ИСКА СЕ ЧИСТОТА И БЕЗКОРИСТИЕ

Чистота и Абсолютно Безкористие

Като ученици, от вас се иска Чистота и Абсолютно Безкористие. Срещнеш един свой учител, разговаряш се с него и като се разделите, казваш: „Искам да бъда като него“. Радвай се, че той е учен, че говори добре, без да желаеш да си като него. Срещнеш една красива мома и си казваш: „Искам да бъда красива като тази мома“. Радвай се на красотата , без да желаеш да си като нея. (44/стр. 18)

Човекът с висша култура

Съблазнява се само човек с низка култура. Само такъв човек мрази и завижда… Човекът с висша култура се радва на благото на всички. Като види красив момък или красива мома, той им пожелава да станат още по-красиви. (46/стр. 272)

За да бъдете доволни

За да бъдете доволни, радвайте се на добрите, учените, красивите хора, без да желаете да бъдете като тях. Щом срещна добър човек, Аз си казвам: „Радвам се, че има добри хора на Земята. Радвам се, че Аз съм такъв, какъвто Бог Ме е създал…“.

(44/стр. 18, 19)

Че това е морал!

В какво седи истинският морал? Истинският морал в света седи в следующото: да желаеш да имаш само това, което Бог е определил за тебе. Ако Аз, като християнин, стана търговец, ще направя дюкяна си на такова място, щото да не увреди нито на един наоколо. Ще избера такова място за дюкяна си, че по възможност най-малко мющерии***** да влизат в него. Ще държа статистика кой дюкян измежду 200 – 300 ще има най-малко мющерии и него ще избера. Почнат ли да влизат много мющерии, Божественият закон е вече нарушен. Ако се жениш и избереш най-красивата жена, ти не постъпваш по закона. Ти не се жениш за нея, защото я обичаш, а за красотата . Това не е морал! Ти ще избереш не най-красивата, но най-скромната… Ти си пред Бога и твоята женитба пред Бога е благословена, приета е горе на Небето. Избереш ли най-скромната, най-незавидната, от Небето казват: „В този човек има морал!“. Ако ти влезеш в някоя църква, Аз взимам църквата в друго значение, и избереш най-видната църква, ти престъпваш закона. Не, ти трябва да избереш най-скромната църква, дето има най-малко хора. Някои казват:

– Защо не отиваш в църквата „Свети Крал“?

– Ако отида в „Свети Крал“, всичкото Ми величие ще изчезне, ще се опетня. Това не е, защото хората са лоши, но Аз трябва да избера най-малката църква, в която да има само двама богомолци и Аз да бъда третият измежду тях. Че това е морал! Да влезеш в „Свети Крал“, та да обърнеш внимание на света със своето влизане, това право ли е?

(18/стр. 466, 467)

Няма да работите за пари

Някой ще дойде да те убеждава да се съюзите: „Хайде да се сдружим, ние ще имаме голяма печалба“. Вие се съгласите, но видиш, не мине много време и изгубите 100 – 200 000 лева. Кой е виновен? Лакомията. И онзи, който лъже, е виновен, както и онзи, който вярва. И единият, и другият са лакоми… Едно нещо искам от вас: няма да работите за пари. Ще работите честно! Когато дойде някой и ви каже: „Вземете тази работа, тя ще ви даде печалба 100 %“ – не я приемайте! Дойде ли някой и ви предложи някоя работа, като ви каже, че тя ще ви даде 10 % печалба, приемете я! Търсиш ли много, ще изгубиш. (38/стр. 44, 45)

Последното изкушение

Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо – си казал той, – защо трябва да се бяга от златото?“ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора“. Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност. Бог изпратил един Ангел да му отговори на молбата. Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните туриш всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.

Какво показва тоя пример? Бъди богат по ум и по сърце. Не се привързвай към външното богатство. Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свят живот. (65/стр. 58)

Той носи висока идея в себе си

Един милиардер англичанин в Африка извикал зетя си Стейд да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“. Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак. И българите биха го нарекли глупак. Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи. (65/стр. 57)

„Аз имам много хубава работа“

В Америка един милионер срещнал един метач и му казал:

– Ти ми се харесваш. Искам да те направя свой наследник. Имам седем милиона долара, искаш ли да ги завещая на тебе?

– Не ми трябват пари, не зная какво да ги правя. Аз имам много хубава работа, за нищо не я сменявам с друга някаква.

– Вземи парите и ги употреби, както знаеш – казал милионерът.

Метачът взел парите, раздал ги на бедни, а за себе си задържал метлата, с която и по-рано мел улиците. В лицето на метача милионерът видял един добър, справедлив човек, една събудена душа, затова дал милионите си на него и казал:

– Вземи тези пари и ги употреби, както знаеш. Нека по този начин Бог благослови и тебе, и мене.

(50/стр. 283)

Без да иска някакво възнаграждение

Казвате:

– Може ли да се лекува човек без пари?

– Може.

– Как?

– Ако лекарят излекува болния както трябва и по този начин го избави от страдания, болният ще даде не само десет хиляди лева, но и сто хиляди. Какво по-приятно за лекаря – да знае, че е помогнал на някой страдащ, без да иска някакво възнаграждение за това. От друга страна пък, така излекуваният болен по никой начин не може да не се чувства задължен да благодари на лекаря. При най-оскъдните средства даже той ще търси начин да изкаже своята благодарност – доброволно, а не по външно задължение. При това положение между лекаря и болния се създават красиви отношения.

(32/стр. 142)

Останалите да раздаде

Ако днес много хора губят своите дарби и способности, това се дължи на факта, че те продават Божественото в себе си. Божественото не се продава. Ако музикантът свири за пари, той има право да задържи за себе си само толкова, колкото му са нужни за прехрана, а останалите да раздаде… Същото се отнася и до поета, до учения, до философа.

(55/стр. 80)

Да дава, без да очаква

Досега кой каквото е правил, за всичко му се плаща. Време е вече всеки да дава от себе си, без да очаква нещо. Това значи да служиш безкористно.

(43/стр. 202)

В Новия живот

В стария живот човек дава и очаква да получи нещо. В Новия живот човек дава, без да очаква.

(9/стр. 90, 91)

Бог не обича привидните неща

Бог не обича привидните неща. Когато човек казва, че обича, той трябва да отговаря на две условия: да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взима, и двамата трябва да изпитват Свещено чувство. (2/стр. 284, 285)

Правете добро за самото добро

Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? Защото, като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени. Не, правете добро за самото добро, без да очаквате нещо. Какво ще кажат хората, дали ще го оценят, или не, това да не ви смущава. Правете добро според правилата на Божествения закон, в който няма никакво изключение. Каквото намислите, извършете го според изискванията на Божията Любов, а не според човешката любов. (34/стр. 334)

Оставете човека свободен

Като направите някому добро, не го споменавайте, но радвайте се за самото добро… Оставете човека свободен, той сам да съзнае доброто, което Бог му е направил чрез вас. (58/стр. 248)

„Вземете моя дял“

Приложете себеотричането да видите какъв ще бъде вашият живот.

Един баща умрял и оставил голямо наследство да се разпредели между четирите му сина. Те започнали да се карат кой повече да вземе. Най-малкият син схваща положението и за да избегне раздора, отрича се от своя дял и казва на братята си: „Вземете моя дял и го разделете помежду си. Аз предпочитам да имам вашата любов, отколкото да се караме“. Не се минало много време, останалите братя се помирили и делбата станала по мирен и любовен начин. (33/стр. 69, 70)

Щастието ще започне да ви следва

Представете си, че вие посещавате един свой приятел, когото не сте виждали цели десет години. По този случай той ви приготвя хубава баница с мляко, с чисто масло и ви предлага да я разделите между десетина свои приятели, които поканил пак по случай вашето гостуване. Вие поглеждате към баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна. Ако хвърлите око на някое парче от средата на баницата като на най-хубаво, от този момент вече вие се натъквате на грехове и нещастия. От този момент вече вие пущате малкото краче на дявола в себе си. От този момент започват греховете ви, които с хиляди години ще ви следват. Казвате: „Какво да правя тогава?“. Трябваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче. Ако постъпите така, от този момент щастието ще започне да ви следва. (45/стр. 160)

ТОВА Е БЛАГОРОДСТВО

Един от редките примери в живота

При един свещеник дошъл един апаш да се изповяда. Докато свещеникът се разговарял с апаша, последният бръкнал в джоба му и извадил кесията. Свещеникът забелязал това, но продължавал да се разговаря с апаша, като че нищо не е станало. Той му казал: „Синко, както живееш, ти не можеш да се спасиш“. Апашът му отговорил: „Отче, спасението, за което ми говориш, не е в мой интерес“. Свещеникът и апашът се разговаряли приятелски, след което се разделили. Това е един от редките примери. Да дойде в дома ти апаш, да извади кесията от джоба ти, ти да видиш това и да се разговаряш, като че нищо не е станало. И след това да пуснеш апаша на свобода. Този пример е интересен именно като един от редките примери в живота. (19/стр. 161, 162)

Ще му напълниш кесията

Като видиш, че някой човек се готви да краде, ти ще се приближиш до него и тихичко ще му кажеш: „Ти имаш нужда от пари. Колко ти трябват?“. Ще му напълниш кесията и ще се оттеглиш.

(58/стр. 258, 259)

Той сам му дава

Който живее в Космическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нещата, каквито са, в истинското им положение. Ако в дома на такъв човек дойде някой апаш и задигне парите му, той вижда това и знае де ще ги скрие. Не само туй, но той знае кога ще дойде този апаш в дома му. Като види, че се готви да отваря касата, той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: „Колко пари искаш?“. „Еди-колко.“ Той сам изважда от касата си пари и му дава. (49/стр. 47, 48)

„Искате да живеете щастливо“

Който има вяра, той вижда нещата отдалеч. Като минава през някоя гора, той ще види, че разбойници го причакват, ще знае тяхното скривалище и ще ги заобиколи. Ако иска да се срещне с тях, ще вземе торба със злато в ръцете си, ще се приближи към тях и ще каже: „Вярвам, че вие сте добри хора, искате да живеете щастливо, но трябва да се пазите да не паднете в изкушение. Ето, вземете тази торба, идете (у) дома си, яжте и пийте“.

Питам: Кой богат човек е взел торбата си с пари и ги е раздал на разбойници? Ако богатият човек постъпи по този начин с разбойниците, мислите ли, че те ще насочат пушката си срещу него?

(57/стр. 38, 39)

„Заповядай и друг път“

Някой ви обрал. Трябва ли да страдате за това? Като срещнете този, който ви обрал, усмихнете му се и кажете: „Заповядай и друг път. Ако имах повече, още бих ти дал“. Това значи герой! (35/стр. 50, 51)

„Вземи и тези две торби“

Един слуга обрал своя богат господар и след това се разкаял. Господарят бил разбран човек. Той си казал: „Толкова време този слуга работи при мене, но аз не проявих любовта си към него. Дадох ли му нещо? Ако бях на негово място, щях да взема три пъти повече, отколкото той взел. Той взел една торба, аз щях да взема три“. Извикал слугата при себе си и му казал: „Слушай, приятелю, аз не се отнесох към тебе както трябва. Не задоволих твоите нужди. Ето, вземи и тези две торби“. Слугата се извинявал, съзнавал грешката си, но господарят му простил и го наградил щедро. Това наричам Любов. (44/стр. 256)

„Правото е на страната на бедния“

Един Мой познат, мирови съдия, Ми разправяше една своя опитност: богат човек съди един беден за известна сума. „Като разглеждам делото, виждам, че бедният е невинен. Богатият го оплел така, че той не може да се оправдае. Като слушам обвиненията на богатия, иде ми да си дам оставката, не ми се ще да се занимавам с такова дело. Тогава казвам на богатия: Слушай, не мисли, че си неуязвим. Аз виждам, че правото е на страната на бедния. Решавам едно от двете: или да си дам оставката, или да платя половината от сумата, която му искаш, другата половина ти ще му простиш. Ако ме послушаш, ти ще спечелиш, ще имаш моето почитание, ще те давам за пример. Какво ще спечелиш, ако вземеш пари от този беден човек с жена и четири деца? Ако му простиш, и Небето, и Господ ще те почитат.“ „Има ли Бог в света?“ „Има, разбира се. Ако ме послушаш, сам ще се убедиш в това.“

Така проповядвал съдията и проповедта му имала резултат. (48/стр. 97, 98)

Този човек ще го спечелиш

Две с две помножени и събрани, дават четири. Едно нещастно число като го умножиш само на себе си, ти ще се избавиш от едно зло. Затова и Писанието казва: „Направи добро на онзи, който ти е направил зло“. Той от тебе откраднал две хиляди лева, ти му дай още две хиляди лева. Тогаз този човек ще го спечелиш. Като му дадеш още две хиляди лева, той ще ти каже: „Много ти благодаря. Аз ще те слушам и ще ти се изплатя“. Четирите показва, че той ще върне двете хиляди лева в бъдеще. Ще ти върне, което ти е откраднал, и твоите две хиляди лева ще ти върне, които си му дал. Ти си спечелил един приятел. Изправил си една погрешка в себе си: да не мислиш зло. (12/стр. 105)

Прати им още по хиляда лева

Понеже ти си богат, допусни, че имаш сто души длъжници, които имат да ти дават по хиляда лева – сто хиляди лева. Ти си наследил едно наследство от сто милиона лева, какво ти коства да простиш сто хиляди лева?... Ти на онези, които имат да ти дължат, като им простиш, прати им още по хиляда лева и кажи: „Мен Господ ме е благословил, прощавам ви и ви изпращам още по хиляда лева“. Тогава ти ще имаш един придатък в себе си. Този закон ако така го приложиш, ако го прилагаш всеки един ден, не само лично на теб ще се оправи животът, но и на целия ти дом. (13/стр. 162)

„Поне тебе да благослови Господ“

Някой ден вие мислите, че сте най-големият грешник, че греховете ви не са простени, окайвате се. Какво трябва да направите? Намерете някой голям грешник и му кажете: „Братко, и тъй аз не съм спасен, поне тебе да спася“. Платите ли дълговете му, ще се простят и вашите. Знаете ли какво е направил един голям скъперник, който никога в живота си не е правил добро? След като изгубил всичкото си богатство, започнал да се измъчва и да си казва: „Голям глупак, голям серсемин бях! Досега нито на един човек не помогнах, никому добро не направих. Не стига това, ами опълчих всички хора против себе си, опропастих много нещастни. Сега имам всичко сто лева в джоба си, тях ще дам“. Отива, намира един беден човек, купува му едни дрехи и казва: „Носи тези дрехи за мое здраве! Аз нищо не мога да направя, поне тебе да благослови Господ“. Друг един господин го проследява и като вижда туй проявление на скъперника, отпуща му един аванс от 100 000 лева. (39/стр. 89)

Туй разбирам човещина

Един велик цигулар – среща го едно бедно момиченце. То казва: „Исках много да Ви послушам снощи, всички имаха привилегията да Ви слушат, но аз нямах пари“. Той го потупва и казва: „Аз на тебе ще ти свиря“. Тръгва с нея, отива в къщата , изсвирва няколко хубави парчета, бръква в джоба си и половината, от което е взел през вечерта, го оставя. Нали такъв артист е отличен? Туй разбирам човещина. (61/стр. 51, 52)

Иска се благородство

Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива: да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. (30/стр. 50)

Добрият господар

Аз съм виждал как лесно добрият господар се справя с работниците си. Някой работник се разя­рил срещу господаря си, иска да му отмъсти. Като го види в това положение, господарят му се приближава към него, потупва го по рамото и му казва: „Не се смущавай. Извини ме, ако нещо съм те обидил. Аз ни най-малко нямам желание да те обидя. Ти не си ме разбрал. Кажи какво искаш, аз ще ти помогна“. Не се минава много време, слугата започва да омеква и отстъпва в исканията си. (2/стр. 363)

Турил рамото си под гредата

Най-първо мислиш да кажеш да станат нещата. Тогаз ще постъпите като онзи американски ефрейтор. Той заповядвал на пет-шест души. Това било във времето на един от американските председатели. Ефрейторът накарал шест-седем войници да носят една голяма греда и не могли да я повдигнат – едвам я повдигнали. Минава този председател – той същевременно бил и генерал – и казал на ефрейтора: „Защо не вземеш участие?“. Онзи казал: „Аз съм ефрейтор“. Този американски председател, генерал, турил рамото си под гредата, издигнал я и я занесъл. Той изважда картичката си и я показва на ефрейтора, за да види последният, че той е генерал, и му казва: „Значи, един генерал може да си тури рамото и да носи, а един ефрейтор не може“.

(12/стр. 433)

„Ние ще ядем по правилата на нашия гост“

Сега ще приведа една случка из живота, станала… в Европа някъде в последно време. Един княз поканил един селянин на гости, като му дал богато угощение. Като седнал пред трапезата, селянинът, като всички свои братя селяни, турил настрана вилицата и ножа и започнал да си служи с трите пръс­та според техния обичай. Като видял това, князът веднага заповядал на слугите си да вдигнат от масата всички вилици и ножове и започнал да яде като селянина с трите си пръста… Князът можеше да каже на селянина: „Слушай, братко, ти си поканен в моя дом на гости и трябва да се подчиниш на реда в моята къща“. Обаче това щеше да бъде съблазън, изобличение за селянина. Затова князът си казал: „Ние ще ядем по правилата и обичаите на нашия гост, защото пръстите предшестват вилицата и ножа“. (32/стр. 188)

Излекувал го пак наново

…Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско, и по пътя намира един… работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема 10-те долара, които имал в джоба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари, за да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира го същия този работник. Той пак бил болен и пак – без пари. И Шлятер го излекувал пак наново. (69/стр. 21)

Добрият пример

…Да ви кажа какво е казал Виктор Юго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Юго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая. Владиката имал два златни светилника. Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го. Властта пита владиката:

– Тези светилници твои ли са?

– Мои са.

Виктор Юго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан, и затова казва: „Аз му ги дадох даром“. Той казал така, за да го избави. Това е идеята. Виктор Юго иска да каже: този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: „Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже?“. И почва той да мисли. И от там насетне той мисли върху добрия пример… И от там насетне Жан Валжан се променя. (69/стр. 137)

ТОВА ЗНАЧИ РАЗБИРАНЕ
НА ЖИВОТА

Изкарайте онова, хубавото

Използвайте в живота условията. Не се вкисвайте… От неблагоприятните работи в живота изкарайте онова, хубавото. (1/стр. 557)

Човек трябва да мисли

Човек трябва да дойде до положение да знае защо страда. Той трябва да се радва в страданията си и да скърби в радостите си. Това значи: и като страда, и като се радва, човек трябва да мисли.

(28/стр. 232)

Ще сторите път на скръбта да мине

И скърбите не са нищо друго освен камъни или канари, откъснати от някой планински връх. Те продължават да се движат, докато пътят им е наклонен. Вие сте пътник, качвате се нагоре по планината, вървите към планинския връх. На пътя си непременно ще срещнете скръбта. Ако сте разумен, свободен човек, вие ще сторите път на скръбта да мине, без да ви докосне. Тогава на вас ще останат само разсъжденията отде иде скръбта, каква е силата , големината и т.н. (28/стр. 241)

Казвам: Отстъпи!

Ако вземете 10 души гладни хора и им дадете един хляб, ще има такава караница за този хляб и ще го вземе най-силният. И за сегашното състояние на хората казвам: Отстъпи! Но да отстъпиш, подразбира хора, които са се подигнали, които разбират законите. Ако разбираш закона, ще кажеш: „Моят живот не е обоснован от един самун хляб. Има един хляб, не е за мен. Аз имам хляб на друго място. Вие може да делите хляба, аз няма да го деля“. (1/стр. 317)

Дръжте се за Любовта

Единственото право, с което човек се е родил, е да люби, както Бог люби. Това е неговото Божествено право. Всички други права, на които човек разчита, са човешки… Човек има право само на Божествени неща, с които се е родил. Човешките права са преходни, временни. Дръжте се за Любовта като за единствено право, с което можете да наредите живота си. (37/стр. 156)

Който разбира живота

Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. (40/стр. 217)

ТОЗИ Е НАЙ-ПРАВИЛНИЯТ НАЧИН

Себе си съдете, а другите извинявайте

Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Казвам: Себе си може да съдите, но не и другите. Себе си съдете, а другите извинявайте. (59/стр. 21)

Вие ще бъдете последователни

Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат. (22/лек. 16: стр. 20)

Според изискванията на Любовта

Които очакват Божието благословение, да започ­нат отново, да постъпят според изискванията на Любовта: дълговете си да платят, а на длъжниците си да простят… Така те ще се почувстват свободни, разширени по ум, по сърце и по воля. (55/стр. 108)

Какъв е Божественият закон?

Давайте според Божествения закон, взимайте според същия закон. Какъв е този закон? Ще даваш колкото можеш най-много, ще взимаш колкото можеш най-малко. Който постъпва по този закон, той приема Божието благословение. (64/стр. 101)

Да ги плати вместо него

Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят как да се справят помежду си. Двама души се карат, не могат да се примирят. Защо? Единият взел пари назаем от другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае как да направи това. Много просто! Нека разбере колко пари дължи първият на втория и да ги плати вместо него… (20/стр. 37)

Това значи да говориш Истината

…Не си говорил разумно.

– Ами Истината говорих.

– Не, ти не си говорил Истината както трябва. Ти си говорил по човешки, а не по Божествено. Някой ти казва:

– Братко, ти онзи ден излъга бакалина.

– Ти пък излъга онзи басмаджия.

И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината. Ти, който си излъгал онзи бакалин, като не си му доплатил 10 – 15 лева, не можеш да говориш Истината. Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева. Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко. Ние сме съдружници с моя брат“. Това значи да говориш Истината. (22/лек. 30: стр. 88)

„Аз не ти искам нито един лев“

Когато горя Чикаго, мисля – в 75-а година, един богат човек изнесъл касата си, минава един работник, той му дава 250 000 златни лева да му изнесе касата на половин километър. Този му казал: „Не се нуждая от твоите пари, защото огънят иде“. Ако той беше бръкнал в касата му да извади 1000 лева, той щеше да го предаде под съд; а сега му дава 250 000, а онзи се отказва… Този работник трябваше да вземе касата му, да я занесе и да каже: „Аз не ти искам нито един лев“… Ако този работник беше взел 250 000, то е престъпление. Той трябваше да вземе касата и да я занесе без пари. А този, богатият, трябваше да извади тия пари не когато се намира на зор, а когато е в добро разположение да ги извади и да ги даде. А не в този случай… (1/стр. 544)

Правилното разрешение на въпросите

Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че Аз съм причина за него. И когато дойде въп­рос за доброто, пак съм Аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите. (2/стр. 385, 386)

Доброто приписвай на хората

Не приписвай на хората това, което ти сам вършиш. Онова, което ти вършиш, има два начина: доб­рото, което ти вършиш, приписвай го на хората, но лошото, което ти вършиш, не го приписвай. То е спасителният път. Никога не приписвай лошото на хората. (2/стр. 582)

Ще търсите случай да му помогнете

Обиди ли сте някой човек. Какво трябва да правите? Няма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намерите в някакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощ. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начин всякаква обида, всякакво неразположение изчезва. Иначе, колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага. (9/стр. 139)

Няма защо да се оправдавате

– Как трябва да се оправдаваме, когато ни обвиняват, че сме направили някаква пакост?

– Няма защо да се оправдавате. Щом ви обвинят, че сте счупили стомната на някого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. След това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да транс­формирате състоянието си. (20/стр. 226)

Като даваш, краят ще бъде добър

Ти си сърдит, свил си вежди. Детето ти счупило една чаша. Мислиш си: „Колко струва чашата? Десет лева“. Ти искаш да го набиеш, но нещо от вътре ти казва: „Като набиеш детето, чашата ще остане ли здрава?“. Да приемем, че детето е наказано и чашата е счупена. От две злини може ли да се създаде едно добро? …Щом детето ти счупи една чаша, вместо нея купи две. Едната ще замести счупената, а втората ще дадеш на една бедна вдовица. Ако детето ти счупи втори път чаша, ти ще купиш три чаши: две за вдовицата и една вместо счупената. Така ще увеличаваш броя на чашите: три за вдовицата, една за вкъщи; четири за вдовицата, една за вкъщи и т.н. Казвате:

– Като даваш толкова много, де ще му отиде краят?

– Ами като не даваш, де му отива краят? Като даваш, краят ще бъде добър. (46/стр. 225, 226)

Сам да съградиш оградата си

„Аз съм лозата, вие – пръчките.“******

…И тъй, дръжте връзка с Христа, за да не разваляте отношенията си с хората. Който се отделил от лозата, той живее постоянно в спор и неприятнос­ти с хората. Кой каквото му каже, той е готов да се кара с него. Ако някой развали оградата на къщата му, той веднага го дава под съд. И това е разрешение на въпроса, но има друго правилно разрешение – сам да съградиш оградата си. Вместо да водиш дело с години, да си създаваш неприятности, по-добре сам си помогни. (33/стр. 35, 45)

За да се примирите с един човек,
който не ви обича

Представете си сега, че идвате от другия свят да се примирите с един човек, който не ви обича. Какво ще правите с него? Ще дам следния пример. В Библията е разрешен въпросът. Яков е взел първородството на брата си Исав. И брат му казва: „Аз ще те науча тебе!“. Заканва му се, че като умре баща му, ще го убие. И Яков трябваше да избяга, да отиде в странство… И сега, като избяга Яков и трябва да се върне, как се примири с брата си?
…Яков отдели от своите говеда, от своите овце като подарък за брат си. И прати слугите си да му кажат, че иде с голямо смирение. И казват слугите: „Всичкия този подарък ти го изпраща брат ти“. И много не му е приятно да върне житцето на брата си. Та Яков смекчи сърцето на брата си. Праща му подаръци. И като дойде Яков, подчинява му се, прегръща го, целува го. Така Исав му прощава. Другояче нож щеше да има. (69/стр. 37)

Това е Божественият начин

Срещате двама братя или приятели, които живеят добре помежду си. Достатъчно е да влезе една мома между тях и единият от двамата да се влюби в нея, за да се скарат те моментално. Вместо да се карат и бият помежду си, ето какво трябва да направят: да оставят момата свободна да си избере когото тя иска и след това двамата братя или приятели да се целунат един друг, да целунат и момата и да си подадат ръка за взаимна дружба. Онзи, който остава сам, той трябва да се радва, че брат му или приятелят му е предпочетен. Щом единият е щастлив, и другият трябва да бъде щастлив… Това е Божественият начин за разрешаване на този въп­рос. (60/стр. 151, 152)

Когато съдите приятеля си

Двама американци студенти, добри приятели, следвали заедно в един университет. Като свършили университета, първият станал прочут съдия в един град, а вторият се отдал на лош живот и се опропастил. По едно време той извършил голямо зло­употребление, откраднал известна сума. Хванали го и го дали под съд. Случило се да го съди неговият добър приятел. Другите съдии, като знаели какво приятелство свързва обвиняемия и съдията, следели как ще се разреши делото. Съдията постъпил справедливо. Наложил на приятеля си най-голямото наказание, което му се падало по закон, да плати крадените пари със съответната глоба, но той сам се нагърбил да му плати дълга.

Казвам и на вас: Когато съдите приятеля си, наложете му най-голямото наказание, но вие го платете вместо него. Това изисква Христовото Учение. Не казвайте, че на приятеля си ще наложите най-малкото наказание. Не, наложете му най-голямото наказание, което законът изисква, но вие платете вместо него. (59/стр. 63, 64)