ПАЗЕТЕ БЛИЖНИЯ СИ КАТО СЕБЕ СИ
ПАЗЕТЕ БЛИЖНИЯ СИ
КАТО СЕБЕ СИ
Първото, което можете да направите
Важно е какво можете да направите във всеки даден момент. Първото, което можете да направите, е да поддържате добро мнение за всекиго. Не е въпрос да казвате, че този или онзи не живеят добре.
(63/стр. 115)
Да мислиш добре за хората
Препоръчвам ви, като ставате сутрин от сън, да казвате: „Господи, научи ни да мислим за нашите братя и сестри, както Ти мислиш за тях“… Да мислиш добре за хората, това значи да бъдеш силен.
(63/стр. 116)
„В този човек живее Бог“
Като видиш някого, кажи: „В този човек живее Бог, ще му говоря сладко“. Кажи си: „Господи, много се радвам, че Те срещнах в този човек. Отдавна не бях Те виждал, светна ми пред очите!“. (63/стр. 242)
„Бог да го благослови!“
Как ще изправиш грешката на своя ближен, ако ти правиш същата грешка? Видиш ли, че той греши като тебе, кажи: „Бог да го благослови!“. (63/стр. 351)
Малките работи в живота
Ти искаш да намериш някоя душа, която да има пълна вяра в тебе. Затова, като изслушваш някого, изслушвай го с пълна вяра и не казвай: „Гледай какви малки, какви детински работи го занимават!“. Малките работи в живота ни причиняват големи терзания. (39/стр. 86)
Ако искате да прогресирате
Изкуство е да знае човек как да се изповядва и как да изповядва. Каквато изповед чуе от ближния си, да я задържи в себе си. Защо? За да не осакатява другите. Пазете ближния си като себе си, ако искате да прогресирате. (9/стр. 43, 44)
Да потъне в дълбочината на твоя живот
Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него… Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора. Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот. Съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка. Те изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи някъде. (2/стр. 376)
Да я очисти, без да го упрекне
…Човек… Той не желае да се цапа нито със своите погрешки, нито с чуждите. Не само това, но той е готов, ако види някаква нечистота в своя приятел или ближен, да я очисти, без да го упрекне.
(37/стр. 121, 122)
Без да те забележи, изчисти ги
Видите ли нещо лошо в характера на човека, не го съдете, но помогнете му по някакъв начин да се изправи. Ама обущата му били нечисти. Не го съди, но вземи една кърпа и без да те забележи, изчисти ги. (25/стр. 260)
Пази доброто на своя ближен
Един ден отивах в града. Срещнах едно малко красиво момиченце. То Ме погледна, погледна към обувките Ми и веднага се наведе. Забелязало, че връзката на едната Ми обувка била развързана. То завърза връзката, погледна Ме, усмихна се и тихо проговори: „Да не се изуе обувката“. Усмихнах се и Аз… Краката представят добродетелите на човека. Пази доброто в себе си, пази доброто и на своя ближен. (56/стр. 108)
Да се радваш на човека
Вие още нямате философия. Видиш една погрешка – да се радваш на човека. (54/стр. 47)
Прати му една хубава мисъл
Виждаш някой брат, че прави погрешка. Прати му една хубава мисъл. Не го съди. Отвън може да му кажеш нещо, но вътре му изпрати една хубава мисъл. Ако той възприеме тази мисъл и поправи живота си, той с това помага на цялото човечество.
(26/стр. 77)
Той е скъпоценен камък
Когато срещнеш някой човек, да мислиш добре за него. Това значи, че той е скъпоценен камък, макар и да е окалян. Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда, зная, че е привидно. Но в тебе има нещо добро“. (54/стр. 24)
Помоли се за него
Ако днес се смееш на съседа си, в скоро време и ти ще се проявиш като него. Вместо да се смееш и критикуваш своя ближен, помоли се за него да се справи… Критиката не изправя хората. (8/стр. 130)
Не пожелал да го изобличи
…Не се критикувайте. Постъпвайте, както постъпил един от синовете на Ноя. Като видял баща си пиян, той покрил голотата му с една дреха и се отдалечил – не пожелал да види неговия срам и да го изобличи. (37/стр. 285)
Бог изисква всички ние да се уважаваме
Най-първо имайте почитание един към друг. Естествено да произтича. Бог изисква всички ние да се уважаваме и почитаме. Ако ти почиташ еднакво зелената и узрялата череша, почитанието е на място. Ти почиташ повече узрялата череша. Но и зелената върви по процеса на узряването… За всички неща в Божествения свят трябва да имаме една и съща Любов. (70/стр. 302)
„Надпреварвайте се в отдаване почит“
Апостол Павел е казал: „Надпреварвайте се в отдаване почит един на друг“. По този начин вие ще поставите здрава основа в живота си за разрешаване на задачите си правилно, чрез висшата математика. (21/стр. 152)
ОТ ТИЯ ГРЕШНИЦИ
СИ СЪЗДАЙТЕ ПРИЯТЕЛИ
В тях има благородни души
Ама казват някои: „Хората са грешни“. От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. (7/стр. 84)
Да не види недостатъци в него
Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. (6/стр. 11)
Ще направи една услуга на грешника
А пък този, святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна“. Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз“. И ще иде, ще направи една услуга на грешника. (6/стр. 11)
„Подай ръка на брата си“
Питат някого: „Де е брат ти?“. „Не зная, той е голям грешник, останал е някъде.“ Господ му казва: „Не постъпваш добре. Подай ръка на брата си“. Един велик художник нарисувал две хубави картини. И двете представяли давещи (се) хора. В едната картина имало една жена, която ужасена посягала с двете ръце да се хване за една канара и се спасила. Във втората картина имало пак жена, която с едната ръка се държала здраво за канарата, а другата протягала към давещите се, дано някой се хване за нея и спаси. Казвам: Не се дръжте с двете си ръце за Христа – канарата на вашия живот. С едната си ръка се дръжте за Христа, а с другата помагайте на своите ближни. (11/стр. 12)
„Дали човек заслужава да го обичат?“
Казвате: „Дали човек заслужава да го обичат?“. Най-големият престъпник заслужава да го обичате. Писанието казва: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя единороден Син, да не погине всякой, който вярва в Него, но да има Живот Вечен“.
(61/стр. 305)
„Така и аз мога да обичам грешния“
„Как да обичаме грешните хора?“ Там е философията. Ти си грешен човек. Въпреки това Бог те обича. Кажи си тогава: „Както Бог ме обича, така и аз мога да обичам грешния“. (63/стр. 298)
Да обичаме в него Божественото
Защо не обичаме човека такъв, какъвто е? Нека го обичаме с неговите недостатъци, но да обичаме в него Божественото. Бог е възлюбил Истината в човека. Вследствие на това и в най-лошия човек, при всички времена и условия на неговия живот, все има нещо, което може да се обича. (58/стр. 111)
Този грешник е скъпоценен камък
Видиш скъпоценен камък, окалян е. Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист… Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник“. Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има. Очисти му калта. Внеси в него една мисъл положителна. Този човек се е обезсърчил, болен (е). Помисли, че ще оздравее след три дена. Казваш: „Като кажа, ще стане ли?“. Ще стане. (54/стр. 356)
Кажи му няколко добри думи
Щедростта не се изразява само в материално даване. Човек трябва да бъде щедър и в думи, и в чувства, и в добри мисли и постъпки. Виждате, че някой сгрешил – не го съдете. Кажете му: „Ще се оправи работата, не се смущавай“. Някой объркал работите си. Кажи му няколко добри, ободрителни думи. Виждаш, че някой страда. Не казвай, че това е карма, която сам трябва да носи, но спри се пред него и му кажи: „Братко, не се отчайвай, всичко ще се оправи“. (27/стр. 231, 232)
ИСТИНСКО ОТНОШЕНИЕ
МЕЖДУ БРАТЯ И СЕСТРИ
Това е хубавото, това е Божественото
Като срещнеш един брат или една сестра, намери у тях по една добра черта… Намериш ли една добра черта, ти си намерил доброто и в себе си и вашата среща има смисъл. Не намериш ли поне една добра черта, вашата среща няма смисъл. Намерете една добра черта даже и в най-лошата сестра или брат. В това е смисълът на живота. Това е хубавото, това е Божественото, чрез това може да дойде победата в света. (52/стр. 12)
Ще ви дам едно правило
Сега ще ви дам едно правило за един месец. Като срещнете един брат, когото не обичате, търсете в него една хубава черта. За един месец да започнете да търсите кои са хубавите черти… Да си кажете: „Аз не знаех, че той имал такава хубава черта“. Дръжте я в ума си. (54/стр. 140)
„Има добри работи в него“
Срещнеш един брат. Макар че има недостатъци, виж какво е вложил Бог в него. Кажи: „Има добри работи в него. Ще стане един отличен работник“. Една сестра като видиш, виж хубавите работи в нея. Хубавите работи трябва да се виждат. (6/стр. 46)
Прати му хубава мисъл
Аз гледам, тук мнозина казват: „Този брат е много нервен“… Този брат като срещнете, прати му хубава мисъл, намери в него една хубава черта и кажи: „Много добър брат е“, оцени хубавото. (53/стр. 230)
Да уважаваш един, който не е добър
Като се срещнете някой път, казвате: „Този брат е малко безверник“ или „Тази сестра е такава, онази е инак“, всичко това и едва ли остават един или двама светци… Най-първо научете се да уважавате един добър брат. Това е в реда на нещата. Но да уважаваш един, който не е добър, това е Божествено! Да дадеш угощение на богатия, това всеки ще направи, но да дадеш угощение на сиромаха, който нищо няма, там се изисква разбиране! (6/стр. 45, 46)
Изпълниш ли Великия закон
Гледам, някой брат седи, всички се разговарят помежду си, а той, горкият, седи сам: никой не се занимава с него, никой не му проговаря. Иди при него, седни, почни да се разговаряш, вникни в душата му! Не казвам да го прегръщаш, но влез в положението му! Изпълниш ли Великия закон, и за тебе, и за него ще дойде това благословение. Този е пътят! Всички трябва да бъдете внимателни. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдете внимателни.
(39/стр. 84, 85)
„На добър път“
Сега минавате покрай някой брат и не знаете какво да му кажете. Казвате: „Той не заслужава“. На опасно място вече се поставяте… Кажи му: „На добър път. Онова, което си намислил, ти желая да го сполучиш“. От него ден и твоите работи ще тръгнат. (54/стр. 167)
Наложи си всичкото спокойствие
…Правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай. А пък ако брат ти говори Божествено, той няма да говори дълго време.
(15/лек. 2: стр. 8)
„Много неща научих от него“
Някой се оплаква от брата си, че го измъчвал много. Има право да се оплаче, свободен е, но не е ли по-добре да каже: „Господи, имам един добър брат, много неща научих от него“. Да, наистина си научил много неща. В Божествения порядък е предвидено тъкмо този човек да ти е брат, да те научи на нещо. (63/стр. 108)
Вярвай, че ти трябва сол
Дойде една сестра и Ми казва, че дошла друга сестра и я насолила хубаво… Щом те насоли някой, вярвай, че ти трябва сол. Кажи: „Много съм благодарна, че тази сестра ме насоли, всичко тръгна наред“. (26/стр. 336)
Господ е промислил
За пример, някой брат няма пари да се върне в София. Другите казват: „Господ е промислил за това!“. Хубаво, Господ е промислил. Как? В Моя джоб Той е турил няколко лева и за този брат. Трябва да ги извадя и да му ги дам. (39/стр. 100)
Като Ангели хранители
Аз бих желал всички братя, които са без пари, да се качат на трена, а другите, които имат пари, да отидат след тях, да им купят билети и да се радват, че са изпълнили Божия закон. Нека те отидат след тях като Ангели хранители. Направете този опит! Колкото души тръгнат, вие идете след тях и проверете дали ще бъдат от тия, които ще пътуват със специален билет. Този план Ми дойде на ума днес и Аз пръв ще го приложа, като разбера, че някой брат няма билет. Не е ли хубав този план? (39/стр. 101)
Искат да добият Божествената светлина
Та казвам: Много братя и сестри нямат пари за билет, т.е. изпратен им е чекът, но не са го получили още. Ти, като разбереш това нещо, иди след тях и им купи билета, защото днес те нямат нито пет пари в джоба си… Разбира се, това се отнася за онези по-напреднали духове от вас, за онези, които с тази си постъпка искат да добият Божествената светлина, да приемат Божия лъч. (39/стр. 101, 102)
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
ИЗИСКВА ОБХОДА
Кандидати за Ангели
И на Земята има кандидати за Ангели. Те се отличават не толкова по красота, колкото по обхода.
(14/стр. 310)
Божествена обхода
Казвам: Трябва да ви говоря за Истинската Божествена обхода. Постъпките ви трябва да бъдат Божествени, да задоволяват всички. (44/стр. 185)
Дава място на Великото начало
За обхода може да се говори само тогава, когато човек дава място на Великото, Разумното начало в себе си като център на своя живот. Значи, има възможност човек да постъпва добре, да мисли и чувства добре. В това се състои философията на живота. При това положение можеш да се справиш и с най-големите противоречия. (46/стр. 106)
Отношения трябва да имате!
Какво знаете вие, и това не е важно, но какви отношения имате – ето въпроса, който трябва да ви занимава. Отношения трябва да имате! (39/стр. 158)
Трябва да изнесем Истината с Любов
…Изисква се обхода, т.е. да знаете какви трябва да бъдат постъпките ви един спрямо друг. За пример, искаш да направиш бележка някому. Направи, но да я направиш от Любов, както ще постъпиш спрямо себе си. Когато правиш бележка на себе си, как постъпваш? Осъждаш ли се строго? Нали смекчаваш условията? Защо да не постъпваме спрямо другите тъй, както и спрямо себе си? Следователно ние трябва да изнесем Истината с Любов.
(15/лек. 24: стр. 11)
Нужна е голяма деликатност
Нужна е голяма деликатност, голяма мекота в говора, в обходата между хората. (63/стр. 188)
Божествените мисли и чувства растат
Бъдете нежни, деликатни едни към други, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода между вас. (65/стр. 312)
Във вашия ум е вложен онзи съветник
Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. (54/стр. 338)
ПЪРВОТО НЕЩО:
ДАЙТЕ СИ СВОБОДА
Считайте, че той върши Волята Божия
Първото нещо: Дайте си свобода! Това е единственото нещо, което ви липсва – законът на свободата. Някой може да мисли различно от вас. Разбирайте се! Считайте, че всичко това, което човек върши в дадения случай, дали той съзнава, или не, считайте, че той върши Волята Божия. (53/стр. 90)
Дайте му право
И тъй, срещнете ли някой човек, не го осъждайте, че не върви по пътя, по който вие вървите, но вътре в душата си дайте му право да живее, както той разбира. Да дадеш право на човека свободно да се проявява, това значи да дадеш възможност на Бога в него да се прояви. (9/стр. 67)
Остави Бога свободно да се проявява
Докато не дадеш пълна свобода на човека Бог да се проявява в него, както Той разбира, ти не го обичаш. Даваш ли му правила как да живее, как да обича, какво да прави, кого да гледа, това е човешка любов. Остави Бога свободно да се проявява в човека и за нищо повече не мисли. Може някои работи да не ти харесват – това нищо не значи. То е твое разбиране. (9/стр. 94)
Оставете го да се изкаже
Тъй щото говори ли някой, изслушайте го, не го спирайте. „Ама не говори умно.“ Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трябва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички. (20/стр. 167)
Той сам ще разбере
Във взаимните си отношения прилагайте свободата. Някой иска да се изкаже. Оставете го свободен. „Ама не говори умни работи.“ Оставете го свободен. Той сам ще разбере дали е говорил умно, или не. Ако го изслушате спокойно, вие ще научите от него един урок. (55/стр. 17)
Не спирайте човека в неговите намерения
Сега вие мислите, че като кажете на един човек, че трябва да направи нещо, той ще го направи. Никога не спирайте един човек в неговите намерения и желания! Никога не го спирайте и не му налагайте: така трябва да направиш. Кажете: „Много хубаво, отлично“. Не го спирайте, какво ще го спирате, нека той от себе си да се научи. Той пита: „Харесваш ли това нещо?“. „Много добре, много хубаво.“
(13/стр. 49)
Не давайте тон на извора
При Мене преди десет години дойде един български поет. След като Ми чете своята поезия, стихове, казва да си дам мнението. Аз му направих една много малка, деликатна бележка… И досега той Ми се сърди, че съм му направил бележка. Никога вече не се яви. Не правете бележки на хората, оставете да си вървят, както знаят, по пътя. Ние страдаме от критикари. Кажи: „Много хубаво, отлично е стихотворението“. После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четат хората, кажи: „Те ще те разберат след време, след десет-двадесет години“. Казват: „Не струва това нещо“. Не, кажи: „Хубаво е“. Нека всеки човек да се прояви, както Бог го е наредил. Не давайте тон на извора. Нека всеки извор извира тъй, както извира, не можеш да го научиш другояче. Има нещо в човека, което не можеш да заприщиш, то е извор. (13/стр. 49)
БОГ КАЗВА: „ЩЕДРО ДАВАЙТЕ“
Ако даваш, и на тебе ще дават
Бог казва на всички: „Щедро давайте!“. Като бръкнеш в джоба си и извадиш една монета, дай я, не я връщай назад. „Голяма е монетата, ще обеднея.“ Не се страхувай от сиромашията. Ако даваш, и на тебе ще дават. (37/стр. 198)
Искате да дадете пари на някой беден
…Искате да дадете пари на някой беден, но като погледнете в кесията си, виждате, че нямате дребни, и казвате: „Нямам дребни, не мога да му помогна“. Като нямате дребни, дайте му сто лева, които имате в кесията си. (58/стр. 122)
Ако слушате Бога, вие ще дадете повече
За пример, срещате един беден човек, искате да му дадете нещо; бръкнете в джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голяма. Нещо от вътре ви казва: „Много е това, дай по-малко“. Бръкнете втори път, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но от вътре нещо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Бог. Ако слушате Бога, вие ще дадете повече. Колкото дадете, ще мислите, че малко сте дали. Каквото добро да направите, ще мислите, че малко сте направили. Такова нещо е да живее и да постъпва човек Божествено. (50/стр. 239)
„Ще дам целия лев“
…Един познат разказваше: „Намирам се в чужд град с един лев в джоба и се чудя как да се справя с този лев. Най-после си казвам: „Ще купя на децата малко хляб, а за мене все ще намеря някъде работа“. В това време право към мене иде една просякиня и ми иска помощ. Толкова богати къщи отминала, а при мене се спира да помогна. От вътре нещо ми каза: „Ако помогнеш, и на тебе ще се помогне. Ако не помогнеш, и на тебе няма да се помогне“. Помислих си да разваля лева, че и на мене да остане малко. Нещо ми казва: „Ако помогнеш с цяло, и на тебе с цяло ще се помогне“. Изпаднах в борба, но си казах: „Ще дам целия лев. Като не върви на човека, не върви“. Жената взе лева и каза: „Бог да те благослови!“. И наистина до вечерта още работите ми се оправиха“. (43/стр. 169)
„Това Господ го даде“
Вървя Аз по пътя, срещна една бедна вдовица; отивам да плащам някъде полица, имам банкноти в джоба. Бръкна, измъкна една банкнота от хиляда лева; мисля, че е малка – от пет лева, но като извадя и видя, че е от хиляда, туря я в джоба и не я давам на вдовицата. Като бръкна в джоба, не гледам каква банкнота ще извадя и тогава да дам, но каквото хвана – от хиляда, от десет хиляди – хич да не гледам, да дам. Аз, като бръкна, видя банкнотата, размишлявам каква е банкнотата, дали е Волята Божия да я дам – никаква щедрост няма тук. При един от руските свещеници, Иван Кронщадски, иде един беден човек да му иска пари. Казва му: „Аз нямам пари, ще се помоля на Господа; каквото Господ ми даде, на твое разположение е“. Умира един от великите руски князе, викат Иван Кронщадски да го опее. След като го опял, дават му в един затворен плик една сума за възнаграждение. Той отива при бедния човек и без да отваря плика, дава му затворения плик. Казва: „Това Господ го даде“. Понеже князът заминал на другия свят, неговите близки турили в плика една голяма сума. Бедният, като отворил плика, уплашил се, намира осем хиляди рубли. Помислил, че свещеникът сбъркал, и отива, и му казва: „Аз имам нужда само от сто рубли, тук са осем хиляди, много са“. „Не, не, това, всичкото, е за тебе; това го дадоха, не е за мене.“ Господ, когато дава, щедро дава. (31/стр. 36, 37)
Да спорят, но само за едно
Аз бих желал хората да спорят, но само за едно: кой повече да даде и да помогне на брата си.
(25/стр. 400)
Остани без тях!
Всички сме крайно егоисти. Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече. Остани без тях! Какво от това? (18/стр. 260)
Дайте пример на човека
Дайте такъв пример на човека, че да разбере от вас как трябва да постъпва. Обрали някого. Не му казвайте, че Господ е добър, че ще му помогне, че ще се уреди работата му, но ако е беден, а вие разполагате, имате пари, подпишете му един чек да види Божията помощ, изпратена чрез вас. А тъй, че Бог ще му помогне, че работата ще се уреди, че аз те обичам – това са празни думи, които нищо не струват. (50/стр. 248)
„На драго сърце!“
И колко е трудно да дадеш на един човек туй, което обичаш. Имали ли сте такава опитност? Имали сте. За пример, гладували сте 2 – 3 дена и тъкмо седнете да се храните, дойде някой да ви иска малко хляб. Как ще се почувствате? Ще ви мръдне сърцето и ще кажете: „Аз съм гладувал толкова време, а сега дошли хляба да ми искат!“. Не, трябва да кажете: „На драго сърце! Заповядайте“. И като дадете, да забравите това, като че нищо не се е случило. Вие седите и си казвате: „Гледай му ума, това човещина ли е? Аз да гладувам, а нему да дам хляба си!“. Така разсъждавате всички. (15/лек. 8: стр. 24, 25)
По-хубавото давай
Някой път отрязваш едно парче наполовина, вижда ти се много и оставяш за себе си. Винаги по-голямото парче давай, а по-малкото оставяй. Каквото имаш – плодове или дреха, или плат – по-хубавото давай. В Божествения свят всякога по-хубавото дават на другите, а за себе си оставят по-малкото.
(2/стр. 534)
За себе си ще остави изгорялото
На един светия му донасят малко хляб, една пита. Някой път на светиите носят хляб. Дойде някой и му иска хляб… Светията ще вземе най-хубавата страна на хляба и ще даде, а за себе си ще остави изгорялото; хубавото ще даде. Като даде хубавото, усеща се доволен. Някой път цяла пита може да даде. (70/стр. 383)
Ще му дадеш другата половина
Някой път вие проявявате Любов към някое същество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовта и е преляла. При обикновено състояние обаче вие, като имате малко хлебец, скривате го за себе си. Не, дойде ли някой човек при тебе, ще му дадеш половината от тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва друг някой. Ще му дадеш другата половина. (22/лек. 1: стр. 25)
Щедро на всички давай
По някой път някой реже хляб – на този, когото обичаме, даваме повече, по-дебела филия режем, а когото не обичаме – по-тънка филия. Не. Тури три пръста и по три пръста на всички давай.
(2/стр. 534)
Правете го като за себе си
Ако правите нещо за хората, правете го като за себе си. В това се заключава истинският морал. Някои вадят мед от кошерите си и го разпределят в различни съдове: в едни съдове турят меда от тъмните пити, а в други – от светлите. Като дойде гост, когото не обичат и не уважават, дават му от тъмния мед. Като дойде някой, когото обичат, дават му от белия мед. Това не е морал. Или никак не давай, или, ако даваш, дай от хубавия мед! (40/стр. 379, 380)
Извикай бедния у дома си
Защо ще гледаш ближния си сърдито и с гняв? Виновен ли е той за твоето неразположение? Ако си богат, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: „Братко, извини ме, че досега не съм влизал в положението ти. Гладувал си, но аз не съм те разбирал. Сега вземи от житото и брашното ми колкото искаш“. (8/стр. 55)
Който не спазва тоя принцип
Давай, без да очакваш да ти се даде. Който не спазва тоя принцип, сам се натъква на мъчнотии.
(11/стр. 282)
Съзнателният живот
…Безсъзнателният живот започва с науката „взимай“, а съзнателният живот започва с науката „давай“. (58/стр. 142)
Дайте му една ябълка
Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира… Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате отде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. (30/стр. 41, 42)
Това било последното му посвещение
Един светия прекарал 20 години в пустинята, дето постигнал голямо съвършенство. Преди да слезе в града между хората, трябвало да мине през последното посвещение. Един ден, като размишлявал, дълбоко вглъбен в себе си, погледнал се, въздъхнал и казал: „Господи, както съм окъсан и огладнял, не съм за пред хората. Дрехите ми са съвсем окъсани, а лицето ми е мършаво и жълто. Какво да правя? Отде да взема дрехи и храна да се облека и нахраня?“. След няколко часа при него дошъл един човек с голям подарък: пари, нови хубави дрехи и богато ядене, добре и вкусно сготвено. Като видял това, светията си казал: „Господи, благодаря Ти, че прие молитвата ми. Сега вече ще се облека, нахраня, свободно ще се явя между хората“. Тъкмо разглеждал дрехите и им се радвал, дошла при него една млада мома, паднала пред нозете му и започнала да плаче и да се моли: „Обичам един млад беден момък. Трябва да се оженим, а той няма дрехи за сватбата. Моля ти се, помогни ни да си доставим дрехи“. Тя погледнала към новите дрехи на светията. И той погледнал към тях, въздъхнал и казал: „Ето, вземи тия дрехи и си иди с радост“. Тя благодарила, целунала му и двете ръце и си отишла. Светията си казал: „Отидоха новите дрехи, но поне да седна и да се нахраня, умирам от глад“. В това време се задал един просяк, който се обърнал към светията с думите: „Моля ти се, четири-пет дена не съм ял. Дай ми твоето ядене да задоволя глада си“. Светията въздъхнал, погледнал към яденето, но го дал на просяка. Последният задоволил глада си, целунал ръцете на светията и си отишъл. Светията погледнал към парите и си казал: „Какво мога да направя с тия пари?“. В това време дошъл един роб от Римската империя и със сълзи на очи казал: „Моля ти се, помогни ми да се откупя. Трябва ми една сума за откуп, но не мога да я намеря“. И в тоя случай светията услужил и се лишил и от парите. Най-после дошла при него една мишка и го помолила да даде малко хляб. Светията видял, че останало едно малко парче хляб, което дал на мишката. Като не останало нищо от подаръка, светията въздъхнал облекчено и почувствал в ума си голямо просветление. Това било последното му посвещение. След това той прогледнал вътрешно и разбрал дълбокия смисъл на живота. Така той разбрал, че всичкото богатство, хубавите дрехи и вкусното ядене са в самия него. (59/стр. 15, 16)