ВСИЧКО ДА ВИ Е ПРИЯТНО
ВСИЧКО ДА ВИ Е ПРИЯТНО
„Много ми е хубаво“
…В нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога. Не само от Любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво“. (53/стр. 103)
„Много ми е приятно“
Та тогава бих желал, като те мрази някой, да кажеш: „Много ми е приятно. И като ме мразиш, мене ми е приятно“. (4/стр. 544, 545)
По-добри думи не си чул
Дали вън е облачно, или ясно, тихо или ветровито, всичко трябва да ти е приятно. Ако някой те обиди, радвай се, считай, че по-добри думи от неговите не си чул. (37/стр. 196)
„Колко хубаво се развява косата ми!“
И тъй, човек трябва да разбира процесите, които стават в Природата. Когато вятърът духа, не му се сърди… Защо да не ти е приятно, че вятърът духа? Ти казваш: „Днес ли се намери този вятър да ме духа?“. По-добре кажи: „Колко хубаво се развява косата ми! Колко е приятен този вятър!“. Ако ти падне шапката, ти се сърдиш на вятъра. Удариш се на някой камък, сърдиш му се. Защо не се извиниш на камъка, че не си го видял? Това е цяла философия. Това са методи за самовъзпитание. (43/стр. 331)
Не е ли хубаво да останеш вън?
Пътник си, не са те приели някъде добре. Казват: „Нямаме място“. Но лятна нощ е, хубаво, небето – ясно, виждаш звездите – не е ли хубаво да останеш вън да съзерцаваш? Ако те приемат вкъщи, дадат ти топла храна, вода, легло – и то е хубаво. Но и другото е хубаво; ако не те приемат, намери добрата страна. Ако те приемат, намери добрата страна. (53/стр. 337)
Аз виждам ръката на приятеля
Например някой ваш приятел дойде и бръкне в джоба ви и вие се уплашите. Като бръкне той, вие да кажете: „Брат ги е взел парите“ и да ви стане приятно. И няма да се мине много време, и той ще ги донесе. Аз… виждам ръката на приятеля. (53/стр. 424)
И като богат, и като беден
Не казвай, че животът ти е дотегнал, но да ти е приятно да живееш и като богат, и като беден.
(59/стр. 22)
Като вървиш и като имаш болка
Да не кажеш, че „имам болка в крака си“. Ако и краката навсякъде (те) болят, да ти е приятно. Като вървиш и като имаш болка, да ти е приятно.
(70/стр. 30)
Да ти е приятно, като страдаш
Сега във време на мъчнотии искам да ги носите мъчнотиите не по закон. По закон всички ги носят, но по Любов. Да ти е приятно, като страдаш.
(70/стр. 195)
Човекът на Любовта
Любовта е най-голямата хармония, която съществува в света. Ти, като влезеш в Любовта, няма да знаеш какво нещо е да страдаш… Човекът на Любовта за всяко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е; на четири му се отварят очите за едно страдание. Любовта ходи да търси страданието и пари дава. Гледаш, Любовта като хване страданието, то стане на скъпоценен камък. (70/стр. 137)
ВИЖДАЙТЕ ДОБРАТА СТРАНА
Оцени всяко нещо
Мислим, че Господ не е създал света така, както трябва, и постоянно ние си даваме мнението, и критика правим. Казваш: „Не трябва да бъде това“. Благодари. Всяко нещо, което се случва, каквото и да е, оцени го. Облачен е денят – добре е. Ясен е денят – добре е. Изгрява Слънцето – добре е. На обяд Слънцето грее горе – добре е. Залязва Слънцето – добре е. Дърветата дават плодове – добре е. Дърветата не дават плодове – добре е. Разболяваш се – добре е. Здрав си – добре е. Раждаш се – добре е. Умираш – добре е. В Небето отиваш – добре е. В Небето ще се качиш навсякъде – добре е. Навсякъде е Господ. Щом идеш в ада, ще мислиш, че Господ е там. Ад има, защото Бог е там. Идеш в Небето – ще мислиш, че Бог е там. Ако идеш в ада, адът веднага ще се превърне. (4/стр. 544)
„Всичко, което Бог е създал, е добро“
Вложете Любовта в душата си и кажете: „Всичко, което Бог е създал, е добро“. В злото е непроявеният Бог, а в доброто – проявеният. (64/стр. 147)
Във всичко виждай Божието присъствие
…Ако в болестта ти виждаш Божието присъствие, ако в богатството виждаш Божието присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието присъствие, ти си в Правия път! Ами че там е величието! (1/стр. 17)
Това е Истина
Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е Истина. Истината седи (в това) да видиш в най-голямото лошо… хубавото. Това е Истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто.
(70/стр. 359)
Нова мисъл е нужна
Остави мисълта, че някой не живее добре. Двама души се карали. За добро е. Бият се – за добро е. Примирят се – за добро е. Съдят се – за добро е. Легнат да спят – за добро е. Разболяват се – за добро е. Всичко е за добро. Пръснали ви главата – за добро е. (53/стр. 32)
Всичко е за добро
Каквито противоречия да дойдат, всичко е за добро. (63/стр. 275)
В света да вижда хубавото
В противоречията, в постъпките на хората всякога да виждаме доброто. Това значи: един ученик в света да вижда хубавото. (54/стр. 117)
Че това е мисъл!
Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна. Ще кажеш: „Учителят каза: Всичко е за добро!“. Че това е мисъл! Умира някой – ще кажеш: „За добро е“. Ражда се. „За добро е.“ Осиромашал. „За добро е.“ Оженва се. „За добро е.“ Напуска жена си. „За добро е.“ Изгубва си децата. „За добро е.“ (69/стр. 139)
Всяко нещо е на мястото си
Помнете: Всичко, каквото става в живота, е все за добро. Така разглеждам Аз нещата… Като дойде една радост или скръб, Аз зная защо е дошла. В Божествения план на живота всичко е предвидено, и то много добре. В този смисъл всяко нещо е на мястото си. (63/стр. 276)
Тя е за Слава Божия!
Тази болест не е нещо лошо, тя е за Слава Божия! …Той се разболял – за Слава Божия. Боли те окото – за Слава Божия. Боли те ухото – за Слава Божия. Боли те кракът – за Слава Божия. Боли те коремът – за Слава Божия. Боли те главата – за Слава Божия. „Ама как може това?“ Е, за Слава Божия. За Слава Божия в туй отношение, че след всяко боледуване… ти ще научиш една нова опитност. И в живота си ти ще се подигнеш. След всяка болест човек е по-силен. (1/стр. 579)
Всичко е за Бога
Родил се някой – за Слава Божия! …И като умират хората – за Слава Божия е. Умираме, там е казано: „Да минем от смърт в живот“… За Слава Божия е това! Защото и онези, които живеят, и онези, които умират, и едните за Бога умират, и другите за Бога оживяват. Всичко е за Бога. (1/стр. 584)
Да събуждаш великото в себе си
И когато някой човек прави погрешка, кажи в себе си, …направил нещо той, казал нещо, кажи: „За Слава Божия!“. Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е. Това е правилното възпитание. Всеки трябва да каже: „За Слава Божия“. Ако не кажете така, работата ще се усложнява. „За Слава Божия“ – в себе си ще кажете! То е, значи, да събуждаш онова, хубавото, великото, в себе си. Да растеш. (1/стр. 586)
То е истинският път
Всичко в света е за Слава Божия. Казват: „Ама Ти не го съжаляваш“. Аз обичам хората. Като срещна някого ама много нещастен, казвам: За Слава Божия! То е истинският път. (1/стр. 586, 587)
Една дума, но да я туриш
Вие страдате – за Слава Божия е. Недоволен сте – за Слава Божия! Не се разбирате – за Слава Божия! Че няма Братство – за Слава Божия. Е, добро правите – за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е пътят, за да се поправи. Друго възпитание няма. Аз съм опитал методите. Може да възпитавате човека, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия! То е същината. Като кажеш: „За Слава Божия“, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума: „За Слава Божия“, но да я туриш. (1/стр. 587)
Тази погрешка е за добро
Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за добро. Хилядите погрешки, които стават в света – те са за добро. С тия погрешки Невидимият свят има какво да работи. (54/стр. 319)
Всичките неща са една възможност
Виждайте във всичките неща хубавото. Всичките неща за умния човек са една възможност. Една болест е един процес за чистене. Голямо богатство е.
(1/стр. 181)
Пак е благословение
Като срещнеш добър човек в живота си, знай, че това е благословение за тебе. И лош човек да срещнеш, пак е благословение за тебе. Значи, ти ще получиш благословение и чрез добрия, и чрез лошия. (63/стр. 278)
Те са вашето благо
Да допуснем, че някой ви направи някоя пакост. Че Аз може да ви кажа: всичките ония пакости, които вас са ви направили, те са вашето благо. Вие не знаете, в Книгата на Провидението е писано това. (61/стр. 324)
Вземаме нещата в съвсем друг характер
Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял?“. Радвай се, че си пожълтял. Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш. Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял?“. Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота. Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял?“. Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата. Някой казва: „Защо си позеленял?“. Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора. Хубаво нещо е, че си пожълтял; хубаво е, че си почервенял; хубаво е, че си посинял; хубаво е, че си позеленял. Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер. Всичко, каквото ни се случва, е за добро за Мъдреца. (53/стр. 104, 105)
Развиват вашия характер
Някой казва: „Мъчен е животът ми!“. Не говорете за мъчнотиите. Всяка мъчнотия развива по една сила във вашата душа. „Знаете ли какви лишения търпя?“ Нищо, лишенията развиват вашия характер. (68/лек. 5: стр. 30)
Звезда си станал
Вие казвате: „Остарял съм“… Българска ли е думата „стар“? Казваш: „Стар съм“. „Стар“ на английски значи „звезда“. Звезда си станал, светиш, какво лошо има в това? Остарял си, значи в звездата си влязъл. Звезда станал, че краката му не държат. Щом си стар, радвай се, че звезда си станал, просветнал си. (53/стр. 322)
Другояче говорете
Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома. Пишат ни нашите, искат да си идем“. Да ти е приятно, че ще се върнеш… Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме“. Изпитанието не е лошо нещо. Даваш изпит на онова, което си учил.
(54/стр. 360)
Сам ще си помогнеш
Макар че си болен, на умиране, мисли, че туй състояние, което имаш, е най-доброто. Щом мислиш така, сам ще си помогнеш. (62/стр. 19)
Трябва да дадем едно хубаво тълкувание
Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се… Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа, давам го“. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа, давам“. Така Аз го тълкувам. То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е: че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. (70/стр. 362)
Умният човек
…Като си тъжен, да намериш и в самата тъга, да видиш, че има нещо хубаво. Умният човек, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. Казва: „Тия облаци ще се превърнат на капчици, ще капнат по тревата и тревата ще израсте. Цветята ще цъфнат, дърветата ще се полеят, ще раждат хубави плодове“. Духне вятър – умният човек вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. (70/стр. 199, 200)
И то си има добрата страна
Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако някой ви е креснал повече – буря е то. Не че е неразположен, но вятърът духнал някак си, някои наклонил по-силно, отколкото трябва. (54/стр. 60)
Господ изпраща една буря
Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно. Растенията изобщо са много мързеливи… Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление… Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат. Каква буря например? Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е. оцапа я; тя излиза оцапана от там и казва:
– Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка?
– Представлявам си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него!
– Та ме цапа, та ми говори.
– Не виждам никакво оцапване. То е вятър – фуу – минал-заминал, едно духало…
В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра? Ще кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мене, та кръвообращението да става правилно. Господ те е пратил навреме“. Като излезеш от там, поблагодари в себе си.
(22/лек. 16: стр. 10, 11, 12)
Щом поставите тази велика мисъл
Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в света седи Разумното, Великото, Безграничното, Първичното Съзнание. Следователно намериш ли се пред противоречия, пред несполуки, пред смъртта в живота, кажи: „Зад противоречията седи разумният живот, зад несполуките седят сполуките, зад смъртта седи безсмъртието“. Щом поставите тази велика мисъл в душата си, веднага ще ви олекне. (68/лек. 6: стр. 26)
ВЕДНАГА ПРЕВРЪЩАЙТЕ НЕЩАТА
Дайте му кръст за храброст
Когато от вашата среда излезе човек, който говори лоши думи или прави клюки, извикайте го при себе си и му дайте кръст за храброст или известна сума. Кажете му, че го възнаграждавате, понеже до това време не сте слушали такива хубави думи. (20/стр. 181)
Верността на тия думи
Като дойде някой при вас и ви каже, че сте лош човек, невежа, скъперник, не му се сърдете, нито се обиждайте. Изслушайте го спокойно и кажете: „Благодаря ти за сладките и красиви думи, които ми казваш. Не бях слушал досега такъв мек език. Като говориш тези думи, мед тече от устата ти“. Ще кажете, че това не е вярно. Верността на тия думи се крие в ефекта, който те произвеждат. Като говорите на този човек така, вие му давате от себе си сладкото, меда, а взимате от него горчивото. По този начин вие трансформирате отрицателните сили в положителни. Няма да мине много време и същият човек ще се смекчи, ще започне да говори сладко. Това значи да предизвикате от устата на човека да потече мед.
Този е начинът, по който човек може да трансформира състоянията на хората. Речете ли да отговорите на човека с неговия език, това значи да си навлечете голяма пакост. (20/стр. 206, 207)
„Голямо благородство има в тебе“
Ти говориш любовно за приятелите, имаш събрание някъде. Получаваш писмо, в което те режат… Щом го прочетеш, ти тълкувай така: „Голяма любов виждам в твоето писмо. Такова писмо никой не ми е писал. Трогва сърцето ми!“. Напиши му едно любовно писмо и виж какво ще ти пише той втори път. Той ще ти пише така: „Голям лицемер си ти“. Ти му пиши второ такова писмо: „Много ти благодаря! Голямо благородство има в тебе. Ти си толкова чистосърдечен, че мед капе от устата ти. Много ти благодаря за хубавото ти писмо. Аз се зарадвах, само че да не би да ми откраднат радостта, изпратих всичките приятели, които имах, и тогава прочетох писмото (ти), та всичкото благо на мен да остане. И ти пожелавам същото благо да ти даде Господ, което аз имам“. Така може ли да пишете?
(26/стр. 72)
„Устата му е медена“
За някой брат казват, че е много сприхав. Казвам:
– Много добър е братът.
– Как добър, не виждаш ли, много говори.
– Устата му е медена.
– Много обижда – казват те за този брат.
– Мен не Ме е обиждал още. (6/стр. 46)
„Отличен човек си ти“
Кое е по-право в дадения случай: да се карам с този човек или, като съзнавам, да се въздържа, да изпълня Волята Божия? Ще изпълня Волята Божия и нищо повече! Той може да върви подире Ми и да се кара. Ще се обърна към него и ще му кажа:
– Братко, много сладко говориш.
– Ама ти си нехранимайко.
– Е, отличен човек си ти.
– Ама ти се подиграваш!
– Не, много добър човек си ти. Ти си поговори, Аз ще те послушам. Ти си добър човек, но не си се проявил още, криеш се.
Защо да не можем да направим това нещо? Можем да го направим. И той, като чуе, че е добър, почва да се съмнява, казва:
– Така ли?
И действително той усеща, че е добър. Дълбоко в сърцето си той иска да ти направи добро, но иска да ти покаже, че не е от слабите натури. Той може да ти направи добро, може да употреби своята сила, но само ако го обичаш. (38/стр. 87)
„Виж колко обича Учителя“
Един ученик в древността в една Окултна Школа се разгневил на своя Учител, че отишъл една вечер (и) му занесъл три мраморни камъчета пред вратата, затворил вратата да не може да излиза. Учителят му разбирал малко от скулптура: като ги вижда, издялал камъните, направил три стъпала и турил трите стъпала. Прославил се ученикът. Целта му е била да го накаже: „Да ме помниш“… Учителят казва: „Това е един от моите ученици, виж колко обича Учителя“. (61/стр. 166)
„Бог ме е създал добър“
Каже ли някой, че не си добър, помисли и кажи в себе си: „Бог ме е създал добър. Дали проявявам доброто, това е друг въпрос“. „Глупав човек си.“ „Бог ме е създал умен.“ На всяка отрицателна мисъл постави положителна. (56/стр. 13, 14)
Всеки да каже Истината в себе си
Някой вестник писал нещо отрицателно за тебе – не се занимавай с него.
– Трябва ли да мълчим пред отрицателното?
– Не е въпрос да се мълчи, но всеки да каже Истината в себе си и да се държи за нея. Кажи си: „Бог ме създаде по образ и подобие Свое, вложи в мене всички възможности да проявя доброто и разумността, да уча и да се развивам. Ако вървя по тоя път, Ангел ще стана“. (56/стр. 14)
„Този човек е доста добър“
Да кажем, ако ти дадат едно стъкло, подобно на диаманта, ти го вземеш за един диамант – в тебе ще се зароди едно отвращение, че са те излъгали. Да не остане в тебе мисълта, че този, който ти дал диаманта, те е излъгал. Да кажеш: „Този човек е доста добър, не ме излъга“. (53/стр. 201)
Трябва да знаете да превръщате
Че ви казали нещо лошо, превръщайте го в добро. Например кажат ти: „Аз не те обичам“. Превърни думите. Ще излезе: „Не, аз те обичам“. Трябва да знаете да превръщате. Така Аз оправям работите. Ако претърпяваш всички обиди, след време ще станеш добър приятел с тези, които те обиждат.
(63/стр. 241)
Това значи Божествен език
„Еди-кой си ми каза, че съм неспособен.“ Какво лошо има в това? Тури запетая след частицата „не“ и ще стане: не, способен съм. Запетаята спасява положението. Кажат ли ви нещо отрицателно, турете запетая след частицата „не“. Искате ли вие да кажете нещо отрицателно, турете запетая след частицата „не“ и всичко лошо ще се превърне в добро. Казваш на някой човек: „Невнимателен човек си!“. Помисли малко, не бързай, тури мислено запетая след частицата „не“ и кажи: „Не, внимателен човек си“. Това значи Божествен език, Божествен говор. Такъв е езикът на Любовта, който превръща злото в добро, мрака – в светлина. (55/стр. 235, 236)
Ще ви дам лек
…Ще ви дам лек да се освободите от недоволството. Лекът е много прост, състои се в една запетая. Казваш: „Недоволен съм“. Пиши: „Не, доволен съм“. Запетаята спасява положението. Дето е отрицателната частица „не“, тури след нея запетая и работата ще се нареди. (63/стр. 304)
Ще седнеш да мислиш
Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш!... Половин час ще мислиш. Ще седнеш да мислиш като един княжески син – ще мислиш, че всичко ти е уредено. И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: „При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен“. Защото и царските синове ги тургат на дисциплина. (69/стр. 138, 139)
За да се върне тази дума на вас
Вие казвате: еди-кой си човек е лош… Добре. Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“? Ако той е лош, тогава какво е заключението? Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате. Вие казвате: „Аз не искам да кажа това. То не е право“. Че другото право ли е? (53/стр. 390, 391)
Завърти езика си в обратна посока
Казваш на едного: „Мразя те“. Бог е при него и те пита: „Знаеш ли, че Аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и Мене мразиш“…
– Как да изправя злото в себе си?
– Лесно ще го изправиш. Например искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: „Обичам те“… Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него? (59/стр. 38, 39)
Ти си направил лесните работи мъчни,
а мъчните – лесни
– На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам.
– Щом не можеш, ще чуеш присъдата си.
– Мъчно се превръща омразата в Любов.
– Това е най-лесната работа. Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни. Мъчно е да мразиш някого. Лесно е да го обичаш. (59/стр. 39)
„Добрината ти не може да се изкаже“
Значи, в речта защо някой път ти искаш да кажеш някому обидна дума? …Ти мислиш да му кажеш нещо обидно. Кажи му: „Много си добър, брат! Толкова си добър, че добрината ти не може да се изкаже“. (1/стр. 283)
Веднага ще си кажа в Себе Си
Тъй щото, когато помисля за някого, че е голям простак, веднага ще си кажа в Себе Си, че е много учен човек, че е голям психолог. (2/стр. 39)
„Този брат говори отлично“
За пример, някой от вас говори високо. Казвате: „Защо този брат говори така високо?“. Не, кажете си: „Този брат говори отлично“. (22/лек. 32: стр. 27)
„Щедър човек си ти“
Някой брат ви говори нещо, но като си замине, казвате: „Много говори този брат!“. Не, кажи му: „Добре говориш, братко. Изобилен, щедър човек си ти“. А на онзи, който едва вади думите от устата си, кажи, че е умен. (63/стр. 247)
Веднага обърнете лошата дума на добра
Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за някого, веднага намерете една добра черта в него и мислете върху нея. Някой обича да полъгва. Не се спирайте върху тази черта, но вижте колко е сръчен, колко добре работи. Срещате някой беден, окъсан, не мислете, че той е обеднял от мързел, но кажете си, че това е от щедрост. Когато бил богат, раздавал без сметка на нуждаещите и днес ходи окъсан и бос. Не търсете лошото в проявите и положението на хората; знайте, че и зад най-лошата проява се крие нещо добро и благородно. (64/стр. 99)
Ще му занесеш един подарък
Питам сега: Във вас какво трябва да замести боя? …Плесниците с какво трябва да се заместят? Когато вече си се нагласил да биеш някого, ще му занесеш един подарък: една копринена кърпа, ако е млад, да си тури в джоба. Ако е писател, ще му купиш едно златно перце. Ако е млад, ще му купиш едни обуща. Ако не ги харесва, ще му вземеш други. Или една хубава шапка ще му купиш. Или някоя книга. „В старото учение щях да те бия! – ще му кажеш. – Но сега измених живота си. И напуснах старото учение.“ (26/стр. 138)
Ще туря в касата една златна монета
Дойде една лоша мисъл, неорганизирана – никой не може да се освободи от лошите мисли. Ето Аз как бих постъпил: представете си, че минавам покрай една отворена каса, (в която) има злато; дойде една мисъл в Мене да си взема от касата. То е изкушение. Тогава Аз ще извадя от джоба Си и ще туря в касата една златна монета, и ще си замина. Така Аз се освобождавам от изкушението. Утре Моята каса като е отворена – той се изкушава и той като се изкуси, и той ще тури. Законът работи.
(54/стр. 194)
„Защо да не го обикна?“
Например мислиш: „Ще бръкна в касата на този богат човек да извадя нещо от там“. Спри се и кажи: „Ще прибавя нещо към парите на богатия“. Казваш: „Мразя този човек“. Помисли: „Защо да не го обикна?“. Каква мисъл е тази, която не може да измени лицето ти, да го направи по-красиво? Какви чувства са тези, които не могат да изменят твоето настроение, да станеш весел и радостен? (46/стр. 31)
„Днес получих един подарък“
Щом ви дойде една болка, не ходете да се оплаквате. Престанете да се оплаквате от болестите. Като дойдете, кажете Ми така: „Учителю, днес получих един подарък“. Ако е на крака болката, кажете: „Днес получих два чифта копринени чорапи“. Ако ви боли гърбът, кажете: „Днес ми дадоха една копринена риза“. Ако ви боли главата, кажете: „Днес ми дадоха една хубава шапка“. Ако ви боли вратът, кажете: „Днес ми дадоха една хубава връзка“. Ще кажете: „Да говорим Истината“. Че щом кажеш, че вратът те боли, това Истина ли е? Щом те боли вратът, разбирам, че кръвообращението не е правилно, не става редовно. Зная, че не ядеш правилно, не дишаш правилно, не мислиш правилно и не чувстваш правилно. Вследствие на това се затъкнали пътищата, по които кръвта върви. Ти си човек, който не държиш пътищата си в изправност.
(54/стр. 135)
Отправяйте към отрицателното
нещо положително
Като мине лоша мисъл през ума ви, отправете към нея Мъдростта; като мине лошо чувство, например омраза, в сърцето ви, отправете към него Любовта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете към нея Истината. Отправяйте към отрицателното нещо положително, с което да му въздействате. Ако ви сполети някакво нещастие, мислете за щастието. Ако ви посети някаква болест, мислете за здравето. (8/стр. 115)
И като умира, и като живее
Съзнателният човек, и като умира, и като живее, превръща всичко в добро. (60/стр. 61)
Веднага Любовта започва да действа
Каквото и да ви се случи, ще кажеш: „За добро е“. Станеш, времето е облачно. Кажи: „За добро е“. Станеш сутрин, духа вятър. „За добро е.“ Станеш сутрин, кучетата лаят. „За добро е.“ Станеш сутрин, петлите пеят. „За добро е.“ Станеш сутрин, температурата се променила. „За добро е.“ …Ако кажеш, че всичко е за добро, за добро ще се измени… Щом кажеш: „За добро е“, веднага Любовта започва да действа. (70/стр. 29)
Докато туй, доброто, възтържествува
Дойде едно нещастие, кажете: „За добро е“. Дойде второ – „за добро е“. Трето, четвърто – „за добро е, за добро е“, докато най-после туй, доброто, само по себе си възтържествува. (18/стр. 121)