог му е дал всички способности, дал му е ум и сърце, няма защо да се безпокоя. Един ден той ще постъпи както трябва, няма защо да се боря с него. (книга 43/стр. 129)
Аз се интересувам от добрините на хората
И тъй, като ви говоря, Аз не се интересувам от погрешките на хората. Това е тяхна работа. Те, като отидат при Господа на гости, сами ще Му разправят за своите погрешки. Аз се интересувам от добрините на хората и за тях ще говоря. Този е най-правилният метод за работа. Така и всички вие трябва да се интересувате от добрините на хората. (3/стр. 29)
Всякога пазя едно правило
Кой е добрият живот? Всякога пазя едно правило в Себе Си: като дойде един човек, …като излезе, ще намеря една хубава черта. (54/стр. 318)
Намеря ли една добра черта, радвам се
Като срещна някой човек, колкото и лош да минава за другите, Аз гледам да намеря в него една добра черта. Намеря ли такава, радвам се, защото тази черта един ден ще се развие и ще победи лошото в него. (58/стр. 29, 30)
Виждам в неговото лице Божията Мъдрост
Пита Ме някой какво намирам в тия будали, че им проповядвам. Аз намерих в тях това, което той никога не би намерил.
– Какво особено има в тях?
– Те са най-богатите хора на света… Всеки от тях, като подпише един чек, чудеса прави. Те не са прости хора, както изглеждат.
– Ти се шегуваш с мене.
Питам: Какво трябва да кажа на този човек? Така гледам на човека. Бог е създал човека и Аз виждам в неговото лице Божията Мъдрост. (64/стр. 312)
Аз посрещам страданието учтиво
Един ден дойде при Мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя Ме запита:
– Ти страдал ли си?
– Страдал съм.
– Значи, и Ти си страдал! Тогава ще се разберем.
– Да, но между Моите страдания и твоите има голяма разлика.
Начинът, по който Аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при Мене, Аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да Ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го.
– Ти си голям философ тогава.
– Не се изисква голяма философия, това е обикновена Мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило.
(65/стр. 63, 64)
„Давам ти цялото Си богатство“
Като дойде страданието при Мене, Аз го питам:
– Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, Аз ти давам половината Си богатство. Доволен ли си?
– Не съм доволен.
– Давам ти три четвърти от богатството Си. Доволен ли си?
– Още не съм доволен.
– Давам ти цялото Си богатство. Доволен ли си?
– Доволен съм.
– Сбогом! (65/стр. 64)
„Господи, намясто си я пратил“
Дойде някоя болест, казвам: „Господи, много хубаво, намясто си я пратил, но дай Ми възможност да разбера езика на тази болест“. И като разбера езика на тази болест, тя изменя своето отношение към Мене. (52/стр. 208)
Поканвам болестта
да си поговорим малко
Какво правя Аз с болестта? Като Ме посети някоя болест, не я пъдя, но я поканвам да си поговорим малко. Питам я къде отива. Тя ми казва, че е тръгнала за някъде, но се отбила и при Мене. Тогава Аз давам да си хапне и като Ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постъпвам и със злото. Ако се отнасяте добре с болестите, със злините и нещастията, характерът им ще се смекчи и те постепенно ще отслабват, докато един ден изгубят силата си. (8/стр. 115, 116)
Занимавам се с госпожица хрема
Да се научи човек да мисли, е велико нещо. Аз, за пример, Който много зная, Аз се уча… За пример, 5 – 6 дена се занимавам с госпожица хрема, изучавам характера … Като Ми говори, тя плаче, трябваше да я утешавам. Казва: „Този ваш свят, дето живеете, аз мисля, че тъй той е уреден свят“. Казвам: „Няма нищо, пътищата още не са уредени“. Тя казва: „После превозните ви средства, храненето“. Трябваше на тази хрема да говоря. Как се говори на хремата? Пея на Своята хрема. Понеже и тя Ми пее. Като дошла, минорните гами пее с бемоли.
(53/стр. 152)
Да има добро мнение за Мене
А Аз съм от ония хора, че искам, като Ме напусне хремата, тя да има добро мнение за Мене. Искам да постъпя както трябва. Тя Ми казва, че е ходила при някой и давали лекарства, и я измъчили. А пък Аз я угощавах добре, през цялото време давах портокали. Както виждате, най-после за изпращане отидох и я заведох на концерт снощи с автомобил. За нея отидох на концерт. (12/стр. 96)
Аз съм приятел със студа
Един студен ден един брат Ми каза: „Учителю, ще Ви се простуди главата“. Не, Моята глава не се простудява, Аз съм приятел със студа. Студът не иде на Земята да простудява хората, но да вземе нещо от тях. На него му е студено, затова е дошъл на Земята. От този вземе малко топлина, от онзи, докато най-после си замине. Като го видя още отдалеч, Аз зная какво иска той. Каквото му се пада, като на гостенин, давам му. Той се разположи добре и след това отива на друго място. (63/стр. 291)
Платете дълга на своя ближен
Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник. Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника 50 лева назаем и от адвоката – 100 лева с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече, те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари назаем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох 50 лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката 100-те лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В Името на Христа платете дълга на своя ближен. (8/стр. 228, 229)
„В твоя приятел Аз бях“
Преди години иде един господин при Мене, седи и Ми разправя една своя опитност. Казва Ми: „Имам един приятел, намразих го“. Питам го: „Защо го намрази?“. „Намразих го по единствената причина, че той обеща да ми помогне, а не ми помогна и ме излъга.“ Казах му: „Ако Аз ти помогна, ти готов ли си да обикнеш този човек?“. Той Ми каза: „Дадох му пари и му заръчах да ми достави една книга по окултни науки от Франция. Той ме излъга, парите изяде и книгата не дойде“. Попитах го: „Каква беше тази книга? Ако ти дам тази книга, готов ли си да го обикнеш? Извинявай, че Аз съм закъснял толкоз. Аз съм онзи човек. В твоя приятел Аз бях и погрешката е Моя. И сега изправям Своята погрешка“. Този човек Ми каза: „Той изяде парите, а не Ти. Как Твоя е погрешката?“. Казах му: „Като ти дам тази книга, можеш ли да го обичаш?“. Той каза: „Мога“. (69/стр. 151)
Изправям погрешката на брата Си
Някой се оплаква, че го обрали. Колко го обрали? Взели от касата му сто лева. Аз вадя от джоба Си сто лева и му ги давам. Като изправям погрешката на брата Си, с това изправям Своя погрешка.
(29/стр. 406)
Защо ще го смущавам?
Някой краде. Защо ще го смущавам? Като не го виждам, Аз мисля, че той туря нещо в касата, а не вади.
– Как е възможно? Тоя човек краде.
– Аз мисля, че той туря нещо в касата. Ако наистина взима, скоро ще върне парите в касата. Тоя човек не е лош. Щом е взел една торба, ще върне две. След това Аз сам поправям погрешката му. Отварям касата и турям две торби, вместо една. Който иска да изправи погрешката на своя ближен, трябва да тури в касата две торби вместо една.
(47/стр. 152, 153)
Ако Аз бях на нейното място
Аз сега ви говоря за вътрешния живот. Ако става въпрос отвън, голяма неправда ще бъде, ако ви осъдя, но вътре – за вътрешния живот казвам това… Вчера дойде една сестра и каза:
– Знаеш (ли) какво мислят хората за изгревци?
– Какво?
– Че хора като тях няма.
– Как тъй?
Тази сестра отишла да купува нещо за 2 лева. И наместо 2 лева, дала 20 лева. Връща се вкъщи, гледа: сметката не излиза. Отива при този, от когото е купила за 2 лева. Там имало едно момиче, сега го няма там. Казва:
– Тук съм дала 20 лева по погрешка.
– Аз не зная, госпожо. Момичето го няма.
В това време влиза един обущар и пита какво се разправят. Пита сестрата къде живее. Казва:
– Да не си от Новото Учение?
– Да.
– А, честни са тия хора. Скоро давай 20 лева, те не лъжат.
Продавачът казва:
– Като е тъй, добре.
Той дава 20 лева. Но той, като дал 20-те лева, не си задържал своите 2 лева. Идва тази сестра до Изгрева, гледа: държи 20 лева. Най-първо дала повече – наместо 2 лева дала 20 лева; сега, като върнали парите, не задържали 2-та лева. Тя се уморила, но пак се връща. Пита я продавачът:
– Ти какво (си) направила? Нали ти дадох 20-те лева?
– Но ти не си задържал 2-та лева.
– Е, има честни хора!
Е, туй е препоръка за Изгрев. Сега къде е вътрешната погрешка на сестрата? Аз, ако бях на нейното място, щях да оставя 20-те лева, не щях да се върна. (1/стр. 224, 225)
„Права си сега“
Една сестра Ми каза: „Учителю, Ти не постъпваш добре! Пристрастие има“. Това е картечен огън. Аз си турям бронята. Казвам: „Възможно е. Който е дошъл на Земята, не може да постъпи така добре. Права си сега. По мярката, която имаш, право е да не съм постъпил добре. Ще го имам предвид!“. Аз сега бих могъл да кажа: „То не е твоя работа!“. Казвам: „Права си“. Влизам в положението . Тя си има известна идея. Казвам , че е права. И Аз си имам известен идеал. Не се минава много и тя идва, и Ми казва: „Извинете!“. Казвам: „Няма нищо!“.
(53/стр. 83, 84)
„Ти си много добра“
…Това малкото момиченце, след като четох, почна да си дава мнението. Аз бих могъл да му кажа: „Ти мълчи там!“. Но Аз я погледнах хубаво и си казах: „Ти си много добра“. Тя го разбра и все Мен гледаше. (53/стр. 51)
Ако някой Ми каже, че съм невежа
Ако ви кажа, че сте невежи, ще се обидите. Ако някой Ми каже, че съм невежа, ще се радвам. Защо? Защото много работи не зная. Ето, Аз не зная колко милиарда звезди има на небето, не зная и какви същества живеят на звездите. Много естествено. Зная, че Бог е създал света, но как го е създал, не зная положително. Зная, че е създал Слънцето, но как го е създал, и това не зная… Следователно каже ли ти някой, че си невежа, радвай се. Като невежа, ти имаш възможност да учиш. Пред тебе се открива велико бъдеще. (63/стр. 29, 30)
„Че Аз ги похвалявам“
Допуснете сега, че Ме срещне един господин и Ми казва: „Знаете ли какво пишат вестниците за Вас? Много лошо пишат“. Казах му: „Похвалявам тези вестникари, че са писали за Мене“. Той каза: „Как така?“. Казах: „Поне няма да Ме осъждат хората, че съм ги подкупил. Безкористно пишат тези хора, препоръчват Ме без пари. Ако пишеха нещо много хубаво, щяха да кажат: „С колко хиляди ги е намазал Той?“. Че Аз ги похвалявам“. Ако хората за вас говорят лошо, то е добро. (69/стр. 69)
„Колко сладко говориш“
Кажат ти: „Простак“. Няма нищо. Понеже другояче – ще дойде той и ще ти зашлеви плесници… Сега кое е по-хубаво: да ти каже „простак“ или да те удари с топуз? Аз предпочитам да Ми каже „простак“. Аз бих му казал тогаз като млада мома: „Колко сладко говориш. Я Ми кажи още веднъж „простак“. „Про-стак.“ „Стак“ на английски значи „имане, куп“. Простак значи: има набрани много търговски произведения. Като ти кажат „простак“, значи имаш много работи за продан, търговец си, продаваш навън. Започнете сега с нов метод. (12/стр. 296, 297)
Аз трябва да постъпвам добре
Като съзнателен човек, Аз се стремя всякога да постъпвам добре. Как постъпват хората с Мене, това не е важно; Аз трябва да постъпвам добре.
(64/стр. 234)
Ще напиша едно любовно писмо
Ако съм на ваше място и някой Ме обиди, ето как ще постъпя. На оня, който Ме е обидил, ще напиша едно любовно писмо със следното съдържание: „Братко, благодаря ти за горчивия хап, който Ми даде. Ще се опитам да го взема като лекарство и ще изправя грешката Си“. И той ще ти отговори с любовно писмо. (59/стр. 204)
Приятно Ми е, когато и двамата делим
Някога са идвали при Мене сестри и братя нервни, сприхави, недоволни. Като не могат да се въздържат, те изсипват гнева си върху Мене. Слушам ги и нищо не казвам. В Себе Си само се разговарям с Господа. „Благодаря Ти, Господи, че не съм на мястото на този човек.“ …Аз ще платя половината за това, което изказа той, а другата половина ще плати той. Дойде някой при Мене и говори хубави работи, пак деля с него печалбата: половината взимам Аз, половината – той. Приятно Ми е, когато и двамата делим и загубата, и печалбата. Така ще опитате и доброто, и лошото. (63/стр. 238, 239)
Казвам: „Браво!“
Дойде някой при Мене измъчен, изтормозен и казва: „Съгреших“. Казвам: „Браво! Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш“. Казва: „Какво трябва да правя?“. „Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти „браво“.“
(13/стр. 130)
Да не осъждаме никого
Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: от Любов да служим на Бога и… да не осъждаме никого. Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: „Аз съм причината за това“. Някой път, като ви говоря, говоря, казвам: „Тия хора са добри, тия хора са способни; Аз съм причината, че не Ме разбират; трябва да намеря някакъв метод да им разправя хубаво, има в тях добро. В Мене е погрешката, Аз трябва да направя още по-големи усилия“. Тъй говоря, за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, Аз съм на отрицателната страна.
(18/стр. 355, 356)
Аз се поставям на вашето място
Не съдя никого, защото, преди да се осмеля да съдя, Аз се поставям на вашето място, влизам в положението ви. Вас поставям на Моето място, а Себе Си – на вашето и така разглеждам въпросите. Ако и вие постъпвате така, всякога ще бъдете прави. Защо ще критикувате тоя и оня? И да го критикуваш, той няма да ви разбере. Постави него на своето място, а ти иди на неговото. Само така ще помогнеш и на него, и на себе си. (47/стр. 300)
Аз се радвам, че уча от него урок
Аз, като видя, че някой човек прави погрешки, спра се и казвам: Чакай да видя каква поука мога да извадя от тази погрешка. Като направи някой човек една погрешка, Аз се радвам, че уча от него урок. И като го срещна, ще му кажа: „Ти Ми направи едно голямо добро, научи Ме (на) един добър метод“.
(18/стр. 161, 162)
Какво трябва да кажа на този човек?
Дойде някой при Мене, иска някаква услуга. Аз му давам 10 лева. Той казва после: „Много жесток човек си, не влизаш в положението ми. Какво може човек да направи с десетина лева? Дай повече“. Дадеш му 100, пак е недоволен. Дадеш му 200, пак е недоволен. Не стига това, но отгоре казва: „Откак се запознах с Тебе, всичко ми тръгна назад. Книги не мога да чета, обърках се“. Какво трябва да кажа на този човек? Аз проверявам какво е Моето Учение. Казвам му: „Прав си“. Той дойде при Мене и се прояви такъв, какъвто си е. Защо трябва да искам да се проявява такъв, какъвто не е? (2/стр. 403)
Като дойдеш втори път, пак ще ти дам
Ще кажеш, че Бог те е пратил да искаш пари от Мене. Аз ще кажа, че не те е пратил. Според Мене дяволът те е пратил да Ме изкушаваш. Вземи парите и си върви! Считай, че нищо не съм ти дал. За Мене парите са товар, от който трябва да се освободя. Като дойдеш втори път да искаш пари, ако имам, пак ще ти дам. Не мисли, че имам пари. И сега ти дадох последните си пари. За Мене е безразлично Аз ли ще държа парите в джоба Си, или ти. Един от двамата трябва да се радва. Той се (бои) да не си съставя за него лошо мнение. Аз си помислих: „Нямам лошо мнение за тебе; втори път, ако искаш, ще ти дам двойно повече“. Той се зарадва и си въздъхна свободно. Така се освободи от дявола, който го измъчваше. (43/стр. 148)
Дай на човека нещо реално
Срещате един недоволник, песимист; той напада всички хора, гневи се, вдига шум. Защо? Черният му дроб е разстроен. Аз зная какво иска той. Пари няма, задлъжнял на бакалина, на фурнаджията, не може да си плати. Изваждам кесията Си и му давам известна сума. Щом види парите, състоянието му веднага се изменя: от песимист става голям оптимист, всичко лошо забравя. Дай на човека нещо реално и той веднага става добър. (47/стр. 39, 40)
Въоръжих се с търпение
Преди години дойде при Мене един тенекеджия, евангелист, който изучавал Новия и Стария Завет. Той искаше да го приема, да поговори малко с Мене. Казах му, че съм зает, нямам време.
– Пет минути искам, не повече.
– Щом е за пет минути, мога да Ви приема.
Той влезе в стаята и започна да говори, да цитира стихове ту от Стария, ту от Новия Завет. Аз го слушах, въоръжих се с търпение. Той говори цели три часа, докато най-после се сети да си отиде. Аз му предложих да се разходим малко. След това си мислех: добре, че го изтърпях, та свърши само с три часа. Ако бях се ядосал и очаквал час по-скоро да си отиде, той щеше да остане още повече. Забелязано е, че когато искате да се освободите от някого, в него се явява желание да остане повече време при вас. От друга страна, човек трябва да развива търпението си. Как бихте го развили, ако нямахте такива случаи? (40/стр. 177, 178)
Отдайте му всичкото си внимание
Аз изнасям този пример да видите какво може да ви се случи в живота. Ще дойде някоя неприятност или болест при вас, ще ви каже, че ще седи само пет минути, а тя остане с часове, дни, седмици и месеци при вас. Колкото повече искате да се освободите от нея, толкова по-добре се настанява тя у вас. Това е тенекеджията, който ви е посетил. Не му се сърдете, но му отдайте всичкото си внимание, изслушайте го с търпение и след това му предложете да излезете заедно на разходка. Като излязохме вън от стаята, той Ми каза: „Благодаря, че се отнесохте с внимание към мене“. Той не се извини, че Ми отне три часа, но благодари за вниманието, което съм проявил към него. Мисли, че Ми отнел само пет минути; не подозира, че са отишли три часа. Аз бях доволен, че го изслушах с търпение; като свърши разговора си, казах му: „Можете да дойдете и друг път при Мене, но ако имате да кажете нещо ново…“. (40/стр. 178, 179)
Да не разберат, че помагам
Говори се много за даването. Ето как Аз разбирам даването. Ако дойде някой и Ми поиска, казвам му: „Нямам нищо. Ти си помисли и Аз ще си помисля да направим нещо. Не ти обещавам. Ако мога да направя, ще видя! Ти си поспи и зная, че твоите работи ще се уредят“. Аз съм много умен, имам ключ. Когато той спи, Аз ще вляза вътре и ще му туря сумата, която иска, до възглавницата, и после пак ще изляза. Той, като Ме срещне, казва Ми: „Уредиха се работите ми. Дойдоха ми пари!“. Казвам му: „Много се радвам, че са ти помогнали“. Аз като помагам, да не разберат, че помагам… (26/стр. 71)
Вярата ще се утвърди
Някоя сестра няма пари да дойде тук и си казва: „Господ ще промисли за мен“. Качва се на трена*, влиза в първа класа купе – пътува. Казвам: Добре е постъпила, но тя не разбира законите. Аз, Който разбирам законите, ето какво ще направя. Като разбера, че тази сестра няма билет за пътуване, ще взема един билет от първа класа, ще го дам на кондуктора и ще му кажа: „Този билет е за тази сестра там“. Така тя няма да знае, че пътува с билет, ще мисли, че Бог е промислил за нея, и вярата ще се утвърди. Господ Ми казва: „Тази сестра се качва без пари на трена в Мое Име. Аз не искам да се петни Името Ми, затова Ти ще купиш билета“. Тази сестра ще каже: „Аз се радвам, че Господ ми помогна“. И Аз ще се радвам, че Господ помогнал. (39/стр. 100, 101)
Ако напиша едно любовно писмо
Господ е направил жената, за да я обичат. Че този човек обича ближния си, какво лошо има в това? …От ваше гледище това е против вашия морал. Какво лошо има в това, ако обичам една жена? Като я обичам, Аз ни най-малко няма да пиша такива любовни писма, каквито хората пишат. Ако напиша едно любовно писмо, ще кажа: „Господ ти е създал добри условия, дал ти е отлично сърце и отличен ум да ходиш с тях между хората да им влияеш. Още като те видях, зарадвах се, че Бог ти е дал хубав нос, хубави очи, хубава уста“. Щом мога да оценя тези качества, това показва, че Бог и на Мене е дал такива хубави неща. Когато срещна една такава жена, в Мене се явява Свещен трепет. Щом видя такава благородна жена, в Мене се явяват възвишени мисли и чувства и Аз пожелавам да проявя Своето благородство към хората. Аз се радвам, че мога да напиша едно такова писмо. (2/стр. 425)
Аз искам да туря нов ред и порядък
Аз забелязвам, за пример, стари сестри има – като ги турим в кухнята, стават генерали. Учудва Ме тяхната обхода. Сега да ви представя „новото учение“ в кухнята, понеже пробен камък е там. Казва: „Туй е братско, туй е на Господа, на баща ми“. Другите казват: „Ред и порядък трябва да има!“ – спорят все. В кухнята има чешма и една сестра иска да взима вода от там, казва: „На баща ми е“. Другата казва: „Няма да вземаш от тук, но от чешмата“. „Много далече е там.“ Онази казва: „Нямаш право да взимаш, тук аз заповядвам, излез навън!“. Казва: „Учителю, генералът много зле се отнася с мене, не ме пуща да наливам вода, да пренеса“… Въпросът за кухнята е щекотлив въпрос. Казва: „Няма ред и порядък“. Именно дето няма ред и порядък, Аз искам да туря нов ред и порядък. Аз, ако бях на вашето място, какво ще поставя, преди да вляза в кухнята? Ще кажа: „Любезна сестрице, може ли да ми позволите, ако не ви отегчавам, да взема вода? Ако сте заняти, аз съм готов да ида на друго място“. Като Ми кажат „заети сме“, ще ида на друго място. Пък ако съм този, който седи в кухнята, тогава ще седя отвън и тя като мине, ще кажа: „Заповядайте, сестра. Мене ще ми бъде много приятно да си вземете малко вода“. Те трябва да те поканят да влезеш. Вие, без да ви канят, влизате вътре. Аз казвам Аз как бих постъпил. Аз бих постъпил тъй: не влизайте там, дето не ви канят. Нищо повече. И после, не изпъждайте този, който е влязъл вътре. Вие може да не каните и да изпъждате – имате право, но като направите едното или другото, ще имате неприятни резултати. (6/стр. 176, 177)
Откупихме петела
Вчера се чуваше крякането на един петел, готвеха се да го колят. Казвам на един брат:
– Откупи този петел.
– Нямам пари. Аз сам имам толкова дългове, че не мога да се движа свободно из града.
– Твоята работа е лесна. Можеш да отложиш плащането на дълговете си, а петелът не може. Той ще плати с живота си.
Както и да е, откупихме петела… Положението на животните е въпрос, който очаква разрешение от хората. (43/стр. 300)
Пуснах го на свобода
Един ден наблюдавах как няколко деца си играеха с един паток. Те нанизали царевични зърна на един канап и дали на патока да кълве. Без да забележи, че зърната са нанизани, патокът ги нагълтал заедно с канапа, чийто край бил в ръцете на децата. Иска да се дръпне настрана, не може – децата го държат с канапа. Стои патокът в това положение и се чуди какво става с него. Приближих се към децата и им казвам: „Добра шега сте намислили. Патокът нагълтал царевицата, без да ви плати, и вие го държите отговорен за това. Сметнете колко струва царевицата, Аз съм готов да платя и за нея, и за патока, да го освободя“. Купих от децата патока и го пуснах на свобода. (63/стр. 350)
„Отнасяй се добре с него“
Веднъж минавам покрай един български чорбаджия. Той псува слугата си на майка и на баща. Аз минавам и казвам му:
– Много приятелски се разговаряте.
– Извинете – казва той, – това говедо не слуша.
На този чорбаджия му казвам:
– Знаеш ли, този е много късметлия; той като е в дома ти, всичко ще ти върви.
– Де го знаеш това?
– Той макар и да прави погрешки, ти отнасяй се добре с него.
– Защото – казва той, – откак е дошъл, все пакости прави.
Рекох:
– Почни да се отнасяш добре с него, ще ти тръгне на добре. Добре ще ти върви.
И той казва на слугата си:
– Я, Стоянчо, ела виж, този човек казва, че късметлия си бил ти. – И тупа го по гърба. – Господ да те поживи! Че как Господ те изпрати в този дом? Извини ме, Стоянчо, аз това не знаех, сега го научих.
Че вярно е това! Бог е поставил една душа в туй тяло. Тази душа един ден ти ако я разбереш, Бог ще те благослови, че Бог е там. Ти ще Го познаеш.
(6/стр. 46)
„Правото се заключава в това:
да се обичате“
Преди години дойде при Мене един млад човек да се оплаче от по-големия си брат. Те били двама братя. Големият взел по-голямата част от имането на баща си, а за младия останала по-малката част. Попитах го:
– Какво мислиш да правиш?
– Ще го дам под съд…
– Защо ти не отстъпиш?
– Понеже и аз имам право.
– Според Мене правото се заключава в това: да се обичате. Безправието е в делбата. (63/стр. 370, 371)
„Харесва ли Ви тази картина?“
Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и вие да постъпват с вас. Аз ако бих коригирал един велик художник, Аз бих го коригирал по следующия начин. Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък. Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как Ви се струва, Вие, като художник, харесва ли Ви тази картина, хубава ли е за Вас?“. И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам“. Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще Ви бъде ли приятно Аз да Ви посоча?“. И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно“. Аз ще му посоча и той ще каже: „Много Ви благодаря!“. А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка“. (6/стр. 17)
„Кажи Ми как да постъпвам“
Дойде някой да Ме критикува, казва:
– Ти не си добър човек.
– Хубаво, прав си.
– Ама Ти не мислиш добре.
– Прав си.
– Ама Ти не постъпваш добре.
Казвам:
– Ти си първият човек. Кажи Ми как да постъпвам. Покажи Ми – и Аз да тръгна след тебе. Научи Ме как да постъпвам. (54/стр. 177)
Всяка погрешка, която виждаш, тя е твоя
Вървим с един приятел, комуто казвам:
– Дигни тази книжка.
– То не е моя работа.
Аз се навеждам и вземам книжката. Щом не е негова работа, то е Моя работа… Казва:
– Нека онзи, който я хвърлил, да я вземе. Защо ще даваме лош пример?
Казвам:
– Аз минавах, Аз я хвърлих.
– Тъй ли?
– Аз си поправям погрешката.
Всяка погрешка, която виждаш, тя е твоя – поправи я. (54/стр. 175)
Почитам Божествената енергия в него
Моето правило е: Аз, като видя, че едно камъче не е на място, вземам го и го турям на място. Аз виждам Божествената енергия в него. Почитам Божествената енергия в него. Казвам: Бог и за него мисли! И ще го туря на място. Виждам едно листче хартия, ще го туря някъде да не го тъпчат хората. В дадения случай Аз турям този лист на място, понеже, като го туря на място, то и в Мене някой окапал лист ще се тури на място. (53/стр. 51)
Такъв трябва да бъде интимният живот
Аз казвам на мнозина: Ако вие искате да научите Истината, елате да видите как Аз живея, проследете живота Ми! …Питат някои къде Ми е силата. В Моя интимен живот. Когато минавам през гората, покрай буболечките, между дърветата, между всички растения и извори, там елате да Ме видите как живея. Когато прегазвам реките, Аз никога не минавам с обуща, снемам си обущата и така преминавам. После, ако краката Ми са кални, Аз пазя едно правило: в чиста вода никога не влизам с нечисти крака, още на брега на реката ги измивам и тъй пребродвам реката. Знаете ли защо правя туй? Аз няма да ви кажа. И после, като отивам да пия вода от някой извор, Аз още отдалеч си измивам устата. Когато отивам да седна под някое дърво, Аз няма да отида изведнъж да седна при него, като неканен гост, но ще се разговоря с него, ще го запитам: „Ще Ми позволиш ли да седна при тебе да си почина?“. И на която страна Ми каже то, на север или на юг, дето Ми определи, там ще седна. После погледна към плодовете му, там мълча. Такъв трябва да бъде интимният живот на хората! А у вас какво става? Казвате: „Е, река е това, дърво е това, животно е това!“. (18/стр. 306, 307)
„Да ти е сладко“
Някой път съм оставил прозорците си отворени. И някой като влязъл в стаята, донесли Ми баница; и котката влязла в стаята, наяла се хубаво; като вляза, погледна я и казвам: „Да ти е сладко“. Защото тя, като излезе, казва: „Никога не съм яла тъй сладко, но туй е изключително. Кому другиму ще занесат такава сладка баница като на един Учител?“. Но когато у човека се зараждат желания, едно желание е, като видиш, че яла котката, да кажеш: „Чакай да я хвана!“. (2/стр. 468)
Дай му парче хляб
Като минавам през някое село, Аз предвиждам, че кучета ще Ме лаят, и всякога нося в джоба Си парче хляб да им дам. Щом Ме залае някое куче, Аз започвам да му говоря, дам му парче хляб и заминавам… Тъй щото лае ли ви някое куче, не го замервайте с камъни, но му хвърлете парче хляб. Като го замерваш с камъни, то ще бяга, но повече ще лае. Обиди ли те някой, не хвърляй камъни (по) него, но дай му парче хляб. Хлябът представя Живото Слово. (25/стр. 106)
„Обичам такива гости като тебе“
Какво трябва да правя, ако един паразит се качи на главата Ми и започне да се разговаря с Мене? Първо ще разбера защо е дошъл. Той ще започне да Ми цитира стихове от Евангелието, дето е казано, че трябва да се обичаме и да си помагаме. И Аз зная това, но казвам на паразита, че с него случаят е друг. Той е дошъл без позволение, неканен; той не влиза през вратата както всички хора, но се качва на главата да пречи на мисълта Ми. Той иска да Ме учи, но Аз го уча. Казвам: „Обичам такива гости като тебе. Ела по-близо до Мене да те видя“. Пращам слугите Си, десетте пръста, да го хванат. Те го свалят долу и Аз започвам да го наблюдавам под лупа. Започвам да го разпитвам отде иде, в кой свят живее, кои са родителите му. Той отговаря: „Мъчно се живее в нашия свят. От време на време отивам между хората: едни ме приемат добре, други не ме приемат както трябва, но търпя. Дойдох и Тебе да изпитам. Чувах, че си добър, свят човек“. Добър съм, но като дойде при Мене, иска да го уча. Аз не приемам мързеливи хора. „Ако си гладен, ето, яж!“ „Не мога да ям такава храна.“ „Ще се научиш.“ (59/стр. 45, 46)
Ще благодаря за новите условия
Казвате: „Кога ще напуснем земния живот?“. Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на Земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна Земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия. Какво по-хубаво от това, да бъда екскурзиант, да пътувам от Земята до Небето и от Небето до Земята? (44/стр. 19)