БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ КЪМ ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО

Да възлюбиш всички живи същества

Преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. В тоя стих има нещо изпуснато, не е взет целият. Затова Аз добавям: Да възлюбиш всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си. (65/стр. 159)

Човек става извънредно внимателен

Присъствието на Бога в човека, или посещението Му, се придружава със следното: човек става извънредно внимателен и предупредителен към всичко. Ако види на пътя малко камъче, ще му се зарадва; ако види едно цветенце, ще го полее; ако види една мравка, път ще стори да мине. Щом Бог не е в него, той не е внимателен, минава покрай треви, насекоми и всичко тъпче, не вижда къде върви. (20/стр. 345)

Към всяко живо същество

Човек трябва да бъде внимателен не само към човека, но и към всяко живо същество. Излизате от дома си, заминавате за няколко дена за провинцията, за пример. Заключвате стаята си, без да забележите, че вътре има пчела. Връщате се (у) дома си, отваряте стаята и виждате една умряла пчела. Като нямала какво да яде, тя умряла от глад. Вие трябваше да бъдете внимателни. Преди да заключите стаята си, трябваше да прегледате какво оставяте вътре. И като забележехте пчелата, трябваше да кажете: „Понеже ще отсъствам за няколко дена, бъди тъй добра да си отидеш в кошера“. Пчелата щеше да излезе вън и да продължи работата си. (50/стр. 43)

„Колко си хубава“

Че Аз по някой път, като хвана една муха, правя погрешка. Хвана някоя муха, не я обичам, …като отворя прозореца, я хвърлям навън. То е вече една вътрешна погрешка. Тя ще хвръкне, няма да падне, но в самото хвърляне има нещо, което не е хубаво. После свия вежди. Като хвръкне тази муха, кажи : „Колко си хубава“… Тук, на ръката, трябва да я туря, да я погладя, да кажа: „Хвърчи навън да те видя как хвърчиш“. (70/стр. 385)

То ще ти стане приятел

Любещият е готов да помага на всички. Любов­та се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел. (56/стр. 71)

Права философия на живота

Аз съм виждал как селяни постъпват с кучетата си на нивата. Вземе той торба с хляб от дома си и тръгне на нивата. Започва да оре и туря торбата на земята. Кучето подушва хляба, задига го и бяга. Доб­рият селянин поглежда към хляба и казва: „Няма нищо, от мене да замине! Аз не трябваше да оставям торбата на земята. Кучето не е толкова умно да знае, че този хляб е мой. То мисли, че като е на земята, има право да го вземе. Ами аз как ще покажа своята човещина? Да е жива жена ми, да ме поживи Бог, ще работя и хлябът пак ще дойде“. Това наричам права философия на живота. (50/стр. 23)

Уважение и почитание

Човек… Щом има вярна представа за нещата, той ще може да отдаде нужното уважение и почитание на всеки човек, на всяко животно и на всяко растение. Това изисква Новото Учение от всеки човек. И вол да срещнете, ще му отдадете съответно уважение и почитание… Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. (9/стр. 34)

Половината товар ще тури на своя гръб

Когато господарят се отнася грубо, жестоко със своя кон, последният се обръща към Бога с думите: „Господи, вложи повече любов в сърцето на моя господар, да има търпение, да бъде по-снизходителен към мене. Аз съм готов да изнеса всичкия му товар, но да бъде по-спокоен, да не бърза толкова“. Така се моли конят в себе си. Ето как трябва да постъпи разумният господар със своя кон. Половината товар ще тури на своя гръб, половината товар – на гърба на своя кон и така ще тръгнат двамата, ще се разговарят приятелски. Какъв човек е този, който не може да се приравни с всички души? Какво значи да се приравни човек с всяка душа? Това значи да признае Божественото във всяка душа. Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: „Това е кон“ или „Това е птица“, или „Това е дърво!“. (36/стр. 69)

Велик морал

В света съществува един вътрешен велик морал, който всеки трябва да спазва в живота си. За пример, впрягам коня Си и излизам на разходка. Като дойда до някаква височина, слизам от коня Си и тръгвам пеш. Не е Божествено да измъчвам коня Си да Ме носи по височините. Като дойда на равно място, Аз пак се качвам на коня и продължавам пътя Си. Като Ме заведе до определеното място, слизам от коня, потупвам го и му благодаря за услугата, която Ми е направил. (32/стр. 218)

В него има съзнание

Разправяше един Мой познат от Новозагорско следния случай: „Виждам един кон на умиране, но жаден, цвили. Взимам едно бакраче с вода и занасям водата на коня, който беше на разстояние около половин километър от мене. Конят ме погледна умилно, пи от водата, след туй затрепери и предаде Богу дух“. Казвам: Такъв човек, който може да направи една малка услуга на един умирающ кон, в него има морал, в него има Любов, в него има съзнание. Този човек може да даде помощ на който и да е човек. А този човек, който казва: „Това е мравя, това е един кон; това е един беден човек; по-важно е за мене да помогна на своите ближни, братя и сестри, отколкото на тия животни“ – от него не очаквайте нищо. Где е доброто? Доброто трябва да бъде добро за всички същества едновременно, без разлика. (18/стр. 304)

Турете във водата една сламка

– Нали човек трябва да бъде хладнокръвен?

– Не, човек трябва да има самообладание, но никога не трябва да бъде хладнокръвен, или безчувствен. Една мравка се дави – помогнете , турете във водата една сламка да се спаси. (20/стр. 388)

Мравката започва да се разговаря учтиво

…Ако бутнете някоя мравя малко грубо, тя веднага се изправя и ви пита: „Какво искаш от мене? Защо ме буташ?“. Ако се отнесете внимателно към нея, тя започва да движи пипалцата си, да се разговаря учтиво и ви пита: „Какво ново има?“. И започва да разговаря: какво е предназначението в мравуняка, как живее там и т.н. И мравите имат своя култура, свой език. (68/лек. 4: стр. 24, 25)

Ти си големият брат, а тя – малкият брат

Вие гледате един червей в неговата форма и се отвращавате. Но в този червей седи една бъдеща възможност, която Бог е скрил… Често вашето бъдеще зависи някой път от някоя гъсеница. Щастието ви или нещастието ви зависи от някоя гъсеница. Тази гъсеница я хванал някой паяк и ти я съжалиш и я освободиш. И от там насетне ти тръгне всичко напред. Тая гъсеница се е помолила на Бога за тебе. Тя е казала на Бога: „Господи, понеже той ме избави от едно голямо нещастие, отплати му се“. А пък ти някой път се захващаш и стъпиш на гъсеницата, и я смачкаш. И от този ден ти тръгне назад. Та ние, като вървим по земята, градим или своето щастие, или своето нещастие. Ти вървиш по земята и казваш: „Гъсеница!“. Господ я е направил, спри се там, при нея, поздрави я и като я погледнеш, да ти стане приятно. Отвори път. Ти си големият брат, а тя – малкият брат. Поздрави я и пак си тръгни по пътя. Ако всички хора бяха такива, какъв щеше да бъде светът! (69/стр. 148)

Какви тайни са скрити в този червей!

Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави, като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците. Какви тайни са скрити в този червей! Велики работи Бог е създал.

(70/стр. 73)

НАЙ-МАЛКАТА ПОСТЪПКА

Веднага се навежда и я дига

Един американец, банкер, изважда заключение за едно момче, което идва на работа при него без никаква препоръка, че може да бъде добър служител. Като влиза в кантората му, това момче вижда на земята една книжка и веднага се навежда и я дига. Той приема момчето на работа. Много други момчета дошли при него, все с препоръки, но банкерът приел това, което нямало никаква препоръка. Една паднала книжка на земята определя какъв е човекът. (2/стр. 24)

Това камъче си ти

Вие минавате по пътя, виждате някое камъче – не ви харесва, понеже не е на място турено. Вземете, че го турете на място. Щом не ви харесва, вие го вземете от мястото и го турете на място, турете го на почетно място. Знаете (ли) какво ще стане с вас? До този момент тебе не ти (е) вървяло. От него момент всичко в тебе ще се намести. Това камъче, за което си казал, че не е на място, то си ти. Като туриш камъка на място, ти ще туриш себе си на място. Всичко ще ти тръгне напред. Сега това, новото, е, което трябва да дойде в живота. (54/стр. 166)

Веднага ще се отбие от пътя си

Когато умният човек види, че двама души се бият на улицата, той няма да се спре да ги примирява, но ще продължи пътя си. Той знае, че за тази работа ще се намерят много хора. Обаче, ако види, че някое малко безпомощно дете е паднало на улицата и никой не му обръща внимание, той веднага ще се отбие от пътя си, ще го вдигне от земята, ще го изтърси от праха, ще го утеши и ще му каже: „Хайде, върви при майка си“. (21/стр. 21)

Оправи яката му

Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му.

– Това не е важно.

– Макар и дребно нещо, то е важно. (59/стр. 40)

Човек се познава в малките работи

И тъй, като ученици, вие трябва да започнете с малки опити. Щом чуете, че някаква муха бръмчи, вижте коя е причината за бръмченето . Разберете ли, че тя се е оплела в паяжината на някой паяк, който се готви да я удуши, веднага станете на крак. Идете близо до паяжината и отправете мисълта си към паяка да пусне мухата на свобода. Ако не ви послуша, развалете паяжината му, освободете мухата, а паяка хвърлете вън. Истинският човек се познава в малките работи. Ако човек не се трогва от страданията на мухата, на птичката, на заека, той няма да се трогва и от страданията на хората. Ако човек страда само за своите близки, че жена му умряла или дъщеря му се разболяла, това е обикновен, прозаичен живот. Да страда човек за мухата, за жабата, за птичката, за заека, за човека, това подразбира поетичен, съзнателен живот. (55/стр. 146)

Колкото и да е малка една работа

Мравка се дави във водата – извади я на сухо място. Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи я с Любов. (56/стр. 110)

ТЪРСЕТЕ НОВИЯ ЖИВОТ

Великият закон на Любовта

Веднъж сте тръгнали в Новото Учение, ще знаете, че то е Великият закон на Любовта. (63/стр. 241)

За да влезете в Новия живот

Търсете Новия живот! За да влезете в този живот, вие трябва да намирате във всеки човек по една добра черта, заради която да го обичате. (9/стр. 85)

Новите времена изискват Нови средства

Новите времена изискват Нови средства. Едно правило ще ви дам: ако искате да въздействате на един човек, най-първо намерете в него една добра черта, която той има, нещо, което остава винаги с него, и дръжте я в ума си. С туй вие ще му помогнете повече, отколкото да го морализирате 10 години. Дръжте хубавото и имайте доверие в хубавото в него. Другите неща ги оставете, Провидението сега ще ги изправи. И за себе си – същият закон. Да вярваме в доброто в нас, в онова, което Бог е вложил в нас. Въпреки всички наши погрешки, като мислим така, ние ще излезем много по-скоро от мъчнотиите, в които сега се намираме. (61/стр. 90, 91)

В себе си лошото по-лесно може
да го поправиш

Казвам: В Новото Учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек – за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той – на кривата. Тури, че той е на правата (страна), ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите.

(70/стр. 367)

Никой няма право да го съди

В Новата култура… Ако някой направи някаква грешка или някакво престъпление, никой няма право да го съди. Всеки ще мине и замине мълчаливо покрай него и ще го оставят сам да изправи погрешката си, сам да се съди. (55/стр. 95)

Дълбоко в себе си се моли за него

Когато човекът на Новото види, че някой греши, той нищо не му казва, нито го съди, но дълбоко в себе си се моли за него. Щом се помоли сърдечно, молитвата му се приема. Не се минава много, онзи, който греши, съзнава погрешката си и се изправя.

(30/стр. 27)

Вие ще се разговаряте с Любовта

С какво трябва да се занимавате? С Новото. Кое е Новото? Любовта… Когато омразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я поглед­нете и ще кажете: „Аз отивам на работа, нямам време да се занимавам с тебе. Ако не искаш да се върнеш, влез в стаята на миналото и чакай колкото искаш“. Според закона на кармата тя ще остане да чака, докато се върнете. В това време вие ще се разговаряте с Любовта… (50/стр. 158)

Веднага станете на крака

Тъкмо размишлявате върху Любовта, дойде в ума ви мисълта, че от вас човек не може да стане. Щом тази мисъл ви посети, веднага станете на крака и кажете: „Добре дошла! Заповядай в стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си“. В това време ще видите, че Нов човек може да стане от вас. Спокойно вършете работата си, а тази мисъл, неканената гостенка, нека чака в стаята на миналото. Не се тревожете защо е дошла. …Ще ви почака известно време и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла. (50/стр. 158, 159)

Ако сте разбрали Новите методи

Представете си, че в рамото или в ръката ви се яви ревматизъм. Какво ще направите? Първата ви работа е да намерите някой масажист да ви разтрие, после ще търсите лекар да ви даде някакви лекарства. През това време ще викате, ще охкате; всички около вас ще разберат, че ви боли нещо. Това са все стари методи. Ако сте разбрали Новите методи, вие трябва да се обърнете към Бога с благодарност, че е изпратил този ревматизъм да ви научи (на) нещо. Пейте на ревматизма и го благославяйте! Благославяйте Бога, светиите, Ангелите, добрите хора по света и като се свържете с тях, няма да забележите как ревматизмът ви ще изчезне. Могат да минат месец, два, три и повече – това нищо не значи. Продължавайте да го благославяте, докато най-после той светне. (42/стр. 116, 117)

Болният трябва да услужва на здравите

Всеки човек иска да бъде здрав, но не знае как да придобие здравето. При сегашните разбирания на хората болните очакват на здравите да им прислужват, да им угаждат във всичко. Това е крив метод на лекуване. Според Новите разбирания болният трябва да услужва на здравите, да прави жертва от себе си. Като види, че някой от здравите се нуждае от нещо, той веднага трябва да стане от леглото, да услужи и пак да си легне. По този начин той събужда своите жизнени сили и се калява. (27/стр. 335)

Животът изисква Нови отношения

Двама другари отиват в една кръчма да пият. Като се напили добре, единият от тях казал:

– Ти ще платиш сега!

– Не, ти ще платиш!

– Ама ти пи повече!

– Грешка имаш, ти пи повече.

Тъй ли? Дигат столове, чаши, хвърлят ги един срещу друг, набиват се добре, пукват главите си. Кръчмарят веднага вика стражар, който ги хваща за яките и ги заставя да платят. Те плащат на кръчмаря и се готвят да си вървят. Стражарят ги заставя да тръгнат пред него и ги завежда в участъка. Питам: След като тия пияници се набиха и пукнаха главите си, избегнаха ли плащането? И при това положение платиха, но с по-големи разноски, с по-големи лихви. Обаче плащането може да се разреши и по друг начин. Какъв е този начин? В кръчмата влизат трима души: двама другари, които обичат да пият, и един друг, който е трезв, добър и благороден момък. Като знае, че другарите му нямат пари, той ги придружава и си казва: „Тези мои другари ще влязат в кръчмата без пари и ще създадат след това цяла история около себе си, затова аз ще бъда с тях и ще платя каквото пият“. Питам: Съвременните културни хора не могат ли да уредят въпросите си поне като тия трима другари? Казвам: Животът изисква Нови условия, Нови отношения между хората. (51/стр. 104)

Това е Новото Учение

Аз ще ви представя един пример, за да се познавате. Представете си, че се намирате в едно многолюдно събрание, в което изведнъж избухва пожар. Настава голяма суматоха, сблъскване, всички се бутат кой да излезе по-напред. Ако бутате всички, за да бягате пръв, Христос не е у вас. Останете ли последен, Христос е у вас. И тъй, ако при някаква опасност сте последен и при някакво благо сте пак последен, Христос е у вас. Това е Новото Учение.

(24/стр. 56)

Ти да минеш за виновен

Разправяше Ми един познат, виден евангелист, как е постъпил при едно оплакване от страна на един свой другар. Другарят дохожда при него и започва да му разправя колко много му дължал еди-кой си, пак евангелист. „Като го изслушах, казва Моят познат, веднага добавих: Знаеш ли какво? Грешката тук е моя. Този човек отдавна ме беше задължил да му платя дълга, който имал към теб, но аз забравих. Предвид това, вземи тази сума и считай, че въпросът с него е уреден.“ Това изисква Новото Учение – да платиш за брата си, който се е затруднил в живота си, и ти да минеш за виновен. Ще платиш за брата си, нищо повече. Това е Любов! (58/стр. 265)

Това е геройство!

Човекът на Новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота. Той трябва да се радва и когато му се ражда дете, и когато умира. Това е геройство! (65/стр. 54)

ТОВА Е БОЖЕСТВЕНОТО

Първата работа на човека

Не очаквай хората да те обичат. Първата работа, с която трябва да се занимаваш, е ти да обичаш хората… Човек е дошъл на Земята с единствената цел да прояви Божията Любов. Кой как постъпва, какъв е, това не е важно. Всеки сам решава задачите си. (63/стр. 134)

Само така ще развиете Любовта в себе си

Всички, мъже и жени, ще се стремите да проявявате един към друг взаимно почитание и уважение. И да не обичате някого, ще гледате да намерите в него поне една добра черта. За тази черта ще го обичате. Само така ще развиете Любовта в себе си. Само така ще проявите Христовото Учение. (65/стр. 313)

Еднакво почитание и уважение

…От Божествено гледище към всички хора трябва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други – по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни. (45/стр. 161)

Първо към ония, които не обичате

Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, микроскопическо добро. При това, опитайте се да направите едно малко доб­ро първо към ония, които не обичате. Лесно се прави добро на тия, които обичате. Ще изчистиш обувките на тоя, когото не обичаш. Това ще произведе преврат в него. (65/стр. 316)

Обикнете ги заради хубавото в тях

Обичайте всичко без разлика! Минете ли покрай някой извор или покрай някое малко растение, покрай някоя круша, спрете се пред тях, вижте хубавото, което е дълбоко някъде скрито в тях, и ги обикнете! Виждате змия, мечка, вълк – обикнете ги заради хубавото в тях! Срещате беден или богат, прост или учен човек – обикнете го заради хубавото, заради Божественото в него! (66/стр. 77)

Пазете свещено тоя закон

Такъв е законът в Божествения свят. При всички условия на живота ти трябва да вземеш половината товар от гърба на своя ближен. Тоя закон има приложение във всички случаи на човешкия живот. Ако срещнеш човек с много Любов, Вяра и Надежда, ще вземеш половината от неговата Любов, Вяра и Надежда. Срещаш беден, болен човек, ще вземеш половината от неговата беднотия и болест. Пазете свещено тоя закон. (59/стр. 19)

Бъдете доволни от всичко

Бъдете доволни. Дойде малко страдание – бъди доволен. Дойде голямо страдание – бъди доволен. Откраднат парите ти – бъди доволен. Дадат пари – бъди доволен. Бият те – бъди доволен. Обичат те – бъди доволен. Бъдете доволни от всичко. „Но как да го разберем?“ Затова Аз чакам в света: като го разберете, да Ми кажете. За Мене въпросът е така разрешен: бъди доволен. Казва: „Главата ми гори“. Бъди доволен, че ти гори главата. „Голям огън имам.“ Бъди доволен от този огън. „Голяма сиромашия имам.“ Бъди доволен от сиромашията. „Малко съм кутсуз.“ Бъди доволен от това. (1/стр. 180, 181)

Бъдете доволни и от навъсеното
човешко лице

И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице – затваряне на тази врата. Защо е затворена вратата на моя приятел? На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. (40/стр. 334)

Приемайте нещата, както идат

Приемайте нещата, както идат. Ако някой ви приеме студено, като си излезете оттам, помолете се за този човек. И той ще си каже: „Господи, аз приех този човек малко студено, другояче не можах. Като сменя състоянието си, ще изправя погрешката“. (63/стр. 276, 277)

Това значи хармония на мисълта

Да бъде човек музикален, това не значи само да знае да пее и да свири. Това е външна музика. Истински музикален човек е онзи, който при всички условия на живота си казва: „Такава е Волята Божия, всичко е за добро“. Това значи музика, това значи хармония на мисълта. (28/стр. 219)

Да си поставите за задача

Правили ли сте опит да си поставите за задача цял ден да не намерите погрешка в никого? Каквото и да видите, каквото и да ви се случи, да казвате, че всичко е за добро. Считайте, че всичко е в пълен ред и порядък. (43/стр. 324)

Кой е добрият човек?

Кой е добрият човек? Блъснеш го този човек, той казва: „Благодаря“. Ти го удариш, той казва: „Заповядайте“. (70/стр. 348, 349)

Накажи го с доброто

Ако искаш да накажеш някого, накажи го с доб­рото. Защо? То преобразява човека. Силен е онзи, който прилага доброто в живота си. (46/стр. 144)

Гневете се, но с Любов

Ще кажете, че при дадените условия не може да не се гневите, да не се сърдите едни на други. Гневете се, но с Любов; сърдете се, но с Любов; карайте се, но с Любов. Каквото правите, с Любов го правете. (37/стр. 133)

Един правилен начин да отмъсти

Ако човек под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се влада. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому или да му направи добро. Кой е този начин? Начинът на Любовта. (17/стр. 77)

Целунете му ръка

Не казвайте, че се отвращавате от своето минало. Върнете се в него и благодарете за всички страдания, които сте минали. Целунете ръка на оня, който ви е мушнал с нож. Целунете ръка на оня, който ви е взел парите. (65/стр. 123)

Посочвам ви пътя

Посочвам ви пътя, който трябва да следвате. Да забравим миналото! Да целунем ония ръце, които са ни причинили най-големите страдания! Да забравим грешките и да заживеем с добродетелите си! (65/стр. 125)

Помоли се да те извинят

Син се оплаква от баща си, че не го обичал, че го пъдел от къщата си, и решил да се самоубие. Ето какъв съвет давам на този син: Иди при баща си и майка си, целуни им ръка, прегърни ги и поговори с тях. Помоли се да те извинят и въпросът ще се разреши. Така постъпват умът и разумното сърце.

(43/стр. 253)

„Каквото заповядваш, това ще направя“

Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш. Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите. Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: „Каквото заповядваш, това ще направя“. И каквото му заповяда, с всичкото смирение да го направи. (13/стр. 139)

Майстор да се примирява

Онзи, който е майстор да се кара, нека бъде майстор и да се примирява. Аз обичам тия две качества в човека. Дойде някой и те нахука. Нека дойде след това и ти каже: „Братко, ще ме простиш, аз съм малко сприхав човек, такъв ми е характерът, но ще ме извиниш. Хайде малко да се поразговорим! Слава Богу, научих един добър урок“. (39/стр. 85)

Така ще изправите грешката си

Изпратете една добра мисъл и едно добро желание на онзи, към когото сте сгрешили. Така и грешката си ще изправите, и на него ще помогнете. Помагайте на хората, както можете. Ако не можете по физически начин, поне мислено помагайте.

(63/стр. 158)

Ще спре тази верига на отмъщения

Щом се противодейства на творческия ум на човека, той започва да се страхува да не би някой да го изпревари, да излезе пред него. Този страх събужда завист, а понякога и омраза. След това се явява гневът. Щом се разгневи човек, творческият ум започва да работи в него, но в разрушителните области. Тогава и въображението в човека взима участие и той започва да търси някакъв начин за отмъщение. В това време религиозното чувство в човека, съвестта, моралните чувства като че се парализират, докато той даде ход на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човек утихва, прибира се в себе си и започва да мисли. Но тук действието не спира. Всеки акт, или всяка реакция, има обратно действие. Няма да мине дълго време, този човек от друго място ще получи същия удар, какъвто сам е нанесъл на другите. Вторият пък ще получи същия удар от трето място и така ще се образува цяла верига на отмъщения. Докога ще се продължава това нещо? Докато най-после се намери един разумен човек, който ще даде друго разрешение на въпроса и ще спре тази верига на отмъщения. Хиляди хора могат да влязат в тази верига, но една разумна душа е в състояние да извади всички тия хора от кръга на престъплението, в което са попаднали. (50/стр. 102, 103)

ДУХ НА САМОЖЕРТВА

„Мене удар“

„Защо го биеш?“ „Има да ми плаща. Ще го бия, понеже (е) закъснял да изплаща.“ Казвам: „Хубаво, но остави го, на – Мене удари“. Кой от вас би направил това? Христос, Който дойде да спаси света, защо остави гърба Си да Го бият? Казва: „Нямам ли власт да поискам 12 милиона Ангели да Ме освободят?“. Но как ще се спаси светът? (70/стр. 358)

Те са умирали с доблест

…Който иска да върви в Правия път, нека се поощрява от живота на старите християни. Те са били доблестни: претърпявали са големи мъчения и всичко са понасяли с достойнство. Те са умирали с доблест и самоотверженост. (58/стр. 126)

Дух на себеотричане

Преди десетки години един американски параход претърпял катастрофа и потънал в океана. Повечето пътници се качили на лодки и се спасили. В последната лодка останало само едно празно място. Трябвало да се качи една жена със своето момченце. Всички се огледали как да разрешат въпроса – нямало място за двама души. Майката бързо настанила момченцето си в лодката, взела си сбогом от него и казала: „Носи много поздрави на баща си“. Кой от вас може да прояви такъв дух на себеотричане и със спокойствие да каже: „Носи много поздрави на баща си.“? (11/стр. 12)

Роден с чувство на саможертва

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бъдещето на славяните“. Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помешчик. Осъдили я на 15-годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: „Аз съм сирак на Земята, на никого не съм нужен и полезен, от всички съм презрян и изоставен; ще се пожертвам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица?“. Отишъл той в съда и казал: „Виновникът за запалване къщата на помешчика съм аз, а не бед­ната вдовица“. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и вместо вдовицата изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Заповядали да освободят младия човек от затвора, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от Новото Учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. (56/стр. 64, 65)

Животът им да бъде жертвоприношение

Питам: Онези, които казват, че са познали Истината, готови ли са да жертват живота си не само веднъж, но откак са се родили, докато умрат, животът им да бъде жертвоприношение? Да служи човек на Истината, това подразбира целият му живот да стане жертвоприношение. (58/стр. 128, 129)